Р Е Ш
Е Н И Е №
24.07.2019г.,
гр.Пазарджик
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД Гражданско отделение открито съдебно заседание
на девети юли през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНИ ХАРИЗАНОВА
при
секретаря Наталия Димитрова,като разгледа докладваното от районен съдия
Харизанова гр.д. №3618 по описа за 2018г., за да се произнесе прие следното:
В
исковата си молба срещу „П. К. Б.“ЕООД с ЕИК ..... със седалище и адрес на
управление град С., бул.“Б.“№49, бл.53Е, вх.В, ет.7 представлявано от управителите
С.Н.Н., И. Х. Г., О. Л., Я. Я. Ч.ищецът И.Д.А. с ЕГН ********** *** чрез
пълномощника си адвокат Д.Ф. от САК твърди, че на 01.06.2018г е сключил с
ответното дружество договор за потребителски кредит П. К. С.№ **********, по
силата на който са му предоставени в собственост
заемни средства в размер на 1 950лв., при фиксиран годишен лихвен процент
по заема 41.17% и годишен процент на разходите 49.89%. Срокът за погасяване на
заема е 24 месеца с месечна вноска по кредита в размер на 120.55лв. при общо
задължение 5 234.16лв. Съгласно споразумението за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги към договора за паричен заем на заемателят му предоставят
пакет от пет услуги, сред които приоритенто разглеждане и изплащане на
потребителския кредит, възможност за смяна датата на падежа и др., за
възползването от които кредитополучателят дължи сума в размер на
2 340.96лв., която следва да се заплаща разсрочено към месечната
погасителна вноска , която нараства на 218.09лв. Твърди, че е усвоил кредита,
но че не дължи плащания за лихва и за пакета допълнителни услуги, тъй като
договорът за кредит е нищожен по
следните съображения: Договореният фиксиран годишен лихвен процент в размер на
41.17% нарушава добрите нрави и се внася неравноправност между правата и
задълженията на потребителите и
доставчика на финансово услуга в разрез с изискванията на добросъвестността и в
ущърб на кредитополучателя, поради което е налице нищожност на уговореното
възнаграждение.Възнаградителната лихва съставлява цената за предоставеното
ползване на заетата сума.Когато е налице явна нееквивалентност между
предоставената услуга и уговорената цена се нарушава принципа на
добросъвестност.Заплащането на възнаградителната лихва следва да се съизмерява
както със стойността на отпуснатия заем и с обстоятелството дали заемът е обезпечен / доколкото цената калкулира и
риска на заемодателя от невъзможността да си върне заетата сума.Противоречаща
на добрите нрави е уговорка предвиждаща възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния
размер на законната лихва, а за обезпечените кредити- двукратния размер на
законната лихва. В настоящи случай договорената между страните възнаградителна
лихва не следва да надхвърля повече от три пъти размера на законната лихва.
Уговорената лихва в размер на 41.17%, към която следва да се добави уговорената
сума към споразумението за предоставяне на пакет допълнителни услуги към
договора за паричен заем, надхвърля повече от три пъти законната, което
представлява нарушение на добрите нрави. Тази уговорка като нищожна не
произвежда правно действие. Следва да се приеме, че лихва не е уговорена между
страните по процесния договор и такова задължение не е възникнало. Твърди се,
че в конкретния случай е неприложима нормата на чл.26, ал.4 от ЗЗД нито в една
от хипотезите си . Нищожните клаузи на договора относно определянето на
процента на възнаградителна лихва не биха могли да се заместят по право от
повелителните норми на закона , тъй като законодателят не е въвел императивни
размери на цените на кредитите, а и с оглед задължителното тълкуване с редица
преюдициални заключения на Съда на ЕС, с които е дадено разрешението, че
националните съдилища не са овластени да изменят съдържанието на
неравноправните договорни клаузи. Неприложима е втората хипотеза на чл.26, ал.4
от ЗЗД тъй като договорът за потребителски кредит не би могло да бъде сключен
без недействителната му част , тъй като нормативно е уреден като възмезден и
кредиторът не би го сключил без определено възнаграждение за отпуснатия кредит,
което води до нищожност на целия договор.Аргумент за недействителност на
договора на това основание може да се почерпи от обстоятелството, че съгласно
по пълната защита дадена на потребителите със ЗПК-чл.22 от ЗПК при неспазване
на императивните изисквания към договора за кредит, уредени в чл.10, ал.1чл.11,
т.7 -12 и 20 и чл.12, ал.1т.7-9 от ЗПК, след които са точното определяне на
възнаградителната лихва –чл.11, ал.1т.9 от ЗПК договорът за потребителски
кредит се явява изцяло недействителен. Нищожността на клаузата, регламентираща
част от реквизитите на договора за потребителски кредит- лихвения процент,
представляваща част от същественото съдържание на договора прави цялото заемно
съглашение нищожно.
Ищецът
твърди, че са нищожни като противоречащи на добрите нрави и неравноправни по
смисъла на чл.143,т.9 от ЗПК клаузите в раздел VI
от договора за заем, в които е посочено, че годишният процент на разходите е в
размер на 49.89%, а действителният
годишен процент на разходите е в различен от посочения размер, с което
потребителят е въведен в заблуждение относно стойността на разходите, които ще
прави по обслужването на заема. Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК, ГПК по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя , настоящи и бъдещи / лихви,
други преки или косвени разходи, комисионни , възнаграждения от всякакъв вид, в
т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/ , изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит. Не е установен механизма, по който е
изчислен този процент и по-конкретно какви други разходи освен възнаградителна
лихва са включени в него. Твърди се също така, че предвидената сума в раздел VI от договора за кредит за пакет от допълнителни услуги в
размер на 2 340.96лв.е скрит добавък към възнаградителната лихва и като
такава е следвало да бъде включена в годишния лихвен процент и в годишния
процент на разходите съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК. Налице е заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК като с
уговорката да се заплаща пакет от допълнителни услуги се нарушава изискването
ГПК да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута определена с ПМС№426/2014г.В чл.15 от ОУ са
уредени условията при които се предоставят допълнителни услуги като
упражняването на правото за отлагане на вноски, за намаляване на погасителни
вноски и промяна на падеж не става
автоматично с изпълнение на изискванията за тона, а е предоставено на
дискрецията на заемодателя като за целта е необходимо да се подпишат
допълнителни споразумения. След като е необходимо да се подпише ново
споразумение, то не се касае за услуга, предоставяна по силата на договора,
която трябва да бъде възмездена , а за нова услуга, чието предоставяне ще се
реализира след постигане отново на съгласие между страните.Относно улеснената
процедура за получаване на допълнителни парични средства отново е налице
задължение / аргумент от израза „КР може да одобри КЛ за отпускане на следващи
парични средства“/, а относно приоритетното разглеждане на потребителския
кредит това право няма реално съдържание
и не става ясно в какво се изразява този приоритет.Реално няма
допълнително предоставени услуги, а чрез нарушаване на добрите нрави и чрез
заобикаляне на императивната норма на чл.19, ал.4 от ЗПК и при несъблюдаване на
основния правен принцип, забраняващ неоснователно обогатяване се калкулира допълнителна печалба към
договорената възнаградителна лихва. Поради невключване на пакет от допълнителни
услуги в посочения потребителския договор
размер на ГПР,последният не съответства на действително прилагания от
кредитора в кредитното правоотношение. Посочването в кредитния договор на
размер на ГПК, който не е реално прилагания в отношенията между страните
представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2
,т.1 от Закона за защита на потребителите.С преюдициално заключение по дело
С-453/10 е прието , че използването на заблуждаващи търговски практики,
изразяващи се в непосочването в кредитния контракт на действителния размер на
ГПР представлява един от елементите, на които може да се основе преценката за
неравноправния характер на договорните клаузи по смисъла на чл.143 и сл.ЗЗП.
Нищожността на неравноправната клауза в договора, сочеща неверен ГПР води до
недействителност на кредитната сделка поради неспазване на изискванията на
чл.11, ал.1т.10 от ЗПК. Не е изпълнено и изискването на чл.11, ал.1т.9 от ЗПК в
договорът да бъде посочен лихвения процент по кредита, тъй като потребителят е
бил заблуден относно действителния му размер в разрез с изискванията на
добросъвестността. Съгласно чл.22 от ЗПК когато не са спазени изискванията на
чл.11, ал.1т.9 и т.10 от ЗПК да бъде посочен точния размер на дължимия лихвен
процент и на ГПР договорът за
потребителски кредит като недействителен не поражда права и задължения за
страните по заемното правоотношение. По силата на чл.23 от ЗПК в този случай
потребителят дължи само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или
други разходи по кредита , поради което ответникът няма правно основание да
претендира исковите суми , тъй като е следвало ГПР и във ФЛП да бъде посочено
вземането на кредитора за лихва , прикрито като допълнителни услуги ,
представляващо част от компонентите на ГПР. Моли се съда да постанови решение,
с което да се прогласи за нищожен договор за потребителски кредит П. К. С. №**********,
сключен между страните на 01.06.2018г.При условията на евентуалност се моли да
бъде прогласена нищожността на споразумението за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги към договора за паричен заем, като противоречащ на добрите
нрави, като заобилакялщ изискванията на чл.19, ал.4 от ЗПК и като нарушаващ разпоредбите на чл.11,т.9 и
т.10 от ЗПК.Претендират се сторените по делото разноски.В подкрепа на
твърденията ищецът ангажира доказателства.
В
срока по чл.131 от ГПК от ответника е подаден писмен отговор, с който се
оспорва иска.Сочи се, че с въведената промяна в Закона за потребителския кредит
от 2014г. законодателно е въведена максимална граница за размера на годишния
процент на разходите и съответно за
размера на възнаградителната лихва, а именно 5 пъти размера на законната лихва,
с което отпадна възможността размерът на същите да бъде преценяван съобразно
съдебната практика. Твърди се, че определените в процесния договор за кредит
размер на възнаградителната лихва както
и на годишния процент на разходите са допустими съгласно императивното
изискване на чл.19, ал.4 от ЗПК. Процесният договор е сключен след влизане в
сила на изменението на ЗПК в сила от 23.07.2014г., с което е въведено
максимален размер на годишния процент на разходите, изразяващ общите разходи по
кредита/ лихви , други преки или косвени разходи, комисионни , възнаграждения
от всякакъв вид/и който не може да бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на МС на РБ, което е 50%. Твърди се, че уговорената с процесния
договор възнаградителна лихва в размер на 41.17% е съобразена с разпоредбата на
чл.430, ал.2 от ТЗ и разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК. Това е възнаграждение
на кредитора за предоставянето на парична сума и рискът, който поема да отпуска
кредити без каквото и да било обезпечение и на рискови клиенти без гаранция
дали и кога ще успее да получи парите си обратно.Волята на страните е меродавна
само ако не надвишава най-високия размер , допустим от чл.19, ал.4 от ЗПК
размер. Не може да е налице недействителност поради противоречие с добрите
нрави за това, което е позволено от закона с императивна правна норма. На
следващо място се твърди, че в отношенията между правните субекти действа принципа
на свободното договаряне/чл.9 от ЗЗД/ и по своя свободна воля страните са се
съгласили да сключат договор за кредит с годишен лихвен процент от 41.17%.
Ищецът се е съгласил с тази цена на кредита на преддоговорния етап с
получаването на стандартен европейски формуляр за сравняване с различни
предложения, така и към момента на сключване на договора, така и с
необективиране на желанието си да се откаже от сключения договор.Ноторно
известен факт е, че паричният ресурс на небанковите институции е многократно
по-скъп от този на банките с оглед на факта, че не богат да осъществяват
влогонабиране. Ноторно известен факт е, че лихвите при небанковите институции
са по-високи с оглед риска, който поемат да отпуснат финансов ресурс на кредитополучателите, които
не могат да получат такъв от банките поради различни съображения водещи до
ниска кредитоспособност. С оглед на тези обстоятелства меродавна е пазарната
цена на кредитите в сектора, а не законната лихва, която е ограничена от
разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, определяща максимален размер на ГПР, в чието
изчисляване участват и дължимите от потребителя лихви. Според чл.10, ал.2 от ЗЗД Министерски съвет може да установява горна граница на договорната лихва.
Понастоящем подобна граница не съществува. Съгласно чл.2 от Постановление №5 от
18.01.1991г. за лихвите по депозитите, кредитите и влоговете в левове се
договарят между банките и кредитополучателите
на пазарна основа. Твърди се, че процесния кредит не е обезпечен с
ипотека, залог или солидарна отговорност, поради което уговорената
възнаградителна лихва в размер на 41.17% не е в противоречие с добрите нрави. В
случай, че съдът обяви за недействителна клаузата за възнаградителна лихва
ответникът счита, че е приложима нормата на чл.26, ал.4 от ЗЗД. Съгласно разпоредбата
на чл.26, ал.4 от ЗЗД приетата за недействителна клауза за уговорен лихвен
процент следва да се замести по право от повелителните правила на закона ,
тоест да се приеме , че се дължи законна лихва за забава от датата на
сключването на процесния договор за
кредит до окончателното му изплащане. На следващо място се сочи, че уговорките
в раздел VI от договора за потребителски кредит №********** не се
съдържат нито в общите предпоставки за неравноправност нито съдържат
специалните такива в отделните хипотези на неравноправни клаузи , предвидени в
ЗЗП. Правилото на чл.143 от ЗЗП налага извода, че законодателят е предвидил
няколко критерия, чрез които може да се установи неравноправния характер на
съответните договорни клаузи:1/ клауза, сключена във вреда на потребителя,
тоест чрез която се злепоставят интересите на потребителя , 2/ клауза, която не
съответства на изискванията за добросъвестност, присъщи на нормалните договорни
правоотношения и равнопоставеността на съконтрахентите и 3/ клауза, която води
до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя.В процесния случай не е налице нито една от тези
предпоставки. Законодателят изрично е посочил, че преценяването на
неравноправната клауза в договор не включва определянето на основния му предмет
, както и съответствието между цената или възнаграждението, от една страна и
стоката и услугата , която ще бъде доставена или извършена в замяна , поради
което параметрите на кредита , както и параметрите на пакета допълнителни
услуги не биха могли да се подлагат на преценка за неравноправност съгласно
правилото на чл.145, ал.2 от ЗЗП. Твърди се, че в т.1 от Допълнителните
разпоредби на ЗПК се съдържа легална дефиниция на понятието „общи разходи по
кредита за потребителя“ , формиращи ГПР. В обхвата на общите разходи по кредита
, които следва да се отчитат при формиране на ГПР попадат разходите за
допълнителни услуги , само доколкото ползването на такива допълнителни услуги е
предвидено като задължително условие за сключване на договора за кредит. По
аргумент за противното от това правило, разходите за потребителя за
допълнителни услуги , не са част от общите разходи по кредита, когато
сключването на договора за допълнителна услуга не е задължително условие за
получаване на кредита или за предоставянето му при предлаганите условия.От
същото определение е видно, че възнаграждението за допълнителни услуги не
представлява и лихва по кредита, както голословно твърди ищеца. В процесния
случай сключването на споразумение за предоставяне на допълнителни услуги не е
задължително за отпускането на кредита , а зависи от волята на потребителя дали
желае искането му за кредит да бъде разгледано в най-кратки срокове, както и
дали желае да има възможност да отлага плащане на вноски, да намалява размера
на месечните вноски , да променя датата на падежа и да получава бързо и лесно
допълнителни парични средства. Всяка една или всички тези услуги потребителят
може да ползва ако пожелае да закупи и закупи такъв пакет. В процесният случай
клиентът е пожелал да закупи пакет от допълнителни услуги като е декларирал
това в искането си за отпускане на кредит. Този пакет допълнителни услуги
предоставя на клиента право да получи услуги, които не са свързани с дейността
на кредитора по кредитиране, а са свързани с необходимостта на потребителя и
неговото конкретно житейско положение. Твърди се, че в процесния случай ищецът
дължи възнаграждение на кредитора по сключеноот споразумение за предоставяне на
допълнителни услуги затова, че се е
възползвал от първата услуга от пакета –приоритетно разглеждане на искането за
отпускане на кредит като е поискал кредит на 30.05.2018г и на 01.06.2018г
искането е одобрено , договорът за кредит е подписан и сумата е била
предоставена по посочената в договора банкова сметка *** , тоест в рамките на
втория работен ден са извършени всички действия и клиентът е получил една от
услугите , които е поискал и за които е платил – приоритетно разглеждане и
изплащане на потребителски кредит.Твърдението, че реално нямало допълнително
предоставени услуги е голословно, тъй като във всеки един момент ответникът би
могъл да поиска извършването на някоя или всички останали услуги .
Възнаграждението не е цената на услугите, а е дължимо за наличието им, за
възможността на потребителя да поиска промяна в договора му за кредит във всеки
един момент от срока на договора. Сочи се, че възнаграждението по сключеното
споразумение за предоставяне на допълнителни услуги не представлява разход по
смисъла на чл.19, ал.1 и т.1 от
допълнителните разпоредби на ЗПК, поради което не се подчиняват на предвидените
императивни изисквания за максимално допустим размер, а исковата претенция на
това основание е неоснователна. Оспорва се твърдението на ищеца, че ответникът
е използвал нелоялна търговска практика по смисъла на чл.86д ал.1 и ал.2, т.1
от ЗЗП, тъй като ищецът заедно със стандартния европейски формуляр е получил
допълнителна преддоговорна информация досежно услугите, посочени в пакета,
подписал е отделно споразумение, описващо вида и размера на услугите, които ще
му бъдат предоставени. Предоставени са му общи условия , в които ясно и
конкретно са описани всички услуги, включени в пакета.В договора за
потребителски кредит, ведно с погасителния план към него са описани вида и
естеството на допълнителните услуги , както и възнаграждението, което се дължи
за тях по избрания и закупен пакет от допълнителни услуги.Съгласно съдебната
практика, за да е налице нелоялна търговска практика следва да е свързана с
предлагането на стока или услуга като тази практика на противоречи на
изискването за добросъвестност и компетентност и да променя или да е в
състояние да промени съществено икономическото поведение на средния потребител.
В
срока на отговор ответникът е предявил насрещен иск.Ищецът по насрещния иск твърди, че ответника по насрещния иск не е заплащал
дължимите съгласно договора за потребителски кредит месечни вноски. На
01.06.2018г заемната сума е била предоставена по банковата сметка на И.А. в изпълнение на сключения договор за кредит.
Процесният договор е сключен при
следните параметри: сума по кредита 1950лв., срок на кредита 24 месеца, размер
на вноската по кредита 120.55лв. годишен процент на разходите 49.89%, годишен
лихвен процент 41.17%, дължима сума по кредита 2 893.20лв.Параметрите на
избрания от ищеца и закупен пакет от допълнителни услуги са : възнаграждение за
закупен пакет от допълнителни услуги 2 340.96лв., размер на вноската по
закупения пакет от допълнителни услуги
97.54лв. Предвид изложеното общото задължение по кредита , включващо и
задължението по пакета за допълнителни услуги е както следва: общо задължение
по договора 5 234.16лв., общ размер на месечната вноска по договора е
218.09лв., и дата на погасяване 26-ти ден от месеца. Твърди се, че ответникът А.
не е платил нито една вноска по сключения договор и е изпаднал в забава като за просрочените вноски е начислена сума в
размер на 13.82лв.С оглед липсата на изпълнение и съгласно уговореното и прието
от страните в чл.12.3 от Общите условия към договора за потребителски кредит задълженията
по договора са обявени за предсрочно изискуеми на 03.10.2018г.С оглед на това
задължението на ответника А. по процесния договор за потребителски кредит са в
общ размер от 5247.98лв., от които :5234.16лв. задължение по договор за
потребителски кредит №********** съгласно погасителен план и незаплатена лихва
за забава в размер на 13.82лв. за периода от 27.07.2018г датата на изпадане в
забава до 03.10.2018г датата на
предсрочната изискуемост. Моли се съда да бъде осъден ответника по насрещния
иск да заплати на ищеца по насрещния иск горната сума, ведно със законната
лихва, считано от датата на предявяване на насрещния иск до окончателното изплащане на сумата.
В
срока по чл.131 от ГПК от ответника по
насрещния иск е подаден отговор, с който същият се оспорва като неоснователен и
се моли същият да бъде отхвърлен.
В
съдебно заседание ищецът не се явява и не се представлява. Подробни съображения
по съществото на спора са развити в хода на устните състезания чрез
представените обстойни писмени становища.
В
съдебно заседание ответното дружество не изпраща представител. Подробни
съображения по съществото на спора са развити в хода на устните състезания чрез
подробни писмени становища.
Пазарджишкият
районен съд след като се запозна с изложените в исковата молба фактически
твърдения, след като съобрази доводите на страните и след като обсъди събраните
по делото доказателства поотделно и в съвкупност при спазване разпоредбата на
чл.235 от ГПК прие за установено следното от фактическа страна:
Не
се спори между страните, а и от приетите по делото писмени доказателства
,съдържащи се на лист 59-79 от досието на делото, че между страните е сключен
договор за потребителски кредит „П. К. С.“ №********** от 01.06.2018г. по
силата на който ответното дружество в качеството
на заемодател е предоставил на ищеца в
качеството на заемател сумата от 1 950лв лв.в заем, а ищецът се е задължил
да я върне на заемодателя на 24 равни месечни вноски, всяка от които в размер
на 120.55 лв. при ГПР 49.89% и ГЛП 41.17%.Общата дължима сума по кредита е 2893.20лв.
Ищецът е закупил и пакет допълнителни
услуги , за което е договорено възнаграждение в размер на 2 340.96лв.,
платимо на равни месечни вноски всяка в
размер на 97.54лв. Общото задължение по договора възлиза на сумата от 5234.16лв., а размерът на вноската 218.09лв.
Предмет на подписаното между страните споразумение за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги е предоставяне от страна на заемодателя на една или всички
от посочените услуги:1/ приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския
кредит,2/ възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски, 3/,
възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски,4/ възможност за
смяна на дата на падеж,5/ улеснена процедура за получаване на допълнителни
парични средства.Видно от погасителния план към договора падежната дата на
всяка месечна погасителна вноска е 26 то
число на месеца. Месечната погасителна вноска е в общ размер от 218.09 лв.,
който е формиран по следния начин:
вноска по кредита 120.55 лв./ съдържаща два компонента главница и лихва/ и
вноска по закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 97.54лв. Съгласно
погасителния план падежът на първата погасителна вноска е 26.07.2018г., а последната погасителна вноска е 26.06.2020г. С
преводно нареждане от 05.11.2018г. ответното
дружество е превело по банковата сметка на ищеца сумата от 1950лв./ релевантен факт, който не бе спорен/. Според
представеното от ответника извлечение от
сметка по процесния договор за кредит ищецът не е погасил нито една месечна
вноска по кредита.Видно от данните по
делото процесният договор е сключен при общи условия.Изрично е посочено в текста на договора, че клиентът се е запознал внимателно със съдържанието на тези общи
условия преди подписването на договора и се е задължил да ги спазва като неразделна част
от договора. Съгласно буква Г от
договора подписвайки договора клиентът декларира,
че са му предоставени:1/ на хартиен носител в ясна и разбираема форма информация във
формата на стандартен европейски формуляр ,2/ разяснения, които са им дали
възможност да преценят доколко предлагания договор за потребителски кредит
съответства на техните възможности и финансово състояние,3/ разяснение на
предоговорна информация и основни характеристики на предлаганите продукти.
От
представения от ответника стандартен
европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити/
лист 65 и 67 от делото/, съдържащ параметрите на процесния договор,
обективирани в Раздел VI от същия, се
установява, че на 30.05.2018г./ преди датата на сключване на договора / със
съдържанието на този документ е запознат кредитополучателя И.А..
Представения
са и Общите условия към договора/ версия 09.10.2017г./ . В т.3 от същите е
разписан начина на сключване на договора за потребителски кредит. В т.4 от ОУ е
регламентирано договореното възнаграждение/ годишен лихвен процент/ като според
т.4.2 за целите на изчисляване на лихвата, посочена в т.VI от договора за
потребителски кредит с, се приема, че годината се състои от 360 дни , а месецът
се състои винаги от 30 дни. Съгласно т.6 .1 от ОУ клиентът се задължава да
върне на кредитора предоставените парични средства,заедно с договорното
възнаграждение на равни месечни вноски в
размер и срокове съгласно посоченото в т.VI от договора и според погасителен
план, неразделна част от договора.Според т.12.3 от ОУ в случай, че длъжникът
просрочи две или повече последователни вноски в пълен размер кредиторът може да
обяви предсрочната изискуемост с писмено уведомление.
За
изясняване на спора от фактическа страна по делото бе изслушана съдебно
–икономическа експертиза, чието заключение съдът кредитира като компетентно и
обосновано изготвено и неоспорено от страните.Вещото лице дава отговор, че
размерът на законната лихва за периода от 01.06.2018г до настоящия момент
възлиза на 10%. Според вещото лице уговорената клауза за възнаграждение за
допълнителни услуги оскъпява кредита с 168%.Експертизата заключава ,че
кредитолучателят не е извършил нито едно плащане по процесния договор за
кредит. До 03.10.2018г, когато ответното дружество е обявило кредита за
пресрочно изискуем са били изцяло неплатени първите три месечни погасителни
вноски : първа вноска с падеж 26.07.2018г и брой дни на забава -69 дни, втора
вноска с падеж 26.08.2018г.и с брой дни на забава 38 дни и трета погасителна
вноска с падеж 26.09.2018г и брой дни на забава 7 дни. Според вещото лице, ако
в годишния лихвен процент се включат разходите на кредитополучателя за
възнаграждението по закупен пакет допълнителни услуги , които
кредитополучателят е следвало да заплаща всеки месец при извършени изчисления
по нормативно определената методика по ЗПК годишния процент на разходите
възлиза на 216.06%.
Въз
основа на така очертаната по делото фактическа обстановка от правна страна
съдът намира следното:
По
главния иск с правно основание чл.26, ал.1предл.3-то от ЗЗД:
При
съобразяване съдържанието на процесния договор за кредит както и на поетите с него права и задължения
съдът счита, че същият има правната
характеристика на договор за
потребителски кредит, поради което неговата валидност и последици следва да се
съобразят с изискванията на специалния закон – Закон за потребителския кредит в релевантната за периода редакция/ в т.см
определение №351 от 22.04.2016г на ВКС по търг.дело №3026/2015г.Във връзка с
поставения от ищеца въпрос за действителността на договорното съглашение следва да бъде установено дали е налице
валиден обвързващ страните договор като
преценката за това се прави както в
съответствие с общите правила на ЗЗД , така и с нормите на приложимия ЗПК.
Съответствието на договора с
добросъвестното упражняване правата на ответника-кредитор , а оттам и с добрите
нрави се включва в основанията за нищожността му предвидени и по специалния
закон като общо къч частно основание за нищожност.
Накърняването
на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1 от ЗЗД е налице, когато се нарушава
нравствен принцип, който може и да не е законодателно изрично формулиран, но
спазването му е проведено чрез създаване на други разпоредби, част от
действащото право.Такива са принципите на справедливостта, на добросъвестността
в гражданските и търговски взаимоотношения и на предотвратяването на
несправедливото облагодетелстване на някоя от страните за сметка на другата.Трайна
и непротиворечива е съдебната практика за нищожност на договора поради
накърняване на добрите нрави и тя приема
, че „добри нрави“по смисъла на чл.26, ал.1предл.3 то ЗЗД е обща правна
категория, приложима към конкретни граждански, респ. търговски правоотношения,
изведена от юридически факти, обуславящи тези правоотношения, понятие ,
свързано с относително определени правни норми, при положението на които съдът
прави конкретна преценка на обстоятелствата . Във всеки отделен случай въз
основа на доводите на страните и събраните
доказателства по конкретното дело съдът може да прецени дали поведението
на конкретния правен субект съставлява действие, което накърнява „добрите
нрави“ злепоставя чужди интереси с цел извличане на собствена изгода.
В
разпоредбата на чл.143, ал.1 от ЗЗП се предвиждат критерии, чрез които може да се установи неравноправния
характер на клаузата в договор, сключен с потребител. Съгласно посочената
разпоредба неравноправни са:1/ клауза, сключена във вреда на потребителя, 2/
клауза, която не съответства на изискванията за добросъвестност, присъщи на
нормалните договорни правоотношения и равнопоставеността на съконтрахентите и
3/ клауза, която води до значително неравновесие между правата и задълженията
на търговеца или доставчика и потребителя. В съответствие с разпоредбата на
чл.4 пар.1 от Директива93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г. относно
неравноправните клаузи в потребителските договори при преценка за неравноправност на дадена договорна клауза
трябва да се отчита характерът на стоките или услугите, за които е сключен
договора и да се вземат предвид всички обстоятелства, довели до сключването му
към момента на неговото сключване.
В
раздел VI,
именуван“Параметри“ от сключения между страните договор за кредит се предвижда
задължение на кредитополучателя да заплаща годишна лихва в размер на 41.17%.
Разпоредбата на чл.9 от ЗЗД предвижда, че страните могат свободно да определят
съдържанието на договора доколкото то не противоречи на повелителните норми на
закона и на добрите нрави.Към датата на сключване на договора за кредит липсват императивни разпоредби на закона по
отношение на размера на възнаградителната лихва.При положение, че се касае
за потребителски договор, при който едната страна е по-слаба
икономически , поради което се ползва със засилена защита на ЗЗП и ЗПК следва да се приеме, че максималния размер на
лихвата било възнаградителна, било за забава е ограничен.Обратното би
означавало икономически по-слаби участници в оборота да бъдат третирани
неравноправно като недостигът на
материални средства за един субект се използва за облагодетелстване на
друг. Принципно възнаградителната лихва съставлява цена за предоставеното
ползване на заетата сума. Когато е налице явна нееквивалентност между
предоставената услуга и уговорената за това цена се нарушава принципа на
добросъвестност при участие в облигационните отношения.
Поради
това в съдебната практика се приема, че
противоречаща на добрите нрави е уговорка, предвиждаща възнаградителна лихва ,
надвишаваща трикратния размер на законната лихва, а за обезпечените кредити-
двукратния размер на законната лихва/ в този смисъл Решение №906/30.12.2004г по гр.д.№1106/2003г
на ВКС, Решение №378/18.05.2006г по гр.д.№315/2005г на ВКС, Решение №1270/09.01.2009г
по гр.д.№5093/2007г на ВКС/. Следователно при преценка съответствието на спорната договорна клауза с
добрите нрави следва да се вземе предвид съотношението между уговорения с нея
размер на възнаградителна лихва и законната лихва. От кредитираното с пълно
доверие експертно заключение по изслушаната съдебно-икономическа експертиза се
установи, че към момента на сключване на процесния договор законната лихва е
10%. В периода след тази дата до настоящия момент/ момента на устните
състезания/ същият отново е 10%. При това уговорената с процесния договор
възнаградителна лихва в размер на 41.17%годишно е повече от 4 кратно по-висок
размер от законната лихва.
По
делото не се установява, а и липсват твърдения за наличие на обстоятелства,
които да дават основание за очакване на завишен размер на вреди за
заемодателя неизпълнение на задълженията
на заемателя. Следователно уговаряне на възнаградителна лихва в размер четири пъти над законната значително
надхвърля размера на действителните вреди. Предвид характера на предоставяната
по договора услуга, преполагащ недостиг на парични средства у едната страна следва да се приеме, че процесната уговорка
не съответства на изискванията за добросъвестност, присъщи на нормалните
договорни отношения и равнопоставеност на страните по това правоотношение.
Следователно същата е неравноправна по смисъла на чл.143 от ЗЗП и на това основание нищожна.
По наведеното с исковата молба оплакване за
нарушение на разпоредбите на чл.11 т.9 и т.10 от ЗПК и заобикаляне на императивната норма на чл.19,
ал.4 от ЗПК предвид обстоятелството, че уговорената сума в раздел VI от процесния договор за пакет
допълнителни услуги в размер на 2 340.96лв. съставлява скрит добавък към
възнаградителната лихва и като такава следвало да бъде включена в годишния
процент на разходите съгласно чл.19 ,ал.1 от ЗПК съдът намира следното:
Съгласно
чл.19 ал.1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразавя общите
разходи по кредита за потребителя, като
съгласно ал.4 от визираната правна норма в сила от 23.07.2014г и
приложима към процесния договор годишният процент на разходите не може да бъде
по-висок от пет пъти размер на законната лихва по просрочените задължения в
левова и валута, определена с постановление на Министерски съвет на Република Б.
. В параграф 1 на ДР на ЗПК е дадена легална дефиниция на понятието „общ
разход по кредита за потребителя“, а
това са всички разходи по кредита, включително лихви комисионни , такси и
възнаграждения за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко
свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и
които потребителят трябва да заплати включително разходите за допълнителни
услуги , свързани с договора за кредит и по –специално застрахователни премии в
случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита или в случаите,
когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски
клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва
нотариалните такси. По отношение на сумата от 2340.96лв., представляваща
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги настоящият съдебен
състав счита клаузата за нищожна поради противоречие с разпоредбите на ЗПК и
добрите нрави. Налице е противоречие с чл.10а, ал.2 от ЗПК, тъй като включените
в този пакет услуги по своята същност са действия, обслужващи усвояването и
управлението на кредита и не съставляват допълнителни услуги по смисъла на
чл.10а, ал.1 от ЗПК, където е казано, че това са услуги, които нямат пряко
отношение към насрещните задължения на страните по договора, тоест по
предоставяне на паричната сума и нейното връщане, ведно с договорената
възнаградителна лихва на падежа. С този пакет се въвеждат допълнителни разходи,
в резултат на които общият разход по кредита за потребителя и съответно
годишния процент на разходите реално
надхвърля 49.89%и възлиза на 216.06% според заключението на вещото лице, тоест
са над максимално допустимия петкратен размер , определен в чл.19, ал.4 от ЗПК,
който петкратен размер е 50%. С уговарянето на плащане
за пакета допълнителни услуги се заобикаля разпоредбата на чл.19, ал.4
от ЗПК, тъй като не съставлява плащане на услуга , а прикрити разходи по
кредита, с които се надхвърлят допустимите разходи по чл.19, ал.4 от ЗПК .
Съгласно чл.21, ал.1 от ЗПК всяка клауза от договора за потребителски кредит,
имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона е нищожна. В
противоречие с императивната норма на чл.10а, ал.4 от ЗПК за посочените пет
допълнителни услуги е определено общо възнаграждение за плащане , което
потребителят следва да заплати само за възможността за предоставяне на
изброените услуги без значение дали някоя от тези услуги ще бъде използвана,
което противоречи на принципите на
добросъвестност и справедливост при договарянето и оттам и на добрите нрави,
изискващи потребителят да заплаща за реални услуги, а не за хипотетични.
При това положение следва да се разгледа предявеното от
ответника възражение за приложение разпоредбата на чл.26 ал. 4 от ЗЗД.Съгласно
чл.26, ал.4 от ЗЗД нищожността на отделни части не влече нищожността на
договора, когато те са заместени по право от повелителните правила на закона
или когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без
недействителните и части. В случая не е налице нито една от тези две хипотези-
нищожните клаузи на процесния договор
относно определянето на процента възнаградителна лихва и годишния процент на
разходите да бъдат заместени о право от повелителни норми ан закона или че договорът
за потребителски кредит би бил сключен и ако в него не са включени двете клаузи
като се изходи от характера на този договор, който е възмезден и включването на
клаузи за договаряне на лихвен процент по кредита и ГПР по него е въведено като
изрично изискване в чл.11,ал.1т.9 и 10
от ЗПК.Предвид на това в случая е неприложима нормата на чл.26, ал.4 от ЗЗД и
нищожността на посочените по-горе клаузи на процесния договор обуславя
недействителност на целия договор. В случая следва да бъде взета предвид и
разпоредбата на чл.22 от ЗПК, която е приложима
за процесното договорно правоотношение. Тази норма изрично посочва, че
когато не са спазени изискванията на
конкретни разпоредби от закона , то договорът за потребителски кредит е
изцяло недействителен, като между изчерпателно изброените са и тези по чл.11,
ал.1т.9 и т.10 от ЗПК- за определяне на възнаградителна лихва и годишен процент
на разходите.
По изложените съображения настоящия съдебен състав намира, че процесния договор за кредит е нищожен на
основание чл.26, ал.1 от ЗЗД-поради противоречие с добрите нрави и нарушения на
императивните норми по чл.11, ал.1т.9 и 10 от ЗПК във вр.с чл.22 от ЗПК.Ето
защо главният иск като основателен следва да бъде уважен.
С оглед уважаване
първоначално предявения иск, съдът не следва да се произнася по предявения
такъв при условията на евентуалност.
По предявения насрещен иск съдът намира следното:
Ответникът „П. К. Б.“ЕООД е предявил срещу ищеца насрещен
осъдителен иск с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.240 от ЗЗД и
във вр. с чл.9 и сл. от ЗПК .Иска се заплащане на сума в общ размер от 5 247.98лв , от
които 5234.16лв., съставляваща задълженията по коментирания по-горе договор за
потребителски кредит №********** и лихва
за забава в размер на 13.82лв. за периода от 27.07.2018г. до 03.10.2018г.
Безспорно се установи след анализ на доказателствената
съвкупност, че по силата на подписаното на 01.06.2018г договорно съглашение
ищецът по насрещният иск е дал в заем на ответника по насрещния иск сумата от 1950лв. като няма
спор между страните, че сумата по
кредита е усвоена от кредитополучателя в деня на сключване на договора.
Установи се, че договорът е сключен при общи условия.Ищцовото дружество се
позовава на т.12.3 от Общите условия към договора за кредит , даваща му право
да обяви кредита за предсрочно изискуем при просрочие на две или повече месечни
погасителни вноски.Установи се от обсъденото по-горе експертно заключение, че
ответникът не е заплатил нито една
погасителна вноска. Поради забава на първата вноска с падеж 26.07.2018г, втората
вноска с падеж 26.08.2018г и третата вноска с падеж 26.09.2019г , ищцовото
дружество е обявило настъпването на пресрочната изискуемост, считано от
03.10.2018г. на дължимото и непогасено вземане по договора. Клаузата за
предсрочна изискуемост при настъпване на
определени условия не противоречи на свободата на договарянето по чл.9 от ЗЗД.
Като за писмено уведомяване съдът счита момента на връчване на препис на
насрещната искова молба.Когато обаче договорът за потребителски кредит е обявен
за недействителен, какъвто е настоящия случай съгласно чл.23 от ЗПК
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или
други разходи по кредита. Чистата сума в конкретния случай е 1 950лв.
Ето защо така предявения насрещен иск е частично основателен,
поради което следва да бъде осъден И. имитров А. да запрати на „П. К. Б.“ЕООД
сумата от 1950лв., дължима по договор за потребителски кредит №**********,
сключен на 01.06.2018г, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване
на насрещния иск -06.11.2018г. до окончателното изплащане на сумата като за
разликата от 1950лв. до претендираните 5 247.98лв. искът следва да се
отхвърли като неоснователен.
По разноските:
Предвид изхода на делото по предявените от И.А. срещу „П. К. Б.“ЕООД
два иска при условията на евентуалност в
полза на адв.Д.Л.Ф. се дължи адвокатски хонорар на основание чл.38, ал.2 от
Закона за адвокатурата. По иска с цена
от 5 234.16лв. минимално дължимия хонорар , определен по реда на чл.7,
ал.2т.3 от Наредбата№1/2004г за минималните размери на адвокатските
възнаграждения / наричана по-долу наредбата/ е 591.71лв., а по иска с цена
2340.96лв., формиран при условията на чл.7, ал.2т.2 от Наредбата е в размер на
393.87лв. На адвоката се дължи на основание чл.6,т.13 от ТМРАВ адвокатски
хонорар в размер на 49 лв. за заверка на представените като доказателства по
делото три документа. Предвид фактическата и правна сложност на делото и обемът
от процесуална дейност, извършена от пълномощника на ищеца, а именно депозиране
на искова молба и писмено становище, без обаче лично явяване на пълномощника в съдебно
заседание , съдът счита, че минимални
хонорар от 591.71 лв. следва да бъде завишен на 800лв., а минималния хонорар от
393.87 лв. да бъде завишен на 500лв. или следва да бъде осъден ответника „П. К.
Б.“ЕООД да заплати на адвокат Д.Ф. на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв адвокатско
възнаграждение в размер общо на 1349 лв.предвид уважаването на първоначалния
иск, предявен от И.А.. Следва да се присъди възнаграждение за адв.Ф. и по
насрещния иск, с оглед отхвърлената част от този иск като базата за определяне на това
възнаграждение е минимално дължимото по наредбата в размер на 591.71лв., тъй
като процесуалното и участие по този иск се изчерпва само с кратко писмено
становище. По този иск на адв.Ф. се дължи адвокатско възнаграждение в размер на
371.91лв. или общо дължимото
възнаграждение/ по първоначалните и по насрещния искове/ е в размер на 1 720.91лв.
Предвид изхода на делото и на основание чл.78, ал.6 от ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати на РС-Пазарджик и сумата от 150лв.
разноски за вещо лице на основание
Така
мотивиран Пазарджишкият районен съд:
Р Е
Ш И :
ПРОГЛАСЯВА
ЗА НИЩОЖЕН договор за потребителски
кредит № **********, сключен на 01.06.2018г между И.Д.А. с ЕГН ********** *** и
„П. К. Б.“ЕООД с ЕИК ..... със седалище и адрес на управление град С., бул.“Б.“№49,
бл.53 Е, вх.В, ет.7, представлявано от управителите С.Н.Н., И. Х. Г. , О. Л., Я.
Я. Ч.поради противоречие с добрите нрави
на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД във вр.с чл.22, във вр.с чл.11, ал.1т.9
и 10 от ЗПК.
По
предявения от „П. К. Б.“ЕООД с ЕИК ..... срещу И.Д.А. с ЕГН ********** насрещен
иск: ОСЪЖДА И.Д.А. с ЕГН ********** *** да заплати на П. К. Б.“ЕООД с ЕИК ..... със
седалище и адрес на управление град С., бул.“Б.“№49, бл.53 Е, вх.В, ет.7 сумата
от 1 950лв./ хиляда деветстотин и петдесет лева/, съставляваща чиста
стойност на кредита по обявения за недействителен договор за потребителски
кредит № ********** от 01.06.2018г,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 06.11.2018г до
окончателното изплащане на сумата като за разликата от 1950 лв. до претендираните 5 247.98лв., отхвърля иска
ОСЪЖДА „П. К. Б.“ЕООД с ЕИК ..... със
седалище и адрес на управление град С., бул.“Б.“№49, бл.53 Е, вх.В, ет.7,
представлявано от управителите С.Н.Н., И. Х. Г. , О. Л., Я. Я. Ч.да заплати на
адвокат Д.Ф. от САК с адрес *** на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв. адвокатско
възнаграждение в размер на 1 720.91лв.
ОСЪЖДА „П. К. Б.“ЕООД с ЕИК .....
със седалище и адрес на управление град С., бул.“Б.“№49, бл.53 Е, вх.В, ет.7,
представлявано от управителите С.Н.Н., И. Х. Г. , О. Л., Я. Я. Ч.да заплати в
полза на РС-Пазарджик сумата от 150 лв. разноски за вещо лице.
Решението е неокончателно и подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: