Решение по дело №4944/2020 на Районен съд - Бургас

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 260153

гр.Бургас, 22.02.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 20-ти наказателен състав, в публично заседание на пети февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:

                                                                     

                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: Станимира Иванова

 

 при участието на секретаря Гергана Стефанова, като разгледа НАХД № 4944 по описа на БРС за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по повод жалба на И.Д.К. с ЕГН:**********, срещу Наказателно постановление № 20-7779-000659/04.09.2020 г., издадено от Началник РУ К. към ОД МВР-Бургас, с което за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 2, т. 3 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено наказание „Глоба“ в размер на 20 лв.

С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно. Изтъква се, че причината, поради която жалбоподателят не е спрял на пътен знак „Б2“, е разминаване между пътния знак и пътната маркировка, оказваща къде точно трябва да се спре. В съдебно заседание, жалбоподателят отново изтъква същите доводи.

Административнонаказващият орган - надлежно призован, не се представлява.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 от ЗАНН (видно от разписката на л. 3 – НП е връчено на жалбоподателя на 17.11.2020г., а жалбата е депозирана на 19.11.2020г. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съдът, след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол, намира за установено следното:

На 28.08.2020 г. жалбоподателят К. управлявал лек автомобил „Форд Транзит“ с рег.№ *** в гр.К.. Преминавайки през кръстовището, образувано от ул.“Стара планина“ и ул.“Освобождение“ в посока гр.Б., което било регулирано с пътни знаци, не спрял на пътен знак „Б2Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство“, а се включил директно в движението. Това нарушение било констатирано от свидетеля С.П.П., заемащ длъжност полицейски инспектор към пътен контрол в РУ К., поради което същият спрял жалбоподателят. Била извършена проверка на водача и на документите му, след което му бил съставен АУАН с бланков № 293349, в който св. П. описал горните факти и ги квалифицирала като нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП. Актът бил предявен на жалбоподателя, който го подписал и получил препис от него без да вписва възражения. Такива не били депозирани и впоследствие преди издаване на наказателното постановление.

Сезиран с преписката, административнонаказващият орган също счел, че горните факти, нарушават разпоредбата на чл. 6, т. 1 ЗДвП, поради което и на основание чл. 183, ал. 2, т. 3 от ЗДвП, наложил на жалбоподателя наказание „Глоба“ в размер на 20 лева.
           Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното производство. От обстоятелствената част на акта за нарушение, който като съставен по надлежния ред, представлява годно доказателствено средство, съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП за констатациите в него, се установява гореописаната фактическа обстановка, в каквато насока са и показанията на разпитания актосъставител по акта, които са еднопосочни и безпротиворечиви и които съдът кредитира изцяло. Съдът не намира причина да не се довери на показанията на полицейския служител, тъй като няма основания за заинтересованост и безпристрастност. Той изложи възприятията си  последователно, логично и убедително, които възприятия е възприел непосредствено при изпълнение на служебните си задължения. По делото не се събраха доказателства, които да ги оборят. Дори самият жалбоподател не оспорва, че не е спрял изобщо, а изтъква, че само е намалил на мястото, където смята, че е следвало да спре и е продължил, включвайки се в движението.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
             Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия закон.
             В конкретния случай съдът счита, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган по смисъла на чл. 189, ал. 12 от ЗДвП – П. Д. Т. – Началник РУ К. към ОД МВР-Бургас, който към 28.08.2020 г. е бил оправомощен да издава НП, видно от Заповед Рег.№8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи. АУАН е съставен от компетентно (териториално и материално) лице. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Деянието и неговите съставомерни признаци са описани достатъчно изчерпателно както в АУАН, така и в НП, поради което и не са допуснати нарушения в тази връзка. Посочени са нарушените материалноправни норми, като наказанието за нарушението е индивидуализирано правилно. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство.
             От правна страна съдът намира следното:

Текстът на чл. 6, т. 1 от ЗДвП предвижда, че участниците в движението съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка. С оглед събраните писмени и гласни доказателства, обсъдени по-горе, съдът стига до извод, че при управление на МПС жалбоподателят не е спрял на знак Б2, с което е нарушил посочената норма. Наличният пътен знак повелява задължително спиране, т. е. преустановяване на движението на ППС, като без значение е фактът, дали водачът се е движил по път с предимство, имало ли е и други ППС, дали само е намалил и т. н. Във всички случаи водачите следва в конкретния момент и при конкретното регулиране на движението да съобразяват поведението си с приложимите правила и знаци, което в случая К. не е сторил, поради което и правилно е била ангажирана отговорността му. Същият твърди, че пътната маркировка, указваща къде следвало да се спре, е 10 метра преди пътния знак, като до самата пътна маркировка имало колче без пътен знак, като не отрича, че изобщо не е спирал дори там, където смята, че е следвало да спре, а само е намалил скоростта. Тук следва да се отбележи, че според правилото на чл.7, ал.1, т.3 от ЗДвП, когато има несъответствие между пътен знак и маркировката на пътя, участниците в движението следва да се съобразяват с пътните знаци. Следвателно възражението на жалбоподателя в случая е неоснователно и същият, при противоречива пътна маркировка и пътен знак според него, е следвало да се довери на пътния знак, който му е вменявал задължение да спре и което задължение той не е изпълнил.

Правилно е приложена и съответната санкционна норма, доколкото съгласно чл. 183, ал. 2, т. 3 от ЗДвП се наказва с глоба 20 лв. водач, който не спира на пътен знак „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!“. В случая размерът на глобата е фиксиран в закона, поради което и не може да става дума за неговото изменение.
Предвид изложеното съдът счита, че НП е правилно и законосъобразно издадено, поради което следва да се потвърди изцяло.
           Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 1, предл. 1 от ЗАНН, Бургаският районен съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-7779-000659/04.09.2020 г., издадено от Началник РУ К. към ОД МВР-Бургас, с което за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 2, т. 3 от ЗДвП, на И.Д.К. с ЕГН:********** е наложено наказание „Глоба“ в размер на 20 лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.

 

 

 

                                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

Вярно с оригинала: Г.Ст.