№ 3030
гр. София, 27.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:НИКОЛАЙ Н. ЧАКЪРОВ
при участието на секретаря НЕЛИ М. ШАРКОВА
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ Н. ЧАКЪРОВ Гражданско дело №
20221110147079 по описа за 2022 година
Предявени са осъдителни искове по чл. 411 КЗ за заплащане на сумата
228,43 лв., представляваща непогасена от ответника - застраховател по
застраховка „Г.” част от изплатено от ищеца по застраховка „А.” обезщетение
и ликвидационни разноски за застрахователно събитие, настъпило на
01.11.2017 г. в района на гр. П. и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 100,65 лв.
обезщетение за забава за периода 20.04.2018 г. – 22.08.2022 г., ведно със
законна лихва върху главницата от датата на предявяване на иска и на
разноските по делото.
Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за
имуществено застраховане по застраховка „каско” е настъпило събитие –
ПТП, в причинна връзка с което са причинени щети на застрахования
автомобил; твърди, че щетите са на стойност 978,02 лв., които поддържа да е
изплатил на застрахования. Твърди ответникът да е застраховател на
гражданската отговорност на делинквента, спрямо когото в полза на ищеца
възниква регресно вземане за платеното обезщетение и разноски за
определянето му – 15 лв. Твърди, че след покана ответникът е погасил
частично задължението си за заплащане на дължимата сума до размера 749,59
лв., като е останал задължен за сумата в размер на 228,43 лв.
Ответникът не оспорва, че ищецът е изплатил застрахователно
обезщетение в посочения в исковата молба размер, както и че носи
отговорност за вредите, причинени от участвалия в ПТП и виновен за същото
водач, но счита, че изплатеното от ищеца обезщетение надвишава размера на
вредите, като намира, че платената от него сума – 749,59 лв. покрива изцяло
размера на причинените от ПТП вреди.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на
1
доказателствата по делото, намира предявения иск за основателен по
следните съображения:
Доколкото страните не спорят относно част от правопораждащите
отговорността на ответника факти – наличието на застрахователно
правоотношение по застраховка „каско”, извършено от ищеца плащане на
обезщетение по същата за вреди, които са в причинна връзка с
противоправното поведение на лице, чиято Г. е покрита от ответника, съдът
намира, че същите не подлежат на доказване. Не е спорно и обстоятелството,
че ответникът е погасил регресната претенция на ищеца до размера 749,59 лв.
след като е бил поканен.
С оглед възраженията на ответника спорен е размерът на отговорността,
поради което и ищецът следва да докаже размера на всички обезщетени от
него вреди, които са в причинна връзка с процесното ПТП.
Това налага съдът да обсъди доказателствата относно фактите, които
имат значение за размера на отговорността на ответника, а именно какъв е
размерът на вредите.
Съгласно заключението на автотехническата експертиза обезщетените от
ищеца вреди, са в причинна връзка с ПТП, чиито механизъм е описан в
представения по делото протокол за ПТП, който механизъм съдът приема за
установен и въз основа на извънсъдебното признание на ответника чрез
плащане. Възстановяването на вредите определени от вещото лице по вид и
размер по средни пазарни цени към датата на настъпването им е на стойност
1299,02 лв., която сума надвишава платеното от ищеца обезщетение.
Следователно по делото се установява, че изплатеното от ищеца обезщетение
съответства на средните пазарни цени.
Ищецът е претендирал извънсъдебно платеното обезщетение ведно с
ликвидационните разноски, а именно сумата 978,02 лв., която ответникът е
погасил частично чрез плащане на размера 749,59 лв. и е останал задължен за
исковата сума.
По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже наличието на
главен дълг и изпадане в забава на длъжника, като и двете предпоставки са
установени по делото. Длъжникът е следвало да плати или да откаже до
15.03.2018 г. съгласно чл. 412, ал. 3 КЗ, когато е изтекъл 30 дневният срок от
поканата. Следователно е изпаднал в забава на 16.03.2018 г. Размерът на
обезщетението за забава върху сумата 228,43 лв. за претендирания от ищеца
период от 20.04.2018 г. до 22.08.2022 г., определен от съда по реда на чл. 162
ГПК, възлиза на 100,65 лв., поради което акцесорният иск също е
основателен.
На ищеца следва да се присъди законна лихва върху главницата от датата
на подаване на исковата молба, както и разноски в общ размер на 500 лв. за
държавна такса, депозит за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение.
Воден от изложеното, съдът
2
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД ЗАД „О.“ АД,
ЕИК . да заплати на ЗД „Б.“ АД, ЕИК . сумата 228,43 лв., представляваща
непогасена от ответника – застраховател по застраховка „Г.“ част от
изплатено от ищеца по застраховка „А.“ обезщетение и ликвидационни
разноски за застрахователно събитие, настъпило на 01.11.2017 г. в района на
гр. П., ведно със законната лихва от 31.08.2022 г. до окончателното плащане,
сумата 100,65 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 20.04.2018
г до 22.08.2022 г., както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК 500 лв. разноски по
делото.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийския
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3