Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Димитринка Гайнова | |
за да се произнесе, взе предвид следното: Ищецът Б. Р. Б. от гр.Г. чрез пълномощниците си адв.Л.Р. и адв.М.Д. излага в исковата си молба, че длъжностното лице В.С., служител при Служба по В.-гр.В. към А. по В.-гр.С. на длъжността „старши специалист”, в периода 16.04.2008г.-26.09.2008г. лично и при условията на посредствено извършителство, чрез съдии по В. при ВТРС, в кръга на службата си съставила официални документи-удостоверения за вещни тежести №№ 3316, 3317, 3318 и 3319 от 16.04.2008г.; №№ 5514, 5515, 5516 и 5517 от 13.06.2008г. и №№ 9247, 9248, 9249 и 9250 от 26.09.2008г., в които е удостоверила неверни обстоятелства, несъответстващи на извършените в регистъра вписвания, отбелязвания и заличавания по съответните партиди и с цел да бъдат използвани тези документи като доказателство за липса на тежести при изповядване на сделки по покупко-продажба. Излага и че по повод констатираните незаконосъобразни действия е образувано НОХД № .../ 2010г. по описа на ВТРС, приключило с влязло в сила споразумение , съгласно което В. С. е призната за виновна в това, че в периода 16.04.2008г.-26.09.2008г. лично и при условията на посредствено извършителство, чрез съдии по В. при ВТРС, в качеството си на длъжностно лице „старши специалист” в Служба по В.-гр.В. към А. по В.-гр.С., в кръга на службата си е съставила официални документи-удостоверения за вещни тежести №№ 3316, 3317, 3318 и 3319 от 16.04.2008г.; №№ 5514, 5515, 5516 и 5517 от 13.06.2008г. и №№ 9247, 9248, 9249 и 9250 от 26.09.2008г., в които е удостоверила неверни обстоятелства. Твърди, че въз основа на изготвените от В.С. в качеството й на „старши специалист” в Служба по В.-гр.В., удостоверения за тежести №№ 9247, 9248, 9249 и 9250 от 26.09.2008г.е изповядана сделка по покупко-продажба на имоти, находящи се в новопостроена жилищна сграда с административен адрес: гр.В., У.”И. Х.” № 6 Б, а именно: 1. апартамент № 27, на 6-ти жилищен етаж, с площ 83,81 К.м., в завършен груб строеж, състоящ се от две спални, дневна с кухненски бокс, баня с тоалетна, тоалетна, антре и две тераси, с подробно описани граници, заедно с принадлежаща му изба № 12, с площ от 4,67 К.м., с подробно описани граници, заедно със съответните 3,2426 % ид.ч. от общите части на сградата и 22,1331% ид.ч. от правото на собственост върху УПИ I-..., в К.552 с обща площ от 1.331.00 К.м.; 2. ателие № 4, на партерен етаж, с площ от 29,08 К.м., в завършен груб строеж, състоящо се от зала, склад и тоалетна, с подробно описани граници, заедно със съответните на застроената площ 1,1661% ид.ч. от общите части на сградата и отстъпено право на строеж върху 36 К.м., ведно с 8,1331 % от правото на собственост върху УПИ I-..., в К.552 с обща площ от 1.331.00 К.м.; 3. ателие № 5, на партерен етаж, с площ от 22,09 К.м., в завършен груб стоеж, състоящо се от зала, склад и тоалетна, с подробно описани граници, заедно със съответните на застроената площ 0,8858 % ид.ч. от общите части на сградата и отстъпено право на строеж върху 27,35 К.м., ведно с 6,1331 % от правото на собственост върху УПИ I-..., в К.552 с обща площ от 1.331.00 К.м; 4. ателие № 6, на партерен етаж, с площ 28,19 К.м., в завършен груб строеж, състоящо се от зала, склад и тоалетна, подробно описани граници, която сделка е материализирана в нотариален акт , вписан във Вх.Рег. №... от 26.09.2008г., акт № 88, том 25, дело №.../2008г. Твърди, че в резултат на издадените от служителката официални документи, които ищецът изрично е изискал от продавача като условие и гаранция за изповядване на сделката, същият е придобил в собственост описаните по-горе обекти, като оригиналите на цитираните удостоверения за тежести са представени и приложени в оригинал в нотариалното производство. Излага, че по-късно от пресата узнал, че за закупените от него имоти са налице извършени продажби и вписани тежести както следва: 1. на 02.10.2006г.-договорна ипотека върху ателие № 4, 5 и 6; 2. на 01.12.2006г.-договорна ипотека с кредитор „Българо Американска кредитна банка” върху апартамент № ... и изба № 12; 3. на 07.03.2007г.- договорна ипотека с кредитор „Българо Американска кредитна банка” върху ателие № 4, 5 и 6; 4. на 15.08.2007г.-договорна ипотека с кредитор „Първа инвестиционна банка” върху ателие № 4, 5 и 6 ; 5. на 24.10.2007г.- договорна ипотека с кредитор „Юнионбанк” върху апартамент № 27 и изба № 12; 6. на 30.01.2008г.- договорна ипотека с кредитор банка „Пиреус” върху апартамент № 27 и изба № 12; 7. на 18.03.2008г.- договорна ипотека с кредитор банка „ДСК” върху апартамент № 27 и изба № 12; 7. на 16.04.2008г.- договорна ипотека с кредитор „Юнионбанк” върху ателие № 4, 5 и 6; 8. на 30.05.2008г.- договорна ипотека с кредитор Ивайло Бобев върху апартамент № 27 и изба № 12; 9. на 06.06.2008г.-продажба с купувач Г.С. на апартамент № 27 и изба № 12; 10. на 13.06.2008г.-продажба с купувач И. Н. Б. на апартамент № 27 и изба № 12. Излага и че удостоверението за тежести е официален удостоверителен документ, който може да се възприеме от лицето, на което е предявен като редовен официален документ и годен да създаде заблуждение у него, както и че служители на А. по В. обработват всички подлежащи на вписване актове и въз основа на тях се извършват справки, издават се удостоверения и се правят преписи, като по този начин се дава публичност и гласност на извършените вписвания, което гарантира сигурност при извършването на сделки с недвижими имоти. Твърди, че в резултат на незаконосъобразното действие-лъжливото документиране в официален документ, извършено от длъжностното лице на А. по В. по повод изпълнение на неговата дейност, с цел документът да бъде използван от друго лице за въвеждането в заблуждение на ищеца относно липсата на вещни тежести върху закупуваните имоти, за същия са настъпили вреди: 1.имуществени, представляващи: заплатени суми в размер на 50000лв. по изповядана сделка за покупко-продажба на недвижим имот, върху който са налице договорни ипотеки и извършени продажби; сума в размер на 1500лв. местен данък за придобиване на имот и нотариални такси в размер на 322,50 лв.; общо имуществени вредви-51822,50 лв.; 2. неимуществени вреди, изразяващи се в подронване на чувството му за доверие в органите и служителите на М. на П., формиращо усещане за правна и социална несигурност, безсънÞе, породило нуждата от прием на съответни лекарства, чувство за депресия и чувство за вина към семейството, осигурило средствата за осъществената сделка, както и продължителното време на дискомфорт в семейството му по описаните причини, които вреди същият счита, че са в размер на 20000лв. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника М. на П. да му заплати посочените суми, представляващи обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, тъй като писмените справки по издаване на удостоверения за извършените вписвания се изготвят от служителя на Служба по В., като обаче подписването на справката и удостоверяването верността на посочените обстоятелства се извършва от съдията по вписвания. Счита, че доколкото дейността по изготвяне на справката съставлява техническа дейност, а дейността на съдиите по вписвания по издаването на удостоверенията е правоохранителна дейност с гражданскоправни последици, то обезщетението за имуществени и неимуществени вреди, настъпили в резултат на сделката, сключена въз основа на издадените удостоверения за тежести, с които са удостоверени неверни обстоятелства, следва да бъде заплатено от М. на П., каквато е трайната практика на ВКС. Моли ответникът да му заплати и законната лихва за забава върху сумата 51822,50 лв. за периода от 26.09.2008г. да датата на завеждане на делото-10682,05 лв., както и законната лихва, считано от датата на завеждане на делото до окончателното изплащане на сумите. Претендира разноски. Постъпил е отговор на исковата молба от ответника М. на П.. Заема становище, че искът е недопустим поради липсата на пасивна процесуална легитимация, тъй като длъжностното лице С., за което ищецът твърди, че е съставила официални документи-описаните у-ния за тежести, е на длъжност при Служба по вписвания-гр.В., поради което пасивно легитимирано лице е не М. на П., а А. по В.. Заема становище и че искът е неоснователен и недоказан /ако съдът приеме, че същият е допустим/, тъй като от доказателствата по делото не се установява наличието на вреди, причинени от действията на служител на М. на П., поради това, че В.С., от чиито незаконосъобразни действия се твърди да са настъпили за ищеца вреди, е служител в Служба по В., а не в М. на П.. Предвид на това счита, че не е осъществен фактическият състав на чл.49 от ЗЗД, освен това не са налице доказателства, установяващи реално претърпени вреди от ищеца, изразяващи се в нарушаване на правата му като резултат от незаконосъобразни действия от страна на служители на М. на П.. Моли да бъде отхвърлен предявеният иск. Пълномощникът на третото лице-помагач на ответника В. С. адв.П. заема становище, че искът е недопустим, тъй като М. на П. не е пасивно легитимирано да отговаря по такъв предявен иск, поради това, че доверителката му С. е служител при А. по В., а не към М. на П.. За третото лице-помагач на ответника А. по В. не се явява представител и не заема становище по предявения иск. Като обсъди и прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните, съдът намира за установено следното: Видно от приложения по делото нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ..., том пети, вх.рег.№ ..., дела № ... от 26.09.2008г. е, че ищецът Б. Б. е закупил недвижими имоти, находящи се в новопостроена жилищна сграда с административен адрес: гр.В., У.”И. Х.” № 6 Б, а именно: 1. апартамент № 27, на 6-ти жилищен етаж, с площ 83,81 К.м., в завършен груб строеж, състоящ се от две спални, дневна с кухненски бокс, баня с тоалетна, тоалетна, антре и две тераси, с подробно описани граници, заедно с принадлежаща му изба № 12, с площ от 4,67 К.м., с подробно описани граници, заедно със съответните 3,2426 % ид.ч. от общите части на сградата и 22,1331% ид.ч. от правото на собственост върху УПИ I-..., в К.552 с обща площ от 1.331.00 К.м.; 2. ателие № 4, на партерен етаж, с площ от 29,08 К.м., в завършен груб строеж, състоящо се от зала, склад и тоалетна, с подробно описани граници, заедно със съответните на застроената площ 1,1661% ид.ч. от общите части на сградата и отстъпено право на строеж върху 36 К.м., ведно с 8,1331 % от правото на собственост върху УПИ I-..., в К.552 с обща площ от 1.331.00 К.м.; 3. ателие № 5, на партерен етаж, с площ от 22,09 К.м., в завършен груб стоеж, състоящо се от зала, склад и тоалетна, с подробно описани граници, заедно със съответните на застроената площ 0,8858 % ид.ч. от общите части на сградата и отстъпено право на строеж върху 27,35 К.м., ведно с 6,1331 % от правото на собственост върху УПИ I-..., в К.552 с обща площ от 1.331.00 К.м; 4. ателие № 6, на партерен етаж, с площ 28,19 К.м., в завършен груб строеж, състоящо се от зала, склад и тоалетна, подробно описани граници. Видно от нотариалния акт е, че цената на имотите, предмет на сделката, е общо 50000лв. с включен ДДС, която сума купувачът Б. е заплатил изцяло на продавача преди подписване на нот.акт. В нотариалния акт нотариусът е посочил, че се е уверил, че продавачът е собственик на имотите, предмет на сделката и че на продавача не е известно за тях да има висящи съдебни спорове, вписани ипотеки, възбрани и права на трети лица. В нотариалния акт е посочено и че при съставянето му са представени документи, сред които и удостоверения за вещни тежести изх.№ 9247, 9248, 9249 и 9250, издадени от А. по В. гр.В.. Видно от приложените удостоверения № 9247, 9248, 9249 и 9250, е, че същите са издадени от Служба по В. гр.В. на същата дата, на която е изповядана сделката-26.09.2008г. и носят подписа на съдия по В. и на секретар. Удостоверенията са издадени в уверение на това, че в съответните регистри в службата по вписвания върху недвижимите имоти, предмет на сделката /у-ние № 9249-за ателие № 4, у-ние № 9248-за ателие № 5, у-ние № 9247-за ателие № 6 и у-ние № 9250-за ап. № 27 и изба № 12/, няма вещни тежести /ипотеки, възбрани/, вписани искови молби, особени залози за периода от 1998г. до датата на издаване на удостоверенията. В у-нията са посочени и старите собственици на имотите-Т.М., Б.Ц., Д.М. и Т.М. /собственици от 1998г. до 21.07.2006г./, и собствениците след това /продавачите по цитираната сделка/- „Л.-Й. П.”, Й. П. и П. П. Като доказателство по делото е приложен обвинителен акт № 00049 от ...2009г. на Р.п.-В. Т., видно от който е повдигнато обвинение срещу В. М. С. за извършено от нея престъпление по чл.311 ал.1 вр.чл.26 от НК. Въз основа на внесения в съда обвинителен акт е образувано НОХД № .../ 2010г. по описа на ВТРС, производството по което е приключило с влязло в сила на 18.03.2010г. споразумение, съгласно което подсъдимата В. С. е виновна в това, че в периода 16.04.2008г.-26.09.2008г. в гр.В., при условията на продължавано престъпление, лично и при условията на посредствено извършителство-чрез съдиите по В. при ВТРС Д. Д. и Д. Н., в качеството си на длъжностно лице-старши специалист в Служба по В. гр.В. към А. по В., в кръга на службата си, съставила официални документи-удостоверения за вещни тежести № № 3316, 3317, 3318 и 3319 от 16.04.2008г.; № № 5514, 5515, 5516 и 5517 от 13.06.2008г. и № № 9247, 9248, 9249 и 9250 от 26.09.2008г., в които удостоверила неверни обстоятелства, които не съответстват на извършените в регистъра вписвания, отбелязвания и заличавания по съответните партиди, а именно-че върху описаните в удостоверенията недвижими имоти в съответните регистри няма вписани тежести, с цел да бъдат използвани тези документи като доказателство за отразените в тях обстоятелства, поради което и на осн.чл.311 ал.1 вр.чл.26 от НК й е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от четири месеца. В хода на разследването е било установено, че върху процесните недвижими имоти са били налице вписани тежести, съгласно писмо на Служба по В. гр.В. от 28.08.2009г., т.е. имотите не са били „чисти” от тежести, както е посочено в удостоверенията, съставени от В. С., а именно: 1. на 02.10.2006г.-договорна ипотека върху ателие № 4, 5 и 6; 2. на 01.12.2006г.-договорна ипотека с кредитор „Българо Американска кредитна банка” върху апартамент № 27 и изба № 12; 3. на 07.03.2007г.- договорна ипотека с кредитор „Българо Американска кредитна банка” върху ателие № 4, 5 и 6; 4. на 15.08.2007г.-договорна ипотека с кредитор „Първа инвестиционна банка” върху ателие № 4, 5 и 6 ; 5. на 24.10.2007г.- договорна ипотека с кредитор „Юнионбанк” върху апартамент № 27 и изба № 12; 6. на 30.01.2008г.- договорна ипотека с кредитор банка „Пиреус” върху апартамент № 27 и изба № 12; 7. на 18.03.2008г.- договорна ипотека с кредитор банка „ДСК” върху апартамент № 27 и изба № 12; 7. на 16.04.2008г.- договорна ипотека с кредитор „Юнионбанк” върху ателие № 4, 5 и 6; 8. на 30.05.2008г.- договорна ипотека с кредитор И.Б. върху апартамент № 27 и изба № 12; 9. на 06.06.2008г.-продажба с купувач Г. С. на апартамент № 27 и изба № 12; 10. на 13.06.2008г.-продажба с купувач И. Н. Б. на апартамент № 27 и изба № 12. Този твърдян от ищеца факт не се оспорва от ответника и третите лица-помагачи. По делото са разпитани свидетелите: В. С., в приятелски отношения с ищеца, и св.В.П., също в приятелски отношения с ищеца. Св.С. посочва, че познава Б. от шест години, като имали връзка, но сега били само приятели. Работели заедно до преди година и половина, като имали А. за недвижими имоти. Излага, че получили предложение да закупят тези имоти, което им се сторило добра инвестиция, но тъй като тогава нямали финансовата възможност да ги закупят, бащата на Б. им помогнал финансово като им дал основната част от средствата за сделката. Излага, че поискали удостоверение за вещни тежести и документите за сделката и тези удостоверения ги представил собственикът на имота чрез посредник. Сочи, че се запознали с удостоверенията за вещни тежести, видели, че има подпис на съдията, подпис на изготвилия у-нията, че са заверени. Видели, че в удостоверенията пише, че няма възбрани, и това всъщност ги подтикнало да закупят имотите, тъй като били спокойни. Знаела, че най-важното при сделки за покупко-продажби на имоти е имотът да е „чист” от тежести . Излага, че няколко месеца по-късно с тях се свързал посредникът и им казал, че около имота има нещо нередно, да отидат в Службата по вписвания да проверят. След като подали заявление до Службата и след като излязло удостоверението за тежести, се оказало, че има възбрани върху имотите от няколко банки, както и че не са единствените им собственици.Ден по-късно видели и във вестника статията, която била публикувана за въпросния човек. Излага и че ищецът като разбрал за посочените тежести върху имота и че не са единствените му собственици, се притеснил ужасно много, две седмици отказал да излиза да се среща с каквито и да било хора, не се хранел, не спял изобщо, не говорел, бил ужасно притеснен и уплашен от това, което щяло да последва, тъй като ставало въпрос за немалка сума. Свидетелката посочва и че по това време живеели заедно с Б. и познавала семейството му, той искал винаги да прави добро впечатление на баща си и се стремял към това, поради което сега изпитвал огромно чувство на вина към него. Сочи, че първоначално му било много трудно въобще да започне разговор за това нещо, чудел се как да подходи. Обърнали се към специалист-психиатър и психолог и ходел на сеанси. Излага, че малко след това затворили агенцията заради тази сделка. Когато ставало въпрос за недвижими имоти, Б. категорично отказвал да говори и да се обсъждат въпроси, свързани с имоти и с дейността, която извършвали като А.. Често след това имал моменти, когато се задъхвал, изпадал в някаква паника, не искал да излиза от къщи, твърдял, че се страхува и не искал да се угасят лампите, стояли по цял ден и нощ на светнати лампи.Често изпадал в депресии, затварял се в себе си. Ходил и при невролог заради състоянията, в които изпадал. Свидетелката излага, че в практиката си не е имала друг такъв случай и не знае какъв друг документ може да поиска освен удостоверението за тежести. Сочи, че понякога е ходела да проверява в книгите за тежести, но в случая не е проверявала, тъй като за нея няма значение кой й дава удостоверението за тежести след като съдържа всички необходими реквизити, най-вече подпис и печат. Посочва и че след този случай на Б. не му е приятно да ходи по институции, страхува се, не знае какво да очаква след това, изпитва недоверие, вече нямал вяра към държавните институции когато трябва да му бъде издаден документ, който да удостоверява нещо и особено към Службата по вписвания. Променил се много емоционално и вследствие на това и на други причини вече нямали връзка. Отношенията му с баща му след този случай вече не били добри, тъй като той загубил доверието си в него. Свидетелят П. излага, че се запознал с ищеца преди три години във връзка с неговата работа.Бащата на Б. имал база за разкомплектоване на автомобили, а той като автомонтьор започнал да купува от него авточасти. Виждали се с Б. три-четири пъти седмично. Първоначално впечатленията му били, че той е много забÓвен и весел човек, често се събирали и си прекарвали добре. Силно впечатление му направил моментът, в който ищецът се променил и се отдръпнал от компанията, което се случило преди две години. Споделил с него, че е загубил голяма сума пари и не му е никак приятно, чувствал се предаден и до известна степен виновен пред баща си, тъй като парите били от него. Вече не бил същият човек, изгубил желание за развитие въобще, станал по-затворен, по-тих, не се забавлявал така, както преди, не можел да се отпусне. Рядко разговарял за отношенията с баща си, изпитвал вина към него, защото е изгубил неговите пари. Като доказателство по делото е прието медицинско направление от 07.06.2010г., издадено от ИПСМП Д.Д.Т., специалист психиатър, от което е видно, че на Б. е поставена диагноза „паническо разстройство”. По делото е приложена съдебнопсихиатрична експертиза, изготвена от вещото лице Д.Н., чието заключение съдът възприема изцяло като компетентно и обективно. Вещото лице посочва, че вследствие действието на преживения стрес от измамата Б. е развил краткотрайно невротично състояние-остра стресова реакция. Сочи, че последващото продължително въздействие върху личността му /и наличието на някои акцентуирани характерови черти в нея/ на неизяснеността на ситуацията са довели до развитие на друго невротично страдание: разстройство в адаптацията с преобладаване на други емоции, които освен потиснатото настроение са и тревожност, безпокойство, напрежение, гняв и раздразнителност. Продължителността му при Б. е около 4-5 месеца, като симптомите постепенно отслабвали. Това разстройство в адаптацията се проявявало като страдание, което е в пряка причинно-следствена връзка с измамата. Експертът сочи, че то е невротично състояние, което не би се проявило без действието на стресора и последващата го стресираща житейска ситуация. Паническото разстройство, което е получил Б. нямало пряка- причинно-следствена връзка с измамата, а по-скоро е причинено от кумулация на стресогенни житейски събития, свързани с нея. По делото е приложена и тройна съдебнопсихиатрична експертиза, изготвена от вещите лица Д.Н., Д.Ц.-психиатри и Д.П.-психолог. Вещите лица психиатри при направеното психиатрично изследване сочат, че вследствие действието на преживяния стрес от измамата ищецът е развил краткотрайно невротично състояние-остра стресова реакция, като последващото продължително въздействие върху личността му на неизяснеността на ситуацията и някои акцентуирани характерови черти са довели да развитие на друго невротично страдание- разстройство в адаптацията с преобладаване на други емоции, паническо разстройство. Експертите излагат, че освен потиснатото настроение се наблюдават и други емоции-тревожност, безпокойство, напрежение, гняв и раздразнителност. Вещите лица констатират и че това невротично страдание при ищеца се проявява като такова, което е в пряка причинно-следствена връзка с измамата и преживяването на неизясненост и невъзможност за контрол върху ситуацията. Излагат, че продължителността му при Б. е 4-5 месеца като симптомите му отслабват постепенно. Посочват и че към момента на освидетелстването не се наблюдават симптомите на това невротично състояние, което е отзвучало напълно. Излагат и че освен , че страданието има пряка връзка със стресора, то кореспондира и с някои личностни особености на Б., които допринасят за развитието му-действена личност, свикнала да разрешава проблемите си чрез активност, която в случая е поставена в ситуация на безпомощност, повишена чувствителност по отношение на справедливост и честност. Констатират и че след претърпяната травма и последствията от нея, Б. рязко променя начина си на живот, характера и насочеността на социалните си взаимоотношения, като най-болезнено въздействие върху психиката му е оказало това, че в измамата участва държавен служител. Експертите установяван и че първата паническа криза ищецът преживява през пролетта на 2010г., като пристъпът на паника няма пряка причинно-следствена връзка с преживяната измама, а по-скоро е резултат от кумулация на стресогенни житейски събития, свързани с нея. Сочат и че острата стресова ситуация се предизвиква от неочакваността и голямата сила на стресора, а разстройството в адаптацията и паническото разстройство са резултат на продължителното му въздействие на психотравмената ситуация и въздействието на неяснотата по отношение на развитието й върху една активна и динамична личност, която се стреми да възстанови контрола върху живота си, но не успява в тези си усилия. Вещото лице психолог при направеното психологическо изследване посочва, че ищецът е екстравертна и емоционална личност, която съм момента на изследването дава депресивен облик на преживяванията и поведението си, макар че се опитва чрез психологическата си защита да го прикрива. Излага, че характерни за момента механизми на психологическа защита при него са: регрес, разцепване /разум от емоции/, генерализиране и интелектуализиране. Сочи и че е налице повишена мнителност и афектна готовност, отчужденост от хората и ограниченост на контактите, както и че личната и социална активност е сведена до минимум, неприсъщ му преди събитието. Експертът посочва, че наличието на скрита депресия е израз на дълбочината на психотравмените му преживявяния и опита му да се справя с тях. Вещото лице психолог посочва и че въпреки усилията си да не демонстрира това, ищецът преживява случилото се и към момента на изследването като психотравма. Констатира, че ищецът продължава да преживява обстоятелствата около измамата емоционално, макар и вече по-слабо. Налице са били и страхови изживявяния, намерили своя пик в паническата криза година след събитието. Вещите лица сочат, че описаните невротични състояния и психотравмата водят до изостряне на някои характерови черти-недоверие към хора и особено към държавни институции, мнителност, затваряне в себе си, ограничаване на контактите с близки и приятели. Посочват, че острата реакция на стрес е отзвучала, разстройството в адаптацията-също, а паническото разстройство е състояние на индивидуални различия при всеки отделен човек и е възможно да бъде излекувано, както и е възможно в бъдеще да бъде възстановена симптоматиката, което може да няма връзка с преживяната психотравма. При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи: Предявени са обективно съединени искове срещу ответника М. на П. с правно основание чл.49 от ЗЗД за обезщетение за имуществени и неимуществени вреди. За да бъде основателен един иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД е необходимо да са налице няколко предпоставки. Отговорността по чл. 49 от ЗЗД е субсидиарна. Тя съществува дотолкова, доколкото виновно са причинени вреди от лице, на което е възложена известна работа. При тази отговорност възложителят отговаря не лично за своите действия или бездействия, а за такива на причинителя на вредата. Отговорността по чл.49 от ЗЗД е безвиновна отговорност на възложителя. За възникване отговорността по този текст от закона е необходимо възникналите вреди да са причинени от действия, съставляващи изпълнение или по повод изпълнението на възложената работа.Тази отговорност има обезпечително-гаранционна функция и настъпва при наличието на следните предпоставки: вреди, причинени на пострадалия, вредите да са причинени от лице, на което отговорният по чл. 49 ЗЗД е възложил някаква работа, вредите да са причинени при или по повод изпълнението на работата, възложена от ответника и работникът да има вина за причинените вреди. От доказателствата по делото се установява наличието на всички посочени елементи на този фактически състав. Безспорно установено по делото-приложената влязла в сила присъда, цитирана по-горе, е, че служителката на Служба по В.-гр.В.-А. по В.-гр.С., В. С. лично и при условията на посредствено извършителство-чрез съдиите по В. при ВТРС Д.Д. и Д.Н., в качеството си на длъжностно лице-старши специалист в Служба по В.-гр.В. в кръга на службата си, съставила официални документи-удостоверения за вещни тежести № № 9247, 9248, 9249 и 9250 от 26.09.2008г., в които удостоверила неверни обстоятелства, които не съответстват на извършените в регистъра вписвания, отбелязвания и заличавания по съответните партиди, а именно-че върху описаните в удостоверÕнията недвижими имоти в съответните регистри няма вписани тежести, с цел да бъдат използвани тези документи като доказателство за отразените в тях обстоятелства. Безспорно се установява от приложеното по делото нот.дело № 869/ 2008г. на нотариус Д.Р. с район на действие ВТРС, че тези удостоверения за тежести са представени при изповядване на сделката между ищеца като купувач и „Л.-Й. П.”-гр.В. като продавач, и приложени по нот.дело. Съгласно приложения нот.акт № ..., том пети, вх.рег.№ ..., дело № .. от 26.09.2008г. на нотариус Д.Р., ищецът е закупил от посочения продавач недвижими имоти, подробно описани по-горе, като видно от нот.акт е, че същият е заплатил на продавача преди подписване на акта напълно сумата 50000лв.-цената на закупените недвижими имоти. Безспорно е установено в хода на разследването, че върху процесните недвижими имоти са били налице вписани тежести, съгласно писмо на Служба по В. гр.В. от 28.08.2009г., наложени и вписани през 2006г., 2007г. и 2008г.-преди изповядване на сделката с Б., както и продадени два пъти през 2008г.- преди изповядване на сделката с Б. /подробно описани по-горе/. Именно в това се изразяват настъпилите в патримониума на ищеца имуществени вреди-същият е заплатил цената на имоти, които не само са с вписани върху тях наложени тежести-няколко ипотеки, а и са били продадени вече, т.е. продавачът не е бил техен собственик. Видно от събраните по делото доказателства-показанията на св.С., ищецът не би закупил имотите, ако е знаел, че върху тях има вписани тежести, още по-малко ако са били вече обект на продажба. Пак от показанията на тази свидетелка се установява, че ищецът е закупил процесните имоти именно защото се е уверил, че върху същите няма наложени тежести, след като е видял удостоверенията за тежести /с посочени по-горе номера/, подпечатани и подписани от съдия по В., и точно тази сигурност и увереност, че имотите са „чисти” откъм тежести, които са създали у него посочените официални документи, поради това, че са издадени от държавен орган, го е подтикнала да ги закупи. Предвид на това, налице е пряка причинна връзка между дейността по издаването от В.С. и подписването от съдиите по вписвания Д. и Н. на удостоверенията за тежести, съдържащи неверни данни, и настъпилите в патримониума на ищеца имуществени вреди. Досежно възражението на ответника, че следва да бъде ангажирана отговорността по чл.49 от ЗЗД не на М. на П., а на А. по В., тъй като служителката В.С., съставила удостоверенията за тежести, съдържащи неверни данни, е служител на А. по В., а не на М. на П.. Този факт-че В.С. е служител на А. по В. е безспорен. Безспорен е и фактът, че съдиите по вписвания се назначават от министъра на П. /чл.281 от ЗСВ/, предвид на което М. на П. притежава качеството „възложител” по смисъла на чл.49 от ЗЗД досежно извършваната от съдиите по вписвания работа. Посочените удостоверения за тежести са подписани като издадени от съдиите по вписвания Д. и Н. и от служителката С.. Подписът на съдията по вписвания се явява завършващ фактическия състав на В., отразяванията в официален свидетелстващ документ, какъвто представлява удостоверението за тежести. С подписа си съдиите по вписвания удостоверяват верността на посочените в удостоверенията обстоятелства, което предполага, че съдията по вписвания предварително ги е проверил. Положеният подпис на съдията по вписвания предполага, че удостоверението е издадено след надлежна проверка, включително и от съдията по вписвания. Без значение е кой извършва техническото действие по съставянето и издаването на документа, тъй като той придобива качеството „официален документ” едва след подписа на съдията по вписвания, тъй като съгласно чл.50 ал.2 от Правилника за В., писмените справки /които се състоят и в издаване на удостоверения за В., отбелязванията или заличаванията съгласно чл.44 от Правилника/ се изготвят и записват в регистъра от натоварения за това служител, заверяват се от служителя и се подписват от съдията по вписвания. В този смисъл издаването на удостоверение за тежести включва: технически действия на служителя от службата по вписвания, който изготвя справката за наличието на вписвания, отбелязвания или заличавания и я заверява; правоохранителна дейност на съдията по вписвания, който подписва изготвената справка, при което бива издаден юридически акт с гражданскоправни последици. Предвид на това, удостоверение за тежести, несъдържащо подписа на съдия по В. не представлява официален документ, и не би могъл да произведе правни последици. В този сýисъл претърпените от ищеца вреди са настъпили в резултат на документираните неверни данни в удостоверенията за тежести, което документиране е извършено от служителката на Служба по В.-В. С. и от съдиите по вписвания Д. и Н. Същите с подписите си върху издадените удостоверения за тежести са удостоверили съдържащите се в тях данни, които обаче впоследствие са се оказали неверни. Именно с полагането на подписите на съдиите по вписвания посочените удостоверения за тежести придобиват качеството на официални документи и пораждат правни последици. Без дейността на съдиите по вписвания това би било невъзможно предвид разпоредбата на чл.50 ал.2 от Правилника за В..Предвид на това, в случая причина за настъпването на вредоносния резултат в патримониума на ищеца е именно дейността на съдиите по В., подписали удостоверенията за тежести, съдържащи неверни данни, които неверни данни са документирани в удостоверенията от служителката С.. Налице е пряка причинна връзка между тази дейност и настъпилите вреди за ищеца. Предвид на това, съгласно чл.49 от ЗЗД следва да бъде ангажирана отговорността на възложителя на работата-М. на П.. Досежно неимуществените вреди: Освен имуществените вреди, обсъдени по-горе, ищецът е претърпял и неимуществени вреди, изразяващи се в накърняване на неговата психическа сфера. Както посочват свидетелите по делото, чиито показания си кореспондират, след сключване на сделката, и по-конкретно след узнаване на факта, че върху имотите, предмет на сделката са учредени множество ипотеки и същите са били вече два пъти обект на покупко-продажба, които факти не са били отразени в удостоверенията за тежести, представени при сключване на сделката пред нотариуса, ищецът коренно се променил. Притеснил се изключително много, защото взел парите за сделката от баща си, отказвал да излиза дълго време и да се среща с хора, не се хранел, не спял, не говорел, бил много уплашен от това, което ще последва. Потърсил специализирана помощ от психиатър и психолог.Затворил се в себе си, задъхвал се често и изпадал в паника, не искал да излиза от дома си и да се гаси осветлението в него. Изпитвал страх и недоверие. Затворил агенцията за недвижими имоти, в която работел заедно с приятелката си-св.Стефанова. Загубил доверието на баща си и изпитвал вина към него. Изгубил желанието си за развитие. Вече нямал вяра към държавните институции, особено когато трябвало да му бъде издаден документ от някоя служба и най-вече от Службата по вписвания. От приетите по делото експертни заключения се установява, че ищецът вследствие на преживения стрес от измамата е развил невротично състояние-остра стресова реакция. Последващото продължително въздействие върху личността му /която е дейна, екстровертна и емоционална, с изострено чувство за справедливост/ на неизяснеността на ситуацията са довели до развитие на друго невротично страдание: разстройство в адаптацията с преобладаване на други емоции, които освен потиснатото настроение са и тревожност, безпокойство, напрежение, гняв и раздразнителност. Установено е, че продължителността на това невротично страдание у ищеца е около 4-5 месеца, като симптомите постепенно отслабвали. Това разстройство в адаптацията се проявявало като страдание, което е в пряка причинно-следствена връзка с измамата. Видно от заключенията на експертите, това невротично състояние не би се проявило без действието на стресора и последващата го стресираща житейска ситуация. Констатирано е и че след претърпяната травма и последствията от нея, Б. рязко е променил начина си на живот, характера и насочеността на социалните си взаимоотношения, като най-болезнено въздействие върху психиката му е оказало това, че в измамата участва държавен служител. Година след случая Б. получава и паническо разстройство, като според експертите пристъпът на паника няма пряка причинно-следствена връзка с преживяната измама, а по-скоро е резултат от кумулация на стресогенни житейски събития, свързани с нея. Видно от констатациите на вещото лице-психолог, ищецът преживява случилото се като психотравма и към момента. Същият продължава да преживява обстоятелствата около измамата емоционално, макар и вече по-слабо. От заключението на вещите лица се установява и че невротичните състояния и психотравмата са довели до изостряне на някои характерови черти-недоверие към хора и особено към държавни институции, мнителност, затваряне в себе си, ограничаване на контактите с близки и приятели. По отношение размера на обезщетението за неимуществени вреди: същото се определя съгласно чл.52 от ЗЗД по справедливост, като съдът има предвид общите схващания за понятието. Размерът на обезщетението трябва да съответства на обществения критерий за справедливост и да бъде съобразено с икономическата конюнктура и инфлационните процеси в страната. По справедливост се определя не само размерът на следващото се обезщетение, но и естеството и характера на страданията, които подлежат на обезщетяване. От събраните по делото доказателства, обсъдени подробно по-горе се установява, че ищецът е преживял силен стрес, описан като интензитет по-горе, променил е отношението си към хората и държавните институции в негативен аспект, променил се е животът му също в негативен план, станал е по-затворен и мнителен човек, продължава да преживява емоционално обстоятелствата около сделката. Предвид на това, съдът счита, че следва да определи обезщетението за неимуществени вреди в размер на 15000лв., който размер счита, че е справедлив и напълно отговаря на действително причинените вреди, на техния вид и степен на засягане, и в максимална степен ще възмезди понесените страдания от ищеца.Сумата ще следва да се присъди ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането-26.09.2008г., тъй като съгласно разпоредбата на чл.84 ал.3 от ЗЗД при непозволено увреждане длъжникът се смята в забава без покана. Предвид изложеното, съдът счита, че следва да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца обезщетение за имуществени вреди в размер на 50000лв., ведно със законната лихва от датата на увредата-26.09.2008г., както и обезщетение за неимуществени вреди в размер на 15000лв., ведно със законната лихва от датата на увредата-26.09.2008г. Основателен и доказан е и искът за законната лихва за забава върху сумата 50000лв.-обезщетение за имуществени вреди, считано от датата на увредата-26-09.2008г. до датата на завеждане на делото-15.05.2010г. Размерът й съдът изчисли чрез ЕПИ “on-line” калкулатори-в размер на 10306,57 лв. Искът за неимуществени вреди за разликата от 15000лв. до 20000лв. следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан. Искът за имуществени вреди за разликата от 50000лв. до 51822,50 лв. също ще следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан. Липсват ангажирани доказателства по делото, от които да се установява извършени от ищеца плащания за местен данък за придобиване на имотите в размер на 1500 лв. и за нотариални такси в размер на 322,50 лв. При този изход на делото ответникът следва да заплати на ищеца направените от него разноски по делото-за държавна такса и възнаграждения на вещите лица, съразмерно уважената част от исковете-3382,75 лв. Разноски за адвокатско възнаграждение са претендирани, но тъй като няма данни такива да са направени /по делото има приложени само пълномощни, без данни да са заплатени адвокатски възнаграждения/, то не се присъждат. Водим от горното, съдът Р Е Ш И : ОСЪЖДА М. на П. да заплати на Б. Р. Б. от гр.Г. О., У.”М.” № 9, В., ЕГН * сумата 50000лв. /петдесет хиляди лева/ обезщетение за имуществени вреди, представляващи заплатена сума за покупка на недвижими имоти съгласно нотариален акт за покупко-продажба № 912, том пети, вх.рег.№ ..., дело № ... от 26.09.2008г. на нотариус Д.Р. с район на действие ВТРС, находящи се в новопостроена жилищна сграда с административен адрес: гр.В., У.”И.Х.” № 6 Б-апартамент № 27 ведно с принадлежащата му изба № 12; ателиета №№ 4, 5 и 6, за които са издадени удостоверения за тежести №№ 9247, 9248, 9249 и 9250 от 26.09.2008г., представени при изповядване на сделката пред нотариуса, в които са удостоверени неверни обстоятелства, несъответстващи на извършените в регистъра вписвания, отбелязвания и заличавания по съответните партиди, които удостоверения са съставени от В. М. С. и подписани от съдия по В. при Служба по В.-гр.В., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 15.05.2010г. до окончателното изплащане. ОСЪЖДА М. на П. да заплати на Б. Р. Б. от гр.Г. О., У.”М.” № 9, В., ЕГН * сумата 10306,57 лв. /десет хиляди триста и шест лева и петдесет и седем стотинки/, представляваща заÛонната лихва за забава върху сумата 50000лв., считано от датата на увредата-26.09.2008г. до датата на завеждане на делото-15.05.2010г. ОСЪЖДА М. на П. да заплати на Б. Р. Б. от гр.Г. О., У.”М.” № 9, В., ЕГН * сумата 15000лв. /петнадесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в психични травми-безсъние, депресия, чувство за вина към семейството, подронване чувството му за доверие в органите и служителите на М. на П., формирано усещане за правна и социална несигурност, претърпени в резултат на извършената сделка за покупко-продажба на недвижими имоти съгласно нотариален акт за покупко-продажба № ..., том пети, вх.рег.№ ..., дело № ... от 26.09.2008г. на нотариус Д.Р. с район на действие ВТРС, находящи се в новопостроена жилищна сграда с административен адрес: гр.В., У.”И. Х.” № 6 Б-апартамент № 27 ведно с принадлежащата му изба № 12; ателиета №№ 4, 5 и 6, за които са издадени удостоверения за тежести №№ 9247, 9248, 9249 и 9250 от 26.09.2008г., представени при изповядване на сделката пред нотариуса, в които са удостоверени неверни обстоятелства, несъответстващи на извършените в регистъра вписвания, отбелязвания и заличавания по съответните партиди, които удостоверения са съставени от В. М. С. и подписани от съдия по В. при Служба по В.-гр.В., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 26.09.2008г. до окончателното й изплащане. ОТХВЪРЛЯ предявените искове от Б. Р. Б. от гр.Г. О., У.”М.” № 9, В., ЕГН *, срещу М. на П. за обезщетение за имуществени вреди за разликата от 50000лв. до 51822,50 лв.; за законна лихва за забава за разликата от 10306,57 лв. до 10682,05 лв.; и за обезщетение за неимуществени вреди за разликата от 15000лв. до 20000лв. като неоснователни и недоказани. ОСЪЖДА М. на П. да заплати на Б. Р. Б. от гр.Г. О., У.”М.” № 9, В., ЕГН * разноски по делото съразмерно уважената част от исковете в размер на 3382,75лв. Решението е постановено при участието на трети лица-помагачи на ответника М. на П.-А. по В. и В. М. С. от гр.В.. Решението подлежи на въззивно обжалване пред Великотърновския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните. Окръжен съдия: |