Определение по дело №1820/2021 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 433
Дата: 16 септември 2021 г. (в сила от 16 септември 2021 г.)
Съдия: Веселина Тодорова Семкова
Дело: 20215300601820
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 24 август 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта


ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 433
гр. Пловдив , 16.09.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ в закрито заседание на
шестнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Цветан Ил. Цветков
Членове:Петко Ив. Минев

Веселина Т. Семкова
като разгледа докладваното от Веселина Т. Семкова Въззивно частно
наказателно дело № 20215300601820 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.243, ал.8 НПК.
С определение №359/12.07.2021 г. по ЧНД №4511/2021 г. по описа на
Районен съд-Пловдив, I н.с. е отменено Постановление на Районна
прокуратура - Пловдив от 05.05.2021 г. за прекратяване на наказателното
производство по досъдебно производство №13/2021г. по описа на РУ на МВР
гр.Стамболийски, водено за престъпление по чл.195, ал.1, т.4 вр. чл.194, ал.1
вр. чл.18, ал.1 НК и делото – върнато на РП-Пловдив за изпълнение на
дадените указания.
Незаконосъобразност на горепосочения съдебен акт се претендира от
прокурора в депозирания до въззивния съд протест, съдържащ искане за
неговата отмяна. Пострадалата Д.С. от своя страна оспорва същия в
представеното възражение, настоявайки потвърждаване на
първоинстанционния акт.
Пловдивският окръжен съд, след като се запозна със събраните по
делото доказателства, анализирайки същите поотделно и в тяхната
съвкупност и вземайки предвид изложените в протеста оплаквания, прие за
1
установено следното:
При постановяване на обжалваното определение първоинстанционният
съд е приел за установена следната фактическа обстановка, изложена и в
прекратителното постановление:
През периода 1980 – 1990 г. година свид. Д.С. закупила бетонен гараж,
който бил поставен в междублоковото пространство в близост до жилището й
в гр.П., ул. „Б.“ срещу №**. Гаражната клетка се ползвала от свидетелката и
синът й - свид. Р. С. на посочения адрес до 12.03.2020 г. През месец март 2020
г. в район „Западен“ - гр. Пловдив започнал ремонт, който обхващал и
асфалтиране на ул. „Б.“. Във връзка с това свид. С. била известена по
надлежния ред, че е необходимо да премести гаражната клетка. През този
период от време същата имала здравословни проблеми, поради което се
наложило синът й свид.С. да потърси фирма, която да премести бетонната
гаражна клетка. Двамата решили, че тя може да бъде ситуирана в
недвижимия имот, който притежавали в землището на с. Ц., в непосредствена
близост до базата на „Автомагистрали“ ЕАД на 107 км + 835. Чрез
публикувани обяви в интернет свид. С., намерил фирма, която извършвала
такива услуги. Той позвънил на посочения в обявата телефон и разговарял със
свид. Г. В. - собственик и управител на „В.“ — гр. П. Основната дейност на
фирмата му била извършване на транспортни услуги с товарни автомобили и
автокранове. При проведения разговор свид. С. обяснил на свид. В., че има
бетонна гаражна клетка, която е необходимо да бъде преместена в имота му в
землището на с. Ц.., до базата за поддръжка на АМ “Тракия“. Свид. В. се
съгласил да извърши услугата, като двамата уговорили ден, в който да стане
това. На 12.03.2020 г. свид. В. заедно със служители от фирмата му
свидетелите И. Д., П. П. и В. В. отишли на посочения от свид. С. адрес в гр.П.
След като натоварили бетонната гаражна клетка, транспортирали същата до
землището на с. Ц., обл.П., до имота на свид. С.. Тъй като подстъпа към имота
бил засипан, по указание на свид. С. подходът към имота бил осъществен
през терена на „А."' ЕАД. След като пристигнали в имота, разтоварили
гаражната клетка. По отношение на заплащането за извършената услуга
свид.В. поискал от свид. С. сумата от 600 лева.
На 07.08.2020 г. свидетелите И. С., П. П. и В.В. по поръчение на техния
2
работодател свид.В. отишли с необходимата техника до имота па свид.С. с
цел да натоварят по-рано преместения от тях бетонов гараж. Доколкото
подстъпа към имота все още бил затруднен, то следвало да се премине отново
през терена на базата на АМ „Тракия“. Тримата свидетели поискали от
охранителя на обекта в базата на АМ „Тракия“ да им осигури възможност да
преминат. Той обаче се усъмнил и се обадил на прекия си началник
свид.КУЗЕВ, като му съобщил за посетителите. Последният от своя страна се
свързал по телефона със свид. Р. С., който, научавайки са случващото се,
веднага се обадил на тел. 112 и съобщил, че се извършва кражба в имота. Във
връзка с подадения сигнал за проверка на получената информация били
изпратени полицейските служители свид. В. М. и неговия колега Й. Д.. При
пристигане на място полицейските служители установили тримата свидетели,
които били попитани относно причината, поради която искат да стигнат до
имота на свид. С.. Тогава тримата обяснили, че свид. С. не е заплатил за
преместването на гаражната клетка, поради което техният началник свид. В.,
решил да я върнат отново на мястото, от което са я взели. Полицейските
служители им обяснили, че не могат да преместват гаражната клетка, като им
съставили предупредителни протоколи. Свидетелите били поканени в
районното управление за изясняване на случая.
Държавният обвинител е констатирал доказателствен дефицит
касателно реализиран състав по чл.195 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.18, ал.1 НК, а
възникналите и неуредени отношения между страните са приел за такива с
гражданскоправен характер и в този смисъл извън компетентността на
прокуратурата, поради което е прекратил наказателното производство. Във
връзка с така изложената фактология, първоинстанционният съд е счел
прекратителния прокурорски акт за необоснован, доколкото изводите на
автора му относно останалите съставомерни обстоятелства са в противоречие
с процесуалните правила, както и липсвали каквито и да било мотиви дали
евентуално не е осъществено друго посегателство, различно от
горецитираното, преследвано по общия ред. Ето защо постановлението е
отменено и делото –върнато на РП-Пловдив за изпълнение на дадените
указания
Недоволен от съдебния акт на долустепенния съд е останал прокурорът,
депозирал протест срещу него в законоустановения срок. Същият е допустим,
3
но разгледан по същество – неоснователен поради следните съображения:
Явно необосновани се явяват изложените в прекратителното
постановление доводи, даващи според държавния обвинител основание да
приеме липсата на реализиран престъпен състав касателно деянието, за което
било водено разследването. Относно извършеното заплащане на
осъществената от служителите на свид.В. транспортна услуга са, от една
страна, показанията на последния, категорично сочещ, че парични средства не
са му били предавани поради липса на достатъчни такива у спид.С.,
констатирана едва при разтоварване на гаражната клетка в с.Ц.. В тяхна
подкрепа са единствено показанията на свид.Д., сочещ, че след разтоварване
на клетката, мъжът, от когото са били наети, му казал, че отива в гр.Пловдив
да изтегли пари за заплащане на извършената услуга. Свидетелите В. и П.,
участвали в преместването, не споделят каквито и да било впечатления
касателно заплащане на последната. Свид.С. от своя страна е категоричен, че
е заплатил за нея услуга 500 или 600 лева и то още в гр.Пловдив без да
получи насрещен документ от свид.В., като въпросната сума от 500 лева
майка му свид.С. му предала преди той да слезе във връзка с преместване на
гаража. Без да бъде отчетена йерархичната зависимост на свид.Д. спрямо
свид.В., от една страна, и близката родствена връзка между свид.С. и свид.С.,
както и игнорирайки въобще заявеното от свид.М.С., че е била очевидец на
реализирано плащане и то още в гр.Пловдив, държавният обвинител е дал
вяра на казаното от свид.В. и неговия работник, приемайки и житейска
логичност касателно същите, което съвсем коректно е било счетено за
незаконосъобразно и необосновано от първостепенния съд. Напълно
прецизно е становището на последния относно липсата на каквато и да била
житейска логика в това при евентуална липса на дължимо плащане за
извършената транспортна услуга, афектиран свид.В. да е бил абсолютно готов
да се натовари и с допълнителните разходи по връщане на гаражната клетка
на първоначалната й локация. Не съществува пречка за дискредитиране
показанията на въпросната свид.С., както правилно се отбелязва, но то следва
да бъде сторено достатъчно убедително мотивирано още в постановения
прокурорски акт, явяващ се предмет на съдебен контрол, а не едва в протеста
срещу първоинстанционното определение, защото той сам по себе си е само
процесуално средство за пренасяне разглеждане на спора пред горестоящата
4
инстанция.
Напълно коректно е становището на първостепенния съд, че прибързан
се явява и изводът на прокурора касателно субективна несъстамоверност на
разследваното деяние, доколкото доказателствената маса е останала
непопълнена с ценна информация, която би могла да бъде извлечена при
разпит на пазача, явяващ се незаинтересовано трето лице, осъществило
непосредствен контакт със свидетелите С., П. и В., когато същите са искали
да вземат гаража от с.Ц. Тя от своя страна би била показателна на показанията
на коя от двете групи свидетели / В. и неговите работници, респ. С. и сина й/
вяра да се даде във връзка с изясняване субективната съставомерност на
инкриминираното посегателство. Установяване на неговата самоличност
следва да бъде реализирано по указания от контролирания съд ред.
Предвид горните съображения въззивният съд намира за напълно
прецизен направения в протестирания акт извод за незаконосъобразност на
прекратителното постановление. Едва след извършване на обоснован анализ
на събрания по делото доказателствен материал, без на същия да се придава
смисъл, на какъвто не е носител, както и реализиране на указаните следствени
действия, следва да бъде направен извод извършено ли е било
инкриминираното престъпно посегателство, било друго такова, което да се
преследва по общия ред. Изложените от първостепениня съд мотиви в тази
насока касателно евентуално реализирано самоуправство изцяло се споделят
от въззива, поради което не следва да бъдат преповтаряни.
Незаконосъобразността и необосноваността на изложените в постановлението
изводи, както и останалите изброени негови пороци налагат потвърждаване
на протестираното определение.
Мотивиран от горното и на осн. чл.243, ал.8 НПК Пловдивският
окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №359/12.07.2021 г. по ЧНД №4511/2021
г. по описа на Районен съд-Пловдив, I н.с.
5
Определението не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6