Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 14.03.2018 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI – 17 състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети февруари две хиляди и осемнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
ДИЛЯНА
ГОСПОДИНОВА
при секретаря Десислава Костадинова като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 854 по описа на СГС за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са обективно евентуално съединени искове, както следва: главен иск с правна
квалификация чл. 59, ал. 5 от Закона за банковата несъстоятелност и евентуален иск с правна
квалификация чл. 59, ал. 3 от Закона за банковата несъстоятелност /ЗБН/.
Ищците – синдиците на „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност, твърдят, че на 18.12.2013 г. е сключен договор за банков кредит между „К.т.б.“ АД и ответника - „ЕТ „И.К.– В.Ш.”, по силата на който на последния е предоставен кредит с кредитен лимит в размер на 500 000 евро, срещу поемане на задължение да го върне в срок до 17.12.2014 г., както и да заплати годишна възнаградителна лихва в размер от 9 %, неустойка върху неплатена в срок главница в размер на 10 пункта годишно, както и неустойка върху неплатена в срок възнаградителна лихва в размер на 10 % годишно. Към 03.11.2014 г. непогасените задължения на ответника по този договор са възлизали на сума в общ размер от 31 212, 12 евро, от които 30 901, 69 евро - неплатена редовна главница, 258, 31 евро – просрочени лихви върху редовна главница, начислени за периода от 27.10.2104 г. до 27.10.2014 г., 46, 35 евро – текущи лихви върху редовна главница, начислени за периода от 27.10.2014 г. до 03.11.2014 г., 5, 77 евро – неустойка върху просрочена лихва, начислена за периода от 27.01.2014 г. до 03.11.2014 г.
Ищците твърдят, че на 03.11.2014 г. „К.т.б.“ АД е получила уведомление от В.С.Д., с което на банката е съобщено от това лице, че то е прехвърлило на ответника с договор за цесия от 31.10.2014 г. вземането си, произтичащо от договор за преференциален безсрочен депозит № 23884 от 01.08.2007 г., за получаване на сума в размер на 30 901, 69 евро. Посочват, че „ЕТ „И.К.– В.Ш.” е отправил до банката изявление за прихващане на така придобитото от него вземане със своите задължения към банката, възникнали на основание договора за кредит от 18.12.2013 г. Това изявление е получено от „К.т.б.“ АД на 03.11.2014 г. Ищците твърдят, че това прихващане е извършено след датата на поставяне на „К.т.б.“ АД под специален надзор при условията и по реда на глава 11, раздел VIII от Закона за кредитните институции, както и след началната дата на неплатежоспособността на банката, която е една и съща – 20.06.2014 г., поради което и на основание чл. 59, ал. 5 ЗБН искат от съда да го обяви за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на банката.
Ищците сочат, че ако съдът приеме, че не е налице хипотезата на чл. 59, ал. 5 ЗБН и отхвърли този иск, то следва да съобрази, че в тяхна полза е възникнало правото по чл. 59, ал. 3 ЗБН, тъй като към момента на придобиване на вземането, с което е извършил прихващането, ответникът е знаел, че е настъпила неплатежоспособността на „К.т.б.“ АД. С оглед на това те искат от съда да обяви процесното прихващане, извършено от ЕТ „И.К.– В.Ш.”, за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на банката на основание чл. 59, ал. 3 ЗБН. Претендират присъждане на направените в производството разноски.
Ответникът – ЕТ „И.К.– В.Ш.”, оспорва предявените искове. Счита, че правото, предвидено в нормата на чл. 59, ал. 5 ЗБН, в редакцията й след изменението от 28.11.2014 г., не е възникнало по отношение на процесното прихващане в полза на кредиторите на несъстоятелността на „К.т.б.“ АД, тъй като тази норма е неприложима към настоящия случай. Посочва, че приложима е редакцията на чл. 59, ал. 5 ЗБН преди изменението от 28.11.2014 г., в която е предвидено, че относително недействителни по отношение на кредиторите са прихващанията, извършени от длъжника, каквото не е процесното, което е извършено от кредитор на банката. Ответникът твърди, че не е знаел, че е настъпила неплатежоспособност на „К.т.б.“ АД. Поради изложеното моли предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира присъждане на направените в производството разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност, както и във връзка със
становищата на страните и техните възражения, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
По главния иск с правна квалификация чл. 59, ал. 5 ЗБН:
На първо място в случая следва да се посочи, че с оглед твърденията, въведени с исковата молба и заявения петитум, съдът намира, че е сезиран с главен конститутивен иск, с който ищците, като процесуални субституенти, упражняват едно преобразуващо право, възникнало в полза на кредиторите на несъстоятелността на „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност /„КТБ” АД /н// да обявят за относително недействително по отношение на тях на прихващането, извършено от ответника ЕТ „И.К.– В.Ш.”. Доколкото в чл. 59 ЗБН са уредени различни потестативни права, които възникват при осъществяване на различни фактически състави в полза на кредиторите на банката, по отношение на която е открито производство по несъстоятелност, то за да се отговори на въпроса кое от тях се упражнява с предявения главен иск, следва да бъдат съобразени посочените от ищците правопораждащи факти.
От изложеното в исковата молба е видно, че правото, което се упражнява чрез предявения срещу ЕТ „И.К.– В.Ш.” главен иск, се основава на следните факти: на извършено прихващане от кредитор на „КТБ” АД /н/, а именно от ответника ЕТ „И.К.– В.Ш.”, както и на това, че прихващането е извършено след датата на поставяне на банката под специален надзор, съответно и след началната дата на неплатежоспособността на банката, които в случая съвпадат. Така заявените обстоятелства са елементи от фактическия състав, предвиден в чл. 59, ал. 5 ЗБН в редакцията на разпоредбата след изменението й с ДВ, бр. 98 от 2014 г., в сила от 28.11.2014 г., в който е предвидено правото на кредиторите на несъстоятелността да поискат обявяване за относително недействителни по отношение на тях на извършени от кредитор прихващания, които са направени след изрично посочен в закона момент. Ето защо и съдът, разрешавайки настоящия спор, трябва да изследва въпроса дали уреденото в тази норма право е възникнало в полза на кредиторите на „КТБ” АД /н/ по отношение на процесните прихващания, направени от един от кредиторите ЕТ „И.К.– В.Ш.” с отправяне от търговеца до банката на описаното в исковата молба едностранно изявление.
На следващо място, съдът трябва да съобрази, че нормата на чл. 59, ал. 5 ЗБН е изменена, като, както беше посочено, ищците се позовават на редакцията й след изменението с ДВ, бр. 98 от 2014 г., в сила от 28.11.2014 г., от който момент тя регламентира едно преобразуващо право на кредиторите на несъстоятелността, което възниква при различни факти от това, което е уредено да възниква в тяхна полза в предишната редакция на същата разпоредба, която по изложените в предходния абзац съображения не е предмет на разглеждане в случая. Нормата на чл. 59, ал. 5 ЗБН, с която се предвижда потестативното право да се иска обявяване на извършени от кредитор прихващания за относително недействителни по отношение на всички кредитори на несъстоятелността е материалноправна, поради което и предвид на това, че липсва разпоредба, с която да е придадено обратно действие на Закона за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2014 г. /Обн. в ДВ, бр. 98 от 2014 г./, с който тя е изменена, то следва да се приеме, че това нейно изменение действа занапред във времето и в тази си редакция тя е приложима само за правоотношения възникнали след влизането й в сила – след 28.11.2014 г. Нормата на чл. 59, ал. 5 ЗБН в тази си редакция, на която се позовават ищците в настоящия процес, не е приложима за юридически факти, които са възникнали преди 28.11.2014 г.
За да се извърши преценка за това дали посочената разпоредба в новата й редакция е приложима по отношение на правоотношенията, които са предмет на разглеждане в настоящото производство, следва да се отговори на въпроса кога възниква предявеното от синдиците преобразуващо материално право за обявяване за относително недействителни на извършени прихващания.
Правото на кредиторите на несъстоятелността да искат обявяването спрямо тях на недействителността на извършено прихващане, е предвидено в закона с цел да не се допусне състояние, при което определен кредитор на банката ще бъде поставен в по-добро положение от останалите при удовлетворяването му при извършване на разпределение на осребреното имущество. При упражняване на това право се стига до ревизиране на такива правни действия, които по принцип са законосъобразно извършени и са правомерни при липсата на открито производство по несъстоятелност, но от момента на откриване на производство по несъстоятелност спрямо банката те се превръщат в неправомерни, тъй като с осъществяването им се създава привилегировано положение по отношение на един кредитор, чието вземане се удовлетворява изцяло, като се избягва реда, предвиден в закона /в чл. 94 ЗБН/, целящ справедливото удовлетворяване на всички кредитори на банката, а не само на един от тях. С оглед на това следва да се приеме, че това потестативно право, както и всички такива, предвидени в чл. 59 ЗБН, възниква тогава, когато по отношение на банката е открито производство по несъстоятелност и от този момент. В случая се установява, че производството по несъстоятелност по отношение на „КТБ” АД е открито с решение от 22.04.2015 г., постановено по т.д. № 7549/2014 г. по описа на Софийски градски съд и следователно от този момент следва да се приеме, че в полза на кредиторите на несъстоятелността на банката възникват всички специални преобразуващи права, предвидени в ЗБН, включително това по чл. 59, ал. 5 ЗБН. Следователно и към тази дата – 22.04.2015 г., следва да се преценява коя е действащата материалноправна норма, която урежда фактическия състав на правото на кредиторите да искат да бъдат обявени по отношение на тях за относително недействителни на извършени прихващания, а това е чл. 59, ал. 5 ЗБН в редакцията й след изменението с ДВ, бр. 98 от 2014 г., в сила от 28.11.2014 г. и именно тази разпоредба е приложима към процесните правоотношения и съдът следва да разгледа дали са се осъществили предвидените в нея факти, при настъпване на които възниква потестативно право в полза на кредиторите на несъстоятелността, което е предявено пред съда от синдиците, които съгласно чл. 62, ал. 1 вр. чл. 60, ал. 3 ЗБН притежават процесуалното право да сторят това.
Изводът, че моментът, в който възникват преобразуващите права за кредиторите по несъстоятелността, които се упражняват със специалните отменителни искове, е този на откриване на производството по несъстоятелност и те се уреждат от действащите към този момент материалноправни норми, се налага и при анализ на разпоредбата на § 14, ал. 1 от ПЗР към Закона за изменение и допълнение на Търговския закон /обн. ДВ бр. 20 от 28.02.2013 г./, с който закон са направени изменения във фактическите състави на преобразуващите права по чл. 645 ТЗ, чл. 646 ТЗ и чл. 647 ТЗ, които е предвидено да възникват за кредиторите в общата несъстоятелност и които са аналогични на тези, уредени в ЗБН, сред които и правото по чл. 59, ал. 5 ЗБН. С тази разпоредба се придава изрично обратно действие на новите материалноправни норми на чл. 645, 646 и 647 ТЗ, като е посочено, че те ще се прилагат и за заварените от този закон производства по несъстоятелност, т.е. законодателят преценява действието във времето на тези норми към това дали е налице открито производство по несъстоятелност спрямо дружеството длъжник или не, а не към момента на извършване на съответните действия и сделки, за които те се отнасят, който не е определящ за това кога са възникнали специалните преобразуващи права за кредиторите на несъстоятелността. Следователно действието занапред на изменението на цитираните материалноправни норми, което е правилото, означава, че те се прилагат по отношение на правата на кредиторите по откритите след тяхното приемане производства по несъстоятелност, а обратното им действие, което е изключението и може да бъде предвидено само изрично от законодателя, както е в случая, означава, че те ще уреждат правата на кредиторите и в производства по несъстоятелност, които вече са били открити към приемането на новия закон и са все още висящи. Същият трябва да бъде и подходът при изменението на материалноправната норма на чл. 59, ал. 5 ЗБН и да се приеме, че доколкото законодателят не е предвидил новата разпоредба да има обратно действие, то тя ще действа занапред и ще се прилага по отношение на правата на кредиторите на несъстоятелността, които са възникнали в производства по несъстоятелност на банка, които са открити след приемане на изменението.
При тълкуване на разпоредбата на чл. 59, ал. 5 ЗБН в приложимата й редакция след изменението с ДВ, бр. 98 от 2014 г., в сила от 28.11.2014 г., се установява, че предвиденото с нея преобразуващо право възниква при наличие на следните елементи от фактическия състав, а именно: 1) извършване на прихващане от ответника, който е кредитор на „КТБ” АД /н/; 2) прихващането да е извършено след началната дата на неплатежоспособността или след датата на поставянето на банката под специален надзор при условията и по реда на глава единадесета, раздел VІІІ от Закона за кредитните институции, включващ наложена мярка по чл. 116, ал. 2, т. 2 от същия закон, ако тази дата предшества началната дата на неплатежоспособността.
За да се приеме, че от ЕТ „И.К.– В.Ш.” е извършено прихващането, което е предмет на предявените конститутивни искове, следва да бъде установено, че правото на това юридическо лице да извърши прихващане е възникнало съгласно чл. 103, ал. 1 ЗЗД, както и че то е надлежно упражнено съгласно чл. 104, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
Съгласно чл. 103, ал. 1 ЗЗД предвиденото в тази норма преобразуващо право да се прихване възниква тогава, когато две лица притежават насрещни изискуеми и ликвидни вземания едно към друго. Ето защо съдът следва да разгледа въпроса дали такива вземания съществуват за ЕТ „И.К.– В.Ш.” и за „К.т.б.“ АД.
По делото не се спори, а същото се установява и от приетите писмени доказателства, че между „К.т.б.“ АД, от една страна, и ЕТ „И.К.– В.Ш.”, от друга, са валидно възникнали облигационни отношения по сключен договор за банков кредит. Това е видно от представения по делото писмен договор от 18.12.2013 г., който обективира насрещните волеизявления на двете страни за съгласие по отношение на всички основни елементи от съдържанието на банковите сделки за кредит. С него кредитополучателят ЕТ „И.К.– В.Ш.” е поел задължение да върне предоставените в заем парични суми, както и да заплаща възнаградителна лихва върху тях за времето, през което ги използва. В съдържанието на този договор страните са включили и неустоични клаузи, с които са договорили, че в тежест на ответното дружество възниква задължение за заплащане на неустойка за забава при неизпълнение в срок на задълженията за заплащане на главницата, както и при неточно във времево отношение изпълнение на задължението за заплащане на възнаградителна лихва / чл. 15 и чл. 16 от договора за кредит от 18.12.2013 г./.
Главното задължение на кредитополучателя да върне получените в заем парични средства, възниква от момента, в който от банката са предоставени на кредитополучателя уговорените по размер суми. Между страните в производството не е спорно, че към 03.11.2014 г., когато се твърди, че е извършено процесното прихващане, кредитополучателят ЕТ „И.К.– В.Ш.” е усвоил парични средства в размер на 30 901, 69 евро от уговорения с договора кредитен лимит и следователно към този момент за него е възникнало задължение да върне на „КТБ” АД /н/ тази сума. Съществуването на неплатено парично задължение за ответника по сделката за банков кредит до така посочения размер се твърди от ищците в настоящия процес и се признава от ответника ЕТ „И.К.– В.Ш.” извънсъдебно, като изявление в тази насока е обективирано в писмо с вх. на „КТБ” АД /н/ № 10529/ 03.11.2014 г., намиращо се на л. 28 от делото на СГС, както и съдебно – изявление в тази насока е направено в писмения отговор.
Настоящият съдебен състав намира, че за да може ответникът да извърши прихващане с това свое задължение за главница, не е нужно то да бъде изискуемо, поради което и не следва да се разглежда въпроса дали към датата, на която се твърди, че от длъжника е отправено изявление за прихващане, е настъпил падежа за връщане на получените в заем от банката парични средства, които са уговорени между страните в съдържанието на договора за кредит. Това се извежда по аргумент от чл. 70, ал. 2 ЗЗД, съгласно която норма длъжникът може да изпълни задължението си предсрочно, освен ако срокът е уговорен и в полза на кредитора. След като законът дава възможност на длъжника да плати преди срока тогава, когато последният не е уговорен в полза на кредитора, както е в случая, тъй като в договора за кредит няма уговорка в тази насока, то следва да се приеме, че той може и да прихване преди срока, доколкото прихващането има същия ефект като плащането, а именно погасяване на задължението.
С оглед на изложеното, следва да се заключи, че по делото се доказа, че към момента, в който се твърди, че е извършено прихващане, което е предмет на предявения в настоящия процес конститутивен иск, в тежест на ЕТ „И.К.– В.Ш.” е възникнало парично задължение към „КТБ” АД /н/ по договора за кредит от 18.12.2013 г. най-малкото в размер от 30 901, 69 евро, на каквато стойност възлиза неплатената част от задължението за връщане на получените в заем парични суми.
В производството не е спорно и това, че към посочения момент наред с описаното задължение ЕТ „И.К.– В.Ш.” е бил титуляр и на вземане към „КТБ” АД за получаване на парични суми в размер от 30 901, 69 евро по договор за паричен влог, сключен между трето лице – В.С.Д., и банката, което е прехвърлено в неговия патримониум по силата на договор за цесия, сключен на 31.10.2014 г. между В.С.Д., като цедент, и ЕТ „И.К.– В.Ш.”, като цесионер. Безспорно е между страните и това, че договорът за цесия е съобщен на банката – длъжник от цедента на 03.11.2014 г., поради което и на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД от този момент прехвърлянето е породило действие спрямо нея и считано от посочената дата „КТБ” АД /н/ дължи изпълнение на задълженията по договора за влог на новия кредитор, който е ответника.
Предвид горното, съдът намира, че по делото се доказа, че ЕТ „И.К.– В.Ш.” и „КТБ” АД /н/ са имали насрещни парични вземания, които са тези, описани в исковата молба. Освен това доколкото тяхното съществуване в посочения в изявленията за прихващане размер не е спорно между страните по това материално правоотношение, следва да се заключи, че те са и ликвидни и с тях е можело да се прихване. Това означава, че в полза на ответника е възникнало потестативното право да извърши прихващания на своето парично вземане към банката по договор за влог с паричното задължение, което той има към нея за заплащане на главница по сключения на 18.12.2013 г. договор за кредит.
На следващо място, съдът намира за установено в производството и това, че ЕТ „И.К.– В.Ш.” надлежно е упражнил извънсъдебно възникналото в негова полза право да извърши прихващане между насрещните парични задължения, като е отправил изявления за това до „КТБ” АД /н/. Това се доказва от приетото по делото писмо с вх. на „КТБ” АД № 10529/ 03.11.2014 г., в което е обективирано изричното изявление на ответника, че извършва прихващане между придобитото от него по силата на договора за цесия от 31.10.2014 г. вземане по договор за паричен влог и задължението му към банката за връщане на предоставения кредит, възникнало по договора за кредит, сключен на 18.12.2013 г. То е достигнало до „КТБ” АД /н/ на датата, на която е заведено в банката и му е поставен входящ номер, а именно на 03.11.2014 г., поради което следа да се приеме, че прихващането е породило предвиденото в чл. 104, ал. 2 ЗЗД действие и двете насрещни вземания на страните се считат погасени изцяло, тъй като размерът, до който се установи, че са възникнали е равен.
Съдът трябва да отговори и на въпроса от кой момент следва да се счита, че цесионерът ЕТ „И.К.– В.Ш.” е извършил описаното прихващане, тъй като този факт е от значение при изследване на това дали се доказва да се е осъществил и вторият елемент от фактическия състав на чл. 59, ал. 5 ЗБН, при наличие на който в полза на кредиторите на несъстоятелността възниква предвиденото в тази норма потестативно право, а именно процесното прихващане да е извършено след началната дата на неплатежоспособността или след датата на поставянето на банката под специален надзор при условията и по реда на глава единадесета, раздел VІІІ от Закона за кредитните институции.
От решение № 1443 от 03.07.2015 г., постановено по т.д. № 2216/2015 г. по описа на Софийски апелативен съд, се установява, че началната дата на неплатежоспособността на „КТБ” АД е 20.06.2014 г. Същата е и датата, на която банката е поставена под специален надзор при условията и по реда на глава единадесета, раздел VІІІ от Закона за кредитните институции, включващ и наложена спрямо нея мярка по чл. 116, ал. 2, т. 2 от същия закон. Следователно за да се приеме, че е осъществен фактическия състав на чл. 59, ал. 5 ЗБН, следва да се установи, че ЕТ „И.К.– В.Ш.” е извършил процесното прихващане след 20.06.2014 г.
За момент на извършване на прихващането по смисъла на чл. 59, ал. 5 ЗБН, следва да се приеме този, в който е настъпил неговия погасителен ефект, защото целта на уреденото в закона преобразуващо право е да се обяви за непротивопоставимо на останалите кредитори на несъстоятелността именно погасителното действие на прихващането по отношение на вземането и задължението на този от кредиторите, който го е извършил. Съгласно нормата на чл. 104, ал. 2 ЗЗД погасителният ефект на възникналото и надлежно упражнено извънсъдебно право на прихващане настъпва от деня, в който то е могло да се извърши, който следва да се приеме, че съвпада с момента, в който и двете насрещни вземания са станали изискуеми и са били ликвидни, т.е. установени по основание и размер с постановено между страните съдебно решение или тяхното възникване и размер са безспорни в отношенията между страните. С оглед на това и предвид установените в производството факти, то съдът приема, че процесното прихващане е извършено от ЕТ „И.К.– В.Ш.” на датата, на която изявлението на това лице за прихващане е достигнало до „КТБ” АД /н/, т.е. на 03.11.2014 г. Към този момент насрещните вземания на страните са възникнали, били са изискуеми, считали са се за ликвидни в отношенията между тях, и са били осъществени предпоставките на чл. 104, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, при които правото на прихващане се счита за надлежно упражнено. Това означава, че прихващането, което е предмет на предявения в процеса конститутивен иск, е извършено от ответника, който е кредитор на „КТБ” АД /н/, след 20.06.2014 г., т.е. след момента, който е посочен в чл. 59, ал. 5 ЗБН като релевантен за възникване на уреденото в тази разпоредба преобразуващо право.
Следователно по делото се доказа настъпването на всички факти от приложимата правна норма на чл. 59, ал. 5 ЗБН, поради което следва да се приеме, че в полза на кредиторите на несъстоятелността на „КТБ” АД /н/ е възникнало предвиденото в нея потестативно право и прихващането, извършено от ЕТ „И.К.– В.Ш.” с изявление, обективирано в писмо с вх. на „КТБ” № 10529/ 03.11.2014 г., следва да бъде обявено за недействително по отношение на тях.
В чл. 59, ал. 5 ЗБН е предвидено, че прихващането, което отговаря на условията, посочени в тази разпоредба е недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността, освен за частта, която кредиторът би получил при разпределението на осребреното имущество, който кредитор при съобразяване на защитата, която се цели да се даде с този иск, следва да се приеме, че е този, който е извършил прихващането, или съответно кредиторът на вземането, с което длъжникът е извършил прихващането,. Това условие е поставено в закона при съобразяване на преферентния характер на уредения в посочената норма конститутивен иск, който цели да ревизира онези правни действия, които поставят един кредитор на несъстоятелната банка в по-добро положение от това, което той би имал при разпределението на осребреното имущество при спазване на реда, по който в закона е предвидено той да се удовлетвори в производството по несъстоятелност, наред с останалите кредитори на банката. С оглед на това и чл. 59, ал. 5 ЗБН изисква да бъде направено сравнение между това, което кредиторът получава в резултат на оспореното прихващане и това, което той би получил, ако прихващането не беше извършено и вземането му следваше да се удовлетвори при разпределение на осребреното имущество. Ако в резултат на това сравнение се установи, че и без да бъде извършено прихващането вземането на този кредитор би било удовлетворено по същия начин изцяло или за някаква част от него в производството по несъстоятелност на банката, то тогава следва да се приеме, че оспореното действие, имащо погасителен ефект, не поставя това лице в по-благоприятно положение, поради което и упражняването чрез иск на преобразуващото право по чл. 59, ал. 5 ЗЗД не би имало правен ефект, тъй като той би получил тази сума дори и ако извършеното от него прихващане бъде обявено за относително недействително. Ето защо и в този случай законът не допуска обявяване на недействителността спрямо кредиторите на несъстоятелността на извършеното прихващане за тази му част, която кредиторът би получил и при разпределение на осребреното имущество на банката.
Установяването на това каква сума би получил при разпределение на осребреното имущество на банката кредитора, извършил прихващането, който има качеството на ответник в процеса, е поставено в негова доказателствена тежест съгласно правилото на чл. 154 ГПК, тъй като той е страната, черпеща благоприятни правни последици от настъпването на този факт, а именно извършените от него прихващания не биха били изцяло или поне в някаква част относително недействителни. В случая от ЕТ „И.К.– В.Ш.” не са представени никакви доказателства, от които да се направи извод за това какво е имуществото на „КТБ” АД /н/, което ще подлежи на осребряване, нито такива, от които да се установи каква част от това имущество би получил този кредитор при неговото разпределение и дали изобщо би постъпила някаква сума за удовлетворяване на процесните вземания, които са с ред по чл. 94, ал. 1, т. 4 ЗБН и ще се погасяват съразмерно с вземания на още голям брой правни субекти. В настоящата хипотеза дори може да се направи извод, че кредиторът ЕТ „И.К.– В.Ш.” изобщо не би могъл да получи каквито и да било суми за удовлетворяване на своите вземания, с които е извършил процесното прихващане, в производството по несъстоятелност на банката, тъй като при проверка на обявените в търговския регистър списъци на приетите вземания на кредиторите на „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност, по които не са постъпили възражения, както и на тези, които са оспорени с възражение по реда на чл. 66, ал. 6 ЗБН, не се установява този кредитор да е предявил вземането си, което е придобил по силата на процесния договор за цесия, сключен на 31.10.2014 г. или най-малкото по-голямата част от тях /в обявения в търговския регистър списък на приети от синдиците вземания, за които не е подадено възражение пред съда, фигурира кредитора ЕТ „И.К.– В.Ш.” с вземане, което той има в качеството му на вложител, който не е индивидуализиран, което е в размер от само 48, 35 лв., а по процесния договор за цесия ответникът е придобил вземания в общ размер от 30 901, 69 евро/,
Ето защо и прихващането, извършено от ЕТ „И.К.– В.Ш.”, което е предмет на предявения в настоящото производство главен конститутивен иск следва да бъде обявено изцяло за относително недействително.
Предвид извода за основателността на главния иск, следва да се заключи, че в процеса не се е осъшествило процесуалното условие, при настъпването на което съдът може да разгледа предявения в процеса евентуален конститутивен иск с правна квалификация чл. 59, ал. 3 ЗБН и този иск трябва да бъде оставен без разглеждане.
По присъждане на направените по делото разноски:
С оглед крайния изход на делото и това, че от страна на ищците е заявено своевременно искане за присъждане на направените по делото разноски, то такива им се следват. Те са в размер на 300 лв. – възнаграждение за защита от юрисконсулт, определено от съда съобразно правилото на чл. 78, ал. 8 ГПК в редакцията на разпоредбата към края на устните състезания по делото, т.е. съгласно изменението й обн. в ДВ, бр. 8 от 2017 г., в сила от 28.01.2017 г., и с оглед вида на извършената от юрисконсулта работа, която се изразява единствено в изготвяне на искова молба и допълнителна искова молба /в тази връзка съдът съобразява практиката на ВКС, постановена по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, в която е прието, че синдикът на банка може да бъде представляван от юрисконсулт на банката в съдебното производство по раглеждане на отменителните искове по чл. 59, ал. 3 и ал. 5 ЗБН – Определение № 93 от 01.02.2018 г., постановено по ч.т.д. № 3056/ 2017 г. по описа на ВКС, II т.о./.
На основание чл. 59, ал. 7 ЗБН ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС дължимата държавна такса за разглеждане на предявените искове, от предварителното заплащане на която ищците са освободени. Тя възлиза на сумата от 2 417, 54 лв., изчислена като 4 % от стойността на прихващането, което се атакува, която от своя страна е равна на размера, до който се считат погасени двете насрещни вземания и който е 30 901, 69 евро, чиято левова равностойност възлиза на 60 438, 45 лв.
Така мотивиран Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ОБЯВЯВА по иск с правно основание чл. 59, ал. 5 ЗБН, предявен от синдиците на „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност, с ЕИК: ********, срещу ЕТ „И.К.– В.Ш.”, с ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:***, ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛНО по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност прихващане, извършено от ЕТ „И.К.– В.Ш.” с изявление, обективирано в писмо с вх. на „КТБ” АД № 10529/ 03.11.2014 г., на вземане на ЕТ „И.К.– В.Ш.” към „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност за получаване на сума в размер на 30 901, 69 евро, дължима по договор за паричен влог, сключен на 01.08.2007 г. между В.С.Д. и „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност, коeто вземане е прехвърлено на ЕТ „И.К.– В.Ш.” с договор за цесия от 31.10.2014 г., срещу задължението на ЕТ „И.К.– В.Ш.” към „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност, което е възникнало по договор за кредит от 18.12.2013 г. за връщане на получените в заем парични средства в размер на 30 901, 69 евро.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения при условията на евентуалност от синдиците на „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност, с ЕИК: ********, срещу ЕТ „И.К.– В.Ш.”, с ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:***, иск с правно основание чл. 59, ал. 3 ЗБН за обявяване за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност на прихващане, извършено от ЕТ „И.К.– В.Ш.” с изявление, обективирано в писмо с вх. на „КТБ” АД № 10529/ 03.11.2014 г., на вземане на ЕТ „И.К.– В.Ш.” към „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност за получаване на сума в размер на 30 901, 69 евро, дължима по договор за паричен влог, сключен на 01.08.2007 г. между В.С.Д. и „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност, коeто вземане е прехвърлено на ЕТ „И.К.– В.Ш.” с договор за цесия от 31.10.2014 г., срещу задължението на ЕТ „И.К.– В.Ш.” към „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност, което е възникнало по договор за кредит от 18.12.2013 г. за връщане на получените в заем парични средства в размер на 30 901, 69 евро.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ЕТ „И.К.– В.Ш.”, с ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати в полза на масата на несъстоятелността на „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност, с ЕИК: ********, сума в размер на 300 лв. /триста лева/, представляваща разноски, направени в производството.
ОСЪЖДА на основание чл. 59, ал. 7 ЗБН ЕТ „И.К.– В.Ш.”, с ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати по сметка на Софийски градски съд сума в размер на 2 417, 54 лв. /две хиляди четиристотин и седемнадесет лева и петдесет и четири стотинки/, представляваща дължима държавна такса за разглеждане на предявените искове, от предварителното заплащане на която ищците са освободени.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: