РЕШЕНИЕ
№ 2653
гр. Пловдив, 14.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на пети юли през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Павел Т. Павлов
при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева
като разгледа докладваното от Павел Т. Павлов Гражданско дело №
20225330102389 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД.
Ищцата В. Б. Р. от с. Б. моли съдът да постанови решение, с което да прогласи нищожността
на клаузата на чл.4, ал.2 от сключения между страните в гр. П. Договор за паричен заем №
***** г., предвиждаща заплащане на неустойка, като противоречаща на принципа на
добрите нрави и заобикаляща материално-правните изисквания на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, по
изложените в исковата молба съображения. Претендира разноски – включително и съдът да
присъди на пълномощника й адвокатско възнаграждение при условията на чл.38, ал.2 от
ЗАдв.
Ответникът “Изи Асет Мениджмънт” АД – гр. София оспорва иска и моли съдът да го
отхвърли като недопустим, неоснователен и недоказан, по изложените в отговора на
исковата молба и допълнително представени в хода на производството по делото молби
съображения. Претендира разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение.
Прави възражение за прекомерност на претендираното от ищцата адвокатско
възнаграждение за пълномощника й.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед на
наведените от страните доводи, намира за установено следното:
Не се спори между страните, а и от представените в тази насока писмени доказателства и
заключението от ***** г. на вещото лице по ССЕ М.М. се установява, че действително
между страните в гр. П. е бил сключен Договор за паричен заем № ***** г., с който
ответното дружество е отпуснало на ищцата паричен заем в размер на 750 лева, с 22
седмици срок на връщане, на 11 равни двуседмични вноски, всяка от които в размер на 73,
1
81 лева, а общата дължима за връщане сума е била в размер общо на 811, 91 лева.
Съгласно уговореното в чл.4, ал.1 от Договора за паричен заем, ищцата като Заемател се е
задължила в срок до три дни от датата на сключване на Договорада представи на ответника
като Заемодател едно от следните обезпечения: две физически лица – поръчители, всяко от
които да отговаря на следните изисквания: да представи служебна бележка от работодател
за размер на трудово възнаграждение, нетният размер на осигурителния му доход да е в
размер над 1 000 лева, да работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател или
поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, да
няма неплатени осигуровки за последните две години, да няма задължения към други
банкови и финансови институции или ако има – кредитната му история в ЦКР към БНБ една
година назад да е със статут не по – лош от „Редовен”, както и Поръчителят да подпише
Договор за поръчителство; ИЛИ да представи банкова гаранция с бенефициер –
Заемодателят, за заемната сума, със срок на валидност 30 дни след крайния срок на плащане
на задълженията по Договора за паричен заем. В чл.4, ал.2 от Договора страните са че при
неизпълнение от страна на Заемодателя на задължението му по чл.4, ал.1 от Договора да
предостави обезпечение, Заемодателят дължи неустойка на Заемодателя в размер на 298, 87
лева, която ищцата следва да заплаща разсрочено заедно с всяка от погасителните вноски,
като към размера на всяка от вноските се добавя вноска за неустойка в размер на 27, 17 лева.
Както се установява от посоченото заключение на ССЕ, клаузата за неустойка оскъпява
кредита с 95, 638 % годишно (и 19, 128% месечно), с което ответникът допълнително се
обогатява за сметка на ищцата и се нарушават добрите нрави, внася се неравноправие между
правата и задълженията на потребителя и доставчика на финансова услуга в разрез с
изискванията на добросъвестността и в ущърб на потребителя, което води до нищожност на
клаузата за неустойка.
При така установената фактическа обстановка, доколкото от събраните по делото
доказателства се установява, че действително клаузата на чл.4, ал.2 Договор за паричен заем
противоречи на добрите нрави и и на чл.19, ал.4 от ЗПК, съдът намира, че предявеният иск с
правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД се явява доказан по основание и като такъв следва да се
уважи, като се прогласи нищожността на посочената клауза.
С оглед на изхода от спора ответникът следва да заплати на ищцата направените разноски за
производството по делото в размер общо на 200 лева – платени ДТ и депозит за ССЕ, а на
основание чл.38, ал.1, т.2 във връзка с чл.38, ал.2 от ЗАдв. на пълномощника на ищцата –
адв. Е. И., адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева (като с оглед фактическата и
правна сложност на спора и броят на предявените искове – включително при условията на
евентуалност, съдът намира, че възражението на ответника за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение на пълномощника на ищцата е неоснователно и
като такова следва да се остави без уважение).
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
2
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА НА клаузата за заплащане на неустойка на чл.4, ал.2 от
сключения между В. Б. Р., ЕГН **********, от с. Б., П. обл., ул. „Б. К.” №*, със съдебен
адрес: гр. П., ул. „Х. К.” № *, адв. Е. И., И „Изи Асет Мениджмънт” АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. „Л.”, бул. „Д.Н.” № *** – „С. Ц.“, ет.*, ап.
****, представлявано от Изпълнилния директор Г. Т. Т., в гр. П. Договор за паричен заем №
***** г., КАТО ПРОТИВОРЕЧАЩА НА принципа на добрите нрави и заобикаляща
материално-правните изисквания на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
ОСЪЖДА “Изи Асет Мениджмънт” АД, с посочените ЕИК, седалище и адрес на управление
и Законен представител, ДА ЗАПЛАТИ НА В. Б. Р., с посочените ЕГН, адрес и съдебен
адрес, направените разноски за производството по делото В РАЗМЕР НА 200 лева.
ОСЪЖДА “Изи Асет Мениджмънт” АД, с посочените ЕИК, седалище и адрес на управление
и Законен представител, ДА ЗАПЛАТИ НА адвокат Е.Г. И., със служебен адрес: гр. П., ул.
„Х. К.” № *, адвокатско възнаграждение при условията на чл.38, ал.1, т.2 във връзка с чл.38,
ал.2 от ЗАдв. В РАЗМЕР НА 300 лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното от ответника възражение за прекомерност на
претендираното от ищцата адвокатско възнаграждение за пълномощника й.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ________/п/_______________
3