№ 145246
гр. София, 10.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Частно гражданско
дело № 20241110154663 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК във връзка с чл. 146, ал. 2
ЗЗП.
Подадено е заявление от АПС Б. Б. ЕООД, с което се иска издаване на заповед
по чл.410 ГПК срещу М. Д. Л..
Процесното вземане е за регресни задължения по договор за поръчителство
сключен между длъжника и цедента – АЙ Т. ЕООД, за задължения по Договор за
потребителски кредит № 2116014, прехвърлени по договор за цесия, сключен между
цедента и заявителя.
Настоящият съдебен състав, като съобразява служебното си задължение по
чл.411, ал.2, т.3 ГПК, така и с оглед въведено от практиката Съда на Европейския съюз
задължение за служебна преценка неравноправност на договорни клаузи, когато са
налице фактически данни за такава неравноправност (С-147/16; C-243/08) така и от ТР
1/2020г. на ОСГТК на ВКС, намира,че от представените по дело документи може да се
направи извод за вероятна неравноправност на клаузи от договора за кредит.
Настоящият състав намира, че получаване на кредита е било обусловено от
сключена на договора за поръчителство, за което съдът базира изводите си от клаузата
по чл.4 от Договора за кредит № 2116014/30.10.2019г.
Съгласно решение № 60095 от 16.08.2021 г. по т. д. № 663/2020 г. на ВКС, II т.о.,
както и цитираната в него съдебна практика на ВКС, договорна клауза е
неравноправна при наличието на следните предпоставки: 1/ клаузата да не е
индивидуално уговорена; 2/ да е сключена в нарушение на принципа на
добросъвестността; 3/ да създава значителна неравнопоставеност между страните
относно правата и задълженията - съществено и необосновано несъответствие между
правата и задълженията на страните; 4/ да е сключена във вреда на потребителя.
В разглеждания случай е несъмнено, че получаването на кредита е било
обусловено от сключването на договор за поръчителство от страна на
кредотополучателя срещу когото се иска издаване на заповед за изпълнение по реда на
чл.410 ГПК. Това е видно и от клаузата на чл.4 от договора за потребителски кредит,
съгласно която в случаите в които не се предостави обезпечение в уговорения срок, се
счита, че заявлението за предоставяне на кредит не е одобрено, съответно договора не
1
поражда действие.
Процесният договор за поръчителство е лично обезпечение като съгласието на
кредитора да бъде обезпечен е било изрично заявено. По правило договорът за
поръчителство е едностранен и безвъзмезден - т.е. по него задължения възникват само
за поръчителя. Възможно е обаче договорът да има двустранен и възмезден характер -
както е в случая- в чл.8 от договора за предоставяне на поръчителство сключен между
„Ай Т.“ ЕООД и М. Д. Л. е уговорено последният да заплати възнаграждение в размер
на 140,94./при отпусната сума на кредита в размер на 450 лв./, а поръчителят се е
задължил спрямо кредитора да отговаря за изпълнението на задълженията по договора
за кредит.
Договорът за поръчителство е сключен с юридическо лице, което е
предварително одобрено от кредитора, което означава, че на кредитополучателя не е
била предоставена възможност за избор и съответно за индивидуално договаряне,
което настоящата инстанция намира за нарушение на принципа на добросъвестност и
води до значително неравновесие в правата между потребителя и търговеца. Затова
съдът приема, че тази клауза е нищожна като неравноправна.
Договорът за поръчителство, който е сключен между „К.“ ЕАД /кредитор по
договора за потребителски кредит/ и „Ай т.“ ЕООД /поръчител, който съгласно
вписванията в ТР – е с едноличен собственик на капитала "К." ЕАД/ на основание
неравноправния характер на клаузи в потребителски договор и при нарушение на
повелителни норми на ЗПК, арг. от чл. 146, ал. 1 вр. с чл. 143 ЗЗП, се явява нищожен
(изрично в този смисъл определение № 1168/25.01.2024г. в.ч.гр.д. № 108/2024г. по
описа на СГС) като на основание чл.23 ЗПК се дължи връщане на чистата стойност на
главницата, която е в размер на 450лв., а за останалата част заявлението следва да се
отхвърли. Следва да се присъдят и разноски само пропорционално на уважената част
от вземането, или сумата от 13.05лв. за д.т. и 26,10лв. за юрк. възнаграждение.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 27 състав,
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ на основание чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК заявление за издаване на
заповед за изпълнение с вх. № 285355/10.09.2024 г., подадено от АПС Б. Б. ЕООД,
ЕИК: ....., срещу М. Д. Л., ЕГН: **********, в частта, в която се иска издаване на
заповед по чл.410 ГПК за сумите: 140.94лв. възнаграждение по договор за
поръчителство, 30.33лв. възнаградителна лихва за периода от 30.10.2019г. до
20.01.2020г., 215.06лв. лихва за забава от 30.10.2019г. до 28.08.2024г., 25.28лв. лихва за
забава върху възнаграждението за поръчителство, както и за законна лихва върху
главниците.
УКАЗВА на заявителя, на осн. чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК, че може да предяви
осъдителен иск за вземанията си в едномесечен срок от съобщението, като при
спазване на срока ще се ползва от внесената в заповедното производство държавна
такса и следва да довнесе единствено разликата.
Разпореждането може да се обжалва с частна жалба пред Софийския градски
съд в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Препис да се връчи на страните.
2
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3