Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 13.03.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-18,
в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди и двадесета
година в състав:
СЪДИЯ: МИРОСЛАВА КАЦАРСКА
При участието на секретаря Славка Димитрова и като разгледа докладваното от
съдията т. д. № 1324 по описа за 2019г. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 74 от ТЗ.
Ищецът Г.Д.Я. твърди, че е съдружник, притежаващ 34 дружествени
дяла в ответното дружество „К.к.“ ООД и едновременно е и по силата на договор
за управление и контрол от 01.03.2007г. и управител. Твърди, че на 25.06.2019г.
при разменена кореспонденция със счетоводителя узнал, че било намалено възнаграждението
му от 2000 лв. на 1500 лв. и че бил съставен протокол от проведено ОС на
съдружниците от 06.05.2019г., по който се взема решение за такова намаляване.
Твърди, че ОС е незаконно проведено и свикано, тъй като той в нарушение на чл.
30 от дружествения договор и чл. 139, ал.1 от ТЗ не е получавал покана за
същото, не е присъствал и не е подписвал протокола от ОС. Твърди, че протоколът
не е съставен на посочената дата – 06.05.2019г., а по-късно и е антидатиран.
Предвид горното претендира отмяна на решението. В част от обстоятелствената
част на исковата молба сочи, че датата на узнаване е 26.05.2019г., но и
25.06.2019г. В допълнителната искова молба от 06.12.2019г. поддържа, че на стр.
2 от исковата молба е допусната техническа грешка и твърдяната дата на узнаване
за решението е 25.06.2019г., което се потвърждава и от това, че така е изписана
словом. Оспорва твърденията на ответника, че бил поканен и присъствал на
процесното ОС. Поддържа, че е назначен и по трудов договор, и по договор за
управление, поради което извлечението с цел установяване на получените суми е
неотносимо. В хода на производството поддържа исковата си претенция чрез
процесуалния си представител – адв.В.като претендира уважаването й и присъждане
на разноски по списък.
Ответникът „К.к.“ ООД оспорва
иска по съображения, изложени в писмен отговор от 15.11.2019г. и допълнителен
отговор от 09.01.2019г., както и в хода
на делото чрез прецесуалния си представител адв. Я.. Твърди, че исковата молба е
недопустима, тъй като не е спазен преклузивния 14-дневен срок от узнаването,
като се позовава на посочената на стр.2 от исковата молба твърдяна дата на
узнаване – 26.05.2019г. Твърди, че на процесното ОС ищецът е бил редовно
поканен и присъствал, поради което срокът за оспорване на решенията бил изтекъл
още на 20.05.2019г. Твърди, че с приложените към отговора извлечения се
установявало, че възнаграждението на ищеца било с вальор 10.06.2019г. и било
постъпило по сметката му, поради което няма как да не е разбрал най-късно на
тази дата за намаляването му. Сочи, че впоследствие на 25.06.2019г. той сам си
доплатил възнаграждение, поради което узнаването за намаляването му е станало
най-късно до дата 24.06.2019г. и срокът за обжалване бил изтекъл на
08.07.2019г., което е ден преди депозиране на исковата молба. Твърди, че
протоколът е изготвен на хартия непосредствено след проведеното ОС от
06.05.2019г., на което г-н Я. е присъствал, подписан е от другите двама
съдружници и му е даден за подпис, който вместо да го подпише и върне, го е задържал
при себе си недобросъвестно. Сочи, че не оспорва твърдението на ищеца, че има и
втори договор – трудов, по който месечното възнаграждение е в размер на 1200
лв. – бруто. Излага доводи и в писмена
защита.
Съдът като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено от фактическа страна следното:
С
исковата молба е представен препис от протокол №30/06.05.2019г., съгласно който
е проведено извънредно ОС на съдружниците на „К.к.“ ООД, на който са
присъствали посочените трима, при следния дневен ред: точка 1 – обсъждане
намаляване на възнаграждението на съдружниците-управители по договора за
управление и контрол и т.2. Разни, като взетото решение е само едно по т.1-
„Намалява възнагражденията по договори за управление и контрол на съдружниците
–управители от 2000 лв. на 1500 лв. Протоколът е подписан сам от К.Б.и П.Д.и не
носи подписа на ищеца Г.Я..
Процесуалният
представител на ответника е представил и втори протокол от проведено извънредно
ОС от 06-ти май 2019г., който обаче сочи, че присъстват редовно поканени К.Б.и П.Д.,
със същото решение, който протокол има подписи само от тях двамата и няма
отразено място за подпис от Г.Я..
На стр.
53 от делото след представяне от ответника е приета покана за свикване на ОС на
съдружниците на „К.к.“ ООД за 11.07.2019г. със следния дневен ред: точка 1 –
обсъждане намаляване на възнаграждението на съдружниците-управители по договора
за управление и контрол и т.2. Разни, която покана е от 01.07.2019г. и е
връчена съгласно отразеното при отказ на Г.Я. на същата дата, като отказът е
удостоверен с подписите на Д.Б.и Б.К.като свидетели. Представен е и протокол от
11.07.2019г., на който са присъствали двама съдружници и по т. 1 е посочено, че
повторно се обсъжда намаляване на възнаграждението поради отказ на Г.Я. и
несъгласие с взетото решение, като по решението е гласувано да се намали
възнаграждението, считано от 01.06.2019г. Тези доказателства са ирелевантни за
предмета на настоящия правен спор, като само се установява, че е проведено
последващо ОС, което е взело същото решение, какъвто е предмета и на
оспорваното, но това не води до отпадане на правния интерес на ищеца, тъй като
това решение е за последващ период, а първото, което той атакува би
рефлектирано върху възнаграждението за месеците май и юни 2019г.
Съдът
след служебна справка по партидата на ответното дружество в ТР и съгласно
приложения дружествен договор, установява, че съдружниците в „К.к.“ ООД са
трима, а именно К.Б., П.Д.и ищеца Г.Я., като първите двама са с дялове с левова
равностойност от 1650 лв., а ищецът с 1700 лв. Установява се, че след заявление
въз основа на протокол и проведено ОС от 28.11.2019г., решение на СГС по отмяна
на отказа на длъжностното лице, на 20.01.2020г. по партидата на дружеството са
вписани промени, а именно заличаването като управител на Г.Я.. По
гореизложените съображения това също не води до отпадане на правния интерес на
ищеца от атакуване на процесното решение.
Съгласно
представения дружествен договор и в частност чл. 30 от същия, Общото събрание
на съдружниците се свиква и осъществява дейността си по процедурата,
регламентирана в чл. 138 и чл. 139 от ТЗ.
С
исковата молба е представен договор за управление от 01.03.2007г., сключен
между дружеството, представлявано от П.Д.и ищеца в качеството му на довереник,
по силата на който му е възложено на Г.Я. да управлява и представлява
дружеството, като договорът съгласно чл. 2 е сключен за неопределен срок. В
чл.8 е уговорено, че се заплаща месечно възнаграждение в размер, определен с
протокол от заседание на ОС на дружеството. Представен е протокол №3/28.12.2017г.,
с който е променено месечното възнаграждение на тримата управители от 1000лв.
на 2000лв., като протоколът е подписан от тримата съдружници.
От ищеца
е представена с исковата молба кореспонденция по имейл, между него и Добринка Б.,
от който се установява, че на 25.06.2019г. във връзка с предходно питане от
ищеца защо има разлика в изплатените му суми, е написано, че К. и П. са
намалили възнаграждението по ДУК от 2000лв. на 1500 лв. и оттам се получила
разликата.
С
отговора на ответника е представено извлечение от сметка от Прокредит банк, от
което е видно, че на 25.06.2019г. е нареден превод с основание допл.ДУК
м.05/2019г. с получател Г.Я., в размер на 427,91 лв., а от представеното
извлечение от сметка на „Уникредит Булбанк“ АД, стр. 33 от делото, е видно, че
на 10.06.2019г. е нареден превод в полза на Г.Я. на сумата от 2151,61 лв., с
основание ДУК и заплата м.05/2019г.
В
проведеното съдебно заседание са събрани гласни доказателства, като са
разпитани свидетелите Т.Я., от страна на ищеца, и свидетеля Д.Б.от страна на
ответника. Свидетелката Я., която е съпруга на ищеца и съдът кредитира
показанията й, отчитайки нейната заинтересованост от изхода на спора, сочи, че си
спомня, че на 06.05.2019г. била със съпруга си Г.Я.
вкъщи цял ден, като сочи, че никакви служебни въпроси не коментирали, а Г. не й
е казвал да е имало Общо събрание. На 26.06 й казвал, че узнал, че има
проведено Общото събрание, като й показал кореспонденцията с главния
счетоводител на дружеството. Сочи, че Г.Я. разбрал, че има някаква разлика в
заплатата, която е получил и служителката му отговорила, че К. и П. са решили
да намалят възнаграждението по договор за управление и контрол. Свидетелката сочи,
че не знае Г. да е бил канен на ОС. Свидетелката сочи, че на 26.06 П. дал на Г.
протокола, който Г. вижда, че е с дата 06.05 и го попитал защо с тази дата,
като според свидетелката протоколът в оригинал
е в съпруга й, като тя не е присъствала на срещата, но го видяла. Уточнява, че
в дружеството практиката била възнагражденията да се изплащат следващия месец
за предходния, на различни дати и не знаела дали на 10.06. било изплатено
възнаграждението на Г. за месец май.
От
показанията на свидетелкатаБ.се установява, че тя е била и в момента е на
трудов договор в „КЛИМА КОНСУЛТ“ като счетоводител от 2014 г. Свидетелката
сочи, че по принцип управителите се събират и си вземат решенията и след това я
уведомяват да ги оформя в протокол. Помни, че за събрание на 06.05 се изготвили
два протокола, защото протоколът, който първоначално изготвила, се установило
че го няма и защото не е подписан от г-н Я. и трябвало да направи нов протокол,
в който се подписали само другите двама управители. Сочи, че за някакви точни и
конкретни дати няма спомен, макар че още от началото на 2019 г. управителите се
събирали и разговаряли за промени във възнагражденията. Сочи, че когато преди
10.06 го потърсила, защото знаела, че го била написала и й трябвал като
документ за изготвяне на заплатите, не се открил. Свидетелката сочи, че тя не е
давала протокола на Г.Я. и не му го е изпращала по електронна поща, а го е дала
на управителя Б., той да си придвижва подписите. Свидетелката сочи, че задължително
заплатите се превеждат до 10-то число, като обикновено го прави първата седмица
на месеца. Свидетелката сочи, че си спомня, че г-н Я. й бил написал един имейл,
с който й съобщавал, че си е допревел разликата във възнаграждението, което му
е било изплатено по-малко.Той й писал, че му е преведено грешно по-малко, а тя
му отговорила, че не е грешно, просто това е следствие решението, което те са
взели като управители. Сочи, че бил един мейл беше, не помни кога го е изпратил,
а тя евентуално го е видяла на другия ден, но със сигурност било
след заплатите.
При
така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
Съгласно чл. 74, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ всеки съдружник или
акционер може да предяви иск пред окръжния съд по седалището на дружеството за
отмяна на решението на общото събрание, когато то противоречи на повелителните
разпоредби на закона или на учредителния договор, съответно на устава на
дружеството. Правото
на съдружника е потестативно и се упражнява със специално регламентирания
конститутивен иск, който следва да се предяви в 14-дневен срок от деня на
събранието, когато ищецът е присъствал или когато е бил редовно поканен, а в
останалите случаи - в 14-дневен срок от узнаването, но не по-късно от 3 месеца
от деня на Общото събрание. Налице е константна практика на
СГС, че активната легитимация на ищеца изисква той да е съдружник в търговското
дружество към датата на провеждане на процесното Общо събрание, чието решение
се атакува. В случая се атакува решение по протокол от 06.05.2019г., като
ищецът безспорно е съдружник в дружеството и категорично сочи, че на такова ОС
не е присъствал и не е провеждано присъствено ОС на въпросната дата.
Доказателствената тежест за установяване на този положителен факт, а именно, че
на 06.05.2019г. – Георгиевден, е било проведено присъствено ОС е на ответника,
като той не ангажира ясни и категорични доказателства за същото. СвидетелкатаБ.сочи,
че била уведомена да изготви протокол за ОС от тази дата, но не е присъствала
на провеждането на такова, а единият управител й казал какво да напише, като не
си спомня категорично дали е било на въпросната дата или след нея. Следователно
нито приложения към исковата молба протокол от 06.05.2019г., нито вторият
такъв, изготвен също отБ.от същата дата, но по-късно, тъй като впоследствие се
установило, че първият липсва, съставляват документи, изготвени от същата като
протоколчик, отразяващ случило се непосредствено пред нея, както тя сочи в
показанията си, за да се приеме, че самото съставяне на протокол от
06.05.2019г. удостоверява надлежно провеждане на присъствено ОС на същата дата,
на което ищецът е присъствал. Приложеният с исковата молба протокол е с подписи
от двама от съдружниците, но от ищеца не е подписан, а вторият, представен от
ответника, изхожда само от двамата други съдружници, като ищецът не е отразено
в него нито да е бил редовно поканен, нито да е присъставал. По никакъв начин,
обаче, не се установи надлежно, че именно на въпросната дата е проведено
присъствено Общо събрание на съдружниците, на което е присъствал ищеца. Предвид
горното съдът намира, че не се касае за атакуване на решения на ОС, на което
ищецът е присъствал, независимо от отразено в първия протокол от 06.05.2019г.,
който обаче е неподписан от ищеца, следователно не може да се ползва с
обвързваща сила спрямо него. В случая се установи безспорно и че за процесното
ОС на 06.05.2019г. не е изпратена и връчена на ищеца Г.Я. писмена покана, като
такава ответникът не представя и дори сочи чрез процесуалния си представител
този факт, а именно, че не е отправяна. Следователно срокът за предявяване на
иска за упражняване на това потестативно право е 14 дневен от узнаването за
атакуваното решение. Съдът намира, че в случая от ответника не се установи дата
на узнаване на решението, по-ранна от твърдяната от ищеца – 25.06.2019г. Налице
са данни, че на 10.06.2019г. по банкова сметка ***ата и възнаграждение по
договор за управление за май 2019г. в общ размер на 2 151,61 лв., а тъй
като не се спори, че ищецът има и втори, трудов договор, би следвало сумата да
е по-голяма, но това не води безспорно до извода, че на тази дата ищецът е
узнал за взимането на решение за намаляване на възнаграждението на
управителите. Видно от разменената кореспонденция по имейл, което се
потвърждава и от показанията на свидетелката Б., едва на 25.06.2019г. тя го е
уведомила, че сумата е намалена поради решение за това, като на същата дата той
й е писал, че плащането не е коректно и има грешка. Липсват ясни и категорични
доказателства, че преди въпросната дата – 25.06.2019г. било свидетелката Б.,
било някой друг от управителите на дружеството е уведомил ищеца за взетото
решение. Доводите на ответника, че след като на 25.06.2019г. по сметката на
ищеца била допреведена разликата във възнаграждението, означава, че най-късно
на предната дата – 24.06.2019г. той бил узнал за решението, защото тогава бил
наредил превода, са недоказани. Липсват данни и доказателства, че узнаването е
преди 25.06.2019г., а заверяването на сметка при превод в деня на извършването
му е практика, когато се касае за една и съща банка, а видно от извлечението,
представено на стр. 32, преводът е посочен като „превод между собствени
сметки“. Следователно данните за преводи на суми за възнаграждение за май
2019г. не установяват по категоричен начин узнаване за вземане на процесното
решение преди 25.06.2019г. По делото се установи, че протоколът от ОС е бил предаден
на ищеца от другия съдружник – П.Д., но както свидетелства г-жа Я. на
26.06.2019г. Ответникът не установи по надлежен начин нито по-ранна дата на
предаване, респ. получаване на протокола от ищеца, нито уведомяването му надлежно
за провеждането на ОС от дата 06.05.2019г. и вземането на процесното решение.
Нещо повече, самото поведение на управителите на ответното дружество, които с
покана от 01.07.2019г. са свикали и съгласно протокола от 11.07.2019г. е
проведено ново ОС със същата точка по дневния ред като предходното, сочи на
извода, че те са считали, че редовно ОС на 06.05.2019г. с редовно взето решение
не е проведено, тъй като в противен случай не биха провеждали и взимали наново
същото решение. Предвид горното и доколкото не се установи дата на узнаване,
респ. по-ранно уведомяване преди 25.06.2019г. за процесното ОС от 06.05.2019г.,
нито се установи, че ищецът е бил редовно поканен или присъствал на такова, то
съдът намира, че искът му се явява допустим, тъй като исковата молба е
предявена в законоустановения преклузивен 14дневен срок.
Неоснователни са и
изтъкнатите в ход по същество и с писмената защита доводи на ответника, че
искът бил недопустим, тъй като правото по чл. 74 от ТЗ принадлежи на съдружник,
но само за защита на членствените му права, а процесното решение не засягало
такива. Въпросът за намаляване на възнаграждението на управителите, което е
единствената точка в дневния ред на атакуваното ОС, би бил ирелевантен, ако в
конкретния случай не се касаеше за съдружник, който упражнява и правото си да
управлява лично търговското дружество, в което има дял. В конкретния случай тримата
съдружници са и управители на дружеството, заедно и поотделно, поради което
управлението, макар по принцип на не е членствено задължение на съдружника, е
негово право, регламентирано изрично като такова и в разпоредбата на чл. 123 от ТЗ, поради което не може да се приеме, че въпросът за възнаграждението при
упражняване на това право не е елемент от членственото правоотношение на
съдружника. Предвид горното и тези доводи са неоснователни.
Разгледана по
същество, съдът намира, че исковата молба е основателна.
По силата
на чл. 139 от ТЗ, Общото събрание се свиква
с писмена покана, получена от всеки съдружник най-малко 7 дни преди датата на
заседанието, ако не е предвидено друго в дружествения договор. В поканата се
посочва и дневния ред. Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест
ответникът е този, който с оглед възраженията на ищцовата страна следва да
установи по безспорен начин, че съдружниците, и специално ищеца, са били надлежно
поканени за процесното ОС и/или са присъствали. Ответникът не е установил да е поканил ищеца за процесното ОС, като не е
представил отправена и връчена съобразно изискванията на чл. 139 от ТЗ покана
до ищцовото дружество. Напротив, той признава чрез процесуалния си представител,
че писмена покана за ОС за 06.05.2019г. не била отправяна и не разполагал с
такава. Предвид горното взетите на процесното ОС решения са процесуално
незаконосъобразни, тъй като не е спазена процедурата по свикването му и само на
това основание решенията следва да бъдат отменени.
Предвид горните съображения съдът
намира, че искът по чл. 74 от ТЗ следва да бъде уважен и процесните решения на
ОС да бъдат отменени. С оглед изхода на спора на ищеца следва да бъдат
присъдени направените по делото разноски, които по представения списък,
придружен от фактури и преводни нареждания, възлизат на сумата от 630 лв.,
включващи държавна такса и заплатено адвокатско възнаграждение.
С оглед изхода на спора разноски
Воден от горното съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ
по иска с правно основание чл. 74 от ТЗ, предявени от Г.Д.Я., ЕГН **********,
с адрес *** и със съдебен адрес ***, адв. В., срещу „К.К.“ ООД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление ***, чрез управителя К.Б., решенията по протокол
№30/06.05.2019г. от извънредно ОС на съдружниците на „К.к.“ ООД, на който е
взето решение по т.1 за намаляване възнагражденията по договори за управление и
контрол на съдружниците –управители от 2000 лв. на 1500 лв., като
незаконосъобразни.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 от ГПК „К.К.“ ООД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление ***, чрез управителя К.Б., да заплати на Г.Д.Я., ЕГН
**********, с адрес *** и със съдебен адрес ***, адв. В., сумата от 630 лв. /
шестстотин и тридесет лева/ - съдебно –деловодни разноски по настоящото
производство.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните. Да се връчат преписи от решението на страните.
СЪДИЯ: