РЕШЕНИЕ
№ ………..
гр.
София, 04.12.2017 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ти състав, в публично заседание на осемнадесети октомври две
хиляди и седемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: АЛБЕНА БОТЕВА
при
секретаря Юлия Асенова, като разгледа гр.
дело № 12313/2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 365 и сл. ГПК.
Образувано
е по искова молба с вх. № 127229/10.10.2016 г., предявена от
Б.К.И., с ЕГН: **********, с адрес: ***, против З. "Б.И." АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***.
Ищецът
Б.К.И.
твърди, че на 01.04.2016 г., около 13.07 ч., в гр. Бургас, на ул. „*******, И.Р.П.,
при управление на лек автомобил „Ауди
А6“, с рег. № *******, нарушил правилата за движение по пътищата, като при
предприемане на маневра за завой на ляво, не пропуснал движещия се с предимство
мотоциклет „Пиаджо М-28“, в резултат на което реализирал пътно-транспортно
произшествие (ПТП) с мотоциклет „Пиаджо М-28“.
По
случая било образувано досъдебно производство (ДП) № 434 ЗМ-327/2016 г. по
описа на 2-ро РУ – гр. Бургас, пр.пр. №
1147/2016г. по описа на РП – Бургас, което с Постановление от 12.07.2016 г.
било прекратено, на основание чл. 343,
ал.2 от НПК.
Ищецът
твърди, че при настъпване на описаното пътно-транспортно произшествие (ПТП) е
бил водач на мотоциклет „Пиаджо М-28“. В резултат на ПТП, ищецът получил следните
увреждания: контузио капитис, охлузвания и кръвонасядания по лицето, тялото и
крайниците, счупване на лява ключица.
След ПТП, ищецът бил приет за лечение в „МБАЛ
Бургас“ АД, като се оплаквал от силна болка в главата и в областта на лявото
рамо. Било установено счупване на лявата ключица, била поставена ортеза за
обездвижване на крайника и било предписано медикаментозно лечение. Въпреки лечението,
травмата не била възстановена и ищецът бил хоспитализиран в МБАЛ „С.“ ЕООД, за
периода от 26.04.2016 г. до 29.04.2016 г. Проведено било оперативно лечение,
чрез извършване на репозиция на фрагментите и поставяне на компресивна
остеосинтеза с плака и винтове. В зоната на костния дефект била направена
автоостеопластика. Ищецът твърди, че възстановителният процес не е приключил и
към датата на предявяване на исковата молба, като ищецът изпитвал значителни
затруднения в ежедневието си за обслужване на битови и хигиенни нужди. Травмата
на главата протекла с изразена общомозъчна симптоматика – главоболие, гадене,
световъртеж, проблеми със съня.
Ищецът твърди, че преживеният стрес от ПТП е
станал причина за множество негативни емоции, силно главоболие, проблеми със
съня и често изпитване на безпокойство и страх от моторни превозни средства.
Ищецът изпитвал и болки и страдания.
В
исковата молба се твърди, че към датата на увреждането, ответникът е
застраховал гражданската отговорност на лицата, управляващи правомерно лек автомобил „Ауди А6“, с рег. № *******, включително и на
водача И.Р.П..
Застрахователната полица била със срок на действие от 16.11.2015 г. до 15.11.2016
г.
Предвид
изложеното, ищецът моли, да бъде постановено решение, с което ответникът да
бъде осъден да му заплати 30 000 лева, представляващи обезщетение за
претърпените от Б.К.И. неимуществени
вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на непозволеното увреждане
(01.04.2016г.) до окончателното им изплащане. Ищеца претендират и направените
по делото разноски.
В
срока по чл. 367 ГПК, ответникът З. „Б.И.“ АД е депозирал отговор на исковата
молба. Ответникът не оспорва, че към датата на процесното ПТП е застраховал
гражданската отговорност на лицата, управляващи правомерно лек автомобил „Ауди А6“, с рег. № *******, включително и на
водача И.Р.П..
Оспорва иска с възражението, че е неоснователен. Оспорва, че виновен за процесното ПТП е водачът на лек автомобил „Ауди А6“, с рег. № *******. Евентуално
ответникът поддържа, че исковата претенция е в завишен размер съобразно
действително претърпените вреди, не съответства на принципа на справедливостта
и на установената съдебна практика. Оспорва и претенцията за присъждане на
законна лихва за периода от датата на ПТП до завеждане на исковата молба. Претендира
направените по делото разноски.
В
допълнителната искова молба, ищецът поддържа иска по изложените съображения.
Заявява, че претенцията му е съобразена с принципа на справедливостта и
съдебната практика. Сочи, че отговорността на застрахователя е функционално
обусловена от тази на прекия причинител на увреждането и затова застрахователят
отговаря за всички причинени вреди при същите условия като прекия причинител,
поради което изпада в забава от датата на непозволеното увреждане.
В
допълнителния отговор на исковата молба, ответникът поддържа релевираните
възражения.
Съдът
приема от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правна квалификация чл. 267, ал.1 КЗ, вр. чл. 226, ал.1 КЗ–отм., но приложим съгласно § 22 о КЗ, обн., ДВ, бр. 102
от 29.12.2015 г., в сила от 01.01.2016г.
Съгласно чл. 226, ал. 1, КЗ (отм.), увреденият,
спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко
от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, който, съгласно ал.
2 на чл. 226 КЗ (отм.), може да прави
възраженията, които произтичат от договора и
от гражданската отговорност на застрахования. Видно от
законовата разпоредба, за да бъде уважен иска, следва да бъде установено
наличието на валидно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”
между ответника - застраховател и делинквента относно управлявания от последния
автомобил. Наред с това, за да се ангажира отговорността на застрахователя,
следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на
чл. 45 от ЗЗД /деяние, вреди, противоправност, причинна връзка и вина/,
пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован за
обезщетяване на причинените вреди, тъй като отговорността на застрахователя е
функционално обусловена от отговорността на застрахования деликвент и има
вторичен характер – застрахователят дължи обезщетение за вредите, доколкото
застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице за репатрирането им. Вината се
предполага – чл. 45, ал.2 от ЗЗД, като опровергаването на тази презумпция е в
тежест на ответника при условията на обратно пълно доказване.
В
настоящия случай не се спори по делото, че към 01.04.2016 г. (датата на
процесното ПТП), по силата на Договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“, сключен на 13.11.2014 г. във формата на застрахователна полица № BG/02/115002809247/13.11.2015
г., валидна от 16.11.2015 г. до 15.11.2016 г., З. „Б.И.“ АД е застраховало
гражданската отговорност на лицата, правомерно управляващи лек автомобил „Ауди
А6“, с рег. № *******, включително и на водача И.Р.П.. Този факт е приет за
безспорен и ненуждаещ се от доказване в отношенията между страните по делото (с
определение от 18.10.2017 г.), а и се установява от представената
Справка от базата данни на Информационния център към Гаранционен фонд.
Установяват
се и останалите правопораждащи правото на ищеца юридически факти,
представляващи елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД.
Съдът
приема за установено по делото, че на 01.04.2016 г., около 13.07 ч., в гр. Бургас, на ул. „*******, е
реализирано ПТП между лек автомобил
„Ауди А6“, с рег. № *******, управляван от И.Р.П., и мотоциклет (скутер)
„Пиаджо М-28“, с рег. № *******, управляван от ищеца Б.К.И..
Настъпването
на процесното ПТП и участието на лицето, чиято гражданска отговорност е
застрахована при ответника се установява от приетия по делото Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица, съставен от дежурен ПТП -
при ОД на МВР - Бургас, който е посочил, че на 01.04.2016 г. е посетил мястото
на ПТП. В Констативния протокол, като
обстоятелства и причини за ПТП, е посочено, че на 01.04.2016 г., в гр. Бургас,
на ул. „*******, И.Р.П. управлявал лек автомобил „Ауди А6“, с рег. № *******, извършил маневра
ляв завой о отнел предимството на мотоциклет (скутер) „Пиаджо М-28“, с рег. № *******,
управляван от Б.К.И.. В Констативния
протокол е посочено, че на И.Р.П. е съставен АУАН №
345098/01.04.2016 г. за извършено нарушение на чл. 37, ал. 1 ЗДвП.
По делото са представени и План-схема към Констативния
протокол за ПТП и Протокол за оглед на пътно-транспортно произшествие и на
участвалите в него ППС.
Видно
от представеното и прието по делото постановление от 12.07.2016 г. на прокурор
в Районна прокуратура – Бургас, производството по досъдебно производство № 434
ЗМ-327/2016 г. по описа на 2-ро РУ – гр. Бургас, пр.пр. № 1147/2016г. по описа на РП – Бургас
(образувано по повод процесното ПТП) е било прекратено на основание чл. 243 НПК (след
като е установено, че И.Р.П. е осъществил състава на престъплението по чл. 343,
ал. 1, б. „Б“, вр. чл. 342, ал. 1 НК и пострадалият Б.К.И. е заявил желанието
си наказателното производство да бъде прекратено).
По
делото е прието заключението по извършената автотехническа експертиза, което не
е оспорено от страните и което съдът кредитира, като обективно и компетентно.
Вещото лице, след като се е запознало с представените по делото доказателства,
е описало следният механизъм на ПТП: лек автомобил „Ауди А6“, с рег. № *******, се е движел в
гр. Бургас, по ул. „Одрин“, в дясната пътна лента с посока към входа на
паркинга пред Бизнесцентър „Аполо“, със
скорост на движение 20 км./ч. В същото време, мотоциклет „Пиаджо М-28“, с рег.
№ *******, се е движел по същата улица, по лявата пътна лента за посоката на
автомобила и в противоположната му посока. Достигайки до входа на
Бизнесцентъра, водачът на лек автомобил
„Ауди А6“, с рег. № ******* е предприел маневра завой наляво под 90
градуса, за да навлезе в паркинга. Автомобилът е навлязъл в лявата пътна лента
и в този момент е бил ударен от мотоциклета в задната дясна част. ВЛ е
посочило, че причината за настъпване на ПТП са субективните действия на водача
на лекия автомобил, който е предприел маневра ляв завой, навлизайки в пътната
лента за насрещно движение, по която се е движел мотоциклета, като е навлязъл в
опасната му зона за спиране. В заключението по АТЕ е посочено, че водачът на
автомобила е имал възможност да забележи движещия се срещу него мотоциклет и да
предотврати настъпването на ПТП, като не извършва маневра ляв завой преди
преминаването на мотоциклета в права посока пред него. Водачът на мотоциклета ,
движещ се със скорост 45 км./ч. не е имал техническа възможност за спре преди
мястото на удара при навлизане на автомобила в пътната му лента.
От
събраните по делото писмени доказателства епикризи, болнични листа,
изследвания) и от заключението по съдебно-медицинската експертиза, което не е
оспорено от страните и което съдът кредитира изцяло, се установява, че в резултат на процесното
ПТП, Б.К.И. е претърпял следните увреждания: съчетана травма на главата и
тялото, довела до контузия на главата, кръвонасядания по носа, гръдния кош,
лявото коляно и подбедрицата, фрактура на лявата ключица. В деня на травмата – 01.04.2016 г. по
спешност ищецът е бил превозен от екип на ЦСМП до МБАЛ – Бургас, където е бил
прегледан в Спешно отделение. На ищеца била предписана ортеза за обездвижване и
наместване на фрактурираната ключица. Същата била носена от ищеца 20 дни до
постъпването му в МБАЛ – С. София за оперативно лечения. Вещото лице, изготвило
заключението по СМЕ е посочило, че самият факт, че ищецът е потърсил нова
лекарска помощ в МБАЛ – С. София, 26 дни след ПТП, с наличие на оток и болка в
областта на фрактурата на лявата ключица, говори, че приложеното лечение в МБАЛ
– Бургас не е било адекватно на вида и сложността на фрактурата. На 26.04.2016
г., ищецът бил хоспитализиран в МБАЛ – С. София, където било проведено
оперативно лечение на фрактурата на ключицата с компресионна плака, 6 винта и автокостна пластика. Цялостния
лечебен срок продължил 17 дни. ВЛ е посочило, че до провеждане на оперативното
лечение, а именно за 26 дни, ищецът е търпял болки с висока интензивност,
поради неудачния метод за лечение на фрактурата – с напречна фрактурна линия и
голямо разместване на костните фрагменти. След този период до края на 3-ия
месец, болките са били умерени, с временни изострания при по-големи движения в
раменната става. След 3-ия месец фрактурата е зараснала и болките би трябвало
да са утихнали.
Медицинските критерии за пълното възстановяване от
контузиите, кръвонасяданията и охлузванията по главата и тялото, при липса на
усложнения, са до 20 дни, а от фрактурата на ключицата – до 3 месеца. На ищеца
са били издадени три болнични листа за временна неработоспособност, за общ срок
от 78 дни.
При проведения личен преглед, ВЛ по СМЕ не е
установило усложнения, свързани с лечебно-възстановителния процес на ищеца. ВЛ
е посочило, че ищецът е работоспособен, има пълен обем на движения в лявата
раменна става, фрактурата на ключицата е зараснала, като предстои изваждане на
остесинтезния материал – импланта, която е свързана с 10 дни временна
неработоспособност.
По делото са събрани гласни доказателства чрез
разпита на свидетеля С.И.И.. Съдът прецени със засилена критичност показанията
на свидетелката (същата е съпруга на ищеца). След като взе предвид, че същите
са последователни, почиват на непосредствени впечатления и са дадени под страх
от наказателна отговорност, съдът даде вяра и кредитира показанията на разпитаната
по делото свидетелка, с изключение на частта, в която свидетелката сочи, че и
„досега“ (свидетелката е разпитана на 18.10.2017 г.), ищецът „не може напълно
да си движи тази ръка“. В тази част, показанията на св. Иванова противоречат на
заключението по СМЕ, според което има пълен обем на движения в лявата раменна
става.
Свидетелката сочи, че е видяла съпруга си около 15
мин. след настъпване на ПТП и съпругът й имал доста видими наранявания по
лицето, драскотини, кръв. Ищецът бил прегледан, било установено, че има счупена
ключица и в Спешното отделение го обездвижили. Така бил почти 25 дни. През този
период, ищецът имал болки и не можел да върши елементарни нужди. След като
нямало никакво подобрение, ищецът потърсил друг лекар в София и още същия ден
го оперирали. В болницата престоял 3-4 дни. След операцията, ищецът се
възстановил бързо. Свидетелката сочи, че трудното е било преди това, тъй като
ищецът не можел да извършва елементарни дейности. Това състояние продължило
доста време след операцията. Наложило се ищецът да отсъства от работа за около
3-4 месеца. Свидетелката заявява, че катастрофата е променила много ищеца,
същата му се отразила негативно, вече нямал мотор. Водещата ръка при ищеца била
дясната.
При така
установените факти, съдът приема, че се установяват всички елементи от
фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, а презумпцията
по чл. 45, ал.2 от ЗЗД не беше
опровергавана.
Неоснователни са възраженията на ответника, че водачът на лек автомобил „Ауди А6“, с рег. № ******* не е виновен за
настъпването на процесното ПТП. С оглед
установеното от фактическа страна, водачът И.Р.П. е действал
противоправно, тъй като е нарушил разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от Закона за
движение по пътищата /ЗДвП/, предвиждаща, че при завиване наляво за навлизане в
друг път водачът на завиващото нерелсово пътно превозно средство е длъжен да
пропусне насрещно движещите се пътни превозни средства.
В
заключение, съдът приема, че събраните по делото писмени и гласни доказателства
и доказателствени средства установяват предпоставките
от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД и на основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.),
застрахователят по застраховка "Гражданска отговорност" З. „Б.И.“ АД дължи да заплати
обезщетение за доказаните неимуществени вреди на увреденото лице, каквото като
пострадал се явява Б.М.Б.(чл. 265, ал. 2 и ал. 1 КЗ-отм.).
Що
се отнася до размера на обезщетението за претърпените неимуществени вреди съдът
намира следното:
Въпреки
липсата на възможност за съпоставяне между претърпените болки и страдания и
паричната престация, законодателят е дал възможност на увредения да
претендира парично обезщетение за
неимуществени вреди, като е предоставил на съда да прецени във всеки конкретен
случай какъв е справедливият размер на това обезщетение – по силата на чл. 52 ЗЗД, предвиждащ, че обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Понятието "справедливост" не е абстрактно понятие, а е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на
обезщетението при всеки решаван от него спор. Критериите за определяне на този
размер са възрастта на пострадалия, видът, обемът и тежестта на причинените
неимуществени вреди, интензивността и продължителността на претърпените болки и
страдания, продължителността на възстановителния период, общовъзприетото
понятие за справедливост и общото икономическо състояние на обществото, което е
от значение за номиналния размер на обезщетението. Обезщетението за
неимуществени вреди следва да се определи съвкупно като обезвреда за цялостните
последици за здравето и претърпени от ищеца болки, в каквато насока е
константната съдебна практика на всички съдилища в Република България.
В
тази връзка съдът съобрази указанията, дадени с Постановление № 4/68г. на
Пленума на ВС и с Постановление № 17/63г. на Пленума на ВС, съдебната практика
по сходни случаи (решение № 1458 от 11.07.2016 г. по в.гр.д. № 2280/2016 г. на
САС, решение № 2541 по в. гр. д. № 2502/2015 г. на САС) и отчете силата,
продължителността и интензивността на болките и страданията, както са описани
по-горе при установяване на фактическата страна на спора; общата
продължителност на лечебния и възстановителен период – до 3 месеца;
затруднените движения на ръката на пострадалия за период по-дълъг от 30 дни;
възрастта на Б.К.И. към датата на ПТП – 45 г.; както и социално-икономическите
условия към момента на настъпване на ПТП и към настоящия момент.
Съдът
съобрази и че по делото не се доказаха твърденията на ищеца, че травмата на главата е
протекла с изразена общомозъчна симптоматика – главоболие, гадене и
световъртеж, както и че за продължителността на търпените от ищеца болки е
допринесло установеното от заключението по СМЕ „неадекватно“ лечение в МБАЛ –
Бургас.
Предвид
всички тези обстоятелства по настъпването на вредите, вида и характера на
уврежданията, претърпените болки и страдания, степента на увреждане и ефектът,
който са оказали върху начина на живот на Б.К.И., съдът намира, че
справедливото обезщетение за претърпените неимуществени вреди възлиза общо на
сумата от 13 000 лева, за която
сума искът е основателен и следва да се уважи, а за разликата до пълния
предявен размер, следва да се отхвърли.
Съгласно чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) отговорността на застрахователя е обусловена от отговорността на прекия
причинител на увреждането, поради което същата е функционална и застрахователят
се смята в забава с оглед привилата на непозволеното увреждане. При задължение
от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана, поради което
върху определеното обезщетение се дължи лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД - от деня на
увреждането (аргумент от чл. 84, ал. 3 ЗЗД). В този смисъл е и постоянната практика
на ВКС – решение № 6/28.01.2010г. по т.д. № 705/2009г. по описа на ВКС, ТК, ІІ
ТО, решение № 45/15.04.2009г. по т.д. № 525/08г. на ВКС, ТК, решение №
72/30.04.09г. по т.д. № 475/08г. на ВКС, ТК, решение №594/17.10.2006г. по т.д.
№ 192/2006г. на ВКС, ТК и др. Следователно присъдените обезщетения за
неимуществени вреди са дължими от ответника, ведно със законната лихва от
датата на увреждането – 01.04.2016 г.
Относно разноските:
На
основание чл. 78, ал. 8 от ГПК /изм. – ДВ бр.8/2017/, вр. чл.
37, ал.1 от ЗПП вр. чл. 25 от Наредба за заплащането
на правната помощ, на ответника се дължи юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на 300 лева. Съразмерно на отхвърлената част от иска на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, на ответника следва да се присъди
сумата от 168 лева (300
х 0.56) за юрисконсултско
възнаграждение.
На
основание чл.78, ал.1 от ГПК вр. чл. 38,
ал.1, т.2 от ЗА, вр. чл. 7,
ал. 2 от Наредба № 1 за минималният размер
на адвокатските възнаграждения, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
процесуалния представител на ищеца – адв. Ц. С. В., с адрес: ***, офис 5, адвокатско възнаграждение съразмерно
на уважената част от иска в
размер на 614.90 лева (1430 лв. х 0.43).
На
основание чл. 78, ал. 6 ГПК и съобразно уважената
част от иска, ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на Софийски градски
съд, сумата от 508
лева,
които включват: 250 лева
– държавна такса (13 000 лв. х 4%) и 258 лева
(600 лв. х 0.43) – депозит за вещо лица,
от внасянето на които съдът, на основание чл. 83, ал. 2 ГПК, е освободил ищеца.
Така
мотивиран, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, 20 състав,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З. "Б.И." АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати
на Б.К.И., с ЕГН: **********, с
адрес: ***, със съдебен адрес:***-13, офис 5, адв. Ц.В. от САК, на основание
чл. 267, ал.1, вр. чл. 226, ал.1 КЗ
(отм.), сумата от 13 000
лева – главница, представляваща застрахователно
обезщетение за претърпените от Б.К.И. неимуществени вреди от ПТП,
реализирано на 01.04.2016 г., в гр. Бургас, на ул. „*******, ведно със
законната лихва, считано от 01.04.2016 г. до окончателното плащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 267, ал.1, вр. чл.
226, ал.1 КЗ (отм.), за разликата над 13 000 лева до пълния
предявен от 30 000 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА Б.К.И., с ЕГН: **********, с
адрес: ***, да заплати на З. "Б.И." АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 78, ал. 8, вр. с ал. 3 ГПК, сумата от 168 лева – юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА З. "Б.И." АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати
на адвокат Ц. С. В., с ЕГН: **********, с адрес: ***-13,
офис 5, на основание чл. 38, ал.
2 от Закона за адвокатурата, сумата от 614.90
лева – адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА З.
"Б.И." АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление:***, да
заплати на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, на основание
чл.78, ал. 6 ГПК, сумата от 508 лева – разноски по делото, представляващи държавна такса и депозит за
експертиза.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва с въззивна жалба пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: