Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер III-134 29.10.2019 г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен съд, трети
граждански въззивен състав,
На двадесет и втори октомври, две хиляди и деветнадесета
година,
В открито съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Калина Пенева
ЧЛЕНОВЕ: Кремена Лазарова
Йорданка Майска
Секретар: Жанета Граматикова
като разгледа докладваното от съдия Майска гр.д. № 1378 по описа за 2019 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството по делото е по чл.258 и сл.от ГПК и е образувано по въззивна жалба вх.№ 33236/31.07.2019г. на РС-Бургас от
„БПБ” ООД, ЕИК- *********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас,
ул.Гурко № 7Б, представлявано от управителя Андреа Кавики, заявена чрез
адв.Е.Янков с посочен съдебен адрес:***, чрез Гюзал Караулева против
решение № 1831/16.07.2019г. по гр.д.№ 1328/19г. по описа на БРС, в
осъдителната му част, с която въззивника
е осъден да заплати на Е.З.З. сумата от 933лв.-незапалтено трудово възнаграждение
за м.април 2017г., сумата от 1250евро-незаплатени командировъчни и дневни и
сумата от 2123лв.-обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от 14дни за
срока на действие на трудовото правоотношение между страните от 16.04.2015г. до
11.09.2017г..
Въззивникът посочва, че обжалваното решение в
осъдителната му част е постановено при неправилно приложение на материалния
закон и е необосновано. По-конкретно навежда, че е налице неправилно приложение
на релевиращите материално-правни норми, относими към начина на определяне и
размера на командировките и дневните пари на командированото лице, като се
поддържа че последните не се дължат по съображения конкретно развити в
обстоятелствената част на жалбата. Сочи се и неправилен извод на съда че не е
изплатено от работодателя обезщетение по чл.224 КТ от 1115,47лв., с мотив че
сума с посоченото основание не е получена от работника.
Моли, атакуваното решение да бъде отменено в
обжалваните части, като се постанови ново такова по същество, с което да бъдат
отхвърлени изцяло предявените искове. Не са сторени доказателствени искания. Не
се сочат доказателства за събиране.
В срока по чл.263 от ГПК не е
постъпил писмен отговор от въззиваемия Е.З.З., уведомен чрез упълномощения
процесуален представител. Не ангажира нови доказателства, няма доказателствени
искания. Не претендира разноски.
В съдебно заседание процесуални представители на двете страни
не се явяват, редовно уведомени, не са
ангажирани нови доказателства.
Въззивната жалба е подадена против акт на съда,
подлежащ на обжалване, в срока по чл.259 ГПК, от легитимирано лице, поради което е допустима.
Производството пред РС-Бургас е образувано по
предявената от Е.З.З.
с ЕГН-********** исковата молба за
осъждане на „БПБ” АД, ЕИК *********, със седалище гр. Бургас, да му
заплати следните суми: 7652,54 лева – сборно трудово възнаграждение за месеците
март, април, юни, юли и август 2017 год., и 1291,70 лева – сборно обезщетение
за забавеното му плащане за периода 01.04.-12.02.2019 год.; 1250 евро –
неизплатен остатък от командировъчни дневни пари, във връзка с командироване на
ищеца в Холандия през периода 09.04.-28.05.2017 год., и 77,07 евро –
обезщетение за забавеното плащане за периода 01.06.2017-12.02.2019 год.;
2153,20 лева – обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 14 дни за
периода на действие на трудовия договор между страните – 16.04.2015-11.09.2017
год., и 311,02 лева – обезщетение за забавеното му плащане за периода
11.09.2017-12.02.2019 год., всички суми дължими на основание Трудов договор №
29/16.04.2015 год., прекратен от работодателя
със Заповед № 17/11.09.2017 год., ведно с обезщетение за забавено
плащане на всяка от процесните главници, начиная от подаване на исковата молба
– 13.02.2019 год., до окончателното им изплащане.
Възвивникът
е оспорил исковете пред районния съд като неоснователни.
Районният съд е
разгледал искове с правни основания чл. 128, т. 2, чл. 224,
ал. 1 и чл. 215, КТ, чл. 15 и сл., НСКСЧ във вр. с чл. 79, ал. 1, чл. 84, ал. 1
и чл. 86, ЗЗД.
С
обжалваното решение първоинстанционния съд е въззивника е осъден да заплати на Е.З.З. сумата от 933лв.-незапалтено
трудово възнаграждение за м.април 2017г., сумата от 1250евро-незаплатени
командировъчни и дневни и сумата от 2123лв.-обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск от 14дни за срока на действие на трудовото правоотношение между
страните от 16.04.2015г. до 11.09.2017г.. като в останалата част е отхвърлил
претенциите като неоснователни. Решението на БРС в отхвърлителната част не е
обжалвано в тази част и е влязло в сила.
Бургаският
окръжен съд, преди проверка правилността на обжалваното решение извърши
проверка на неговата валидност и допустимост и установи, че същото не страда от
пороци, водещи до нищожност или недопустимост. Следователно решението на
Бургаски районен съд е валидно и допустимо. След като обсъди събраните по
делото доказателства, становищата на страните и като съобрази Закона намира, че
същото в обжалваната част е правилно и законосъобразно.
След извършване на самостоятелна
преценка на представените по делото доказателства, доводите на страните и
разпоредбите на закона, въззивният съдът намира следното:
Не се спори, че
между страните по делото е съществувало трудово правоотношение. Същото е
възникнало по силата на трудов договор №10 от 23.01.2015 г., сключен със срок за изпитване от 6
месеца, в полза на работодателя; работникът е назначен на длъжност "техник
електрообзавеждане на промишлени предприятия". Поради липса на
доказателства за постигнато съгласие между страните за продължаване срока на
действие на този договора, за превръщането му в безсрочен, нито за наличие
трите кумулативни изисквания чл. 69, ал. 1, КТ, първоинстанционният съдът е приел, че договорът от 23.01.2015
год. е бил прекратен с изтичане срока му на 26.07.2015г.. На 16.04.2015 год.
страните са сключили Трудов договор № 29, със срок от 6 месеца, който договор е
трансформиран в безсрочен, а месечното възнаграждение на ищеца е определено на
820 лева; с допълнително споразумение от 01.01.2017 год. основното месечно
трудово възнаграждение на работника е определено на 470 лева, с допълнително
възнаграждение от 2,82 лева за трудов стаж и професионален опит.
Със Заповед № 120/21.02.2017 год.
ответникът е командировал ищеца в Холандия, а с Анекс № 1/07.04.2017 год.
страните са уговорили месечно трудово възнаграждение за срока на командировката
– 3040 лева.
Трудовото правоотношение между страните
е прекратено на 11.09.2017 год., с дисциплинарно уволнение на ищеца, съгл.
Заповед № 17/11.09.2017 г.
В рамките на производството районният
съд е установил, чрез допуснатата, и
приета СИЕ, че дължимите на работника трудови възнаграждения за месеците март,
юни, юли и август 2017г. са начислени от ответника и изплатени преди подаване
на исковата молба; приел е за частично основателна претенцията по чл.128, т.2
от КТ за трудовото възнаграждение за м.април 2017г., основавайки се на приетото
експертно заключение, съгласно което начисленото от работодателя за този месец
трудово възнаграждение за работника З. е в размер по-нисък от договореното
между страните, като според експертизата неплатената част от главницата за този
месец е в размер на 933,13лв., до който размер исковата претенция е уважена, ведно
с обезщетението за забавено плащане, а за горницата до претендираните от ищеца
1419,87лв. същата е отхвърлена като неоснователна. Правилно и съобразно
събраните по делото доказателства претенцията е уважена до посочения размер,
установен по реда на чл.202 ГПК, като работодателят не е представил
доказателства съобразно указаната му доказателствена тежест за заплащане на
дължимото трудово възнаграждение за м.април 2017г.. в пълен размер.
По отношение претенцията за неизплатени командировъчни и дневни. Не се
възприема възражението на въззивника, че в случая неправилно е приложена от
районния съд Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина,
вместо приложимата според него Наредба за
условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в
рамките на предоставяне на услуги, вр.чл.121а, ал.1 КТ по следните съображения:
Със Заповед № 120/21.02.2017 год./л.21 от първоинстанционното производство / работодателят при действието
на двете наредби съгласно посоченото в заповедта, че „на основание Наредбата да
служебните командировки и специализации в чужбина, приета с ПМС №
115/03.06.2004г.“ е командировал ищеца в Холандия, като техник ел.обзавеждане
за периода от 01.03.2017г. до 31.12.2017г., като е указал на командированото
лице да се изплащат по 35евро на ден – дневни. Липсват доказателства, тази
заповед да е отменяна или изменявана от издателя. С Анекс № 1/07.04.2017 год.
страните са уговорили месечно трудово възнаграждение за срока на командировката
– 3040 лева. Така по делото липсват каквито и да било доказателства за наличие
на някоя от хипотезите на 121а КТ, или на чл.107р, ал.1 КТ, съгласно
изискването на чл.3, ал.1 от Наредба за условията и реда за командироване и
изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги. В
Анекса липсват реквизитите на чл.2 от Наредба за условията и реда за
командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на
услуги. Именно по тази причина самият работодател е командировал работника по
реда на Наредбата за служебните
командировки и специализации в чужбина. Така видно от съдържанието на самата
заповед волята на работодателя е недвусмислена, както за дължимите дневни, така
и за разходите за пътни, квартирни, вътрешен транспорт. С Анекс №
1/07.04.2017г. волята на работодателя не е променяна. Така видно от съдържанието на заповедта и
анекса работодателя е командировал работника З. с конкретна служебна задача по
изграждане и монтаж на електрическа инсталация на конкретен обект. съгласно чл.
2 , ал.1 от Наредбата за служебните командировки и специализации в
чужбина, който гласи, че командировка в чужбина е изпращането на лица за извършване на конкретна служебна работа
в чужбина
по нареждане на съответния командироващ
орган. От тук съгласно заключението на вещото лице по приетата СИЕ, дължимата
за посочения период сума за дневни пари възлиза на 1750 евро (по 35 евро на ден
– съгл. Приложение № 2 към НСКСЧ и заповедта на работодателя от 21.02.2017
год.). Съдът е съобразил, че ищеца е сторил изявление, с което признава
неизгоден за себе си, факт за получено частично плащане на сумата – с 500 евро,
поради което е намерил, че дължимият остатък възлиза на 1250 евро. Делото не
съдържа доказателства за изплащане на спорната сума – в тази насока е и
експертното заключение, поради което е уважил главната претенция по чл. 15, ал.
1, предл. първо, НСКСЧ във вр. с чл. 215, КТ, ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба.
По
отношение присъденото обезщетение за неползван платен годишен отпуск 14 дни в
размер на 2153,20лв., правилно в първоинстанционното решение е посочено, че
именно работодателят носи тежестта за доказване на твърдението си, че ищецът е
ползвал полагаемия си платен годишен отпуск или, че е изплатено дължимото
обезщетение за неползван такъв. Така съгласно
експертизата за периода на действие на трудовия договор между страните
ищецът е имал право на следния платен годишен отпуск : 14 дни за 2015 год., 20
дни за 2016 год. и 14 дни за 2017г., или а общо 48 дни за целия период.
Съгласно представените писмени доказателства правилно е прието, че е разрешен
отпуск за 10дни, от които, според данните при ответника, му е разрешено ползването
на 10, начислен във ведомостта за месец 06.2017г., както и писмено разрешение
на работодателя от 11.06.2017г. по молба от работника от 05.06.2017 год., в което работодателят е
отбелязал, че работникът е използвал отпуска си за 2015 год.. Правилно обаче в
обжалваното решение е отбелязано, че доказателства за ползването на отпуска за
2015г. и 2016г. не са представени, освен установените такива за ползваните
10дни., нито са представени доказателства за изплатено обезщетение за това. Предвид
изложеното, правилно е прието, че работникът е имал право на парично
обезщетение по чл. 155, ал. 3 във вр. с чл. 224, ал. 1, КТ, общо за 38 дни, но
тъй като претенцията е предявена за обезщетение за 14 дни, а съдът е обвързан
от волята на ищеца, е присъдено обезщетение за предявения по-кратък срок от
14дни, съобразно установеният с експертизата размер от 2153,20лв..
При така ангажираните
от страните доказателства, въззивният съд намира, че решението на БРС в
обжалваната от „БПБ” ООД част е правилно и законосъобразно, поради което и
следва да бъде потвърдено, като на осн. чл. 272 от ГПК препраща към изложените от БРС мотиви и правните му изводи
в тази част на решението.
Искане за разноски от
въззиваемия не е сторено, поради което и произнасяне в тази насока не следва.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
1831/16.07.2019г. по гр.д.№ 1328/19г. по описа на БРС, в обжалваната част, с която
„БПБ” ООД, ЕИК- *********, със седалище и адрес на управление:
гр.Бургас, ул.Гурко № 7Б, представлявано от управителя Андреа Кавики е осъден
да заплати на Е.З.З. сумата от 933лв.-незапалтено трудово възнаграждение за
м.април 2017г., сумата от 1250евро-незаплатени командировъчни и дневни и сумата
от 2153,20лв.-обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от 14дни за
срока на действие на трудовото правоотношение между страните от 16.04.2015г. до
11.09.2017г..
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.