Р
Е Ш Е
Н И Е
№_172_____/ 31.10.2014
год.,гр.Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ окръжен съд ТЪРГОВСКО отделение
На трети октомври 2014 год.
В открито заседание в
следния състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: АДРИАНА
ПАНАЙОТОВА
Секретар:Б.М.-Ю.
като разгледа
докладваното от съдията Адриана Панайотова
търговско дело
№ 68 по описа за 2013
год.
за да се произнесе
съобрази следното:
Делото е образувано по подадена от **гр.С. , искова молба вх. №**/19.03.2013 , срещу В.Т.
Г. ЕГН-********** и С.Н.Н. ЕГН-********** ,с която се иска от
съда да приеме за установено между страните, че ищецът ***, с
ЕИК ** има срещу ответниците вземане по
чл.124 във връзка с чл.422 и чл.415 от ГПК:
1.по просрочена
главница по договор за кредит в размер от 178 496,14 лв. , ведно със законна
лихва върху главницата считано от 16.07.2012 г. до окончателното й изплащане;
2.лихва
по договор за кредит за периода 21.05.2011 г. - 11.07.2012 г. в размер от 20
193,50 лв. ;
3.такси
по договор за кредит в размер от 1 682,64 лв.;
В срока
по чл.367 от ГПК,ответника С.Н.Н. е депозирал отговор ,с който намира
предявените искове за неоснователни.Прави възражение,че по договора за кредит е
само трето лице-поръчител,поради което банката можела да предяви претенциите си
само след неплащане от длъжника.Прави възражение,че съгласно разпоредбата на
чл.147,ал.1 от ЗЗД,кредитора не е предявил срещу поръчителя иска си в
определения шестмесечен срок.
В срока
по чл.367 от ГПК,ответника В.Т. Г. ЕГН-********** е депозирала отговор ,с който намира
предявените искове за неоснователни.Прави възражение за нередовност на исковата
молба.
Счита,че кредитополучателя **,като страна по договора двата анекса,следва да вземе
участие в настоящия процес,като задължителен другар.
Прави
възражение,за нищожност на сключения Анекс № 2,поради неопределеност на
предмета на договора.Счита,че тъй като в анекса е посочено,че общият размер на
дълга е „индикативен”,се касае за незавършеност на фактическия състав,от който
черпи права банката-кредитор.
Прави
възражение,че договора/Анекс № 2/ противоречи на морала и добрите нрави,тъй
като при подписването му на „съдлъжника” не са предоставени данни от страна на
кредитора за компонентите на новия дълг по „пера”-главница,натрупана договорна и мораторна лихва,дължими такси и
разноски,както и данни относно начина на определянето размера на всяко от тях
до момента на подписване на анекса.
Тъй
като анекса бил сключен от физическо лице,цитираните по- горе нарушения
съставлявали нарушение и на повелителните разпоредби на нормативната уредба на
правата на потребителите.
За
встъпването в дълг не бил уведомен длъжника.В случая следвало да е налице
решение на едноличния собственик на капитала.Такова липсвало,поради което било
налице незавършеност на фактическия състав на встъпването.
На
съдлъжника,като страна по договора за кредит,не бил връчен екземпляр от
първоначално сключения договор за кредит между банката и **
Прави
възражение,че не бил уведомен от банката за неизпълнението от страна на
длъжника-кредитополучател за неплащането на ежемесечените вноски,което довело
до предсрочната изискуемост на цялото вземане и не можело да му се вмени във вина плащането на
наказателни лихви,лихви за просрочие и др.,произтичащи от изискумостта на
цялото вземане.
След
получаване отговора на исковата молба ищецът е депозирал допълнителна искова
молба,с която е поискал поправка на техническа грешка в обстоятелствената част
на иска,а именно,че предсрочната изискуемост на цялото кредитно задължение е
настъпила на 28.06.2012 г.,предвид датата на връчване на нотариалната покана,а
не както е посочено –на 14.02.2012 г.В допълнителната искова молба прави
възражение,че поръчителят отговаря пред кредитора за изпълнение задълженията на
трето лице,което неизпълнение води до възникване на пълна и солидарна
отговорност на поръчителя.Прави възражение,че кредиторът не е длъжен да
уведомява поръчителя за неизпълнението,както и че в тежест на солидарния
длъжник е да следи надлежното изпълнение на договорните задължения.
В
постъпилия допълнителен отговор от ответника В.Т. Г. се прави възражение,че съгласно чл.101 от ЗЗД
встъпването в дълг е споразумение между встъпилия съдлъжник с кредитора или с
длъжника.В сключеното споразумение не
било посочено с кого се договаря встъпилия длъжник.Липсата на изрично указване с коя
от страните по основното облигационно отношение е постигнато споразумението,
сочело на незавършен фактически състав на договора за встъпване в дълг и било пречка той да произведе правен ефект.
Добрички
окръжен съд,приема за установено от фактическа
страна следното:
Представеният по делото Договор за банков кредит от 09.04.2008 г. , ** /с настоящо наименование **/ установява,че страните по него са се договорили
банката да предостави на
кредитополучателя **, с ЕИК **
банков кредит ,във формата на кредитна линия в размер на 160 000 лв.
За
обезпечение на отпуснатите средства, кредитополучателят е осигурил учредяването
на ипотека върху два имота, подробно описани в приложения към иска Нотариален
акт за договорна ипотека върху недвижим имот № **,
том *, per. № *,
дело № * от * г. на
Р. Г.,
Нотариус с per. № * на НК и район на действие PC - гр. Добрич .
С Анекс
№ 1 от 08.07.2009 г. към договора ** и кредитополучателят са предоговорили размера на
остатъчния дълг по кредита, реда и условията за погасяването му. В т. 15 на
анекса страните са договорили учредяване на допълнително обезпечение на
задължението по кредита съгласно чл. 6, ал. 3 от договора, чрез приемане на
поръчител - С.Н.Н. ЕГН **********.
На
07.07.2010 г. е подписан Анекс № 2 от
07.07.2010 г. към договора за банков
кредит.Страни по този анекс са Банката** като кредитополучател и В.Т.Н./сега В.Т. Г./,като съдлъжник.По силата на чл.2 от анекса,страните
са се съгласили ,че всички дължими от кредитополучателя плащания във връзка с
кредита,а именно: просрочената главница;всички просрочени лихви;всички такси и
комисионни,дължими във връзка с кредита и всички дължими застрахователни премии
и други разноски,се преоформят към датата на преоформяне на дълга чрез
натрупване към редовната и непогасена част от главницата ,като общият размер на
дълга по договора за кредит е в размер на 167 564,51 лв.Пак там страните
са се съгласили,че посочването на този размер е „индикативно” и действителният
му размер към датата на преоформяне ,ще бъде посочен в Погасителния план по чл.4,ал.1,неразделна част от настоящия
анекс и може да се различава от посочения по-горе.Т.е към този момент страните
не са се договорили за определен размер на дълга,а само за приблизителен или
определяем.
Че към
момента на сключването на цитирания анекс,не е бил определен договорения размер
на дълга на кредитополучателя,става ясно и от съдържанието на алинея 2 на чл.2,където е посочено,че по изрично писмено искане на
кредитополучателя /Съдлъжниците,Банката може да им предостави детайлна справка
за дължимите плащания към датата на преоформяне.
В алинея
5 на чл.2 е пояснено,че „Датата на преоформяне” ще означана датата,на която
договореното в алинея първа преоформяне е отразено в счетоводната система на
банката и тази дата ще бъде посочена в Погасителния план,който е неразделна
част.
В чл.3 от
Анекса е договорено,размерът на дълга да бъде разделен на две части-Част А и Част Б,които ще бъдат
погасявани съгласно погасителния план.
В чл.6
от Анекса,страните са договорили ,че кредитополучателят и съдлъжниците се
задължават в десетденевен срок да се явят в съответния финансов център на
Банката и подпишат изготвения погасителен план.Договорено е,че неполучаването
или неподписването на Погасителния план,не ги освобождава от задълженията
им за плащане на погасителните вноски в
сроковете и размера,определени в погасителния план.
В чл.7 на Анекса, е договорена предсрочна
изискуемост на дълга при неизпълнение,на което и да било задължение по Анекса.
Съгласно
чл.7 от Анекса ,В.Т.Н. е встъпила при условията на чл.101 от ЗЗД като съдлъжник
в задълженията на кредитополучателя **
произтичащи от договора за кредит и всички последващи анекси.
Представен е по делото Погасителен план без дата,който е подписан от
Банката и от кредитополучателя **,но не и от съдлъжника В.Т.Н..
Установява се от представените нот.покани,че Банката е обявила целият
кредит за предсрочно изискуем,поради неплащане в срок и в съответните размери
на договорените месечни погасителни вноски.
За
горното обстоятелство, поръчителя С.Н.Н. и солидарния длъжник В.Т.Н., са
уведомени съответно с нотариални покани per. №№ **
и ** от 21.05.2012 г. на А. Г., Нотариус с per. № *на
НК, с район на действие PC София, които са били връчени на адресатите на
28.06.2012 г. от Р. Г.,
Нотариус с per. № ** на НК, с район на действие PC Добрич.
Със
Заявление на основание чл. 417 вр. чл. 418, ал. 1 ГПК от страна ** кредиторът е поискал издаване на заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжниците: **,
с ЕИК **, В.Т.Н., с ЕГН ********** и С.Н.Н., с ЕГН **********
за заплащане на следните суми: 178 496,14 лв. просрочена главница по договора;20 193,50 лв. договорна лихва за периода 21.05.2011 г. -
11.07.2012 г.;1 682,64 лв. -такси по договор за кредит;6 951,92 лв. разноски по делото;законна лихва върху
главницата от 178 496,14 лв., считано от 16.07.2012 г. до окончателното й
изплащане.
По
подаденото на 16.07.2012 г. заявление е образувано ч.гр.д. № 2360/2012 г. по
описа на PC Добрич, по което са издадени исканите заповед за незабавно изпълнение
и изпълнителен лист и е образувано
изпълнително дело № ** по описа на ЧСИ Н. Ж., per. № * на КЧСИ, с район на действие ОС - Добрич.
В срока
по чл. 414 ГПК длъжниците В.Т. Г. , с
ЕГН ********** и С.Н.Н., с ЕГН ********** са депозирали възражение срещу
издадената заповед за изпълнение предвид което е заведен и настоящият иск.
По
делото бе назначена счетоводна експертиза,по която вещото лице установява,че
първата просрочена вноска е с дата 21.05.2011 г. Към датата на подаване на
заявлението за издаване заповед за изпълнение,в счетоводството на банката е
било осчетоводено задължение по кредита в размер на 200 372,28 лв.,от
които :за главница-178 496,14 лв.;20 193,50 лв. договорна лихва за
периода 21.05.2008 г.-11.07.2012 г. и начислени такси и разноски в размер на
1 682,64 лв.
Предвид
така установеното от фактическа страна,съдът стигна до следните правни изводи:
Според
чл. 101 ЗЗД, трето лице може да встъпи като съдлъжник в определено задължение по
съглашение с кредитора или с длъжника. В резултат на встъпването кредиторът
придобива право да търси дължимото от първоначалния длъжник и от встъпилото
трето лице, които отговарят солидарно. Съглашението за встъпване в дълг не е
сделка, за която е предвидена определена форма. За нейната действителност обаче
законът предпоставя наличие на валидно съществуващо облигационно отношение, в
изпълнение на задълженията по което се прави встъпването при безспорно
установен размер на дълга.
С
подписването на Анекса от 07.07.2010 г. В.Т.Н.
е изразила съгласие да се
задължи солидарно с
кредитополучателя ** за заплащане на задълженията му по договора за кредит
и всички последващи анекси,без те да са посочени в него и без да са били точно определени към момента на
подписването на анекса.
В анекса
е посочен само „индикативен” размер на дълга.Съгласно Български тълковен речник
значението на израза”индикативно” е
–показателно,указателно,характерно.
Към момента на сключването на анекса, страните
не са се договорили за определен размер на дълга,а само за приблизителен такъв.
Установи
се от съдържанието на подписаният Анекс
от 07.07.2010 г към договора за кредит ,че е било
договорено,съглашението за преоформяне да бъде подписано и обективирано в два
документа-както в анекса,така и в погасителния план.
В тази
връзка следва да се посочи,че съгласно чл. 9 ЗЗД страните могат свободно да
определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на
повелителните норми на закона и на добрите нрави. Страните, доколкото обективно
са в състояние да съобразяват поведението си единствено с действащите към
момента на сключването правни норми, определят съдържанието му при спазване на
законовите изисквания, включително тези на Закона за потребителския кредит, в
сила към момента на сключване на договора. Със сключването на договора, респ. с
неговото изпълнение, страните целят да задоволят свои правнозначими и защитени
интереси. Именно с оглед последните всяка от страните преценява свободно дали и
при какви условия да встъпи или не в определено договорно правоотношение,
съответно какво да бъде съдържанието на последното при положителен отговор на
въпроса. Поради тази причина чл. 58 от ЗКИ
изрично задължава кредитора да уведомява потребителя за условията по
договора за кредит преди неговото сключване,което в настоящия случай не е
изпълнено от банката,доколкото договора не съдържа точния размер на кредита,а
погасителния план към него не е подписан
от съдлъжника В.Т.Н..
Следователно в тази хипотеза не са налице данни относно
индивидуализиращите параметри на дълга, които в настоящия случай по делото не
са били налице /в този смисъл Решение № 52 от 10.09.2010 г. на ВКС по т. д. №
63/2009 г., II т. о., ТК което е постановено по реда на чл. 290 ГПК и като
такова има задължителен характер съгласно указанията по т. 2 от Тълкувателно
решение на ОСГТК на ВКС от 19.02.2010 г./.
Неизпълнението на поетото в чл.6
от Анекса задължение за съдлъжника в десетдневен срок да се яви в съответния
финансов център на Банката и подпише изготвения погасителен план,не може да
ангажира отговорността й като съдлъжник,тъй като договореното,че неполучаването
или неподписването на Погасителния план,не я
освобождава от задълженията им
за плащане на погасителните вноски в сроковете и размера,определени в
погасителния план е предварителен отказ от права и като такава е недействителна
клауза.
Не са
представени по делото други доказателства,които да установяват последващо
признаване на дълга или извършването на действия по плащане,признаващи дълга.
Договорът
за встъпване в дълга по кредита,инкорпориран в Анекса от 07.07.2010 г. не
отговоря на изискванията за действителност.
Липсата
на точно определен предмет на дълга,следва да се приравни на липсата на
такъв,което прави договорът недействителен.В подкрепа на този извод е и претендираният от Банката размер на главницата от 178 496,14 лв. при
посоченият в анекса „индикативен” размер от 167 564,51 лв.
Без да
са били постигнати договорки относно размера на погасителните вноски и падежа
им,не може да се приеме,че солидарният длъжник валидно се е задължил по тези
задължителни реквизити на договора за банков кредит ,от който произтича
главното задължение и които съгласно чл.430,ал.3 от ТЗ следва да бъдат
уговорени в писмен вид.Освен че изразява съгласие за встъпи в дълга и да
изпълни наред с длъжника,ответницата следва да е изразила съгласие и относно
всички задължителни елементи по договора за кредит,като размера на
кредита,относно броя и размера на вноските,относно датата на
изискуемост,относно лихвата и другите дължими суми като такси и комисионни,тъй
като тя се съгласява да го изпълнява,наред с длъжника.Такова съгласие не е
изразено,а и не би могло да бъде изразено към
датата на подписването на анекса,тъй като към този момент Банката не е
изготвила погасителен план.
Посочените пороци на договора за встъпване в дълг,от който следва да
произтичат задълженията на съдлъжника ,следва да се ценят като липса на съгласие,което води до
недействителността на договора за встъпване
в дълг.
Договорът
за встъпване в дълг,инкорпориран в Анекс № 2 от 07.07.2010 г. противоречи и на добрите нрави,тъй като при подписването
му на съдлъжника не са предоставени данни от страна на кредитора за
компонентите на новия дълг по пера-главница,натрупана договорна и мораторна лихва,дължими такси и
разноски,както и данни относно начина на определянето размера на всяко от тях
до момента на подписване на анекса.И на това основание договорът за встъпване в
дълг следва да бъде преценен като нищожен.
Встъпването в дълга не е валидно извършено,за да ангажира отговорността
на встъпилото лице ,наред с първоначалния длъжник, при условията на солидарност.
Видно от приложеното ч.гр.д. № 2360/2012 г.
по описа на ДРС на 16.07.2012 г. ** кредиторът е поискал издаване на заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжниците: **,
с ЕИК **, В.Т.Н., с ЕГН ********** и С.Н.Н., с ЕГН **********
за заплащане на следните суми: 178 496,14 лв. просрочена главница по договора;20 193,50 лв. договорна лихва за периода 21.05.2011 г. -
11.07.2012 г.;1 682,64 лв. -такси по договор за кредит;6 951,92 лв. разноски по делото;законна лихва върху
главницата от 178 496,14 лв., считано от 16.07.2012 г. до окончателното й
изплащане.
В т. 14 от заявлението е посочено, че първата
просрочена вноска е с падеж 21.05.2011 г. и че към датата на изготвяне на
извлечението от счетоводните книги,е налице забава по отношение на 14 броя
месечни погасителни вноски за лихва.
ТЗ не съдържа специална правна
регламентация на преклудирането на отговорността на поръчителя, поради което на
основание чл. 288 ТЗ следва да се приложат общите правила, установени в чл. 138
и сл. ЗЗД. От една страна, поръчителството, както всички обезпечения, има
акцесорен характер – отговорността на поръчителя е еднопосочно зависима от
отговорността на прекия длъжник, тя съществува дотолкова, доколкото е налице
главното задължение. Същевременно, поръчителството е относително самостоятелно
– отговорността на поръчителя не винаги е в зависимост от съдбата на основното
задължение. Така, ако кредиторът продължи срока за изпълнение спрямо длъжника,
продължението няма действие спрямо поръчителя освен при неговото съгласие - чл.
147, ал. 2 ЗЗД. Също така, съобразно правилото на чл. 147, ал. 1 ЗЗД, поръчителят не остава задължен към кредитора
за изплащане на главния дълг безусловно и безконечно, а само при условие, че
кредиторът е предявил иск против длъжника в срок от шест месеца от падежа на
главното задължение. Ако кредиторът не е предявил иск в този срок против
длъжника, се погасява не само правото му на иск против поръчителя, т. е.
правото му да търси защита чрез съд, но се погасява и самото му субективно
право. Това е така, защото според закона условие да остане да съществува
задължението на поръчителя е предявяване на иск срещу длъжника в посочения
срок. Ако такъв иск бъде предявен срещу длъжника в законоустановения срок,
поръчителят остава задължен към кредитора, който може вече в определен
давностен срок да иска солидарното изплащане на задължението от поръчителя. Ако
искът срещу длъжника, обаче, не бъде предявен в шестмесечен срок от падежа на
главното задължение, отпада отговорността на поръчителя спрямо кредитора, или
правото на кредитора към поръчителя се преклудира. Единодушно в практиката се
приема, че срокът е преклузивен и съдът следи служебно за него. Това означава,
че съдът и без искане на поръчителя трябва да провери дали кредиторът е
предявил иск против длъжника в шестмесечен срок от падежа на главното
задължение и ако констатира, че това условие не е налице, искът следва да се
отхвърли, защото отговорността на поръчителя е отпаднала. В този смисъл е и
практиката на ВКС /вж. Решение № 1646-78-I, Решение № 2603-78-I и Решение № 1040-84-II/.
В
конкретния случай, падежът на главното задължение е на 21.05.2011 г., а заявлението по
чл. 417 от ГПК е депозирано на 16.07.2012 г. /от тази дата се смята предявен искът за съществуване
на вземането – чл. 422, ал. 1 ГПК/ –
повече от 1 година след
падежа на главното задължение. Ето защо съдът
счита, че отговорността на поръчителя е отпаднала.
И тъй
като не се установи дължимостта на солидарното задължение на В.Т. Г.,поето с кредитополучателя по договор за кредит,както
и на поръчителя С.Н.Н., предявеният иск
за установяване на вземанията на Банката ,за които е издадена заповед за незабавно
изпълнение,следва да се отхвърли.
Като се води от гореизложеното,Добрички окръжен съд
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от
**,гр.София срещу В.Т. Г. ЕГН-********** и С.Н.Н. ЕГН-********** ,иск за признаване
на установено по отношение на ответниците съществуване на вземане на **, ЕИК **има срещу ответниците :по просрочена главница по
договор за кредит в размер от 178 496,14 лв. , ведно със законна лихва върху
главницата считано от 16.07.2012 г. до окончателното й изплащане; лихва по договор за кредит за периода
21.05.2011 г. - 11.07.2012 г. в размер от 20 193,50 лв. ;и такси по договор за
кредит в размер от 1 682,64 лв.,за което е издадена Заповед № 275 от 17.07.2012 г. за изпълнение
на парично задължение по ч.гр.дело №
2360/2012 г. по описа на Добрички районен съд.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Варненски
апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Окръжен съдия: