№ 873
гр. София, 24.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Мария Яначкова
Членове:Десислава Б. Николова
Миглена Йовкова
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Мария Яначкова Въззивно гражданско дело №
20241000500587 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 4669 от 29 август 2023г. по гр. д. № 904/2022г.
Софийски градски съд, ГО, 27 състав е признал за установено по предявения
от „Прогрес-2001“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Пазарджик, ул.“Тодор Пенев“ № 26, срещу А. П. С., ЕГН **********, от
адрес ***, иск с правно основание чл.439 от ГПК, че „Прогрес-2001“ ООД не
дължи на А. П. С. сумата от 220 771,56 лв. – остатък от главницата по
изпълнителен лист, издаден по ч. гр. д. № 554/2008г. по описа на Районен съд
– Пазарджик, сумата от 13 224,06 лв. – остатък от договорна лихва по същия
изпълнителен лист и сумата от 4 217 лв. – остатък от съдебни разноски по
същия изпълнителен лист, които вземания са предмет на изпълнение по изп. д.
№ 20148820400394 на ЧСИ Г. Т., поради погасяването им по давност; осъдил
А. П. С., ЕГН **********, от адрес *** да заплати на „Прогрес-2001“ ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик,
ул.“Тодор Пенев“ № 26, сумата от 15 822,76 лв., представляваща направени по
делото разноски, на основание чл.78 ал. 1 от ГПК. С определение №
94/03.01.2024г. съдът е изменил решението си, като е осъдил ответницата да
1
заплати на ищеца допълнително сумата 7 884, 25 лв.
Производството пред въззивния съд е образувано по въззивна жалба
на А. П. С. срещу решението по гр. д. № 904/22г. на СГС, ГО, 27 състав. С
оплаквания, че решението е неправилно, концентрирани върху нарушение на
ТР № 3 от 28.03.2023г. по тълк. д. № 3/2020г. на ОСГТК на ВКС, прието след
влизане в сила на решението по частичния иск, поради което следва да се
приеме, че за периода 10.01.2011г. – 10.01.2013г. теченето на давността е
спряно, иска отмяна на обжалваното решение и изводимо от това искане –
отхвърляне на иска.
Срещу въззивната жалба е подаден отговор от името на насрещната
страна „Прогрес 2001“ ООД, с който въззивната жалба е оспорена. Поддържа
се, че след като е отпаднал ефектът на прекъсването на давността с
прекратяването на изпълнителното дело, след 06.12.2017г. нова давност за
погасеното вече вземане не може да тече, и след като със сила на пресъдено
нещо е установено, че вземането е погасено по давност, при разглеждане на
иска за останалата част от вземането следва да се зачетат обективните предели
на формираната СПН.
Софийски апелативен съд, в изпълнение на правомощията си, уредени
в чл. 269 ГПК, разяснени в ТР № 1/09.12.2013г. по тълк. д. № 1/2013г. на
ОСГТК на ВКС, след служебна проверка на обжалваното решение, намира
същото за валидно и допустимо.
По доводите в жалбата, насрещните на тях доводи и в приложение на
императивните материалноправни норми, приложими към спора, косвено по
правилността на обжалваното решение, намира следното:
Предявени са на 28.01.2022г. искове с правно основание чл. 439 ГПК.
Ищецът „Прогрес – 2001“ ООД е оспорил с правопогасяващи
възражения правото на принудително изпълнение на вземания, както е
уточнил с молба от 02.02.2022г.: 220 771, 56 лв. – остатък от главница, сумата
от 13 224, 06 лв. – остатък от договорна лихва и сумата от 4 217 лв. – остатък
от съдебни разноски, по изпълнителен лист, издаден по ч. гр. д. № 554/2008г.
по описа на Районен съд - Пазарджик, предмет на изпълнение по изп. д. №
20148820400394 на ЧСИ Г. Т., поради погасяване на вземанията по давност, за
които е издаден изпълнителен лист от 01.04.2008г. по ч. гр. д. 554/2008г. на
Районен съд Пазарджик по реда на чл. 417 ГПК в полза на В. Т. И. и Д. Т. В.
2
срещу ищеца и други лица. Сочи, че ответницата А. П. С. е цесионер на
вземанията, като с молба с вх. № 77576/ 30.06.2011г. е била конституирана
като единствен взискател по изпълнително дело 20118200400937 по описа на
ЧСИ Т. Л.. След като подала молба за прекратяване на изп. д. № 937/2011,
прекратено поради перемпция на 01.07.2013г., тя е получила обратно ИЛ, а с
молба от 05.12.2017г. е поискала да бъде присъединена като взискател по
висящото изп. д. 394/2014 на ЧСИ Г. Т., peг. № ***. То било допуснато с
постановление на ЧСИ от 06.12.2017г., въпреки че вземането по ИЛ било вече
изцяло погасено по давност. Тъй като ЧСИ постановил отказ да прекрати
изпълнението по отношение на присъединената взискателка, ищецът
предявил частични отрицателни установителни искове, уважени с решение №
562874 от 17.12.2018г. по гр. д. 15133/2018г. на СРС, потвърдено с въззивното
решение, с което е признато за установено, че „Прогрес 2001“ ООД не дължи
чрез принудително изпълнение на А. П. С. по частично предявените искове
сумата от 1 000 лв. от цялата претенция (главница) от 221 771,56 лв., сумата от
500 лв. от цялата претенция (договорна лихва) от 13 724,06 лв., сумата от 500
лв. от цялата претенция (съдебни разноски) от 4 717 лв., съставляващи
вземания по ИЛ по ч. гр. д. № 554/2008г. на PC- Пазарджик. След
постановяването на решенията по тези искове, ЧСИ прекратил изпълнението
само за сумите, за които били предявени частичните искове. Въз основа на
постановените решения по частичните искове, ищецът счита, че процесните
вземания са били погасени по давност на 01.07.2016г.
Ответницата А. П. С. е оспорила исковете с възражения, че по
образуваното въз основа на ИЛ изпълнително дело са били извършвани
изпълнителни действия, последното от които преди искането й за
присъединяване по изп. д. № 394/2014г., допуснато на 05.12.2017г., от
18.03.2014г., когато е поискала извършване на нова публична продан.
Възразила е, че до 26.06.2015г. давност не е текла на основание т. 10 от ТР №
2/26.06.2015г. по тълк. д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, прекъсната на
05.12.2017г. Отделно е възразила и, че и по перемирано дело СИ не може да
откаже изпълнение.
За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е
приел, че предявените искове са основателни. След като е възпроизвел
извършените по изпълнителното дело действия, съдът е обсъдил и влязлото в
сила решение № 562874 от 17.12.2018г. по гр. д. 15133/2018г. на СРС. С него
3
са били уважени предявени частични отрицателни установителни искове от
ищеца в настоящото производство срещу ответницата, че част от вземанията,
предмет на принудително изпълнение са погасени по давност към
06.12.2017г., а действията по принудително изпълнение след 01.07.2013г. са
предприети при перемирано изпълнително дело, поради което и без правно
действие, за каквато част е било прекратено и изпълнителното производство, -
и въз основа на това решение СГС е заключил, че доколкото правна
последица от влязлото в сила решение е силата на пресъдено нещо и съгласно
т. 2 от ТР № 3/2016г. от 22.04.2019г. по тълк. дело № 3/2016г. на ОСГТК на
ВКС, решението по уважен частичен иск за парично вземане се ползва със
СПН относно правопораждащите факти на спорното субективно материално
право, при предявен в друг исков процес иск за защита на вземането за
разликата до пълния размер на паричното вземане, произтичащо от същото
право, общите правопораждащи юридически факти се ползват от последиците
на СПН, поради което е формирал краен извод, че не следва да обсъжда
възраженията на ответницата за спиране и прекъсване на давността, а поради
формираната СПН, че вземането е погасено по давност и предявените в
настоящото производство искове са основателни.
Срещу приетото от първоинстанционния съд, жалбоподателката е
изразила недоволство, както се посочи, освен основавайки се на нарушение
на ТР № 3 от 28.03.2023г. по тълк. д. № 3/2020г. на ОСГТК на ВКС и в тази
връзка на неприложимост на приложеното от СГС ТР, възразявайки, че
правопогасяващите възражения чрез плащане, прихващане или друг начин
срещу останалата част от вземането не са преклудирани и за периода
10.01.2011г. – 10.01.2013г. теченето на давността е било спряно съгласно
новоприетото ТР, като на 06.12.2017г. тя е била прекъсната, а спирането и
прекъсването на давността са нови обстоятелства, възникнали след влизане в
сила на решението по частичните искове.
Ответникът по въззивната жалба е оспорил жалбата, като е релевирал
довод, че погасителната давност започва да тече от 17.11.2005г. – датата на
сключване на договора за продажба на дружествени дялове, евентуално от
28.03.2008г. – датата на издаване на ИЛ и нова давност, при отпаднал ефект на
прекъсването на давността по чл. 116, б. „в“ ЗЗД, след 06.12.2017г. за
погасеното вземане не може да тече, а поради това, че общите
4
правопораждащи факти на отреченото със СПН вземане са едни и същи с
предявеното в настоящия процес, те се ползват от последиците на СПН при
разглеждане на иска за останалата част от вземането, като обективните
предели на СПН обхващат установяване и на въпроса, че вземането се е
погасило.
Съгласно правилото за разпределение на доказателствената тежест,
установено в чл. 154, ал. 1 ГПК, ищецът, предявил отрицателен установителен
иск, е този, в чиято тежест е да докаже своите възражения срещу вземането
под формата на основания за недължимост на твърдяното от ответника
вземане. В конкретния случай, с оглед повдигнатия спор, взискателката -
ответник следва да докаже, че определен изтекъл период от време след
образуване на изпълнението е правно ирелевантен по отношение броенето на
давностния срок.
За да се произнесе по основния спорен въпрос относно погасителната
давност, въззивният съд взе предвид следното :
Спор по фактите във въззивното производство не е повдигнат.
Спорът е по правото. За разрешаването му съдът прилага
материалния и процесуалния закон, уреждащ спорното правоотношение,
както и съответните Тълкувателни решения, с които по задължителен за съда
начин е дадено тълкуване на приложимия закон. Прилагайки закона и ТР,
относими за разрешаване на спора, въззивният съд приема следното въз
основа на приетите в първоинстнацинното производство фактически
положения:
С ИЛ от 01.04.2008г., издаден по гр. д. № 554/2008г., РС – Пазарджик
е осъдил Д. И. Г., П. П. С., К. С. К., и „ПРОГРЕС - 2001”, представляван от Д.
И. Г., П. П. С., К. С. К. - заедно и поотделно солидарно да заплатят на Д. Т. В.
и В. Т. И. сумата от 113 390 евро, 7 017 евро - договорна лихва, ведно със
законната лихва, считано от 06.03.2008г. до изплащане на вземането, 12 517 -
разноски по делото, както и 5 лв. - ДТ за издаване на ИЛ.
По хронологията на извършените действия по изпълнителните дела,
образувани въз основа на посочения ИЛ, описани в два броя удостоверения от
ЧСИ, както се подчерта, няма спор между страните и те са следните:
Изп. дело № 20118200400937 по описа на ЧСИ Т. Л., продължено на
5
основание чл. 31-35 от ЗЧСИ от изп. дело № 20087500400125 по описа на ЧСИ
Н. Т. рег. № *** КЧСИ, е образувано въз основа на ИЛ от 01.04.2008г., издаден
по ч.гр.д.№ 554/2008г. от РС – Пазарджик. За обезпечаване на вземането на
взискателя е учредена договорна ипотека на недвижими имоти, вписана в
Служба по вписванията – гр. Пазарджик на 12.11.2005г., акт № 87, том 4,
дв.вх.рег. № 6978/17.11.2005г. с размер на обезпеченото вземане 113 390 евро.
С молбата за образуване на изп.дело взискателят е поискал да бъде
извършено пълно имуществено проучване на длъжниците и да бъдат
наложени запори на трудови възнаграждения, банкови сметки и движими
вещи, вкл. МПС, както и възбрана върху недвижими имоти на длъжниците,
съгласно установеното имущество, като взискателят е възложил на ЧСИ и
правомощия по чл. 18 ЗЧСИ.
След насрочване на опис на движимо и недвижимо имущество на
длъжниците, който е извършен и вписване на възбрани върху ПИ, с
разпореждане на съдебния изпълнител от 08.08.2008г. е наложен запор върху
МПС на длъжника К. С. К. и „Прогрес-2001“ ЕООД.
За периода 03.11.- 03.12.2008г. в сградата на РС – Пазарджик е
насрочена публична продан на първите три възбранени имота, обявена за
нестанала с протокол от 03.11.2008г. поради нередовна разгласа. В периода
19.12.2008г. – 19.01.2009г. в сградата на РС – Пазарджик е проведена втора
публична продан на същите имоти, обявена за нестанала с протокол от
20.01.2009г., поради неявяване на купувач. В периода 15.04.-15.05.2009г. е
проведена следваща публична продан на същите имоти, обявена за нестанала
с протокол от 18.05.2009г., поради неявяване на купувач.
С молба от 19.05.2009г. взискателите са поискали да бъде извършен
нов опис на недвижимите имоти, собственост на длъжниците по делото.
С договор за цесия от 29.07.2009г. първоначалните взискатели Д. Т. В. и
В. Т. И. са прехвърлили вземането си по ИЛ на А. П. С..
С молби от 01.12.2009г. взискателят е поискал нова публична продан на
недвижимите имоти, собственост на „Прогрес-2001“ ЕООД.
С молба от 09.09.2010г. е поискал да бъде насрочен опис и продажба на
имуществото на длъжниците.
На 10.01.2011г. е извършен опис на недвижими на имоти, собственост
6
на „Прогрес- 2001“ ЕООД.
На 30.06.2011г. е постъпила молба от взискателя за насрочване на
публична продан на имотите на дружеството, а на 12.04.2012г. е постъпила
молба за редуциране оценката на процесните имоти, която е оставена без
разглеждане като недопустима и са предявени такси за публична продан, за
което взискателят е уведомен със съобщение, получено на 19.05.2012г.
На 18.03.2014г. е постъпила молба от взискателя за насрочване на
публична продан на процесните недвижими имоти, а на 01.12.2016г. е
постъпила молба с искане за издаване на удостоверение по чл. 456 ГПК,
издадено на 05.12.2016г., което да послужи на взискателя по изп. дело №
20148820400394.
На 02.12.2016г. е постъпила молба от взискателя за насрочване на
публична продан на процесните имоти, като в периода 08.01.-08.02.2017г. е
проведена публична продан, на първите три възбранени имота, обявена за
нестанала с протокол от 09.02.2017г., поради неявяване на купувач.
С разпореждане от 25.08.2017г. на ЧСИ е оставена без уважение
молбата от 18.07.2017г. на длъжника „Прогрес-2001“ ООД с искане за
прекратяване на изп. производство на основание чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК и
вдигане на наложените по изп. дело възбрани и запори.
С разпореждане от 07.11.2017г. на ЧСИ отново е оставена без уважение
молбата от 30.10.2017г. от длъжника „Прогрес-2001“ ООД за прекратяване на
изп. производство, на основание чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК и вдигане на
наложените възбрани и запори, като отказът е обжалван от длъжника.
А. П. С. с ИЛ от 01.04.2008г., издаден по ч. гр. д. № 554/2008г. на РС –
Пазарджик и приложен по изп. дело № 20118200400937 по описа на ЧСИ Т.
Л., е присъединен взискател по изп. дело №20148820400394 по силата на
закона във връзка с предходна възбрана, вписана в Служба по вписванията –
гр. Пазарджик по изп. дело № 125/2007г. на ЧСИ Н. Т., прехвърлено при ЧСИ
Т. Л. и образувано под № 937/2011г. /№ 20118200400937/ върху недвижими
имоти, собственост на длъжника „Прогрес-2001“ ООД, към които е насочено
изпълнението по изп. дело № 20148820400394. Въз основа на молба с вх. №
07770/08.12.2016г. от А. П. С. и приложено удостоверение за дълга с изх.№
10917/05.12.2016г. по изп. дело № 20118200400937 по описа на ЧСИ Т. Л. за
вземания по изп. лист от 01.04.2008г., издаден по ч.гр.д.№ 554/2008г. на РС –
7
Пазарджик, с постановление № 2338/19.12.2016г. е присъединена като
взискател с приложено удостоверение по чл. 459, ал.1 ГПК, във връзка с ТР №
2/2013г. по тълк. дело № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, с вземане от длъжника
„Прогрес-2001“ ООД за сумата, посочена в удостоверението. Въз основа на
молба с вх. № 14417/05.12.2017г. от А. П. С. с искане за присъединяване и
представен оригинал на ИЛ, с Постановление № 3118/06.12.2017г. тя е
присъединена като взискател с приложен оригинал на изп. лист, на основание
чл.456, ал. 1 и ал. 2 ГПК, с вземане от длъжника „Прогрес 2001“ ООД, като
междувременно с Постановление № 3116/06.12.2017г. е прекратено изп.дело
№ 20148820400394 по отношение на А. П. С., относно присъединяването с
удостоверение изх.№ 10917/05.12.2016г. по изп. дело № 20118200400937 по
описа на ЧСИ Т. Л.. По изп. дело взискателят А. П. С. е подавала молби за
извършване на изп. действия, както следва: 1/ молба с вх.№ 07770/08.12.2016г.
за опис и насрочване на публична продан; 2/ молба с вх.№ 14417/05.12.2017г.
за насрочване на публична продан на възбранените и описаните по делото
недвижими имоти и 3/ молба с вх.№ 2856/16.03.2022г. за налагане на запор на
вземане на „Прогрес-2001“ ООД, представляващо парична гаранция, внесена
по гр.дело № 15133/2018г. на СРС – 25 състав.
С влязло в сила на 10.08.2021г. /когато е постановено въззивното
решение по гр. д. №7296/2019г. на СГС/ решение № 562874/17.12.2018г. по
гр. д. № 15133/2018г. СРС е признал за установено, че „Прогрес 2001“ ООД
град Пазарджик, ЕИК *********, представлявано от управител Димитър
Гацев не дължи чрез принудително изпълнение на А. П. С. ЕГН **********
по частични искове, сумата 1 000 лева / част от цялата претенция за сумата
221 771,56 лева главница/, сумата 5 00 лева /частична от цялата претенция от
13 724,06 лева - договорна лихва/ и сумата 500 лева /частична от сумата 4 717
лева - съдебни разноски/, вземания по ИЛ, издаден по ч. гр. д № 554/2008г. на
PC – Пазарджик. За да постанови решението си, съдът е приел, че последното
извършено валидно изпълнително действие от взискателката е от 10.01.2011г.
и последващите изпълнителни действия са извършени при вече прекратено по
силата на закона изпълнително производство, поради което нямат правно
действие.
С постановление от 20.08.2021г. по изп. д. № 394/2014г. ЧСИ е
прекратил изпълнителното производство по делото за вземанията, предмет на
решението по частичните искове.
8
Посоченото изп. дело е спряно като обезпечителна мярка по
настоящото производство с определение от 18.02.2022г., въз основа на което
е издадена обезпечителна заповед.
Основният спорен въпрос в производството е ползва ли се със СПН –
правна последица от решението по частичните искове приетото относно
основателността на правопогасяващите възражения за спорното материално
право, предмет на принудително изпълнение, и за разликата от вземанията,
която не е била предмет на частичните искове. С решението по разгледаните
частични искове по чл. 439 ГПК, с оглед предмета му, не се отричат /не е и
допустимо/ правопораждащи вземанията факти. С тези искове се осъществява
защита на длъжника чрез правопогасяващи, правоотлагащи и
правопрекратяващи възражения, основани на непреклудирани факти в
производството по издаване на съответното изпълнително основание, като в
случая са релевирани само правопогасяващи възражения за давност и като
резултат се отрича правото на принудително изпълнение. Ето защо т. 2 от ТР
№ 3 от 22.04.2019г. по тълк. д. № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС, с която е прието,
че решението по уважен частичен иск за парично вземане се ползва със СПН
относно правопораждащите факти на спорното субективно материално право
при предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за разликата до
пълния размер на паричното вземане, произтичащо от същото право, е
неприложима за разрешаване на настоящия спор. Изхождайки от обективните
предели на СПН, формирана като правна последица от влязлото в сила
решение по частичните искове, предвид предмета на делото и предмета на
самото решение, СПН е формирана само по отношение на оспорените като
погасени по давност вземания, т.е. по отношение само на съдебно предявената
част от вземанията.
По тези съображения въззивният съд разглежда на общо основание
спора, без да е обвързан от приетото в решението по частичните искове
относно погасяването на вземанията, които са негов предмет. По силата на чл.
116, б.”в” ЗЗД давността се прекъсва от момента на предприемане на действия
за принудително изпълнение и независимо от по - нататъшната съдба на тези
действия (такова изискване законът не поставя, т.е. не е предвидено да отпада
ефектът на прекъсването) и това е правната норма, поставена в основата на
разрешаване на спора. Спорното материално правоотношение се регулира и от
9
няколко тълкувателни акта, които съдът, както се посочи, е длъжен да вземе
предвид при разрешаването на спора.
Наред с това, съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното
производство се прекратява с постановление, когато взискателят не поиска
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години.
Основанието за прекратяване, уредено в цитираната норма, предпоставя
бездействие на взискателя по образувано изпълнително дело за период от
време, надвишаващ две години. Изтичането на този срок води само до
прекратяване на започналото изпълнително производство, но не и до
погасяване на материалното право на взискателя. Съгласно т. 10 от ТР № 2 от
26.06.2015г. по тълк. д. № 2/2013г., ОСГТК на ВКС, когато взискателят не е
поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две
години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8
ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на
която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително
действие. Това ТР обявява за изгубило сила Постановление № 3/1980 г. на
Пленума на Върховния съд. Съгласно разясненията в това задължително за
съда ТР (т. 10), след образуването на изпълнително дело, при висящност на
изпълнителния процес, прекъснатата давност не спира, като според това ТР,
както се посочи, ППВС № 3/1980г., - съгласно което погасителната давност не
тече, докато трае изпълнителният процес относно принудителното
осъществяване на вземането, - вече е изгубило сила. Не е изпълнително
действие и не прекъсва давността образуването на изпълнително дело,
изпращането и връчването на призовката (поканата) за доброволно
изпълнение, както и искането за извършване на справки (т. 10 от цитираното
ТР от 2015г.). Според ТР № 3 от 28.03.2023г. по тълк. д. № 3/2020г., ОСГТК на
ВКС обаче, погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес
относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на
26.06.2015г. на ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС. На
следващо място, според т. 1 от ТР № 2 от 04.07.2024г. по тълк. д. № 2/2023г.,
ОСГТК на ВКС, в случай на множество солидарни длъжници в
изпълнителното производство, образувано срещу тях въз основа на един ИЛ,
изпълнителното производство не може да бъде прекратено на основание чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК само по отношение на тези от тях, срещу които не е
поискано извършването на изпълнителни действия в продължение на две
10
години, когато в същия период изпълнителни действия са предприемани
срещу останалите длъжници, за настъпване на перемпцията трябва да е
налице бездействие на взискателя по отношение на всеки от солидарните
длъжници в производството. Точка 3 от същото ТР № 2 от 04.07.2024г. по
тълк. д. № 2/2023г., ОСГТК на ВКС, гласи, че погасителната давност се
прекъсва от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по
което е настъпила перемпция. В мотивите към това ТР е прието, че кредиторът
по изпълнително дело, допуснал с бездействие прекратяването му поради
перемпция, не се лишава от полезния материалноправен ефект на
предприетите изпълнителни действия, вече прекъснали погасителната давност
за вземането, не се лишава и от възможността да прекъсне давността като
поиска изпълнителни действия отново. За него санкцията на чл. 433, ал. 1, т. 8
ГПК е в друго - взискателят губи възможност да събере от имуществото на
длъжника вече направените разноски по перемираното дело, губи наложените
обезпечения и напредъка, постигнат по предприетите изпълнителни действия,
изграждащи неосъществилите се изпълнителни способи. Ново писмено искане
по делото, отправено от кредитора след настъпване на перемпция, поставя
началото на ново процесуално правоотношение. Погасителната давност е
материалноправна санкция за бездействието на кредитора при упражняване на
неговите субективни права. Като иска от съдебния изпълнител по вече
перемираното дело да приложи изпълнителен способ, кредиторът не
бездейства. Съдебният изпълнител дължи обявяването на настъпилото
прекратяване с постановление, което задължение законът изрично му вменява
в съответствие с принципа за удостоверяване на изпълнителните действия и за
да се приложат някои предписани в закона последици, като съдебният
изпълнител дължи и указания по изправността на постъпилата по вече
перемираното дело молба, така че тя да стане процесуално годна да постави
началото на ново изпълнително дело. Отново и в това ТР е разяснено, че по
изпълнителните дела, образувани за принудително събиране на вземания, не е
текла погасителна давност до обявяване на ТР № 2/26.06.15г. по тълк. д. №
2/2013 г., ОСГТК на ВКС. Давността за тези вземания e започнала да тече от
26.06.2015 г., тъй като до посочената дата е обвързващо тълкуването за спряла
да тече давност на основание чл. 115, ал. 1, б. "ж" ЗЗД, но само когато са
налице двете кумулативно посочени в ΠΠBC № 3/18.11.1980г. предпоставки:
да е направено пред държавен орган надлежно волеизявление за
11
принудително осъществяване на вземане и изпълнителното производство да е
висящо. Когато преди датата 26 юни 2015г. е отпаднало второто от посочените
две условия, преустановява се и ефектът на чл. 115, ал. 1, б. "ж" ЗЗД, което при
действието на ΠΠBC № 3/18.11.1980г. указва началото на новия давностен
срок. В тези случаи нова давност започва да тече от деня на прекратяването на
изпълнителното дело, до този момент се прилага чл. 115, ал. 1, б. "ж" ЗЗД,
което тълкуване отпада едва с обявяване на ТР, с което постановлението е
обявено за загубило сила. При действието на постановлението на ППВС,
искането на взискателя за извършване на изпълнителни действия поставя
началото на изпълнителния процес и прекъсва давността, когато изпълнително
дело е образувано. При изпълнителни дела, вече прекратени към датата 26
юни 2015г., срокът на новата давност по чл. 117, ал. 1 ЗЗД следва да се брои от
момента на прекратяването им, а не от момента на последното по време
предприето в хода на делото изпълнително действие според нововъзприетото
тълкуване, тъй като хипотезата за фактите, означени в тълкуванията, се
съобразява според значението им в съответния тълкувателен акт.
Приложени към разглеждания случай посочените легални постановки
и тези на цитираните ТР водят до следните правни изводи:
За да се произнесе по основния спорен въпрос изтекла ли е
погасителната давност за вземанията, предмет на изпълнение, въззивният съд
също изхожда от неоспорената хронология на извършването на изпълнителни
действия, но през посочените по-горе принципни постановки. В тази връзка
САС отчита, че последното предприето изпълнително действие е
извършването на опис на 10.01.2011г., а на 30.06.2011г. взискателката е
поискала насрочване на ПП, след което изпълнително действие отново е
поискано на 18.03.2014г. Следователно по силата на закона на 02.07.2013г.
изпълнителното производство е било прекратено по право /чл. 433, ал. 1, т. 8
ГПК/ и дотогава давността не е текла, по силата на разрешението, дадено с
цитираното ТР № 3 от 28.03.2023г. по тълк. д. № 3/2020г., ОСГТК на ВКС и
както се посочи, с прекратяването на изпълнението ефектът на прекъсване на
давността не отпада, както без да има легална основа за това поддържа
ответникът по жалбата. На 18.03.2014г. и после за периода 02.12.2016г. –
09.02.2017г. давността отново е била прекъсната, въпреки че искането за
насрочване на продан и провеждането на ПП е направено в рамките на вече
прекратено изпълнително производство /цитираната т. 3 от ТР № 2 от
12
04.07.2024г. по тълк. д. № 2/2023г., ОСГТК на ВКС/. Давността е прекъсната
и с присъединяването на взискателя по изп. д. № 394/2014г. на 05.12.2017г.,
когато е поискано и извършване на ПП, а впоследствие изпълнението е било
спряно като ОМ в настоящото производство.
В обобщение, с оглед така развитите съображения въз основа на
приетите за установени от въззивния съд фактически и правни положения по
действията на принудително изпълнение, поискани от взискателката към
датата на подаване на исковата молба, а и до спиране на изпълнението, не е
изтекла 5-годишна погасителна давност за процесните оспорени като
погасени по давност вземания. Доводите на жалбоподателката са основателни,
а обжалваното решение е неправилно, поради което подлежи на отмяна и
вместо това исковете на отхвърляне.
Така мотивиран, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 4669 от 29 август 2023г. по гр. д. № 904/2022г. на
Софийски градски съд, ГО, 27 състав и вместо това:
ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от „Прогрес-2001“ ООД, ЕИК
********* срещу А. П. С., ЕГН ********** с правно основание чл. 439 ГПК
за признаване за установено, че вземанията на А. П. С. срещу „Прогрес-2001“
ООД са погасени по давност и не подлежат на принудително изпълнение,
както следва: 220 771,56 лв. – остатък от главницата по изпълнителен лист,
издаден по ч. гр. д. № 554/2008г. по описа на Районен съд – Пазарджик, сумата
от 13 224, 06 лв. – остатък от договорна лихва по същия изпълнителен лист и
сумата от 4 217 лв. – остатък от съдебни разноски по изпълнителния лист,
всички предмет на изпълнение по изп. д. № 20148820400394.
Решението може да се обжалва, при условията на чл. 280 ГПК, в
едномесечен срок от връчването му, пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
13
2._______________________
14