№ 17993
гр. София, 17.04.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:РАЙОНЕН СЪДИЯ
като разгледа докладваното от РАЙОНЕН СЪДИЯ Гражданско дело №
20231110128766 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба на ищеца „***************“ ЕАД, чрез юрк. А. за допълване
на постановеното по делото Решение № 22111 от 05.12.2024 г. в частта му за разноските,
като на дружеството бъде присъдено и юрисконсултско възнаграждение за заповедното
производство, тъй като ответниците били дали повод за завеждане на делото.
Препис от молбата на ищеца е изпратен на ответниците Д. П. Д. и Ц. Д. Д. за отговор,
като в указания едноседмичен срок не е постъпило становище от никой от тях.
Съдът, след като се запозна с материалите по делото и депозираната от ищеца
молба, намира за установено от фактическа и правна страна следното.
Молбата на ищеца е подадена от легитимирана страна и в срока за обжалване на
постановеното по делото решение. Но настоящият съдебен състав намира, че същата е
недопустима, тъй като ищецът не е представил списък на разноските по чл. 80 ГПК.
Съгласно т. 8 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г.,
ОСГТК, ВКС, когато съдът не се е произнесъл по иначе валидно заявено и прието искане за
разноски, е налице непълнота при формиране волята на съда, която може да бъде
отстранена, без да се променя вече постановеният съдебен акт в същата част. Пропускът на
съда да се произнесе по своевременно направеното от страната искане за разноски не се
преклудира при липса на представен списък по чл. 80 ГПК, поради което и представянето на
списък на разноските не е предпоставка за реализиране на допълване на решението в тази му
част. При втората хипотеза на чл. 248, ал. 1 ГПК, след като съдът е определил дължимите
разноски, е налице искане от страната те да бъдат приведени в съответствие с нейното
твърдение за осъществяването им, което искане не е за допълнително произнасяне, а за
изменение в размера на вече присъденото. По тази причина и правната последица,
установена в чл. 80, изр. 2 ГПК, настъпва само по отношение на изменението на решението
в частта му за разноските, а не по отношение на неговото допълване. В настоящия случай
1
съдът се е произнесъл по отговорността за разноски, като е присъдил в полза на ищцовото
дружество дължимото за исковото производство юрисконсултско възнаграждение. При тези
данни и при съобразяване на цитираната задължителна съдебна практика искането на
„***************“ ЕАД следва да бъде определено като такова за изменение на решението
в частта за разноските, а не за неговото допълване.
На следващо място, съгласно т. 9 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по
тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, ВКС, правната последица от неизпълнението на процесуалното
задължение за представяне на списък на разноските от страната, която е поискала
присъждането им, е въведена със самата норма на чл. 80 ГПК – страната няма право да иска
изменение на решението в частта му за разноските. Следователно, чл. 80, изр. 2 ГПК
установява положителна процесуална предпоставка от кръга на абсолютните, а именно –
представяне на списък за разноските. Липсата му води до ненадлежно упражняване на
правото да се иска изменение на решението, поради което това искане е недопустимо.
В настоящия случай ищецът не е представил списък на разноските по чл. 80 ГПК, а по
делото има доказателства за извършени такива. Вероятно причината се състои в
погасяването им от ответниците по извънсъдебен път. В този смисъл е и депозираната на
20.11.2024 г. молба от процесуален представител на ищеца, в която потвърждава, че на
17.10.2024 г. между страните е сключено споразумение за разсрочено плащане на
задължението, като към тази дата имало непогасена главница в размер на 3514,03 лева. В
същата молба изрично е заявено, че „незаплатено остава вземането на ищеца за
юрисконсултско възнаграждение по настоящото исково производство“. В съответствие с
изявленията на страните и с оглед диспозитивното начало в гражданския процес в
постановеното по делото съдебно решение в полза на ищцовото дружество е присъдено само
дължимото за исковото производство юрисконсултско възнаграждение. С оглед изложеното
по-горе подадената от „***************“ ЕАД молба за изменение на решението в частта за
разноските е недопустима и като такава следва да бъде оставена без разглеждане. За пълнота
на изложението следва да бъде посочено, че същата е и неоснователна по изложените по-
горе съображения.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба от 20.12.2024 г., подадена от ищеца
„***************“ ЕАД, чрез юрк. А. за изменение на постановеното по делото Решение №
22111 от 05.12.2024 г. в частта му за разноските.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК на страните да се връчи препис от определението.
2
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3