РЕШЕНИЕ
№ 525
гр. Пловдив, 10.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
шести октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова
като разгледа докладваното от Светлана Ив. Изева Въззивно гражданско дело
№ 20215300501724 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл.258 и сл.от ГПК.
Образувано по въззивна жалба на „Фератум България“ЕООД,ЕИК-
*********,гр.София,чрез пълномощника адв.Д.Г. против решение №
261152/12.04.21г.,постановено по гр.д.№ 5608/20г.по описа на ПдРС,14-ти гр.с.,с което е
признато за установено в отношенията между страните К. И. Д.,ЕГН-********** и
„Фератум България“ЕООД,че сключеният между тях договор за потребителски кредит №
415060/05.08.16г.,е недействителен на осн.чл.22 от ЗПК във вр.с чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК.В
жалбата се излагат подробни съображения за твърдяната неправилност на решението и се
иска отмяната му.Не се ангажират доказателства.Претендират се разноски.
Въззиваемата К. И. Д., ЕГН-********** чрез пълномощника си адв.Е.И. изразява
становище за неоснователност на въззивната жалба по съображения,изложени в писмен
отговор.Иска потвърждване на атакуваното решение.Не ангажира доказателства.Претендира
разноски по делото за адв.възнаграждение на осн.чл.38,ал.2 от ЗА.
ПдОС намира жалбата за процесуално допустима.Подадена е в законоустановения
срок от легитимирана страна против подлежащ на обжалване съдебен акт.
При разглеждането на въззивната жалба по същество ПдОС намира за установено
следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по предявени от К. И. Д.
против „Фератум България“ЕООД искове с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК.Иска се
1
установяването на нищожността на договор за потребителски кредит от 05.08.16г.,при
условията на евентуалност-на клаузата на чл.5 от същия договор като неравноправна на
осн.чл.143,т.9 от ЗЗП.
По делото е безспорно,а и се установява от представените писмени доказателства,че
страните са сключили на 05.08.16г.договор за потребителски кредит,с който заемодателят-
„Фератум България“ЕООД е предоставил на заемателя- К. И. Д. сумата от 2000лв.,която
сума последната се е задължила да върне на 12 месечни вноски от по 205лв.Параметрите на
договора са при уговорен фиксиран ГЛП от 23%,ГПР-49,11% и посочена общо дължима
сума от 2460лв.
Договорът е сключен при обезпечение-поръчителство,(предоставено по избор на
заемателя от Фератум Банк вместо от избрано от заемателя лице) в полза на заемодателя.
(чл.5 от договора).Сключен е и договор за гаранция (поръчителство)между Фератум Банк и
К. И. Д.,като поръчителството е възмездно-при такса за предоставянето му в размер на
общо 1540лв.,дължима от Д.,заплащана на равни месечни вноски (12 на брой) в размер на
128,33лв.
Не се спори,че ответникът е изпълнил задължението си да предостави уговорената
сума на заемателя на 05.08.16г,както и че договорът е сключен при условията на ЗПФУР.
По делото е изготвена и приета неоспорена ССЕ,от която е видно,че в ГПР
ответникът е включил като разход само договорната лихва,но не и таксата гарант по
договора за гаранция,като годишният процент,с който се оскъпява кредита със заплащането
на таксата гарант е 84% спрямо главницата по кредита.
Твърденията на ищцата са,че сумата от 1540лв. възнаграждение за поръчителството
от трето лице-Фератум Банк е следвало да бъде включена в ГПР и нейното невключване
заблуждава потребителя.Поради това счита,че не е спазено изискването на чл.11,ал.1,т.10 от
ЗПК.Отделно излага твърдения,че не е спазено изискването и на чл.11,ал.1,т.20 от ЗПК
поради липса на информация за задължението на потребителя при отказ да погаси
главницата и лихвата,както и лихвения процент на ден.
Касае за договор,който е потребителски по см.на чл.9 от ЗПК,поради което спрямо
него са приложими разпоредбите на ЗПК.
Районният съд е уважил иска за установяване недействителността на договора за
потребителски кредит,като е приел,че не е спазено изискването на чл.11,ал.1,т.10 от
ЗПК,съгласно който договорът трябва да съдържа ГПР по кредита и общата сума,дължима
от потребителя,изчислени към момента на сключване на договора за кредит,като се посочат
взетите предвид допускания,използвани при изчисляване на ГПР по определения в
приложение № 1 начин.Съдът е посочил,че според дадената в § 1,т.2 от ДР на ЗПК
дефиниция,„Обща сума,дължима от потребителя“представлява сборът от общия размер на
кредита и общите разходи по кредита на потребителя,които пък представляват всички
разходи по кредита,включително лихви,комисиони,такси,възнаграждение за кредитни
посредници и всички други разходи,пряко свързани с договора за потребителски
2
кредит,които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати,вкл.разходите за допълнителни услуги,свързани с договора за кредит,и по-
специално застрахователните премии в случаите,когато предоставянето на кредита е в
резултат на търг.клаузи и условия.Първоинстанционният съд е приел,че записаната в
договора обща дължима сума от 2460лв.не включва допълнителното плащане от 1540лв.по
договора за гаранция,а това допълнително плащане следва да се включи в общата
сума,доколкото допълнителното плащане е задължително условие за предоставянето на
кредита.С това допълнително плащане се покриват разходи във връзка със задължението за
предоставяне на сумата и следва да се включат в ГПР,а тогава съгл.чл19,ал.1 от ЗПК ГПР
би надхвърлил законовото ограничение от 50%,тъй като съгл.ССЕ той става 84% при
включване в него и на възнаграждението за гаранцията.
Така районният съд стига до извода,че посочените в договора за потребит.кредит
ГПР от 49,11% и обща дължима сума от 2460лв.всъщност не отговарят на действителните
такива,а са с по-ниски стойности и съответно представляват невярна информация,което
следва да се окачестви като заблуждаваща търговска практика съгл.чл.68г,ал.4 от ЗЗП във
вр.с чл.68д,ал.1 от ЗЗП.Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на
чл.19,ал.4 от ЗПК и изискванията на чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК и не му позволява да прецени
реалните икономически последици от сключването на договора.В подкрепа на това си
разбиране районният съд е цитирал и съдебна практика.
Тези изводи напълно се споделят и от настоящата инстанция.Неоснователни са
възраженията в жалбата,че първостепенният съд не се е мотивирал защо таксата за гарант
следва да бъде включена в ГПР,напротив-изложил е подробни мотиви за това,които е
подкрепил и с многобройна съдебна практика.Без значение е факта,че ищцата е избрала
поръчителя си,тъй като от съдържанието на договора и на преддоговорната информация е
видно,че на Д. е предоставена единствено възможността да избира кой да бъде поръчителят-
избрано от нея лице или Фератум Банк,но при всички случаи условие за сключване на
договора е било предоставянето на обезпечение под формата на поръчителство,след
преценка от страна на заемодателя на кредитоспособността на потребителя.След като
ищцата е избрала възмездното поръчителство от Фератум Банк,то ответникът е следвало да
включи възнаграждението за това поръчителство в ГПР,което обаче не е направено.
Неоснователно е и възражението,че не е налице заблуждаваща търг.практика по
см.на чл.68г,ал.4 от ЗЗП във вр.с чл.68д,ал.1 от ЗЗП.След като в общата сума по кредита не е
включено възнаграждението за поръчителя,това въвежда потребителя в заблуждение
относно размера на ГПР,който не е 49,11%,както е посочено в договора за потребителски
кредит,а 84%, надвишавайки значително законовото ограничение от 50%.
По изложените по-горе съображения настоящата инстанция намира,че районният съд
е стигнал до правилни изводи,които обстойно е мотивирал и които се споделят и от
въззивния съд,поради което е постановил правилно и законосъобразно решение,което следва
да се потвърди.
Разноски с оглед изхода на спора се дължат от жалбоподателя на въззиваемата
3
страна.Същите са за адв.възнагражение пред въззивната инстанция,но доколкото са
претендирани на осн.чл.38,ал.2 от ЗА,следва да се определят в размер на
402,20лв.съгл.НМРАВ № 1/04г.и да се присъдят на пълномощника на въззиваемата Д.-адв.Е.
И. за оказаната от нея безплатна правна помощ.
Водим от горното,съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 261152/12.04.21г.,постановено по гр.д.№ 5608/20г.по
описа на ПдРС,14-ти гр.с.
ОСЪЖДА „Фератум България“ЕООД,ЕИК-*********,със седалище гр.София да
заплати на адвокат Е.Г. И., АК-Пловдив,служебен адрес:гр.Пловдив,ул.“Хан Кубрат“№
2,личен № **********,сумата от 402,20лв.разноски за адв.възнаграждение на осн.чл.38,ал.2
от ЗА за оказаната безплатна правна помощ на К. И. Д.,ЕГН-********** пред въззивната
инстанция.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4