Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Ихтиман, 24.08.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, пети състав, в открито съдебно
заседание на 28.07.2020 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМИТЪР ЦОНЧЕВ
при секретаря Надя Борисова разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 946/2019 г. по описа на съда и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по повод предявен положителен
установителен иск по реда на чл. 422 ГПК с правна квалификация чл. 55, ал. 1 ЗЗД, да бъде признато за установено, ответникът „……“ АД дължи на ищцата В.Д.Г. сумата
от 513.29 лв. - цена за начислена електроенергия за периода 23.09.2017 г. –
21.12.2017 г., обективирана във Фактура № **********/12.02.2018 г., издадена от
„….“ АД на ищцата за клиентски № … за обект: гр. …... 1, която ищцата е платила
на ответника при първоначална липса на основание, и за която е издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 11.09.2018 г. по ч.гр.д.
№ 45213/2018 г. по описа на Софийския районен съд. .
В исковата молба ищцата оспорва качеството си на
потребител на електрическа енергия. Излага, че е заплатила сумата от 513.29
лв., обективирана във Фактура № **********/12.02.2018 г., единствено, за да не
остане без електрозахранване процесния имот. Изложени са подробни съображения,
чрез които се оспорва наличието на предпоставки ответното дружество да
осъществи едностранна корекцията на сметката за електрическа енергия на ищцата
за периода 23.09.2017 г. – 21.12.2017 г.
Претендира разноски.
Ответникът „Ч…. .“ АД в срока по чл. 131 от ГПК
депозира подробен отговор. Твърди, че ищцата е потребител на ел. енергия по
силата на договор при общи условия. Общите условия и нормативната уредба му
дава право да извършва едностранно корекции при установено частично измерване
и/или неизмерване на ел.енергия поради намеса в схемата на средството за
търговско измерване без да е необходимо да се установяват причините за това,
като се позовава на изменение на нормативната уредба и в частност на приети въз
основа на законова делегация правила за измерване на количеството електрическа
енергия. Сочи, че е извършена проверка при спазване на предвидената в Правилата
процедура, при която е установена намеса в схемата на електромера, водеща до
неотчитане на енергията, като електромера е демонтиран и подложен на експертиза
в БИМ, която експертиза е установила грешката в измерването, съответно е коригирано
потреблението на абоната за минал период, съобразно Правилата.
Оспорва наличието на предпоставки за присъждане на
разноски в полза на ищцата, както и че същата не е материално затруднено лице.
След съвкупна преценка на доводите на
страните, на събраните по делото доказателства и на разпоредбите на закона,
Районен съд – Ихтиман, намира за установено следното:
За основателността на предявения иск по чл.55, ал.1,
пр.1 ЗЗД в тежест на ищцата е да докаже факта на плащане на процесната сума, а
в тежест на ответника – че е налице основание за получаването, съответно
задържане на полученото. Конкретно предвид наведеното основание за плащане на
сумата - в тежест на ответника е да докаже валидното пораждане на соченото
облигационно отношение (продажбата на електроенергия). Спецификата на договор
за продажба на електрическа енергия при общи условия на краен битов потребител
предполага ищецът да докаже при условията на пълно и главно доказване влизане в
сила на общите условия. На следващо място, ответникът следва да докаже
твърдението си, че ищцата е ползвала електроенергия в количество, чиято цена
отговаря на исковата сума и то за периода 23.09.2017 г. – 21.12.2017 г,
твърденията си същата енергия да не е била отчетена от средството за търговско
измерване и спазването на предвидената процедура за корекция на сметката за
минал период.
Ищцата
следва да докаже, твърденията си, че не е обвързана от договор за продажба на
електрическа енергия при общи условия на краен битов потребител и/или от
представените от ответника общи условия, като представи доказателства, че е
внесла заявление по реда на 98а, ал. 5 ЗЕ. Предвид изрично наведеното
възражение от ответника, следва да ангажира доказателства, че е в затруднено
материално положение, поради което са били налице предпоставките по чл. 38, ал.
1, т. 2 от Закона за адвокатурата.
След съвкупна преценка на
доводите на страните, на събраните по делото доказателства и на разпоредбите на
закона, Районен съд – Ихтиман, намира за установено следното:
В изпълнение на законовата
делегация на чл. 83, ал. 2, изр. 2-ро вр. ал. 1, т. 6 от ЗЕ правото на
електроразпределителното дружество да коригира пренесената ел. енергия, когато
липсва СТИ, когато при метрологична проверка е установено, че СТИ не измерва
или измерва с грешка извън допустимата или при проверка на измервателната
система се установи промяна на схемата на свързване и механизма, по който се
изчислява корекцията, следва да бъдат регламентирани в правила за измерване на
количеството ел. енергия, приети от ДКЕВР - сега КЕВР. Такива са приети, влезли
в сила на 15.11.2013 г., и са действали в цялост до 14.02.2017 г., когато с
изключение на разпоредбите от чл. 48 до чл. 51 са отменени с решение на ВАС.
Съгласно Решение № 115 от
20.09.2017 г. на ВКС по т. д. № 1156/2016 г., II т. о., ТК по силата на чл. 83, ал. 1, т. 6 и чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ
/редакция след ЗИДЗЕ, обн. в ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г./ за
периода след влизане в сила на Правила за измерване на количеството
електрическа енергия /ПИКЕЕ/ е предвидено законово основание крайният снабдител
/доставчикът/ едностранно да коригира сметката на клиента /потребителя/ само
поради обективния факт на констатирано неточно отчитане или неотчитане на
доставяната електрическа енергия. Разпоредбите на раздел IХ, от чл. 47 до чл.
51 ПИКЕЕ (отм., ДВ бр. 35 от 30.04.2019 г.) уреждат различните случаи и начини
за извършване на преизчисление на количеството електрическа енергия от
операторите на съответните мрежи: при липса на средство за търговско измерване
/чл. 48, ал. 1/; случаите, при които при метрологичната проверка се установи,
че средството за търговско измерване не измерва или измерва с грешка извън
допустимата /чл. 48, ал. 1/; случаите, при които при проверка на измервателната
система се установи промяна на схемата за свързване /чл. 48, ал. 2/; при
повреда или неточна работа на тарифния превключвател, поради която използваната
електрическа енергия се измерва, но не се регистрира точно по съответните
тарифи, избрани от клиента /чл. 49/.
Следователно със ЗИДЗЕ /обн.
ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г./ и приетите въз основа на
законовата делегация по чл. 83, ал. 2
във връзка с ал. 1, т. 6 ЗЕ ПИКЕЕ /обн. ДВ, бр. 98/2013 г., в сила от
16.11.2013 г./ е предвидена възможност за крайния снабдител /доставчика/ на
електрическа енергия да коригира едностранно сметките на потребителите във
всички случаи на неизмерена или неточно измерена доставена електрическа
енергия. Начините за извършване на преизчисление на количеството електрическа
енергия е уредено в зависимост от конкретните причини за неизмерване или
неточно измерване на доставената електрическа енергия.
В предвидената в раздел IХ от
ПИКЕЕ корекционна процедура са регламентирани обективни правила за измерване на
доставената, но неотчетена или неточно отчетена електрическа енергия, като целта
на изменената и допълнена законова и подзаконова правна уредба е да се
възстанови настъпилото без основание имуществено разместване. Поради това и с
оглед уредените начини за извършване на преизчисление на количеството
електрическа енергия, отчитащи и обективната невъзможност в определени случаи
за реално измерване на потребеното количество електрическа енергия, настоящият
съдебен състав счита, че крайният снабдител /доставчик/ е освободен от
задължението да докаже реално потребеното количество електрическа енергия.
Потребителят има право да оспори установените по предвидения в ЗЕ и ПИКЕЕ (отм.,
ДВ бр. 35 от 30.04.2019 г.) ред данни и да ангажира доказателства за
установяване на по-малко потребено количество електрическа енергия с оглед на
намиращите се в съответния обект електроуреди, тяхната енергийна ефективност и
режима на ползването им.
Правото на крайния снабдител
/доставчика/ на електрическа енергия да извърши едностранно корекция на
количеството доставена, но неизмерена или неточно измерена електрическа
енергия, не е обусловено от доказване на виновно поведение на потребителя,
довело до неизмерването или неточното измерване на електрическата енергия,
поради това, че целта на корекционната процедура е да възстанови настъпилото
без основание имуществено разместване, а не да ангажира отговорността на
потребителя за неговото виновно поведение. Друг аргумент за този извод е
обстоятелството, че не всяка от причините за неизмерване или неточно измерване
на електрическата енергия се дължи на виновно поведение на потребителя. За
извършване на преизчисление на количеството електрическа енергия от крайния
снабдител по един от предвидените в раздел IХ от ПИКЕЕ (отм., ДВ бр. 35 от
30.04.2019 г.) начини е достатъчно да бъде установена съответната причина за
неизмерване или неточно измерване на електрическата енергия и спазване на
предвидената в ЗЕ и ПИКЕЕ (отм., ДВ бр. 35 от 30.04.2019 г.) процедура.
При наличие на предвидено
законово основание за едностранна корекция за неизмерена или неточно измерена
доставена електроенергия за периода след влизане в сила на ПИКЕЕ /обн. ДВ, бр.
98/2013 г., в сила от 16.11.2013 г./ не намира приложение създадената при
старата редакция на ЗЕ и отменените ПИКЕЕ (отм., ДВ бр. 35 от 30.04.2019 г.)
съдебна практика по чл. 290 ГПК, която е обоснована с липсата за предшестващия
период на нормативна уредба, предвиждаща възможност на доставчика на
електрическа енергия да извърши корекции на сметката на потребителя за ползвана
електрическа енергия за минал период.
Необходимо е да се отбележи, че
след постановяването на Решение № 124/18.06.2019 г. гр. д. № 2991/2018 г. на
трето отделение, ГК на ВКС следва да се
счита за преодоляна практиката, съгласно която при липса на клауза в Общите
условия на договорите за продажба на електрическа енергия, с която да се урежда
ред за уведомяване на клиента при наличие на основание за извършване на
корекция на сметка се приеме, че
не са налице предпоставките за извършване на корекция от снабдителя с
електрическа енергия. Съгласно цитираното по-горе решение правоотношенията
между електроснабдителните дружества и крайните потребители на електрическа
енергия възникват по силата на договори за продажба/доставка/ на електрическа
енергия. Поради специфичния предмет на тези договори, част от правата и
задълженията на страните се регламентират с разпоредби в Закона за
енергетиката. Целта на разпоредбите е да бъдат защитени потребителите, които
могат да бъдат ощетени от неравноправни клаузи поради това, че
електроснабдителните дружества са по-силната страна в правоотношението.
Защитата на потребителите от
евентуални неравноправни клаузи обаче не променя характера на договорните
отношения. Касае се за договор за продажба/доставка/, при който се прилагат
общите правила на ЗЗД във връзка със задължението на купувача да плати цената
на доставената стока-чл.183 от ЗЗД. От правилото на чл.183 от ЗЗД следва, че
когато е било доставено определено количество енергия, но поради допусната
грешка е отчетена доставка в по-малък размер и съответно е заплатена по-малка
цена от реално дължимата, купувачът следва да доплати дължимата сума. Дори да
липсва специална уредба, този извод следва от общото правило, че купувачът
дължи заплащане на цената на доставената стока и от принципа за недопускане на
неоснователно обогатяване /решение № 21 от 1.3.2017 г. по т. д. № 50417/2016 г.
на Първо Г.О. на ВКС/.
След влизане в сила на чл.83,
ал.1, т.6, чл.98а, ал.2, т.6 от Закона за енергетиката са приети Правила за
измерване на количеството електрическа енергия, издадени от председателя на
Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, обн., ДВ, бр. 98 от
12.11.2013 г. (отм., ДВ бр. 35 от 30.04.2019 г.). В тях се съдържа подробна
регламентация по какъв начин се коригира едностранно сметката на потребителя
само поради обективния факт на констатирано неточно отчитане или пълно
неотчитане на количеството електрическа енергия, без да е необходимо виновно
поведение на потребителя/решение № 115 от 20.09.2017 г. по т. д. № 1156/2016 г.
на Второ Т.О. на ВКС/. Ето защо трябва да се приложат разпоредбите на чл.48 до
51 от ПИКЕЕ, които са били отменени едва с решение на ВАС, обнародвано в ДВ
бр.97 от 2018 г. Дори да е налице непълнота в тези разпоредби, тя следва да
бъде запълнена при прилагане на правилото на чл.183 от ЗЗД и на общия принцип
за недопускане на неоснователно обогатяване. Съдебната процедура по реда на ГПК
гарантира равни права на страните при спорове за грешно отчитане на
изразходваната електроенергия и тези гаранции са достатъчни, за да защитят
добросъвестните потребители. Ето защо гражданските съдилища не могат да се
позовават на липсата на предварителни процедури за защита на потребителите, за
да отхвърлят исковете за заплащане на реално потребената електрическа енергия,
а са длъжни да се произнесат по съществото на спора въз основа на събраните по
делото доказателства. От това предварително, а не решаващо за изхода на спора
значение на процедурата по корекция на сметки, предвидена в общите условия,
следва да се изхожда и при преценката какви са последиците от допуснатото
нарушение на чл.98а, ал.1, т.6 от Закона за енергетиката. Ако в общите условия
в противоречие с чл.98а, ал.1, т.6 от Закона за енергетиката не е предвиден ред
за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка, това нарушение
е пречка потребителят да бъде поставен в забава относно задължението си да
заплати корекцията. Нарушението обаче не може да послужи като основание да се
отрече дължимостта на сумата, когато това задължение се установява по съдебен
ред.
По конкретното дело след
анализ на събраните доказателства съдът приема, че са налице предпоставките на
чл. 48, ал. 1 (отм. с Решение № 2315 от 2018 г. на ВАС на РБ – ДВ, бр. 97 от
2018 г., в сила от 23.11.2018 г.) ПИКЕЕ (отм., ДВ бр. 35 от 30.04.2019 г.), за
ответното дружество е възникнало правото да коригира едностранно сметката на
ищеца, поради което ищцата не е извършила плащане на процесната сума при
начална липса на основание.
Ответникът доказва, че ищцата
е битов клиент по смисъла на § 1., т. 2а от ДР на Закона за енергетиката, краен
клиент по смисъла на § 1., т. 27г от ДР на ЗЕ и респективно потребител на
енергийни услуги по смисъла § 1., т. 41б, б. „а“ от ДР на ЗЕ в процесния имот находящ с в гр. Ихтиман, ул.
„Е.“ № ..
Този извод следва
недвусмислено от приложената от ответника Жалба № 100000107983/11.04.2018 г.,
подписана от ищцата и неоспорена от същата, в която тя излага, че в
енергоснабдения ѝ имот, находящ се в гр. Ихтиман, ж.к. „С.“, бл. 13, ап.
1-т.е. процесният имот, е прекъснато електрозахранването, като иска незабавното
му възстановяване. Такъв извод следва и от Заявление за предоставяне на
безплатна услуга № **********, подписано от ищцата, с което същата изисква
официален отговор за причината за спиране на електрозахранването на адреса. Посочените
документ материализират извънсъдебно признание на неизгоден за страната факт, а
именно, че е битов клиент. Наличието на облигационно отношение се подкрепя и от
извършеното от ответницата плащане по процесната фактура, видно от приложената
разписка за плащане. Няма обяснение за причината за осъщественото плащане, освен,
че ищцата има качеството на битов клиент, т.е. купува ел.енергия за собствени
нужди. В този смисъл е и посоченото в исковата молба, че плащане е осъществено,
за да не бъде прекъснато електро захранването в имота. Всичко това сочи на
доказаност на твърденията на ответника, че ищцата има качеството на битов
клиент по смисъла на § 1., т. 2а от ДР на Закона за енергетиката и наличие на
облигационно отношение по договор за продажба на електрическа енергия за обект,
за който е регистрирана партида с Клиентски № 300129760656, находящ се в гр.
Ихтиман, ж.к. „Стипон“, бл. 13, ап. 1 по време за извършената проверка, както и
за периода – 23.09.2017 г. до 21.12.2017 г.
Установява се, че приложените
по делото общи условия са породили своето действие между страните, тъй като са
публикувани в печатен всекидневеник и не е доказано да е постъпило възражение
от потребителя. На ищцата с доклада са дадени изрични указания за
необходимостта да ангажира доказателства, че е внесла заявление по реда на 98а, ал. 5 ЗЕ, но такива не са
ангажирани. При това положение тя следва да се счита за обвързана от
представените от ответника, публикувани общи условия по силата на разпоредбата
на чл. 98, ал. 4 ЗЕ.
От показанията от Констативен
протокол № 1019259/21.12.2017 г. се установява, че на 21.12.2017 г. трима
служители на третото лице помагач – „…..“ АД в присъствието на двама независими
свидетели от Федерация на потребителите – Ц.Н. и Й. Г.в, са извършили проверка
на средството за търговско измерване за процесния имот – електромер с фабричен
№ **********. При проверката е установено, че са нарушени пломбите на капачката
на клемния блок и холограмния стикер на големия капак на електромера. С
еталонен уред „Емист“, фабричен № 0816754 и свидетелство за калибриране
Е-392-2/29.06.2016 г. е измерена грешката, с която електромерът измерва консумираната
ел.енергия през него. В момента на проверката грешката е (-) минус 02.27%. Електромерът
е демонтиран и на негово място е поставен изправен електромер, измерващ в класа
си на точност. По време на проверката ищцата е търсена от служителите на дружеството
трето лице помагач, но не е открита. Констатациите в протокола се потвърждават
от показанията на свид. В.М. и Констативен протокол № 188/30.01.2018 г. на
Български институт по метрология.
За горните обстоятелства при
проверката е съставен Констативен
протокол 1019259/21.12.2017 г. като средството за търговско измерване за
процесния имот – електромер с фабричен № 40050836, е изпратено за извършване на
метрологична експертиза. От същата, видно от
Констативен протокол от метрологична експертиза на средство за търговско
измерване № 188/30.01.2018 г. на Българския институт по метрология, ГД „Мерки и
измервателни уреди“, регионален отдел – София, се установява, че при проверката
са отчетени различни стойности на грешка със знак минус в граници между -82.04%-83.04% при
максимално допустима грешка ±2.5 в зависимост от това дали е осъществено
кратковременно включване с отчитане на импулсите на изхода на проверката. При
проверката на устройството при продължително включване се установява грешка -82.00,
при максимално допустима ±2.0.
Правени са неколкократни опити
ищцата да бъде уведомена, че ще бъде извършена корекция на сметка видно от
приложените писма с обратна разписка, като видно от същата, пратките са
останали непотърсени. В крайна сметка до знанието на ищцата е достигнало
едностранно извършеното начисление, тъй като е получила Фактура № **********/12.02.2018 г. издадена от „..“ АД на ищцата за клиентски №…., за
обект: гр. Ихтиман, ул. „С.“, бл….. и заплатила обективираната в счетоводния документ сума от 513.29 лв.
Констатациите на третото лице
помагач, обективирани в експертизата, изготвена от Българския институт по метрология, за грешка
със знак минус при отчитането на електромера, са потвърдени, от заключението на
вещото лице по приетата съдебно-техническа експертиза от в.л. К.Б.. Съдът
кредитира експертизата, като правилна и компетентно изготвена във всички части
с изключение на отговора на четвърти въпрос. Това е така доколкото при отговора
на поставения въпрос вещото лице се е отклонило от установения ред за
изчисление, обективиран в чл. 48, ал. 1, т. 1 (отм. с Решение № 2315 от 2018 г.
на ВАС на РБ – ДВ, бр. 97 от 2018 г., в сила от 23.11.2018 г.) ПИКЕЕ (отм., ДВ бр.
35 от 30.04.2019 г.) като по собствено усмотрение е приспаднало цената на
фактурирана електроенергия на абоната, по месечни фактури за потребена енергия,
през същия период, доколкото както сочи в съдебно заседание – няма подобно
изискване, но такава е житейската логика. Подобен подход не намира нормативна
опора и е неправилно разбирането, че това е енергия за „доначисляване“.
Цитираната разпоредба не сочи, че следва да се приспада фактурирана
електроенергия на абоната, по месечни фактури за потребена енергия, през същия
период или че потребената, но неотчетена енергия трябва да се доначислява. Обяснението
е, че ако потребителят твърди, че за периода има фактурирана и платена
електроенергия, която да бъде приспадната от дължимата сума, това следва да
бъде направено по надлежния процесуален ред чрез твърдения, които подлежат на
доказване. По настоящото дело подобни твърдения няма, липсват и ангажирани
доказателства в тази насока. Тъй като в експертизата и при изслушването на
вещото лице достатъчно ясно е посочено, че цената на потребената енергия за периода,
изчислена по реда на чл. 48, ал. 1, т. 1 (отм. с Решение № 2315 от 2018 г. на
ВАС на РБ – ДВ, бр. 97 от 2018 г., в сила от 23.11.2018 г.) ПИКЕЕ (отм., ДВ бр.
35 от 30.04.2019 г.) е в размер на 523.22 лв. с ДДС, т.е. повече от начисленото
от ответника, делото може да бъде правилно решено без допускане на повторна
експертиза в тази част.
Предвид изложеното в хода на
производството е надлежно доказано, че за ответното дружество е възникнало
правото да извърши едностранна корекция по на чл. 48, ал. 1, т. 1 (отм. с
Решение № 2315 от 2018 г. на ВАС на РБ – ДВ, бр. 97 от 2018 г., в сила от
23.11.2018 г.) ПИКЕЕ (отм., ДВ бр. 35 от 30.04.2019 г.). Установи се, че ищцата
е имала качеството на битов потребител на електрическа енергия в периода 23.09.2017 г. – 21.12.2017 г., обективирана
във Фактура № **********/12.02.2018 г., издадена от „….“ АД за електрифициран
обект с клиентски № 300129760656, находящ се в гр. И., ул. „С.“, … че
монтираното средство за търговско измерване електромер е интервенирано,
променена е схемата, поради което е налице неточно измерване с отрицателна
величина над допустимата граница. Поради това предявеният установителен иск
подлежи на отхвърляне.
Основното възражение на ищцата за липса на предвиден
ред за уведомяване при извършване на едностранна корекция. Както беше посочено
дори да липсва специална уредба, този извод следва от общото правило, че
купувачът дължи заплащане на цената на доставената стока и от принципа за недопускане
на неоснователно обогатяване (Решение № 21 от 1.3.2017 г. по т. д. № 50417/2016
г. на Първо Г.О. на ВКС). Ако в общите условия в противоречие с чл.98а, ал.1,
т.6 от Закона за енергетиката не е предвиден ред за уведомяване на клиента при
извършване на корекция на сметка, това нарушение е пречка потребителят да бъде
поставен в забава относно задължението си да заплати корекцията. Нарушението
обаче не може да послужи като основание да се отрече дължимостта на сумата,
когато това задължение се установява по съдебен ред (Решение № 124/18.06.2019
г. гр. д. № 2991/2018 г. на трето отделение, ГК на ВКС).
Към момента на осъществяване на корекцията
разпоредбата на чл.
48, ал. 1, т. 1 (отм. с Решение № 2315 от 2018 г. на ВАС на РБ – ДВ, бр. 97 от
2018 г., в сила от 23.11.2018 г.) ПИКЕЕ (отм., ДВ бр. 35 от 30.04.2019 г.) е
била действаща материалноправна норма, поради което намира приложение до
окончателната ѝ отмяна с Решение № 2315 от 2018 г. на ВАС на РБ – ДВ, бр.
97 от 2018 г., в сила от 23.11.2018 г. Отмяната с влязло в сила решение на ВАС
на разпоредбите на чл. 48-51 ПИКЕЕ не обосновава наличие на поддържаното
основание за отмяна, тъй като отпадането на тези разпоредби касае евентуални
корекции за периоди от време след отмяната на тези разпоредби - след 08.11.2018
г., а не възможността да бъдат отменени извършени такива за исковия такъв –
13.08.2017 г. - 10.11.2017 г. За конкретния казус изцяло намира приложение ТР №
2/27.06.2016 г. по т. д. № 2/2015 г. на Общото събрание на колегиите на
Върховния административен съд, според което вредите, причинени на граждани и на
юридически лица при или по повод изпълнението (действието) на подзаконов
нормативен акт в периода, преди той да бъде отменен като незаконосъобразен или
обявен за нищожен, не подлежат на обезщетяване, тъй като до отмяната с влязло в
сила съдебно решение, този акт се счита за законосъобразен и поражда валидни правни
последици, а валидният и законосъобразен подзаконов нормативен акт не може да
причини вреди, защото последващо съдебно решение, с което подзаконовия
нормативен акт се отменя, няма обратно действие и не може да преуреди
възникналите обществени отношения (вж. Решение № 113 от 25.04.2019 г. на ВКС по
гр. д. № 251/2019 г., IV г. о., ГК).
На всички наведени оплаквания с исковата молба и писмената
защита беше подробно отговорено по-горе посредством подробното изложение да
нормативната уредба и съпоставено със приложимата съдебна практика.
В заключение предявеният иск е
неоснователен, тъй като сумата от 513.29
лв. - цена за начислена електроенергия за периода 23.09.2017 г. – 21.12.2017
г., обективирана във Фактура № **********/12.02.2018 г., издадена от „. ……“ АД
на ищцата за клиентски № … за обект: гр. И., ул. „С.“, …, е платена от ищцата с
основание – изпълнение на задължение за заплащане на цена на количеството
доставена, но неточно измерена електрическа енергия.
По разноските:
Предвид изхода на делото на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника следва да бъдат заплатени сторените
разноски в производството – 600 лв. (300 лв. депозит за съдебно-техническа
експертиза и 300 лв. юрисконсултско възнаграждение).
Водим от горното и на основание чл. 235 ГПК, Районен съд – Ихтиман
Р Е Ш И :
ОТХВРЪЛЯ предявения иск да бъде признато за установено, че „….“ АД,
ЕИК …, със седалище и адрес на
управление“ гр. С.. дължи на В.Д.Г., ЕГН **********, с адрес ***,
сумата от 513.29 лв. - цена за начислена електроенергия за периода
23.09.2017 г. – 21.12.2017 г., обективирана във Фактура № **********/12.02.2018
г., издадена от „…..“ АД на В.Г. за клиентски № …., за обект: гр. И.която
ищцата В.Г. е платила на ответника „…….“ АД при първоначална липса на основание
и за която е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 11.09.2018 г. по ч.гр.д. № 45213/2018 г. по описа на Софийския районен
съд. .
ОСЪЖДА В.Д.Г., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на „Ч…..“ АД, ЕИК … сумата 600 лв. разноски по делото.
Решението
е постановено при участието на трето лице помагач на ответника „…“
АД, ЕИК …….
Препис от решението да се връчи на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: