№ 19
гр. ЛЕВСКИ, 23.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на четиринадесети
март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Десислава К. Николаева
при участието на секретаря ИЛИЯНА П. ИЛИЕВА-И.А
като разгледа докладваното от Десислава К. Николаева Административно
наказателно дело № 20234410200008 по описа за 2023 година
на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от И. А. И. от с.Г., обл.Плевен, против
Наказателно постановление №22-0293-000673/11.10.2022г. на Началник РУ -
Левски при ОД на МВР-Плевен, с което на жалбоподателя са наложени
следните административни наказания: на основание чл.179, ал.2, вр. чл.179,
ал.1, т.5, пр.5 от ЗДвП – глоба в размер на 200 лв. за нарушение на чл.25, ал.1
от ЗДвП и на основание чл.175, ал.1, т.5 ЗДвП – глоба в размер на 50 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец, за нарушение на
чл.123, ал.1, т.3 от ЗДвП.
В жалбата са наведени доводи за допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила и нарушение на материалния закон. Твърди се, че
деянието е осъществено от жалбоподателя при условията на крайна
необходимост, поради което административно-наказателното производство е
следвало да бъде прекратено на основание чл.54, ал.1, т.1, пр.2, във вр. чл.11
от ЗАНН, във вр. с чл.13, ал.1 от НК. Моли наказателното постановление да
бъде отменено.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и дава обяснения
относно вменените му административни нарушения. Счита наказателното
постановление за неправилно и моли да бъдат отменени наложените му
1
административни наказания.
Въззивникът по жалбата – Началник на РУ Левски при ОДМВР Плевен
не се явява и не се представлява в съдебно заседание. При администриране на
жалбата изразява писмено становище за нейната неоснователност и моли
същата да бъде оставена без уважение. Счита наказателното постановление за
правилно и законосъобразно, издадено от компетентен орган в рамките на
неговите правомощия, съдържащо всички задължителни реквизити.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и доводите
на страните, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срок и от лице, притежаващо активна
процесуална легитимация, предвид на което същата е процесуално
допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна, поради следните
съображения:
От събраните по делото гласни и писмени доказателства се установява
следната фактическа обстановка:
Жалбоподателят И. А. И. осъществява трудова дейност при Община
Левски, като управлява автобус марка *** „***“, рег.№***, собственост на
Община Левски.
Сутринта на 15.09.2022г., по предварително утвърден график във връзка
с първия учебен ден, жалбоподателят И. управлявайки процесният автобус
превозвал ученици от с.Г. до ОУ „Максим Горки“, СУ „Крум Попов“ и
ПГССТ „Никола Йонков Вапцаров“ в гр.Левски. В автобуса пътувала и
свидетелката И. М.. Около 09,00 часа жалбоподателят спрял превозното
средство пред ОУ „Максим Горки“, където слезли няколко деца, обърнал
автобуса и тръгнал в посока към центъра на града, за да транспортира
останалите деца до другите училища. По същото време на улица „Васил
Априлов“, където се намирал управлявания от жалбоподателя автобус, били
паркирани множество автомобили от двете страни на платното за движение,
поради което автобусът се движел почти в средата на платното за движение.
Имало засилен трафик по повод първия учебен ден. При заобикаляне на
неправилно паркиран в лентата за насрещно движение лек автомобил *** с
рег.№***, жалбоподателят не оставил достатъчно разстояние между автобуса
и неправилно паркираното МПС, в резултат на което го ударил странично в
дясната му задна част. При удара били причинени материални щети по двете
превозни средства. Непосредствено след настъпване на удара жалбоподателят
преценил да продължи движението си, за да избегне опасност от настъпване
2
на друго ПТП в случай, че спре, поради това, че се намирал по средата на
пътното платно и наличието на насрещно движещи се автомобили в същия
момент. За да изпълни задължението си да закара децата в съответните
училища за първия учебен ден съобразно утвърдения график и за да не бъдат
стресирани от настъпилото ПТП, жалбоподателят не спрял на мястото на
произшествието, а продължил съобразно утвърдения маршрут към СУ „Крум
Попов“ и ПГССТ „Никола Йонков Вапцаров“.
За настъпилото ПТП бил подаден сигнал. Служители на РУ Левски,
сред които св.З. З., посетили мястото на произшествието, свързали се с
жалбоподателя, който след като закарал всички учениците се върнал.
Впоследствие на мястото пристигнал и св.Д. Б., на длъжност полицейски
инспектор „Пътен контрол“ при РУ Левски. След установяване на
обстоятелствата относно настъпилото ПТП, свидетелят Б. съставил срещу
жалбоподатея И. А. И. АУАН АД №016079/15.09.2022г. за това, че на
15.09.2022г., около 08,55 часа, в град Левски, по улица“Васил Априлов“, пред
главен вход на ОУ „Максим Горки“ в посока центъра на града, управлява
автобус *** „***“, рег.№***, собственост на Община Левски, като при
маневра заобикаляне на неправилно паркиран в лентата за насрещно
движение лек автомобил *** с рег.№***, не оставя достатъчно разстояние
между него и паркираното МПС, удря го странично и реализира ПТП с
материални щети по двете МПС; водачът И. не изпълнява задължението си
като участник в ПТП, напускайки го, без да уведоми съответната служба за
контрол на МВР, с което виновно нарушил чл.25, ал.1 ЗДвП и чл.123, ал.1, т.3
от ЗДвП.
Въз основа на съставения АУАН от Началник РУ - Левски при ОД на
МВР-Плевен било издадено обжалваното Наказателно постановление №22-
0293-000673/11.10.2022г., с което на жалбоподателя били наложени
административни наказания: на основание чл.179, ал.2, вр. чл.179, ал.1, т.5,
пр.5 от ЗДвП – глоба в размер на 200 лв. за нарушение на чл.25, ал.1 от ЗДвП
и на основание чл.175, ал.1, т.5 ЗДвП – глоба в размер на 50 лв. и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 1 месец, за нарушение на чл.123, ал.1, т.3
от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена от
събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени
средства: гласни доказателствени средства - показанията на свидетелите Д. Б.
Б., З. П. З., Е. В. П., И. М. М., дадените от санкционираното лице И. А. И.
обяснения; писмени доказателства: АУАН АД №016079/15.09.2022г., писмени
възражения срещу АУАН АД №016079/15.09.2022г., Наказателно
3
постановление №22-0293-000673/11.10.2022г., Заповед рег.№8121з-
1632/02.12.2021г. на МВР, справка за нарушител/водач.
Даде се вяра на показанията на свидетелите Е. В. П. и И. М. М. -
очевидци на настъпилото ПТП и лица без възможна заинтересованост от
изхода на делото. Посочените гласни доказателствени средства са подробни и
последователни, еднопосочни и безпротиворечиви помежду си,
взаимнодопълващи се. Същите са в съответствие с показанията на
свидетелите Д. Б. Б. и З. П. З. - полицейски служители, пристигнали на място
и установили обстоятелствата относно настъпилото ПТП, на които съдът даде
вяра като безпротиворечиви и изхождащи от незаинтересовани лица.
Като годен доказателствен източник бяха кредитирани дадените от
жалбоподателя И. А. И. обяснения, като последователни, логични,
безпротиворечиви, в унисон с останалите гласни доказателства и
неопровергани от тях.
Даде се вяра на писмените доказателства, като официални документи,
издадени от компетентни лица, в кръга на тяхната служебна дейност и
неоспорени от страните.
С оглед на така установеното от фактическа страна, съдът намира
от правна страна следното:
Обжалваното наказателно постановление и актът за установяване на
административно нарушение са съставени от компетентни лица, в сроковете
по чл.34 от ЗАНН и в предписаната от закона форма.
Основателни са наведените от жалбоподателя доводи за допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила в хода на
административно-наказателното производство и неправилно приложение на
материалния закон.
По отношение на нарушението чл.25, ал.1 от ЗДвП:
Съгласно разпоредбата на чл.25, ал.1 от ЗДвП водач на пътно превозно
средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да
заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните
превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво
по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да
завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот,
преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност
за участниците в движението, които се движат след него, преди него или
минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното
положение, посока и скорост на движение.
При тълкуване на нормата следва извод, че същата предвижда
4
задължение за водач, който предприема изброените маневри, да съобрази
поведението си с другите участници в движението - които са в движение -
които "се движат след него, преди него или минават покрай него", предвид на
което следва да се съобрази с тяхното положение, посока и скорост на
движение.
Съгласно т.28 на § 6 от ДР на ЗДвП „участник в движението" е всяко
лице, което се намира на пътя и със своето действие или бездействие оказва
влияние на движението по пътя. Такива са водачите, пътниците,
пешеходците, както и лицата, работещи на пътя.
В процесния случай безспорно установено е, че жалбоподателят, в
качеството си на водач на автобуса, е причинил настъпване на ПТП с друг
паркиран автомобил, т.е. МПС, което не е било в движение. Следователно с
поведението си жалбоподателят не е нарушил предвиденото в чл.25, ал.1
ЗДвП правило за поведение. Извършеното от И. А. И. деяние - неоставяне на
достатъчно разстояние при маневра заобикаляне между него и паркиралото
МПС, при което са били причинени имуществен вреди на последното, следва
да се подведе под нормата на чл.5, ал.1, т.1 ЗДвП, съгласно която всеки
участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава
опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и
здравето на хората и да причинява имуществени вреди.
В допълнение към изложеното, осъщественото от жалбоподателя
нарушение представлява „маловажен случай“ по смисъла на чл.28 от ЗАНН,
вр. чл.93, т.9 от НК - такова деяние, което с оглед липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
отговорността обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от същия вид.
Еднопосочни са събраните гласни доказателства, че автомобилът, ударен от
жалбоподателя, е бил неправилно паркиран в лентата за насрещно движение,
по време на предприетата маневра заобикаляне е имало спрели автомобили и
в двете пътни ленти, довели до движение на автобуса почти в средата на
пътното платно, както и интензивен трафик в насрещното платно.
Движението на автобуса е било съобразено с предотвратяване опасността от
сблъсък с насрещно движещите се МПС при стесненото място за разминаване
на пътното платно, което и предвид габаритите на управляваното от И. МПС -
автобус, е довело до неправилна преценка относно разстоянието между
автобуса и неправилно паркирания автомобил при заобикалянето, в резултат
на което е последвало съприкосновение между превозните средства и
причинени имуществени вреди. Налице са множество смекчаващи
5
отговорността обстоятелства, водещи до незначителна обществена опасност
на конкретното нарушение. В действителност жалбоподателят е допуснал
процесното нарушение съобразявайки се именно с останалите участници в
движението, така че да не създаде опасност от удар с насрещно движещо се
МПС, предвид и обстоятелството, че е превозвал множество пътници - деца.
Налице е и незначителност на настъпилите вредни последици. По делото не
са представени други доказателства за причинените на паркиралия автомобил
имуществени вреди освен показанията на свидетелите и дадените от
жалбоподателя обяснения - ожулване в областта на бронята и калника,
оставена жълта боя от автобуса.
Предвид изложеното, констатираното нарушение представлява
маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН, с оглед незначителността на
вредните последици и смекчаващите отговорността обстоятелства, водещи до
ниска обществената опасност на деянието. Съгласно ТР № 1/2007 г. на ВКС,
преценката на административнонаказващия орган за маловажност на случая
по чл.28 от ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен
контрол.
Наказващият орган е допуснал нарушение на материалния закон, като
неправилно е квалифицирал нарушението, както и не е приложил института
на чл.28, б.„а" от ЗАНН, което е основание за отмяна на обжалваното
наказателно постановление в тази му част, като незаконосъобразно.
По отношение на нарушението по чл.123, ал.1, т.3 от ЗДвП:
Налице е съществено нарушение на процесуалните правила и по-
конкретно на разпоредбата на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН, изразяващо се в
неточно посочване на законовите разпоредби, които са били нарушени,
накърнило правото на защита на санкционираното лице.
Както в АУАН, така и в НП, е посочено единствено, че е нарушен
чл.123, ал.1, т.3 от ЗДвП. Посочената точка обаче съдържа три отделни
хипотези - задължения за водача при настъпило ПТП с имуществени вреди,
респективно три отделни хипотези на административно нарушение: а) да
окаже съдействие за установяване на вредите от произшествието; б) ако
между участниците в произшествието има съгласие относно обстоятелствата,
свързани с него, те попълват своите данни в двустранен констативен
протокол за пътнотранспортното произшествие и съвместно уведомяват
службата за контрол на Министерството на вътрешните работи на
територията, на която е настъпило произшествието; в) ако между участниците
в произшествието няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него,
те, без да напускат местопроизшествието, уведомяват съответната служба за
6
контрол на Министерството на вътрешните работи на територията, на която е
настъпило произшествието, и изпълняват дадените им указания.
При посочване на нарушената материална норма в обжалваното
наказателно постановление и в акта за установяване на административно
нарушение не е конретизирано и не става ясно коя от трите хипотези на
чл.123, ал.1, т.3 от ЗДвП е вменена на нарушителя. Предвид словесното
описание на нарушението - „напускайки местопроизшествието без да уведоми
съответната служба за контрол на МВР“, би могло да се приеме, че се касае за
б.“в“ на чл.123, ал.1, т.3 от ЗДвП, при липса обаче на изписани всички
съставомерни елементи на посочената хипотеза на административно
нарушение - лицето, друг участник в ПТП, и липса на съгласие между него и
санкционираното лице относно обстоятелствата, свързани с произшествието.
Посоченото нарушение на процесуалните правила представлява
съществено такова, доколкото е накърнило правото на санкционираното лице
да научи фактическите и правни рамки на нарушението.
Налице е и нарушение на материалния закон. Направеното от
жалбоподателя възражение, че е действал при условията на крайна
необходимост, е основателно. Разпоредбата на чл.11 от ЗАНН препраща към
общата на част на НК относно въпросите касаещи вината, вменяемостта,
обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие,
приготовлението и опита.
Съгласно чл.13, ал.1 от НК не е общественоопасно деянието, което е
извършено при крайна необходимост - за да спаси държавни или обществени
интереси от непосредствена опасност, която деецът не е могъл да избегне по
друг начин, ако причинените от деянието вреди са по-малко значителни от
предотвратените.
Еднопосочни и неопровергани от останалия доказателствен материал са
обясненията на жалбоподателя и показанията на свидетеля И. М., че И. не е
преустановил движението си предвид интензивността на движението в
момента на настъпване на произшествието, наличието на движещи се след
него и в отсрещната лента пътни превозни средства, поради което спирането
му би създало опасност от друго по-тежко произшествие, застрашаващо
останалите участници в движението, както и превозваните в автобуса деца. С
оглед на така установеното, деянието му е било насочено към
предотвратяване на опасността от увреждане на останалите участници, като
предотвратените вреди са по-значителни от причинените, водещо до липса на
обществена опасност на деянието, на основание чл.13 от НК, вр. чл.11 от
7
ЗАНН. Безспорно се установява, че с поведението си жалбоподателят не е
имал за цел укрИ.е от контролните органи, а да изпълни задълженията си да
транспортира навреме децата до съответните училища за първия учебен ден,
като бъде избегнат стреса за тях при установяване на произшествието, след
което да се върне на мястото, както е постъпил. Наличието на крайна
необходимост изключва обществената опасност на деянието, а от там и
отговорността за извършеното нарушение.
Поради изложените доводи за съществени нарушения на процесуалните
правила и нарушение на материалния закон, обжалваното наказателно
постановление следва да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №22-0293-000673/11.10.2022г.
на Началник РУ - Левски при ОД на МВР-Плевен, с което на И. А. И.,
ЕГН:**********, адрес: с.Г., общ.Левски, обл.Плевен, ул.“***“ №**, са
наложени на основание чл.179, ал.2, вр. чл.179, ал.1, т.5, пр.5 от ЗДвП – глоба
в размер на 200 лв. за нарушение на чл.25, ал.1 от ЗДвП и на основание
чл.175, ал.1, т.5 ЗДвП – глоба в размер на 50 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 1 месец, за нарушение на чл.123, ал.1, т.3 от ЗДвП,
като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - гр.Плевен в 14 – дневен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Левски: _______________________
8