РЕШЕНИЕ
№ 2073
гр. Варна, 05.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Моника Жекова
при участието на секретаря Христина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Моника Жекова Гражданско дело №
20233110112514 по описа за 2023 година
За да се произнесе взе предвид следното :
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба , предявена във
ВРС на 29.09.2023 г. от ищцовата страна „Ю. Б.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано от изпълнителните директори Д. Ш. и П. Д., действащо
чрез пълномощника си С. З. - адвокат от САК, със съдебен адрес: ***, партер против
ответницата Я. К. М., ЕГН: **********, с адрес: ***.
В титулната част на исковата молба са вписани цена на иска : 7206.30 лв. : 3493.57 лв.
- главница: 1898.31 лв. - възнаградителна лихва; 1006.92 лв. - мораторна лихва; 595 лв. -
мораторна лихва: 182.50 лв. - такси по договора; 30 лв. - разходи по уведомяване; законна
лихва върху главницата от 13.08.2021 г. до окончателното изплащане на вземането и правно
основание на иска: чл. 415, ал. 1, във вр. с чл. 422 ГПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Исковата си молба ищцовата страна основава на следните твърдени факти и
обстоятелства:
На 11.10.2012 г. между „Ю. Б.“ АД /предишно наименование. „***“ АД/ в качеството
му на кредитор, от една страна, и Я. К. М., ЕГН: ********** в качеството й на
кредитополучател, от друга страна, бил сключен Договор за потребителски кредит №
FL657352/ 11.10.2012 г.
По силата на чл. 1 от този договор банката предоставила на кредитополучателя
1
потребителски кредит в размер на 4160.00 лв. за пълно предсрочно погасяване на
задълженията по договор за кредитна карта от 12.05.2005 г. срещу което
кредитополучателят се задължил да върне отпуснатия кредит, заедно с дължимите лихви, в
сроковете и условията, уговорени с договора.
Към договора за кредит бил подписан и погасителен план, представляващ неразделна
част към договора съгласно чл. 7, ал. 1 от него. С този погасителен план и в съответствие с
клаузите по договора страните установили параметрите, отнасящи се до размера на
предоставената главница, началото на усвояване на кредита, края за издължаването му,
размера на погасителните вноски, техния брой и падежи.
На 11.10.2012 г. кредитополучателят усвоил предоставения кредит в размер на
4160.00 лв. В доказателство на това към исковата молба ищцовата страна прилага банково
бордеро № 3974173 от 11.10.2012 г.
Разглеждани като съвкупност от писмени доказателства, горепосочените Договор за
потребителски кредит № FL657352/11.10.2012 г. погасителният план към него, както и
банково бордеро № 3974173 от 11.10.2012 г., твърди ищцовата страна, по несъмнен начин
доказвали факта, че между „Ю. Б.“ АД /предишно наименование „***“ АД/ и ответника
възникнало облигационно отношение, основано на процесния договор за банков кредит, по
което банката отпуснала на кредитополучателя кредит в размер на 4160.00 лв. Като косвено
доказателство за възникналите облигационни правоотношения можело да се счете и молбата
- искане за потребителски кредит, подписана от кредитополучателя, която ищцовата страна
прилага към исковата молба. От нея било видно, че във връзка с бъдещия кредит
съществували преддоговорни отношения, в рамките на които Я. К. М., ЕГН: **********
имала качеството на кредитоискател. С тази молба Я. К. М., ЕГН: ********** поискала
отпускане на потребителски кредит в размер на 4150 лв. за срок от 120 месеца, като това
искане на ответника било удовлетворено от банката със сключване на процесния договор за
банков кредит.
Въпреки установените клаузи между страните, било трайно преустановено
погасяването на кредита, съобразно условията, уговорени в чл. 7 и чл. 8 от договора.
С оглед на обстоятелството, че длъжникът изпаднал в забава в плащането на
вноските по кредита, считано от 11.04.2015 г., като не били погасени две последователни
месечни вноски, а именно вноска № 30 с падеж 11.04.2015 г. и вноска № 31 с падеж
11.05.2015 г. съгласно изготвения погасителен план към договора „Ю. Б.“ АД инициирала
изпращане на уведомление за обявяване на кредита за изцяло предсрочно изискуем на
основание чл. 15 от договора за кредит.
Уведомлението за обявяване на предсрочна изискуемост било връчено на Я. К. М.,
ЕГН: ********** чрез ЧСИ Н. Г.а, рег. № ***, с района на действие ОС Варна. На дата
06.06.2021 г.. Призовкар на ЧСИ посетил адрес ****., който съгласно справка в НБД
„Население“ бил постоянен и настоящ на лицето, като уведомлението било връчено на Г. Н.
М. - дъщеря на адресата, която приела същото със задължение да го предаде на
2
кредитополучателя.
С оглед на горното вземането на „Ю. Б.“ АД по договора за потребителски кредит №
FL657352/11.10.2012 г. станало изцяло предсрочно изискуемо на дата 06.06.2021 г. - след
достигане до кредитополучателя на уведомлението за обявяване на предсрочна изискуемост
на кредита, инкорпориращо волеизявлението на кредитора „Ю. Б.“АД.
Освен неиздължената главница в размер на 3493.57 лв.. ответникът дължал на
банката и възнаградителна лихва в размер на 1898.31 лв. за периода от 11.04.2015 г. до
06.06.2021 г.., на основание чл. 3 от процесния договор за банков кредит; мораторна лихва в
размер на 1006.92 лв.за периода от 11.04.2015 г. до 12.03.2020 г. и мораторна лихва в размер
на 595 лв. за периода от 14.05.2020 г. до 25.07.2021 г. на основание чл. 9 от процесния
договор за кредит, неиздължени такси по договора в размер на 182.50 лв. за периода от
11.04.2015 г. до 25.07.2021 г., които включвали следните по вид, основание и размер такси:
-месечна такса за обслужване на разплащателна сметка, разкрита по потребителски
кредит, дължима на основание чл.5, т.3 от Договора за потребителски кредит №
FL657352/11.10.2012 г..отчитана счетоводно по сделка 4301678: сума в лева, Основание за
записване, вальор: Месечна такса за обсл.на PC разкрита по ПК, сделка : 2.5-4301678 -
11.05.2015 ; Месечна такса за обсл.на PC разкрита по ПК, сделка: 2.5 -4301678- 11.06.2015;
Месечна такса за обсл. на PC разкрита по ПК, сделка: 2.5-4301678-11.07.2015; Месечна такса
за обсл. на PC разкрита по ПК, сделка: 2.5-4301678-11.08.2015; Месечна такса за обсл. на PC
разкрита по ПК, сделка: 2.5-4301678-11.09.2015; Месечна такса за обсл. на PC разкрита по
ПК, сделка :2.5-4301678-11.10.2015; Месечна такса за обсл. на PC разкрита по ПК, сделка :
2.5-4301678-11.11.2015; Месечна такса за обсл. на PC разкрита по ПК,сделка: 2.5-4301678-
11.12.2015; Месечна такса за обсл. на PC разкрита по ПК, сделка: 2.5-4301678-11.01.2016;
Месечна такса за обсл. на PC разкрита по ПК, сделка : 2.5-4301678-11.02.2016; Месечна
такса за обсл. на PC разкрита по ПК,сделка: 2.5-4301678-11.03.2016; Месечна такса за обсл.
на PC разкрита по ПК,сделка : 2.5-4301678 -11.04.2016; Месечна такса за обсл. на PC
разкрита по ПК, сделка : 2.5-4301678-11.05.2016; Месечна такса за обсл. на PC разкрита по
ПК,сделка : 2.5 -4301678-11.06.2016; Месечна такса за обсл. на PC разкрита по ПК, сделка:
2.5-4301678-11.07.2016; Месечна такса за обсл. на PC разкрита по ПК, сделка : 2.5 -4301678 -
11.08.2016; Месечна такса за обсл. на PC разкрита по ПК, сделка : 2.5 -4301678 -11.09.2016;
Месечна такса за обсл. на PC разкрита по ПК,сделка: 2.5 -4301678 -11.10.2016; Месечна
такса за обсл. на PC разкрита по ПК, сделка : 2.5 -4301678 -11.11.2016; Месечна такса за
обсл. на PC разкрита по ПК, сделка : 2.5- 4301678- 11.12.2016; Месечна такса за обсл. на PC
разкрита по ПК,сделка : 2.5 -4301678 -11.01.2017; Месечна такса за обсл. на PC разкрита по
ПК, сделка : 2.5 -4301678-11.02.2017; Месечна такса за обсл. на PC разкрита по ПК, сделка:
2.5- 4301678 -11.03.2017; Месечна такса за обсл. на PC разкрита по ПК, сделка : 2.5-4301678
-11.04.2017; Месечна такса за обсл. на PC разкрита по ПК,сделка : 2.5 -4301678 -11.05.2017;
Месечна такса за обсл. на PC разкрита по ПК, сделка : 2.5 -4301678- 11.06.2017; Месечна
такса за обсл. на PС разкрита по ПК, сделка: 2.5- 4301678 -11.07.2017; Месечна такса за обсл.
на PC разкрита по ПК, сделка: 2.5- 4301678 -11.08.2017; Месечна такса за обсл. на PC
3
разкрита по ПК, сделка :2.5 -4301678- 11.09.2017; Месечна такса за обсл. на PC разкрита по
ПК, сделка: 2.5 -4301678 -11.10.2017; Месечна такса за обсл. на PC разкрита по ПК, сделка:
2.5 -4301678 -11.11.2017; Месечна такса за обсл. на PC разкрита по ПК, сделка: 2.5 -4301678-
11.12.2017; Месечна такса за обсл. на PC разкрита по ПК, сделка: 2.5 -4301678 -11.01.2018;
Месечна такса за обсл. на PC разкрита по ПК, сделка:2.5 -4301678- 11.02.2018; Месечна
такса за обсл. на PC разкрита по ПК, сделка: 2.5 -4301678 -11.03.2018; Месечна такса за обсл.
на PC разкрита по ПК, сделка: 2.5 -4301678 -11.04.2018; Месечна такса за обсл. на PC
разкрита по ПК, сделка 2.5 -4301678 -11.05.2018; Месечна такса за обсл. на PC разкрита по
ПК,сделка : 2.5 -4301678 -11.06.2018; Месечна такса за обсл. на PC разкрита по ПК, сделка:
2.5 4301678-11.07.2018; Месечна такса за обсл. на PC разкрита по ПК, сделка: 2.5- 4301678 -
11.08.2018; Месечна такса за обсл. на PC разкрита по ПК,сделка: 2.5 -4301678 -11.09.2018;
Месечна такса за обсл. на PC разкрита по ПК,сделка :2.5 -4301678- 11.10.2018; Месечна
такса за обсл. на PC разкрита по ПК, сделка: :2.5 -4301678 -11.11.2018; Месечна такса за
обсл. на PC разкрита по ПК, сделка 2.5- 4301678 -11.12.2018; Месечна такса за обсл. на PC
разкрита по ПК,сделка: 2.5 -4301678 -11.01.2019; Месечна такса за обсл. на PC. разкрита по
ПК, сделка :2.5 -4301678 -11.02.2019; Месечна такса за обсл. на PC разкрита по ПК, сделка
:2.5 -4301678- 11.03.2019; Месечна такса за обсл. на PC разкрита по ПК, сделка:2.5 -4301678
-11.04.2019; Месечна такса за обсл. на PC разкрита по ПК, сделка: 2.5- 4301678 -11.05.2019;
Месечна такса за обсл. на PC разкрита по ПК, сделка:2.5- 4301678 -11.06.2019; Месечна
такса за обсл. на PC разкрита по ПК,сделка 2.5 -4301678 -11.07.2019; Месечна такса за обсл.
на PC разкрита по ПК, сделка 2.5 -4301678-11.08.2019; Месечна такса за обсл. на PC
разкрита по ПК, сделка 2.5- 4301678 -11.09.2019; Месечна такса за обсл. на PC разкрита по
ПК, сделка 2.5 -4301678 -11.10.2019; Месечна такса за обсл. на PC. разкрита по ПК, сделка
2.5- 4301678 -11.11.2019; Месечна такса за обсл. на PC разкрита по ПК, сделка 2.5 -4301678 -
11.12.2019; Месечна такса за обсл. на PC разкрита по ПК, сделка 2.5 -4301678 -11.01.2020;
Месечна такса за обсл. на PC разкрита по ПК,сделка 2.5- 4301678 -11.02.2020; Месечна такса
за обсл. на PC разкрита по ПК,сделка 2.5 -4301678 -11.03.2020; Месечна такса за обсл. на PC
разкрита по ПК, сделка 2.5- 4301678 -11.04.2020; Месечна такса за обсл. на PC разкрита по
ПК,сделка 2.5- 4301678 -11.05.2020; Месечна такса за обсл. на PC разкрита по ПК, сделка
2.5- 4301678 -11.06.2020; Месечна такса за обсл. на PC разкрита по ПК, сделка 2.5- 4301678 -
11.07.2020; Месечна такса за обсл. на PC разкрита по ПК, сделка 2.5 -4301678- 11.08.2020;
Месечна такса за обсл. на PC разкрита по ПК,сделка 2.5 -4301678 -11.09.2020; Месечна такса
за обсл. на PC разкрита по ПК,сделка 2.5 -4301678- 11.10.2020; Месечна такса за обсл. на PC
разкрита по ПК,сделка 2.5 -4301678 -11.11.2020; Месечна такса за обсл. на PC разкрита по
ПК, сделка-2.5- 4301678-11.12.2020; Месечна такса за обсл. на PC разкрита по
ПК,сделка:2.5-4301678-11.01.2021; Месечна такса за обсл. на PC разкрита по ПК, сделка
:2.5-4301678-11.02.2021; Месечна такса за обсл. на PC разкрита по ПК, сделка:2.5-4301678-
11.03.2021; Месечна такса за обсл. на PC разкрита по ПК, сделка :2.5-4301678-11.04.2021;
Месечна такса за обсл. на PC разкрита по ПК, сделка :2.5-4301678-11.05.2021.
Освен претендираните главница, договорни лихви, мораторни лихви и такси, твърди
ищцовата страна, че кредитополучателят дължал на „Ю. Б.“ АД платените от банката такси
4
за връчване на уведомление за предсрочна изискуемост в общ размер на 30.00 лв. за периода
от 11.04.2015 г. до 25.07.2021 г. които следвало да бъдат възстановени от кредитополучателя
на основание чл.78 от ЗЗД. Същите включвали такса по т.5 ТТР платена на ЧСИ Н. Г.а.
Гореописаните разноските били реално направени, за което ищцовата страна прилага към
исковата молба банково бордеро № BORD08716411/ 25.06.2021 г. и счита, че следва да
бъдат възстановени.
С оглед на обстоятелството, че кредитът станал изцяло предсрочно изискуем и в
изпълнение на чл.14 от процесния договор за банков кредит ищцовата страна „Ю. Б.“ АД
сочи, че подала заявление по реда на чл. 418, във вр. с чл. 417 ГПК за издаване на заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу кредитополучателя. След преценка на
компетентния районен съд, че приложеният към заявлението документ по чл. 417 ГПК, а
именно извлечение от счетоводни книги на банката е редовен от външна страна и
удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника, в полза на ищеца били
издадени Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417
ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 11833/2021 г. по описа на PC Варна.
С тези актове кредитополучателят Я. К. М. била осъдена да заплати на „Ю. Б.“ АД
долуописаните суми: 3493.57 лв. главница за периода от 17.12.2019 г. до 25.07.2021 г.,
възнаградителна лихва в размер на 1898.31 лв. за периода от 11.04.2015 г. до 06.06.2021 г.,
мораторна лихва в размер на 1006.92 лв. за периода от 11.04.2015 г. до 12.03.2020 г.,
мораторна лихва в размер на 595 лв. за периода от 14.05.2020 г. до 25.07.2021 г.,
неиздължени такси по договора в размер на 182.50 лв. за периода от 11.04.2015 г. до
25.07.2021 г., разходи по уведомяване в размер на 30 лв. за периода от 11.04.2015 г. до
25.07.2021 г., както и направените в заповедното производство разноски, от които: 144.13
лв. заплатена държавна такса и 578.66 лв. заплатено адвокатско възнаграждение.
Въз основа на гореописаните Заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист
било образувано изпълнително дело по описа на ЧСИ Н. Г.а, с район на действие: ОС Варна.
Горепосочената заповед за незабавно изпълнение била връчена на длъжника Я. К. М., ЕГН:
**********, като срещу нея същата подала възражение в срок.
В изпълнение на чл. 415 ГПК PC Варна постановил разпореждане, с което на
заявителя „Ю. Б.“ АД било указано да предяви установителен иск за вземането си в
едномесечен срок. С оглед на гореизложеното за Банката възниквал правен интерес от
предявяване на настоящия установителен иск спрямо Я. К. М., ЕГН: **********.
При така изложеното по-горе ищцовата страна е сезирала РС Варна с искането: да
бъде постановено съдебно Решение, по силата на което със СПН да бъде установено, че по
отношение на „Ю. Б.“ АД, ЕИК *** ответникът Я. К. М., ЕГН: ********** дължи на
„Ю. Б.“ АД задължението по Договор за потребителски кредит № FL657352/11.10.2012
г., възлизащо общо на 7206.30 лв. от които 3493.57 лв. главница за периода от 17.12.2019
г. до 25.07.2021 г., ведно със законна лихва от 13.08.2021 г. до окончателното изплащане
на вземането; възнаградителна лихва в размер на 1898.31 лв. за периода от 11.04.2015 г. до
5
06.06.2021 г., мораторна лихва в размер на 1006.92 лв.за периода от 11.04.2015 г. до
12.03.2020 г., мораторна лихва в размер на 595 лв. за периода от 14.05.2020 г. до 25.07.2021
г., неиздължени такси по договора в размер на 182.50 лв. за периода от 11.04.2015 г. до
25.07.2021 г.,разходи по уведомяване в размер на 30 лв. за периода от 11.04.2015 г. до
25.07.2021 г.
Отправено е искане съдът да осъди Я. К. М., ЕГН: ********** да заплати на „Ю. Б."
АД. ЕИК *** направените в настоящия исков процес съдебни и деловодни разноски, от
които 144.13 лв. за внесена държавна такса и 1224.76 лв. за заплатено адвокатско
възнаграждение, както и сторените разноски в заповедното производство по ч.гр.д. №
11833/2021 г. по описа на PC Варна, от които 144.13 лв. за заплатена държавна такса и
578.66 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение.
В подкрепа на изложеното в исковата молба и на искането, с което е сезиран съда,
ищцовата страна е обективирала доказателствени искания.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата Я. К. М., ЕГН **********, с постоянен адрес
в ***, чрез адв. П. Й. Н., член на Варненска адвокатска колегия, с peг. № ***, служебен
адрес: ***, тел:********** е депозирала писмен отговор на исковата молба .
В срока по чл. 131 ГПК ответницата, чрез адв.П.Н. от ВАК е оспорила исковата
молба по основание и размер.
Исковете, счита ответницата, че са недопустими и неоснователни, моли да се оставят
без уважение, като се присъдят в полза на ответницата сторените по делото разноски.
По отношение на претендираните суми, ответницата е насочила вниманието на съда,
че същите не съответстват на изложените факти и обстоятелства в исковата молба, което я
правело нередовна.
Безспорен за ответницата бил фактът на подписване на процесната сума по
приложения Договор за кредит. В тази връзка и с оглед отделяне на спорното от
безспорното в настоящото производство, ответницата моли съда да приеме, че между
страните не съществува прение относно датата и усвоената сума по договора.
Спорът възниквал от фактите, доказателствата и обстоятелствата, от които ищецът
твърдял, че черпи права по настоящия договор, в качеството си на кредитор.
На първо място се твърдяла дължимост на главница по Договор за кредит за период
от 17.12.2019 г. - 25.07.2021 г. в размер на 3493,57 лева.
Твърди се ответницата и моли съда да приеме, че за заявения период, сборът от
главниците по погасителен план не е 3 493, 57 лева, както се твърди, а е в размер на 1 393,84
лева. В тази връзка, ищецът следвало да бъде задължен да уточни исковата си претенция за
периода, като посочи какво, освен главница за периода, се включва в заявената за главница
сума.
На следващо място: цялостната искова претенция била обоснована с настъпила на
06.06.2021г. предсрочна изискуемост на задължението .
6
В този връзка ответницата моли съда да приеме, че всички претендирани, падежирали
и неизплатени от нея вноски по главницата до 06.06.2016г. са погасени по давност на
основание чл. 110 от ЗЗД.
Съгласно чл.3, ал.5, т.4 за целия период на договора се прилагал еднакъв лихвен
процент, в същото време чл.7, ал.2 от процесния Договор давал възможност на Банката
едностранно да променя вноските по кредита, без да уведомява за това задълженото лице.
Последното можело да бъде уведомено, само и единствено по негово искане, като за
заложената промяна било предвидено неговото изрично предварително съгласие.
В тази връзка, ответницата моли съда да приеме, че чл. 7, ал.2 от Договора
представлява неравноправна клауза по смисъла на чл. 143 от ЗЗП - неравноправна клауза в
договор, сключен с потребител, била всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на
изискванията на закона. Предоставянето на възможността за едностранно изменение изцяло
в полза на едната страна по договора и то без посочването на конкретни критерии, не само
поставяло кредитополучателя и ответник в настоящото производство, в неравноправно
положение, но и противоречало на добрите нрави, твърди ответницата. В този смисъл се
сочи в отговора на искова молба, че е и константната съдебна практика на ВКС, а именно :
Решение №76/15.07.2016г. по т.д.888/2015г. 1.т.о. ВКС, Решение№424/02.12.2015 по гр.д.
1899/2015 на 4 г.о. ВКС; Решение 95/ 13.09.2016г.,т.д.240/2015 и др.
Ответницата е оспорила дължимостта на заявената претенция за договорна лихва в
размер на 1 898,31лева, заявена за периода 11.04.2015 г. - 06.06.2021г. Счита, че в
претендирания период настъпила погасителна давност на вземането за договорна лихва на
основание чл. 111 във връзка с чл. 114 от ЗЗД. Независимо от горното в исковата молба
липсвала ясна обосновка на какво договорно основание се дължи претенцията.
В исковата молба бил посочени две суми за мораторни лихви -1 006,92 лв. за периода
11.04.2015 г. - 12.03.2020г. и 595 лева за периода 14.05.2020 г. - 25.07.2021 г. И за двете не
било уточнено правното и договорното основание за начисляване на задължението, върху
какви падежирали / изискуеми суми е начислено, какъв процент на начислението е
приложен.
Ответницата счита, че предвид погасяване по давност на претендираната главница,
липсвало основание за начисляване на мораторна лихва върху нея.
На следващо място, ответницата моли ищецът да бъде задължен да обоснове липсата
на начисляване на мораторна лихва за периода 12.03.2020 г. -14.05.2020 г. Твърди , че за
целите на настоящото заповедно производство, е извършено „разделяне“ на претендираната
мораторна лихва, с оглед предотвратяване произнасяне на съда за погасяване на това
вземане по давност.
В тази връзка ответницата насочва вниманието на съда отново към датата на
обявената предсрочна изискуемост на задължението - 06.06.2021г., след която дата
възниквала възможността на кредитора до крайния падеж на задължението, да изисква
заплащане на мораторна лихва по кредита.
7
Следващата неоснователна претенция към ответника се твърди в отговора на искова
молба, че е в размер на 182,50лева, представляващи начислени по кредита такси за периода
11.04.2015г. - 25.07.2021г. Претенцията освен погасена по давност не явявала и
незаконосъобразна предвид клаузата на чл.10/ 10а ЗПК. Същите представлявали начислени
такси за поддържане на сметката, обслужваща заема, като към Договор за кредит не била
приложена Тарифа на Банката, от която да е видно, че кредитополучателят е уведомен за
размера на начисления разход. От друга страна изискване на самия Кредитор било наличие
на плащания преминаващи през разплащателна сметка за обслужване на задължението.
Потребителят нямал опция, в която да не се съгласи за ползването на тази услуга, тъй като
тя реално била свързана с обслужването на заема.
На следващо място: неясен за ответницата бил факта, защо при необслужване на
заема, ползването на сметката не е прекратено, а се начислявал разход за обслужване на
нефункциониращ банков продукт.
Не на последно място, всяка една от описаните в исковата молба такси се явявала
самостоятелна погасена по давност претенция , досежно наличие на уведомление за
предсрочна изискуемост от 06.06.2021г.
Оспорват се в отговора на искова молба начислените по кредита 30.00 лева разходи
за уведомяване. В исковата молба било посочено, че разходите се дължат за уведомяване
чрез съдебния изпълнител. В същото време в Договора не бил посочен ред, по който
страните да са избрали нарочен начин за извършване на уведомяването за настъпила
предсрочна изискуемост. Като цяло Договорът дори не предвиждал тази възможност поради
действащия чл.60 ЗКИ. Следователно : уведомяването до страните, следвало да се извърши
чрез изпращане на уведомление. Същото не било задължително да стане чрез оскъпяване
разходите по кредита чрез използване услугите на ЧСИ, а можело да бъде извършено и по
пощата с обратна разписка. За сравнение начислението като разход не би бил по-голям от
порядъка на 2,50-5лв. Избирайки ползването на услуги на ЧСИ, Кредиторът следвало да
понесе разходът за негова сметка и поради това, че по съществото си същата представлява
такса, която е дължима без срещу заплащането й да се предоставя реална услуга в полза на
кредитополучателя. Таксата, свързана с обявяването на предсрочна изискуемост, била
уговорена в нарушение на чл. 10а, ал.4 от ЗПК, съгласно която норма „видът, размерът и
действието, за което се събират такси и/или комисиони, следва да бъдат ясно и точно
определени в договора за потребителски кредит „.
На страница четвърта от отговора на искова молба е изложено становище във връзка
с искането за допускане на съдебно - счетоводна експертиза.Ответницата не се
противопоставя такава да бъде назначена, но счита, че въпросите следват да бъдат
прецизирани от ищеца, преди окончателното йм поставяне от съда, като са формулирани
допълнителни въпроси. На последно място ответницата е отправила искане, в случай, че в
първото по делото заседание не се яви представител на ищеца, същия не депозира
становище по хода, съдът да постанови решение, с което да отхвърлите исковата претенция
и да се присъдят в полза на ответницата сторените в производството разноски и адвокатско
8
възнаграждение на основание чл.38 от Закона за адвокатурата. С оглед становището на
ищеца ответницата е заявила в писмения отговор, депозиран чрез адв.П.Н., че запазва
правото си да прави последващи доказателствени искания.
В проведеното първо и единствено открито съдебно заседание от 13.05.2024г.
ищцовата страна, представлявана от адвокат Д. С. от АК ***, редовно преупълномощен от
адв.Св.З. поддържа предявената искова молба и моли за уважаване на исковете ведно с
присъждане на разноските, сторени от ищцовата страна.
В същото съдебно заседание ответницата не се явява, не се представлява , но в
писмена молба с рег. вх. № 37960/13.05.2024 г., постъпила по електронната поща на РС -
Варна от адв. П. Н. - пълномощник на ответната страна, се желае да бъде даден ход на
делото и същото да бъде разгледано в отсъствие на ответната страна и на адв.Н.. Поддържа
се подадения отговор на исковата молба. Желае да бъде прието депозираното заключение от
вещото лице. Ответната страна заявява, че няма да прави други доказателствени искания, а в
случай, че ищцовата страна обективира такива, желае срок за становище. Изразено е
становище по същество на спора, като искането до съда е да бъде отхвърлена претенцията,
ведно с присъждане на сторените разноски, за които е представен списък по чл. 80 от ГПК.
СЪДЪТ, след запознаване с материалите по делото, събраните доказателства ,
становищата на страните, съгласно приложимия закон и нормите на чл.235 и чл. 236
ГПК приема за установено и изяснено по делото от ФАКТИЧЕСКА И ОТ ПРАВНА
СТРАНА следното :
РС Варна е сезиран с предявени при условията на обективно, кумулативно
съединяване специални положителни установителни искове, завени в рамките на
преклузивния процесуален срок визиран в нормата на чл.415 ГПК.
С проекта за доклад по делото, обявен за окончателен без възражения на страните,
исковият съд е разпределил тежестта на доказване между страните , при така предявените
ОСИ, с правно осн. чл. 422 , ал. 1 , вр. чл. 415, ал. 1 ГПК и чл. 86 ЗЗД , както следва:
Воден от правилното на чл.154, ал.1 ГПК, в конкретния казус съдът е възложил в тежест
на ищеца да установи наведените твърдения, а именно: 1.) че между „Ю. Б.“ АД и
ответницата Я. К. М., ЕГН: ********** е бил сключен действителен Договор за
потребителски кредит № FL657352/11.10.2012 г.,посредством, който страните постигнали
съгласие кредиторът да отпусне на кредитополучателя паричен заем 2.) че е предоставил на
отв. Я.М. договорения размер на кредита, дата и начина по който кредитора е предоставил
заетата сума и че длъжникът е получил същата; условията при които е следвало да бъде
върната от ответника на ищеца - кредитор заетата сума, наличието на действителни
договорни клаузи даващи право на ищеца да търси заплащане на възнаградителни и
мораторни лихви при забава , вкл. и право да обяви целия кредит за предсрочно изискуем .
3.) че падежът на задълженията за заплащане на дължимите се месечни вноски по кредита е
настъпил, датата на която е падежирала всяка една анюитетна вноска, 4.) че са налице
уговорени валидни клаузи за лихви за забава и възнаградителни лихви при неизпълнение на
договора респ. и такси за предоставени по договора услуги и или уведомления 6.) размера на
9
исковите претенции по пера (за главници, възнаградителни и мораторни лихви и такси )
както и 7). да докаже при условията на пълно и главно доказване точно изпълнение на
договорните задължения; да докаже при условията на пълно и главно доказване, че
ответникът поради неизпълнение на договорните задължения по см. на чл. 79, ал. 1 ЗЗД е
изпаднал в забава, началния период на забавата за всяко едно парично вземане , твърдения
от ищеца факт свързан с датата и основание на което кредитът е обявен изцяло за
предсрочно изискуем. 8). В тежест на ищеца съдът е възложил и да установи при условията
на пълно и главно доказване, че ДПК е бил сключен при стриктното спазване на закона и в
частност ЗПК и ЗЗП, вкл. че е предоставил на кредитополучателя преддоговорна
информация, проверил платежоспобността на кредитополучателя.Указано е било на ищеца,
че при наличие на неравноправна клауза в потребителския договор, негова е
доказателствената тежест да установи, че въпросната клауза е уговорена индивидуално.
В тежест на ответника съдът е възложил да установи и докаже възраженията,
залегнали в отговора на искова молба за недействителност на отделните договорни клаузи
посочени в отговора на искова молба и затова, че вземанията са погасени по давност съгл.
чл.110 и чл.111 ЗЗД.
В тежест на ищеца, в условията на евентуалност , в случай, че не докаже че
целия кредит е станал предсрочно изискуем, към датата на подаване на заявлението по
чл.417 ГПК, съдът е възложил да установи и докаже на коя дата е настъпил падежа и
изискуемостта на всяка една вноска, размера на вноската, респ. и вземанията си по размери
и периоди за главница, възнаградителни и мораторни лихви и такси за исковия период .
В тежест на ищеца съдът е възложил да установи и докаже, че по негово заявление
е било образувано заповедно производство против длъжника, че в полза на ищеца е била
издадена от заповедния съд заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 ГПК , респ. постановено незабавно изпълнение и издаден изпълнителен
лист за процесните вземания и че във връзка с дадените указания от заповедния съд и в срок
ищецът е предявил специалните си положителни установителни искове с правно осн. чл.422
, ал.1 вр. чл.415 , ал.1 ГПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.В тежест на ищеца също така съдът е
възложил и да ангажира доказателства за опровергаване на възраженията на ответната
страна, че всички вземания са погасени по давност, като установи и докаже, че давността е
прекъсвана, датите на които е прекъсвана и конкретните действия предприети от ищцовата
страна, водещи по прекъсване на давностния срок.
При разпределяне на доказателствената тежест, съдът е отделил безспорните между
страните факти и обстоятелства и на осн. чл. 140, ал.1, т.3 ГПК е обявил на страните, че
помежду им са безспорни : датата и усвоената сума по договора, признати от
ответницата изрично , с отговора на искова молба.
По делото са приобщени писмени доказателства: представените с исковата молба
заверени копия на: Договор за потребителски кредит № FL657352/11.10.2012 г.; погасителен
план по кредит; молба за потребителски кредит № FL657352/10.10.2012 г.; бордеро №
10
3974173/11.10.2012 г.; уведомление за обявяване на предсрочна изискуемост на вземане по
Договор за потребителски кредит № FL657352/11.10.2012 г. чрез ЧСИ Н. Г.а; писмо изх.№
6590/13.05.2021 г. от ЧСИ Н. Д.; преводно нареждане за кредитен превод от 25.06.2021 г. и
заповедното дело, инициирало исковия процес частно гражданско дело № 11833/2021 г. по
описа на Районен съд - Варна, 42 състав.
За цялостното изясняване на фактическата страна на спора , по делото е допусната и
изготвена съдебно – счетоводна експертиза, възложена на вещото лице експерт –
счетоводител М. И. . Заключението на в.л. М.И. не е оспорено от страните и е приобщено на
листи 86 -128 от делото.
На база съвкупния и поотделен анализ на събраните по делото доказателства,
исковият съд приема, че по делото безспорно е доказано твърдението на ищцовата страна за
съществуването на правен интерес от водене на установителна защита .
Видно от материалите по ч.гр.д. № 11 833/2021 г. по описа на РС Варна , ХLII –ри
състав, заявителят - Ю. Б. АД е сезирал РС Варна със Заявление с рег. вх.№ 25316/13.08.2021
г. против длъжника Я. К. М. ЕГН :********** с искане за издаване на заповед за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК и за сумите вписани в т. 9 -
,12,14 от заявлението .
От приложеното по заповедното дело на л. 43-44 Разпореждане № 13 789/17.08.2021
г. се установява, че заповедният съд е приел, че заявлението отговоря на изискванията за
редовност и не са налице отрицателните предпоставки визирани в процесуалния закон,
поради което е разпоредил издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417 ГПК в полза на заявителя и против длъжника за търсените
парични вземания , периоди, основания и постановил незабавно изпълнение съгласно чл.
418 ГПК .
От приобщената на л. 45 –ти по ч.гр.д. № 11833/2021 г. по описа на РС Варна, ХLII –
ри състав Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417
ГПК се установява факта, че заповедният съд е уважил изцяло заявлението на Банката –
кредитор против длъжника , така както е било отправено до заповедния съд, ведно с
присъждане и на разноските по делото, като е издаден и изпълнителен лист №
2182/17.08.2021г./ видно от отбелязването на л.46- ти / .
Приобщените на листи от 47 –ми по заповедното дело писмени доказателства
отразяват факта, който не е и спорен между страните, че на длъжника е била редовно
връчена заповедта по чл.417 ГПК, депозирано е било в срока по чл. 414 ГПК възражение от
длъжника против Заповедта, дадени са указания до заявителя от заповедния съд и
заявителят в преклузивния срок е предявил специалните си положителни установителни
искове пред РС Варна .
Сред материалите по делото липсва Частна жалба против постановеното незабавно
изпълнение и против размера и основанията на присъдените в полза на заявителя съдебно –
деловодни разноски , но е налице редовно и в срок възражение с правно осн. чл.414 ГПК,
11
допълнително уточнено от длъжника, който факт исковият съд ще съобрази с
постановяването на акта си по същество.
Гореизложеното обосновава и правния извод, че исковото производство е
процесуално допустимо.
Както бе посочено и по-горе страните по делото не спорят относно датата на която е
сключен договора помежду им и размера на усвоената сума .
Спорните въпроси между ищцовата и ответната страна се свеждат до това дължи ли
ответницата на банката кредитор паричните вземания в търсените в заповедното и исково
производство, размери , основания и периоди .
Отговорът на този спорен въпрос се извежда на база анализа на събраните по делото
писмени доказателства и кредитираното от съда като обективно и пълно , компетентно
дадено заключение на вещото лице М. И. по неоспорената и от двете страни ССчЕ.
Установено е по делото , че страните по спора са страни по валидно облигационно
правоотношение .
Спор няма , че на дата 11 октомври 2012 г. между „***“ АД ЕИК: ***, в качество на
кредитор и Я. К. М., ЕГН:********** в качество на кредитополучател е бил сключен
писмен Договор за потребителски кредит (Договор за потребителски кредит,
№FL657352/11.10.2012г.,приложен на л.11-14 по исковото производство ).
От приобщения по делото ДПК е видно, че размера на отпуснатия от Банката –
кредитор на кредитополучателя – длъжник и ответник в исковия процес е вписания в чл.1 от
ДПК : 4160,00лв., за пълно предсрочно погасяване на задълженията по договор за кредитна
карта от 12.05.2005г.Този размер на разрешен кредит е бил отпуснат по
сметка с *** в Банката на името на Кредитополучателя (чл.2 от договора) .
Съгласно чл.2, ал.(2) от ДПК кредитополучателят дължи и такси и комисиони за
обслужване на разплащателната сметка по предходната алинея съгласно, Общите условия за
откриване, водене и закриване на сметки на физически лица и Тарифата на Банката. В
следващия чл.3 3 , ал.1 от процесния ДПК е разписано, че за усвоения кредит
Кредитополучателят дължи на БАНКАТА през първата година от срока на издължаване на
кредита, променлива годишна лихва, в размер на сбора на Базовия лихвен процент(БЛП) на
„***"АД за потребителски кредити в лева за съответния период на начисляване на лихвата
плюс договорна надбавка в размер на -1,20(минус едно цяло 0,20) пункта. Към момента на
сключване на договора, БЛП на „*** „АД за потребителски кредити в лева , е вписано, че е
бил в размер на 13.200 процента .В чл.3, ал. (2) от ДПК е посочено, че за всяка следваща
година до крайния срок на издължаване на кредита, Кредитополучателят дължи на Банката
променлива годишна лихва в размер на сбора на БЛП за потребителски кредити в лева за
съответния период на начисляване на лихвата плюс договорна надбавка, в размер на 0.800
пункта.
ГПР по процесния кредит № FL657352/11.10.2012г . е посочен в чл. 3 , ал.4 : 15.52
процента, а общата сума, дължима от Кредитополучателя, е вписана като 7581,98лв.,
12
изчислени към момента на сключване на договора.
В следващия чл.4 от ДПК FL657352/11.10.2012г. е разписано, че погасителните
вноски за издължаване на кредита, включително дължимите лихви, се заплащат ежемесечно
на 11 число от съответния месец.
Съгласно чл. 5, ал.3 от ДПК № FL657352/11.10.2012г. по отношение на
разплащателната сметка по чл.2 ал.1 от договора- еднократната такса за откриване е вписана
в размер на 0,00лв., а ежемесечна такса за нейното поддържане, в размер на 2,50лв. Крайния
срок за погасяване на процесния кредит, включително и дължимите лихви е визиран в чл. 6
от ДПК - до 11.12.2021г.
По силата на чл. 7,ал.1 от ДПК кредитополучателят е приел да погасява кредита на
равни (анюитетни) месечни вноски, посочени като брой и размер в Погасителния план,
включващи лихви и главница, с размер на всяка вноска.1.62,53 ( шестдесет и два 0,53)лв.-
през първата година от срока на издължаване на кредита и 2.66,90 ( шестдесет и шест 0,90)
лева- за всяка следваща година до крайния срок на издължаване на кредита, съгласно
действащия към датата на сключване на договора БЛП. В чл. 7, ал.(2) от ДПК №
FL657352/11.10.2012г. е посочено, че :„ в случай че по време на действието на настоящия
договор Банката промени БЛП по реда на чл.3, ал.6, като това води до необходимост от
съответна промяна в размера на погасителните вноски, определени в погасителния план при
сключване на договора, размерът на вноските, дължими след първата година от
издължаване на кредита, се променя едностранно от Банката, а промените се отразяват при
изчисляването на дължимата променлива лихва по кредита, считано от падежа на първата
вноска след датата на промяна на БЛП, за което Кредитополучателят, с подписването на
настоящия договор, дава своето изрично съгласие. В този случай Банката изготвя нов
погасителен план за остатъка от дълга, съобразен с променения размер на лихвите, като
Кредитополучателят има право да получи при поискване новия погасителен план във всеки
офис на Банката. Кредитополучателят се задължава да продължи погасяването на кредита в
съответствие с новия погасителен план, независимо от упражняване правото си по
предходното изречение. В тези случаи клиентът има правата по чл.10 от договора. „.
В чл. 8, ал.1 от ДПК № FL657352/11.10.2012г страните са постигнали съгласието
погасителните вноски, съгласно погасителния план да изплащат от кредитополучателя : а)в
брой до 11 -то число на месеца; б)безкасово чрез удръжка от разплащателна или спестовна
сметка на кредитополучателя в „***"АД до 11-то число на съответния месец и в)по друг
начин. Договорено е между страните при забава на плащането на една или повече месечни
погасителни вноски по кредита, Банката да има право да начисли еднократно такса за
администриране на просрочен кредит, в размер на 30 лева. Таксата по алинея 2 на чл. 8 е
посочено, че служи за покриване на административните разходи на Банката, свързани с
извършваните от последната действия по събиране на изискуемите просрочени плащания по
процесния договор ( включително, но не само - телефонни обаждания, изпращане на
напомнителии писма и др.)- чл.8, ал.2 от ДПК .
В следваща, относима към предмета на спора клауза на чл. 9 е разписано, че при
13
просрочие на дължимите погасителни вноски, както и предсрочна изискуемост на кредита,
кредитополучателят дължи лихва за времето за забавата върху просрочените суми в размер
на законната лихва за забава, чийто размер се определя от Министерския съвет.И на
последно място, в чл. 15 от процесния ДПК е разписано , че при непогасяване изцяло или
отчасти на която и да е вноска от главницата или лихвата по кредита, както и при
неизпълнение на което и да е друго задължение по договора , вземането на Банката за
възстановяване на целия кредит става предсрочно изцяло изискуемо , без да се прекратява
действието на договора. Изискуемостта е посочено, че настъпва, без да е необходимо
каквото и да е волеизявление на страните. На основание чл.60, ал.2 от Закона за кредитните
институции, Банката е разписано в чл.15 от ДПК, че може да поиска издаване на заповед за
незабавно изпълнение по реда на ГПК и пристъпи към принудително събиране на вземането
си, като насочи изпълнението върху цялото имущество на кредитополучателя и/или срещу
поръчителите по установения в закона ред.
При така договорените параметри на отпуснатия кредит от Банката към ответницата
и писмените доказателства ангажирани от „Ю. Б. %АД се извежда еднозначния извод, че
страните по спора са сключили Договор за потребителски кредит, № FL657352/
11.10.2012г.,по силата на който Банката е отпуснала на кредитополучателя – отв. Я. М.
сумата от : 4160,00лв.,с краен срок на договора до дата 11.12.2021г.
Твърди се от Банката кредитор, както в заповедното производство , така и в исковото,
че поради неизпълнение на задължението на кредитополучателя по погасяване на месечните
анюитетни вноски, кредитът е обявен от Банката за изцяло и предсрочно изискуем, считано
от дата 06.06.2021 г./т.12 от заявлението – л.5 от заповедното дело /. Датата на предсрочната
изискуемост на целия кредит Банката – кредитор е обвързала с приложимостта на чл.15 от
ДПК и връчване на уведомлението на кредитополучателя на 06.06.2021 г. за настъпила
предсрочна изискуемост на целия кредит, което връчване е било извършено чрез ЧСИ .
Видно от л. 30 – ти от заповедното производство и лист 23 – ти от исковото , Банката
–кредитор е изготвила писмено уведомление за обявяване на предсрочна изискуемост на
вземане по Договор за потребителски кредит №FL657352, сключен на 11.10.2012г.,
изпратено за връчване чрез ЧСИ Н. Г.а – ЧСИ № *** , до кредитополучателя Я. К. М., ЕГН
********** по Договор за потребителски кредит №FL657352, сключен на 11.10.2012г.
От отбелязването върху уведомлението се констатира, че същото е получено на
06.06.2021 г. от Г. Н. М. / с отбелязване, че деня е бил неделя, а Г.М. е дъщеря на
кредитополучателя /. В уведомлението изрично е записано, че кредополучателката има
трайно просрочие на дължими месечни вноски : вноска номер 30 , с падеж 11.4.2015 г. и
вноска номер 31 с падеж 11.5.2015 г. , съгласно ПП към процесния ДПК ,които не са били
платени и поради което и кредитополучателят е изпаднал в забава. Поради обективния факт
на неплащане от страна на кредитополучателя на изискуеми месечни вноски, и на
основание чл.8,9 във връзка с чл.15 от Договор за потребителски кредит №FL657352,
сключен на 11.10.2012г., от „Ю. Б.“ АД, с цитираното уведомление Банката – кредитор е
обявила предсрочна изискуемост на вземането си за пълния размер на кредита за изцяло
14
предсрочно изискуемо преди крайния срок на погасяване, включително и за вноските с
ненастъпил падеж към момента на изявлението, като изрично е вписано ,че към 19.03.2021 г.
кредитополучателят дължи на Банката кредитор следната сума : 6976.94 лв. от които
главница 3493.57 лв. , и лихви 3305.87 лв. и такси 177.50 лв.
От приобщената на л. 52 – ри справка НБДН е видно, че Я. М. има настоящ и
постоянен адрес в *** .От същата справка се констатира, че ответницата има две дъщери,
една от които е Г. Н. М. – А., с ЕГН **********.
Въз основа на изложеното по- горе, съдът извежда и извода ,че Банката кредитор е
изготвила писмено уведомление до длъжника, с което е обявила изцяло процесния ДПК за
предсрочно изискуем, считано от 06.06.2021 г., като уведомлението е връчено на
кредитополучателя чрез пълнолетен член на семейството .
На следващите по делото спорни въпроси за размерите на вземанията за главница,
лихви и такси , дава отговор заключението по допусната и неоспорена от страните съдебно –
счетоводна експертиза .
По същество на спора,от ССчЕ отново се установява вече доказания и неоспорен
факт,че на 11.10.2012г., по Разплащателна сметка с ***, c титуляр Я. К. М., е извършен
превод на сумата 4160,00лв., с основание „Усвояване на кредит 4301678 „
Според заключението на в.л. М.И. по ССчЕ : дължимата от ответника главница по
процесния договор за банков кредит, е в размер на 3493,57лв.На заявения от кредитора
период - 17.12.2019г.-25.07.2021г., сочи в.л., че съответства непогасена главница в размер на
1393,98лв. В посочената сума, в размер на 3493,57лв., пояснява в.л., че са включени
непогасените вноски по главницата от падежна дата 11.04.2015г. до падежна дата
11.12.2021г., вкл., съгласно погасителния план.
На второ място: съгласно ССчЕ размерът на дължимата от ответника
възнаградителна лихва по процесния договор за банков кредит, е 1898,31лв.
По договора за кредит, заключава в.л. , че е прилаган лихвен процент, съответно:
-за периода от 11.10.2012г. до 10.10.2013г., лихвен процент 12,000
-от 11.10.2013г., лихвен процент 14,000
Дължимата от ответника възнаградителна лихва по процесния договор за банков
кредит, в размер на 1898,31лв., заключава в.л. експерт –счетоводител , че е изчислена
съобразно предоставените от банката лихвени листове за промяна.
По отношение на размера на дължимата от ответника мораторна лихва по процесния
договор за банков кредит, в.л. изчислява мораторната лихва в размер на 1601,87лв. В
счетоводните записи на Банката, за м.април 2020г., констатира в.л. И., че присъства
начисляване на мораторна лихва, а мораторните лихви, начислявани по кредита, съгласно
лихвените листове на Банката, са в общ размер 1611,9916 лв., в т.ч.:
-875,4126 лв. мораторна лихва, начислена върху просрочена главница
-649,4926 лв. мораторна лихва, начислена върху просрочена възнаградителна лихва
15
-87,0864 лв. мораторна лихва, начислена върху просрочена възнаградителна лихва
Лихвения процент, който е прилаган при определяне размера на мораторната лихва
съгласно ССчЕ е между 10,0000 и 10,0500
Изчислената мораторна лихва с лихвен процент , съобразно бюлетина на БНБ, върху
размера на главницата за периода по погасителен план-17.12.2019г.-25.07.2021г., пресмята
вещото лице М. И., че е в общ размер 82,23лв.
Размерът на дължимите от ответника разходи за уведомяване по процесния договор
за банков кредит, заключава в.л. ,че е 30,00лв.Дължимите от ответника такси по процесния
договор за банков кредит, пресмята в.л. , че възлизат на 182,50лв.
В счетоводството на Банката , счетоводните записвания във връзка с процесния
договор за банков кредит №FL657352/11.10.2012г., на последно място в ССчЕ констатира
вещото лице, че са отразявани редовно и в хронологична последователност.
Въз основа на приетото по-горе от фактическа страна, исковият съд прави
следните правни изводи :
Искането с което е сезирал РС Варна е да бъде постановено съдебно решение , по
силата на което да бъде прието за установено в отношенията между страните , че
ответникът Я. К. М., ЕГН: ********** дължи на „Ю. Б.“ АД ЕИК *** задължението по
Договор за потребителски кредит № FL657352/11.10.2012 г., (възлизащо общо на 7206.30
лв.) СУМАТА 3493.57 лв. главница за периода от 17.12.2019 г. до 25.07.2021 г., ведно със
законна лихва от 13.08.2021 г.( датата на подаване на заявлението в съда ) до окончателното
изплащане на вземането; възнаградителна лихва в размер на СУМАТА 1898.31 лв. за
периода от 11.04.2015 г. до 06.06.2021 г., мораторна лихва в размер на СУМАТА 1006.92
лв.за периода от 11.04.2015 г. до 12.03.2020 г., мораторна лихва в размер на СУМАТА 595
лв. за периода от 14.05.2020 г. до 25.07.2021 г., неиздължени такси по договора в размер на
СУМАТА 182.50 лв. за периода от 11.04.2015 г. до 25.07.2021 г.,разходи по уведомяване в
размер на СУМАТА 30 лв. за периода от 11.04.2015 г. до 25.07.2021 г. – т.е. паричните
вземания за които заповедният съд е издал по ч.гр.д.№11833/2021 г. по описа на РС Варна,
42-ри състав в полза на заявителя и против длъжника Заповед № 4186/17.08.2021 г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК .
Установено и доказано е по делото, че на дата 11.10.2012 г. страните по делото са
сключили договор за потребителски кредит, по силата на който Банката – кредитор на
11.10.2012 г. е предоставила на отв. Я. М. СУМАТА от общо 4160 лв. със срок на връщане и
условия вписани в договора.
Установено и доказано по делото съдът намира, че на дата 06.06.2021 г.
кредитополучателят е бил уведомен съгл. чл. 60, ал.2 ЗКИ за настъпилата предсрочна
изискуемост на целия кредит , като е получил чрез ЧСИ уведомление от Банката за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем .
Видно е от материалите по заповедното дело, че същото е заведено във ВРС на дата
16.08.2021 г., като основанието на което Банката – кредитор се е позовала за издаване на
16
Заповед по чл.417 ГПК и изпълнителен лист е предсрочна изискуемост на целия кредит .
От приобщения на листи 11 -14 ДПК от 11.10.2012 г. и погасителния план към ДПК /
л. 15 -18/ се установява, че кредитът съгласно чл. 6, чл.7,ал.1 и чл. 8 е следвало да бъде
върнат на равни /анюитетни / МЕСЕЧНИ ВНОСКИ посочени като брой и размер в
погасителния план , включващи лихва и главница , с размер на всяка вноска, в брой до 11 –
то число на месеца , с падеж на първата вноска 11.11.2012 г. и на последната 11.12.2021 г.
Както бе посочено по-горе, считано от 06.06.2021 г. кредитът е бил изцяло обявен за
предсрочно изискуем , а на 16.08.2021 г. Банката – кредитор е подала до ВРС заявлението си
за издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ. Видно
от Погасителния план, крайния падеж на ДПК е бил 11.12.2021 г. или 4 месеца по –късно от
датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК.
Спорните по делото въпроси между страните не са дали ответницата е получила
заетата сума и дали е сключен договора, а дали ответницата има непогасени парични
вземания по процесния договор от 2012 г. към Банката –кредитор.
В отговора на искова молба ответницата е твърдяла , че размера на главницата не е
коректно посочен, че е налице „разбиране „ на мораторни лихви по периоди , както и че част
от договорните клаузи са недействителни а и вземанията били погасени по давност на осн.
чл.110 , чл.111 ЗЗД .
За да се произнесе по същество на спора исковият съд , излага следните правни
доводи :
Договора за потребителски кредит № FL657352/11.10.2012 г. е сключен в писмена
форма между Банката – кредитор и ответницата кредитополучател на 11.11.2012 г., при
договорен краен падеж 11.12.2021 г.
Спор няма , че ответницата по делото има качеството потребител по смисъла на § 13,
т.1 от ДР на ЗЗП , следователно се ползва от регламентацията на потребителската закрила
уредена в ЗПК .
В чл.10 от ЗПК законодателно са изброени основите изисквания към ДПК : да е
сключен в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин,
като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт –
не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора. В чл.10, ал.2
ЗПК е разписано, че кредиторът не може да изисква и да събира от потребителя каквото и да
е плащане, включително на лихви, такси, комисиони или други разходи, свързани с договора
за кредит, които не са предвидени в сключения договор за потребителски кредит.Съгласно
ал.3 на чл.10 ЗПК, алинея 1 се прилага за всички изменения и допълнения към сключения
договор, които се подписват от двете страни по договора, с изключение на случаите, когато
договорът изрично предвижда възможност за промяна на лихвения процент едностранно от
страна на кредитора.В ал.4 на чл.10 от ЗПК изрично е посочено, че едностранна промяна на
общия разход по кредита за потребителя се допуска, когато са налице едновременно
следните условия: 1. в договора за кредит изрично е предвидена възможност за увеличаване
17
и за намаляване на общия разход по кредита; 2. обстоятелствата, приложими към промяната
на общия разход по кредита, са описани в договора, обективно са обосновани и не зависят
от волята на кредитора, а съгласно последната ал.(5)на чл.10 ЗПК : Всяка уговорка, която
противоречи на условията по ал. 4 или ги заобикаля, е нищожна.
Съгласно чл. 22 от Закона за потребителския кредит , когато не са спазени
изискванията на чл. 10, ал.1 , чл.11 , ал.1 т. 7- 12 и 20 , ал. 2 и чл. 12 , ал.1 т. 7 -9 , договорът
за потребителки кредит е недействителен . В процесния случай относими напълно са не
само нормите на ЗПК, но и нормите на Закона за защита на потребителите. С нормата на чл.
145, ал.1 ЗЗП законодателят е посочил, че неравноправна клауза в договор сключен с
потребител се преценява като се вземат предвид видът на стоката и услугата - предмет на
договора, всички обстоятелства свързани със сключването и към датата на сключването ,
както и всички оставали клаузи на договора или на друг договор , от който зависи.
С отговора на искова молба ответницата е навела възражения затова, че процесният
договорът не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и по -точно, че не съдържа
конкретните компоненти, включени в ГПР.
При произнасянето си по същество, исковият първоинстационен съд съобразява
датата на сключване на процесния ДПК и приложимите към тази дата материално –правни
норми (ЗПК , Обн., ДВ, бр. 18 от 5.03.2010 г., в сила от 12.05.2010 г., изм. и доп., бр. 58 от
30.07.2010 г., в сила от 31.08.2010 г.) и съдебна практика. Съдебната практика по този
въпрос, относима към датата на възникване на договорното правоотношение между страните
- 11.11.2012 г., е противоречива, а посочената законова разпоредба предвижда, че в договора
за потребителски кредит следва да бъде посочен ГПР по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, както и да се
посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в
приложение № 1 начин. В редакцията на ЗПК, действаща към 2012 г., Глава шеста, изрично
е уредена недействителност на договора за потребителски кредит и неравноправни клаузи ,
в нормите на чл.20 – 24. Съгл. чл.20, ал.1 ЗПК, правата , предоставени на потребителите по
този закон не могат да се ограничават и всяка уговорка , с която предварително се
изключват или ограничават правата на потребителите е недействителна , ал.3 на чл.20 ЗПК
гласи : Когато договорът за потребителски кредит е непосредствено свързан с територията
на Република България или с територията на друга държава - членка на Европейския съюз,
или с територията на повече държави - членки на Европейския съюз, потребителят не може
да бъде лишен от защитата, предоставена му по този закон, или от защитата, предоставена
му от законодателството на друга държава - членка на Европейския съюз. В чл.21 ,ал.1 ЗПК
изрично е записано, че всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или
резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна, а в ал.(2) на чл.21 е посочено,
че всяка клауза в договор за потребителски кредит с фиксиран лихвен процент, която
определя обезщетение за кредитора, по-голямо от посоченото в чл. 32, ал. 4, е нищожна.
Изрично в нормата на чл. 22 ЗПК е посочено, че когато не са спазени изискванията на
чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски
18
кредит е недействителен , а съгласно чл.23 когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по кредита.На последно място в чл.24 от ЗПК е вписано, че
за договора за потребителски кредит се прилагат и чл. 143 - 148 от Закона за защита на
потребителите.
В относимата към спора редакция на чл. 19, ал.2 ЗПК е посочено, че ГПР по кредита
се изчислява по формула съгласно приложение № 1, като се вземат предвид посочените в
него общи положения и допълнителни допускания.
В конкретния случай договорът съдържа посочване на ГПР, общата дължима сума,
както и допълнителните допускания по смисъла на т. 3 от Приложение № 1, /в т. 3 от
договора се пояснява, че погасителните вноски съставляват изплащане на главницата по
кредита, ведно с надбавка, покриваща разходите и печалбата на кредитора, лихвеният
процент е фиксиран, а началната дата за изчисляване на годишния процент от разходите е
датата на подписване на договора, като се приема, че годината има 365 дни, независимо дали
е високосна и договорът е валиден за целия срок като страните изпълняват точно
задълженията си по него/. Законът не поставя изискване за посочване на конкретния начин
на изчисляването на ГПР съобразно единната математическа формула, а и такова посочване
не би допринесло за способността на потребителя да прецени обхвата на своето задължение,
доколкото извършването, респ. проверката, на посочените в приложението сложни
математически изчисления изисква специфични познания.
При това положение, с извършените посочвания / чл.3 , ал.4 и ал.5 от ДПК , л.11, 12 /
договорът формално отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, а определеният
ГПР е в рамките на законовото ограничение, въведено в чл. 19, ал. 4 ЗПК – до пет пъти
размера на законната лихва.
От друга страна, обаче разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗПК предвижда, че всяка клауза
на договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията
на закона, е нищожна.
Посочването на неверен годишен процент на разходите, който е по-нисък от
действителния, може да доведе не само до заобикаляне изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК, но
и да се окачестви като нарушаване правата на потребителя и нелоялна търговска практика,
тъй като е възможно да подтикне потребителя да вземе решение, което не би взел при
посочване действителния размер на ГПР. В разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК е предвидено,
че ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или
бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв
вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а според § 1, т. 1 от ДР на ЗПК,
в понятието „общ разход по кредита за потребителя“ се включват всички разходи по
кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и
всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
19
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните
премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на
прилагането на търговски клаузи и условия.
В случая е посочено в чл. 3 , ал. 4 от ДПК, че ГПР по отпуснатия кредит е 15,52
процента, а общата сума дължима от кредитополучателя е 7581.98 лв., към момента на
сключване на договора . Съгласно ПП общата сума за връщане е 7582.35 лв. и би следвало
да е равна на сбора от вноските за лихва, главница и такси за обслужване по договора.
Едновременно с това в чл. 3, ал.1 – 3 от ДПК е договорено кредитополучателят да дължи за
първата година от срока на издължаване на кредита променлива годишна лихва в размер на
сбора от базовия лихвен процент на „***“ АД за потребителски кредити в лева /наричана за
краткост в договора БЛП / за съответния период на начисляване на лихвата плюс договорна
надбавка в размер на 1.20 /едно цяло и двадесет / пункта . Към момента на сключване на
договора е вписано,че БЛП е 13.200 пукнта. В ал.2 на чл.3 е вписано, че за всяка следваща
година до крайния срок на издължаване кредитополучателят дължи променлива годишна
лихва в размер на сбора на БЛП за потребителски кредит в лева за съответния период на
начисляване на лихвата плюс договорна надбавка в размер на 0.800 пункта , а съгласно ал. 3
на чл.3 от договора – дължимите лихви се начисляват от датата на усвояване на кредита по
договора , като за датата на усвояване се счита датата на заверяване на сметката на
кредитополучателя по чл.2 , ал.1.
Едновременно с това, в чл. 3 , ал.5 т.4 е посочено че за целия срок на договора се
прилага лихвения процент по алинея 2 , а в чл.3, ал. 6 е разписано правото на Банката да
извършва ежемесечно преразглеждане и промяна на БЛП . Промяната в БЛП по реда на чл.3
, ал.6 е доразвита и в чл. 6, ал.2 от договора / л.12-ти от делото /, но при изчисляване на
променлива лихва и изготвяне на нов погасителен план за остатъка от дълга, съобразен с
променения размер на лихвите .
При това положение , според настоящия съдебен състав не може да бъде направен
категоричен извод, че формално извършеното в договора посочване на ГПР отговаря на
действителните разходи по същия, при неяснота относно размера на БЛП, при променлива
годишна лихва и възможност за едностранна промяна на лихвения процент от страна на
Банката, поради което и съдът намира, че клаузата на чл. 3 , ал. 4 , ал.5 и 6 от ДПК е
недействителна съгл. чл.21 , ал.1 ЗПК , поради противоречие с нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК.
На следващо място, и от заключението по допуснатата ССчЕ се установява, че
размера на отпуснатия кредит е 4160 лв. (соченият от Банката – ищец ) като лихвения
процент приложен от банката за периода 11.10.2012 – 10.10.2013 е 12 %, а от 11.10.2013 – 14
%.При тези обективни данни и с оглед ревеливираните от ответницата възражения в срока
по чл. 131 ГПК, нормата на чл. 7 , ал.3 ГПК, съдът следва да даде отговор и на въпроса освен
в частта касаеща формалното посочване на ГПР , водещо до недействителност на ДПК ,
налице ли е друг порок в процесния договор, като съобрази и практиката на СЕС .
20
ЗПК , в относимата към спора редакция съдържа в ДП на ЗПК текста на § 2. Съгласно
§ 2 ДР на ЗПК.
Именно с § 2 от ДР на ЗПК са въведени разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. В т. 10, параграф 2, буква "з" от
Директивата се предвижда, че в договора за кредит трябва да се посочат само размерът,
броят и периодичността на дължимите погасителни вноски и когато е уместно, редът на
разпределение на вноските между различни неизплатени суми, дължими при различни
лихвени проценти за целите на погасяването. Според чл. 10, параграф 2, буква "и" и
параграф 3 от Директивата само при наличие на искане от потребителя кредиторът е длъжен
безплатно да му предостави извлечение под формата на погасителен план. В т. 3 на
решението на Съда на Европейския съюз от 9.11.2016 г. по дело С-42-15 Home credit
Slovakia a. s. срещу Klara Biroova е дадено тълкуване на чл. 10, параграф 2, букви "з" и "и"
от Директивата. Тези разпоредби трябва да се тълкуват в смисъл, че в срочния договор за
кредит, предвиждащ погасяването на главницата чрез последователни вноски, не трябва да
се уточнява под формата на погасителен план каква част от съответната вноска е
предназначена за погасяването на тази главница. Според чл. 633 от ГПК това решение на
Съда на Европейския съюз е задължително за настоящия състав. Ето защо само при наличие
на искане от потребителя кредиторът е длъжен безплатно да му предостави извлечение под
формата на погасителен план.
Когато не са приложими различни лихвени проценти, не е необходимо в
погасителния план да се съдържа посочване отделно на главницата и лихвите, които се
погасяват с погасителната вноска. (така : Решение № 106 от 3.06.2022 г. на ВКС по гр. д. №
3253/2021 г., III г. о., ГК)
Очевидно в настоящия случай са приложими различни лихвени проценти дори и само
в частта относно договорната лихва ,а е установено и чрез ССчЕ , че и по отношение на
мораторните лихви е прилаган променлив процент , поради което и съдът извежда правния
извод, че в единствения погасителен план/л.15-18/ е следвало да се посочат отделно и
главниците и лихвите , при отчитане на лихвения променлив процент, което не е сторено с
отделно , ясно и правилно посочване на включените в погасителната вноска компоненти ,
поради което е налице и нарушение на разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 11 и т. 12 ЗПК
относно съдържанието на погасителния план, водещо до недействителност на договора .
Настоящият съдебен състав приема, че при така констатираното несъответствие на
част от договорните клаузи с императивни законови разпоредби следва да бъде прогласена
само в мотивите на акта неговата недействителност по смисъла на чл. 22 ЗПК и то в
оспорените клаузи касаещи определянето на ГПР, възможността за едностранно променяне
на лихвения процент и съставения един единствен погасителен план, който не съдържа реда
на разпределение на вноските между различни неизплатени суми, дължими при различни
лихвени проценти за целите на погасяването. Последиците от обявяването на тази
недействителност са регламентирани в разпоредбата на чл. 23 ЗПК, предвиждаща, че
потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и на лихва или
21
други разходи по кредита.
В този случай кредитополучателят дължи връщане само на остатъка от главницата,
след приспадане на заплатените от него на ищеца суми. С Решение № 50174 от
26.10.2022 г. по гр. дело № 3855/2021 г. на ВКС, IV г. о, Решение № 60186 от 28.11.2022 г.
по т. дело № 1023/2020 г. на ВКС, I т. о., Решение № 50259 от 12.01.2023 г. на ВКС по гр. д.
№ 3620/2021 г., III г. о., ГК е прието, че при недействителност на договора за потребителски
кредит, съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК, потребителят връща само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита, като ако тази недействителност
се установи в производство по предявен иск по чл. 79 ЗЗД, съдът следва да установи с
решението си дължимата сума по приетия за недействителен договор за потребителски
кредит, доколкото ЗПК е специален закон по отношение на ЗЗД и в цитираната разпоредба
на чл. 23 ЗПК е предвидено задължението на потребителя за връщане на чистата сума по
кредита.Позовавайки се на заключението по допуснатата ССчЕ, съдът извежда извод, че
дължимата се главница по ДПК е в размер на 1393.98 лв. за периода от 17.12.2019 г. до
25.07.2021 г. и само за тази част ведно с акецосрното вземане за законна лихва,считано от
датата на подаване на заявлението в съда и до окончателното плащане претенцията на
ищеца е доказана.Прочита на заключението на в.л. М.И. ведно с приложенията към ССчЕ
обосновава и основателността на възражението на ответницата залегнало в отговора на
искова молба, че изначално посочения общ размер на главница от 3 493.57 лв. търсен за
заплащане по процесния договор е неправилно заявен и поддържан от Банката - ищец в
исковото производство, а точния размер на непогасена главница и за заявения период е
установения от вещото лице от 1393.98 лв. за периода от 17.12.2019 г. до 25.07.2021 г.
Възраженията на ответницата с правно основание чл.110 , чл.111 ЗЗД в частта
касаещи установения размер на непогасена главница, при безспорно доказана по делото
забава в плащанията след 30 –тата анюитетна вноска , съдът намира за изцяло
недоказани.Трайна е съдебната практика ,че вземанията по договорите за потребителски
кредит се погасяват с изтичане на пет години за главниците и три години за лихвите , поради
което и след като заявлението на Банката – кредитор е заведено на дата 16.08.2021 г., се
оказва, че петгодишния давностен срок за погасяване на вземането за главници от 1393.98
лв. дължими за периода 17.12.2019 – 25.07.2021 г. не е погасено по давност , т.к. към
16.08.2021 г. не е изтекъл срока по чл.110 ЗЗД.
Въпреки всички изложени по –горе мотиви, исковата претенцията на ищцовата
страна не може да бъде уважена, т.к. производството по делото подлежи на частично
прекратяване поради недопустимост в частта по заявените претенции по които
ответницата не е възразила в срока по чл.414 ГПК, а напротив :признала вземанията, а
всички претенции, в допустимите им части, предмет на ОСИ за мораторни и договорни
лихви подлежат на отхвърляне поради приложимостта на чл. 23 ЗПК.
За да изведе извод, че производството по делото е частично недопустимо ,
исковият съд изцяло се придържа към задължителната съдебна практика ,в частност
дадените разяснения в ТР № 8 / 2.4.2019 г. на ОСГТК по т.д.№8 / 2017 г. и ТР № 4/2013
22
от 18.06.2014 г. на ОСГТК по т.д.4/2013 г./ т.5.б, т.10 ,а /.
На л. 49 – ти от заповедното дело е приложено Възражение с рег. вх.№
51003/06.07.2023г. на длъжника Я. М. , депозирано чрез адв.П.Н. против издадената заповед
за изпълнение ведно с искане за присъждане на разноските по заповедното дело. Макар и
възражението по чл. 414 ГПК да не подлежи на мотивиране, в същото , носещо дата
06.07.2023 г. , длъжникът е посочил, че не дължи изпълнение на паричното задължение по
издадената заповед и едновременно с това, че не дължи сумата от 1898.31 лв.
представляваща възнаградителна лихва за периода 11.4.2015 – 6.6.2021 г., сумата от 1006.92
лв. представляваща мораторна лихва, дължима за периода от 11.4.2015 до 12.3.2020 г.,
сумата от 595 лв. , представляваща мораторна лихва за периода 14.5.2020 – 25.7.2021 г. С
разпореждане № 25742/10.07.2023 г./л.51-ви от заповедното дело / заповедният съд е
предоставил 1 седмичен срок на длъжника да уточни възражението си по чл.414 ГПК, като
са дадени конкретни указания за отстраняване на противоречията във възражението .
Видно от лист 55 –ти от заповедното дело , длъжникът Я. М. ,чрез адв.П. Н. с Молба
с рег. № 54005/18.07.2023 г. е уточнила, че Възражението по чл.414 ГПК е подадено
единствено срещу сумите, както следва : от 1898.31 лв. представляваща възнаградителна
лихва дължима за периода 11.4.2015 г. до 6.6.2022 г. ; сумата от 1006.92 лв. представляваща
мораторна лихва , дължима за периода от 11.4.2015 г. до 12.03.2020 г. сумата от 595 лв.
представляваща мораторна лихва дължима за периода 14.05.2020 г. до 25.07.2021 г.На второ
място в същата молба е уточнено , че Я.М. признава дължимоста на останалите суми .
Видно от л. 74 –ти , гръб , ПДИ до длъжника Я.М. е връчена чрез ЧСИ Н.Д. на
20.06.2023 г., поради което и Възражението по чл.414 ГПК от 06.07.2023 г. е подадено в
срок.
На последно място, при извеждане на извода за частична недопустимост на
установителната защита , съдът констатира, че с Разпореждане № 30 769/14.08.2023 г.
заповедният съд по ч.гр.д. № 11833/23 е дал указания по реда на чл. 415 ГПК до заявителя
затова,че може да предяви установителен иск за оспорените вземания в 1 м. срок от
получаване на разпореждането, като са изброени и оспорените вземания / СУМ
-сумата от 11898.31 лв. представляваща възнаградителна лихва дължима за периода
11.4.2015 г. до 6.6.2022 г. ; сумата от 1006.92 лв. представляваща мораторна лихва , дължима
за периода от 11.4.2015 г. до 12.03.2020 г. ,както и сумата от 595 лв. представляваща
мораторна лихва дължима за периода 14.05.2020 г. до 25.07.2021 г.
Преписът от разпореждането от 14.08.2023г. е получен от заявителя на 29.08.2023 г., а
на дата 28.09.2023 г. заявителят е представил по заповедното дело доказателства за предявен
иск с правно осн. чл.422 ГПК.
Сравнявайки оспорените вземания и предмета на установителна защита, исковият
съд , макар и след края на съдебното дирене, установи, че не е налице идентичност между
вземанията за които заповедния съд е издал Заповедта по чл.417 ГПК и петитума на искова
защита , а последната е недопустимо предявена и за неоспорените части от Заповедта по
23
чл.417 ГПК.Тези факти налагат и извод, че след като длъжникът е оспорил само частично
заповедта за изпълнение и на заявителя са дадени указания за възможността да предяви
установителен иск за оспорените вземания, то исковото производство е процесуално
допустимо само за трите оспорени парични вземания представляващи възнаградителна
лихва и мораторни лихви, т.к. за тях частично длъжникът Я.М. е възразила , а за всички
останали суми е признала дължимостта .Т.е. Заповедта за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК не е оспорена по реда на чл.414 ГПК: за
главницата от 3493.57 лв. ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 13.08.2021 г. и до окончателното изплащане на вземането;
за сумата 182,50 лв. дължими такси , за сумата от 30 лв. разходи по уведомяване. Липсва
оспорване и на разноските присъдени в полза на заявителя – сумата от 144.13 лв. за платена
държавна такса и 578.66 лв. адвокатско възнаграждение.При тези констатации исковият съд
следва да приложи нормата на чл.130 ГПК и частично да прекрати производството по
предявените ОСИ с правно осн. чл. 422 ГПК за неоспорените вземания, така както са
вписани и по-горе, т.к. за ищеца липсва правен интерес да установява със СПН
съществуване на вземания , неоспорени в срока по чл.414 ГПК.
При този изход на спора, при частично прекратяване на производството в
недопустимите части и отхвърляне на исковете в допустимите части : с цена : 3493.57 лв.
+182,50 лв.+30 лв. / общо 3706.07 лв./ исковият съд следва да се произнесе по въпроса за
отговорността за разноски сторени в исковото производство, така както повелява нормата на
чл. 81 ГПК.
Двете страни по спора са сезирали съда с искане за присъждане на разноски и за
заповедното и за исковото производство.
По въпроса за отговорността за разноски в заповедното производство, исковият съд
намира, че не дължи произнасяне,т.к.в заповедното производство същите не се оспорени от
длъжника.
В исковото производство, неоснователността на исковите претенции, за които
ищецът има правен интерес от водене на специалните положителни установителни искове,с
цена от общо 3706.07 лв., обуславя приложението на нормата на чл. 78, ал.3 ГПК, поради
което и в полза на ответницата се следват разноски съразмерно на отхвърлената част на
исковете .
В представените от ответницата, чрез адв.П. Й. Н. и приобщени по исковото
производство на л. 79 списък на разноски и договор за правна помощ от 24.2.2024 г. се
съдържа искане за присъждане на разноски от общо 1030 лева адвокатско възнаграждение .
В договора за правна помощ сключен между адв.Н. и Я.М. е вписано, че същият се сключва
с предмет процесуално представителство пред РС Варна по гр.д. №12 514 /2023 г.,, вписан е
размера на адв.възнаграждение /1030 лв./ и посочен начин на плащане : „ възнаграждението
е уговорено, като на основание чл.38, ал. 1 , т.2 от Закона за адвокатурата , доверителят не
заплаща адвокатско възнаграждение „ .
24
Наличието на договор за поцесуално представителство при условията на чл. 38, ал.1
т.3 ЗАдВ , обуславя приложимостта на нормата на чл. 38 , ал.2 ЗАдв и вменява в задължение
на съда да определи размера на адвокатското възнаграждение, който следва да бъде
изплатен от ищеца към адв.П.Н. .
Предвид характера на исковото производство и осъщественото процесуално
представителство по делото, съдът приема, че следва да определи адвокатско
възнаграждение на осн. чл. 38 , ал.2 ЗАдв в размер, съобразен и с действително
осъщественото процесуално представителство на ответницата в настоящото производство ,
без да е обвързан минимума на адв.възнаграждение, определяем по Наредба № 1 /2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, съобразно актуалната съдебна
практика на СЕС и ВКС . ( Решение от 25.1.2-2024 г. по дело С – 438/22 на СЕС,
Определение № 2120/29.04.2024 г. на Второ гражданско отделение на ВКС по к.гр.д. №
1206/24 ). Ето защо, съдът определя на осн. чл.38, ал.2 ЗАдв. Адвокатски хонорар в размер
на общо 400 лв. платим от ищеца в полза на адв.П.Н. за осъществената безплатна правна
помощ в исковото производство .
Воден от гореизложеното и на осн.чл.235, чл.236 ГПК, Варненският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявените обективно, кумулативно съединени специални
положителни установителни искове от ищцовата страна „Ю. Б." АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Изпълнителните директори и
членове на Управителния съвет П. Д. и Д. Ш. и Прокуриста М. В., против ответницата Я. К.
М., ЕГН **********, с адрес: ****, с ИСКАНЕТО да бъде УСТАНОВЕНО със сила на
пресъдено нещо в отношенията между страните, че в полза на „Ю. Б." АД, ЕИК ***
съществуват дължими от Я. К. М., ЕГН ********** парични вземания, за които
заповедният съд по ч.гр.д. № 20213110111833/2021 г., по описа на ВРС, XLII-ри състав е
издал Заповед № 4186/17.08.2021 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 ГПК, а именно :
СУМАТА от 1898,31 лв. (хиляда осемстотин деветдесет и осем лева и тридесет и
една стотинки), представляваща възнаградителна лихва, дължима за периода от
11.04.2015 г. до 06.06.2021 г.;
СУМАТА от 1006,92 лв. (хиляда и шест лева и деветдесет и две стотинки),
представляваща мораторна лихва, дължима за периода от 11.04.2015 г. до 12.03.2020 г.,
СУМАТА от 595,00 лв. (петстотин деветдесет и пет лева), представляваща
мораторна лихва, дължима за периода от 14.05.2020 г. до 25.07.2021 г., дължими суми въз
основа на документ по чл. 417, т. 2 ГПК - Извлечение от счетоводните книги на банката
25
към 25.07.2021 г. включително за кредитна сделка № 4301678 по Договор за
потребителски кредит № FL657352/11.10.2012 г. с кредитополучател Я. К. М., ЕГН
**********, предсрочно изискуем изцяло, считано от 06.06.2021 г. , поради забава в
плащанията на дължими вноски, за предсрочната изискуемост на който кредит
кредитополучателят е надлежно уведомен, дължими суми въз основа на документ по чл.
417, т. 2 ГПК - Извлечение от счетоводните книги на банката към 25.07.2021 г.
включително за кредитна сделка № 4301678 по Договор за потребителски кредит №
FL657352/11.10.2012 г. с кредитополучател Я. К. М., ЕГН **********, предсрочно изискуем
изцяло, считано от 06.06.2021 г., поради забава в плащанията на дължими вноски, за
предсрочната изискуемост на който кредит кредитополучателят е надлежно уведомен, като
неоснователни и недоказани на основание чл.422 , ал.1 вр. чл.415 , ал.1 ГПК и чл. 86 ,
ал.1 ЗЗД .
ПРЕКРАТЯВА частично производството по гр.дело № 12 514/2023 г. по описа на
РС Варна , ХLII – ри състав , в недопустимите части : по предявените обективно ,
кумулативно съединени специални положителни установителни искове с правно основание
чл. 422 , ал.1 , вр. чл.415 , ал.1 ГПК и чл. 86 , ал.1 ЗЗД , от ищцовата страна „Ю. Б." АД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Изпълнителните
директори и членове на Управителния съвет П. Д. и Д. Ш. и Прокуриста М. В., против
ответницата Я. К. М., ЕГН **********, с адрес: ****, с ИСКАНЕТО да бъде
УСТАНОВЕНО със сила на пресъдено нещо в отношенията между страните, че в полза на
„Ю. Б." АД, ЕИК *** съществуват дължими от Я. К. М., ЕГН ********** парични
вземания, за които заповедният съд по ч.гр.д. № 20213110111833/2021 г., по описа на
ВРС, ХLII-ри състав е издал Заповед № 4186/17.08.2021 г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, а именно:
СУМАТА от 3493,57 лв. (три хиляди четиристотин деветдесет и три лева и
петдесет и седем стотинки), представляваща дължима главница за периода от 17.12.2019 г.
до 25.07.2021 г. по Договор за потребителски кредит № FL657352/11.10.2012 г., (кредитна
сделка № 4301678);
СУМАТА от 182,50 лв. (сто осемдесет и два лева и петдесет стотинки),
представляваща дължими такси за периода от 11.04.2015 г. до 25.07.2021 г.,
СУМАТА от 30,00 лв. (тридесет лева), представляваща дължими разходи по
уведомяване за периода от 11.04.2015 г. до 25.07.2021 г., дължими суми въз основа на
документ по чл. 417, т. 2 ГПК - Извлечение от счетоводните книги на банката към
25.07.2021 г. включително за кредитна сделка № 4301678 по Договор за потребителски
кредит № FL657352/11.10.2012 г. с кредитополучател Я. К. М., ЕГН **********, предсрочно
изискуем изцяло, считано от 06.06.2021 г., поради забава в плащанията на дължими вноски,
за предсрочната изискуемост на който кредит кредитополучателят е надлежно уведомен,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда - 13.08.2021 г., на основание чл.130 ГПК .
26
ОСЪЖДА „Ю. Б." АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от Изпълнителните директори и членове на Управителния съвет П. Д. и Д.
Ш. и Прокуриста М. В. ДА ЗАПЛАТИ в полза на адвокат от АК Варна - П. Й. Н. , ЕГН
********** , със служебен адрес *** СУМАТА от общо 400.00 лв. ( четиристотин лева ) –
адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство на ответницата в
исковото производство, съразмерно на отхвърлената част на исковете и на основание чл.38 ,
ал.2 от Закона за адвокатурата .
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните с Въззивна жалба пред Окръжен
съд Варна в двуседмичен срок, считано от получаване на преписа .
РЕШЕНИЕТО в прекратителната част , имаща характер на Определение , подлежи на
обжалване от страните с Частна жалба в едноседмичен срок, считано от получаване на
преписа .
ПРЕПИС от Решението да се връчи на страните по делото чрез процесуалните йм
представители.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
27