Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.П., 24.10.2019
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
П.СКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, в публично съдебно
заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: ЦВЕТЕЛИНА ЯНКУЛОВА
Членове: РЕНИ ГЕОРГИЕВА
ЕМИЛИЯ
КУНЧЕВА
при секретаря Евгения
Луканова ……………. и в присъствието на
прокурора ……………………..……. като разгледа докладваното
от
съдията Емилия Кунчева в.гр.дело № 556 по описа за 2019 година, на основание данните по делото и
закона, за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. ГПК.
С решение № 1121 от 13.06.2019 г., постановено
по гр.д. № 6778/2018
г. на П.ски районен съд, съдът е развалил на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД сключения
на 19. 04. 2017 год. и отразен в нот. акт № ***, том ***, рег. № ***, нот. дело
№ *** год. на нотариус В. П. с район на действие П.ския районен съд, договор за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за издръжка и гледане, по силата на който Ц.В.Т. *** е прехвърлила
на Б.Е.Б.- Д. от гр. С. следния недвижим имот: 3/ 6 идеални части от поземлен
имот с идентификатор *** по кадастралната карта на гр. П., одобрена със заповед № *** год. на
изпълнителния директор на АГКК, с административен адрес: гр. П., ул. „***“ № ***, с площ от 313 кв.
м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно
ползване: ниско застрояване /до 10 м./, номер по предходен план: ***, при
съседи: ***, ведно с целия построен в имота самостоятелен обект в сграда с
идентификатор ***, с административен адрес:: гр. П., ул. „***“ № ***, ет. ***,
ап. ***, находящ се в сграда № ***, разположена в поземлен имот ***, с
предназначение: жилище, апартамент, брой на нива на обекта: 1, с площ по
документ: няма данни, прилежащи части: маза, при съседни самостоятелни обекти в
сградата: на същия етаж: няма, под обекта: ***, над обекта: няма, а по документ
за собственост представляващ 3/ 6 идеални части от дворно място, находящо се в
гр. П., цялото от 310 кв. м., съставляващо парцел ***, пл. № *** в стр. кв. ***
по плана на гр. П., заедно с целия втори жилищен етаж от масивната двуетажна
жилищна сграда, застроена в това дворно място, застроена на 66 кв. м., заедно с
голямата маза под първия етаж, при съседи на дворното място: от две страни
улица, Б. Ш. и Й. З., срещу задължението на приобретателката да гледа и издържа
прехвърлителката за в бъдеще, докато е жива, както лично, така и чрез другиго,
осигурявайки й спокоен и нормален живот, такъв, какъвто е водила досега, грижи
при болест и старческа немощ.
Постъпила е въззивна жалба срещу така постановеното решение от Б.Е.Б.-Д. и В.Д.Д. – ответници в първоинстанционното
производство, чрез пълномощника им адв. Б.К.
***. С жалбата се поддържа довод, че
решението на районния съд е неправилно, тъй като е постановено в противоречие с
материалния закон, при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените
правила и е необосновано. Изложени са
подробни съображения в подкрепа на този довод и се претендира отмяната на първоинстанционното решение и отхвърляне на
предявения иск.
В съдебно заседание въззивната жалба
се поддържа от процесуалните представители на въззивниците – адв. К. и адв. Ш.
Ответницата по въззивната жалба Ц.В.Т. изразява становище за нейната неоснователност
и пледира за потвърждаване на първоинстанционното решение чрез пълномощника си
по делото адв. Г.Г. ***. Съображения, обосноваващи становището на въззиваемата,
са изложени и в представения писмен отговор на жалбата.
Настоящият съдебен състав на
въззивната инстанция, като взе предвид данните по делото, оплакванията,
изложени във въззивната жалба и доводите на страните, намира разглеждането на
жалбата за процесуално допустимо, а по същество жалбата за неоснователна,
предвид следните съображения:
Предявен е иск с правно основание
чл. 87, ал. 3 от ЗЗД. В исковата си молба ищцата Ц.В.Т. навежда твърдения, че с
приложения нотариален акт от *** г. е прехвърлила на ответницата Б.Б.-Д., по
време на брака й с ответника В.Д., описания в исковата молба недвижим имот,
срещу поетото по договора задължение на приобретателката да гледа и издържа
прехвърлителката за в бъдеще докато е жива, както лично, така и чрез другиго,
осигурявайки й спокоен и нормален живот, какъвто е водила до този момент, грижи
при болест и старческа немощ. Твърди се още, че след прехвърлянето на имота
ответниците не са посещавали ищцата и не са полагали никакви грижи за нея, нито лично, нито чрез другиго, поради което
за ищцата е налице правен интерес да претендира по съдебен ред развалянето на
сключения договор.
Ответниците са оспорили
основателността на предявения иск, като са посочили в депозирания от тях отговор по чл. 131 ГПК, че предмет
на сделката е жилището на починалия син на ищцата и след отказ от наследството
му от страна на неговата съпруга и двете му дъщери, процесната сделка е
сключена с цел последващо прехвърляне на
имота от ответниците в полза на двете
внучки на ищцата. Посочили са още, че независимо от тази уговорка, те са
изпълнявали задълженията си по договора с помощта на трето лице – съпругата на
починалия син на ищцата, която живее в прехвърления имот.
За да бъде уважен иск по чл. 87,
ал. 3 от ЗЗД, ищецът следва да установи, че е налице валидно съглашение между
страните, както и че прехвърлителят по същото е бил изправна страна. Следва да
е налице и неизпълнение на договорните задължения от страна на ответника.
В конкретния случай, досежно
първата предпоставка въззивният съд намира, че е налице валидна облигационна
връзка, породила в полза и тежест на страните взаимни права и задължения.
Договорът е облечен в изискуемата от закона писмена форма.
Наведеното от ответниците възражение
за симулативност на сделката в хипотезата на абсолютна симулация не се
подкрепят от доказателствения материал по делото. На първо място следва да бъде посочено, че в
дадените от ищцата обяснения по реда
на чл. 176 от ГПК същата
категорично е заявила, че не знае за уговорки между починалия й син и
ответниците в смисъла, изложен в депозирания писмен отговор от последните.
Наред с това, следва да се имат предвид и изложените в приетото по делото
заключение на вещото лице по назначената съдебно-психиатрична експертиза данни
за психичния статус на ищцата, от които може да се направи извод, че същата
възприема сделката като „завещаване“ на имота в полза на нейния племенник
/втория ответник/ с уговорката да се грижат за нея, тъй като другият й син, с
когото е в отлични отношения, няма възможност да полага тези грижи. Що се касае
до показанията на свидетелките Д. Т. и Е. Т., явяващи се в подкрепа на възражението за симулативност на сделката,
същите не следва да бъдат кредитирани, предвид тяхната заинтересованост от
изхода на спора /чл. 172 от ГПК/.
Следва да бъде посочено също така,
че ищецът по иска с правно основание чл. 87 от ЗЗД не е длъжен да доказва
неизпълнението на задълженията от страна на ответника. Съобразно чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания
или възраженията си. В този смисъл в тежест на приобретателя по алеаторния
договор е да докаже, че е изпълнявал поетите задължения за издръжка и гледане.
Независимо от това, в случая ищцата е
ангажирала гласни доказателства, от които се установява, че същата разчита изцяло и единствено на грижите и помощта,
които й оказва семейството на другия й син. Въззивният съд приема, че
показанията на посочените от ищцата свидетели следва да бъдат кредитирани
изцяло, доколкото се касае за лица извън роднинския й кръг, които не са
заинтересовани от изхода на спора, показанията им се основават на непосредствени
наблюдения и не са взаимно
противоречиви.
От своя страна ответниците също са
ангажирали гласни доказателства, които обаче не способстват за установяване на
твърденията им за изпълнени насрещни задължения от тяхна страна по процесния алеаторен
договор. Показанията на свидетелките Д. Т. и Е. Т. следва да бъдат преценявани
съгласно чл. 172 от ГПК, предвид тяхната заинтересованост от изхода на спора,
както беше посочено и по-горе в настоящото изложение. Що се касае до свидетелката
И., показанията й се основават на
инцидентни посещения в дома на свидетелката Д. Т. и не могат да обосноват категорични изводи по спорните въпроси.
По своя обем
грижите по един алеаторен договор следва да бъдат адекватни на
състоянието и желанието на прехвърлителя да продължи да води спокоен живот, както
е уговорено и в процесния договор. Действително в договора предвидените грижи за прехвърлителя не са
конкретизирани, поради което и съобразно утвърдената съдебна практика за такива
се приемат най-необходимите за ежедневието грижи като храна, заплащане на
консумативи /при невъзможност за заплащане от прехвърлителя/, осигуряване на
отопление, лекарства и пр. Изпълнението на задълженията по договор за издръжка и
гледане трябва да е ежедневно, непосредствено и непрекъснато поради самата
същност на тези задължения. Освен това, задължението на длъжника по алеаторния
договор е неделимо и следва да се изпълнява точно през цялото време на
действието на договора
От данните по делото в случая се
установява по безспорен начин, че ищцата е в напреднала възраст, с влошено здравословно състояние и се нуждае
от постоянни и непосредствени грижи. Такива грижи не са полагани от страна на
ответниците от момента на сключване на самата сделка, нито лично от тях, нито
чрез други лица, като по делото е безспорно установено, че ответниците дори
живеят в друго населено място. Спорадичното заплащане на консумативи от снахата
на ищцата – свидетелката Д. Т. не може да се възприеме като изпълнение на
задълженията по алеаторния договор за
полагане на постоянни грижи в изискуемия
обем, с оглед нуждите на ищцата. Отделно от това, от кредитираните свидетелски показания по делото става ясно, че
отношенията между ищцата и снаха й Д. дори са влошени и те не контактуват
помежду си.
Ищцата
от своя страна е изпълнила задължението си да прехвърли собствеността върху
имота и предвид неизпълнение на поетите от страна на ответниците задължения по
договора е била принудена да търси и получава грижи и помощ в ежедневието си
от своя син.
Предвид гореизложените съображения,
окръжният съд приема, че е налице неизпълнение на алеаторните задължения на
приобретателя по процесния договор и са
осъществени предпоставките на чл. 87, ал. 3 ЗЗД за неговото разваляне, както
правилно е приел и първоинстанционният съд.
В този смисъл предявеният
иск е основателен и следва да бъде
уважен.
Като е достигнал до същите фактически
и правни изводи, районният съд е поставил правилно решение, при точно прилагане
на закона, без да са допуснати процесуални нарушения и обосновано изцяло на
събрания по делото доказателствен материал, което подлежи на потвърждаване.
При този изход на процеса пред настоящата
инстанция на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени направените от нея и
своевременно претендирани деловодни разноски в претендирания и установен от
писмените доказателства по делото размер от 500 лв. за адвокатско възнаграждение, като
въззивният съд намира за неоснователно възражението на въззивника за
прекомерност на тези разноски.
Така мотивиран и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, П.ският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1121 от 13.06.2019 г. на П.ски районен съд,
постановено по гр.д. № 6778/2018 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Б.Е.Б.-Д.
от гр. С., ЕГН **********, и В.Д.Д. от гр. С., ЕГН **********, да заплатят на Ц.В.Т.
***, ЕГН **********, направените деловодни разноски във въззивното производство
в размер на 500 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред Върховен касационен съд на РБ в едномесечен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: