РЕШЕНИЕ
№ 260048
гр.Поморие, 21.07.2021
г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Районен съд – Поморие,
наказателна колегия, в открито заседание на деветнадесети май през две хиляди
двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ : Димитър Димитров
при участието на секретаря Валентина
Атанасова, като разгледа докладваното от районния съдия НАХД N 260 по описа за 2020 г. и за
да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН и е образувано по жалба от „Т.Ф.Б.“ ООД гр.Бургас, против наказателно постановление (НП) № Е-НП-15/21.08.2020 г., на
Министъра на енергетиката, с което на жалбоподателя е наложена имуществена
санкция в размер 50 000 лв., на основание чл.94, ал.1, предложение първо от
Закона за подземните богатства (ЗПБ), за извършено нарушение по чл. 77, вр.
чл. 87, ал. 1 и ал. 2, т. 2, вр.
88, т.4 от ЗПБ.
В
жалбата се иска отменяне на атакуваното НП, като незаконосъобразно и
неправилно.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от пълномощници –
адвокати, който поддържа жалбата. Излагат подробни съображения в подкрепа на
застъпеното становище за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното НП.
Претендират разноски.
В съдебно заседание Министърът на енергетиката се представлява от
пълномощник – юрисконсулт, който оспорва жалбата. Моли обжалваното НП да бъде
потвърдено от съда като правилно и законосъобразно. Също претендира разноски.
Жалбата
е допустима. Същата е подадена от субекта,
посочен в обжалваното НП като нарушител, в срока по чл.59, ал.2 ЗАНН.
Съдът, след като анализира събраните по делото
доказателства и съобрази закона, намира за установено от фактическа страна
следното.
С Решение на МС № 730/18.11.2008 г. (обн. ДВ, бр. 101 от 25.11.2008 г.) на
жалбоподателя е предоставена концесия за добив на подземни богатства –
строителни материали – трахити, от находище „Порой“, община Поморие, обл.
Бургас.
В изпълнение на решението, между МС, представляван от Министъра на регионалното
развитие и благоустройството и жалбоподателя е сключен договор от 20.12.2008 г.
за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства – строителни
материали – трахити, от находище „Порой“, общ. Поморие, обл. Бургас.
По силата на чл. 5, ал. 1 от концесионния договор, жалбоподателят и концесионер
има право да добива трахити в границите на находище „Порой“, в обеми и при
спазване на условията на съгласуваните от концедента работни проекти за добив и
първична преработка за съответната година.
Съгласно чл. 10, ал. 2, т. 1 и т. 7 от концесионния договор, при
осъществяването на концесията концесионерът е длъжен да спазва действащото
законодателство и да изпълнява на свой риск и със средства, осигурени от него,
съгласуваните с Министъра на регионалното развитие и благоустройството цялостен
и годишни работни проекти.
На 12.03.2019 г. между жалбопадателя и ЕТ „К.К.– Е.К.“ е сключен договор за
изработка от 12.03.2019 г., за извършване на пробивно-взривни работи в находище
„Порой“, със срок на действие до 31.12.2019 г.
С договора жалбоподателят възложил на ЕТ „К.К.– Е.К.“ да извърши със свои
сили, средства, труд, механизация и материали, качествено и в срок сондиране и
взривяване на кариера Порой, с. Порой – сондажни работи, доставка, транспорт и
охрана на взривните работи, зареждане и взривяване съгласно проекта, като изпълнителят
едноличен търговец е длъжен да изработи горепосоченото така, че то да отговаря
на проектните изисквания на възложителя – „Т.Ф.Б.“ ООД, като последният
изработва и защитава годишния проект за добивни работи на кариерата пред
необходимите инстанции и предоставя защитенията проект на изпълнителя – ЕТ „К.К.–
Е.К.“, преди започване на сондажните работи.
По силата на Разрешително за извършване на технологични взривни работи изх.
№ 19015391/18.03.2019 г. и Разрешително за извършване на специални взривни
работи с изх. № 19015394/18.03.2019 г., изпълнителат ЕТ „К.К.– Е.К.“ има право
през 2019 г. да извършва пробивно-взривни работи в находище „Порой“.
В изпълнение на договора за изработка от 12.03.2019 г., от изпълнителя
едноличен търговец е изготвен Паспорт на пробивно-взривни за взривяване на
15.04.2019 г. на обект – кариера „Порой“, като съгласно паспорта при
конкретното взривяване са предвидени параметри: височина на стъпалото – 25
метра и взривни вещества /Ексан/ – 13 500 кг.
В Годишния работен проект за добив и първична преработка на трахити от
находище „Порой“, съгласуван с писмо изх. № Е-26-Т-656/17.12.2018 г. на
заместник - министър на енергетиката, през 2019 г. са предвидени параметри: височина
на стъпалото – 10 метра и общо количество взривно вещество за взривното поле –
8 928 кг. Същите параметри са посочени и в съгласувания Цялостен работен проект
за експлоатация на находище „Порой“.
Установява се от представените по делото протокол за взривяване от
15.04.2019 г. на обект: кариера „Порой", нареждане № 11/15.04.2019 г. и
докладна записка от 19.04.2019 г., че при взривяването на 15.04.2019 г. е
получено и използвано взривно вещество ексан в размер 13 500 кг.
Горепосочената фактическа обстановка безспорно се установява от събраните
по делото и посочени от съда писмени доказателства, както и от показанията на
свидетеля и актосъставител Л.Е.Х., а така също от показанията на св.Енчо В.
Кремъков.
При така установената фактическа
обстановка съдът намира от правна страна следното.
Административнонаказателното производство е започнало със съставянето на
акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 5/21.02.2020 г.,
съставен от Л.Е.Х. – главен инспектор в дирекция „Природни ресурси у концесии и
контрол“, Министерство на енергетиката. В акта е посочена фактическа
обстановкаи нарушени законови норми, идентични с тези по издаденото въз основа
на акта и обжалвано НП.
Не се констатирана от съда допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила при съставяне на АУАН и издаване на НП.
Актът е съставен от компетентен орган по чл.95, ал.1 ЗПБ, при спазване на изискванията
на чл.40 ЗАНН, притежава изискуемите от чл.42 ЗАНН
реквизити и е подписан от актосъставителя. Препис от акта е връчен на нарушителя срещу подпис.
НП е издадено от компетентно лице по чл.95, ал.3 ЗПБ,
съдържа реквизитите по чл.57, ал.1 ЗАНН и е подписано от лицето, което го е
издало.
Съгласно чл.77 ЗПБ, опазването на
земните недра чрез рационалното използване на подземните богатства е основно
задължение на всички, които осъществяват дейности по тяхното проучване и
ползване, проектират минно строителство, подготвят експлоатацията и добиват
подземни богатства.
Адресат на посоченото в нормата задължение е и
жалбоподателят, като добиващ подземни богатства.
По силата на чл.87, ал.1 ЗПБ, опазването
на земните недра при търсенето, проучването, добива и първичната преработка на
подземни богатства се осигурява чрез рационалното им използване, което съгласно
разпоредбата на чл.87, ал.2, т.2 ЗПБ, включва спазване на
утвърдения с работните проекти ред за усвояване на запасите на подземни
богатства.
Съгласно чл.88, т.4 от ЗПБ, за спазване
на изискванията по опазването на земните недра чрез рационалното използване на
подземните богатства всеки концесионер,
а такъв е жалбоподателя е длъжен да спазва утвърдения с работните проекти ред
за промишлено усвояване на запасите и ресурсите на подземни богатства.
По силата на санкционната разпоредба на чл. чл.94, ал.1, предложение първо от ЗПБ, който не изпълнява
задълженията по опазване на земните недра чрез рационалното използване на
подземните богатства се наказва с глоба от 10 000 до 100 000 лв. или с
имуществена санкция от 50 000 до 500 000 лв.
От събраните по делото доказателства се установява безспорно, че на посочените в НП, дата и място – на 15.04.2019 г., находище на трахит /кариера/ „Порой“, общ. Поморие,
обл. Бургас,
жалбоподателят, същият концесионер на находището, като такъв адресат
на задължение по чл.77 ЗПБ, да опазва земните недра чрез рационално
използване на подземните богатства, което рационално
използване съгласно чл.87, ал.2, т.2 ЗПБ и чл.88,
т.4 от ЗПБ, включва задължение за спазване на утвърдения с
работните проекти ред за усвояване на запасите на подземни богатства, не е изпълнил посоченото задължение по чл. 77, вр.
чл. 87, ал. 1 и ал. 2, т. 2, вр.
88, т.4 от ЗПБ, като не е спазил
утвърдения с работните проекти ред за промишлено усвояване на запасите и
ресурсите на подземни богатства, който утвърден ред предвижда добив
на трахити от находището при параметри: височина на стъпалото – 10 метра и общо
количество взривно вещество за взривното поле – 8 928 кг., извършвайки добив
при параметри: височина на стъпалото – 25 метра и взривни вещества /Ексан/ – 13
500 кг., поради което законосъобразно е ангажирана
отговорността му по чл.94, ал.1,
предложение първо ЗПБ.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че отговорността му е
ангажирана и за нарушение на реда за първична преработка на добитите подземни
богатства, както и за нарушение на мерките за опазване и възстановяване на
земните недра и околната среда, които нарушения не са доказани. Видно от
словесното описание на нарушението, съдържащо се в АУАН и НП, от една страна на
жалбоподателя не са вменени последните две посочени нарушения, а от друга
страна описанието на нарушението е пълно и ясно, като такова позволява на
жалбоподателя да разбере, че отговорността му е ангажирана за нарушение,
изразяващо се в неспазване на утвърдения с работните проекти ред за
усвояване на запасите на подземни богатства, поради което не е
нарушено правото му на защита.
Неоснователно е и възражението, че санкционната норма на чл.94, ал.1,
предложение първо ЗПБ, изисква нарушението да е извършено непосредствено от извършителя,
което не е налице, тъй като взривните работи са осъществени от трето лице. Адресат
на задължението да опазва земните недра чрез рационално използване на
подземните богатства е концесионерът, какъвто е жалбоподателят, който е
отговорен и при неизпълнение на това задължение, включително и от
подизпълнител, както е в случая.
Както бе посочено, нарушението се установява от събраните по делото писмени
и гласни доказателства, поради което неоснователно е възражението за
недоказаност на същото от приложените по делото документи, за които се твърди,
че не са официални такива, още повече, че св. Кремъков потвърждава, че
процесните взривни работи са извършени при отклонение по проект, както относно
количеството взривно вещество, така и по отношение височина на стъпалото.
Неотносим към предмета на доказване по делото е въпросът относно
характеристиките на използваното взривно вещество, съответно обосноваване на
правомерност на деянието с по-малка калоричност на използваното взривно
вещество, респ. необходимост от използване на по-голямо количество от същото.
В случая не е налице хипотезата на чл.28 ЗАНН. Не са налице
обстоятелства, които да сочат на такава незначителна обществена опасност на
деянието, която да го отличава от обикновените случаи на нарушение от същия
вид. Касае за неизпълнение на норми охраняващи значителни обществени интереси, поради което деянието е такова
с висока степен на обществена опасност. Твърдяната липса
на вредни последици не е самостоятелно основание, което да мотивира АНО
или съда да приеме, че се касае за маловажен
случай и да не наложи наказание в хипотезата на чл.28 ЗАНН. Нещо повече използваното количество взривно вещество надвишава значително
максимално допустимото по проект, което
обостоятелство е самостоятелно основание за липса на предпоставките на чл. 28 ЗАНН в случая.
Наложеното
наказание правилно е определено по вид и в императивно определения от закона минимален размер и като такова не може
да бъде изменяно от съда.
В съвкупност от изложеното според съда обжалваното НП се явява
законосъобразно и правилно и като такова същото следва да бъде потвърдено
изцяло.
Съгласно чл.63, ал.3 ЗАНН, в съдебните производства по ал. 1
страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК.
В случая отговорността на жалбопадателя е законосъобразно и правилно
ангажирана, поради което същият дължи разноски, а на него такива не му се
следват.
По делото АНО е защитаван от юрисконсулт, който е
направил искане за присъждане на разноски.
Съгласно чл. 63, ал. 5 ЗАНН в полза на юридически лица се присъжда и възнаграждение
в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът
на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.
По силата на чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ, възнаграждението за защита в производства
по ЗАНН е от 80 до 120 лв.
Предвид фактическата и правната сложност на делото, съдът
намира, че справедлив размер на конкретното възнаграждение се явява максималният
такъв от 120 лв.
Мотивиран от гореизложеното, на основание чл.63,
ал.1 от ЗАНН, Районен съд – Поморие
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № Е-НП-15/21.08.2020 г., на Министъра на енергетиката.
ОСЪЖДА „Т.Ф.Б.“ ООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление гр...., представлявано от Б.Р.П., да заплати на Министерство на енергетиката, сума в размер 120
лв. (сто и двадесет лева), представляваща
разноски по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Т.Ф.Б.“ ООД, ЕИК ..., за присъждане на
разноски по делото.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд – Бургас в 14-дневен срок от съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :