№ 474
гр. Варна, 31.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на дванадесети
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Жана Ив. Маркова
при участието на секретаря Елена Ян. Петрова
като разгледа докладваното от Жана Ив. Маркова Търговско дело №
20223100900158 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба вх. № 5991/11.03.2022
г., уточнена с молба вх. № 6587/17.03.2022 г. на К. Ж. С., ЕГН **********, с
местожителство ****** за осъждането на ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Джеймс
Баучер“ № 87 да заплати сумата сумата 200000.00 лв. застрахователно
обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, в
резултат от смъртта на Н.Г. С.а, негова съпруга, настъпила при ПТП, на
14.09.2020 г., в гр. Варна, на бул. „Трети март" в посока бул. „Ян Хуняди“, по
вина на С.Я.А., водач на л.а. „Ауди А3“, с рег. № ******, ведно със законна
лихва, считано от 28.09.2020 г. (дата на отправяне на застрахователна
претенция) до изплащането, на осн. чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. чл. 429 КЗ.
Претендират се разноски.
Ищецът основава претенцията си на гражданската отговорност на
застраховано при ответника лице, по силата на задължителна застраховка
„Гражданска отговорност", чийто период на валидност обхваща и датата на
ПТП. Сочи се нарушаване на разпоредбите на чл. 21, ал. 1 и чл. 119, ал. 1 от
ЗДвП от страна на виновния водач, за чиято отговорност е било образувано
НОХД № 1410/2021 г., по описа на ВОС, НО, по което е постановена влязла в
сила присъда, за ангажиране наказателната отговорност на деликвента.
Излага, че починалата била негова съпруга, чийто живот е прекъснат в
една активна възраст и, че той няма да е в състояние да преодолее нейната
смърт до края на живота си. Навежда твърдения за наличието на
изключително дълбока и силна връзка с починалата. Поради загубата ищецът
претърпял силен емоционален стрес и негативни психични изживявания като
се затворил в себе си. Поради изпитваната силна и непреодолима болка се
наложило да използва успокоителни медикаменти, спрял да се храни, не
можел да спи, сънувал кошмари, а при новини за катастрофи се разстройвал.
1
Сочи, че е отправил писмена застрахователна претенция до ответния
застраховател, но към момента на предявяване на иска не получил отговор.
В границите на срока по чл. 367 ГПК, ответникът ЗД „Бул Инс" АД
депозира писмен отговор, с който оспорва предявения иск по размер, като
счита претенцията за завишена с оглед принципа за справедливост и
икономическата конюнктура в страната към датата на произшествието, към
която и следва да се определи обезщетението. Подчертава, че към датата на
инцидента починалата е била на 70 години, а ищецът на 73, поради което и
празнотата не би обхванала целия живот на ищеца. Счита за справедливо
обезщетение в размер на 100 000 до 120 000 лв. и изразява готовност за
постигане на съдебна спогодба в тези граници. Не оспорва наличието на
валидно застрахователно правоотношение относно процесното МПС.
Оспорва началния момент на претенцията за забава, като посочва, че е
изискал от ищеца допълнителна информация и доказателства, които не са
представени. Сочи, че срокът за произнасяне по претенцията е започнал да
тече от 28.09.2020 г., а претенцията за лихва не е съобразена с разпоредбите
на КЗ.
В границите на срока по чл. 372, ал. 1 ГПК, ищецът депозира
допълнителна искова молба, в която поддържа изложеното в исковата молба
и оспорва наведените от ответника твърдения и възражения.
В границите на срока по чл. 373, ал.1 ГПК, ответникът депозира
допълнителен отговор на исковата молба, в който поддържа наведените с
отговора на исковата молба оспорвания и релевираните възражения, а така
също и изразената готовност за постигане на съдебна спогодба.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуален представител,
поддържа твърденията си, изложени в исковата молба и допълнителната
такава. Ответникът не изпраща представител в съдебно заседание,
поддържа възраженията изложени в отговора и допълнителния такъв
чрез писмено становище.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,
заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното
от фактическа страна:
На осн. чл. 146, т. 3 и 4 ГПК за признато и ненуждаещо се от
доказване е прието обстоятелството: - наличие на валидно, към датата на
произшествието, застрахователно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност" при ответника, за л.а. „Ауди А3“, с рег. № ******;
- че ищецът е предявил застрахователна претенция за изплащане на
обезщетение, по която е образувана щета № ***** и е постановен отказ от
изплащане на обезщетение.
Не се спори между страните, а и се установява от материалите по
приобщеното нохд № 1410/2021 г., на ВОС, НО, че по силата на влязла в сила
Присъда № 11/23.02.2022 г., подс. С.Я.А., ЕГН ********** е признат за
виновен в това, че на 14.09.2020 г., в гр. Варна, при управление на МПС – л.а.
„Ауди А3”, ДК № ******, нарушил правилата за движение по ЗДвП – чл. 119,
ал. 1 ЗДвП и по непредпазливост, причинил смъртта на Н.Г. С.а като деянието
е извършено на пешеходна пътека, престъпление по чл. 343, ал. 3, предл.
последно, б. „Б“, вр. чл. 343, ал. 1, б. „в“ НК.
За установяване на твърдяната съпружеска връзка между ищеца и
починалата Н. С.а е представено удостоверение за наследници №
2
1173/18.09.2020 г.
По делото е представена застрахователна претенция, отправена от
ищеца, чрез пълномощника си, до ответника, надлежно получена от него на
28.09.2020 г. В претенцията е посочена и банкова сметка, с оглед
евентуалното изплащане на обезщетение.
За установяване на твърдяните болки и страдания, по делото е
допуснато събирането на гласни доказателства, чрез разпит на един свидетел
на страната на ищеца – М. С.а Г., без родствени връзки с ищеца. Показанията
на свидетелката се ценят в частите, в които са резултат на непосредствени и
лични възприятия и не противоречат на останалите приети за установени
факти и обстоятелства. От показанията на свидетелката се установява, че
бракът на ищеца и съпругата му датира от 1978 г. и като съпрузи създали
много хубав дом. В течение на годините запазили помежду си изключително
близки отношения, отличаващи се с много топлота, обич, подкрепа. Макар, че
нямали свои деца, били изключително задружни и разчитали един на друг. В
деня на смъртта на съпругата му, ищецът бил намерен от близки на мястото,
където се случило произшествието, не бил на себе си, бил като парализиран и
в състояние на шок. В седмицата след произшествието бил неадекватен,
непрекъснато плачел и повтарял името на съпругата си, което наложило да
бъде прибран в дома на свидетелката, която била племеница на починалата.
Тъй като приемал лекарства за сърцето и за нервите, след инцидента се
наложило дозите им да бъдат увеличени. Към настоящият момент в
състоянието на ищеца не е настъпила съществена промяна, той продължавал
да говори за съпругата си, живеел сам в общият им дом като навсякъде имало
нейни снимки. Свидетелката споделя, че единственият друг близък човек за
ищеца била негова племеница, която обаче живеела в чужбина така, че в
резултат на произшествието ищецът загубил единствената си опора и най-
близък човек.
При така възприетото по фактите, настоящият състав на Варненски
окръжен съд, достигна до следните правни изводи:
Съобразно разпоредбата на чл. 429, ал. 1 КЗ със сключването на договор
за застраховка ”Гражданска отговорност”, застрахователят поема
задължението да покрие отговорността на застрахования към трети лица за
причинените имуществени и неимуществени вреди. Същевременно
разпоредбата на чл. 477, ал. 1 и 2 КЗ предвижда, че обект на застраховане по
задължителната застраховка ”Гражданска отговорност” на автомобилистите е
гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица
за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди,
свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни
средства. Предявеният иск черпи правното си основание от разпоредбата на
чл. 432, ал. 1 КЗ. Искът е пряк и е предоставен на увреденото лице срещу
застрахователното дружество, с което причинителят на вредата се намира в
облигационно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”.
Основателността на прекия иск на увредения срещу застрахователя за
обезщетяване на причинените в резултат на застрахователно събитие вреди,
предполага установяването при условията на пълно и главно доказване от
страна на ищеца на валидно застрахователно правоотношение, настъпило
застрахователно събитие, представляващо покрит риск по застраховка
гражданска отговорност, настъпилите вреди, резултат от поведението на
застрахования водач, включително обосноваване на техния вид и размер.
3
Както бе посочено в приетата фактическа установеност
обстоятелствата, че към датата на произшествието – 17.05.2018 г., е било
налице валидно застрахователно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност” при ответника, за л.а. „Ауди А3“, ДК № ******, че
ищецът е предявил застрахователна претенция за изплащане на обезщетение,
по която е образувана щета № ***** и е постановен отказ от изплащане на
обезщетение, не са били предмет на спор между страните.
Не е спорно и, че настъпилото ПТП е застрахователно събитие, което се
явява покрит от застрахователното правоотношение риск. С оглед обхвата на
застрахователното покритие, регламентиран в разпоредбата на чл. 429, ал. 1
КЗ, застрахователят обезщетява всички вреди, за които отговаря
застрахованото лице на основание чл. 45 ЗЗД.
Между страните не е било предмет на спор, а и се установява от
възприетата фактическа установеност, че починалата Н. С.а е била съпруга на
ищеца К. С..
Постановената от наказателния съд, влязла в сила присъда, е
задължителна за гражданския съд, на осн. чл. 300 ГПК и следователно
изключва преценката на настоящият състав относно това дали е извършено
деянието, противоправно ли е то, вината на дееца и съставомерните
последици от деянието. С оглед на изричната забрана на коментираната
разпоредба, съдът намира, че в настоящото производство не може да се
изследва и въпроса относно причините, поради които е настъпило
произшествието, тъй като причините са релевантни към въпроса за вината.
Що се отнася до механизма на произшествието, в гражданския процес тези
факти могат да се обсъждат само досежно евентуално релевирано възражение
за съпричиняване на вредоносния резултат.
Както бе посочено във възприетото по фактите, по задължителен за
страните, а и за съда, начин посредством влязлата в сила присъда на
наказателния съд, е установена вината на водача С.А. за настъпване на
произшествието, при което е била причинена смъртта на Н. С.а – съпруга на
ищеца.
Ищецът, предвид съпружеската си връзка с починалата, поради което
притежава активна материалноправна легитимация да претендира репариране
на причинените му, вследствие смъртта на Н. С.а, вреди. Същият е от кръга
близки родственици, посочени в Постановление № 4/25.05.1961 г., на
Пленума на ВС, което е запазило силата си и настоящият съдебен състав
следва да съобрази.
Понесените от ищеца неимуществени вреди се изразяват в болки и
страдания от загубата на съпруг, безспорно представляват пряка и
непосредствена последица от деянието и като такава последица подлежат на
обезщетяване. Съгласно задължителните за съдилищата указания, дадени в
Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и последователната
съдебна практика на ВКС, при определяне на размера на дължимото
обезщетение за неимуществени вреди съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД,
съдът се ръководи от критерия за справедливост. Уточнено е, че понятието
”справедливост” не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на
конкретни обективно съществуващи в действителността обстоятелства. За да
се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и
страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните
4
вреди като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията,
интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията, дали
същите продължават или са приключили, както и икономическата
конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за
„справедливост” на съответния етап от развитие на обществото в Държавата
във връзка с нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите.
Съобразявайки се с критериите за определяне размера на дължимото
обезщетение за неимуществени вреди, очертани в т. ІІ от ППВС № 4/1968 г. и
във формираната практика на ВКС, настоящият състав намира, че
справедливото обезщетение за неимуществените вреди нанесени на ищеца е
в размер на 140000.00 лв. За да определи този размер, съдът отчита възрастта
на пострадалата към датата на злополуката (на 71 години), възрастта на
ищеца към тази дата (73 години), продължителния семеен живот, отличаващ
се с близост, топлина и задружни отношения между съпрузите, тежкото
понасяне на вестта за смъртта й, отражението на загубата върху
емоционалното състояние на ищеца, ролята, която съпругата е имала за ищеца
- негов най-близък човек и единствена опора. Отделно настоящият състав
отчита икономическите условия в страната към месец септември 2020 г. и
лимита на застрахователното покритие по задължителната застраховка
"Гражданска отговорност на автомобилистите", разписани с разпоредбата на
чл. 492 КЗ.
В настоящото производство възражение за съпричиняване във
вредоносния резултат не е релевирано, поради което и определението
обезщетение не подлежи на редуциране.
За разликата до предявения размер от 200000.00 лв., искът като
неоснователен ще следва да бъде отхвърлен.
По лихвата: Върху уважената претенция за неимуществени вреди,
ищецът претендира заплащане на законната лихва. При произнасянето си
съдът съобрази разпоредбата на чл. 429, ал. 2 и ал. 3 КЗ, предвиждащи, че в
застрахователното обезщетение се включват и лихвите за забава, когато
застрахованият отговаря за тях пред увреденото лице и се заплащат от
застрахователя само в рамките на застрахователната сума (лимита на
отговорност). В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за
забава, дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от
застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл.
430, ал. 1, т. 2 от Кодекса или от датата на уведомяване или на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна.
(в същия смисъл и Р № 128/04.02.2020 г., по т.д. № 2466/2018 г., на ВКС, ТК,
I-во отд.)
В случая претенцията на ищеца е с начална дата 28.09.2020 г. като се
твърди, че това е датата на получаване на отправената застрахователна
претенция от страна на ищеца, в каквато насока са представени
доказателства. Възраженията на ответника, касаещи изискването на
допълнителни доказателства и началото на срока за произнасяне се
преценяват като ирелевантни, доколкото касаят хипотеза, в която се
претендира законната лихва за изпадането на застрахователя в забава на
собствено основание – липса на произнасяне в срок по претенцията, каквато
лихва в настоящият случай не се претендира от ищеца.
5
Поради което и върху определеното обезщетение се дължи лихва за
забава считано от 28.09.2020 г. – датата на предявяване на застрахователна
претенция от страна на ищеца.
По разноските:
На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца макар и да се следват разноски не се
присъждат предвид липсата на доказателства за направени такива и техния
размер.
На осн. Чл. 78, ал. 3 ГПК, съобразно направеното искане, разноски се
следват и на ответника, в съответствие са направеното искане и представен
списък по чл. 80 ГПК. Направените възлизат на сумата 6720.00 лв., с ДДС.
При извършване на математически изчисления, във връзка с релевираното
възражение за прекомерност от страна на ищеца, съдът установи, че
минималният размер съобразно разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от Наредба №
1/2004 г. за МРАВ, възлиза на сумата 6636.00 лв., с ДДС. При което
претендираният за присъждане в размер на 6720.00 лв. Адвокатски хонорар
не се явява прекомерен и не следва да бъде редуциран. Така съразмерно с
отхвърлената част от иска, на присъждане подлежи сумата 2016.00 лв., с
ДДС.
На осн. чл. 78, ал. 6 ГПК ответното дружество, следва да бъде осъдено
да заплати в полза на Бюджета на съдебната власт, по сметка на Варненски
окръжен съд, дължимата държавна такса върху уважената част от иска на
ищеца, а именно сумата 5600.00 лв. и 5.00 лв., за служебното издаване на
изпълнителен лист.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, ул. „Джеймс Баучер“ № 87 ДА ЗАПЛАТИ на К. Ж.
С., ЕГН **********, с местожителство ******, сумата 140000.00 лв. (сто и
четирдесет хиляди лева), застрахователно обезщетение, за претърпяни
неимуществени вреди – болки и страдания, в резултат от смъртта на Н.Г. С.а,
негова съпруга, настъпила при ПТП, на 14.09.2020 г., в гр. Варна, на бул.
„Трети март" в посока бул. „Ян Хуняди“, по вина на С.Я.А., водач на л.а.
„Ауди А3“, с рег. № ******, ведно със законна лихва, считано от 28.09.2020 г.
(дата на отправяне на застрахователна претенция) до изплащането, на осн. чл.
432, ал. 1 КЗ, вр. чл. 429 КЗ като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.
432, ал. 1 КЗ, за разликата над присъдения размер обезщетение за
неимуществени вреди 140000.00 лв. до претендирания размер 200000.00 лв.
(двеста хиляди лева).
ОСЪЖДА К. Ж. С., ЕГН **********, с местожителство ****** ДА
ЗАПЛАТИ на ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Джеймс Баучер“ № 87, сумата 2016.00 лв. (две
хиляди и шестнадесет лева), разноски по делото, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, ул. „Джеймс Баучер“ № 87 ДА ЗАПЛАТИ по
сметка на ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, в полза на Бюджета на съдебната
власт, сумата 5600.00 лв. (пет хиляди и шестстотин лева), дължима
6
държавна такса, както и сумата 5.00 лв. (пет лева), за служебното издаване на
изпълнителен лист, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
7