Р Е Ш Е
Н И Е
№ 76
гр.Оряхово, 05.07.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Оряховският районен съд, в публично съдебно заседание на пети юни
две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:И.КЪНЕВА-САНКОВА
при секретаря Г.Цветкова, като
разгледа докладваното от съдията гр.дело № 832 по описа за 2018 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
От С.Ц.Н., с ЕГН **********,***
против М.И.М., с ЕГН ********** *** и Ц.И.М., с ЕГН **********,*** е
предявен иск по чл.227 ал.1 б.“в“ ЗЗД,
вр.чл.55 ал.1 ЗЗД - за отмяна на извършеното от С.Ц.Н. в полза на М.И.М. и Ц.И.М.
при равни права дарение на следния
недвижим имот, а именно – дворно място с площ от 1 051 кв.м.,
представляващо имот с кад. № 0.412, кв.33, от който е образуван УПИ IV от
1 124 кв.м. по кадастрален план на с. Софрониево, одобрен със Заповеди №
4542-К от 18.12.1969 г. на МРРБ и
Регулационен план, одобрен със Заповед № 495 от 05.04.1974 г. на Окръжен
народен съвет, ведно с находящите се в него
полумасивна жилищна сграда № 0.412.1 с площ от 81 кв.м., лятна
кухня № 0.412.2 с площ от 38 кв.м.
паянтова селскостопанска сграда № 0.412.3 с площ от 15 кв. м., паянтова
селскостопанска сграда № 0.412.4 от 11 кв.м., паянтова селскостопанска сграда №
0.412.5 от 5 кв.м. и паянтова селскостопанска сграда № 0.412.6 от 4 кв.м. с
административен адрес ул. „Морава“ № 5 при съседи: Имот кад. № 0.411, УПИ III,собственост на
Илия Михайлов Пиколов, имот кад. № 0.414, УПИ XIX, собственост на Бисер Здравков
Бузов, имот кад.№ 0.415, УПИ XVIII, собственост на Илия Великов Петков, имот
кад. № 0.416, УПИ V, собственост на Стан Йонов Радоев и имот кад. № 0.9554,
Улица „Морава“, собственост на Община Оряхово, както и за осъждане на
ответниците да върнат полученият в дарение имот.
Претендират се и направените по
делото разноски.
В подкрепа на иска са
представени и приети писмени доказателства: н.а. за дарение на недвижим имот №
20, т.2, рег.№ 944, н.дело № 225/11.04.2005 г. на Цецко Кривачков-Съдия по
вписванията при РС Оряхово, скица № 177/28.08.2018 г. на Община Мизия,
Удостоверение изх. № АБ.У.198/29.08.2018 г. на Община Мизия,Удостоверение за
данъчна оценка.
В срока за отговор по чл.131 ГПК, от ответника Ц.И.М., е
постъпил писмен такъв. В отговора си същата признава иска, като счита същия за
основателен. Направено е искане съдът да постанови решение, с което признае
изцяло предявеният иск.
В срока за
отговор по чл. 131 ГПК, от ответника М.И.М., не е постъпил писмен такъв.
В откритото съдебно заседание
ищцата редовно призована се явява лично и с пълномощника си адв. Цецко
Кривачков-АК Враца, които поддържат иска.
Ответниците в съдебно заседание не се явяват и не се представляват.
Съдът, като анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
На 11.04.2005 г. с н.а. № 20, т.2, дело №
225/2005 г. на РС Оряхово, ищцата дарила на синът си М.И.М. и дъщеря си Ц.И.М.
при равни права, собственият си недвижим имот, находящ се в с. Софрониево,
общ.Мизия, а именно: дворно място с площ от 1 051 кв.м., представляващо
имот с кад. № 0.412, кв.33, от който е образуван УПИ IV от 1 124 кв.м. по
кадастрален план на с. Софрониево, одобрен със Заповеди № 4542-К от 18.12.1969
г. на МРРБ и Регулационен план, одобрен
със Заповед № 495 от 05.04.1974 г. на Окръжен народен съвет, ведно с находящите
се в него полумасивна жилищна сграда №
0.412.1 с площ от 81 кв.м., лятна кухня
№ 0.412.2 с площ от 38 кв.м. паянтова селскостопанска сграда № 0.412.3 с
площ от 15 кв. м., паянтова селскостопанска сграда № 0.412.4 от 11 кв.м.,
паянтова селскостопанска сграда № 0.412.5 от 5 кв.м. и паянтова селскостопанска
сграда № 0.412.6 от 4 кв.м. с административен адрес ул. „Морава“ № 5 при
съседи: Имот кад. № 0.411, УПИ
III,собственост на Илия Михайлов Пиколов, имот кад. № 0.414, УПИ XIX,
собственост на Бисер Здравков Бузов, имот кад.№ 0.415, УПИ XVIII, собственост
на Илия Великов Петков, имот кад. № 0.416, УПИ V, собственост на Стан Йонов
Радоев и имот кад. № 0.9554, Улица „Морава“, собственост на Община Оряхово,
като запазила правото да живее и ползва имота, докато е жива.
От няколко години е болна, получава малка
социална пенсия, не може да работи и да получава допълнителни доходи, а такива
са и нужни, за да може да живее нормално и да си купува лекарства и да посреща
най-неотложните си нужди. Многократно молила ответниците да и помагат с малко
пари, да и указват помощ, изразяваща се в поддръжка на имота, гледане на
градината и други лични грижи към нея, полагани от деца към родител. Въпреки
молбите, ответниците категорични и отказвали нужната финансова и материална
подкрепа и помощта, за която ги е молила. Напротив - получавала системен тормоз
и заплахи от синът си М. Иванчов, което наложило да подаде молба в РС Оряхово
по Закона за защита срещу домашно насилие и била издадена заповед за защита.
От показанията на свидетеля
Иван Цеков Нечев-брат на ищцата се установява, че сестра му живее в с.
Софрониево, в къща, която е прехвърлила на двете си деца, които не живеят с
нея. Синът и М. бил в Кипър, но в последствие се върнал, а дъщеря й живее в
гр.Стара Загора. След като Синът и се върнал от Кипър, започнал да пие, да
тормози мака си като я заплашва с побой. Даже имало и дело. Свидетеля сочи, че
сестра му не работи, пенсионер по болест е, тъй като е болна-страда от сърце и има
тромб в краката, ходила е на операция. Той и помогнал с известна сума пари за
операцията, тъй като и той няма големи възможности, защото децата не и дали
нито лев, въпреки че същата им поискала помощ. Синът й М. не и е давал пари за
операцията, въпреки че му е искала финасова помощ, тъй като често работи в
чужбина и получава добри доходи, но не помага на майка си и изобщо не се грижи
за нея.
От представените по делото
множество епикризи и консултация е видно, че ищцата от 2017 година страда от
усложнена катаракта на лявото око и варикофлебитнис асценденс вена сафена магна
декстра кум флеботромбозис вена поплитеа декстра, с придружаващо
заболяване-артериална хипертония за което е необходима поддържаща терапия и
постоянно медикаментозно лечение. Същата е с 55% трайна работоспособност видно
от Експертно решение на ТЕЛК на МБАЛ „Св.Иван Рилски“ ЕООД гр. Козлодуй от
17.01.2017 г. за преосвидетелстване. Видно от Разпореждане № **********/01.07.2018
г. на Национален Осигурителен институт, ищцата получава пенсия по болест в
размер на 176.46лв. През 207г. ищцата е претърпяла оперативно лечение на лявото
око, а през 2018г. на 06.09.2018г. и е извършена операция на вените на левия
крак, след което й било изписано медикаментозно лечение. Преди операцията
ищцата поискала от децата си – ответници по настоящото дело да и помогнат
финансово за придвижване до МБАЛ „Сити Клиник –Свети Георги“ ЕООД гр. Монтана,
както и за закупуване на необходимите консумативи и медикаменти, но те въпреки
че разполагали със средства отказали да й помогнат.
Видно от решение №
87/27.08.2018 г. по гр. д. № 517/2018 г., образувано по молба на ищцата С.Ц.Н.
против ответникът М.И.М. на правно основание чл.8 от Закона за защита от
домашно насилие, е издадена Заповед за защита от домашно насилие от 27.08.2018
г., с която на същият, са наложени мерките по чл.5 ал.1, т.1,2 и т.3 от ЗЗСДН.
Въз основа на така установеното
от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Искът е предявен в законния
едногодишен срок, откакто на дарителя са станали известни основанията за
отменяване на дарението.
Изпадането на ищцата в трайна
нужда от издръжка, от която се нуждае и неизпълнението на нравствения дълг,
превърнал се в правен дълг, от ответниците по делото, доказват основателността
на предявения иск. Заболяването на ищцата налага за нейните нужди да бъдат
отделяни значителни суми, които не се покриват от пенсията и. Ответника М.И.М.
е редовно призован и не е ангажирал никакви доказателства, доказващи
невъзможност да дава издръжка. В писмени си отговор ответницата Ц.И.М. сочи, че
искът е основателен и че майка и има нужда от грижи и финансово подпомагане.
Всички събрани по делото
доказателства - писмени и гласни, доказват исковата претенцията. От показанията
на разпитаният свидетел по делото се установява, че ищцата се нуждае от
издръжка, но такава издръжка не й е давана от ответниците по делото, въпреки че
са имали възможност и им е поискана. Не се установиха конкретни доходи на
ответниците, последните не представят доказателства в тази насока. Изложеното
сочи наличието на предвидените в чл. 227, б. "в" от ЗЗД предпоставки
за уважаването на иска.
Съгласно разпределението на
доказателствената тежест по правилата на чл. 154 от ГПК, ищецът следва да
докаже фактите от които извежда своите твърдения, за да бъде уважен
разглежданият иск с правно основание чл.
227, ал. 1, б. "в" от ЗЗД, а именно: наличието на валиден договор за
дарение между страните; нужда на дарителя от издръжка; дарителят да е поискал
даването на издръжка от ответника като надарено лице и последният да е отказал
даване на издръжката, въпреки че е имал възможност да му я дава. При наличието
на изброените предпоставки моралното задължение на надарения към дарителя се
превръща в правно задължение за даване на издръжка, чието неизпълнение има за
последица отмяна на договора за дарение.
Наличието на първият елемент се
установява от представеният по делото н.а. за дарение на недвижим имот № 20,
т.2, рег.№ 944, н.дело № 225/11.04.2005 г. на Съдия по вписванията при РС
Оряхово. По делото се доказа и другите елементи от фактическия състав, а именно
трайната нужда и издръжка, от която ищецът се нуждае; че е искана необходимата
издръжка от ответниците и че последните имат възможност на престират такава
издръжка.
По делото се установява, че от
години ответникът М.И. работи и живее в чужбина, а ответницата живее и работи в
с.Софрониево. А е установено, че поради заболяванията и възрастта си
дарителката не може да се справя с ежедневните си нужди за лекарства и болнични
лечения, което изисква допълнителни средства за заплащане на тази услуги.
Това обуславя единствения извод, че е налице
израз на непризнателност според тълкуването на разпоредбата на чл. 227, ал. 1,
б. "в" ЗЗД от страна на ответниците, предпоставяща отмяна на
дарението при наличие на визираните в нея предпоставки за уважаване на иска.
След получаване преписи от исковата молба и до приключване на съдебното дирене
ответниците не направиха никакво предложение за даване издръжка на ищцата.
Недаването й в доказано необходимата на дарителката сума води до отмяна на
дарението по иска с правно основание чл. 227, ал. 1, б. "в" ЗЗД, за
да се избегне неоснователното обогатяване на дарените за сметка на нуждаещия се
дарител.
Задължението за издръжка по закон - СК е
нормативно установено, почива на посочена в закона семейна връзка и е строго
лично, а размерът й зависи от нуждата на правоимащия и от възможностите на
безвъзмездно задължения за нея - чл. 140 от СК. Последното не е посочено и не
важи за издръжката по чл. 227, ал. 1, б. "в" от ЗЗД, която в
контекста на основанието е израз на признателност за дарственото отстъпване на
имота и се съизмерва с него. Искът по чл. 227, ал. 1, б. "в" от ЗЗД
не е за издръжка - надареният не може да бъде осъден да я дава до размер на
подареното, но недаването й в доказано необходимата на дарителя и до този
размер води до отмяна на дарението по иска с правно основание чл. 227, ал. 1,
б. "в" от ЗЗД, за да се избегне неоснователното обогатяване на
дарения, за сметка на нуждаещия се дарител.
По делото е установено, че
дарителката е изпаднала в трайна нужда от издръжка, като възрастна жена с
хронични заболявания, които не могат да отшумят, а напротив, засилват се с
напредването на възрастта, с 55 % нетрудоспособност, при доход от 176.46 лв.
месечно. Макар и да не е поискала такава в цифрово изражение от децата си –
ответници по делото, доказано необходими й за поддържане на стандарт на живот
според средния за социалната й среда са над тази стойност. Издръжката се дължи
в пари - затова кредиторът не е длъжен да приеме предложено му друго, в случая
не е предложено такова.
Безспорно установено е по
делото, че надарените не са давали никаква издръжка през годините, а и след
получаване поканата за това/ препис от исковата молба/, от която дарителката се
е нуждаела в границите на подареното. Това е израз на непризнателност според
възприетото тълкуване на чл. 227, ал. 1, б. "в" от ЗЗД, предпоставяща
отмяна на дарението при наличие на посочените в разпоредбата, достатъчни и
установени в случая предпоставки за уважаване на иска.
Дарението, съгласно разпоредбата на чл. 227,
ал. 1 б. "в" ЗЗД, може да бъде отменено, "когато дареният откаже
да даде на дарителя издръжка, от която той / последният/ се нуждае".
Константната съдебна практика и съдебната теория приемат, че договорът за
дарение е едностранен, правни задължения възникват със сключването му само за
дарителя. Дареният има само морални задължения, тъй като целта на договора е
той да бъде облагодетелстван. Законодателят, с разпоредбата на чл. 227, ал. 1
б. "в" ЗЗД, свързва определени обстоятелства в правно-релевантни
факти, при които моралното задължение на дарения се трансформира в правно
такова и неговото неизпълнени поражда правото на дарителя да иска отмяна на
направеното дарение. Няма спор, че тези обстоятелства, който формират и
предмета на спора по иска по чл. 227, ал. 1 б. "в" ЗЗД, са изпадане
на дарителя в нужда, отправено искане до надареното лице и отказ на последното
да даде исканата издръжка. Правната симетрия и равнопоставеност на субектите на
облигационната връзка съпоставени с целта на договора за дарение - да се
облагодетелства едно лице с конкретно имущество, не допуска когато дарителя
изпадне в материално затруднение, което би посрещнал, ако разполагаше с
даденото като дар имущество, да не получи насрещна материална престация под
формата на подпомагане. Именно за това, ако е налице отказ, то възниква правото
на дарителя да иска отмяна на дарението, като задълженото лице по чл. 227 б.
"в" ЗЗД е дареният.
За уважаването на предявен иск по чл. 227, ал.
1 б. "в" от ЗЗД е необходимо установяването на три кумулативно дадени
предпоставки: дарителят да се нуждае от издръжка, тя да е поискана от надарения
и последният да е отказал дължимата престация. При оценката на доказателствата
относно наличието или не на тези предпоставки следва да се има предвид
характера на сделката за дарение като безвъзмезден договор, с който се
прехвърля правото на собственост върху дадена вещ. От гледна точка на дарителя
този договор е акт за щедрост, на благотворителност, а дареният приема този акт
с благодарност и в негова тежест възниква задължение от морален характер да
подпомага със средства при нужда своя дарител. Изпадне ли в нужда дарителят той
може да поиска дарения да му осигурява издръжка и тогава моралното задължение
прераства в правно такова. В конкретния случай са налице всички предпоставки за
уважаването на иска - искането на дарителя към надарените за помощ при
покриване на всички или част от потребностите, за които не разполага с
финансови средства, по съществото си е искане за даване на издръжка по смисъла
на чл. 227 ал. 1 б. ”в” ЗЗД.
Надареният е длъжен да дава поискана му от
дарителя издръжка, от която последният се нуждае. Издръжката се дължи докато
трае нуждата на дарителя и до размера на подареното. До този размер дареният
има възможност да я дава, тъй като той притежава подареното. Възможността му да
я отделя от другите си доходи е без значение. Разпоредбата на чл. 227, ал. 1,
б. "в" ЗЗД въздига моралното задължение надареният да бъде
признателен за направеното му дарение, при наличие на законовите предпоставки,
в правно задължение и санкционира непризнателността с отмяна на дарението.
Именно от този момент моралното задължение на дарения се трансформира в правно
и неговото неизпълнение е скрепено със санкция - отмяна на дарението. Режимът
по чл. 227, ал. 1 б. "в" ЗЗД е базиран на виновно отменително
основание - непризнателност, изразяваща се в отказ на дареният да даде издръжка
на дарителя, от която той се нуждае. Отказът на дарения да даде издръжка е
положително установен.
При това разбиране, съдът намира, че иска по
основание е доказан и е основателен.
Водим от горното съдът,
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ на основание чл. 227, ал. 1, б. "в" от ЗЗД,
дарението между С.Ц.Н., с ЕГН **********,*** и М.И.М., с ЕГН ********** *** и Ц.И.М., с ЕГН
**********,*** обективиран в нотариален
акт за дарение на недвижим имот № 20,
т.2, рег.№ 944, н.дело № 225/11.04.2005 г. на Съдия по вписванията при РС
Оряхово, с който С.Ц.Н., с ЕГН **********,*** дарява на М.И.М., с ЕГН **********
*** и Ц.И.М., с ЕГН **********,*** следния
свой недвижим имот: дворно място с площ от 1 051 кв.м., представляващо
имот с кад. № 0.412, кв.33, от който е образуван УПИ IV от 1 124 кв.м. по
кадастрален план на с. Софрониево, одобрен със Заповеди № 4542-К от 18.12.1969
г. на МРРБ и Регулационен план, одобрен
със Заповед № 495 от 05.04.1974 г. на Окръжен народен съвет, ведно с находящите
се в него полумасивна жилищна сграда №
0.412.1 с площ от 81 кв.м., лятна кухня
№ 0.412.2 с площ от 38 кв.м. паянтова селскостопанска сграда № 0.412.3 с
площ от 15 кв. м., паянтова селскостопанска сграда № 0.412.4 от 11 кв.м.,
паянтова селскостопанска сграда № 0.412.5 от 5 кв.м. и паянтова селскостопанска
сграда № 0.412.6 от 4 кв.м. с административен адрес ул. „Морава“ № 5 при
съседи: Имот кад. № 0.411, УПИ
III,собственост на И.М.П., имот кад. № 0.414, УПИ XIX, собственост на Бисер
Здравков Бузов, имот кад.№ 0.415, УПИ XVIII, собственост на И.В.П., имот кад. №
0.416, УПИ V, собственост на С.Й.Р.и имот кад. № 0.9554, Улица „Морава“,
собственост на Община Оряхово.
Решението подлежи на обжалване пред Врачанския окръжен
съд в двуседмичен срок от съобщението.
Районен съдия: