Р Е Ш
Е Н И
Е №……
гр. София, 10.03.2020 г.
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV - „Д” състав, в публично съдебно заседание на десети
декември през две хиляди и деветнадесета
година в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Здравка Иванова
ЧЛЕНОВЕ : Цветомира Кордоловска
Мл. съдия : Биляна Коева
при
секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.
д. № 1848 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното
:
Производството е по реда на 258 и сл. от ГПК.
С решение от 27.07.2018 г. на СРС, 28
с-в, по гр. д. № 74807/2017 г. е признато
за установено, на основание чл. 415 от ГПК, вр.
чл. 422 от ГПК, вр. с чл. 538, ал. 1 от ТЗ, че Д.П.О.
ЕГН ********** дължи на А. Р.Р. ЕГН ********** сумата
от 4 000 евро по запис на заповед, издаден на 14.05.2015 г., с падеж 30.06.2016
г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение - 13.02.2017 г. до окончателното изплащане на
задължението, за което са издадени заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист от 16.02.2017 г. по гражданско дело № 8862/2017 г. на CPC, 28 с-в
и ответницата е осъдена за заплащане на разноски в исковото и заповедното
производства.
Производството е образувано по въззивна
жалба на ответницата Д.П.О., чрез представителя й с доводи, че е неправилно,
необосновано и постановено в нарушение на материалния и процесуален закон. Поддържа,
че в исковата молба ищецът е твърдял, че записът на заповед е издаден за
обезпечаване на договор за заем, сключен на 14.05.2015 г. за сума от 7 500
евро. Конкретното каузално отношение между страните е останало недоказано.
Неправилно СРС е приел, че става въпрос за „целеви“ заем за погасяване на
кредит на ответницата от „ДСК“ ЕАД. По делото се установява, че между страните
са налице други правоотношения, каквито обаче не се твърдят в исковата молба и
не са изследвани от съда. По делото се установява, че ищецът е превел сума на
банка „ДСК“ ЕАД за погасяване на кредит на ответницата, но не се установява
сумата да е предавана на самата ответница в заем. По този начин ищецът е
изпълнил чуждо задължение, което се урежда от ЗЗД по различен от договора за
заем ред. Правилно СРС е приел, че може да става въпрос за дарение, като
необосновано е отхвърлил тази хипотеза. Поддържа още, че ипотекарен
длъжник по договора за банков кредит е дъщерята на ищеца и чрез плащане на
вноска по кредита ищецът е целял да я надари или да избегне изнасяне на
ипотекирания имот на публична продан. Моли да се отмени решението като се
отхвърли иска. Претендира разноски съгласно списък.
Въззиваемата страна - ищецът А. Р.Р. не
е депозирал в срока по чл. 263 ГПК отговор на въззивната
жалба, но в съдебно заседание, чрез представителя си, оспорва жалбата.
Поддържа, че решението е правилно и законосъобразно и моли да се потвърди. Не претендира разноски за
настоящата инстанция.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и след преценка на
доказателствата по делото по реда на въззивната
проверка, приема следното :
Районният съд се е произнесъл по
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с
чл. чл. 535 ТЗ и чл. 538 ТЗ - за установяване дължимост
на суми по запис на заповед. Производството е допустимо, образувано след
подадено в срок възражение по чл. 414 ГПК от ответницата.
Въззивната жалба е подадена в срок и от легитимирана за това страна, а решение е
валидно и допустимо постановено, съгласно проверката, вменена в задължение на въззивния съд по чл. 269 ГПК.
Относно
законосъобразността на решението и във връзка с доводите на ответницата,
поддържани във въззивната жалба, съдът намира
следното :
След като претенциите са основани на
запис на заповед издаден в полза на ищеца, в доказателствена тежест на поемателя – ищеца по записа на заповед е било да установи,
пълно и главно, всички предпоставки за съществуване на вземането - фактите, от
които то произтича. Това са обстоятелствата свързани със съществуване на
валидно възникнало менителнично задължение, по което
е кредитор, а ответницата - длъжник, както и настъпване на неговата
изискуемост. Ответницата следва да докаже всички свой правоизключващи
или правопогасяващи възражения срещу съществуване на
вземането. Възраженията на длъжника срещу вземането могат да бъдат абсолютни
(срещу формата и съдържанието
на записа на заповед) или лични, основани
на отношенията му с кредитора.
Относно възражението, поддържано в жалбата, че ищецът
не е установил твърденията си в исковата молба, че записа на заповед обезпечава
задължения по каузално правоотношение, свързано с даване в заем на ответницата
за покриване на вноска по кредит, предоставен от „ДСК“ ЕАД, въззивният съд
намира следното :
Съгласно тълкувателно
решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк.
дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, при предявен
установителен иск по реда на
чл. 422, ал. 1 ГПК, в хипотезата на издадена заповед
за изпълнение по чл. 417, т. 9 ГПК, както в случая, предмет на делото е съществуването на вземането, основано на записа
на заповед. В производството по чл. 422, ал. 1 ГПК ищецът - кредитор, който се е снабдил
със заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК въз основа
на запис на заповед, доказва
вземането си, основано на менителничния
ефект – т. е. той следва да докаже съществуването
на редовен от външна страна
запис на заповед, подлежащ на изпълнение. При въведени твърдения
или възражения, основани на конкретно
каузално правоотношение, по повод или
във връзка с което е издаден записът на заповед,
всяка страна доказва фактите, на които са
основани твърденията и възраженията й, които обуславят претендираното,
съответно отричаното право. Според разясненията в съобразителната част към решението, тежестта на доказване във всички случаи се разпределя
съобразно общото правило на чл.
154, ал. 1 ГПК.
В практиката трайно се
приема, че предметът на делото
не се променя
при въведено от ищеца твърдение в исковата молба
по чл. 422 ГПК, че вземането по заповедта за
изпълнение по чл. 417 ГПК произтича от
каузално правоотношение, изпълнението по което е било обезпечено
с издадения запис на заповед. Ищецът
- кредитор сочи обезпечителната функция на записа на
заповед спрямо каузалното правоотношение, като на общо основание доказва вземането си, което е основано на менителничния ефект.
Ако между страните възникне спор относно
конкретното каузално
правоотношение и връзката му със записа
на заповед и ако те сочат различни
каузални правоотношения, по повод или
във връзка с които е издадена ценната книга, съдът следва да обсъди въпроса в мотивите на решението, при
доказана връзка между записа на
заповед и конкретно каузално правоотношение, независимо от коя
страна в процеса е въведено.
В тази
връзка доводите, произтичащи от каузалното правоотношение са релевантни, ако са свързани
с погасяване на вземането по ефекта, като
доказаното погасяване на задълженията по
договора (каузалната сделка) би имало за последица и погасяване на вземането на кредитора по ценната
книга. Такова становище застъпено в решение № 248/23.01.15 г. по т. д. № 3437/13 г. на І т.о. ВКС, решение № 17 от 19.02.2015 г. по
т. д. № 3385/2013 г., т. к., І т. о. на ВКС, решение № 76 от 11.05.2016 г. по т. д. № 3503/2014 г., т. к., ІІ т. о. на ВКС и т. н.
В заключение следва, че в т. 17 на ТР № 4/2014 г. не се вменява задължение на ищеца за доказва на
каузата, но не се изключва интереса и възможността ищецът - поемател по запис
на заповед да докаже такава, с цел преодоляване защитата на ответника, свързана с възражения за
погасяване на вземането.
В случая ищецът е поддържал, че
записът на заповед е издаден за обезпечаване изпълнението на каузално
правоотношение - договор за заем, като ответницата е оспорвала общо наличието
на договор за заем, който да е обезпечен с процесния
запис на заповед, без да твърди, че ценната книга е издадена за обезпечаване на
друго каузално отношение, нито е излагала твърдения че е погасила задълженията си
по записа на заповед, чрез погасяване (изпълнение) на задълженията по друго
каузално правоотношение. Ответницата не се е позовала на конкретно каузално
правоотношение и не противопоставила правоизключващи
или правопогасяващи възражения срещу вземанията по записа на заповед, основани на такова правоотношение. Възражението на
ответницата, че не дължи плащане на суми по записа на заповед съставлява общо оспорване
на вземанията и според задължителните указания в ТР № 4 от
18.06.2014 г. на ОСГТК на
ВКС не налага доказване от ищеца - поемател на записа на заповед на каузално правоотношение
като основание за менителничното задължаване. Възраженията на ответницата поддържани във въззивната жалба в обратния смисъл са неоснователни.
Относно абсолютните възражения,
касаещи формата на ценната книга, въззивният съдът споделя изводите на СРС, че
представения по делото запис на заповед отговаря на всички изисквания за
действителност съгласно чл. 535 сл. ТЗ.
По смисъла на чл. 535 ТЗ записът на
заповед е формална сделка, чието задължително съдържание е императивно
определено от законодателя и е условие за валидността на акта. Само в изрично и
изчерпателно посочените от закона случаи, липсата на някои от изброените в
нормата па чл. 535 ТЗ реквизити, не се отразява на действителността на менителничния ефект (случаите на ал. 2, 3 и 4 чл. 535 ТЗ).
Във всички други случай, съгласно чл. 536, ал. 1 ТЗ, документ, който не съдържа
някои от реквизитите, посочени в чл. 535 ТЗ, не е валиден запис на
заповед.
Процесният запис на заповед от 14.05.2015 г. съдържа наименованието „запис на
заповед“ в текста на документ на езика, който е написан, налице е изявление,
което съставлява безусловно обещание да се плати определена сума пари,
конкретно посочена като абсолютен размер, на определено лице на определен ден –
падеж на 30.06.2016 г. Падежът е определен по начина, посочен в чл. 486, ал. 1,
т. 4 ТЗ - в определен ден. За да настъпи изискуемостта на вземането не е
необходимо предявяване на записа на заповед – така съгласно т. 3 от TP № 1 от 28.12.2005 г., по тълк. д. № 1/2004 г., ОСГТК на ВКС, понеже падежа е на
определен ден.
Ответницата е оспорила
автентичността на ценната книга, поради което пред СРС е открито производство по чл. 193 ГПК
относно подписа й. От приетата без възражения от страните СПЕ се установява
непротиворечиво, че подписът върху ценната книга е положен от Д.П.О..
По отношение възражението за различия в сумата, изписана
с цифри като 4 000 евро и словом - като четири хиляди и петстотин евро,
въззивният съд споделя извода, че това разминаване не води до недействителност на ценната книга. Това е така, понеже в разпоредбата на
чл. 460, ал. 1 от ТЗ, приложима към записите на заповед по силата на
препращането на чл. 537 от ТЗ, е предвидено, че при различие в изписването на
сумата по менителницата с думи и цифри, важи сумата изписана с думи, а съгласно
чл. 460, ал. 2 ТЗ, ако в менителницата сумата е написана няколко пъти с думи
или с цифри, при различие важи най-малката сума.
Съдът намира, че редовният от външна
страна запис на заповед е самостоятелен
източник на задължение за плащане
на обещаната от издателя парична
сума и този факт е достатъчен за уважаване на
исковете по чл. 538, ал. 1 ТЗ, след като записа на заповед е с настъпил падеж и ответницата не е доказала погасяване
на поетите с него задължения. (в този смисъл - решение № 66 от 30.06.2016 г. по
т. д. № 3803/2014 г., т. к., ІІ т. о. на ВКС, решение № 66 от
28.07.2015 г. по т. д. № 378/2014 г., т. к., ІІ т. о. на ВКС и т. н.).
При наличие на редовен от външна страна запис на заповед и недоказани от ответницата абсолютни
и относителни възражения срещу него и претендираното вземане, искът за установяване дължимост на сумата въз основа на запис на заповед е
основателен, както е приел и СРС с атакуваното решение.
Тъй като решаващия извод на
настоящия състав съвпадат с този на СРС, макар и по допълнителни съображения, решението
е постановено в съответствие с материалния и процесуален закон и следва да се
потвърди. Този извод са отнася и до частта, в която ответницата е осъдена за
заплащане на разноски в исковото и заповедното производства с оглед изхода от
спора.
По разноските пред СГС :
При този изход на делото - въззивната жалба няма да бъде уважена, разноски в
настоящото производство се дължат на ищеца. Понеже той не претендира разноски
пред СГС, такива не се присъждат в негова полза.
Така мотивиран СГС
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение от
27.07.2018 г. на СРС, 28 с-в, по гр. д. № 74807/2017 г.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
получаване на съобщенията до страните, че е изготвено, при условията на чл.
2809, ал. 1 и 2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.