Решение по дело №1454/2020 на Районен съд - Карлово

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер                                               Година 17.06.2021                         Град  КАРЛОВО

 

   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Карловски районен съд                                           втори граждански състав

На седемнадесети май                                           две хиляди двадесет и първа година

В публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ИВАНОВ

 

Секретар: Цветана Чакърова

гражданско дело № 1454 по описа за 2020 година

и за да се произнесе, взе предвид:

           

СЪДЪТ е сезиран с искова молба от К.К.Д., ЕГН: ********** ***, М.К.Л., ЕГН: **********,***, С.К.Д., ЕГН: **********,*** и К.Г.Д., ЕГН: **********,***, всички чрез адв. И.П., със съдебен адрес:***, офис №* против П.И.А., ЕГН: **********,***, И.В.М., ЕГН: **********,*** и Г.Н.Н. – М., ЕГН: **********,***.

Ищците твърдят, че били наследници по закон на Т. И.Д.,***, починала на ******* г. Наследодателката им била наследник по закон на С. С. С., б.ж. на гр. С., починала на ******** г. Общият наследодател на страните по делото, с изключение на втория ответник – И.В.М., бил И. Л. С., б.ж. на гр. С., починал ******** г.

След неговата смърт наследници по закон били С. С. С. - преживяла съпруга и Н. И. С. – П., П.И.А. и Т. И.Д..

Твърдят, че в наследствената маса от общия наследодател И. Л. С. към момента на неговата смърт през 1978 г. останал недвижим имот, съставляващ дворно място и къща – застроено и незастроено от 565 кв. м., ведно с всички подобрения в него, намиращ се в гр. С., до съседи: от две страни улици и от две страни наследниците на И. Ш., който имот бил с пл. № 929, кв. 93 и за който е отреден парцел VI – подробно описан в нотариален акт за продажба на недвижим имот по чл. 20 ЗСГ № 131, т. I, дело № 316/1978 г. от 15.05.1978 г. на нотариус при PC – К., а според действащата кадастрална карта на гр. С., недвижмият имот съставлява: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 68080.502.929, находящ се в гр. С., общ. С., обл. П., по кадастралната карта и кадастралните регистри одобрени със Заповед № РД-18-8/11.03.2011 г. на И. д. на АГКК, с адрес на поземления имот: гр. С., п.к. ****, улица „П. Е. Н.“ №**, целият с площ от 592 кв. метра, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м./, предходен идентификатор: няма, номер по предходен план: 929, квартал 93, парцел VI, при съседи: 68080.502.9005; 68080.502.930: 68080.502.933; 68080.502.9002; и построените в него сгради: СГРАДА с идентификатор 68080.502.929.1,  застроена площ от 70 кв. метра, брой надземни етажи: 2, предназначение: жилищна сграда – еднофамилна, СГРАДА с идентификатор 68080.502.929.2, застроена площ от 70 кв. метра, брой надземни етажи: 1 /един/, брой подземни етажи: няма данни, предназначение: жилищна сграда - еднофамилна, СТРАДА с идентификатор 68080.502.929.3, застроена площ от 22 кв. метра, брой надземни етажи: 1, брой подземни етажи: няма данни, предназначение: хангар, депо, гараж, СГРАДА с идентификатор 68080.502.929.4, застроена площ от 21 кв. метра, брой етажи: 1, предназначение: жилищна сграда - еднофамилна.

Твърдят, че с нотариален акт за продажба на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка № 165, т. II, дело № 809/1997 г. от 09.04.1997 г. на нотариус, гр. К. С. С. С. прехвърлила ½ ид. ч. от описания по - горе недвижим имот от покойния си съпруг И. Л. С. в полза на втория ответник по делото И.В.М.. От този момент той придобил право на собственост върху имота предмет на настоящото дело.

С нотариален акт за констатиране правото на собственост върху недвижим имот, придобит на основание изтекла придобивна давност № 179, т. IV, peг. № 5657, дело № 701/2019 г. от 13.11.2019 г., по описа на н. peг. № 517 на НК – Т. Р., И.В.М. бил признат за собственик на 1/6 ид. ч. от имота, находящ се гр. С., ул. „П. Е. Н." № **, подробно описан по - горе.

С нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № 180, т. IV, peг. № 5685, дело № 702/2019 г. от 13.11.2019 г., по описа на н. peг. № 517 на НК – Т. Р., И.В.М. придобил от Н. И. С. – П. нейната 1/6 ид. ч. от процесния имот.

С нотариален акт за констатиране правото на собственост върху недвижим имот, придобит на основание изтекла придобивна давност № 152, т. I, peг. № 1127, дело № 136/2020 г. от 09.03.2020 г., по описа на н. peг. № 517 на НК – Т. Р., И.В.М. бил признат за собственик на 1/6 ид. ч. от имота.

Чрез всички описани по - горе разпоредителни действия, включително и два нотариални акта издадени по реда на обстоятелствената проверка по см. на чл. 587, ал. 2 и ал. 3 ГПК, вторият по делото ответник се легитимирал, като собственик на целия недвижим имот, находящ се гр. С., ул. „П. Е. Н.“ №**.

Без знанието, още по - малко съгласието на ищците, И.В.М. се снабдил с описаните нотариални актове по обстоятелствена проверка, с които станал собственик на 2/6 ид. части от недвижим имот, находящ се гр. С., ул. „П. Е. Н.“ №**, като ищците считат, че към датата на издаване на нотариален акт за констатиране правото на собственост върху недвижим имот, придобит на основание изтекла придобивна давност № 179, т. IV, peг. № 5657, дело № 701/2019 г. от 13.11.2019 г., по описа на н. peг. № 517 на НК – Т. Р. и нотариален акт за констатиране правото на собственост върху недвижим имот, придобит на основание изтекла придобивна давност № 152, т. I, peг. № 1127, дело № 136/2020 г. от 09.03.2020 г., по описа на н. peг. № 517 на НК – Т. Р., не са били налице предпоставките на чл. 79 от ЗС, тъй като втория ответник И.М. не бил упражнявал самостоятелно фактическо владение върху имота, спокойно и непрекъснато в продължение на 10 години и не го бил държал като свой.

Ищците, в качеството си на наследници по закон на Т. И.Д., притежавали общо 1/6 ид.ч. от недвижим имот, находящ се гр. С., ул. „П. Е. Н.“ №**.

Всичко описано обуславяло правния интерес на ищците от предявяване на настоящия иск, с който молят съда да постанови решение, с което:

- да признае за установено по отношение на И.В.М., ЕГН: ********** и Г.Н.Н. – М., че К.К.Д., ЕГН: **********, М.К.Л., ЕГН: **********, , С.К.Д., ЕГН: ********** и К.Г.Д., ЕГН: ********** са собственици на основание наследяване по закон на общо 1/6 ид.ч. от недвижим имот, съставляващ дворно място и къща – застроено и незастроено от 565 кв. м., ведно с всички подобрения в него, намиращ се в гр. С. до съседи: от две страни улици и от две страни наследниците на И. Ш. и който имот е бил с пл. № 929, кв. 93 и за който е отреден парцел VI – подробно описан в нотариален акт за продажба на недвижим имот по чл. 20 ЗСГ № 131, т. I, дело № 316/1978 г. от 15.05.1978 г. на н. при PC – К., а според действащата кадастрална карта на гр. С., недвижмият имот съставлява: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 68080.502.929, находящ се в гр. С., общ. С., обл. П., по кадастралната карта и кадастралните регистри одобрени със Заповед № РД-18-8/11.03.2011 г. на И. д. на АГКК, с адрес на поземления имот: гр. С., п.к. ***, улица „П. Е. Н.“ №**, целият с площ от 592 кв. метра, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м./, предходен идентификатор: няма, номер по предходен план: 929, квартал 93, парцел VI, при съседи: 68080.502.9005; 68080.502.930: 68080.502.933; 68080.502.9002; и построените в него сгради: СГРАДА с идентификатор 68080.502.929.1, застроена площ от 70 кв. метра, брой надземни етажи: 2, предназначение: жилищна сграда – еднофамилна, СГРАДА с идентификатор 68080.502.929.2, застроена площ от 70 кв. метра, брой надземни етажи: 1 /един/, брой подземни етажи: няма данни, предназначение: жилищна сграда - еднофамилна, СТРАДА с идентификатор 68080.502.929.3, застроена площ от 22 кв. метра, брой надземни етажи: 1, брой подземни етажи: няма данни, предназначение: хангар, депо, гараж, СГРАДА с идентификатор 68080.502.929.4, застроена площ от 21 кв. метра, брой етажи: 1, предназначение: жилищна сграда – еднофамилна;

- на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК да отмени нотариален акт за констатиране правото на собственост върху недвижим имот, придобит на основание изтекла придобивна давност № 179, т. IV, peг. № 5657, дело № 701/2019 г. от 13.11.2019 г., по описа на н. peг. № 517 на НК – Т. Р., с който И.В.М. е признат за собственик на 1/6 ид. ч. от имота, находящ се гр. С., ул. „П. Е. Н.“ № ** и нотариален акт за констатиране правото на собственост върху недвижим имот, придобит на основание изтекла придобивна давност № 152, т. I, peг. № 1127, дело № 136/2020 г. от 09.03.2020 г., по описа на н. peг. № 517 на НК – Т. Р., с който И.В.М. е признат за собственик на 1/6 ид. ч. от имота, находящ се гр. С., ул. „П. Е. Н.“ № **;

- да допусне делба между К.К.Д., ЕГН: **********, М.К.Л., ЕГН: **********, С.К.Д., ЕГН: **********, К.Г.Д., ЕГН: **********, П.И.А., ЕГН: **********, И.В.М., ЕГН: ********** и Г.Н.Н. М., ЕГН: ********** на съсобствения между страните недвижим имот, а именно: недвижим имот, съставляващ дворно място и къща – застроено и незастроено от 565 кв. м., ведно с всички подобрения в него, намиращ се в гр. С. до съседи: от две страни улици и от две страни наследниците на И. Ш. и който е имот бил с пл. № 929, кв. 93 и за който е отреден парцел VI – подробно описан в нотариален акт за продажба на недвижим имот по чл. 20 ЗСГ № 131, т. I, дело № 316/1978 г. от 15.05.1978 г. на нотариус при PC – К., а според действащата кадастрална карта на гр. С., недвижмият имот съставлява: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 68080.502.929, находящ се в гр. С., общ. С., обл. П., по кадастралната карта и кадастралните регистри одобрени със Заповед № РД-18-8/11.03.2011 г. на И. д. на АГКК, с адрес на поземления имот: гр. С., п.к. ****, улица „П. Е. Н.“ №**, целият с площ от 592 кв. метра, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м./, предходен идентификатор: няма, номер по предходен план: 929, квартал 93, парцел VI, при съседи: 68080.502.9005; 68080.502.930: 68080.502.933; 68080.502.9002; и построените в него сгради: СГРАДА с идентификатор 68080.502.929.1, застроена площ от 70 кв. метра, брой надземни етажи: 2, предназначение: жилищна сграда – еднофамилна, СГРАДА с идентификатор 68080.502.929.2, застроена площ от 70 кв. метра, брой надземни етажи: 1 /един/, брой подземни етажи: няма данни, предназначение: жилищна сграда - еднофамилна, СТРАДА с идентификатор 68080.502.929.3, застроена площ от 22 кв. метра, брой надземни етажи: 1, брой подземни етажи: няма данни, предназначение: хангар, депо, гараж, СГРАДА с идентификатор 68080.502.929.4, застроена площ от 21 кв. метра, брой етажи: 1, предназначение: жилищна сграда – еднофамилна, при следните Квоти: 1/6 ид. ч. общо за К.К.Д., М.К.Л., С.К.Д., К.Г.Д., 4/6 ид. ч. общо за И.В.М. и Г.Н.Н. – М. и 1/6 ид. ч. за ответника П.И.А..

Ответниците И.В.М. и Г.Н.Н. – М., представлявани от пълномощника си адв. Г.Г. оспорват иска.

Твърдят, че И.М. живял в процесния имот от 1997 г. Още приживе неговата баба С. С. му предоставила имота за ползване, като на 09.04.1997 г., му прехвърлила с договор за покупко- продажба ½ ид. ч. от него. В същия този имот Г.Н. и И.М. живели на семейни начала още от 2007 г. Там през 2009 г. се родило детето им. Двамата имали сключен граждански брак от 05.05.2019 г.

От 1997г. до 2008 г. единствен собственик и ползвател на процесния имот бил само И.М.. След смъртта на неговата баба С. С. на 02.04.2008 г., до ден - днешен единствен собственик и ползвател на имота бил отново само той. Никоя от страните по делото не възразила или декларирала желанието си да ползва, стопанисва или дори да посещава имота. През периода от 2005 г. до днес И.М. е извършил значителни подобрения в имота, строил нова сграда – пристройки към жилищната, сменил покрива на трета и всичко това, без нито една от страните да възрази. През целия период на стопанисване на имота от И.М., нито един от ищците не бил отсядал дори за една нощ в имота. Нито един от тях не разполагал с ключ за същия, такъв не бил искан да бъде предоставен на тях, под никаква форма. Нямало и сигнали до надлежните органи на властта за това, че им е отказван достъп до имота.

Съдебната практика била ясна – ако наследодателят приживе е изразил воля да предаде владението върху имота на свой родственик, който след смъртта му има качеството негов наследник по закон, се приема, че още от момента на предаване на владението този наследник е установил самостоятелна фактическа власт с намерение за придобиване на собствеността. В тази хипотеза действала презумпцията на чл. 69 ЗС. Ако до смъртта на наследодателя не е изтекъл предвиденият в чл. 79, ал. 1 ЗС срок, фактът на наследяването не променял обстоятелството, че в предходен момент един от сънаследниците е установил самостоятелна фактическа власт върху имота приживе на наследодателя с негово съгласие, поради което този наследник не бил длъжен да демонстрира по отношение на останалите наследници последваща промяна в намерението, с което упражнява фактическата власт след откриване наследството. В тази връзка били решение № 32 от 08.02.2016 г. по гр.д. № 4591/2015 г. на ВКС, I г.о., решение № 73 от 03.08.2018 г. по гр.д. № 2244/2017 г. на ВКС, I г.о., решение № 60 от 07.06.2018 г. по гр.д. № 2420/2017 г. на ВКС, I г.о. и др.

След смъртта на Т. Д., чиито наследници били страна по настоящото производство, същите не предприели каквито и да било действия да владеят имота. Като се имало предвид, че Т. Д. починала на 11.09.2011 г., то нейните наследници оставили И.М. самостоятелно и необезпокоявано да се разпорежда с имота, като извършва ремонтни дейности и строително - монтажни работи, преустройства и облагородява същия. И.М. извършил следните дейности:

- постройката отбелязана на скица с № 15-1157318-11.12.2020 г., с ид. № 68080.502.929.1 - жилищна сграда, била изцяло реновирана от него в периода след 2005 г., от основите до покривната конструкция.

- сменил покрива на сграда с ид. № 68080.502.929.3 и ремонтирал същата;

- изградил пристройка към сграда с ид. № 68080.502.929.4, като ремонтирал и съществуващата – през 2009 г.;

- изградил пристройка към сграда с ид. № 68080.502.929.2 – през 2005 г.

Ремонтните дейности в имота не спирали и до днес и И.М. необезпокояван продължавал да облагородява и стопанисва имота. Тоест налице било пълно разпореждане с имота, изразяващо се в строителство, ремонтни дейности, добросъвестно владеене, без да е налице каквато и да е претенция от ищците за срока от 1997 г. до подаването на исковата молба. Срок, който бил над 20 г. или по-точно – 23 г. В този срок И.М. бил добросъвестен ползвател на същия и единствен такъв.

Не отговаряли на истината изложените в исковата молба твърдения, че не са били налице предпоставките на чл.79 от ЗС, тъй като И.М. не бил упражнявал самостоятелно фактическо владение на имота, спокойно и непрекъснато в продължение на 10 г. и не го бил държал като свой.

Въпросните твърдения се оборвали от приложените в на нот. акт за констатиране право на собственост върху недвижим имот придобит по давност с № 179, т.4, рег. № 5657, дело №701/2019 от 13.11.2019 г. по описа на Н. Т. Р. с № 517, както и нот. акт № 152, г.1, рег. № 1127, дело №136/2020 от 09.03.2020 г. по описа на Н. Т. Р. с № 517, протоколи, съответно от 13.11.20019 г. и от 09.03.2020 г., в които трима свидетели удостоверили пред н. Т. Р., че И.М. необезпокоявано е ползвал и владял като собствен за срок повече от 10 г. 1/6 ид части по всеки един от нотариалните актове, т. е. била изтекла придобивната давност предвидена в ЗС. Обясненията на същите тези свидетели, трябвало да бъдат кредитирани като годни доказателства относно владеенето на имота. Според дадените пред н. Т. Р. обяснения, свидетелите по преписките твърдели, че процесният имот е стопанисван от доверителя И.М. повече от 20 г. Следвало да се обърне внимание на факта, че и по двете преписки свидетелите били различни хора, т. е. налице били шестима свидетели, които независимо един от друг декларирали, че И.В.М. добросъвестно е владял в продължение на повече от 20 г. процесния имот.

Във връзка с гореизложеното, И.В.М. и Г.Н.Н. – М. молят съда да остави исковата молба без уважение и да им присъди разноските по делото.

Останалите ответници на са депозирали отговори на исковата молба в срока по чл.131 ГПК и не са взели становище по иска.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и във връзка със становищата на страните, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

От представените с исковата молба Удостоверение за наследници от Община С., изх. № 977 от 20.10.2020 г. на И. Л. С. и Удостоверение за наследници от Община С., изх. № 978 от 20.10.2020 г. на С. С. С., се установява, че двамата са били съпрузи, като И. С. е починал на 30.12.1978 г., а С. С. на 02.04.2008 г. Техни законни наследници са трите им дъщери – Н. И. С.-П., П.И.А. (ответница по делото) и Т. И. Д. – починала на 11.09.2011 г. Последната е била наследена от съпруга си и трите им деца (ищците) – К.Г.Д., К.К.Д., М.К.Л. и С.К.Д..

От представения Нотариален акт за продажба на недвижим имот по чл. 20 ЗСГ № 131, т. I, дело № 316/1978 г. от 15.05.1978 г. на н. при PC – К. е видно, че преди смъртта си общите наследодатели И. Л. С. и С. С. С., са закупили следния недвижим имот: дворно място и къща – застроено и незастроено от 565 кв. м., ведно с всички подобрения в него, намиращ се в гр. С., до съседи: от две страни улици и от две страни наследниците на И. Ш., който имот има пл. № 929, кв. 93 и за който е отреден парцел VI по плана на гр. С..

След смъртта на И. С. имотът е бил наследен от съпругата му и децата им, като с Нотариален акт за продажба на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка № 165, т. II, дело № 809/1997 г. от 09.04.1997 г. С. С. е прехвърлила собствената си ½ ид. част от имота на ответника И.М..

От представения нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № 180, т. IV, peг. № 5685, дело № 702/2019 г. от 13.11.2019 г., по описа на н. peг. № 517 на НК – Т. Р., се установява, че И.М. е придобил от Н. И. С. – П. нейната 1/6 ид. ч. от процесния имот. Тази сделка е била извършена през време на брака на ответника с Г.Н.Н. – М., т. е имотът е придобит в режим на СИО – видно от представеното Удостоверение за сключен граждански брак от 05.05.2019 г.

С нотариален акт за констатиране правото на собственост върху недвижим имот № 179, т. IV, peг. № 5657, дело № 701/2019 г. от 13.11.2019 г., по описа на н. peг. № 517 на НК – Т. Р. и нотариален акт за констатиране правото на собственост върху недвижим имот № 152, т. I, peг. № 1127, дело № 136/2020 г. от 09.03.2020 г., по описа на нотариус peг. № 517 на НК – Т. Р., ответникът И.М. е бил признат на основание изтекла придобивна давност и на останалите 2/6 ид. части от имота. По този начин същият се легитимира като негов единствен собственик.

Видно от приложената по делото скица, понастоящем процесният имот представлява: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 68080.502.929, находящ се в гр. С., общ. С., обл. П., по кадастралната карта и кадастралните регистри одобрени със Заповед № РД-18-8/11.03.2011 г. на И. д. на АГКК, с адрес на поземления имот: гр. С., п.к. *****, улица „П. Е. Н.“ №**, целият с площ от 592 кв. метра, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м./, предходен идентификатор: няма, номер по предходен план: 929, квартал 93, парцел VI, при съседи: 68080.502.9005; 68080.502.930: 68080.502.933; 68080.502.9002; и построените в него сгради: СГРАДА с идентификатор 68080.502.929.1, застроена площ от 70 кв. метра, брой надземни етажи: 2, предназначение: жилищна сграда – еднофамилна, СГРАДА с идентификатор 68080.502.929.2, застроена площ от 70 кв. метра, брой надземни етажи: 1 /един/, брой подземни етажи: няма данни, предназначение: жилищна сграда - еднофамилна, СТРАДА с идентификатор 68080.502.929.3, застроена площ от 22 кв. метра, брой надземни етажи: 1, брой подземни етажи: няма данни, предназначение: хангар, депо, гараж, СГРАДА с идентификатор 68080.502.929.4, застроена площ от 21 кв. метра, брой етажи: 1, предназначение: жилищна сграда – еднофамилна.

По делото са представени като доказателства от ищците приходни квитанции за заплащани от тях данъци за имота за 2018 г., 2019 г. и 2020 г.

От разпита на свидетеля А. Х. Р. се установява, че живее на семейни начала с ищцата К.Д.. Познавал страните по делото и знаел, че имат къща с двор в гр. С., които обаче се ползвали само от ответника И.М.. Никой от ищците не бил ходил в този имот през последните повече от 13 години. Никой от тях нямал ключ за него, нито свои вещи там. В него живеели само И., съпругата му и детето им.  Свидетелят не знаел през годините да е имало спорове по този повод, нито да са подавани жалби или сигнали за това, че ответникът препятства достъпа на другите от собственици. И. бил единственият, който стопанисвал имота, направил си гараж в него, извършвал ремонти. През годините К.Д. споделяла със свидетеля, че е наследила от майка си част от имота, плащала и данъци за него.

 От разпита на свидетеля В. С. И. се установява, че познава И. и Г. М., които му били съседи в гр. С. на ул. „П. Е. Н.“. Свидетелят закупил своя имот през 1994-1995 г. и по това време те вече живеели в техния. Свидетелят не бил виждал в имота им никой освен И., съпругата му и детето им. През годините И. го стопанисвал, правел подобрения в него, косял го, извършвал строителни и ремонтни дейности. Свидетелят не предполагал, че някой друг освен ответника може да е собственик на имота, защото той го ползвал като свой. Ищците ги познавал по физиономия, но не знаел, че те имат нещо общо с имота. Не знаел да има спорове за него, винаги бил смятал И.М. за единствен собственик.

 При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Предявените обективно съединени искове са с правна квалификация чл.341 и сл. от ГПК – делба на недвижим имот, установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, както и иск с правно основание чл.537, ал.2 от ГПК за отмяна на констативни нотариални актове за собственост на идеални части от процесния имот.

Релевантният по отношение и на трите иска въпрос е, дали ищците имат право на собственост върху процесния имот в качеството си на наследници на С. и И. С., или единствени собственици са двамата ответници. Безспорно е, че ответниците са придобили  правото на собственост върху  4/6 идеални части на валидно правно основание – договори за покупко-продажба, обективирани в нотариални актове. За останалите 2/6 идеални части И.М. е признат за собственик на основание изтекла придобивна давност и издадени след обстоятелствена проверка два констативни нотариални акта, които се оспорват от ищците.

Съгласно  ТР№11/2012г. на ОСГК, като резултат на специално уредено от закона производство за проверка и признаване съществуването на правото на собственост, констативният нотариален акт по чл.587 от ГПК притежава обвързваща доказателствена сила за третите лица и за съда като ги задължава да приемат, че посоченото в акта лице е собственик на имота. Правният извод на нотариуса за съществуването на това право се счита верен до доказване на противното с влязло в сила решение. Тъй като нотариалното производство е едностранно и не разрешава правен спор, то нотариалният акт по чл.587 от ГПК може да бъде оспорван от всяко лице, което има правен интерес да твърди, че титулярът на акта не е собственик, като оспорването може да се изразява както в доказване на свои права, противопоставими на тези на титуляра, така и опровергаване на фактите, обуславящи посоченото в акта придобивно основание  или доказване, че признатото право се е погасило или е било прехвърлено другиму след издаване на акта. Или тежестта за опровергаване на придобивното основание пада на страната, на която този нотариален акт се противопоставя /Решение №153/10.07.2013 г. по гр. д. №889/2012г., І г.о./, като в случая това са ищците. За да оборят доказателствената сила на нотариалните актове, те е следвало да проведат пълно обратно доказване, което, с оглед твърденията им, се свежда до опровергаване на фактите, обуславящи посоченото в акта придобивно основание. Това те не са сторили, защото данните по делото сочат, че И.М. е установил фактическа власт върху спорния имот, упражнявана преди и след сключването на брака им заедно със съпругата му, като владението им е било спокойно и необезпокоявано. За квалифицирането му като такова релевантни са фактите, че не е било установена чрез насилие, а напротив – със знанието и непротивопоставянето на другите съсобственици и  в частност – ищците; че не е установено относно имота да е имало претенции от другите съсобственици, продължило, според гласните доказателства, повече от 20 години. Владението също така е било постоянно, непрекъснато, явно, несъмнително и с намерение да се държи вещта като своя собствена. Свидетелските показания са именно в този смисъл, същите са категорични и безпротиворечиви и кореспондират с писмените доказателства, включително и с показанията на шестимата разпитани свидетели, дадени пред нотариуса при извършените обстоятелствени проверки. 

Ищцовата страна не ангажира надлежни доказателства, опровергаващи обстоятелството, че фактическата власт върху имота повече от десет години е била осъществявана от ответниците непрекъснато и необезпокоявано. Дори напротив – показанията на осигурения тях свидетел потвърждава този факт. Заплащаните от ищците данъци за имота не отблъскват владението на ответниците и не прекъсват давността по начините, посочени в чл. 84 ЗС вр. с чл. 116 ЗЗД. Давността се прекъсва само с предявяване на иск за собственост пред съда, или чрез възражение /В този смисъл – Решение № 45 от 23.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4732/2014 г., I г. о., ГК, постановено по реда на чл.290 ГПК/.

 Съвкупната преценка на събраните по делото доказателства във връзка с твърденията и доводите на страните налага да се приеме, че доказателствената сила на констативните нотариални актове № 179, т. IV, peг. № 5657, дело № 701/2019 г. от 13.11.2019 г. и № 152, т. I, peг. № 1127, дело № 136/2020 г. от 09.03.2020 г. по описа на н. peг. № 517 не е опровергана и не е доказано несъществуването на удостовереното с него право на собственост, придобито от И.М..

С оглед изхода на спора по отношение на главната установителна претенция, не са налице предпоставки и за отмяна на двата констативни нотариални акта, а процесният имот не следва да бъде допуснат до делба, поради липса на съсобственост. 

На основание чл.78, ал.3 ГПК, на ответниците следва да се присъдят разноските по делото – 300 лева за адвокатско възнаграждение.

Водим от горното  съдът

  

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН предявения от К.К.Д., ЕГН: ********** ***, М.К.Л., ЕГН: **********,***, С.К.Д., ЕГН: **********,*** и К.Г.Д., ЕГН: **********,***, всички чрез адв. И.П., със съдебен адрес:***, офис №* против П.И.А., ЕГН: **********,***, И.В.М., ЕГН: **********,*** и Г.Н.Н. – М., ЕГН: **********,*** иск за признаване на установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на основание наследяване по закон на общо 1/6 ид.ч. от недвижим имот, съставляващ дворно място и къща – застроено и незастроено от 565 кв. м., ведно с всички подобрения в него, намиращ се в гр. С. до съседи: от две страни улици и от две страни наследниците на И. Ш. и който имот е бил с пл. № 929, кв. 93 и за който е отреден парцел VI – подробно описан в нотариален акт за продажба на недвижим имот по чл. 20 ЗСГ № 131, т. I, дело № 316/1978 г. от 15.05.1978 г. на нотариус при PC – К., а според действащата кадастрална карта на гр. С., недвижмият имот съставлява: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 68080.502.929, находящ се в гр. С., общ. С., обл. П., по кадастралната карта и кадастралните регистри одобрени със Заповед № РД-18-8/11.03.2011 г. на И. д. на АГКК, с адрес на поземления имот: гр. С., п.к. ****, улица „П. Е. Н.“ №**, целият с площ от 592 кв. метра, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м./, предходен идентификатор: няма, номер по предходен план: 929, квартал 93, парцел VI, при съседи: 68080.502.9005; 68080.502.930: 68080.502.933; 68080.502.9002; и построените в него сгради: СГРАДА с идентификатор 68080.502.929.1, застроена площ от 70 кв. метра, брой надземни етажи: 2, предназначение: жилищна сграда – еднофамилна, СГРАДА с идентификатор 68080.502.929.2, застроена площ от 70 кв. метра, брой надземни етажи: 1 /един/, брой подземни етажи: няма данни, предназначение: жилищна сграда - еднофамилна, СТРАДА с идентификатор 68080.502.929.3, застроена площ от 22 кв. метра, брой надземни етажи: 1, брой подземни етажи: няма данни, предназначение: хангар, депо, гараж, СГРАДА с идентификатор 68080.502.929.4, застроена площ от 21 кв. метра, брой етажи: 1, предназначение: жилищна сграда – еднофамилна.

ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН предявения от К.К.Д., ЕГН: ********** ***, М.К.Л., ЕГН: **********,***, С.К.Д., ЕГН: **********,*** и К.Г.Д., ЕГН: **********,***, всички чрез адв. И.П., със съдебен адрес:***, офис №* против П.И.А., ЕГН: **********,***, И.В.М., ЕГН: **********,*** и Г.Н.Н. – М., ЕГН: **********,*** иск да бъдат отменени на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК нотариален акт за констатиране правото на собственост върху недвижим имот, придобит на основание изтекла придобивна давност № 179, т. IV, peг. № 5657, дело № 701/2019 г. от 13.11.2019 г., по описа на н. peг. № 517 на НК – Т. Р., с който И.В.М. е признат за собственик на 1/6 ид. ч. от имота, находящ се гр. С., ул. „П. Е. Н.“ № ** и нотариален акт за констатиране правото на собственост върху недвижим имот, придобит на основание изтекла придобивна давност № 152, т. I, peг. № 1127, дело № 136/2020 г. от 09.03.2020 г., по описа на н. peг. № 517 на НК – Т. Р., с който И.В.М. е признат за собственик на 1/6 ид. ч. от имота, находящ се гр. С., ул. „П. Е. Н.“ № **.

НЕ ДОПУСКА да се извърши съдебна делба между К.К.Д., ЕГН: ********** ***, М.К.Л., ЕГН: **********,***, С.К.Д., ЕГН: **********,*** и К.Г.Д., ЕГН: **********,***, една страна и П.И.А., ЕГН: **********,***, И.В.М., ЕГН: **********,*** и Г.Н.Н. – М., ЕГН: **********,***, от друга, на недвижим имот, съставляващ дворно място и къща – застроено и незастроено от 565 кв. м., ведно с всички подобрения в него, намиращ се в гр. С. до съседи: от две страни улици и от две страни наследниците на И. Ш. и който имот е бил с пл. № 929, кв. 93 и за който е отреден парцел VI – подробно описан в нотариален акт за продажба на недвижим имот по чл. 20 ЗСГ № 131, т. I, дело № 316/1978 г. от 15.05.1978 г. на нотариус при PC – К., а според действащата кадастрална карта на гр. С., недвижмият имот съставлява: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 68080.502.929, находящ се в гр. С., общ. С., обл. П., по кадастралната карта и кадастралните регистри одобрени със Заповед № РД-18-8/11.03.2011 г. на И. д. на АГКК, с адрес на поземления имот: гр. С., п.к. ****, улица „П. Е. Н.“ №**, целият с площ от 592 кв. метра, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м./, предходен идентификатор: няма, номер по предходен план: 929, квартал 93, парцел VI, при съседи: 68080.502.9005; 68080.502.930: 68080.502.933; 68080.502.9002; и построените в него сгради: СГРАДА с идентификатор 68080.502.929.1, застроена площ от 70 кв. метра, брой надземни етажи: 2, предназначение: жилищна сграда – еднофамилна, СГРАДА с идентификатор 68080.502.929.2, застроена площ от 70 кв. метра, брой надземни етажи: 1 /един/, брой подземни етажи: няма данни, предназначение: жилищна сграда - еднофамилна, СТРАДА с идентификатор 68080.502.929.3, застроена площ от 22 кв. метра, брой надземни етажи: 1, брой подземни етажи: няма данни, предназначение: хангар, депо, гараж, СГРАДА с идентификатор 68080.502.929.4, застроена площ от 21 кв. метра, брой етажи: 1, предназначение: жилищна сграда – еднофамилна при следните Квоти: 1/6 ид. ч. общо за К.К.Д., М.К.Л., С.К.Д., К.Г.Д., 4/6 ид. ч. общо за И.В.М. и Г.Н.Н. – М. и 1/6 ид. ч. за ответника П.И.А..

ОСЪЖДА К.К.Д., ЕГН: ********** ***, М.К.Л., ЕГН: **********,***, С.К.Д., ЕГН: **********,*** и К.Г.Д., ЕГН: **********,*** ДА ЗАПЛАТЯТ на П.И.А., ЕГН: **********,***, И.В.М., ЕГН: **********,*** и Г.Н.Н. – М., ЕГН: **********,*** сумата от 300 лв. (триста лева), представляваща разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред О. с. – П. в двуседмичен  срок от връчване на съобщението до страните.

 

Ц.Ч.                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: