Р
Е Ш Е Н
И Е
№ 260038
гр. Пловдив, 09. 03. 2021 г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Пловдивският апелативен съд, първи наказателен състав, в публично съдебно заседание на единадесети февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО КРАЧОЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИВАН РАНЧЕВ
ВЕСЕЛИН ГАНЕВ
при участието на секретаря НИНА СТОЯНОВА и на прокурора ИВАН ПЕРПЕЛОВ, като разгледа докладваното от съдия Веселин Ганев НОХД/В/ №604/2020г. по описа на ПАС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по Глава 33 НПК.
С присъда №151/30.09.2019г., постановена по НОХД №1095/2017г. по описа на Районен съд- Пазарджик подс.С.Б.К. е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.290 ал.1 НК и осъден при условията на чл.55 ал.1 т.2 б.б от НК на пробация.
С решение от 17.08.2020г., постановено по ВНОХД № 96/2020г. по описа на Окръжен съд- Пазарджик присъдата е била изменена като на подс.С.К. е било наложено наказание в размер на десет месеца лишаване от свобода, изпълнението на което е било отложено за изпитателен срок от три години на основание чл.66 ал.1 НК.
На 02.12.2020г. в деловодството на Районен съд- Пазарджик е постъпило искане от адв.И.Л. като защитник на осъдения С.Б.К. за възобновяване на делото поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон, както и за явна несправедливост на наложеното наказание, поради което се иска възобновяване на делото и оправдаването му поради липса на извършено престъпление по чл.290 ал.1 НК от обективна и субективна страна, респ.намаляване на наказанието. Алтернативното искане е за отмяна на присъдата и на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав.
Осъденият С.К. и защитникът му адв.И.Л. не се явяват в съдебно заседание.
Становището на прокурора от А.п.П. е за неоснователност на искането за възобновяване.
Пловдивският апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и прецени налице ли са релевираните в искането основания за възобновяване на делото, приема за установено следното:
Искането за възобновяване е процесуално допустимо, а разгледано по същество е неоснователно.
Хронологията на събитията показва, че С.К. е бил свидетел по НЧХД № 668/2014г. по описа на Районен съд- Пазарджик, като в разпита си пред съда на 04.07.2014г. е заявил, че тъжителят М.Н. бил ударен по главата и по лицето от подсъдимия Н.К.по време на инцидента между тях на 25.03.2014г. Впоследствие, с присъда по НОХД № 1095/2017г. по описа на Окръжен съд- Пазарджик тъжителят М.Н. е бил осъден за набедяване, а С.К. за лъжесвидетелстване заедно с другите двама свидетели по тъжбата Д.И.Н. и П.К.П.. Последните също са искали възобновяване на делото, което е било отказано с решение, постановено по НОХД/В/ № 432/2020г. по описа на ПАС.
Твърди се в искането, че при разпита на св.С.К. по посоченото частен характер дело не били разяснени правата му по чл.121 и чл.122 НПК, което защитата приема за съществено процесуално нарушение. Освен, че става въпрос за съвсем различно наказателно производство, което не е предмет на настоящата извънредна проверка, следва да се има предвид принципното положение, че неразясняването на правата по чл.119 НПК и чл.121 НПК само формално съставлява нарушение на процесуалните правила без да има за последица реално, действително накърняване правото на защита/ Р-33-2019г. на ВКС,ІІІ н.о./. Отделно от това, С.К. е свидетелствувал за обстоятелства по посоченото дело, които по никакъв начин не се отнасят до него или негови ближни, за да се твърди нарушение на чл.121 НПК, още повече, че е бил предупреден за носенето на наказателна отговорност по чл.290 ал.1 НК и е обещал да казва истината. Важното е, че по НОХД № 1095/2017г., по което е бил осъден С.К. за извършено престъпление по чл.290 ал.1 НК не са били допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените, които да са довели до ограничаване на процесуалните му права, включително на правото му на защита. Това се отнася и за извършения от първоинстанционния и въззивния съд доказателствен анализ, изцяло съобразен със заложените в НПК принципи за всестранна, пълна, внимателна и логична оценка на всички доказателствени източници от значение за разкриване на обективната истина по делото и вземане на правилното решение съобразно изискването на чл.14 НПК.
Не се споделят и доводите за нарушение на материалния закон, тъй като с оглед на установените по делото факти, деянието на С.К. е съставомерно по чл.290 ал.1 НК, за което престъпление от обективна и субективна страна съдилищата по фактите са изложили убедителни и законосъобразни разсъждения. Св.С.К. не е изложил фактите така, както ги е възприел непосредствено по време на инцидента, а излъгал пред съда, че тъжителят е бил бит от подсъдимия, а както се е установило по-късно е било точно обратното.
Настоящата инстанция не счита, че наложеното на подс. С.К. наказание след корекцията му- увеличено от пробация на лишаване от свобода за срок от десет месеца, индивидуализирано при условията на чл.54 НК от въззивния съд, за явно несправедливо, за да бъде намалявано или да се определи друг вид наказание. Въззивната инстанция е определила наказанието по вид и размер при точно съотнасяне на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства спрямо конкретната степен на обществена опасност на престъплението и на подсъдимия и на целите по чл.36 НК, като справедливостта на наказанието е била обезпечена и с прилагането на условното осъждане по чл.66 от НК.
Предвид на изложените съображения, искането за възобновяване следва да се остави без уважение, поради което ПАС
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения С.Б.К. за възобновяване на ВНОХД № 96/2020г. по описа на Окръжен съд-Пазарджик.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.