РЕШЕНИЕ
№ 1880
гр. Варна, 28.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Елена Николова
при участието на секретаря Антония Анг. Пенчева
като разгледа докладваното от Елена Николова Гражданско дело №
20223110113651 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба от Е. Й. Д., ЕГН:
**********, с адрес: гр.В. срещу „ЕНЕРГО-ПРО Продажби" АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на Управление: гр.Варна, бул."Владислав Варненчик" №258, ВАРНА
ТАУЪРС - Г, представлявано Пламен Стоянов Стефанов и Яна Маринова Димитрова.
С исковата молба е предявен иск с правно основание чл. 439 от ГПК за приемане
за установено между страните, че ищецът не дължи на ответника, сумите предмет на
изпълнително дело №647/2014 г. по описа на ЧСИ Николай Георгиев с рег. №716,
район на действие ВОС, образувано на основание изпълнителен лист, издаден по гр.д.
№10473/2013 г., по описа на Районен съд - гр. Варна, на основание влязло в сила
решение №71/07.01.2014 г., поради погасяването им по давност, която е настъпила на
26.06.2019 г., а именно:
1/ сумата от 3988.27 лева, представляваща главница за незаплатена ел. енергия
по фактури за периода от 23.09.2010 г. до 21.09.2012 г. и
2/ сумата от 500.70 мораторна лихва върху на всички фактури, от датата на
падежа й до 18.04.2013 г.
В исковата си молба ищецът излага, че въз основа на издаден в полза на
„Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК *********, изпълнителен лист, въз основа на влязло
в сила на 04.02.2014 г. решение №71/07.01.2014 г. по гр.д № 10473/2013 г. било
образувано изпълнително дело № 647/2014 г. по описа на ЧСИ Николай Георгиев с рег.
№ 716, район на действие ВОС. С оглед осъществяване на принудително изпълнение
1
по посоченото изпълнително дело, съдебният изпълнител е изпратил ПДИ до ищеца,
която е получила съобщението на 26.06.2014 г. Посоченото изпълнително дело било
образувано за сумите, както следва: 3988.27 лева, представляваща главница за
незаплатена ел. енергия по фактури за периода от 23.09.2010 г. до 21.09.2012 г. и 500.70
лв. мораторна лихва върху на всички фактури, от датата на падежа й до 18.03.2013 г.
Твърди, че задължението е погасено по давност, поради което не дължи
заплащане на процесиите суми, тъй като по изпълнителното дело не са извършвани
изпълнителни действия, освен връчването на ПДИ на 26.06.2014 г. на длъжника и ищец
в настоящото производство.
Ответникът в депозирания отговор на исковата молба изразява становище за
недопустимост и неоснователност на предявения иск, като излага следното:
На 14.05.2013г. срещу ищеца било образувано заповедно производство по реда
на чл.410 от ГПК пред Районен съд - Варна във връзка със съществуващи задължения
по отношение на дружеството за консумирана, но незаплатена ел. енергия. Със заповед
за изпълнение № 3947/15.05.2013г. по ч.г.д. № 6728/2013 по описа на ВРС, длъжникът
Е. Й. Д., ЕГН: ********** бил осъден да заплати на ответното дружество сумата от
3988.27 лв., представляваща главница за незаплатена ел. енергия по фактури издадени в
периода 23.09.2010г. - 21.09.2012г., мораторна лихва в размер на 500.70 лв., изчислена
от падежа на всяка от фактурите до дата 18.04.2013г., ведно със законна лихва върху
главницата, изчислена от датата на подаване на заявлението в съда - 14.05.2013г. до
окончателното изплащане на задължението, както и сума в общ размер на 559.80 лв.
представляваща съдебно-деловодни разноски. В резултат от постъпило възражение и в
съответствие с разпоредбите на ГПК бил предявен иск за съществуване на вземането. С
Решение №71/07.01.2014г. по гр. дело № 10473/2013 било установено наличието на
изискуемо вземане в полза на дружеството за сумите, предмет на издадената заповед за
изпълнение. Издаден бил изпълнителен лист, въз основа на който на 02.06.2014г. било
образувано и.д. № 657/2014 по описа на ЧСИ Николай Георгиев.
В рамките на развилото се изпълнително производство не са предприемани
действия, водещи до прекъсване на срока по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, съответно този на
давността. Сочи, че съгласно разпоредбата на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК изпълнителното
производство се прекратява, когато взискателят не поиска извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години. В настоящия случай,
прекратяването е настъпило по силата на закона, независимо от липсата на издаденото
постановление от съдебния изпълнител, което съгласно TP №2/2015 на ВКС има само
декларативен характер.
Счита, че съгласно чл.439 от ГПК, длъжникът може да оспорва чрез иск
изпълнението, като искът може да се основава само на факти, настъпили след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
2
изпълнителното основание. Цитираната разпоредба предвижда защита на длъжника по
исков ред чрез оспорване на вземането, предмет на изпълнително производство, въз
основа на новонастъпили факти. След като разглежданият законов текст урежда защита
чрез оспорване на изпълнението, то категорично правото на такъв иск има само правен
субект притежаващ качеството „длъжник по изпълнението" в рамките на едно висящо,
т.е. неприключило изпълнително производство.
Излага, че към датата на подаване на исковата молба обаче, изпълнителният
процес е бил прекратен. В този смисъл е отпаднал правният интерес от защита в този
процес и искът се явява процесуално недопустим. Ищецът не притежава качеството на
страна - длъжник по смисъла на чл.439 от ГПК и не разполага с възможност да оспорва
чрез иск едно вече прекратено изпълнително производство.
В рамките на развилото се изпълнително производство не са предприемани
действия по принудително изпълнение. По делото не е осъществена принуда - не е
наложен запор, не е наложена възбрана. В тази връзка, „длъжникът" не търпи
абсолютно никакви ограничения. Липсва реално засягане на неговата имуществена
сфера.
Предвид изложеното, между страните липсва правен спор, от който ищецът да
изведе правен интерес от водене на настоящия иск. Позовава се на Решение №
83/23.05.2018г. по гр. дело № 3448/2017 на ВКС, в което изрично е посочено, че
"възможността в бъдеще ответникът да предприеме изпълнителни действия е
абстрактна и не може да обоснове наличие на правен интерес".
В условията на евентуалност, в случай че съдът приеме искът за допустим,
признава същия за основателен. Моли, на основание чл.78, ал.2 от ГПК, разноските да
се възложат в тежест на ищеца. Към датата на подаване на исковата молба,
погасителната давност на вземането е изтекла, но предвид вече изложените
съображения, счита, че с поведението си дружеството не е дало повод за завеждане на
делото.
В съдебно заседание ищецът се представлява от процесуален представител адв.
И.. Поддържа предявения иск и моли за неговото уважаване.
В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не се представлява.
Съдът, като прецени съобразно чл.12 и чл.235 ГПК поотделно и в
съвкупност събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
По допустимостта на предявените искове:
Съдът намира предявеният иск за допустим. Същият е предявен при наличие на
предпоставките по чл. 439 от ГПК, а именно: ищецът се домогва да установи, че не
3
дължи изпълнение на погасено по давност вземане, за което е налице изпълнително
основание, въз основа на което е издаден изпълнителен лист, като погасителната
давност е настъпила след приключването на съдебното дирене в производството, по
което е издадено изпълнителното основание.
Правният интерес на ищеца да търси защита по реда на чл. 439 ГПК не е
обусловен от наличие на висящо изпълнително производство за събиране на вземането
по издаден изпълнителен лист, щом се твърди то да е погасено по давност, тъй като
прекратяването на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от
ГПК, поради изтичане на двугодишния преклузивен срок от последното поискано или
предприето изпълнително действие, не води до погасяване на правото на принудително
изпълнение. Не може да се отрече правото на ищеца на защита, доколкото неговата
правната сфера се явява накърнена и само въз основа на съществуващия в полза на
кредитора изпълнителен титул, защото няма пречка след прекратяване на
изпълнителното производство на посоченото основание въз основа на същия
изпълнителен лист да бъде образувано ново изпълнително дело. В този смисъл е
Решение № 60282/19.01.2022 г., постановено по гр. д. № 903/2021 г. на ВКС,
Определение № 513/24.11.2016 г., постановено по ч.т.д. № 1660/2016 г. на ВКС,
Решение №42/26.02.2016 г., постановено по гр.д.№ 1812/2015 г. на ВКС, Решение
№37/24.02.2021 г., постановено по гр.д. № 1747/2020 г. на ВКС.
По същество на спора Съдът намира следното:
С оглед гореизложения извод на съдебния състав, че предявеният в настоящото
производство иск е допустим, и съобразно приетото с Определение № 2196/20.02.2023
г. за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че с Решение №71/07.01.2014 г. по гр.д
№10473/2013 г. ищецът е осъден да заплати на ответното дружество сумата от 3988.27
лева, представляваща главница за незаплатена ел. енергия по фактури за периода от
23.09.2010 г. до 21.09.2012 г. и сумата от 500.70 лв., представляваща мораторна лихва
върху сумата от датата на падежа й до 18.04.2013 г., че въз основа на издаден
изпълнителен лист по горното дело, ответникът е образувал изпълнително дело
№647/2014 г. по описа на ЧСИ Николай Георгиев с рег. №716, район на действие ВОС,
че по делото не са извършвани валидни изпълнителни действия, че вземането на
ответното дружество по въпросния изпълнителен лист е погасено по давност, че
производството по изпълнителното дело не е прекратено с постановление на ЧСИ на
осн. чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК, съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл.
439 от ГПК следва да бъде уважен.
Съгласно тълкувателно решение №3/2020 от 28.03.2023 год. на ОСГТК на ВКС
погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането
по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно
решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС. Тъй като по
4
изпълнителното дело няма извършени изпълнителни действия, годни да прекъснат
давността, то в настоящия случай погасителната давност е започнала да тече от
постановяването на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г.,
ОСГТК, ВКС, като е изтекла пет години след това, или на 26.05.2019 г.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.2 от ГПК, ако ответникът с поведението си
не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху
ищеца. Ответникът е признал основателността на предявения срещу него иск, с което е
изпълнил първата предпоставка на цитираната разпоредба.
В настоящото производство е спорно дали ответникът с поведението си е дал
повод за завеждане на настоящото дело и от там, на кого следва да бъде възложена
тежестта за заплащане на разноски. Видно от приложеното изпълнително дело
№657/2014 г. на ЧСИ Николай Георгиев е, че по същото не е издавано постановление
за прекратяване на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. Съгласно мотивите на т.10 от ТР
от 26 юни 2015 год. на ОСГТК на ВКС обаче, когато взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното
производство се прекратява на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК, като в доктрината и
съдебната практика е трайно установено разбирането, че прекратяването на
изпълнителното производство поради т. нар. „перемпция” настъпва по силата на
закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече
настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно
релевантни факти.
В настоящия случай кредиторът след завеждане на изпълнителното дело не е
предприел каквито и да било изпълнителни действия спрямо длъжника, поради което
изпълнителното производство е прекратено по силата на разпоредбата на чл. 433, ал.1,
т.8 от ГПК на 02.06.2016 г. След настъпилото по силата на закона прекратяване на
делото, кредиторът по никакъв начин не е инициирал каквито и да било изпълнителни
действия, като се е дезинтересирал от принудителното изпълнение на присъденото му
вземане, не взел обратно и изпълнителния лист. Доколкото спрямо длъжника – ищец в
настоящото производство не са били налице действия на принудително изпълнение,
съдът намира, че ответникът не е станал повод за завеждане на настоящото
производство. Наличието на правен интерес у длъжника по всяко време да установи, че
не дължи вземането, предмет на намиращия се у кредитора изпълнителен титул, не
означава априори, че последният дава повод за завеждане на установителния иск.
Повод ще е налице само тогава, когато кредиторът поддържа висящността на
изпълнителния процес чрез предприемане на действия на принудително изпълнение
спрямо длъжника по вече погасено вземане, какъвто настоящият случай не е.
Поради изложеното съдът намира, че е налице и вторият елемент от фактическия
5
състав на чл. 78, ал.2 от ГПК за възлагане на отговорността за разноски в настоящото
производство в тежест на ищеца, а не на ответника. От ответника е направено искане за
присъждане в негова полза на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лв.,
което следва да му бъде присъдено.
Мотивиран от гореизложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.439, ал.1 от ГПК, в
отношенията между страните, че ищецът Е. Й. Д., ЕГН: **********, с адрес: гр.В. не
дължи на ответника „ЕНЕРГО-ПРО Продажби" АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на Управление: гр.Варна, бул."Владислав Варненчик" №258, ВАРНА ТАУЪРС –
Г сумите предмет на изпълнително дело №647/2014 г. по описа на ЧСИ Николай
Георгиев с рег. №716, район на действие ВОС, образувано на основание изпълнителен
лист, издаден по гр.д. №10473/2013 г., по описа на Районен съд - гр. Варна, на
основание влязло в сила решение №71/07.01.2014 г. по гр.д. №10473/07.01.2014 г. на
ВРС, поради погасяването им по давност, която е настъпила на 26.06.2019 г., а именно:
1/ сумата от 3988.27 лева, представляваща главница за незаплатена ел. енергия
по фактури за периода от 23.09.2010 г. до 21.09.2012 г. и
2/ сумата от 500.70 мораторна лихва върху на всички фактури, от датата на
падежа й до 18.04.2013 г.
ОСЪЖДА Е. Й. Д., ЕГН: **********, с адрес: гр.В. ДА ЗАПЛАТИ на
„ЕНЕРГО-ПРО Продажби" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на Управление:
гр.Варна, бул."Владислав Варненчик" №258, ВАРНА ТАУЪРС – Г сумата от 100,00
(сто) лева, представляваща разноски в настоящото производство, на осн. чл. 78, ал.2 от
ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6