Р Е
Ш Е Н
И Е №
гр.Русе, 08.01.2021 г.
В И М
Е Т О Н А Н А
Р О Д А
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, VI-ти граждански състав,
в публично
заседание на 10-ти декември през две хиляди
и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА
БАДЖИЕВА
при секретаря ГАЛЯ Г., като разгледа докладваното от съдията гр.дело №156 по описа за 2020
година, за да се произнесе,
съобрази следното:
Ищцата К.Г.Ц. твърди, че е работила по трудово
правоотношение при ответника “ ВИТТЕ Аутомотив България“ ЕООД, съгласно трудов
договор №3150/03.07.2019г., сключен на основание чл.61, ал.1, чл.62, ал.1,
чл.66 и чл.67, ал.1, т.1, вр.чл.70 и чл.71 от КТ, на длъжност „работник
сглобяване на детайли“ ,
с основно трудово възнаграждение в
размер на 850.00 лева и допълнителни трудови възнаграждения. На 09.01.2020г. й
била връчена Заповед №С-1931/20.12.2019г., с която се прекратявал трудовия й
договор, считано от 01.01.2020г. на основание чл.71 от КТ.
Твърди,
че извършеното уволнение е незаконосъобразно и необосновано, като излага
подробно съображенията си: Работодателят не бил спазил клаузата за 1-месечно
предизвестие, съгласно раздел 1, т.2 от договора. Счита, че поради отсъствието
си от 20.09.2019г. до 19.12.2019г., в който период била в болничен,
работодателят не е могъл да прецени качествата й при изпълнение на възложената
й работа. Заповедта страдала и от пороци, тъй като в нея неправилно било
посочено правното основание – “чл.3, ал.1 от Трудовия договор“, като в договора
нямало такъв член и точка.
Моли
съда да постанови решение, с което да отмени Заповед №С-1931/20.12.2019г. на
управителя на ответното дружество, с която на основание чл.71 от КТ е прекратен
трудовия й договор, като незаконосъобразна, да я възстанови на длъжността,
заемана до прекратяване на трудовия й договор и да й заплати обезщетение по
чл.225, ал.1 КТ за времето през което е останала без работа поради уволнението
за шест месеца, в общ размер на 6860.64 лева (брутен размер) за периода от
01.01.2020г. до 01.07.2020г.
Предявени са обективно кумулативно съединени искове, както следва: 1)
конститутивен иск за признаване уволнението за незаконно и неговата отмяна, с
правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда КТ); 2)
конститутивен иск за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност, с
правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ и 3)
осъдителен иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ
за заплащане на сумата 6860.40 лева /брутен размер/- обезщетение за времето, през което ищцата е останала без работа поради
уволнението за максимален период от шест месеца, считано от прекратяване на
договора, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното плащане /молба –уточнение от 02.07.2020 г.
/.
Ответникът “ВИТТЕ Аутомотив България“ ЕООД не оспорва трудовото правоотношение и прекратяването му в срока за
изпитване, като сочи, че същото е законосъобразно, а основанието за
прекратяване, щом е в изпитателния срок, не изисква посочване на мотиви за
това. Пояснява,
че с оглед ползван от ищцата отпуск по болест срокът за изпитване се удължава с
броя неприсъствени дни, поради което изпитателният срок е настъпил на дата,
последваща прекратяването на правоотношението. Претендира разноски.
При проверка на материалите по делото, съдът намира от
фактическа страна следното:
Видно от приетия по делото трудов договор № 3150/03.07.2019 г.
ищцата е постъпила на работа в същия ден при ответника на длъжност „работник сглобяване на
детайли“ при
пълно работно време с основно месечно възнаграждение в размер на 850.00
лева. Договорът бил сключен със срок за изпитване от шест месеца, уговорен в
полза на работодателя. Допълнително било посочено, че договорът може да бъде
прекратен с 1-месечно
предизвестие и за двете страни / съгласно разпоредбата на чл. 326 КТ, когато се трансформира в безсрочен/. При подписване
на договора ищцата била запозната с длъжностната си характеристика, за което е положила
подпис.
Не се спори между страните, че за периода 20.09.2019 г.
– 19.12.2019 г. ищцата е била в отпуск, поради временна неработоспособност, за което
са представени
3 бр. протоколи от ортопедична ЛКК, от които е видно че са издадени : болничен лист № Е 20198466828 за времето от 21.09.2019 г. до
20.10.2019 г., болничен лист № Е 20198467060 за периода 21.10.2019 г.
– 19.11.2019 г. и болничен лист № Е 20198861609 за периода 20.11.2019 г.
– 19.12.2019 г.
Приложена е заповед № С-1931/20.12.2019 г.,
връчена на ищцата на 09.01.2020 г., с която трудовото правоотношение на ищцата е
било прекратено от ответника на основание чл. 71, ал. 1 КТ, съгласно който
текст до изтичане на срока за изпитване, страната, в чиято полза е уговорен,
може да прекрати договора без предизвестие.
Русенският районен съд, вземайки предвид материалите по
делото и доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение (чл. 12 от ГПК) и закона (чл. 5 от ГПК),
прави следните правни изводи:
По отношение на иска по чл.
344, ал. 1, т. 1 от КТ:
Уважаването на иск на така предявеното основание предпоставя липса на
проведено от ответника пълно и главно доказване на обстоятелствата,
установяващи законосъобразно прекратяване на трудовия договор, тежестта за
което е указана на работодателя с доклада на съда по делото.
Страните не спорят, а и от приетите писмени доказателства се установява,
че същите били обвързани от валидно възникнало трудово правоотношение,
прекратено със заповед на работодателя №С-1931/20.12.2019 г., считано от 01.01.2020 г. на основание чл. 71 КТ – едностранно, без предизвестие и в срока за
изпитване. Обстоятелствата са били отделени за безспорни с определение на съда от
14.10.2020 г.
Изпитателният срок представлява по същество модалитет на договора и дава право на
работодателя да прекрати същия едностранно и без предизвестие през времетраене
на изпитателния срок, без да аргументира волеизявлението си, т. е. без да
мотивира акта си, тъй като преценката дали да приеме работника окончателно на
работа или не е изцяло в неговата власт и тази преценка не подлежи на съдебен контрол.
Същевременно, съдът счита, че както към датата на издаване на заповедта за прекратяване на договора – 20.12.2019 г., така и към датата на
връчване на заповедта -09.01.2020г., изпитателният срок не е изтекъл, тъй като при приложение на чл.70, ал.
4 от КТ в същия не се включва времето, през което работникът е бил в
законоустановен отпуск от общо 90 дни, за което са представени доказателства.
Неоснователно е твърдението,
наведено в исковата молба, че процесната заповед страда от пороци, тъй като в
нея неправилно било посочено правното основание – чл.3 от трудовия договор.
Правното основание, на което е прекратено трудовото правоотношение е чл.71 от КТ и същото е посочено в заповедта, като е изписано и словесно. Допълнително
работодателят е посочил и клаузата на трудовия договор, в която страните са
уговорили, че договорът се сключва със срок на изпитване, като очевидно е
допусната техническа грешка при изписване на
номера, като вместо правилния чл.2 от трудовия договор е посочен грешно
чл.3 от същия.
Неоснователен е и довода в исковата молба, че уволнението е
незаконосъобразно като извършено непосредствено след изтичане на отпуска по болест
(на следващия календарен ден). Видно от оспорения акт
трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 71 КТ. При прекратяване
на договор в изпитателния срок и на посоченото основание, дори закрилата, установена с разпоредбата на чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ не
намира приложение /в този смисъл и Решение № 1549 от 17.10.2002 г. по гр. д. №
3053 от 2001 г., ІІІ ГО на ВКС/. За пълнота на изложеното следва да се обобщи, че
страната, в чиято полза е уговорен срок на изпитване може да прекрати сключения
трудов договор без предизвестие във всеки един момент до изтичане на уговорения
срок, включително и през първите дни на изпълнение на възложената работа и
независимо от наличието на ползван отпуск поради временна неработоспособност
поради общо заболяване, в който смисъл е съдебната практика на ВКС /вж.решение
№ 376 от 26.10.2011г. по гр.д. № 1405/10г. на ІV г.о. на ВКС, още и решения №
765 от 11.01.2011г. по гр.д.№ 228/10г.на ІІІ г.о., № 716 от 27.12.2010г. по
гр.д.№ 253/09г. на ІІІ г.о., решение №65 от 24.03.2015г. по гр.д.№ 5669 по
описа за 2014г. на ІІІ г.о. /. Предвид разпоредбата на чл.71 ал.1 от КТ, тя не
е длъжна да мотивира прекратяването на договора. Достатъчно е ясно и безусловно
да изрази волята си. Отрицателната преценка за изпитването от страната, в чиято
полза то е уговорено, е окончателна и не подлежи на проверка за
законосъобразност от страна на съда, защото произтича от свободата на
договаряне между страните, съгласили се да сключат този вид трудов
договор.
Предвид гореизложеното и съобразно горепосочената задължителна съдебна
практика, съдът намира за неотносими към правния спор наведените в исковата
молба твърдения за мотивите на работодателя за прекратяване на трудовото
правоотношение. Както
вече бе отбелязано, работодателя не е необходимо
да излага причините, които са го мотивирали да прекрати трудовото
правоотношение с ищеца по делото, а дори да бяха изложени, то същите не
подлежат на съдебен контрол. Уместно е да се
отбележи, че доколкото от постъпването на
работа на ищцата – 03.07.2019 г., до
прекратяването на договора -20.12.2019г., е изтекъл
достатъчен срок, в който качествата на служителя да бъдат оценени от работодателя, който да формира
преценка дали желае продължаване на правоотношението или неговото прекратяване.
Не
на последно място следва да се отбележи, че прекратяването на трудовия договор на ищеца е по
реда на чл. 71 от
КТ, предоставящ възможност на страната, в чиято полза е уговорен изпитателен
срок, да прекрати правоотношението едностранно преди изтичането му, като
прекратяването не е предпоставено от предизвестие. В този смисъл, правилото на
чл. 71, ал. 1 от КТ изключва приложението на чл. 326 от КТ. Правилото за спазване на 1-месечно предизвестие при прекратяване на договора би
имало сила едва след изтичане на изпитателния срок.
Съобразно изложеното по-горе за законността на уволнението, съдът намира
предявената искова претенция за неоснователна, поради което следва да бъде
отхвърлена.
По искът с правно основание чл.344, ал.1, т.2 КТ:
Искът е акцесорен спрямо иска по чл.344, ал.1 от КТ и уважаването му е
възможно, само ако бъде уважен главния - признаване на уволнението за незаконно
и неговата отмяна. Тъй като тази предпоставка не е налице, предявения иск за
възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност се явява
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По искът с правно основание чл.344, ал.1,т.3, вр .чл.225, ал.1 КТ:
Искът е акцесорен спрямо иска по чл.344, ал.1 от КТ и уважаването му е
възможно, само ако бъде уважен главния - признаване на уволнението за незаконно
и неговата отмяна. Тъй като тази предпоставка не е налице, предявения иск за
присъждане на обезщетение за оставане без работа на ищеца поради незаконно
уволнение се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен в целия си предявен
размер от 6860.64 лева.
По разноските:
На основание чл.78, ал.3 ГПК, ответника има право на разноски, като е
представляван от адвокат и е представил доказателства за направени такива в
размер на общо 610.00лв., за трите иска по чл.344 КТ, съобразно списък по чл.80 ГПК.
Ищеца е релевирал възражение по чл.78, ал.5 ГПК за намаляване поради
прекомерност на разноски на ответника за адвокатско възнаграждение до размера
на минималното такова по НМРАВ. По което съдът намира следното: Съгласно чл.7,
ал.1 от НМРАВ по искове за отмяна на уволнение и възстановяване на работа,
минималното адв. възнаграждение е не по-малко от размера на минималната работна
заплата за страната към момента на сключване на договора за правна помощ, а за
трудови дела с определен интерес – съобразно ал. 2. Минималната за страна
раб.заплата от 01.01.2020г. е 610.00лв.
При което за исковете по чл.344, ал.1, т.1 и 2 КТ минималното адв.
възнаграждение е именно 610.00лв. Иска по чл.344, ал.1, т.3 КТ е с цена 6860.64 лв. Съгласно чл.7, ал.2, т.3 от НМРАВ при интерес от 5000 до 10
000 лв. - 580 лв. + 5 % за горницата над 5000 лв., като при
тази цена на иска минималното адв. възнаграждение е 673,00лв., което явно не е включено
при договоряне на адв.възнограждение. Договорените и
платени от ответника разноски за адв. възнаграждение в размер на 610лв.
не надхвърлят минималния размер. Ето защо и съдът намира за обоснован размер на
разноски за адв.възнаграждение, което е под предвидения минимум по
НМРАВ и поради това не подлежи на намаляване, а възражението
за прекомерност е неоснователно. Поради което на ответника ще се присъдят
направените разноски в размер на общо 610.00лв.,
които ще се осъди ищеца да му заплати.
Мотивиран от гореизложеното, съдът,
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ, предявеният
от К.Г.Ц., ЕГН **********,*** срещу “ВИТТЕ Аутомотив България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Русе,
местност Слатина, ул.“Индустриален парк“, №19, представлявано от
управителя д-р Х. Х., иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за отмяна на Заповед № С-1931/20.12.2019 г.
на управителя на дружеството, като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ, предявеният
от К.Г.Ц., ЕГН **********,*** срещу “ВИТТЕ Аутомотив България“ ЕООД, ЕИК *********, иск с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност
при ответника, като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ, предявеният
от К.Г.Ц., ЕГН **********,*** срещу “ВИТТЕ Аутомотив България“ ЕООД, ЕИК *********, иск с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 3 КТ за присъждане на обезщетение за времето, през което е
останала без работа, поради незаконно уволнение, за периода 01.01.2020 г.
– 01.07.2020 г., в брутен
размер на 6860.64
лева, ведно със законната лихва от 15.01.2020 г.,
като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78,
ал. 3, К.Г.Ц., ЕГН **********,*** да заплати на “ВИТТЕ Аутомотив България“ ЕООД, ЕИК ********* сумата от 610.00 лева – разноски в настоящото производство за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Русенски окръжен съд
с въззивна жалба в двуседмичен срок от датата на съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Районен
съдия: