РЕШЕНИЕ
№ 159
гр. Берковица, 03.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕРКОВИЦА, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:ДЕНИЦА АНГ. ЦВЕТКОВА
при участието на секретаря СВЕТЛАНА Н. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА АНГ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело
№ 20241610100103 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба, с която е
предявен от „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ООД –Монтана
против Г. И. Г. иск с правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД –
за осъждане на ответника да му заплати 340.48 лева главница,
представляваща задължения за ползвана, но незаплатена вода за периода
02.12.2020 г. до 26.04.2021 г. за имот на адрес с гр. Вършец, ул. Хисаря № 7.
Искът е кумулативно обективно съединен с иск по чл. 86 ЗЗД – за
осъждане на ответника Г. И. Г. да заплати на ищеца 96.41 лева - обезщетение
за забавено изпълнение на задължението за заплащане на ползвана, но
незаплатена вода за периода 03.01.2021 г. до 20.12.2023 г.
В първото по делото съдебно заседание съдът е допуснал увеличение
на размера на предявените искове по реда на чл. 214 ГПК, като същите да се
считат предявени за сума в общ размер на 760,96 лв. главница, съответно
192,82 лв. законна лихва.
Ищецът „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ООД –
Монтана твърди в исковата си молба, че К. И. Г. и Г. И. Г., като
наследници на И. Г. П. дължат съобразно правата си по ½ от натрупаните
1
парични задължения към дружеството за ползвана, но незаплатена вода за
периода 02.12.2020 г. до 26.04.2021 г. в размер на 953.78 лева, от които 760.96
лева главница и 192.82 лева – законна лихва за периода 03.01.2021 г. до
20.12.2023 г., като всеки от тях дължи по по 340.48 лева главница, съответно
по 96.41 лева - обезщетение за забавено изпълнение на задължението - за имот
на адрес с гр. В., за който е открита партида на името на наследодателя им
И.Г.П. Твърди се, че между ищеца и наследодателя на ответниците,
респективно между ищеца и самите ответници съществувало валидно
облигационно отношение създадено при наследствено правоприемство и на
основание Наредба № 4 от 14 септември 2004 г. на МРРБ за условията и реда
за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационни системи и Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите от ВиК оператор, които са одобрени от КЕВР и са публично
обявени в пресата и на сайта на дружеството.
Моли ответниците да бъдат осъдени да му заплатят претендираните
суми, съгласно извлечение от сметка 411 „клиенти“ на дружеството, ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба. Претендира разноски.
Претендира разноски – по ½ от всеки от ответниците.
С Определение № 171/20.05.2024 г. по гр.д. № 103/2024 г. съдът е
прекратил производството по отношение на ответника К. И. Г., тъй като
по делото има данни, че е починал преди датата на образуване на делото.
Ответникът Г. И. Г. не е подал отговор и не взема становище по
допустимостта и основателността на предявения иск в дадения им по чл. 131
от ГПК едномесечен срок. Същият редовно призован не се явява в
първото по делото съдебно заседание и не е направил искане за
разглеждане на делото в негово отсъствие.
В първото по делото съдебно заседание процесуалният представител на
ищеца е направил искане по чл. 238 от ГПК за постановяване на
неприсъствено решение.
Съдът намира, че са налице законоустановените предпоставки за
постановяване на неприсъствено решение по делото при условията на чл. 238
и чл. 239 от ГПК:
Съгласно чл.238 ал.1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок
2
отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да
поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
Според чл.239 ал.1 ГПК съдът постановява неприсъствено решение, при
кумулативното наличие на следните предпоставки:
Първо, когато на страните са указани последиците от неспазването на
сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание
/чл.239 ал.1, т. 1 ГПК/ и
Второ, когато искът е вероятно основателен с оглед на посочените в
исковата молба обстоятелства и представените доказателства /чл.239 ал.1, т. 2
ГПК/.
Съдът намира, че в настоящия случай всички предпоставки за
постановяване на неприсъствено решение срещу ответната страна са налице.
Ответната страна не е депозирала писмен отговор на исковата молба в
срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, не се е явявила в първото по делото заседание и
не е направила искане делото да се разглежда в нейно отсъствие.
Съдът е указал в разпореждането по чл. 131 ГПК, което е редовно
връчено на ответната страна, последствията по чл. 238 от ГПК /че ако не
представи в срок отговор и не се яви в първото по делото съдебно заседание,
без да е направила искане за разглеждане на делото в нейно отсъствие, ищецът
може да поиска постановяване на неприсъствено решение/. Същите са
повторно указани и с определението за насрочване на делото, което също е
редовно връчено на ответната страна.
Ищецът своевременно е направил искане за постановяване на
неприсъствено решение.
Искът е допустим, а от представените по делото доказателства, които не
са оспорени от ответника /представените с исковата молба удостоверение за
наследници на л. 6-7, извлечение от сметка на л. 8, карнет опис на л. 9-10/ и
събраните гласни доказателства, може да се направи извод, че искът е
вероятно основателен.
Неприсъственото решение съгласно чл.239 ал.2 от ГПК не се мотивира
по същество и в него е достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието
на предпоставките за постановяването на неприсъствено решение.
3
Предвид това, съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 239, ал.
1 от ГПК и следва да бъде постановено неприсъствено решение, с което
предявения иск да бъде уважен.
Относно разноските:
При този изход на делото на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ищецът има
право на направените от него разноски в общ размер на 119 лева – 102.20 лева
ДТ /л. 1/, 6.80 лева на издаване на съдебно удостоверение /л. 48/ и 10 лева
такса за издаване на удостоверение за наследници /л. 55/.
Така мотивиран съдът и на основание на чл.239 във връзка с чл.238 от
ГПК
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД и чл. 86 ЗЗД Г.
И. Г. с ЕГН ********** от гр. В., ДА ЗАПЛАТИ на ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ ООД – град Монтана с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Монтана, бул.АЛЕКСАНДЪР СТАМБОЛИЙСКИ 11,
СУМАТА 760.96 лева главница, представляваща задължения за ползвана, но
незаплатена вода за периода 02.12.2020 г. до 26.04.2021 г. за имот на адрес с гр.
В., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
05.02.2024 г. до окончателното изплащане, сумата 192.82 - обезщетение за
забавено изпълнение на задължението за заплащане на ползвана, но
незаплатена вода за периода 03.01.2021 г. до 20.12.2023 г., както и 119 лева –
направени в производството разноски.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.
Решението НЕ подлежи на обжалване съгласно чл. 239, ал. 4 ГПК.
Ответната страна има право на защита срещу решението по реда на
чл. 240 ГПК.
Съдия при Районен съд – Берковица: _______________________
4