Районна прокуратура – Хасково, ТО -
Харманли е повдигнала обвинение срещу И.Й.Г. с ЕГН: ********** и същият е
предаден на съда за това, че на 30.10.2019г.
в гр. Маджарово, обл. Хасково в автосервиз е причинил лека телесна повреда на А.Д.Ч.
***, изразяваща се в страдание без разстройство на здравето (травматичен оток
на долна челюст и кръвонасядане в областта на дясната срамна кост на таза),
като деянието е извършено по хулигански подбуди - престъпление по чл. 131 ал.
1, т. 12 предл. I, вр. с чл. 130 ал. 2 от НК.
С определение, постановено в разпоредително заседание,
делото е разгледано по реда глава XXVIII от НПК.
В съдебно заседание представителят на държавното
обвинение поддържа обвинението по отношение на подсъдимият И.Й.Г. с ЕГН: **********.
Представителят на държавното обвинение сочи, че за реализирането на
наказателната отговорност са налице предпоставките за освобождаване на подсъдимия от наказателна
отговорност по реда на чл. 78а от НК. Не били налице отрицателни предпоставки
за прилагане на тази разпоредба, поради което се предлага подсъдимият И.Й.Г. с ЕГН: ********** да се признае за виновен в
извършване на това деяние, като съдът го освободите от наказателна отговорност
и му наложите глоба в минимален размер от 1000 лв. Излага становище да бъдат възложени на подсъдимия
направените разноски по делото.
Защитникът
на подс. И.Й.Г., адв. В.А. *** сочи, че описаната в обвинителния
акт фактическа обстановка била установена в настоящото производство, но от
установената фактическа обстановка се
касаело очевидно за престъпление от частен характер. Сочи, че безспорно било
установено, че действията на подсъдимия били в резултат на лично отношения с
пострадалия, като основния мотив бил засягане на пострадалия, а не демонстрация
на явно неуважение към обществото, поради което липсвали хулигански подбуди. Пледира към съда да
признае подзащитния му за невиновен и да го оправдае по повдигнатото му
обвинение.
Подс. И.Й.Г. сочи, че разбира обвинението и се признавам за виновен в това, че е нанесъл
удари на свид. А.Ч. и му е причинил телесните увреждания.
Съдът, като съобрази
събраните по делото доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди
доводите и съображенията на страните, намира за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Подсъдимият И.Й.Г. е роден на ***г. в гр. Асеновград, българин,
български гражданин, със средно образование, женен, работи в чужбина, живущ ***;
неосъждан (реабилитиран на основание чл.88а ал.4 от НК), с ЕГН: **********
Видно от приложената справка за съдимост
№844/24.09.2020г. на БС при РС – Харманли подс. И.Й.Г.
е осъждан с Присъда №38/1998г. по НОХД № 35/1995г. на РС – Харманли, влязла
в сила на 03.11.1995г., като е реабилитиран на
основание чл.88а, ал.4,вр. ал.1,вр. чл.82, ал.1,т.4 от НК на
10.07.2002г. Същият е осъден с Присъда №194/1997г. по НОХД № 75 от 1997г.,
влязла в сила на 02.09.1997г.,като е
реабилитиран на основание чл.88а, ал.4,вр. ал.2 от НК на 12.11.2008г.
От характеристичната справка на подс. И.Й.Г. се установява, че същият има
криминалистическа регистрация по чл.194 от НК през 1997г. и по чл.129 по НК
през 1999г.
На 30.10.2019г. около 11:00 часа в гр.
Маджарово, обл. Хасково в автосервиза собственост на свид. Т.Х.Т. се
намирали свид. А.Д.Ч. и свид. И.А.П.. През това време свид. Т.Т. ремонтирал
автомобила на свид. А.Ч..
В автосервиза
пристигнал подс. И.Й.Г. и поискал от свид. Т.Т. да извърши ремонт
на неговия автомобил, като последният му отговорил, че има работа по други автомобили
които чакат ремонт. Подс. И.Й.Г. му заявил да зареже останалите автомобили и да извърши
ремонт на неговия. При разговора свид. А.Ч. се усмихнал и
потвърдил думи на свид. Т., че всеки казва така за своя автомобил, при което подс. И.Й.Г. се обърнал към свид. А.Ч. и отправил думите
“Ти какво се смееш бе майка ти ...“ и напсувал след което се приближил и
безпричинно ритнал с крак в слабините свид. А.Ч. и му нанесъл два
удара с юмруци в областта на главата, при което свид. А.Ч. паднал на земята.
Свид. Т.Т. и свид. И.П. изненадани и възмутени от поведението на подс. И.Й.Г. се
намесили и предотвратили по-нататъшен побой, при което подсъдимият напуснал
автосервиза.
В хода на досъдебното производство е назначена и
изготвена съдебномедицинска експертиза № 10/2020г. от съдебен лекар в гр. Хасково
(л.22), според чието заключение
пострадалият А.Д.Ч. е получил травматичен оток на левия клон на долната
челюст, кръвонасядане в областта на дясната срамна кост на таза, с което е
причинено страдания без разстройство на здравето. Вещото
лице дава становище, че тези травматични увреждания са причинени по механизма
на действието на твърд, тъп предмет, като били налице поне два удара –един в областта на челюстта и
един в слабините. Доколкото крайниците на един човек влизат в категорията на
твърдите предмети, тези увреждания могат да се обяснят с удари с ръка свита в
юмрук или с изритване с крак, така както е посочил пострадалият. Травматичните
увреждания са причинили - болка и страдания, по смисъла на чл. 130, ал.2
от НК.
Съдът кредитира така представените заключения като
изготвени обективно с необходимите професионални познания в съответната област,
неоспорени от страните.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Изложената фактическа обстановка, не е спорна
между страните по делото, като освен това изрично се признава от подсъдимия И.Й.Г. и защитникът му адв. В.А. в съдебно заседание. Същата се установява по категоричен начин от събраните в хода на досъдебното
производство и приобщени по реда на чл. 378, ал. 2, вр. чл. 283 от НПК гласни
доказателства – показанията на свид. А.Д.Ч. /л.96 гръб от НОХД
№522/2020г./, свид. И.А.П. в хода на
съдебното следствие и прочетени по реда
на чл.281, ал.5, вр. ал.1,т.2,пр.2 от НПК
и свид. Т.Х.Т. в хода на съдебното следствие и прочетени по реда на чл.281, ал.5, вр.
ал.1,т.1 и т.2 от НПК ;
Събраните на досъдебното производство
писмени доказателства, прочетени на основание чл. 378, ал. 2, вр. чл. 283 от НПК и приобщени към доказателствения материал също спомагат за
установяване на горната фактология, а
именно: преписка №**********/2019г. на РУ-Харманли (л.6-15) молба (л.9),
разпореждане по чл.64 ал.1 от ЗМВР(л.14), СМУ(л.15),съдебномедицинска
експертиза (л.22), справка за съдимост на обв. лице (л.48-49),
постановление за спиране на ДПП (л.52), постановление за възобновяване на ДП(л.53),
декларация за СМПИС на обв.лице(л.66), справка за съдимост (л.68), протокол за предявяване на разследването (л.69).
Съдът дава вяра на показанията на пострадалия А.Ч.
и на свидетелите И.А.П. и Т.Х.Т.. Свидетелите
възпроизвеждат пред съда своите непосредствени възприятия за случилото и
показанията им са безпротиворечиви, логично систематизирани, като изцяло са в
корелация и с писмените източници,
поради което и съдебният състав ги кредитира изцяло с доверие. Основания за
критика по отношение на тези свидетелските показания не се намериха, тъй като
от една страна липсват противоречия – вътрешни и помежду им, от друга страна те
не се компрометират и при съотнасяне и с останалите доказателствени източници –
писмените такива, нито пък се опровергават с насрещни доказателства. Точно
обратното, свидетелските показания са в цялостна корелация и напълно убедително
се подкрепят от фактическите обстоятелства, съдържими се в писмените
доказателства от досъдебното производство, прочетени по реда на чл.283 от НПК,
както и заключението на вещото лице напълно подкрепя показанията на
посочените свидетели относно това, дали, къде и по какъв начин са били нанесени
ударите по пострадалия А.Ч.. По своя доказателствен ефект,
показанията на свид. А.Ч. и на свидетелите И.А.П. и Т.Х.Т. са пряко относими към фактите, релевантни за
съставомерността на инкриминираното деяние.
Що се отнася до показанията на свид. И.Г. Каракехайов, същите не са
непосрествени, а пресъздават онова, което
му е разказано на свидетеля от подсъдимия, досежно наличие на конфликти
между подсъдимия И.Й.Г. и свид. А.Ч., поради което съдът не им дава вяра. Показанията
на свид. К. не са конкретни за времето тези взаимоотношение, предвид, че подс. Г.
е с настоящ адрес и пребиваващ във Великобритания от 13.01.2012г.
Няма спор относно датата и мястото на
престъплението - доказват се от събраните гласни доказателства, както и от
съдебномедицинското удостоверение №459/2019г. От показанията на свид. И.А.П. и свид. Т.Х.Т., прочетени
по реда на чл.281, ал.5, вр. ал.1,т.2,пр.2 от НПК за първия и по чл.281, ал.5, вр. ал.1,т.1 и
т.2 от НПК за втория, свид.А.Ч. се
установява поредността на действията на подс. И.Г. по време и след пристигането
му в автосервиза, собственост на свид. Т.Х.Т. ***, както и от
на обясненията на подс. Г. на 30.10.2019г. От показанията на свид. А.Ч., свид. И.П., както и от
обясненията на подс. И.Г. се установява, че последният е нанесъл два удара на свид. Ч. единият с
крак, другият с ръка, като свид. Ч. е паднал назад и всичко се е случило много бързо. В посочената
част настоящият състав дава вяра на обясненията на подс. И.Г., доколкото същите
кореспондират с останалите гласни и
писмени доказателствени средства. Свид. И.А.П., свид. Т.Х.Т. и свид.А.Ч. сочат, че всичко е станало много бързо, като
свид. И.А. сочи, че действията на подс. Г.
са го изненадали и били неочаквани.
Според съда безспорно се установява и факта, че на
свид. А.Ч. са нанесени два удара. В тази връзка е заключението на вещото лице на
съдебномедицинската експертиза № 10/2020г. на съдебен лекар в гр.Хасково (л.22)
на пострадалият А.Д.Ч., получил травматичен оток на левия клон на долната
челюст, кръвонасядане в областта на дясната срамна кост на таза, като били налице
поне два удара – един в областта на челюстта и един в слабините. В
устният си доклад вещото лице разяснява, че доколкото крайниците на един човек
влизат в категорията на твърдите предмети, тези увреждания могат да се обяснят
с удари с ръка свита в юмрук или с изритване с крак, така както е посочил
пострадалият.
Пострадалият
отрича предходни конфликти с подс. И.Г..
Единствено в показанията си свид.
Каракехайов сочи, че подс. И.Г. и свид.
А.Ч. са имали проблеми, като свид. А.Ч. е отрязал пред блока на подс. Г. едно дърво, един кестен, като свид. Каракехайов
изрично сочи, че тези факти му са
известни от разкази на подс. Г., като настоящият състав не им дава вяра,
доколкото не са конкретни от кога датират посочените взаимоотношение между тях,
както бе посочено в мотивите по- горе.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
С оглед изложеното,
настоящият съдебен състав намира, че при така констатираната фактическа обстановка
и след обсъждане на направените доводи относно съставомерността и правната
квалификация на престъпното деяние, представителят на държавното обвинение е
направил законосъобразен извод, че подсъдимият И.Й.Г. е осъществил деяние,
което да бъде субсумирано под състава на престъпление по чл. 131,
ал.1, т. 12, вр. чл. 130, ал.2
от Наказателния кодекс, поради следните доводи от правна страна:
От обективна страна с действията си на 30.10.2019г. подсъдимият И.Й.Г.
е реализирал съставомерните признаци на престъплението лека телесна повреда, изразяваща се в
причиняване на страдание без
разстройство на здравето, причинена по хулигански подбуди, тъй като с активни
действия – нанасяне на два удара с крак и юмрук е причинил на пострадалият А.Д.Ч.
травматичен оток на левия клон на долната челюст, кръвонасядане в областта на
дясната срамна кост на таза. Установява се по делото както от събраните гласни
доказателства, така и от писмените такива, че причинените на свид. А.Ч.
травматични увреждания са пряка и непосредствена последица от нанесените два
удара от подсъдимия.
Причинените на свид. А.Ч. телесни повреди са
констатирани с назначената по делото СМЕ, изготвена от съдебен лекар. Вещото
лице дава становище, че тези травматични увреждания са причинени по механизма
на действието на твърд, тъп предмет, като били налице поне два удара –един в областта на челюстта и
един в слабините. Доколкото крайниците на един човек влизат в категорията на
твърдите предмети, тези увреждания могат да се обяснят с удари с ръка свита в
юмрук или с изритване с крак, така както е посочил пострадалият. Травматичните
увреждания са причинили - болка и страдания, по смисъла на чл. 130, ал.2
от НК.
Също така е безспорно установено от
показанията на свидетели-очевидци на случилото се на 30.10.2019г. в гр.
Маджарово, обл. Хасково в автосервиз са свид. А.Ч., пострадал, свид. И.А.П. и
свид. Т.Х.Т., които дават показания как се е зародил конфликта, както и,
че на думите на подсъдимият И.Г.
отправени към свид. Т.Т. ”зарежи ги дай да направим моята кола” свид. А.Ч.
се е засмял на тези думи, както и от категоричните им показания впоследствие в
какво се е изразил физическия сблъсък между двамата. В този аспект са и самопризнанията на подс. И.Г. за участието
му в неговото извършване. Както вече се посочи получените от св. А.Ч. телесни
увреждания са безспорно установени. От друга страна показанията на св. И.А.П., свид. Т.Х.Т. и свид. А.Д.Ч.
са еднопосочни относно действията на подсъдимия по нанасяне на удар с крак в
дясната срамна кост на таза и юмручен удар в левия клон на долната челюст.
Показанията на свид. А.Ч., пострадал, свид. И.А.П. и свид. Т.Х.Т. за
уврежданията получени от свид. А.Ч. се подкрепят недвусмислено от заключението
на изслушаната в съдебното следствие медицинска експертиза, поради което
и няма основание да не бъдат кредитирани. В този смисъл, в доклада си от с.з.
вещото лице е категорично, че обективните находки за получен травматичен оток
на левия клон на долната челюст, кръвонасядане в областта на дясната
срамна кост на таза, с което е причинено страдание без разстройство на здравето. В
обясненията си подсъдимият И.Г. признава, че на инкриминираната дата и място е нанесъл два удара на свид. А.Ч. и му е причинил
посочените по-горе телесни увреждания.
Подбудите на подсъдимия И.Г. за извършване на деянието
са изцяло "хулигански" - не се установи категорично по делото А.Ч.,
от една страна и подсъдимият И.Г., от друга, да са имали лични отношения,
предхождащи нанасянето на побоя. Действително в показанията на свид. И.Г.
Каракехайов твърди, че подс. И.Г. му е разказвал няколко пъти, че са имали
проблеми със свид. А.Ч., който отрязал пред техния блок едно дърво, един кестен, както и че е стрелял
по олуците на блока с въздушна пушка. Както посочи по- горе в мотивите си съдът
не им дава вяра, доколкото същите не са непосрествени, а пресъздават онова,
което е разказано на свидетеля от
подсъдимия, досежно наличие на конфликти между подсъдимия И.Й.Г. и свид. А.Ч.,
а и същите не са конкретни кога във времето са се осъществили посочените
действия от свид. Ч., доколкото подс. Г.
е с настоящ адрес и пребиваващ във Великобритания от 13.01.2012г. Заявеното от свид. И.Г. К. за предходен конфликт с пострадалия Ч. не е обстоятелство, което да сочи несъмнено
на наличие на личен мотив при извършване на деянието. Това е така, понеже
липсва непосредствена причина за безпричинно агресивното поведение на подс. Г.
спрямо А.Ч., липсва непосредствен личен мотив на подс. Г. да се разправи с него, а цялостното му
поведение ( безпричинното нанасяне на побой, бързото оттегляне) аргументира
наличието на хулигански подбуди. А и съобразно съдебната практика (цитирана в
мотивите на присъдата), хулиганските мотиви не са несъвместими с "чисто
личните".
Настоящият
състав намира, че съдържащата се в тях информация в никакъв случай не води до
извод, че има конкретна причина, провокирала конфликтното поведение на
подсъдимия спрямо свид. А.Ч.. Анализът на гласните доказателства не
установява свид. А.Ч. да е имал
провокативно, агресивно поведение. Безпричинната агресия на подсъдимия спрямо
него ясно личи от показанията на свид. И.А.П., който сочи, че всички били
изненадани и възмутени от поведението и
от нанасянето на два удара от подс. И.Г. на свид. А.Ч.. Целта на подсъдимият в
случая не е била да се разправи със свид. Ч., тъй като има някакви предходни
отношения, които желае да уреди, доколкото и в случая не се доказва ясен личен
мотив у подсъдимият за извършване на деянието.
Под хулигански подбуди, като
задължителен елемент на престъплението, следва да се разбират такива подбуди,
които изразяват явно неуважение към обществото. В този смисъл е и съдебната
практика - решение № 82 от 03.03.1980 г. по НОХД № 59/80 г.-ІІ н.о. В настоящия
казус избраното от подсъдимия поведение е било мотивирано от стремежа му при
открито пренебрегване на обществения порядък и неуважение към обществото да
извърши действия, с които да покаже себе си, да се саморазправи с пострадалия.
Безспорно действията на извършителя са безпричинни и продиктувани единствено от
желанието му за саморазправа без оглед на каквито и да било лични мотиви за
извършване на деянието. Основният мотив на подс. И.Г. е
бил, не да засегне пострадалото лице, а да демонстрира пренебрежение и
неуважение към съществуващите норми за нормално поведение и общуване на
публично място, чрез посегателство върху телесната неприкосновеност на
пострадалия.
Правният извод на настоящият състав, че подбудите, с
които е действал И.Й.Г., са били именно
хулигански по смисъла на чл. 131, ал.
1, т. 12 НК, се подкрепя и с аргумент, че този вид мотиви не са
несъвместими с "чисто личните", от каквито се твърди, че е бил
ръководен подсъдимият; тяхното съчетаване е не само психологически възможно, но
и стоящо в основата на евентуалния умисъл на престъпното хулиганство (вж. П. 2/1974 -
Пл, т. 3). /Решение № 65 от 8.03.2010 г. на ВКС по н. д. №
718/2009 г., I н. о., НК, докладчик председателя П.Т.и Решение
№ 441 от 7.11.2011 г. на ВКС по н. д. № 2198/2011 г., I н. о., НК,
докладчик съдията Р. К./. В тази връзка възражението на защитата за
несъставомерност на деянието извършено от подсъдимият И.Г. и липсата на
съставомерния признак "хулигански подбуди" се явява неоснователно и в
противоречие със цитираната съдебна практика.
От субективна
страна деянието на подсъдимият е извършено умишлено, при единствено възможната
форма на умисъла - прекия умисъл. Същият е целял демонстриране на неуважение
към определени обществени ценности и допускал настъпването на престъпния
резултат, а именно причиняване на уврежданията на пострадалия, като
същевременно очевидно липсват данни, които да наведат до преценката, че умисълът
е бил за причиняване на по-тежко увреждане. Впрочем състав на престъпление,
предвиждащ причиняване на лека телесна повреда по непредпазливост не е
предвиден в особената част на НК. Причинените в резултат на това увреждания на
пострадалия са установени от събраните по делото доказателства не само като
обективни находки, но и като съставомерен резултат, намиращ се в пряка причинно
- следствена връзка с тези действия, наличието на каквато връзка се обосновава
и от заключението на вещото лице по съдебномедицинска експертиза, прието и
неоспорено от страните. Нещо повече, както се сочи от представителя на
държавното обвинение в интелектуалния момент на умисъла е включен съзнаване от
подсъдимия, че с нанасянето на удари на пострадалия на публично място, грубо
нарушава нормите на подобаващо отношение към пазителите на реда, че поведението
му, поради мястото на осъществяване, може да бъде възприето от повече граждани,
което се е случило, отнасял се е безразлично към този резултат, и въпреки това
е искал и осъществил поведението си. Деянието е извършено на публично място,
което макар и не винаги да обосновава наличието на хулигански подбуди у дееца,
в случая е определящо за формиране преценката на съда в посока наличието на
този квалифициращ признак. Публичното място, където в настоящата хипотеза е
извършено престъплението е автосервиз
собственост на свид. Т.Х.Т. ***, и е станало достояние на присъстващите в
сервиза свидетели като единствената подбуда у подсъдимия да го извърши е явно
неуважение към обществото. Нанасянето на два удара с крак и юмрук, един, в
областта на челюстта и друг в слабините и начина, по който това е станало е
показателен за стремежа у дееца да не обективира пред околните наличието
единствено на личен мотив за постъпката си. Така всъщност е оставил впечатление
за поведение, изразяващо явно пренебрежителното му отношение към обществените
ценности, чрез демонстративното посегателство върху пострадалия. Същото е от
естество и в състояние да предизвика страх у останалите присъстващи, че в
бъдеще би могло да се окажат и те жертва на непровокиран акт на физическо
насилие, а от свидетелските показания, недвусмислено се установява, че всички
присъстващи са били най - малко изненадани и скандализирани от случилото се.
Дотук изложеното потвърждава правилността на правния извод, че подбудите, с
които е действал подс. И.Г. са били именно хулигански по смисъла на чл. 131, ал.
1, т. 12 НК.
За
извършеното от подсъдимия престъпление е
предвидено наказание до три години при лека телесна повреда по чл. 130, ал. 1 и
до една година или пробация по чл. 130, ал.
2 НК. Липсва обвинение за причинени съставомерни имуществени вреди.
Подсъдимият до момента е реабилитиран, поради което се счита, че не е осъждан и
не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава VII от
НК. Съдът счита, че са налице предпоставките за приложението на чл. 78а от НК,
като същевременно не се установи наличието на визираните в ал. 7 на чл.
78а НК законови пречки за това.
При индивидуализацията на административното наказание,
което следва да бъде наложено на дееца, съдът намира, че определянето на
"глоба" в размер, съобразно законовия минимум, а именно 1000 лева, ще
бъде в съответствие с данните за личността на подсъдимия. Същият е неосъждан, а така също и в досъдебна фаза
дава подробни обяснения по случая, явява се пред съда, цялостното му
процесуално поведение следва да бъде окачествено като положително. Не следва да
бъдат пренебрегвани и събраните характеристични данни, които характеризират
личността му в положителен план, като всъщност липсват отегчаващи вината
обстоятелства, които да не са отразени като определящи квалификацията на
деянието. По изложените съображения административното наказание по вид
"глоба", определено съобразно установения минимум при превес на
смекчаващите вината обстоятелства и липса на отегчаващи вината такива, се явява
в синхрон с изискванията на закона от гледна точка на доказателствения материал
по делото и житейската справедливост, както и с оглед обществената опасност на
деянието и дееца, във връзка с горепосочените смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства, преценени в тяхната съвкупност. Същото е
обосновано и справедливо и с него в най - пълна степен биха се постигнали
целите на личната и генерална превенция заложени в закона.
На чл. 189, ал.
3 НПК направените по делото на досъдебното производство следва да
бъдат възложени на подсъдимия чрез осъждането му да заплати по сметка на ОД на МВР - Хасково сумата в
размер на 201,30 лева, представляваща направени по делото разноски за възнаграждение за вещо лице.
Мотивиран така Харманлийският районен съд постанови
решението си.
СЪДИЯ: