№ 596
гр. София , 26.07.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IV ВЪЗЗ. СЪСТАВ в закрито заседание
на двадесет и шести юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Атанас Ст. Атанасов
Членове:Атанас Н. Атанасов
Ирина Стоева
като разгледа докладваното от Ирина Стоева Въззивно частно наказателно
дело № 20211100601755 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 243, ал. 8 от НПК.
С Определение от 23.02.2021 г., постановено по НЧД № 13935 по описа
за 2020 г. на СРС, НО, 122-ри състав, първоистанционният съд е отменил
Постановление от 23.09.2020 г. на Софийска районна прокуратура (СРП) за
прекратяване на наказателното производство по ДП № 15015/2019 г. по описа
на СДВР, пр.пр. № 45172/2019 г. по описа на СРП и е върнал делото на
прокурора.
Срещу горепосоченото определение е подаден частен протест от
прокурор при СРП, в който се излагат оплаквания за незаконосъобразност и
неправилност на постановения съдебен акт. Поддържа се, че процесният
случай обхваща договорености между юридическо и физическо лице за
доставка на вещ (търговска сделка за продажба) – пералня, а не за заплащане
на парична сума, за да се провежда разследване в насока
неплатежоспособността на свидетеля Х.. Посочва се, че изводите на СРС, че
свидетелят не е доставил или поръчал пералнята поради липса на пари, не
кореспондират с наличните по делото материали. По делото липсвали
доказателства в насока за евентуално осъществен състав по чл. 227б, ал. 2, вр.
ал. 1 от НК, от който да се обоснове осъществяването и/или липсата на такъв
по чл. 209, ал. 1 от НК. От събрания доказателствен материал по делото се
установявало, че свидетелят трайно е осъществявал търговска дейност чрез
представляваното от него юридическо лице в стопанисвания от него обект.
Посочва се, че не се установява измамливо намерение в поведението на
свидетеля и не се откриват основания за провеждане на разследване за
евентуална настъпила неплатежоспособност на лицето. Прави се искане за
отмяна на определението на СРС и за потвърждаване на постановлението на
СРП, с което наказателното производство е било прекратено.
1
Софийски градски съд, като обсъди изложените в частния протест
доводи и се запозна с доказателствата по делото, намери за установено
следното:
Частният протест е подаден от легитимирано лице, предвид наличието
на правен интерес от обжалване на определението на СРС, в
законоустановения 7-дневен срок по чл. 243, ал. 7 от НПК, поради което е
процесуално допустим.
Разгледан по същество, протестът е неоснователен.
Досъдебно производство № 15015/2020 г. по описа на СДВР, пр. пр. №
45172/2019 г. на СРП е било образувано на основание чл. 212, ал. 1 от НПК за
това, че на 10.07.2019 г. в гр. София, с цел да бъде набавена имотна облага, е
възбудено заблуждение у Р.П.В., че ще му бъде доставена пералня марка
„Самсунг”, с което му е причинена имотна вреда в размер на 680,00 лева -
престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК.
С Постановление на СРП от 23.09.2020 г. наказателното производство е
било прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1, пр. 2-ро
от НПК. В постановлението за прекратяване прокурорът е анализирал
събраните доказателства, от които е преценил, че конкретният случай не
касае извършено престъпление, а става въпрос за неизпълнение на
задължение по сключен договор. Прокурорското постановление е било
обжалвано пред районния съд от лицето Р.П.В., посочено като пострадало
лице.
За да постанови обжалвания съдебен акт, първоинстанционният съд е
приел, че прокурорът е направил прибързан извод за липсата на
наказателноправна измама, тъй като не е взел предвид факта на невъзможност
за изпълнение на сделката поради финансова необезпеченост на дружеството-
страна по сделката. Посочено е, че от свидетелските показания на свидетеля
Х. и от аудиозаписите на телефонни разговори се установявало, че
дружеството не е в състояние да изпълни парично задължение по сключената
сделка. Софийски районен съд е мотивирал акта си с това, че евентуалното
наличие на предхождащо разследваното деяние престъпление по чл. 227б, ал.
2 от НК може да се явява в тясна връзка с разследваната измама и
поддържането на заблуждение у съконтрахентите на дружеството за
възможността му за изпълнение на задължения по търговски сделки.
Първоинстанционният съд е указал, че прокуратурата е следвало да изследва
въпроса за неплатежоспособността на дружеството към момента на сделката,
респ. бил ли е осъществен престъпният състав по чл. 227б, ал. 2 от НК и дали
свидетелят Х. е знаел за настъпването на неплатежоспособността.
Въззивният съд не се съгласява с изложените от СРС мотиви за
постановяване на крайния му акт и дадените указания, но се съгласява с
крайната му преценка, че прекратяването следва да бъде отменено и делото
следва да бъде върнато на прокуратурата за продължаване на следствените
действия.
2
За да достигне до крайните си изводи, настоящият въззивен състав взе
предвид събраните по делото доказателствени материали, а именно:
протоколите от разпит на Б.Л. Х., Р.П.В., Н.А.В., А.Б.Л., протокола от очна
ставка, проведена между Р.П.В. и Б.Л. Х., представеното по делото
уведомително писмо от 20.09.2019 г. и известия за изпращането и
доставянето му по куриерска фирма „Еконт”, справка от Търговския регистър
по партида на юридическото лице „П. 61” ЕООД, ЕИК *****, копие на
фискален бон от 10.07.2019 г. за сумата от 680,00 лева. Въззивният съд
отбелязва, че приложените по делото чрез протокол за доброволно предаване
телефонни записи от разговори, проведени между свидетеля Б.Л. Х. и
свидетеля Величков, на които се е позовал районният съд, не следва да бъдат
ползвани в настоящото производство, доколкото същите не са доказателствен
материал, приобщен по реда на НПК.
От събраните по делото данни се установява, че свидетелят Х. е
управител и едноличен собственик на дружеството „П. 61” ЕООД. Същото
осъществява търговска дейност по продажба на бяла и черна техника в обект,
находящ се в гр. София, ул. ****. Не се спори, че обектът бил посетен от
свидетелите Р.П.В. и Н.А.В., които имали желание да закупят пералня марка
„Самсунг”, която били харесали преди това в интернет и била изложена в
обекта. В проведения разпит и очна ставка свидетелят Б.Л. Х. заявява, че
обяснил на свидетелите, че изложената на място пералня не била за продажба,
но разполагал с друга такава, налична в склада на фирмата, находящ се в гр.
София, ж.к. „Надежда“, която обаче се нуждаела от монтаж на допълнителна
част. След поръчката и доставката на частта, същата следвало бъде монтирана
на пералнята и последната щяла да бъде готова за доставяне. Страните се
съгласили да сключат договор за продажба на посочената пералня срещу
заплащане на сумата от 680,00 лева. При извършения им разпит Р.П.В. и
Н.А.В. заявяват, че са заплатили сумата веднага и в брой, за което им бил
издаден фискален бон с дата 10.07.2019 г. от „П. 61” ЕООД за сумата от
680,00 лева. След няколкократно удължаване на срока за доставка на
продадената вещ, вкл. и с обяснението, че служителите в склада на фирмата
са излезли в отпуск, който впоследствие са удължили, свидетелите Р.П.В. и
Н.А.В. посетили отново търговския обект, за да заявят желанието си да
получат обратно платената цена за стоката. На място бил намерен свидетелят
Б.Л. Х., който се ядосал от посещението на свидетелите, тъй като разговорът с
тях го злепоставял пред намиращите се в търговския обект клиенти. В
показанията си свидетелят Б.Л. Х. заявява, че впоследствие продал пералнята
на трето лице и предложил да върне платената от свидетелите продажна цена
разсрочено.
Въззивният съд счита, че за установяване дали в настоящия случай
става въпрос за неизпълнение на гражданско-правни правоотношения, както е
приел прокурора в постановлението си за прекратяване, или е налице от
субективна страна елемента на измамливо намерение, следва да се изследва
въпроса дали към момента на сключване на договора за продажба на
движимата вещ същата е съществувала и е била в патримониума на
3
юридическото лице, чийто управител е свидетелят Б.Л. Х.. По делото са
събрани единствено показания на свидетелите Б.Л. Х., Р.П.В. и Н.А.В., като
последните двама преразказват дадена им от първия свидетел информация, че
вещта – предмет на договора е била налична в уговореното количество, вид и
качество в склада на фирмата, находящ се в гр. София, ж.к. „Надежда“.
Изложени са от свидетеля Б.Л. Х. твърдения, че срокът за доставка на стоката
е бил удължаван предвид ползването на отпуск от служителите в склада и че
след развалянето на договора за продажба на пералнята свидетелят е продал
последната на трето лице. Въпреки това не са били изследвани въпросите
дали в действителност към онзи момент пералнята е била налична в склада на
фирмата, дали е налице съвпадение в индивидуализацията на пералнята, за
която са постигнали договорености страните и евентуално наличната в склада
на фирмата, не е разследвано в насока дали вещта е била продадена
впоследствие на трето лице и дали всички служители в склада са ползвали
отпуск към процесния период, което евентуално да обуслови забава на
монтажа на частта и доставката на стоката. Въззивният съд отбелязва, че в
гражданскоправния оборот е възможна продажбата на чужда вещ, а
продажбата на несъществуваща такава съставлява нищожен договор поради
липса на предмет. Въпреки това контролната инстанция счита, че следва да се
изследват допълнително посочените по-горе въпроси предвид това, че същите
биха имали отношение към съставомерността на деянието по чл. 209, ал. 1 от
НК, а именно касателно моментите дали е налице възбуждане и/или
поддържане на заблуждение у пострадалия, дали деецът има намерение да
изпълнява задълженията си по договора, като прехвърли правото на
собственост върху индививидуално определена от страните вещ. За да е
осъществен престъпният състав на чл. 209 от НК, е необходимо деецът да
възбуди или поддържа заблуждение у някого, с което да създаде неправилна
представа у измаменото лице за правното основание или за условията, при
който ще се извърши актът на имуществено разпореждане, а в случая– че
разполага с посочената вещ на склад и може да прехвърли правото на
собственост върху същата. Освен това тази неправилна представа трябва да
има съществено значение за взимане на решението за имущественото
разпореждане. Съгласно правната теория и утвърдената съдебна практика,
поемането на едно задължение може да осъществи състава на престъплението
по чл. 209 от НК, ако това лице още при поемането на задължението няма
намерение да се задължи по него, а не неизпълнението на задължението да е
настъпило впоследствие поради обективно или субективно настъпили
обстоятелства, които биха обусловили наличието на неизпълнение на поети
гражданскоправни задължения по един сключен вече договор. От субективна
страна измамата изисква пряк умисъл и користна цел. Това означава, деецът
да съзнава, че вследствие на неговите действия у измаменото лице ще
възникне неправилна представа, вследствие на която измаменото лице ще
извърши имущественото разпореждане и за него ще настъпи вреда. Разликата
между гражданската и наказателната измама е именно в специалната цел за
имуществено облагодетелстване.
При това положение, делото следва да бъде върнато на прокурора за
допълнително разследване в насока изясняване на посочените по-горе
въпроси чрез провеждане на допълнителни разпити на лица, извън
разпитаните до момента, а именно служители от склада на юридическото
4
лице, и за проверка дали в наличните активи в склада на дружеството за
пускане в гражданския оборот към онзи момент е била договорената вещ.
Въззивният съд не се съгласява с мотивите на районния съд в частта, че
разследването следва да продължи в насока изясняване на неизпълнението на
задължението с оглед на финансовото състояние на дружеството към момента
на сделката. Наличието на обективните и субективните признаци на
престъплението по чл. 227б, ал. 2 от НК остава извън предмета на доказване.
Нещо повече, в определени законоустановени хипотези на несъстоятелност
търговецът може да продължи да осъществява дейността си и да сключва
сделки (чл. 635 от ТЗ).
По гореизложените съображения протестираното определение следва да
бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Така мотивиран, Софийски градски съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение от 23.02.2021 г., постановено по НЧД №
13935 по описа за 2020 г. на СРС, НО, 122-ри състав, с което
първоистанционният съд е отменил Постановление от 23.09.2020 г. на
Софийска районна прокуратура за прекратяване на наказателното
производство по ДП № 15015/2019 г. по описа на СДВР, пр.пр. № 45172/2019
г. по описа на СРП и е върнал делото на прокурора.
Настоящото определение е окончателно и не подлежи на обжалване и
протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5