РЕШЕНИЕ
№ 151
гр. Я., 27.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Димчо Г. Димов
при участието на секретаря С.С.М.
като разгледа докладваното от Димчо Г. Димов Гражданско дело №
20242330101039 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл.32, ал.2 от Закона за собствеността.
Производството е с характер на спорна съдебна администрация, образувано по искова
молба от Д. Г. Д. и Ц. Д. Д. срещу Г. Д. К., Я. С. К., Г. И. К. и С. И. М..
С исковата молба се твърди, че страните по делото са съсобственици на ПИ - дворно
място с идентификатор № 87374.527.136 по КК и КР на гр. Я., целият с площ от 445 кв.м.
по кадастрална скица и 460 кв.м. по документ за собственост, с трайно предназначение на
територията „Урбанизирана“, начин на трайно „Ниско застрояване (до 10 метра) при
граници: Поземлени имоти с №№ 87374.527.138, 87374.527.137, 87374.527.127,
87374.527.129, 87374.527.130, 87374.527.131 и 87374.527.135, и се иска от съда да определи
гранични линии на това ползване за всеки един от съсобственици в съответствие с
притежаваната от него идеална част от поземления имот, като бъдат съобразени и
подходите на всеки един от съсобствениците към двора от страната на улица „***“,
местонахождението и площта на притежаваните от съсобствениците сгради, находящи се в
дворното място.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника Г. И. К., с който от една
страна се поддържа, че иска е недопустим. На следващо място се твърди, че страните реално
са си разпределили правото на ползване на ПИ помежду си преди много години, като всеки
от съсобствениците се е съгласил на това доброволно и е имал собствен портал и изход към
ул. „***“ и двора на всеки от тях е заграден с масивна ограда към всеки съсед така, че
практически към момента всеки от тях ползва това, което преди много години са уточнили
помежду си и са изградили масивни огради. Разпределението на ползването на имота е било
1
уточнено между съсобствениците устно и доброволно преди много години. Оспорва се
основателността на исковата претенция.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор и от ответника Я. С. К., с който
се поддържа, че иска е неоснователен. Признава се, че между страните е налице
съсобственост по отношение на процесният недвижим имот, но се твърди, че преди повече
от 34 години праводателите на страните са постигнали съгласие относно правото на
ползване върху поземленият имот, като след придобие правото на собственост на
съответните идеални части от ПИ, страните са постигнали съгласие относно правото на
ползване на поземленият имот.Твърди се, че между тях има съгласие разпределяне
ползването на процесният недвижим имот.Твърди се, че разпределеното право на ползване
към настоящият момент е съобразено с правата на собственост върху изградените в имота
сгради, както и, че всеки от съсобствениците има обособен самостоятелен вход. Поддържа
се, че искането за ново разпределение правото на ползване на имота ще възпрепятства
реалното му ползване от страна на ответницата Я. С. К., както и, че ще попречи да й се
осигури удобен начин на ползване съобразно ползването на сградите. Иска се от съда да
отхвърли предявеният иск като неоснователен. Претендират се разноски по делото.
Срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор и от съсобственика С. И. М., с който
отново предявен иск се оспорва като недопустим и неоснователен по същество на
съображенията изложени в отговора на ИМ от Г. И. К..
За ищците в съдебно заседание в качеството на процесуален представител по
пълномощие се явява адв.С. Т. от АК Я., чрез когото в хода на делото по същество, че от
представеното от вещото лице заключение се установява, че ползването на процесиня
поземлен имот може да бъде разпределено между страните в съответствие с техните права,
съгласно изготвената схема и се иска съдът да постанови решение в този смисъл.
Претендира се присъждане на разноски.
В съдебно заседание се явява лично и ищецът Д. Г. Д., който заявява, че е съгласен с
казаното от неговия адвокат и иска този план да се приложи.
За ответниците Я. С. К. и Г. Д. К. в съдебно заседание в качеството на процесуален
представител по пълномощие се явява адв.М. Х. от АК Я., чрез когото в хода на делото по
същество се иска от съда да отхвърли исковата пертенция като неоснователна и недоказан.
Сочи се че от изслушването на вещото лице се установява, че предложения вариант за
разпределяне правото на ползване на имота ще създаде съществени затруднения за всички
страни в производството, с оглед обслужването на всеки от съсобствениците сгради, както и
че ще доведе до премахване на част от изградените постройки, които са търпими според
вещото лице. Иска се от съда да постанови решение, с което да отхвърли исковата
претенция. Претендират се разноски.
За ответниците Г. И. К. и С. И. М., в качеството на процесуален представител по
пълномощие се явява адв. Р. Ж. от АК Я., чрез когото в хода на делото по същество се иска
от съда да отхвърли исковата претенция като неоснователна и недоказана. Сочи се че
2
съгласно заключението на вещото лице е невъзможен вариант на разпределение на ползване
на свободните площи, така, че да не препятства и да не създава особени затруднения за
ползването на имота от всеки от съсобствениците. Сочи се още че в настоящото
производство не е възможно да се обсъжда вариант за отстраняване на постройки,
извършване на преустройства несъвместими с предназначението на сградите и терена.
Ответникът Г. И. К., се явява лично в съдебно заседание като в хода на делото по
същество, сочи, че навремето когато ищецът купувал къщата не търсел нищо, а сега след 40
години. Ако бил казал нещо баща му не би позволил да стори нищо. Сочи че той влиза от
към ул.“***“, мястото било тясно, имало дръвчета, едва минавал количката с дърва.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност
съдът намира за установено от фактическа и правна страна, следното:
От фактическа страна:
Видно от представения по делото нотариален акт за покупко-продажба № ***, том ***,
рег.№ ***, дело № *** год., на *** А. И. пир Я.ски областен съд, М. М. Д. е продала на Г. И.
К. един двор с посторена в него къща на ул.“***“ № ***, парцел *** в кв.*** по плана на
гр.Я., от 392.50 кв.м., при граници: общински парцели №№ ***
Видно от представеното по делото удостоверение за наследници Г. И. К. е починал на
*** год., като е оставил за сови наследници: Щ. Г. К. /син/, починал на *** год., по
заместване: Г.Щ.К.. /внук, К.Щ.К. /внук/; Д. Г. К. /син/, починал на *** год., по заместване:
Е. И. К. /снаха/ починала на *** год., Г. Д. К. /внук/ и Ц. Д. Д./внучка/, И. Г. К. /син/,
починал на *** год., а по заместване: Т.М. К. /снаха/, починала на *** год., С. И. М. /внучка/
и Г. И. К. /внук/.
Видно от представения по делото съдебен протокол от 02.02.1972 год. е била одобрена
съдебна спогодба по гр.дело № *** год. на ***РС, съгласно която в дял първи от
наследството останало от смъртта на Г. И. К. починал на *** год. наследника Щ. Г. К. е
получил в дял 1/3 ид.ч. от дворно място находящо се в гр.Я., състоящо се от 460 кв.м.,
съставляващо парцел *** в кв.*** на ул.***, заедно с една жилищна сграда състояща се от
две стаи и антре, построени в северната част на двора и една лятна кухня от към улицата. В
дял втори на наследника Д. Г. К. е поставено в дял от наследството 1/3 ид.ч. от дворното
място на ул. ***, цялото състоящо се от 460 кв.м., съставляващо парцел *** в кв.*** заедно с
една жилищна сграда, състояща се от две стаи, кухня и антре, посторени в южната част на
двора. В дял трети на наследника И. Г. К. се предоставя от наследството 1/3 ид.ч. от
дворното място на ул.***, цялото състоящо се от 460 кв.м., съставляващо парцел *** в
кв.***, заедно с една паянтова жилищна сграда, построена в дъното на двора, кухня и навес.
Видно от представеното удостоверение за наследници И. Г. К. е починал на *** год.,
като е оставил за свои наследници посочените по-горе лица: Т.М. К. /съпруга/, починала на
*** год., С. И. М. /внучка/ и Г. И. К. /внук/.
Установява се още, че Г. Д. И. и М.М. И. са продали с договор обективиран в
нотариален акт за продажба на недвижим имот № ***, том ***, дело № *** год.на *** Т.Д.
3
при ***РС, на сина си Д. Г. Д. собствения си недвижим имот: едноетажна масивна жилищна
сграда, находяща се в гр.Я., ул.“***“ № ***, със ЗП 45.20 кв.м., състояща се от две стаи и
антре, заедно с гараж със ЗП 14.56 кв.м. и 1/3 ид.ч. от дворното място, върху което са
засторени, цялото с площ 460 кв.м. по НА и удостоверение на община Я., а по скица 440
кв.м., съставляващо имот пл.№ *** по плана на гр.Я., при граници на имота: ул.“***“ , имот
пл.№ ***, имот пл№ ***, имот пл.№ ***, имот пл.№ ***.
С договор за покупко-продажба на недвижим имот обективиран в нотариален акт №
***, том ***, дело № *** год. на *** П.К. при ***РС, на свой ред Д. Г. К. и Е. И. К. са
продали на сина си Г. Д. К., собствения си недвижим имот: 1/3 ид.ч. от дворно място цялото
от 460 кв.м., намиращо се в гр.Я., ул.“***“ № ***, съставляващо парцел ***-***, в кв.*** по
плана на града, заедно с построената в него жилищна сграда, състояща се от: две стаи, кухня
и антре, построена в южната част на двора, при граници: ул.“***“, Х. и Т.Ф., С.Д.П., П.Й. И.
и П.И.М..
Видно от представените по делото скици, процесния поземлен имот с идентификатор
87374.527.136, е с адрес: гр.Я., ул.“***“ № ***, с площ 445 кв.м., с трайно предназначение на
територията: „Урбанизирана“, начин на трайно ползване: „Ниско застрояване“ /до 10 м./, при
граници: поземлени имоти: №№ 87374.527.138, 87374.527.137, 87374.527.127, 87374.527.129,
87374.527.130, 87374.527.131 и 87374.527.135.
За изясняване на делото от фактическа страна е допусната изслушана и приета
съдебно-техническа експертиза от заключението на вещото лице по която се установява, че
правата на собственост върху процесния имот 87374.527.136, са както следва: за ищците Д.
Г. Д. и Ц. Д. Д. 1/3 ид.ч. еквивалентна на 148 кв.м.; за ответниците Г. Д. К. и Я. С. К. 1/3 ид.ч.
еквивалентна на 148 кв.м.; за ответника Г. И. К. 1/6 ид.ч. еквивалентна на 74 кв.м. и за
ответницата С. И. М. 1/6 ид.ч. еквивалентна на 74 кв.м. От заключението се установява още,
че ищците Д. Г. Д. и Ц. Д. Д. използва застроена площ 72 кв.м. и незастроена 12 кв. или общо
84 кв.м.; ответниците Г. Д. К. и Я. С. К. използват застроена площ 118 кв.м. и незастроена 67
кв., а ответниците Г. И. К. и С. И. М. застроена площ 81 кв.м. и незастроена 95 кв.м., тоест
собствениците реално ползват площи, различни от правото им на собственост, но
застрояването в имота не позволява проектирането на разпределение за самостоятелно
ползване на свободните площи, без извършването на преустройства и премахване на сгради.
За пълно и обективно изясняване на фактическата обстановка съдът е допуснал,
изслушал и приел допълнителна съдебно-техническа експертиза, видно от заключението на
вещото лице по която е бил изготвен вариант /схема приложение 4 към експертизата на
л.124 от делото/ за разпределяне ползването, съгласно правата на собственост, като за
реализацията му обаче е необходимо да се променят съществуващите входове към дворното
място, както и да се премахнат сгради *** като в съдебно заседание вещото лице дава
становище,че според него сградите са търпими. Също така в съдебно заседание вещото лице
разяснява, че сградите следва да бъдат премахнати с оглед реализация разпределение на
ползването, а не от гледна точка на законността.
За изясняване на делото от фактическа страна съдът е допуснал събиране на гласни
4
доказателства чрез разпит в качеството на свидетел, лицето Й.Г.Г., от показанията на която
се установява, че познава имота за който се води спора. Бащата на свидетелката го имал от
неговия баща, дядото на свидетелката. Ц. била дъщеря на дядото на свидетелката. Всички
страни живеели там, от както била построена къщата. От както свидетелката се помнела
винаги ползването си било така. В момента тя не живеела там. Всички постройки били
построени през 1989 година, само Д. и Ц. сторели по-късно. В задната част на имота
родителите на свидетелката имали нещо като гараж, за натурии. Дядо и Д. и баща и Г. още
ги били сторели. Братовчед и Г. И. К. имал гълъбарник. Всеки имал дворна врата за двора.
Двора бил един, но всяка къща била с отделен вход. Влизало се спокойно без проблем, но
сега вече не, тъй като свако и започнал дела. Празното място сега било с плочки и го
ползвали те за да си влязат в къщата
От правна страна:
Производството по чл. 32, ал. 2 ЗС не е исково, а е спорно производство за съдебна
администрация на гражданските правоотношения между съсобствениците по повод
ползването и управлението на общата вещ. Това производство приключва с решение на
съда, което замества липсващо решение на мнозинството по чл. 32, ал. 1 ЗС или такова
негово решение, което е вредно за общата вещ. Това съдебно решение не формира сила на
пресъдено нещо, но има изпълнителна сила.
Съгласно чл. 31, ал. 1 ЗС, всеки съсобственик може да си служи с общата вещ
съобразно нейното предназначение и по начин да не пречи на другите съсобственици да си
служат с нея съобразно правата им. Известно е и от правната доктрина, и от съдебната
практика, че разпределението на ползването на съсобствената вещ може да се извърши по
два начина - чрез предоставяне на реална част от нея за ползване на всеки съсобственик, при
което вещта се ползва едновременно от всички съсобственици, или чрез предоставянето й
последователно за ползване на всеки съсобственик за определен период. Въпросът по кой от
двата начина следва да се разпредели ползването е обусловен от вида и предназначението на
вещта. В съдебната практика се приема, че когато се касае за движима вещ, обикновено по -
удобно е да се извърши разпределение на ползването по време, а когато се касае за
недвижим имот - чрез предоставяне на реална част на всеки съсобственик.
Когато обаче видът, предназначението и конкретните характеристики на недвижимия
имот не позволяват да бъде ползван реално от повече съсобственици, а разпределянето на
ползването между тях по време се явява неудобно, искът по чл. 32, ал. 2 ЗС подлежи на
отхвърляне, защото съдът не може да предостави имота за ползване на един съсобственик и
да лиши от ползване останалите. В тези случаи отношенията между съсобствениците следва
да бъдат уредени по друг ред, а именно по реда на чл. 30, ал. 1 ЗС, чл. 31, ал. 2 ЗС, чл. 34
ЗС / Решение № 185 от 03.08.2012 г. на ВКС по гр. Д. №1 380/2010 г. , І г.о., ГК/.
Такъв е настоящият случай при който се иска разпределяне ползването по чл.32, ал.2
от ЗС на дворно място, представляващо поземлен имот с идентификатор № 87374.527.136
по КККР на гр.Я..
5
Видно от заключението на вещото лице по изслушаните от съда две експертизи се
установява, че макар действително собствениците реално да ползват площи, различни от
правото им на собственост, то застрояването в имота не позволява проектирането на
разпределение за самостоятелно ползване на свободните площи, без извършването на
преустройства и премахване на сгради, конкретно *** от схемата на вещото лице, за които
сгради няма данни по делото да са построени в отклонение на съществуващите към момента
на изграждането им строителни правила и норми, и които според вещото лице са търпими.
Отделно от това следва според вещото лице че е необходимо и да се променят
съществуващите входове към дворното място, което обаче от своя страна би затруднило част
от съсобствениците да достигат без затруднения до сградите върху които принадлежи
правото им на собственост. Тоест така предложения от вещото лице вариант за
разпределение ползването на незастроеното дворно място не би могъл да се реализира без
съществени преустройства и премахване на сгради собственост на част от отделните
съсобствениците на дворното място. Реалното разпределяне на ползването с оглед
установената по делото конкретика е неизпълнимо.
Съдът няма право в производство по чл. 32, ал. 2 ЗС да предписва каквито и да е
преустройства с цел обособяване на отделни дялове за ползване, като преценката за
разпределение на ползването на общата вещ се извършва съобразно фактическото
положение към момента на предявяването. В случая такова разпределение е невъзможно без
да се накърнят правата на съсобствениците. Съдебната администрация се осъществява при
съобразяване с фактическото състояние и с предназначението на вещта, тъй като
използваното в чл. 31, ал. 2 ЗС понятие "служене с общата вещ" означава прякото й
използване, съвместимо с нейното нормално предназначение, без да се уврежда
субстанцията й или да се накърняват свойствата й. В конкретният случай не може да се
разпредели правото на ползване на дворното място при зададените в исковата молба права,
тъй като обратното разрешение на поставения правен спор би довело до накърняване
правата на съсобствениците и нарушаване на установеното фактическо положение.
На изложените съображения решаващият съд намери, че предявеният от Д. Г. Д. и Ц.
Д. Д. срещу Г. Д. К., Я. С. К., Г. И. К. и С. И. М. иск с правно основание чл. 32, ал. 2 ЗС за
разпределяне ползването на съсобствен имот- дворно място, следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
По отношение на разноските:
В настоящото производство, доколкото всяка от страните се ползва от решението,
макар и формално да има противопоставени страни – ищец и ответник, предвид особения му
характер, общите правила за разпределяне тежестта за разноски, регламентирани в чл.78
ГПК, проявяват отклонение. В производството по разпределяне ползването на съсобствен
имот страните трябва да понесат такава част от разноските, включващи заплатени такси и
възнаграждения за назначени от съда технически експертизи, съответстващи на размера на
дела им в съсобствеността, респ. правото на ползване.
В случая обаче, искът е изцяло отхвърлен като неоснователен, респ. възраженията на
6
ответниците по иска се явяват основателни, поради което и сторените от ищците разноски за
заплатени такси и възнаграждение за вещо лице, следва да останат в тяхна тежест така,
както са сторени от тях, включително и направените от тях разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение.
Съобразно изхода на делото, направеното искане и на основание чл. 78, ал.3 ГПК,
ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на ответниците направените от последните
разноски по производството /съобразно представените доказателства за направени такива/, в
случая на ответника Г. И. К. 1000 лева – заплатено адвокатско възнаграждение; на
ответницата С. И. М. 1000 лева – заплатено адвокатско възнаграждение и на ответника Я. С.
К. 600 лева заплатено адвокатско възнаграждение.
Ответникът Г. Д. К. не е представил доказателства за разноски за заплатено от него
възнаграждение на упълномощения от него в производството адвокат, поради което не му се
дължат такива.
На изложените мотиви, ЯРС
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Д. Г. Д. с ЕГН ********** и Ц. Д. Д. с ЕГН ********** от
гр.Я. чрез пълномощник адв.С. А. Т. от АК Я., със съдебен адрес: гр.Я., ул.“***срещу Г. Д. К.
с ЕГН **********, с посочен адрес за призоваване: с.Б., общ.Т., обл.Я., „***“ и адрес: гр.Я.,
ул.“***“ № ***, Я. С. К. с ЕГН **********, с адрес: гр.Я., ул.“***“ № ***, Г. И. К. с ЕГН
**********, с адрес: гр.Я., ул.“***“ № *** и С. И. М. с ЕГН **********, с адрес: гр.С.З.,
ул.“***, иск с правно основание чл.32, ал.2 ЗС за разпределяне ползването на съсобствен
имот, находящ се в гр.Я., ул.“***“ № ***, а именно: Дворно място, съставляващо поземлен
имот с идентификатор № 87374.527.136 по кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр.Я., целият с площ от 445 кв.м. по кадастрална скица и 460 кв.м. по документ за
собственост, с трайно предназначение на територията: „Урбанизирана“, начин на трайно
ползване: „Ниско застрояване“ /до 10 м./, при граници: поземлени имоти: №№
87374.527.138, 87374.527.137, 87374.527.127, 87374.527.129, 87374.527.130, 87374.527.131 и
87374.527.135.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК, Д. Г. Д. с ЕГН ********** и Ц. Д. Д. с ЕГН
********** ДА ЗАПЛАТЯТ на Я. С. К. с ЕГН ********** сумата от 600.00 лева –
разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК, Д. Г. Д. с ЕГН ********** и Ц. Д. Д. с ЕГН
********** ДА ЗАПЛАТЯТ на Г. И. К. с ЕГН ********** сумата от 1 000.00 лева –
разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК, Д. Г. Д. с ЕГН ********** и Ц. Д. Д. с ЕГН
********** ДА ЗАПЛАТЯТ на С. И. М. с ЕГН ********** сумата от 1 000.00 лева –
разноски по делото.
7
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Д. Г. Д. с ЕГН ********** и Ц. Д. Д. с ЕГН
********** за присъждане на съдебно-деловодни разноски по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Г. Д. К. с ЕГН ********** за присъждане на
съдебно-деловодни разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд Ямбол в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
8