Р
Е Ш Е Н
И Е
№ 1441
гр. Бургас, 31.10.2018 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - БУРГАС, XXI–ви наказателен състав, в публично заседание на четвърти октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Пламена Събева
при участието на секретаря Калина Събева, като разгледа
НАХД № 3640 по описа на РС -
Бургас за 2018 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба на „ИВАЛЕНА 69“ ЕООД, ЕИК *********
срещу Наказателно постановление № 1291-F257099 от 23.05.2018 г., издадено от зам. директора на ТД
на НАП – Бургас, с което на жалбоподателя, на основание чл. 74, ал. 1 ЗСч за
нарушение на чл. 38, ал. 1, т. 1 ЗСч му е наложено наказание „имуществена
санкция” в размер на 200 лв.
В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност и
неправилност на обжалваното постановление. Твърди се, че едноличният собственик
на дружеството Ж.Д.Д.е придобила дяловете през 2018 г., а нарушението е от 2016
г. Сочи, че през месец януари 2018 г. в издадено удостоверение за наличие или
липса на задължения от ТД на НАП – Бургас, е било отразено, че дружеството няма
задължения. С тези доводи моли наказателното постановление да бъде отменено.
Жалбоподателят, редовно уведомен, представлява се от адв.
Я.. Поддържа жалбата и доразвива изложените в нея доводи.
ТД на НАП – Бургас, редовно уведомени, представляват се
от юк. П.. Оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази възраженията,
изложени в жалбата, намира за установено следното:
От фактическа страна:
Свидетелката
Т.П. в качеството си на главен инспектор по приходите към ТД на НАП - Бургас е
извършила проверка в програмен продукт и справка в Агенция по вписванията, при
което установила, че дружеството – жалбоподател в качеството си на задължено
лице по чл. 38, ал. 1, т. 1 ЗСч, не е изпълнило задължението си да публикува в
Агенция по вписванията ГФО за 2015 г. в законоустановения срок – 30.06.2016 г.
След констатиране на нарушението на дружеството-жалбоподател е била изпратена
покана за явяване на представител, за съставяне на АУАН. В указания срок представител
не се е явил и АУАН е бил съставен на 26.09.2016 г. в отсъствие на представител
на жалбоподателя. След съставяне на АУАН били предприети действия по неговото
връчване, като образуваното срещу жалбоподателя административнонаказателно производство
е било спряно на 13.12.2016 г. с цел намиране на нарушителя и връчване на
съставения АУАН. На 12.04.2018 г. производството е било възобновено и АУАН е
бил връчен на управителя на жалбоподателя Ж.Д.Д.. Впоследствие на 23.05.2018 г. е било
издадено обжалваното в настоящото производство наказателно постановление.
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото
доказателства. Доказателствата
по делото са непротиворечиви и допълващи се, поради което съдът ги кредитира изцяло. Показанията на
свидетеля П. изцяло се подкрепят от събраните писмени доказателства. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти.
От правна страна:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване
по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните
съображения:
Настоящият
състав като инстанция по същество след извършена проверка за законност,
констатира, че в административнонаказателното производство не са допуснати
съществени нарушения на процесуалния закон, които да обуславят отмяна на обжалваното
наказателно постановление.
Обжалваното
наказателно постановление е издадено от компетентен орган
(съгласно Заповед № ЗМФ -755/14.08.2017 г. на министъра на финансите) в срока по
чл. 34, ал. 3 ЗАНН. В тази връзка съдът не
споделя изложеното в жалбата възражение за неспазване от АНО на предвидения в
чл. 34, ал. 3 ЗАНН срок за издаване на НП. АУАН е бил съставен на 26.09.2016 г.
в предвидения в чл. 34, ал. 1 ЗАНН срок. Следователно от тази дата (26.09.2016
г.) АНО е разполагал с 6 - месечен срок съгласно чл. 34, ал. 3 ЗАНН за издаване
на НП. В случая обаче от доказателствата по делото се установява, че на
13.12.2016 г. производството е било спряно и следователно е спрял да тече и
срокът по чл. 34, ал. 3 ЗАНН. Производството е било възобновено на 12.04.2018
г. и на 23.05.2018 г. е било издадено НП. При така установената по делото
фактическа обстановка следва безспорен извод, че процесното НП е издадено при
стриктно спазване на срока по чл. 34, ал. 3 ЗАНН от АНО.
Правилно предвид установените по делото факти АНО е квалифицирал
извършеното от дружеството- жалбоподател нарушение като такова по чл. 38, ал.
1, т. 1 ЗСч.
Разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 1 ЗСч предвижда, че предприятията
публикуват годишния финансов отчет, консолидирания финансов отчет и годишните
доклади по глава седма, приети от общото събрание на съдружниците или
акционерите или от съответния орган, както следва: 1. всички търговци по
смисъла на Търговския
закон – чрез заявяване за вписване и представяне за обявяване в
търговския регистър, в срок до 30 юни на следващата година.
Като безспорно от фактическа страна се прие от съда, че жалбоподателят в
качеството си на задължено лице, не е публикувало в Агенция по вписванията до
30.06.2016 г. ГФО за 2015 г.
Съдът намира за неоснователно възражението, че новата управителка Ж.Д.Д.след
като е придобила дружествените дялове през 2018 г., не следва да отговаря за
стари задължения на дружеството. В случая санкционирано е юридическото лице,
което е самостоятелен субект и отговорността му е ангажирана за това, че не е
бил публикуван в Агенция по вписванията ГФО за 2015 г. Това задължение е било
възникнало за юридическото лице в качеството му на задължено лице съгласно чл. 38, ал. 1, т. 1 ЗСч, като без
правно значение за ангажиране на административнонаказателната му отговорност за
неизпълнение на това задължение е обстоятелството кой е бил едноличен
собственик на капитала му и дали се е сменила собствеността на дружествените дяловете.
На следващо място съдът не споделя довода на жалбоподателя за отмяна на НП
свързан с факта, че към момента на придобиване на дяловете в дружеството от
новия собственик, е било издадено удостоверение по чл. 87 ДОПК, в което е било
отразено, че дружеството няма задължения. В действителност по делото е
представено такова удостоверение (л.16), но видно от него същото е било
издадено на 11.01.2018 г. Както се установи по-горе в изложението процесното НП
е било издадено на 23.05.2018 г. и по тази причина е било обективно невъзможно
задължението по НП да бъде отразено в удостоверението към 11.01.2018 г.
С оглед изложеното съдът намира, че правилно АНО е установил, че е било
извършено нарушение по чл. 38, ал. 1, т. 1 ЗСч от дружеството-жалбоподател и
правилно е била ангажирана отговорността му. В тази връзка следва да се
отбележи, че случаят не е маловажен и не може приложение да намери разпоредбата
на чл. 28 ЗАНН.
При
определяне на маловажните случаи при административните нарушения съгласно
ТР
№ 1 от 12.12.2007 г. на ВКС по н. д. № 1/2007 г., ОСНК следва да се съобразяват
разпоредбите на НК и по точно чл. 93, т.9
от НК, съгласно която разпоредба маловажен случай е този,
при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на
вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
престъпление от съответния вид. Не
са констатирани от съда обстоятелства, които да отличават настоящия
случай с
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушение от съответния вид.
За извършеното нарушение разпоредбата на чл. 74, ал. 1 ЗСч предвижда
наказание „имуществена санкция” в размер от 0,1 до 0,5 на сто от нетните
приходи от продажби за отчетния период, за който се отнася непубликуваният
финансов отчет, но не по-малко от 200 лв. Санкционната норма правилно е
приложена от наказващия орган като относима към процесното нарушение и на
дружеството-жалбоподател е наложено имуществена санкция в минимално предвидения
размер от 200 лв. Размерът на наказанието е бил правилно определен от АНО
предвид обстоятелството, че за 2015 г. дружеството-жалбоподател не е извършвало
дейност и не е отчело приходи, което се установява от събраните доказателства
по делото. С така наложеното наказание ще
бъдат постигнати целите, предвидени в чл. 12 от ЗАНН да се предупреди и
превъзпита нарушителя, както и генералната превенция за въздействие върху
обществото.
С
оглед изложеното обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и
следва да бъде потвърдено.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 1291-F257099 от 23.05.2018 г., издадено от зам. директора на ТД
на НАП – Бургас, с което на „ИВАЛЕНА 69“ ЕООД, ЕИК *********, на основание чл.
74, ал. 1 ЗСч за нарушение на чл. 38, ал. 1, т. 1 ЗСч му е наложено наказание
„имуществена санкция” в размер на 200
лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от датата на получаване на
съобщението, че решението е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно
с оригинала: /п/
КС