Решение по дело №1363/2023 на Административен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 1128

Хасково, 14.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Хасково - XII тричленен състав, в съдебно заседание на четиринадесети февруари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав:

Председател:	ИВА БАЙНОВА
Членове:	ПЕТЪР ВУНОВ ПЛАМЕН ТАНЕВ

При секретар МАРИЯ КОЙНОВА и с участието на прокурора ЦВЕТА ТОДОРОВА ПАЗАИТОВА като разгледа докладваното от съдия ИВА БАЙНОВА канд № 20237260701363 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава дванадесета от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Н. Й. Л. от [населено място], [улица], ***, срещу Решение № 267/24.10.2023г. по АНД № 719/2023 г. по описа на Районен съд – Хасково.

Касаторът твърди, че решението е неправилно, като излага съображения за постановяването му в нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Сочи, че мотивите на районния съд са бланкетни и не могат да се обвържат с доказателствата по делото, а освен са това и противоречиви. Съдът неправилно тълкувал разпоредбите на чл.92, ал.1 и чл.93, ал.2 от Наредба №7/22.12.2003г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони /Наредба №7/22.12.2003г./. Не било отчетено, че е налице неяснота във фактическите твърдения на контролните органи, водеща до затрудняване правото му да осъществи защитата си в пълен обем, респ. до невъзможност да узнае всички факти от състава на нарушението. Не ставало ясно какво всъщност са приели контролните органи – дали се касае за кули над покривната плоскост, за които била относима разпоредбата на чл.93, ал.2 и от Наредба №7/22.12.2003г. или за издатини сред изброените в чл.92, ал.1 от същата наредба. Липсвали твърдения за площта на имота, за разгънатата застроена площ на целия строеж, а се сочела само „невкараната“ в РЗП застроена площ. Така не било възможно да се прецени дали би се променил и конкретно надвишил максимално допустимия по ПУП Кинт, както се твърдяло от контролните органи. Касаторът твърди, че вмененото му нарушение не е установено по несъмнен начин , вкл. не е установена вината му, като съдът не изложил мотиви относно това обстоятелство. Сочи че към настоящия момент е налице висящо дело №693/2023г. по описа на Административен съд-Хасково, образувано по повод обжалване на заповедта на Началника на РДНСК-Хасково, с която е отменено Разрешение за строеж №189/04.05.2023г., заедно с одобрения инвестиционен проект, явяващо се преюдициално по отношение на настоящия спор, доколкото при отмяна на тази заповед, ще е безспорно установено, че нарушение липсва.

По изложените съображения касаторът моли за отмяна на съдебното решение.

Ответникът, Началник на РДНСК - Хасково, не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита касационната жалба за неоснователна и предлага обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила.

Административен съд – Хасково, след проверка на оспорваното решение в обжалваната му част, във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, е основателна.

С обжалваното решение Районен съд – Хасково е потвърдил Наказателно постановление №Х-27-18/09.08.2023г., издадено от Началника на Регионална дирекция за национален строителен контрол (РДНСК) – Хасково, с което за нарушение на чл.162, ал.4 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) и на основание чл.232, ал.10 от ЗУТ, на арх. Н. Й. Л. в качеството му на проектант, е наложена глоба в размер на 1000 лева.

За да постанови решението си, районният съд е приел, че по делото не се спори за факти, а за права. Очертал е като спорен въпроса необходимо ли е било в конкретния случай в РЗП на коментираната сграда да се включи площта от 24,56 кв.м.

Приел е за безспорно, че невключената в РЗП площ от 24,56 кв.м. е такава на кула на сградата. Цитирал е разпоредбите на чл.92, ал.1 и чл.74, ал.2 и чл.93, ал.2 от Наредба №7/22.12.2003г. като е посочил, че в случая са добавени 70 см, след което изчисляването на площите е извършено по чл.93, ал.2 от същата наредба. Посочил е , че е прието да е налице хипотезата на чл.93, ал.2 от Наредба №7/22.12.2003г. и по този начин площта на кулата от 24,56 кв.м не е била включена в РЗП на сградата, при което Кинт на сградата е определен на 2.99 при максимално допустим по ПУП – 3,00. Възприел е, че разпоредбата на чл.93, ал.2 от Наредба №7/22.12.2003г. касае площи, които не се включват в РЗП, защото не се считат за „издатини“. Същевременно е посочил, че за да попадне една кула в посочената хипотеза / т.е. да не се счита за „издатина“ б.м./ , трябва съгласно ал.1 от посочената норма, да остава зад равнината, разположена успоредно на разстояние 70 см от равнината, проведена съгласно изискването на чл.74, ал.2 от наредбата. Приел е, че в случая такива 70 см е нямало, а те са били добавени, за да попадне кулата в чл.93, ал.2 от Наредба №7/22.12.2003г. и след това нейната площ не е била включена в РЗП. Направил е извод, че по този начин Кинт е неправилно изчислен на 2,99 и макар да е попаднал в границата, установена от ПУП – 3,00, всъщност интензивността на застрояване е била по-висока – над 3,00, защото числителят на дробта, образувана от съотношението РЗП сграда/площ на парцела става по-голямо число и така сградата е проектирана с по-висок Кинт от максимално допустимия по ПУП.

Въз основа на така приетото, съдът е счел, че описаното в акта и в НП нарушение е установено и правилно за неспазеното изискване по чл.162, ал.4 от ЗУТ, на жалбоподателя като проектант, е наложена глоба на основание чл.232, ал.10 от ЗУТ. Посочил е, че санкционния текст е правилно определен от АНО като наложеното наказание е правилно определено по вид и размер, а именно глоба в минималния предвиден в закона размер при превес на смекчаващи вината обстоятелства.

Настоящата инстанция намира решението за валидно и допустимо, но неправилно.

На първо място следва да се отбележи, че районният съд не е изложил каквито и да било съображения относно законосъобразността на проведеното административнонаказателно производство. Съдът не е отчел, че при съставянето на акта и издаването на НП са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до ограничаване правото на защита на наказаното лице. В тази връзка настоящият състав споделя оплакването на касатора, че вмененото му нарушение е неясно описано.

В случая е прието, че арх. Н. Й. Л. в качеството му на проектант е изготвил инвестиционен проект за строеж /подробно описан/ в нарушение на чл.162, ал.4 от ЗУТ. При описание на обстоятелствата, въз основа на които е направен извод за извършено от касатора нарушение е посочено от актосъставителя, че в обяснителната записка в проекта по част „Архитектурна“ неправилно е изчислена РЗП, съответно и Кинт, като помещението на кота +14,40 м с конкретно посочени външни размери и със застроена площ от 24,56 кв.м., не е вкарано в РЗП съгласно §5, т.18 от ДР на ЗУТ. Посочено е , че неправилно са отразени и изчислени кулите над покривната плоскост, като след цитиране на разпоредбата на чл.92, ал.1 от Наредба №7/22.12.2003г. е записано, че в случая са добавени 70 см от равнината и след тях са изчислени площите по чл.93, ал.2 от същата наредба. Прието е, че по този начин надвишението над 25 кв.м, предвидено в чл.93, ал.2 от наредбата, следва да бъде включено в РЗП за изчисляване на Кинт. Посочено е, че съгласно обяснителната записка по част „Архитектурна“, постигнатият с проекта Кинт е 2,99 при максимално допустим по ПУП – 3,00 като при добавянето на горецитираните площи, Кинт ще надвиши 3,00, с което се нарушават предвижданията на ПУП -ПЗ.

Въз основа на така описаното, е счетено, че при изготвяне на инвестиционния проект не са спазени предвижданията на ПУП-ПЗ. Прието е, че нарушението е извършено в периода от 11.04.2022г. /датата на издаване на Заповед №УТ-166/11.04.2022г. на Кмета на Община Хасково / до 19.05.2022г. /датата на внасяне на инвестиционния проект в Община Хасково със Заявление рег. инд.94М-955-3/19.05.2022г./, и е установено на 22.05.2023г. от длъжностни лица на РДНСК-Хасково при проверка на издаденото Разрешение за строеж №189/04.05.2023г. , обявено от община Хасково на 05.05.2023г. и постъпило в РДНСК ІХасково с вх.№РС-ХС565-01-015/10.05.2023г., при която е съставен констативен протокол №ХС-РС-189/22.05.2023г.

Гореизложените обстоятелства са възпроизведени идентично в НП като е променен възприетият период на извършване на нарушението, а именно от 11.04.2022г. /датата на издаване на Заповед №УТ-166/11.04.2022г. на Кмета на Община Хасково/ до 28.04.2023г. /датата на Заявление рег.инд. 94М-955-3#2/28.04.2023г. за внасяне на допълнителни документи към инвестиционния проект, внесен в община Хасково със Заявление рег. инд.94М-955-3/19.05.2022г./. Отразено е, че при издаването на НП АНО се е възползвал от възможността по чл.53, ал.2 от ЗАНН, доколкото е безспорно установено извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина, като с НП АНО квалифицира точно извършеното нарушение.

Така даденото в АУАН и в НП описание на нарушението, и на обстоятелствата по извършването му, създава неяснота относно вмененото на касатора противоправно деяние. Визира се помещение със ЗП от 24,56 кв.м., находящо се на покривната плоскост /кота +14,40/ на проектираната за застрояване сграда, за което е прието, че е следвало да се включи в РЗП, без обаче да са ясно изложени причините за това. Помещението се коментира като „кула“, а същевременно се прави позоваване на чл.92, ал.1 от Наредба №7/22.12.2003г., въвеждащ определени изисквания към допустими над покривната плоскост „издатини“, след което се коментира надвишение от 25 кв.м. по чл.93, ал.2 от същата наредба. Така за настоящата инстанция остава неясно като какво точно се възприема от актосъставителя и от АНО визираното в акта и в НП помещение със застроена площ 24,56 кв.м. – като „кула“ или като „издатина“. Яснота в тази насока не може да се извлече и от приложения към преписката „план- покрив“. Посоченото отграничение е от значение за преценката дали визираното в акта и в НП помещение е следвало да бъде включено в РЗП на проектираното застрояване, а оттам и за преценката би ли се променил Кинт по начин, че да е различен и по-конкретно - надвишаващ допустимия по ПУП-ПЗ.

Неяснотата относно вмененото на касатора нарушение се подсилва и от вписването в акта и в НП на различни периоди на извършването му.

В АУАН е визиран периода от 11.04.2022г. до 19.05.2022г., първата от които дати се свързва с тази на издадената от Кмета на Община Хасково заповед за одобрение на ПУП-ПЗ за УПИ XIII, кв.36 по плана на [населено място] /[ПИ]/, а втората – с датата на внасяне в община Хасково на инвестиционния проект за многофамилната жилищна сграда, проектирана за изграждане в същия УПИ. Безспорно, одобреният ПУП-ПЗ е предпоставка за проектиране на бъдещо застрояване, но следва да се отбележи, че в случая отговорността на касатора е ангажирана за изготвяне на инвестиционен проект на сградата по част „Архитектурна“, а не за изготвяне на проекта за ПУП-ПЗ. В тази връзка няма как да се приеме, че към 11.04.2022г. е налице нарушението, вменено на касатора. Съобразно данните по преписката, това е датата, на която е одобрен ПУП-ПЗ за УПИ XIII, кв.36 по плана на [населено място] и тя няма как, а и не може, да се обвърже с датата на изготвяне на инвестиционния проект за сградата по част „Архитектурна“ , като следва да се има предвид, че в случая е издадена и виза за проектиране, която е с дата от 22.03.2023г.

В НП периодът на извършване на нарушението е променен по отношение на крайната му дата като вместо 19.05.2022г. е вписана датата 28.04.2023г., на която са били внесени допълнителни документи към инвестиционния проект. За да извърши подобна промяна АНО се е позовал на разпоредбата на чл.53, ал.2 от ЗАНН. Така на практика в НП е направено различно описание на деянието от фактическа страна, респ. изменено е повдигнатото с АУАН административно обвинение. По този начин се ограничава възможността на сочения за нарушител да разбере за какво точно нарушение е наказан, за да организира адекватно защитата си.

Следва да се отбележи, че неправилното посочване в АУАН на датата на нарушението не представлява нередовност на същия по смисъла на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, която да може да бъде санирана по реда на тази разпоредба. Съгласно чл. 42, ал. 1, т. 3 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН датата на извършване на нарушението е задължителен реквизит на акта и на НП. Същата освен, че е елемент от обективната му страна, очертава и предмета на доказване, респ. фактическите обстоятелства, срещу които наказаният следва да се защитава.

Констатираното в случая разминаване между момента на извършване на твърдяното нарушение, посочен в АУАН и този, посочен в НП, налага извод за опорочаване на административнонаказателната процедура, което само по себе си е достатъчно да обоснове незаконосъобразност на финализиращия същата санкционен акт, тъй като на практика касаторът е санкциониран за нарушение, каквото формално няма установено с АУАН.

При така установените съществени нарушения, допуснати в хода на административнонаказателното производство и неглижирани от районния съд, не може да бъде споделен изводът за законосъобразност и правилност на НП. Следвало е НП да се отмени , а като е потвърдил същото, районният съд е постановил решението си в нарушение на закона.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че съображенията на районния съд за безспорна установеност на вмененото нарушение преповтарят описаното в акта и в НП, без да са обвързани с конкретни доказателства по делото, а освен това са и противоречиви, и направени при смесване на изискванията, въведени в чл.92, ал.1 и чл.93, ал.2 от Наредба №7/22.12.2003г.

Съдът правилно е приел, че хипотезата на чл.93, ал.2 от Наредба №7/22.12.2003г. касае архитектурно-художествени елементи които не се считат за „издатини“ и в тази връзка не се включват в РЗП на сградата. В пълно противоречие с така приетото е съждението кога една кула попада в посочената хипотеза /т.е. не се счита за „издатина“/. То е обосновано с изискванията на чл.92, ал.2 от Наредба №7/22.12.2003г., относими към „издатините“, които съдът конкретно е цитирал т.е. съдът е приел, че за да не е издатина, кулата следва да отговаря на изискванията за издатина. Тези противоречия в мотивите на съда, поставят под сериозно съмнение извода му за правилността на НП.

По изложените съображения, касационната жалба се явява основателна, поради което проверяваното решение като валидно и допустимо, но неправилно, следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, отменящо НП.

Водим от изложеното и на основание чл.222, ал.1 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 267/24.10.2023г. по АНД № 719/2023 г. по описа на Районен съд – Хасково, вместо което

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №Х-27-18/09.08.2023г., издадено от Началника на Регионална дирекция за национален строителен контрол– Хасково, с което за нарушение на чл.162, ал.4 от Закона за устройство на територията и на основание чл.232, ал.10 от ЗУТ, на арх. Н. Й. Л. е наложена глоба в размер на 1000 лева.

Решението е окончателно.