Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………/……….10.2018
година,
гр.
Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено на първи октомври
през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА СЪБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОНСТАНТИН ИВАНОВ
МАЯ НЕДКОВА
при
участието на секретаря Нина Иванова
разгледа
докладваното от съдия Мая Недкова
въззивно
гражданско дело № 1489 по описа на ВОС
за 2018год.
за
да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 36026 /29.05.2018г.
на „Енерго - Про Продажби“ АД, ЕИК ……., със седалище и адрес на управление гр.
В., бул. „В.В.”, № …, В.Т. – Г срещу Решение № 1989 от 10.05.2018г., постановено по гр.дело №
23/2018г. на Варненския районен съд, 10 състав, с което е прието за установено
в отношенията между страните, че Н.П.М. с ЕГН ********** с адрес ***, не дължи на „ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ” АД,
ЕИК ……., със седалище и адрес на управление: гр. В., бул. „В.В.“ …, В.т. – Г
сумата от 596,41 лева, представляваща стойността на начислена без правно
основание електроенергия за периода 30.03.2016г. – 29.03.2017г. в обект,
находящ се в гр.Варна, кв. ”Вл. Варненчик” бл. 28, вх.2, ет.7, ап. 25, с
клиентски № ********** и аб. № **********, за което е издадена фактура от
09.11.2017г.,на основание чл.124,
ал.1 ГПК.
В жалбата е изложено становище за
неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение.
Въззивникът намира извършената корекционната процедура за законосъобразна, а
предявения иск за неоснователен. Отправеното искане е да се отмени
първоинстанционното решение и да се постанови друго, с което да се отхвърли
исковата претенция, както и присъждане на направените в производството съдебно
– деловодни разноски.
В съдебно заседание въззивникът чрез
процесуален представител поддържа жалбата, моли да се отмени
първоинстанционното решение и да му се
присъдят направените по делото разноски. Прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на въззиваемия.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил
отговор от насрещната страна по жалбата, в който е изразено становище за
неоснователност на оплакванията срещу постановеното решение, което намира за
правилно и законосъобразно. Моли за потвърждаване на решението и присъждане на
сторените в съдебното производство разноски.
В съдебно заседание по същество,чрез
процесуалния си представител, с писмена
молба, моли жалбата да бъде отхвърлена, както и да му се присъдят направените
по делото разноски.
За да се произнесе
по спора, съставът на ВОС съобрази следното:
Производството
по делото е образувано по предявен от Н.П.М. с ЕГН ********** с адрес ***,
срещу “ЕНЕРГО-ПРО Продажби” АД, ЕИК ….., със седалище и адрес на управление гр.
В., бул.” В.В.”…, иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, да бъде прието за
установено по отношение на ответника, че ищецът не му дължи сумата от 596,41
лева, представляваща стойността на начислена без правно основание
електроенергия за периода 30.03.2016г. – 29.03.2017г. в обект, находящ
се в гр.Варна, кв. ”Вл. Варненчик” бл. 28, вх.2, ет.7, ап.25, с клиентски №
********** и аб. № **********, за което е издадена фактура от 09.11.2017г.
В исковата си молба ищецът твърди, че е
извършена проверка на средството за търговско измерване и е констатирано
неточно измерване на консумирана ел. енергия, поради което на основание чл. 50
ПИКЕЕ е коригирана сметката за използвана ел.енергия, като е начислена
посочената сума. Твърди, че не е присъствал при извършване на проверката. През
периода на корекцията е заплащал дължимата ел. енергия. Излага се в исковата
молба, че не са били налице предпоставките за извършване на корекцията, не е
изпълнено задължението на ответното дружество и свързаното с него „Енерго-про
мрежи” АД за извършване на периодични проверки, не са представени доказателства
за реалното доставяне на количеството електроенергия посочено в становището,
периода на извършената корекция е определен произволно, както и поради
незаконосъобразността на предвидените в ПИКЕЕ корекционни процедури. Моли за
положително решение по предявения иск.
В срока по чл.131 от ГПК е
постъпил отговор от „Енерго-про Продажби” АД, в който се оспорва иска като
неоснователен. Твърди се, че процесната сума представлява цена на потребено
количество електроенергия, дължима по силата на съществуващото между страните
продажбено правоотношение. Поддържа се, че е извършена проверка на средството
за измерване, при която са спазени задълженията на ответника посочени в общите
условия. За проверката е съставен констативен протокол, извършена е
метрологична експертиза, установяващи външна софтуерна намеса в тарифната схема
на електромера и наличие на преминала енергия на тарифа 1.8.3., след което е
изготвено становище за начисление на ел.енергия, поради което е начислена
процесната сума. Въпреки че е извършена корекция на основание чл.50 от ПИКЕЕ,
електрическата енергия натрупана в невизуализирания регистър е реално доставена
и потребена от абоната, който дължи заплащането й на основание чл.79, вр.
чл.200 от ЗЗД. Процесната фактура е издадена след остойностяване на засечени
показания по реален отчет.
В
съдебно заседание страните поддържат тезите си.
Настоящият
състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели на
въззивното производство, очертани в жалбата, приема за установено от фактическа
и правна страна, следното:
Жалбата,
инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно
легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което
е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. Обжалваното решение е
валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е
допустимо, като постановено при наличие на положителните и липса на
отрицателните процесуални предпоставки.
По отношение
неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на
чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в
жалбата оплаквания.
От
събраните по делото доказателства съдът, намира за установено следното от фактическа страна:
По делото е безспорно, че Н.П.М. е
потребител на електрическа енергия за обект, находящ се в гр. Варна, кв. ”Вл.
Варненчик” бл.28, вх.1, ет.7, ап.25, абонатен №********** и клиентски
№**********.
Представен е по делото Констативен протокол №1103133
от 29.03.2017г., се установява, че на посочената дата, длъжностни лица на „Енерго –
Про Мрежи” АД/сегашно наименование „Електроразпределение Север“ АД/ са
извършили техническа проверка на СТИ на
адреса на ищцата - в гр.Варна, кв. „Владислав Варненчик“ 28. Отразени са
показания на демонтирания електромер в пет регистъра, включително регистър
1.8.3 с показание 004073. Обективирано е, че протоколът е подписан от служители
на „ Енерго – Про Мрежи” АД, както и от двама свидетели.
От констативния протокол №
1001/02.11.2017г. в БИМ, Главна дирекция “Мерки и измервателни уреди”,
Регионален отдел – гр. Русе, се установява, че при софтуерно четене е
установена външна намеса в тарифната схема на електромера. Отразена е преминала
електроенергия на тарифа Т3 – 004073.054 кв. ч., която не е визуализирана на
дисплея. Електромерът съответства на метрологичните характеристики и отговаря
на изискванията за точност при измерване на ел. енергия.
Със становище, изготвено на
08.11.2017г. от специалист “Енергиен контрол”, е одобрено начисляване на
допълнително количество ел. енергия от 4073 кв.ч. за периода от 30.03.2016г. до
29.03.2017г., на осн. чл. 50 ПИКЕЕ и софтуерен прочит на паметта на СТИ, при
който е установено точното количество неотчетена ел. енергия.
Издадена е Фактура №********** от 09.11.2017г. на стойност 596,41
лв.
Представен
е Протокол № 1052805/04.02.20164 г.за монтаж/ демонтаж/ проверка на директен
електромер, от който се
установява, че процесният електромер е
монтиран с нулеви показания по дневна, нощна
и върхова тарифи.
От
заключението на изслушаната пред ВРС СТЕ, се установява, че процесното СТИ е минало през
първоначална метрологична проверка през 2015г., като годността му изтича през
2021г. Показанието от 4073 кв.ч. „прочетено“ в регистър 1.8.3. не е
визуализирано на дисплея на измервателния уред. В България не се използва трета
тарифа за битови абонати. Установява се, че измервателния уред не отчита
правилно. Показанията на тарифи 3 и 4 при монтирането на процесния СТИ не са
документирани. Количеството в тарифа 1.8.3. не е от редовен отчет.
Съдът,
след съвкупния анализ на събраните по делото пред първа инстанция
доказателства, по вътрешно убеждение и
въз основа на закона, в предметните предели на въззивното производство,
очертани с жалбата, достигна до следните правни изводи:
По предявения отрицателен
установителен иск по реда на чл.124, ал.1 от ГПК в тежест на ответника е да
докаже факта, от който произтича вземането му, а именно, че в качеството му
доставчик на електроенергия е доставил посоченото в справката за корекция
количество електроенергия, което не е отчетено поради неизправност на
средството за търговско измерване, че е извършена проверка изправността на
електромера и е използвана правилната съобразно одобрените и приети Общи
условия методика за корекция на сметката, съответстваща на доставената и
потребена ел. енергия.
Ответното
дружество се позовава на предвидената в чл. 50 от Правилата за измерване на
количеството електрическа енергия /обнародвани в ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 год.
в сила от 16.11.2013 год., изм. ДВ, бр. 15/14.05.2017 год. /, възможност за
коригиране на сметките за използвана от потребителя електрическа енергия за
изминал период при установено посредством метрологична експертиза несъответствие на данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната
база данни за нея, водещо до неправилно изчисляване на използваните от ищеца
количества ел.енергия.
Същите са издадени от Председателя на ДКЕВР /приети с Решение на ДКЕВР по т. 3
от Протокол №147/14.10.2013 год./ в съответствие с предвиденото в чл. 83, ал.
1, т. 6, вр. ал. 2 от ЗЕ, а именно – че
устройството и експлоатацията на електроенергийната система се осъществява и
съгласно норми, предвидени в ПИКЕЕ, приемани от ДКЕВР и регламентиращи
принципите за установяване случаите на неизмерена, неправилно измерена и/или
неточно измерена ел. енергия, и съгласно правомощията на ДКЕВР, установени в
чл. 21, ал. 1, т. 3 от ЗЕ, вр. чл. 2, ал. 1 от ЗНА. Цитираните правила имат
правната характеристика на подзаконов нормативен акт, който е задължителен за
страните. Понастоящем чл. 1 – 47 и чл. 52 – 56 от ПИКЕЕ са отменени с Решение №
1500 от 6.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г., 5-членен с-в, обн. ДВ,
бр. 15/14.02.2017 год., Т.е. към дата на извършване на проверката обективирана
в КП – 29.03.2017г., с констатациите от която, ответното дружество обосновава
правата си за начисляване на
определеното количество ел. енергия за минал период, отменените членове не
могат да намерят приложение.
По
делото не се спори, че ищецът е потребител на ел. енергия, както и че имотът,
където е монтиран процесният електромер, е бил присъединен към ел. мрежа,
поради което ищецът има задължението да заплаща използваната ел. енергия.
От представените по делото писмени
доказателства - констативни протоколи
и заключението на вещото лице се
установява,че след софтуерно прочитане на регистрите на процесния електромер са
отчетени показания в регистър 1.8.3 от 4073
кВТч, които не са били визуализирани подобно на другите две тарифи-дневна и
нощна, респективно не са били заплащани от абоната. Натрупаното количество енергия в регистър 1.8.3 се дължи на неправомерно
вмешателство в програмата за параметризация на СТИ и по точно на тарифната схема.
Съгласно чл.50 от ПИКЕЕ - В случаите на установяване на несъответствие между
данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната
база данни за нея, водещо до неправилно изчисляване на използваните от клиента
количества електрическа енергия, операторът на съответната мрежа коригира
количествата електрическа енергия като разлика между отчетеното количество
електрическа енергия и преминалите количества електрическа енергия за времето
от допускане на грешката до установяването й, но за период не по-дълъг
от една година. В конкретния случай установяването на показанията на
т.н. скрит регистър 1.8.3 , на което се позовава ответника, е извършено чрез
техническа проверка на място на измервателната система /средството за търговско измерване/, по силата на чл. 44
ал.1 от ПИКЕЕ – т.е. извън проверките по чл. 43 и проверките за
редовен отчет. Съгласно чл.47 ал.1 - При извършване на проверки по реда на чл. 43 и чл. 44 операторът
на съответната мрежа съставя констативен протокол. Предвид отмяната на
разпоредбата на чл. 47 ПИКЕЕ, към която пряко препраща чл.50 относно реда за
установяване на несъответствието и чл. 44 ал. 1 ПИКЕЕ, и в която е
регламентиран начина на обективиране на проверката, а именно чрез съставянето на констативния протокол като
предпоставка за извършване на корекционната процедура, последната е
незаконосъобразна и като такава не е основание за ангажиране отговорността на
потребителя.
По делото не е проведено пълно и главно доказване на друго
основание, породило твърдяното право в полза на ответника.
Дори и да бъде приет аргумента, че
констативния протокол от 29.09.2017г. следва
да бъде ценен като частен документ, относно направените в него констатации,
предвид оспорването им от ищеца, без да
се изследват реквизитите му по отмените членове от ПИКЕЕ, в хода на производството, ответника не е представил доказателства,
които при условията на пълно и главно
доказване да обосноват извода,че ответното дружество е доставило
на ищеца и той е потребил
ел.енергия в размер на 4073 кВтч.,
съдържащата се в регистър 1.8.3., установена след софтуерното му прочитане. Начислената стойност на
електроенергия само по показанията, снети от регистър 1.8.3, невизуализиран за
потребителя, е приложена корекция на потребено количество електроенергия за
минал период, несъобразена с нормата на чл. 50 от ПИКЕЕ. Проверката чрез
софтуерен продукт, дори формално да е извършена в присъствието на абоната или
негов представител, на практика го лишава от възможността да упражни контрол
върху показанията, съобразно чл. 10 от ПИКЕЕ. Следва да се
отбележи още, че съгласно чл. 120, ал.1 ЗЕ, СТИ е собственост
на оператора на електропреносната мрежа или на оператора на съответната
електроразпределителна мрежа, а на основание чл. 30 ПИКЕЕ данните от
измерването, съхранявани в измервателната система, са защитени от пряк локален
или дистанционен достъп чрез пароли, определени от собственика на
измервателната система. В настоящия случай от приобщения КП и заключението по
СТЕ се установи по несъмнен начин, че при проверката не са констатирани
механични повреди, деформация или неизправност в корпуса, схемата на свързване
или схемата на измерване на електромера - тоест не е установена грешка при
измерването на консумираната енергия. Не е констатиран и дефект в тарифния
превключвател. Напротив - касае се за намеса в софтуера на СТИ, по
невизуализирана и недостъпна за потребителя тарифа 1.8.3. В настоящия случай ответника не е доказал
кога натрупаната в тарифа 1.8.3 енергия е доставена на абоната.
Поради изложеното,въззивната жалба е
неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Поради съвпадане на изводите на настоящата
инстанция с тези на ВРС, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода от делото, отправеното искане
и представените доказателства в полза на въззиваемия следва да се присъдят
разноски за настоящата инстанция в размер на 300.00 лева – заплатено възнаграждение за един адвокат, съобразно представения
списък по чл.80 от ГПК и доказателства за заплащането му, като съда намира за
основателно възражението на въззивника по чл. 78 ал.5 от ГПК.
Мотивиран от
гореизложеното и на осн.чл.272 от ГПК, съдът
Р Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА
изцяло Решение
№ 1989 от 10.05.2018г., постановено по
гр.дело № 23/2018г. на Варненския районен съд, 10 състав.
ОСЪЖДА „Енерго-Про
Продажби” АД, ЕИК ……, със седалище и адрес на управление гр. В., бул. „В. В.
” № …, „В.Т.Г“ ДА ЗАПЛАТИ на Н.П.М. с ЕГН ********** с адрес ***, сумата от 300.00 /триста/ лева – разноски за въззивна инстанция,
съставляващи адвокатско възнаграждение.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.