РЕШЕНИЕ
№…………./26.07.2017 г.
Гр. София
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VI-2 състав, в публично заседание на двадесет и
първи април през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: А. МАДЖЕВ
При
секретаря Веселина Христова, като разгледа докладваното от председателя т. дело № 6796/2015 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 365 и сл. ГПК.
Образувано е
по искова молба с вх. № 131549/29.10.2015 г. на „С.С.“ ЕООД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:***, Бизнес център С., срещу З. „Б.В.И.Г.“ АД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, пл. „*******“ № 5.
От
дружеството ищец са предявени при условията на кумулативно и обективно
съединяване осъдителни искове при следните квалификации :
1./ иск по чл. 208,
ал. 1 КЗ (отм.) за заплащане на сумата в размер от 162 000 лева, представляваща застрахователно
обезщетение, дължимо вследствие на настъпило застрахователно събитие „Пожар“ по
Комбинирана застрахователна полица „Имущества“ № 2200140300000055/20.02.2014 г.
с обект сграда Бизнес Център С., ведно със законната лихва, считано от предявяването
на иска (29.10.2015 г.) до окончателното изплащане на сумата;
2./ иск по чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата в размер от 10
681 лева,
представляваща мораторна лихва върху претендираната главница за
периода 16.03.2015 г. – 28.10.2015 г.
В исковата молба ищецът излага твърдения, че е собственик на сграда със
смесено предназначение, находяща се в гр. София, ул. „*******, а именно Бизнес
Център С.. Сочи се, че сградата е изградена при спазване на установените
строителни и технически изисквани по ЗУТ и е въведена в експлоатация през 2006
г. Излага се, че на 20.02.2014 г. дружеството-ищец е сключило с ответното
дружество застрахователен договор, обективиран в Комбинирана застрахователна
полица „Имущества“ № 2200140300000055 за притежаваната сграда и намиращите се в
нея машини, съоръжения, оборудване, инвентар и стоки. По силата на сключения
застрахователен договор било уговорено застрахователно покритие по пет клаузи,
сред които Клауза 001 „Пожар и други опасности“. От ищеца се изтъква, че е
изпълнил точно и изцяло З.ълженията си произтичащи от така сключения между него
и ответника договор за застраховане на имущество, а именно заплатил е
уговорените и дължими вноски по застрахователната премия на фиксираните падежни
дати и е полагал необходимите грижи за запазване на имуществото предмет на
застрахователна закрила. Ищецът допълва твърденията си с това, че на 06.11.2014
г., през времетраенето на застрахователната полица обхващащо период от
21.02.2014 г. до 20.02.2015 г., около 12:50 часа в сградата, обект на
застраховката, е възникнало застрахователно събитие, пожар, в резултат на който
на застрахованото имущество са нанесени значителни материални щети, а именно –
увредени са подови настилки стени, дограми, навеси, покрив, ВиК, електрическа и
климатична инсталация. Освен това пожароизвестителната система на сградата била
напълно унищожена, като са изгорели и множество движими вещи, представляващи
застраховано имущество. Ищецът поддържа, че още в деня на настъпване на
застрахователното събитие – 06.11.2014 г., наред със службата за противопожарна
безопасност, било уведомено и ответното дружество, за което била образувана
преписка по щета № **********/380-14 г. Отново в деня на реализация на
застрахователното събитие представители на ответника извършили оглед на мястото
на разразилия се пожар, като впоследствие били извършени още два огледа от
ангажирани от ответника аварийни комисари, съответно на 07.11.2014 г. и
30.12.2014 г. В рамките на извършената проверка от Столична дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението“ се установило, че най-вероятната причина
за възникване на пожара е топлинно възпламеняване на сажди в комин, обслужващ
пещ за пици и скара на твърдо гориво, намираща се в ресторант на партерния етаж
на сградата. На застрахователя били представени всички документи от значение за
установяване на причините за пожара, вида и размера на причинените вреди, като
съгласно документацията, размерът на последните възлизал на сумата от 162 000
лева. С писмо от 16.03.2015 г. застрахователят отказал да плати застрахователно
обезщетение, като приел, че основна причниа способствала за настъпване на
пожара е нарушената експлоатационна сигурност от страна на строителя на
сградата, изразяваща се в неспазване на изискванията на Наредба № 2 от
05.05.2987 г. за противопожарните технически норми – нарушени са изискванията
за разстоянията между металните комини и горимите елементи на сградата и са
налице неуплътнени отвори за инсталационната шахта в етажните плочи, което
способствало за вертикалното разпространяване на пожара. Ищецът излага подробни
съображения относно липсата на посочените от застрахователя основания за отказ
във връзка с удовлетворяване на заявената застрахователна претенция. Посочва,
че в процеса на изграждана на сградата са спазени всички противопожарни
строително-технически норми, в т.ч. изискванията за противопожарна безопасност за
проектиране на комини, предвидени за скари и др. подобни, както са спазени и
изискванията за изграждането на инсталационната шахта. С оглед на изложеното ищецът
претендира заплащане на дължимото застрахователно обезщетение. Поддържа, че
поради обстоятелството, че ответника не е изпълнил в срок З.ължението си да
заплати действителните размери на дължимото се на ищеца застрахователно
обезщетение, то за ищеца е възникнало и вземане за обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху незаплатената част от застрахователното
обезщетение, която лихва за забава се поддържа да е за периода от 16.03.2015 г. до 28.10.2015 г. Иска се
присъждане й на законната лихва върху главното вземане, считано от деня на
подаване на ИМ в съда до окончателното плащане на дълга. Отправя се претенция и
за репариране на направените в производството съдебни разноски.
Ответникът в отговора си на исковата молба, подаден в срока по
чл.367 ГПК, оспорва исковете като неоснователни. Сочи, че между страните действително е била сключена посочената в
исковата молба застрахователна полица с обект на застраховане описаната от
ищеца сграда и намиращите се в нея машини, съоръжения, оборудване, инвентар и
стоки, но отрича да е налице основание, което да поражда в негова тежест З.ължение
за заплащане на застрахователно обезщетение. Ответникът оспорва правото на
собственост на ищеца върху движимото и недвижимото имущество, за което се
твърди да е увредено вследствие на пожара. На следващо място посочва, че
застрахователният договор е сключен в полза на банка-бенефициер, която, в
случай на настъпване на застрахователно събитие, следва да даде съгласието си за
да бъде изплатено застрахователното обезщетение в полза на застрахования.
Ответникът признава твърденията на ищеца във връзка с настъпването на описания
в исковата молба пожар, но счита, че последният не представлява риск, покрит по
сключеният между страните застрахователен договор. Твърди, че пред него не са
представени всички доказателства, необходими за установяване на причините за
пожара, съответно за вида и размера на причинените от настъпването му вреди. Ответникът
счита, че пожарът е настъпил в резултат
от неспазването на противопожарните и строително-технически изисквания при
изграждане инсталационните шахти и комина на сградата. Оспорва стойността на извършените от ищеца
разходи по отстраняване на вредите, които се търсят като присъждане на
застрахователно обезщетение.
По реда на чл. 372 ГПК с допълнителна искова молба
дружеството-ищец е потвърдило и доразвило изложените от него фактически
твърдения във връзка с възникването на спорните му материални права. Потвърждава
истинността на твърденията на ответника във връзка с обстоятелството, че „*******“
е трето ползващо се лице по договора за имуществено застраховане, но откроява й
това, че банката изрично е заявила пред застрахователя, че не желае да се
ползва от правата по полицата и дава съгласието си застрахователното
обезщетение да бъде изплатено в полза на застраховащия. Изказва се
несъгласие по възраженията на ответника
хипотеза на изключен риск при състоялото се събитие, тъй като отсъстват
нарушения от страна на застрахованото лице на строително-техническите и
противопожарни норми, изисквания, правилници и стандарти. Прави се пояснение,
че коминът, определен при проверката на Столична дирекция „Пожарна безопасност
и защита на населението“ за най-вероятното мястото на възникване на пожара, е
изграден от негорими материали (ламарина), като е снабден и с допълнителна
негорима изолация. От своя страна инсталационната шахта, където се е намирал
коминът и предназначена да го отдели от другите конструктивни елементи на
сградата, е изпълнена от два броя по два
слоя пожароустойчив гипсокартон, като между тях е поставена каменна вата,
представляваща негорим материал, съобразно с изискванията на наредбата. Поддържа
се и изложеното относно степента на засягане на застрахованото имущество и
действителната стойност на увреденото такова при реализиралия се в обекта
пожар.
С допълнителен отговор от ответника е взето отношение по
депозираната допълнителна искова молба. Със същия се поддържат развитите от
ответника възражения в първоначалния му писмен такъв. Отново основен акцент в
кръга на възраженията за липса на основания за носене на отговорност се поставя
върху това, че сградата предмет на застрахователна закрила не е отговаряла на
необходимите строителни правила и норми и това е способствало за възникването и
развитието на пожара.
Софийски
районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните
съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:
Представена
е Комбинирана застрахователна полица „Имущества“ № 2200140300000055, сключена
на 20.02.2014 г. и отнасяща се за процесния имот – сграда със смесено
предназначение Бизнес Център С., находяща се в гр. София, ул. „*******, както и
за намиращите се в нея машини, съоръжения, оборудване, инвентар и стоки. Уговорено
е, че застрахователната сума на застрахованото имущество по клауза 001
полицата, а именно „Пожар и други опасности“, възлиза на 5 564 039,31
лева, разпределена, както следва – 5 000 000 лева – сгради,
509 529,76 лева – машини и съоръжения, 44 509,55 – инвентар и
10 000 лева – стоки. Срокът на валидност на полицата обхваща периода от
21.02.2014 г. до 20.02.2015 г. Общият размер на застрахователна премия, дължима
от застрахования по петте клаузи на застраховката възлиза на сумата от 3 849,44
лева. Според уговореното в клауза 001 от полицата застрахователно покритие,
страните са постигнали съгласие, че основните покрити рискове са пожар (вкл.
последиците от гасенето на пожара), експлозия, имплозия, удар от мълния, удар
от самолет или друг летателен апарат или предмети, падащи от тях. Неразделна
част от полицата са утвърдените от ответното дружество Общи условия по
застраховка, които също са сред събрания по делото доказателствен материал.
Видно от
приетия като писмено доказателство по делото Добавък № 2200140300000055/3,
съставляващ неразделна част от полицата, между страните по застраховката е
уговорено, че тя се сключва в полза на „*******“ АД като трето ползващо се
лице.
По делото е
представен нотариален акт № 196, том VI, рег. № 16 770, нот. д. №
1048/2003 г. по описа на нотариус Валентина Благоева, с район на действие СРС, в
който е обективиран договор за продажба на недвижим имот, сключен между Стоил
Стоянв и Борислав С., в качеството им на продавачи от една страна, и „Смарта
Сървисиз“ ЕООД, в качесвото му на купувач, а именно – поземлен имот, находящ се
в гр. София, р-н „С.“, ул. „*******, с планоснимачен № 713, в квартал 211а по
плана на гр. София, м-н „Христо Смирненски – С.“, целият с площ от 1852 кв. м.
По делото е
представено Разрешение за строеж № 116/27.07.2004 г. на „Офис сграда с жилища и
автомивка“ за УПИ-713, квартал. № 211А, м-н „Христо Смирненски – С.“, гр.
София, р-н „С.“, ул. „*******, издадено от главния архитект на р-н „С.“, СО.
Представено
е Удостоверение № 95/16.11.2006 г. за въвеждане в експлоатация на строеж,
издадено от инж. Л. в качеството й на главен архитектна р-н „С.“, СО, отнасящо
се до процесната сграда, от което се установява, че строежът е изпълнен в
съответствие с одобрените проекти, издадените разрешения за строеж и
изискванията на чл. 169, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ.
С
уведомление от 06.11.2014 г. представител на застрахованото дружество „С.С.“
ЕООД е известил застрахователя за настъпила щета на имущество, предмет на
обсъдения застрахователен договор, а именно, че на 06.11.2014 г. в обект
находящ се на гр. София, ул. „******* е възникнал пожар, като са горели
последния и предпоследния етаж на сградата.
Част от
изготвената по възникналото застрахователно събитие преписка е протокол от
06.11.2014 г. за оглед по щета с № **********/380-14 г, съставен от
представител на ответното дружество, в който е отразено, че при осъществен
оглед на застрахования обект при заявено събитие пожар на място е констатирано
по сведения на представител на застрахования, че на датата - 06.11.2014 г. е
възникнал пожар в инсталационната шахта, в която са разположени въздуховоди за
отвеждане на дим от пещ за печене на пици. Установява се, че огънят е обхванал
четири етажа от сградата, като на партера в зоната на пожара е разположена
пицария, чиито стени и подове са зацапани. На втори и трети етаж са разположени
офисни помещения. На четвърти и пети етаж шахтата преминава през апартаменти №
301 и № 403, първият от които изцяло опожарен.
Представена
е и разменена значителна по обем кореспонденция между страните във връзка с
уреждане на възникналата претенция по щета по повод настъпилото застрахователно
събитие от 06.11.2014 г., вкл. Молба от 03.02.2015 г., с която застрахователят
е уведомен от застрахования, че цялостната претенция на последния възлиза на
сумата от 162 000 лева, като с молбата е поискано да се извърши частично
плащане в размер на половината от тази сума, а именно на 81 000 лева, като
е подчертано, че дружеството не се отказва от претенцията си да му бъде
заплатена в пълен размер претендираното застрахователно обезщетение.
По делото е
представено Удостоверение рег. № ОМ-984/17.11.2014 г., издадено от директора на
Столична дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“, в което се
посочва, че предполагаемата причина за възникналият на 06.11.2014 г. около
12:50 часа пожар в сградата на ул. „******* е топлинно възпламеняване на сажди
в комин, обслужващ пещ за пици на твърдо гориво в ресторант на първия етаж.
По делото е
приложено Уведомление от 30.10.2015 г. на „*******“, отправено до ответното
застрахователно дружество, в което е се съдържа изявление на банката, че не
желае да се ползва от правата си върху застрахователното обезщетение, като
изрично е обективирано съгласието й цялата сума по определеното застрахователно
обезщетение да бъде изплатена в полза на застрахованото лице.
По делото е
приложен авариен протокол от 09.02.2015 г., изготвен от „Bulgarian Loss Adjusters“ след
възлагане от ответника във връзка с проучване на щета № **********/380-14 със З.ачи
да се извърши оглед на обекта, да се определи размера на щетите на засегнатите
от пожара сгради, машини и съоръжения и да се изготви авариен протокол. В този
протокол е отразено, че причините за нанесените щети се състоят в неспазването
на предвидените в ПСТН минимални отстояния на металните комини от горимите
елементи на сградата, а именно 1,5 пъти диаметъра на комина, но не по малко от
30 см, както и неуплътняването на отворите на инсталационната шахта в етажните
плочи, което било от съществено значение за разпространяването на пожара във
вертикална посока. Наличието на кабели в инсталационната шахта се посочва като
предпоставка за ускоряване на процеса на възникване и разпространяване на
пламъчното горене. В протокола е отбелязано, че стойността на
ремонтно-възстановителните работи по сградата биха възлизали на 72 600,14
лева, разпределени както следва : 14 710,50
за почистването след пожара, 37 489 лева за строително- монтажните работи,
1 418 лева за стъклопакет, 7 477,89 лева за смяна на димоотходи,
2 758,11 лева за окабеляване, 5 424,14 лева за пожароизвестителна
инсталация, 30 лева, представляващи разход за разчистване и 3 292,50 лева
– обезщетение за погинало движимо имущество.
По делото са
събрани гласни доказателства посредством извършени разпити на доведени от всяка
от страните по спора свидетели.
При разпита
си свидетеля Л. заявява, че е управител и собственик на „Ч.“ ЕООД, като е участвал
при изграждането, а впоследствие 6-7 години и в поддръжката на
пожароизвестителната инсталация в процесната сграда. Посочва, че именно той е
изготвил проекта за инсталацията. След настъпването на пожара в сградата бил
помолен от собственика на последната да изготви становище по конструкциите и
състоянието на сградата с оглед спазването на съответните изисквания.
Свидетелят заявява, че е извършил оглед на сградата. Комина и димоотвода са
разположени в една шахта от четири страни според изискванията за пожарна
безопасност. Едната страна е задната страна на стълбищата и е бетонна, а
останалите три са изградени от пожароустойчив картон с дебелина 100мм. Посочва,
че инсталационната шахта няма връзка с нито един от етажите, като дървени
плоскости били използвани единствено при облицовката, която е извън самата
шахта. Свидетелят посочва, че е имал договор за поддръжка на
пожаро-известителната инсталация и е посещавал сградата ежемесечно. Твърди, че
е виждал 1-2 пъти комина да се почиства. Посочва, че управляваното от него
дружество е изградило инсталацията, като възложената работа не е обхващала
изграждането на комини, шахта и димоотводи. Свидетелят посетил обекта 2-3 дни
след пожара, към която дата възстановителните работи все още не били започнали.
Разпитан,
свидетелят Ценков, заявява, че е работил като управител на Бизнес център „С.“ –
работи във фирмата от 15 години, като след 2007 г. в процесната сграда, където
задълженията му били свързани с поддръжката й. Посочва, че в деня на пожара е
бил до автомивката в близост до сградата когато забелязал, че комина гори, след
което се качил на покрива на сградата и започнал да гаси огъня. Долу имало
други хора от поддръжката по сградата, които също гасели огъня. След като свършили
пожарогасителите се обадили на пожарната, която пристигнала след повече от 40
минути. След като огънят бил потушен свидетелят, заедно с хората от поддръжката
минал през всеки етаж на сградата за да огледа щетите. Посочва, че имало
няколко апартамента, в които всичко било напълно изгоряло – обзавеждане,
оборудване, гардероби, телевизори. По офисите имало съборени стени и
наводняване. Свидетелят твърди, че коминът се почиства на всеки три месеца от
фирма, ангажирана от пицарията, която единствена ползвала комина.
При разпита
си свидетелятБ.заявява, че работи по поддръжката на процесната сграда от 2006
г., като ежедневно е там. Посочва, че пожарът възникнал по време на обедната
почивка през съответния ден, поради което по това време не се намирал в
сградата, но бил в непосредствена близост до нея. Видял, че от комина на
покрива започнал да излиза пушек. Когато стигнал до сградата пожарникарите вече
били дошли. Свидетелят посочва, че се качил да отключи апартаментите за да не
се налага пожарникарите да разбиват вратите. След като пожарът бил потушен
свидетелят минал по етажите за да провери щетите. Два апартамента били напълно
изгорели. На първия етаж имало два-три апартамента, които били засегнати
частично.
Разпитан,
свидетелят К. заявява, че по образование е строителен инженер и се занимава с
огледи и оценки на щети по имущество. Посочва, че през ноември 2014 г. във
връзка с работата си посетил процесната сграда, като на сутринта през същия ден
бил настъпил пожар. Заедно с колегата си извършили оглед на сградата няколко
часа след потушаването на пожара. В една от осите на сградата бил възникнал
пожар идващ от ресторантската част. Опожарени били двата офисни етажа и двата
апартамента над огнището на пожара. Имало разпространяване на дим и сажди. По
коридорите и по съседните помещения имало вода от гасенето. Най-съществените
повреди били в зоната на въздуховодите, които идвали от кухнята и излизали на
покрива. Имало обгоряла обшивка, която представлявала ламинирана ПДЧ (плоскост
дървесни частици). Свидетелят посочва, че при огледа не му е направило
впечатление този комин да е облепен с червен гипсокартон. Посочва, че по всяка
вероятност конструкцията е метална.
При разпита
на свидетеля С., последният посочва, че работи като авариен комисар, като през
2014 г. на два пъти е посещавал процесната сграда във връзка с възникналия
пожар по заявка на застрахователя. При извършения от него оглед установил, че
основните щети са концентрирани в два апартамента по вертикала на етажите.
Най-засегнати били апартаментите на последния и предпоследния етаж. Надолу
имало офис-помещения, където били засегнати кухненски боксове. Най-долу се
помещавала пицарията, от която нагоре до покрива тръгвали комините, по което
място минавала и инсталацията. Видимо пожарът бил тръгнал по самата инсталация,
като огнището било някъде на предпоследния етаж. В плочите между етажите се
наблюдавали отвори. Местата където минавали комина и въздуховода не били
уплътнени. Комините, за разлика от въздуховода, били с топлоизолация. По вертикала
се виждали кабели, изгорели вследствие на пожара. В шахтата се забелязвало, че
плочите не били уплътнени и имало отвори. Самата инсталационна шахта била
облепена с ПДЧ - самите въздуховоди и вертикалните тръбни инсталации.
Свидетелят не помни да е забелязвал огнеупорен гипсокартон.
По делото е
назначена пожаро-техническа експертиза. От приетото по делото заключения по нея
са направени изводи, както следва: огнището на пожара се намира в
инсталационната шахта в зоната на втория етаж; непосредствената причина за
пожара е запалването на горимите отлагания по вътрешната повърхност на металния
комин към пещта на твърдо гориво; огънят се е разпространил по пътя на
топлинното излъчване и на вертикалните конвективни потоци; огънят се е
разпространил в прилежащите на инсталационната шахта помещения; изпълнението на
инсталационната шахта не съответства на изискванията на Наредба № 2 за противопожарни
и строително-технически норми, а именно – пожарозащитните прегради, през които
преминават тръбопроводи, въздухопроводи и кабели, да са уплътнени с негорими
материали в местата на преминаването, стените на комини, предвиждани за скари и
др. подобни да са с минимална граница на пожароустойчивост 2 часа и 30 минути,
като металните комини да се намират на разстояние 1,5 пъти от диаметъра на
комина, но не по-малко от 30 см. Заключението констатира, че щетите по
сградата, както и погиването на намиращите се в нея движими вещи е резултат
именно от възникването на пожара. Що се отнася до инсталационната шахта вещото
лице констатира, че тя е изпълнена тристранно с плоскости от дървесни части
като непрекъснат обем от първия до петия етаж без около тръбопроводите,
минаващите през междуетажните стоманобетонни плочи, да е извършвано
уплътняване. Посочва се, че в рамките на инсталационната шахта преминават
незащитени от топлинно въздействие кабелни трасета, което представлява
предпоставка за възникване и разпространение на пожар.
При
изслушване на заключението в съдебно заседание при поставяне на въпроси от
страните вещото лице е пояснило отговорите си в следния смисъл: невъзможно е да
се установи дали цялата шахта е ремонтирана или само част от нея, както и да се
установи какъв е материала за външното, декоративно покритие; шахтата е била
изградена като кухина, което нарушава изискването на чл. 14 от Наредбата за
противопожарните технически норми по шахтата да няма неуплътнени отвори;
шахтата е изградена от дървесни части, като липсвала конструкция върху която да
бъде фиксиран гипсокартона. На последно място вещото лице разяснява, че
междуетажните плочи на сградата се явяват пожарозащитна преграда, като при
изпълнението им в съответствие с нормите отново е възможно да възникне пожар,
но той би се ограничил единствено до етажа, на който е възникнал. Що се отнася
до процесния случай посочва, че пожарът е щял
да бъде ограничен ако отворите в шахтата са били замонолитени със същата
граница на огнеустойчивост, с която разполагат хоризонталните плочи.
Заключението по така приетата еднолична пожаро-техническа експертиза е било
оспорено от ищеца, като във връзка с това е допусната комплексна СПТЕ.
Приета е комплексна
съдебна строително-пожаротехническа експертиза, чието заключение съдът
възприема като компетентно и мотивирано и в което се съдържат следните изводи: пожарът
е възникнал във вътрешността на димоотвода на пещта за атракционно печене,
разположен в димоотводната шахта на сградата; най-вероятната причина за възникване
на пожара е запалване на натрупани мазнини в димоотвода, довело до нарушаване
на цялостта му в зоната на апартамент № 301; мерките, които е следвало да бъдат
предприети включват периодична проверка и почистване на въздуховодите от
натрупаните мазнини и сажди на всеки три месеца, които действия са били
извършвани от ищеца; под действието на топлопроводността, конвективните и
радиационни потоци горенето от коминната шахта се е разпространило вертикално
нагоре към находящите се в тази зона офиси и апартаменти – офис № 14, офис №
27, апартамент № 301, апартамент № 403 и покрива на сградата; доколкото в
приетата по делото проектна документация липсват конкретни технически решения
във връзка с изпълнението на инсталационната шахта и монтираните в нея
въздуховоди и димоотвод вещите лица не са в състояние да дадат еднозначен
отговор на въпроса, дали при проектиране и изграждане на опожарената сграда са
изпълнени всички противопожарни технически норми, както и дали е извършено
укрепване на инсталационната шахта между етажните плочи съобразно екзекутивната
документация; за възникването на пожара са допринесли мазнините, натрупани по
вътрешната повърхност на димоотвода, късното забелязване на пожара, а
евентуално и строителен дефект на някои от димоотводите; щетите по сградата и
погиването на намиращите се в нея движими вещи са настъпили в резултат на
възникналия пожар. Вещите лица посочват, че инсталационната шахта е била
изпълнена като щендерна конструкция от по два броя пожароустойчиви
гипсокартонени плоскости с дебелина 12,5мм с монтирана между тях каменна вата с
дебелина 100мм. Предвид запазения вид на плоскостите от ламинирано ПДЧ
заключението констатира, че те са били част от външната облицовка. Металните
профили и закрепващите устройства на тръбопроводите са замонолитвани към стоманобетонната
стена в шахтата. Установява се, че между отделните тръби има отстояния, както и
между тях и стените на инсталационната шахта, които не могат да бъдат
определени точно. С оглед начина, по който е изградена инсталационната шахта,
вещите лица посочват, че тя не би могла да бъде причина за възникване на
пожара, като непроницаемостта на конструкцията й е била нарушена в резултат от
продължителността на огневото въздействие. Вещите лица считат, че при
изграждане на процесната сграда и в частност на комина за пещта на твърдо
гориво, намираща се ресторанта, са били спазени всички нормативни изисквания на
ПСТН. Изискването за осигуряване на граница на пожароустойчивост най-малко два
часа и тридесет минути без отвори към съседните помещения по цялата височина на
сградата е било изпълнено с изграждането на двойнощендерна конструкция от
пожароустойчив гипсокартон и менерална вата, като самите димоотводи са
допълнително увити с негорима вата с алуминиево фолио. Посочват, че изискването
на наредбата за минималните отстояния на металните комини от горимите елементи
на сградата е неприложимо в процесния случай, доколкото такива елементи изобщо
липсват – самата сграда е от II степен на огнеустойчивост и няма
горими конструкции. Тъй като инсталационната шахта е отделено от останалите
части на сградата с помощта на двойнощендерна конструкция, която притежава
характеристиките на брандмауер, то не се налага уплътняването й с негорими
материали, каквото е изискването на чл. 14 от Наредбата. С оглед
обстоятелството, че инсталационната шахта е изградена от пожароустойчив
гипсокартон вещите лица считат, че не е възможно в нея да са започнали процеси
на пиролиза, която да е довела до последващо възпламеняване на отделните
вещества. Евентуалното уплътняване около преминаващите проводи би могло
единствено да забави разпространението на пожара, но не и да го ограничи.
По делото е назначена съдебно-техническа експертиза, в което се
констатира, че възстановителната стойност на опожарената сграда възлиза на
4 141 447,13 лева. Като се има предвид обстоятелството, че
уговорената между страните застрахователната сума е в размер на 5 000 000
лева, вещото лице установява, че коефициентът на подзастраховане е 1,207.
Приета е
тройна съдебно-техническа експертиза, чието заключение съдът възприема като
компетентно и мотивирано и от което се установява, че възстановителната
стойност на опожарената сграда възлиза на 4 312 499 лева с ДДС
(3 593 749 лева без ДДС), съответно определя коефициента на
подзастраховане на 1,16. Като се вземат предвид проектантските разходи към 2014
г. възстановителната стойност на имуществото към датата на настъпване на
събитието, изчислена без да се извършва корекция за физическо, морално
офехтяване и отчисления за ремонтно-възстановителни разходи, възлиза на 5 357 998
лева с ДДС (4 464 997 лева без ДДС), в който случай коефициентът на
подзастраховане е 0,93.
Във връзка с
увреждането на смесената системата от отоплителна и чилърната инсталация,
монтирана в процесната сграда, по делото е назначена съдебно-техническа
експертиза, чието заключение съдът възприема като компетентно и мотивирано и от
което се установява, че пораженията върху системата са частични, но цялостното
възстановяване на работоспособността й изисква значителен по обем ремонт.
Доколкото основната част от инсталациите са монтирани в кухини и празни
пространства в таваните, стените и подовите покрития, вещото лице установява,
че в случая извършването на ремонт на същите със замяна на увредените детайли и
възли се явява по-скъпо от монтирането на изц яло нова система от посочената
категория.
По делото е назначена съдебно-оценителна експертиза, чието заключение съдът възприема като
компетентно и мотивирано и от което
се установява, че сумата, необходима за поправяне на щетите нанесени в резултат
на пожара върху сградата и намиращите се в нея движими вещи възлиза на
181 696 лева с ДДС (151 413 лева без ДДС), от които 126 632 лева
без ДДС, представляващи стойността на строително-ремонтните работи за
възстановяване на сградата след пожара, и 24 781 лева, представляващи
стойността на погиналите при пожара движими вещи.
Други
допустими и относими доказателства по
делото не са представени.
При така установената
фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
І. Относно
иска по чл. 208, ал. 1 КЗ /отм./:
За основателността на иска в тежест на дружеството-ищец е докаже в
кумулативност следните предпоставки: възникване на валидно застрахователно
правоотношение; настъпване в срока на застрахователното покритие на
застрахователно събитие, за което застрахователят носи риска и в причинна
връзка с което са настъпили вреди в претендирания размер.
Осъществено е пълно и главно доказване относно първата материална
предпоставка, а именно породило се и същесвувало между страните към
момента на соченото в ИМ събитие валидно застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка,
обективиран в Комбинирана застрахователна полица „Имущества“ №
2200140300000055, подписана на 20.02.2014 г., и предвиждаща като обект на
застрахователна закрила сграда със смесено предназначение Бизнес Център С.,
находяща се в гр. София, ул. „*******, както и за намиращите се в нея машини,
съоръжения, оборудване, инвентар и стоки, при застрахователна сума по клауза
001 от полицата – „Пожар и други опасности“, възлизаща на
5 564 039,31 лева, с предвидени рискове с лимит на отговорност както
следва: 5 000 000 лева – сгради, 509 529,76 лева – машини и
съоръжения, 44 509,55 лева – инвентар и 10 000 лева – стоки. Общият
размер на възприетата от страните застрахователна премия, която трябва да
заплати застрахования-ищец е сумата от 3 849,44 лева., чието плащане е
разсрочено на четири вноски. Установява се, че по волята на страните учредили
така описаното застрахователно правоотношение е предвидено, при настъпване на
застрахователно събитие относно рисковете, които ответника се е ангажирал да
покрие ползващо лице да бъде не застрахования, а трето такова – „*******“ АД.
Към полицата действат и са неразделна част Общи условия за застраховка „Имущества“,
които обвързват страните по процесното правоотношение.
Съгласно чл. 183, ал. 1 и чл. 208, ал. 1 и, ал. 3 КЗ (отм.), с договора за имуществено застраховане
застрахователят се задължава срещу заплащане на премия да поеме определен риск
и при настъпване на предвидено в договора застрахователно събитие да заплати на
застрахования застрахователно обезщетение за причинените на застрахованото
имущество вреди в размер, равен на размера на вредата към деня на събитието.
Страните в процеса нямат спор за това, че от страна на застрахованото
лице е осъществено изпълнение на породилото се за него задължение от сключения
договор за застраховка да заплати в полза на застрахователя уговорената с
договора застрахователна премия.
Сред покритите по учреденото между страните застрахователно
правоотношение попада клауза 001 „пожар и други опасности“, като основните
покрити с нея рискове са пожар (вкл. последиците от гасенето на пожара),
експлозия, имплозия, удар от мълния, удар от самолет или друг летателен апарат
или предмети, падащи от тях.
Относно настъпване в срока на застрахователното покритие на договора на
застрахователно събитие – пожар са събрани множество различни по правната си
природа доказателства – писмени и гласни, вкл. приетите по делото заключения по
допуснати съдебна пожаро-техническа и комплексна строително-пожаротехническа експертиза.
От анализа на тези доказателства реализацията на събитието на датата 06.11.2014
г. се установява безпротиворечиво. Настъпилият покрит риск по полицата е пожар.
Моментът му на възникване е обхванат от периода на валидност на сключената
между страните застрахователна полица. Ясно установени по делото са основни
признаци на събитието. Пожарът е възникнал във вътрешността на димоотвода на
пещта за атракционно печене, разположен в димоотводната шахта на сградата, като най-вероятната причина за възникването на пожара е запалване на натрупани
мазнини в димоотвода, довело до нарушаване на цялостта му в зоната на
апартамент № 301. Под действието на топлопроводността, конвективните и
радиационни потоци горенето от коминната шахта се е разпространило вертикално
нагоре към находящите се в тази зона офиси и апартаменти – офис № 14, офис №
27, апартамент № 301, апартамент № 403 и покрива на сградата. От събрания по
делото писмен доказателствен материал, както и от показанията на свидетели се
установява, че засегнати били двата офисни етажа и двата апартамента над
огнището на пожара, като най-съществените повреди били в зоната на
въздуховодите. Следователно при така изложените обстоятелства за доказано
следва да се приеме, че на посочената в исковата молба дата се е реализирало
застрахователно събитие пожар, което е засегнало застрахованото имущество в
определени граници, които ще бъдат предмет на изследване по нататък в мотивите изложени от съда.
Страните нямат спор, че застрахованото лице е изпълнило едно от
съществените си задължения по договора за застраховка, което възниква при
настъпване на застрахователно събитие, а именно да уведоми своевременно и
съобразно уговореното с договора застрахователя за същото. Ищецът е сторил това
още в деня на събитието на 06.11.2014 г., като по повод на уведомяването при
ответния застраховател е била образувана преписка по щета в рамките на която
последния е предприел действия по проучване на самото събитие и последиците от
него, вкл. и вредите които са се реализирали в застрахования обект.
Напълно изолирано по делото остава възражението на ответния
застраховател, че ищеца не е провел доказване на правото си на собственост
върху застрахованото имущество, което се сочи да е предмет на увреда от
възникналия пожар. Надлежно по делото е приет, като доказателство нотариален
акт за придобиване на терена върху, които е била изградена впоследствие
процесната застрахована сграда. От същия документ е видно, че именно „С.С.“
ЕООД е купувач на този терен и с това придобивно основание е станала собственик
върху същия. Приобщени са разрешение за строеж, строителна документация и
разрешение за ползване, които носят сведение, че върху придобития от ищеца
терен в гр. София е била изградена описаната в ИМ сграда със смесено
предназначение, която е завършена през 2006 г., като е започнала да се ползва
от собственика й съобразно нейното предназначение. Относно движимите вещи,
които представляват различно по вид обзавеждане и инвентар се установява, че
такива са се намирали в засегнатите самостиятелни обкети на сградата, вкл. общи
части от нея, като за техния вид и степен на засегнатост са събрани, както
писмени така и гласни доказателства. От ответника няма проведено доказване в
насока опровергаване обстоятелството, че ищеца е бил носител на правото на
собственост върху застрахованото с приложената по делото полица. Напротив същия
очевидно е приел, че ищеца е носител на собственически права върху имуществото,
като е пристъпил към подписване на застрахователната полица към които момент
несъмнено е било извършено проучване от страна на застрахователя за статута и
собствеността на застрахованото имущество. Трябва да се отбележи, че този
момент далеч предхожда момента на самото събитие, и ако застрахователя е имал
някакви бележки по установяване на правата на застрахования обект е трябвало да
ги заяви, като изиска допълнителни документи и пояснения относно
характеристиките на застрахованото имущество, включително относно титуляра на
собствеността. Липсата на подобно поведение несъмнено говори за това, че
застрахователя е приел, че ищеца има качеството на собственик, репсктивно е
пристъпил към подписване на полицата и приемане изпълнението на насрещната
страна – плащането на фиксираната с договора застрахователна полица.
Идентична правна характеристика, а именно на неоснователност следва да се
придаде и на възражението, че ищеца не е легитимиран да получи застрахователно
обезщетение, защото полицата е сключена в полза на трето лице, и ако право на
обезщетение действително се е породило, то адресат да го получи било именно
това трето ползващо се от застраховката лице, но не и собственика за
застрахованото имущество и страна по застрахователния договор. Няма съмнение,
че застрахователния договор е сключен при спецификата, че при настъпване на
застрахователно събитие правото да се ползва от последиците на реализиралия се
покрит риск възниква в полза на трето лице – „*******“ АД, сочена като
бенефициер по сделката. Това изменение в застрахователното правоотношение е
въведено с добавък 20.02.2014 г. подписан между страните, като по смисъла на
същия тяхната воля е при настъпване на покрит риск застрахователното
обезщетение по полицта да бъде платимо в полза на „*******“ АД, като плащане в полза на
застрахования –ищец може да се осъществи само в хипотезата, че бенефициента
писмено уведоми застрахователното дружество, че не желае да се ползува от
предостъпените му права. От ищеца е проведено успешно доказване, че подобно
писмено уведомяване от бенефициента по договора е осъществено, като негов
адресат е именно ответното застрахователно дружество, а волята на бенефициента
е да не се ползва от правата произтичащи от полицата и реализиралото се
събитие. Този юридически факт с правно значение за преминаване на правото от
бенефициента в полза на застрахования е еднозначно установен по делото и
възражението в обратната насока при очертаното п-горе съдържание следва да се
отклони, като опровергано от събраните по делото доказателства.
Основният аргумент на ответния застраховател за да отклони претенцията на
ищеца спрямо него и да мотивира липса на предпостака за носене на отговорност
във връзка с индивидуализираното в ИМ събитие се концентира върху това, че за
настъпилите в сгратата със смесено предназначение притежавана от ищеца
материални щети е налице изключен риск от настъпване на събитие, засягащо
застрахованото имущество. Най-напред застрахователят претендира да е налице
хипотезата на раздел VIII, т. 2, б.
„Д“ от Общите условия към имуществената застраховка, защото са били нарушени строително-техническите
и пожарни норми и стандарти от страна на застрахованото лице, както и раздел III, б. „Л“ и „О“, изключващи
отговорността на застрахователя, в случай, че вредата е причинена в резултат от
неспазването на правилата за експлоатация на водопроводна, канализационна,
отоплителна и паропроводна инсталация или пък в резултат на строителни
недостатъци, грешка в проекта или поради използването на некачествени материали
при изпълнението му. Изведените възражения за конкретно допуснати такива нарушения
обаче не намират достатъчна опора в събраните по делото доказателства. Вещите
лица специалисти в областта на противопожарната защита са категорични, че
характеристиките на сградата, с които те подробно са се запознали, както чрез
анализ на архитектурния й проект, така и с изготвената при строителството и
документация, включително са провели оглед на място по отношение на същата
разкриват белезите на сграда отговаряща на категория II степен на огнеустойчивост, при която не са налице горими конструкции.
Тъй като инсталационната шахта е отделена от останалите части на сградата с
помощта на двойнощендерна конструкция, притежаваща характеристиките на
брандмауер, то не се налага уплътняването й с негорими материали, каквото е
изискването на чл. 14 от Наредбата. По същата причина е неприложимо и
изискването за минималните отстояния на металните комини от горимите елементи
на сградата – такива липсват. С оглед обстоятелството, че инсталационната шахта
е изградена от пожароустойчив гипсокартон, то е невъзможно в нея да за
възникнали процеси на пролиза, което да е довело до възпламеняване на отделни
вещества. Във връзка с установеното при огледите наличие на ламинирани ПВЧ
плоскости и предвид запазения им вид се установява, че те са били част
единствено от външната облицовка на шахтата. Такива елементи не са били влагани
в самото коминно тяло, респективно тяхното присъствие не е първопричина за
допускане и разпространение на пожара. С
изграждането на двойнощендерна конструкция от пожароустойчив гипсокартон и
минерална вата и с допълнителното увиване на самите димоотвид с негорима вата с
алуминиево фолио е спазено изискването за осигуряване на граница на
пожароустойчивост най-малко два часа и тридесет минути без отвори към съседните
помещения по цялата височина на сградата. Установява, се че уплътняването на
отворите в междуетажните конструкции би могло да забави разпространението на
огъня, но предвид продължителността и интензивността на възникналия пожар не би
могло да го ограничи. От начина, по който е изградена инсталационата шахта и в
частност намиращият се в нея комин за пещ на твърдо гориво, се прави извод, че
те не би могла да бъде причина за възникване на пожара, като непроницаемата й
конструкция е била нарушена в резултат на продължителното огнево въздействие. С
оглед на изложеното настоящият състав не възприема тезата на ответника за
приложимост на съответните разпоредби от Общите условия на застраховката,
уреждащи хипотези на изключен риск. Вярно е, че в едноличната
съдебно-поражаротехническа експертиза са направени заключения, които се
разминават в съществена степен с тези в компексната допусната и изслушана
такава, но настоящата инстанция, като осъществи съвкупен анализ на всички
приобщени по делото доказателства, намира, че следва да цени заклюечението,
което е дадено от комплексната СПТЕ. Това е така, защото второто заключение
включва в състава си двама специалисти в отделните материи /строителен инженер
и експерт пожарна безопасност/, като изследването на самото събитие и
характеристиките на обекта, в които същото се е развило е осъществено компелсно
при съобразяване от една страна - строителните характеристики на сградата,
отделните нейни конструктивни елементи и тяхната специфика, вкл., дали
изпълнението им по време на строителството е било съобразено с действащите към
този момент строителни правила и норми, респективно дали са били допуснати
някакви отклонения от тях, а от друга страна са дадени конкретни данни за
мястото на възникване на пожара, неговия вероятен причинител, местоположените
на неговото развитие, респективно влиянието му върху отделните материли с
посочване степента на тяхната горимост. Необходимо е съществено да се
подчертае, че състава на компексната експертиза освен, че е формиран от двама
профилирани в ствоите области експерти е анализирал и доста по широк по своя
обхват материал във връзка с изследване причините за настъпилото събитие,
доколкото освен материалите в кориците по делото, са прегледани архитектурните
проекти на сградата с тяхната техническа специфика, включително е направен
оглед на място и детайлен анализ на снимковия материал приложен по делото,
най-вече на този изготвен от службата за пожарна безопасност. Не трябва да се
пренебрегва и това, че при анализа на строителната документация се е
констатирало, че при изграждането на сградата е дадено и становище за
противопожарна осигуреност на строеж от 07.07.2004 г. от службите на РЗ – ПАБ –
СДВР, с което е съгласуван проекта за изграждане на сградата по части –
архитектурна, конструкции, технологична, ВиК, Електро, ОВ и геодезия, като в
това становище отсъстват каквито и да е било забележки по приложението на
Наредба 2 за ПСТН. В този смисъл настоящата съдебна инстанция се доверява на
изводите на вещите лица, дадени по изслушаната и приета компексна СПТЕ,
респективно не дава вяра на тези в различна насока дадени със събраната
еднолина СПТЕ, доколкото същите почиват само на преглед на приложения по делото
доказателствен материл и преимуществено на снимков материал изготвен от
аварйните комисари изпратени за оглед на обекта. Аргументи, които да
опровергават изводите дадени в компексната експертиза не могат да се офмират и
от разпитаните по делото свидетели и в частност двамата свидетели ползвани от
ответното дружество, които в качеството си служители на дружества изпълняващи
функциите на аварйен комисар са направеили огледи на място в различни моменти
след настъпването на застрахователното събитие. Съдът отчита факта, че тези
лица са пряко ангажирани от ответника и работят срещу негово заплащане, поради
което техните показания и изготвен снимков материл не могат да бъдат
равнозначни на тежестта на изготвения такъв от служителите на ПАБ. Още повече,
че огледа предприет от служителите на аварйния комисар отрязява и действия по
разбиване на отделни конструктивни части от от заплалилото се коминно тяло и
шахта, в което същото е било разположено, респективно следва да се допуска, че
в местата, където е осъществен огледа са прониканли и части от контрукции и
други елементи /кабелни и други инсталации/, чието местонахождение не е било на
това място преди възникването на пожара. Ето защо възражението на
застрахователя обхващащо конструктивни неизправности в сградата, които са спомогнали
за разпространението, респективно не саограничили в по-малки мащаби
реализиралия се пожар остава негоказано от страната, която го е
противопоставила, като същото не може да се възприеме за основание, което да
изключи понасянето на отговорност от застрахователя за заплащане на обезщетение
в полза на застрахованото лице. Нужно е и в този пункт на обсъждане предпоставките за ангажиране отговорността на
ответника да се посочи, че за застрахователя е съществувала възможност още при
етапа на сключване на застрахователната полица да осъществи задълбочен оглед на
имуществото, което приема да застрахова, като ако има специфични изисквания към
собственика на сградата, над тези спазени от последния при нейното изграждане
да ги заяви и да поиска тяхното изпълнение, или пък да приеме риска при
по-висока премия. Подобно поведение на договаряне обаче отсъства, следователно
застраохвателя е приел при наличната конструктивна особенност на сградата да
сключи застрахователен договор относно различни по свето естество рискове сред
които и пожар.
Друг аргумент за липсата на покрит риск ответникът обосновава с
твърдения, че застрахованото лице е допуснало неспазване на утвърдени стандарти
при поддръжката на сградата и в частност на комина, в който е настъпил пожара. Това възражение се опровергава от събраните по делото доказателства, вкл.
гласни, от които се установява, че коминът е бил почистван редовно в
съответствие с нормативните предписания. Тук е мястото да се посочи, че и
лицето изградило и поддържащо пожаро-известителната инсталация в сградата е
подробно разпитано, като същото дава детайлна информация относно особеностите
на тази инсталация и няма сведения за допуснати нарушения във връзка с нейната
експлоатация. Следователно възникването на пожара не е пряка последица от бездействие
на застрахования да обслужва според установените стандарти сградата, чиято
собственик е, като преглежда нейното състояние и недопуска и отстранява
регулярно евентуалните предпоставки за настъпване на някое от очертаните в полицата
събития – вкл. пожар. Следователно причините за избухване на пожара не се
коренят в поведението на застрахованото лице, а са последица от експлоатация по
предназначение на определени части на сградата, като дейността по
експлоатацията на прибори за приготвяне на храна винаги създава риск от
евентуално възникване на състояние на пожар, като мястото и причините за това
са изяснени по делото, но поведението на ищеца не би могло да се възприеме,
като такова което е способствало този процес.
От изложеното се установява, че основанието на предявения иск за
заплащане на застрахователно обезщетение е доказано, като следващия въпрос, по
които настоящият състав следва да вземе становище е какъв е дължимия размер на
това обезщетение. Разпоредбата на чл. 208,
ал. 3 КЗ предвижда, че обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата
към деня на настъпване на застрахователното събитие, като доказването на
вредата е в тежест на застрахования. Обезщетението не може да надвишава
действителната /при пълна увреда/ или възстановителната /при частична увреда/
стойност на застрахованото имущество.
От събрания по делото доказателствен материал се установява настъпването
на описаните в исковата молба щети, представляващи повреди по сградата, както и
погиване на съответните движими вещи, вложени, като оборудване и инвентар в
отделни самостоятелни обектив сградата, които са засегнати от пожара,
респективно в общите части на сградата, където са прокарани множество и с
различно предназнечение сградни инсталаци. От съдебно-техническата експертиза
се установява, че характерът на повредите в чилърната инсталация, монтирана в
сградата, дават основание за пълното възстановяване на стойността й. Отделно от
това изводите направени с приетото заключение по СОЕ изготвено от вещо лице –
В. П. показват, че количествата на отделните видове СМР, чието влагане в
сградата с цел нейното възстанвояване в състоянието преди пораждане на пожара,
респективно вида и обема на оборудването, обзавеждането и инвентара в сградата
по своите параметри кореспондират, дори надхвърлят стойността на паричния
еквивалент на вредите, които ищеца е заявил като претенция за заплащане на
застрахователно обезщетение. Относно погиналото движимо имущество намирало се в
сградата и неговия вид съдът черпи информация, совен от заключението на вещото
лице, за което трябва да се посочи, че е изследвало инвентарната книга водена
от ищеца за заприходеното имущество, но и от свидетелските показания на лица
работещи в сградата и отговарящи за нейната поддържка, които непосредствено
след потушаване на пожара са огледали пораженията върху отделните детайли и
движимо имущество намиращо се в сградата. Съдът кредитира тези доказателства,
доколкото те не са оборени от други приведени от ответника в процеса такива, и
установяват релеватни за спорното материално право факти, а именно обема на
реализиралите се вследствие на застрахователното събитие щети, както и техния
паричен еквивалент. В тази връзка съдът
изцяло възприема заключението на приетата по делото експертиза относно
стойността на ремонтните дейности, необходими за привеждането на засегнатия
собствен на ищеца търговски обект в състоянието му отпреди пожара, от което се
установява, че разходите, необходими за отстраняване на повредите по сградата,
в това число и тези за почистването след пожара, възлизат на 126 632 лева
без ДДС, докато стойността на погиналото движимо имуществто възлиза на обща
стойност от 24 781 лева без ДДС или общо 151 413 лева без ДДС
(181 696 лева с ДДС).
Съгласно чл. 200 КЗ предмет на имуществено застраховане може да бъде
всяко право, което за застрахования е оценимо в пари. Относно въведеното от
ответника възражение за хипотеза на подзастраховане при сключване на
разглежданата имуществена полица трябва да се посочи, че не съществува спор в
правната теория и съдебната практика, че при уговорена в застрахователния
договор застрахователна сума по-ниска от действителната стойност на
застрахованата вещ е налице подзастраховане. В тази връзка, съгласно разпоредбата
на чл.205, ал.1 КЗ, ако застрахованото имущество погине или бъде повредено,
обезщетението се определя според съотношението между застрахователната сума и
действителната, съответно възстановителната му стойност. Тоест с тази норма при
определяне дължимият размер на обезщетението е въведен принципът на
пропорционалното правило според съотношението между застрахователната сума и
действителната стойност на застрахованото имущество, тъй като с
подзастраховането застрахованият сам е поел риска за незастрахованата част от
имуществото при настъпване на застрахователното събитие. Да се приеме, че в
този случай застрахователят следва да отговаря за действителната стойност на
вещта означава да бъде поставен в неизгодното положение да заплаща обезщетение
над уговорената застрахователна сума. За да се приложи обче този способ за
редуциране полагащото се застрахователно обезщетение в полза на лицето, което е
застраховало риска от погиване или увреждане на една своя вещ трябва да се
установи от страната въвела подобно възражение, че действителната стойност на
застрахованото имущество е по-висока от уговорената в застраховатенлния договор
застрахователна сума. Както вече се спомена при обсъждането на елементите на
застрахователния договор уговорената между страните застрахователна сума по
отношение на сградата е 5 000 000 лв., тази по отношение машини,
съоражения и оборудване възлиза на 509 529,76 лв., съответно за инвентар –
44 509,55 лв. и за стоки 10 000 лв. Отговорът на вещите лица при
изготвяне на възложеното им заключение по основната тричленната СОЕ, което е
прието по делото дава сведение, че възстановителната стойност на „Офис сграда с
жилища и автомивка“ към 06.11.2014 г. /датата на застрахователното събитие/ при
отчитане корекция с амортизационни отчисления за същата възлиза на сумата от
3 593 749 лв. без ДДС и 4 312 499 лв. с вкл. ДДС. Допълнителното
заключение по тричленната СОЕ пък дава отговор на същата задача за размера на
възстановителната стойност, като не прилага коефицент на овехтяване и
отговорите са, че възстановителната стойност на излседваната сграда възлиза на сумата
от 4 464 997 лв. без ДДС, респективно на 5 357 998 лв. с вкл.
ДДС. Очевидно е, че в едната хипотеза, а именно когато се приложат корекционни
коефиценти за овехтяване възстановителната стойност на увредената сграда не
надвишава уговорената от страните застрахователна сума от 5 000 000
лв., но ако се приеме, че възстановителната стойност не трябва да отчита
настъпилото овехтяване след изграждането на сградата в периода до момента на
реализиралото се събитие, то тогава сме изправени пред хипотезата на
подзастраховане, защото възстановителната стойност нужна за привеждане на
сградата в положението отпреди пожара надхърля размера на застрахователната
сума фиксиран в полицата и това надвишение възлиза на 357 998 лв. Според
настоящата инстанция следавщото се застрахователното обезщетение при частично
унищожаване на имущество трябва да се съизмерява със средната пазарна стойност
на ремонта за отстраняване на настъпилата вреда, без да се приспадат суми за
овехтяване. В този смисъл без релевантно значение за преценка съществува ли
хипотеза на подзастраховане е обстоятелството, каква е стойността на имота при
прилагане коефицент на овехтяване, защото нормата на чл. 203, ал. 3 КЗ изрично
предвижда, че при определяне на възстановителната стойност не се прилага
коефицент на обезценка. В този смисъл възражението на ответника с
противопоставяне да са налице предпоставките на подзастраховане се приема от
съда, доколкото е осъществено нужното доказване в подкрепа на тезата за
подзастраховане. Застрахователната сума уредена в договора за имуществено
застраховане възлиза на 5 000 000 лв. относно сградата, а
възстановителната стойност за привеждане на сградата в състоянието, в което се
е намирала към момента непосредствено преди събитието възлиза на 5 357 998 лв. Тоест изпрвени сме
пред ситуация на подзастраховане и същото следва да се отрази при формиране на
дължимото застрахователно обезщетение, което се търси от ищеца. Kоефициентът
на подзастраховане при сградата се получава съответно: К=
5 000 000/5 357 998 = 0,933. Поради това определеното обезщетение за застрахования обект-сграда, следва да бъде коригирано с горния коефициент
на подзастраховане. Установените разходи нужни за отстраняване на
нанесените поражения по сградата, както се посочи по-горе възлизат на сумата от
126 632 лева без ДДС или 151 958,40 лв. Тази сума следва да се
редуцира чрез прилагането на посочения коефицент на подзастраховане, като
обезщетението, което се формира възлиза на сумата от 150 540,63 лв.
/редукцията възлиза на 1 417,77 лв./. Следователно застрахователното
обезщетение, което се доказва от ищеца да се е породило в негова полза в
отделните му компоненти, а именно 150 540,63 лв. /с ДДС/ – за
възстановяване повреди по застрахованата сграда и 29 737,20 лв. /с ДДС/ -
за възстановяване погинало и увредено
движимо имущество намирало се в сградата, като оборудване, обзавеждане и
инвентар. Или общият размер на следващото се обезщетение от застрахователя в
полза на застрахования възлиза на сумата от 180 277,83 лв.
Настоящата инстанция, отчитайки обстоятелството, че от страна на
застрахователното дружество не са извършвани плащания по процесната щета,
намира, че съдебно предявеното вземане за обезщетение относно реализиралия се
по отношение на него застрахователен риск в обхвата на действие на сключената
на 20.02.2014 г. полица следва се присъди в пълния му заявен размер от 162 000
лева, която сума следва да му се присъди на основание чл. 208, ал. 1 КЗ (отм.),
доколкото не надвишава размера на разходи, установени по делото като необходими
за отстраняване на щетите.
По иска с основание чл.86, ал.1 ЗЗД
Видно от наличните по делото доказателства се установява, че ищецът е
уведомил ответника-застраховател за настъпилото събитие още в деня на
реализирането му – 06.11.2014 г. На 03.02.2015 г. ищецът е предал на ответника
последните поискани от него документи. Не се установява ответникът да е поискал
представяне на други необходими документи, поради което и съдът приема, считано
от 03.02.2015 г. да е започнал да тече срока по чл. 208, ал. 1 КЗ (отм.), който
съответно е изтекъл на 18.02.2015, от която дата тече обезщетение за забавено
плащане на застрахователното обезщетение. Съобразявайки размерът на
претенцията, която съдът приема за доказана по смисъла на чл. 208 КЗ (отм.), а
именно 162 000 лева и периода на искането за присъждане на обезщетение за
допусната забава в плащането на главното вземане, който обхваща времето от 16.03.2015
г. до 28.10.2015 г. съдът на основание чл. 162 ГПК приема, че дължимото от
ответника акцесорно плащане възлиза на сумата от 10 230,61 лева.
Следователно претенцията за присъждане на обезщетение за забава следва да се
приеме за доказана именно до този размер и да се отхвърли за разликата до
пълния предявен такъв от 10 681 лв.
По
разноските:
При този изход на спора право, респективно отговорност за заплащане на
разноски се поражда за всяка една от страните при прилагане правилото за
съразмерност на уважената, респективно отхвърлената част от исковете. Предвид
на това и доколкото ищеца доказва да е направил за водене на производството
пред настоящата инстанция разноски в общ размер на сумата от 18 487,24
лева /6 907 лева – платена държавна такса, 1750 лева – депозити за
експертизи, 30 лева –депозит за свидетел и 9 800 лева – платено адвокатско
възнаграждение/. То следващите се разноски според уважената част от исковете
възлизат на сумата от 18 439,02 лв. От ответника своевременно е
противопоставено възражение за прекомерност на търсения за присъждане
адвокатски хонорар на ищеца, като е направено позоваване на нормата на чл. 78,
ал. 5 ГПК. Минималният размер на адвокатското възнаграждение, което се полага
за представителство при материалния интерес предмет на спора изчислен съобразно
критериите на Наредба 1/2004 г. в редакцията й към момента на даване ход на
устните състезания по спора възлиза на сумата от 4 983,62 лв. Заплатеният
от ищеца адвокатски хонорар е приблизително два пъти по-висок от този минимален
размер. Настоящата инстанция намира, че действително разглеждания спор е с
висока правна и фактическа сложност, доколкото в рамките на същия са събрани
значителни по обем и различни по вид доказателства, състояли са се пет съдебни
заседания, като ответника е правил множество и разнородни по своя обхват
възражения. Въпреки това обаче адвокатския хонорар, които е договорен и
заплатен на ищеца се отличава с прекомерност и подлежи на редукция в рамките до
сумата от 7800 лв., която според настоящата инстанция, кореспондира в най-пълна
степен на престираната по делото адвокатска услуга в полза на ищеца. Така при
прилагане и на тази редукция разноските, които ищецът следва да получи на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК възлизат на сумата от 16 439,02 лв. Ответното дружество на свои ред също има право
на разноски съответни на отхвърлената част от исковете. Общият размер на
разноските, които ответника е акумулирал при участието си в настоящия съдебен
процес възлиза на сумата от 3 555 лв., като сумата която следва да му се
присъди на основание чл. 78, ал. 3 ГПК възлиза на 9,60 лв.
По изложените мотиви Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА на основание чл. 208, ал. 1, изр. І КЗ (отм.) ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК *******, със седалище
и адрес на управление:***, пл. „*******“ № * да заплати на „С.С.“ ЕООД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:***, Бизнес център С., сумата в размер от 162 000 лева, ведно със законната
лихва, считано от 29.10.2015 г. до окончателното изплащане на главния дълг –
застрахователно обезщетение по застрахователен договор, сключен под формата на
Комбинирана застрахователна полица „Имущества“ № 2200140300000055/20.02.2014 г.
с обект сграда Бизнес Център и намиращите се в нея машини, съоръжения, оборудване,
инвентар и стоки, който обект е собствен на ищеца и се намира в гр. София, ул.
„*******.
ОСЪЖДА на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление:***, пл. „*******“ № 5, да заплати
на „С.С.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, Бизнес
център С., лихва за забава в размер на сумата
от в размер от 10 230,61 лева,
което обезщетение за забава се дължи за периода от 16.03.2015 г. до 28.10.2015 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата
над присъдената сума от 10 230,61 лв. до пълния му предявен размер от
10 681,00 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК *******, със седалище
и адрес на управление:***, пл. „*******“ №*, да заплати на „С.С.“ ЕООД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:***, Бизнес център С., сумата в размер на 16 439,02
лева. – съдебни разноски направени по настоящото производство,
съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „С.С.“ ЕООД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:***, Бизнес център С. да заплати на ЗАД „Б.В.И.Г.“
АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, пл. „*******“ № 5, сумата в размер на 9,60 лева. – съдебни разноски
направени по настоящото производство, съразмерно на отхвърлената част от
исковете.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен
съд в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: