Р Е Ш Е Н И Е
№ 315/
12. Юни 2020г.,
гр. Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЛЕВЕН, трети състав
На трети юни
2020 г. в публично съдебно заседание в състав:
Председател: съдия Елка
Братоева
Съдебен секретар: Милена Кръстева
С
участието на прокурор: Шарков от Окръжна прокуратура – Плевен
Като разгледа докладваното от съдия БРАТОЕВА Административно дело № 1374/2019г. по описа на съда и на основание
доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 203 и следващите от
Административно-процесуалния кодекс.
Административното дело е образувано по искова молба на Е.Д.И. ***, чрез адв. Пл.В.
*** срещу Регионална дирекция по горите - Ловеч с правно основание чл. 1 ал.1
от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди за присъждане на
обезщетение в размер на 600 лв. за причинени
имуществени вреди, представляващи направени разноски за адвокатско
възнаграждение в съдебното производство по НАХД № 755/2019г. по описа на
Районен съд – Плевен и КАНД № 844/2019г. по описа на Административен съд -
Плевен, завършило с отмяната като незаконосъобразно на НП № 523/19.03.2019г. на
Директора на РДГ - Ловеч, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
датата на влизане в сила на решението на РС - Плевен – 09.12.2019г. до
окончателното изплащане на сумата.
Претендира присъждане на направените деловодни
разноски в настоящото производство – адвокатско възнаграждение по реда на чл.
38 ал.1 т.3 от ЗАдв. и дт. – 10 лв.
Ответникът – РДГ – Ловеч, чрез юрк. Т. изразява
становище за неоснователност на иска като счита, че заплатеното адвокатско
възнаграждение за двете съдебни инстанции е прекомерно и моли да се определи
справедлив размер на дължимото обезщетение. Възразява и за прекомерност на
адвокатското възнаграждение пред настоящата инстанция и моли да бъде редуцирано
до установения минимум.
Прокурорът дава заключение за основателност на
исковата молба и предлага да бъде уважена.
Като съобрази
становищата на страните, приетите доказателства и приложимия закон, съдът
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Исковата молба е подадена от надлежна страна и срещу
надлежен ответник – Регионална дирекция по горите - Ловеч, която е юридическо
лице съгласно чл.2 ал.1 от Устройствения правилник на Регионалните дирекции по
горите и пасивно легитимирана страна по иска на осн. чл. 205 от АПК, тъй като административно-наказващия орган,
издал отмененото НП е директора на РДГ – Ловеч.
Исковата молба е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно чл. 1 ал.1 от ЗОДОВ държавата и общините
отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни
лица, при или по повод изпълнение на административна дейност.
НАХД № 755/2019г. по описа на Районен съд – Плевен е
приобщено като доказателство по настоящото дело. С Решение № 358 / 15.05.2019г.
по НАХД № 755/2019г. Районен съд –
Плевен е отменил като незаконосъобразно Наказателно постановление № 523/19.03.2019г.
на Директора на РДГ – Ловеч, с което на Е.Д.И. *** на
основание чл. 85 и чл. 94 ал.1 от Закона за лова и опазване на дивеча са
наложени кумулативно административни наказания:
„глоба“ в размер на 200 лева и лишаване от право на ловуване за срок от
3 години, като на основание чл. 20 ал.1 от ЗАНН вр. чл. 95, ал. 2 от ЗЛОД в
полза на държавата е отнета вещта, послужила за извършване на нарушението – 1
брой л.а. „Лада-Нива“ с рег. № ****** с пазарна стойност 1500лв. за нарушение
на чл. 57 , ал. 1, вр. чл. 43, ал. 2, вр. чл. 65, т. 10 от ЗЛОД. Постановеното
съдебно решение е оставено в сила с Решение № 729/09.12.2019г. по КАНД № 844/2019г.
по описа на Административен съд – Плевен.
В съдебното производство по обжалване на НП пред РС –
Плевен и пред АС - Плевен жалбоподателят е бил защитаван от адв. П.В. ***, въз
основа представени писмени пълномощни, приложени по делото срещу договорено и
заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. за всяка от
съдебните инстанции.
Дейността на администрацията по издаване на
наказателни постановления е преценена като вид административна дейност по
смисъла на чл. 1 ал.1 от ЗОДОВ съгласно мотивите в съвместно Тълкувателно
постановление № 2/2015г. на ГК на ВКС и І и ІІ колегия на ВАС. Тълкувателното
постановление има задължителен характер за съдилищата. Според него делата по
искове за вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, действия и
бездействия по налагане на административни наказания, включително и такива за
присъждане на разноски в производството по обжалване са подсъдни на
административните съдилища. Счита се, че дейността на администрацията по налагане
на административни наказания също е вид административна дейност.
Затова в случая е налице първата предпоставка на чл. 1
ал.1 от ЗОДОВ за ангажиране деликтната отговорност на държавата – отменено като
незаконосъобразно НП, което е акт на държавната администрация, в резултат на
възложената й със закон административно-наказателна дейност.
Налице е и втората предпоставка – имуществена вреда,
тъй като договореното адвокатско възнаграждение реално е било платено изцяло
при сключването на договора за правна защита и съдействие, който има характер
на разписка за платената от клиента сума.
Според Тълкувателно решение № 2/2009г. на ОСК на ВАС в
производството по административно-наказателни дела разноски не се дължат,
защото в ЗАНН не е уредена отговорността за разноски на страните, а съгласно
чл. 84 от ЗАНН за определяне на разноски на свидетели и вещи лица, както и за
производството пред съда по разглеждане на жалби срещу наказателни
постановления, на касационни жалби пред административния съд се прилагат разпоредбите
на Наказателно-процесуалния кодекс. В НПК също не се предвижда присъждане на
разноски за страните в зависимост от изхода на делото. Затова по
административно-наказателни дела както пред районния съд, така и пред
касационната инстанция не се присъждат разноски за страните в зависимост от
изхода на правния спор. Приложимия процесуален закон – ЗАНН и НПК не предвижда
репариране на направените разноски за жалбоподателя, когато бъде отменено НП,
по същия начин както и не предвижда присъждане на разноски за процесуално
представителство за учреждението - ответник, когато е защитаван от юрисконсулт
или адвокат, в случай, че наказателното постановление бъде потвърдено.
Но с Тълкувателно решение № 1/15.03.2017г. на ВАС е прието, че при предявени пред
административните съдилища искове по чл. 1 ал.1 от ЗОДОВ за имуществени вреди
от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски
възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват
пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. В мотивите
е посочено, че в тези производства съдът следва да установи дали е настъпил
правно релевантния факт – издадено незаконосъобразно наказателно постановление,
отменено по съответния ред с помощта на адвокатска защита, за която ищецът е
заплатил хонорар и едва след това да установи неговия действителен размер.
Институтът на обезщетението от непозволено увреждане не е и не може да се
превърне обаче в средство за неоснователно обогатяване, поради което и съдът
спазвайки принципа на справедливостта и съразмерността, следва да присъди само
и единствено такъв размер на обезщетение, който да отговаря на критериите на
чл. 36 ал.2 от Закона за адвокатурата – да е „обоснован и справедлив“, т.е. да
е съразмерен на извършената правна защита и съдействие и да обезщети страната
за действително понесените от нея вреди от причиненото й от държавния орган
непозволено увреждане, без да накърнява или облагодетелства интересите на която
и да е от страните в производството.
Тълкувателните постановления и тълкувателните решения
са задължителни и обвързващи за съдилищата.
Ето защо следва да се приеме, че ищецът е претърпял
имуществени вреди в размер на платеното адвокатско възнаграждение по повод обжалването на отмененото като
незаконосъобразно НП, които са пряка и непосредствена последица от него, защото
издаденото незаконосъобразно НП е причина ищецът да направи разноски за правна
защита и съдействие, за да се защити срещу този увреждащ правата му санкционен
административен акт.
Направените от страната разноски за адвокатско
възнаграждение са пряка и непосредствена последица от увреждане по смисъла на
чл. 4 от ЗОДОВ, защото те произтичат от отмененото като незаконосъобразно НП.
Заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение от 300
лв. за всяка от двете съдебни инстанции или общо 600 лв. е в разумен, обоснован
и справедлив размер. То не надхвърля определеното минимално възнаграждение за
защита по административно наказателни дела, което е 300 лв. за всяка инстанция,
съгласно чл. 18 ал.2 и ал.3 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения в приложимата към момента на защитата редакция.
Минималното възнаграждение се определя според размера на санкцията и според
наложените други административни наказания. В случая е наложена глоба в размер
на 200 лв. и едновременно с това и лишаване от права, както и е отнето МПС,
послужило за извършване на нарушението, оценено на стойност 1500 лв.
Затова предявеният на осн. чл.1 ал.1 от ЗОДОВ иск за
присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 600 лв. общо за
двете съдебни инстанции е основателен и доказан и следва да се уважи, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на влизане в сила на съдебния
акт – 09.12.2019г. до окончателното й плащане.
При този изход на делото на осн. чл. 10 ал.3 от ЗОДОВ в полза на ищеца
следва да се присъдят и направените деловодни разноски – платена д.т. 10 лв.
С оглед изхода на спора основателно е и искането на
осн. чл. 38 ал.2 вр. чл. 38 ал.1 т.3 от Закона за адвокатурата за присъждане в
полза на адвокат В. на адвокатско възнаграждение в минимален размер – 100 лв. съгласно
чл. 8 ал.1 т.1 вр. чл.7 ал.2 т.1 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения / изм. с Решение № 5419 на ВАС на РБ
от 8.05.2020 г. - бр. 45 от 15.05.2020 г., в сила от 15.05.2020 г./, съобразно защитавания материален интерес, тъй като
адвокатът е осъществил безплатно процесуално представителство на ищеца като
свой близък по чл. 38 ал.1 т.3 от Закона за адвокатурата, видно от приложения
договор за правна защита и съдействие, което обстоятелство не се нуждае от
доказване. Присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на адвоката съгласно
чл. 38 ал.2 от Закона за адвокатурата се дължи само, ако спорът е решен в полза
на страната, ползвала безплатна правна помощ, както е в случая.
Водим от горното съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА Регионална
дирекция по горите - Ловеч на осн. чл.1 ал.1 от ЗОДОВ да заплати на Е.Д.И. ***
обезщетение в размер на 600 лв. за причинени
имуществени вреди, представляващи направени разноски за адвокатско
възнаграждение в съдебното производство по НАХД № 755/2019г. по описа на
Районен съд – Плевен и КАНД № 844/2019г. по описа на Административен съд -
Плевен, завършило с отмяната като незаконосъобразно на НП № 523/19.03.2019г. на
Директора на РДГ - Ловеч, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
датата на влизане в сила на решението на РС - Плевен – 09.12.2019г. до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Регионална дирекция по горите - Ловеч да
заплати на Е.Д.И. *** направените
деловодни разноски за д.т. в размер на 10 лв.
ОСЪЖДА Регионална дирекция по горите -
Ловеч на осн. чл. 38 ал.2 от Закона за адвокатурата да заплати на адв. П.В. ***
сумата 100 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за настоящото
производство.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба
пред Върховен Административен съд, подадена чрез Административен съд - Плевен в
14-дневен срок от съобщението.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на
страните.
С Ъ Д И Я : /П/