О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ …………/29.04.2021
година
гр.
София
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-19 състав, в публично заседание на четиринадесети
април през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РАЙНА СТЕФАНОВА
при
секретаря Маргарита Димитрова, като
разгледа докладваното от съдията търговско дело № 1576 по описа за 2019
година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 692, ал. 2 и ал. 3, във вр. чл. 688, ал. 1 от ТЗ.
Образувано
е по възражение вх. № 291226 от 12.03.2021 година /изпратено по пощата на 11.03.2021
година/ на Националната агенция на приходите, гр. София, бул. „*********,
представлявана от държавен експерт по приходите К., упълномощен от
изпълнителния директор на НАП, срещу списъците на приетите и неприетите от
синдика вземания на кредиторите на „Ю.М.Холдинг“ ЕООД /в несъстоятелност/,
предявени в срока по чл. 688, ал. 1 ТЗ.
С
възражението се оспорва включването в списъка на синдика с неприети вземания на
следните претенции:
- за
законна лихва върху главниците за държавни такси по изпълнителен лист от
16.07.2015 г. по гр. д. № 38337/2015 г. по описа на СРС и по Заповед за изпълнение
на парично задължения въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 21.07.2015 г. по
гр. д. № 38335/2015 г. по описа на СРС, начислени до датата на решението за
откриване на производство по несъстоятелност (24.01.2020 г.), в размер на 1768,01 лева, както и лихва за забава
върху същите главници, за периода от откриване на производството по
несъстоятелност до предявяване на вземането (04.02.2021 г.);
- за
законна лихва върху главницата за държана такса по изпълнителен лист от
16.07.2015 г. по гр. дело № 38337/2015 г. по описа на СРС, начислена до датата
на решението за откриване на производството по несъстоятелност, в размер на 2995,25 лева, както и лихва за забава
върху същата главница за периода от откриване на производството по
несъстоятелност (24.01.2020 г.) до предявяване на претенцията (04.02.2021 година).
От
кредитора НАП се оспорва и посочената от синдика в списъка на приетите вземания
поредност на удовлетворяване по т. 6 и т. 9 на чл. 722, ал. 1 от ТЗ, вместо
претендираната по т. 1 на чл. 722, ал. 1 от ТЗ, на публични вземания в общ размер
на 3857,97 лева, представляващи
главници за държавни такси по Изпълнителен лист от 16.07.2015 г. по гр. дело № 38337/2015 г. по описа на
СРС и Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК от 21.07.2015 г. по гр.д. № 38335/2015
г. по описа на СРС, както и законна лихва върху главниците
от 3 857,97 лева, за периода от
04.02.2021 г. до окончателното изплащане на вземането.
От
оспорващия кредитор се излагат съображения, че липсата на изрично посочване в изпълнителния лист и
заповедта за изпълнение за дължимостта на лихви върху присъдените държавни
такси не е основание за неприемане на съществуването на лихвите и тяхната
дължимост от момента на възникване на задължението за заплащане на главниците. Позовава
се на разпоредбата на чл.175, ал.1 ДОПК, съгласно която за неплатените в
законоустановените срокове публични задължения се дължи лихва в размер,
определен в съответния закон, който в случая е Закона за лихвите върху данъци,
такси и други подобни държавни вземания. Поради обстоятелството, че съдебните
такси представляват публични вземания на основание чл.162, ал.2, т.3 ДОПК, ако
не бъдат платени в срок, върху тях се начислява лихва за забава в размер на
законната. Държавните такси възникват по силата на закона - чл.78, ал.6 от ГПК,
като моментът на възникването им е влизането в сила на съдебния акт, с който са
присъдени. От този момент те са определени по размер и са изискуеми и не е
необходимо да бъде изпращана нарочна покана до длъжника, за да бъде той поставен
в забава.
По
оспорването срещу приетата поредност на удовлетворение на част от приетите
публични вземания кредиторът твърди, че обезпечителната мярка е наложена
преди откриване на производството по несъстоятелност, съответно не попада в
обсега на забраната, въведена в чл.638, ал.4, изр.3 ТЗ, като счита, че с посочената
разпоредба, както и с останалите разпоредби на Търговския закон, не е предвидена
пречка наложените преди откриването на производството по несъстоятелността
обезпечителни мерки да бъдат вписани в съответния регистър.
Кредиторът поддържа още, че вписването на обезпечението в
ЦРОЗ не е елемент от фактическия състав по налагане на обезпечителните мерки,
поради което от синдика неправилно е посочена поредност на удовлетворяване на
вземанията чл.722, ал.1, т.6 и т.9 ТЗ, вместо чл.722,
ал.1, т.1 ТЗ.
Претендира да бъдат изключени от списъка с неприети
вземания горепосочените публични вземания, като същите бъдат включени в списъка
с приети вземания и бъде предвидена поредност за удовлетворяване по чл. 722,
ал. 1, т. 1 ТЗ за вземания за лихви в размер, изчислен на 2 163,48 лева, и
поредност за удовлетворяване по чл. 722,
ал.1, т.6 и т.9 ТЗ за останалите лихви, в зависимост от момента на възникването им. Иска се и
изменение на списъка с приетите вземания, като вместо предвидената поредност на
удовлетворяване по отношение на сумата от 3 857,97 лева, бъде предвидена
поредност на удовлетворяване съгласно чл.722,
ал.1, т.1 ТЗ.
Възражението
е постъпило в предвидения в чл.690, ал.1 от ТЗ 7-дневен срок, считано от
04.03.2021 г. - датата на обявяване на списъка в търговския регистър.
Препис
от възражението е връчен на временния синдик, който е депозирал становище..
Синдикът
намира, че възражението е неоснователно. Поддържа, че посочените законни лихви
са включени в списъка с неприети вземания, тъй като за плащането на главниците,
върху които са начислени лихвите, не е установен от закона срок за изпълнение, с
оглед на което кредиторът е следвало да покани длъжника да плати по реда на
чл.221, ал.1 от ДОПК и едва след това да начислява лихва за забава върху
неплатените главници.
По
отношение на запорите, вписани в ЦРОЗ след датата на откриване на
производството по несъстоятелност, макар и наложени от публичния изпълнител
преди тази дата, излага, че не обезпечават посочените вземания, предявени от
НАП, респ. не обосновават предоставяне на привилегията, ползваща обезпечените вземания по т.1 на
чл.722, ал.1 ТЗ. Обобщава, че вписването е необходимо условие за възникване на
привилегията.
Производството
по възражението е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, в което
оспорващият кредитор НАП поддържа възражението. Длъжникът, чрез назначения
особен представител, моли възражението да бъде оставено без уважение като
неоснователно. Назначеният с определение на съда от 13.04.2021 г. постоянен синдик
също намира възражението за неоснователно, като поддържа становището, изразено от
временния синдик.
Съдът
взе предвид следното:
С Решение № 181 от 24.01.2020 г. съдът е
обявил неплатежоспособността и свръхзадължеността на „Ю.М.Холдинг“ ЕООД, определил е начална дата на
неплатежоспособността и свръхзадължеността - 31.05.2014 година, открил е
производство по несъстоятелност, обявил е дружеството в несъстоятелност,
наложил е обща възбрана и запор върху имуществото на търговеца, постановил е
прекратяване на дейността на дружеството и е спрял производството. Решението е
вписано в търговския регистър на 27.01.2020 година. С Решение № 260232 от
11.11.2020 година е възобновено производството по несъстоятелност, като е
назначен временен синдик и е свикано първо събрание на кредиторите.
С молба с вх. № 276021 от 08.02.2021 г.,
с пощенско клеймо от 04.02.2021 г., на основание чл. 688, ал. 1 ТЗ от НАП са
предявени публични вземания към „Ю.М.Холдинг“ ЕООД /в несъстоятелност/.
Въз основа на посочената молба на НАП и
в изпълнение на задълженията си временният синдик на дружеството е изготвил и
представил списъци на приетите и неприетите вземания на кредиторите на „Ю.М.Холдинг“ ЕООД /в несъстоятелност/, предявени в
срока по чл. 688, ал. 1 ТЗ, които са предоставени на разположение на
кредиторите и длъжника в канцеларията на съда на 24.02.2021 г. и обявени в търговския регистър на 04.03.2021
година.
На основание чл. 690, ал. 1 от ТЗ е подадено възражение вх. № 291226 от 12.03.2021 година от кредитора НАП срещу посочените списъци на приетите и неприетите вземания, предявени в срока по чл. 688 ТЗ, в частта относно включване в списъка с неприети вземания на претенции за законна лихва върху държавни такси за периода от издаване на изпълнителните основания до предявяване на претенциите пред съда по несъстоятелността, като претендира изключване на вземанията от този списък и включването им в списъка с приети вземания със съответната поредност. Възразява и срещу предвидената поредност на удовлетворение по т.6 и т.9 от чл.722, ал. 1 ТЗ на част от приети публични вземания за главница и лихви, с искане да бъде прието, че същите са с обезпечение и съответно с поредност чл.722, ал.1, т.1 ТЗ.
Възражението е процесуално допустимо – подадено е в едноседмичния срок от обявяване на списъците в търговския регистър и от легитимирано лице с правен интерес.
Възражението е частично основателно.
В списъка на синдика с приетите вземания по чл. 688, ал. 1 ТЗ са включени публични вземания за главници за държавни такси в размер съответна на 3857,97 лева и 7000 лева, както и законни лихви върху тези главници за периода от 04.02.2021 г. (датата на предявяване на вземанията) до окончателното изплащане на сумите. Посочените вземания произтичат от изпълнителен лист от 16.07.2015 г. по гр. д. № 38337/2015 г. по описа на СРС и от Заповед за изпълнение на парично задължения въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 21.07.2015 г. по гр. д. № 38335/2015 г. по описа на СРС. Вземанията са включени в списъка на приетите от синдика вземания с поредност на удовлетворяване по т. 6 (главниците) и т. 9 (лихвите) на чл. 722, ал. 1 ТЗ, като претенцията на НАП е била главницата в размер на 3857,97 лева и начислените върху нея лихви да бъдат предвидени за удовлетворяване с поредност по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ.
Останалите предявени от НАП вземания са включени в изготвения от синдика списък на неприетите вземания по чл. 688, ал. 1 ТЗ и включват претенции на кредитора за законни лихви върху горепосочените главници за периода от възникване на вземанията до датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност (24.01.2020 г.) в размер, съответно на 1768,01 лева (по изпълнителен лист от 16.07.2015 г. по гр. д. № 38337/2015 г. по описа на СРС и Заповед за изпълнение на парично задължения въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 21.07.2015 г. по гр.д. № 38335/2015 г. по описа на СРС) и на 2995,25 лева (по Изпълнителен лист от 16.07.2015 година по гр.д. № 38337/2015 г. по описа на СРС).
В списъка на неприетите вземания са включени и претенциите за законни лихви върху същите главници за периода от датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност (24.01.2020 г.) до датата на предявяването им (04.02.2021 година), определяеми, съгласно Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания.
Вземанията за държавни такси и за лихви върху тях, каквито са процесните вземания, са публични съгласно разпоредбата на чл. 162, ал.2, т.3 и т.9 от ДОПК. За неплатените в законоустановените срокове публични задължения се дължи лихва в размер, определен в съответния закон (чл.175, ал.1 от ДОПК), който в случая е Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания. С разпоредбата на чл. 1 от същия е предвидено, че неплатените в сроковете за доброволно плащане, неудържаните или удържани, но невнесени в срок данъци, такси, отчисления от печалби, вноски към бюджета и други държавни вземания от подобен характер се събират със законната лихва, а тя е дължима от деня на забавата (чл. 86 ЗЗД).
Вземането за държавна такса възниква по силата на закон с влизане в сила на съдебния акт, с който същото е присъдено, и от този момент става изискуемо. Не може да бъде споделено становището на синдика, че е необходимо длъжникът да бъде поканен, за да възникне отговорността за забава, респ. едва след получаването на съобщение по чл. 221, ал. 1 от ДОПК длъжникът изпада в забава и от този момент започва да се начислява законна лихва върху главницата.
С разпоредбата на чл. 84, ал.2 ЗЗД се визира хипотеза, при която не е определен ден за изпълнение, а в случая денят за изпълнение на публичните задължения е определен от чл. 175, ал.1 ДОПК, поради което не е необходима изрична покана за изпълнение. Не е приложима и разпоредбата на чл. 221, ал.1 ДОПК, според която публичният изпълнител пристъпва към изпълнение, като изпраща до длъжника съобщение за доброволно изпълнение. Целта на разпоредбата е да бъде дадена възможност на длъжника да плати доброволно преди да бъдат предприети действия за принудително събиране, а не да постави същия в забава.
Предвид изложеното, задължението за заплащане на лихви за неплатени публични задължения за държавни такси е изискуемо, без да е необходимо за възникването му отправяне на писмена покана до длъжника, поради което възражението на НАП в тази част следва да бъде уважено.
По отношение на оспорването на поредността
на предявеното от НАП вземане, съдът намира възражението за неоснователно.
От приложените документи към молбата на НАП за предявяване на вземанията по чл. 688 ТЗ е видно, че с Постановление за налагане на обезпечителни мерки от 14.08.2019 г. на публичен изпълнител към ТД на НАП - София, вписано в ЦРОЗ под № 2020112302096, за сумата от 3857,97 лева е била наложена предварителна обезпечителна мярка, представляваща запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки и депозити, вложени вещи в трезори, включително и съдържанието на касетите, както и суми, предоставени за доверително управление.
Видно от издаденото удостоверение № 1390511 от 23.11.2020 година и опис № 1390510 в ЦРОЗ е извършено вписване № 2020112302096 – служебно вписване на запор на имущество по чл. 4 ЗОЗ на „Ю.М.Холдинг“ ЕООД /в несъстоятелност/ - вписано на 23.11.2020 година. Запорирано е имуществото, върху което е наложен запор по реда на ДОПК, описано в постановление от 14.08.2019 година.
Съгласно чл.12, ал.1 от ЗОЗ учреденият при условията и по реда на този закон залог е противопоставим на трети лица от момента на вписването му. От този момент заложният кредитор може да противопостави правата си по особения залог на третите добросъвестни лица, придобиващи конкуриращи права върху търговското предприятие. До изменението на ЗОЗ с ДВ, бр.105 от 2016 г., в сила от 30.12.2016 г., разпоредбата на чл.26, ал.3, т.11 от ЗОЗ /изм./ е предвиждала в предишната си редакция, че на вписване по реда на ЗОЗ подлежи запорът, наложен по реда на ДОПК.
Съгласно чл.722, ал.1, т.1 от ТЗ
при извършване на разпределение на осребреното имущество вземанията се изплащат
в следния ред: т.1 вземания, обезпечени със залог или ипотека, или запор или
възбрана, вписани по реда на Закона за особените залози - от получената сума
при реализация на обезпечението.
Видно от цитирания текст, от привилегията на
този ред се ползва запорът, вписан по реда на ЗОЗ. Процесните обезпечителни
мерки - запор, са наложени с постановленията на публичния изпълнител при ТД НАП
София след изменението на Закона за особените залози в края на 2016 година,
респ. не се касае до заварено вписване към влизане в сила на изменението на
закона, в който случай то би запазило действието си по аргумент от §49 на ПЗР
на ЗИДЗОЗ. Запорът е наложен по реда на ДОПК на 14.08.2019 г. - преди датата на
решението на съда за откриване на производство по несъстоятелност /24.01.2020
година/ и не е бил вписан в ЦРОЗ до 23.11.2020 година, когато е извършено
вписването, видно от приложеното удостоверение № 1390511 от 23.11.2020 година.
Следователно вземането на НАП като вземане на държавата за държавна такса,
касаещо задължения, възникнали през периода 2015 година, съгласно приложените
изпълнителни основания, респ. преди датата на решението за откриване на
производството по несъстоятелност и без надлежно вписан запор по реда на ЗОЗ
към този момент, попадат в т.6 на чл.722, ал.1 от ТЗ.
Ето защо, следва да се приеме, че моментът, към който се извършва преценката, законовата предпоставка по чл.722, ал.1, т.1 ТЗ не е била налице, поради което НАП не се ползва с привилегията на този първи ред на вземанията.
Същото е относимо и към законната лихва за забава върху главницата за периода от датата на решението на съда за откриване на производство по несъстоятелност до окончателното заплащане, което вземане се удовлетворява в поредността по т.9 на чл.722, ал.1 ТЗ.
Поради изложеното, възражението в тази част следва да бъде оставено без уважение като неоснователно.
Водим от изложеното, съдът
О П Р Е
Д Е Л И:
Одобрява, на основание чл. 692, ал. 4 от ТЗ, списъка на приетите
от синдика, предявени в срока по чл. 688, ал. 1 ТЗ вземания на кредитори в
производството по несъстоятелност на „Ю.М.Х.“ ЕООД /в несъстоятелност/, с ЕИК*********,
обявен в Търговския регистър на 04.03.2021 година, със следните изменения:
Изключва от списъка на неприетите от синдика вземания на кредиторите на „Ю.М.Х.“ ЕООД /в несъстоятелност/, предявени в срока по чл.688, ал.1 ТЗ и включва в списъка на приетите вземания, законни лихви върху главниците за държавни такси по изпълнителен лист от 16.07.2015 г. по гр. д. № 38337/2015 г. по описа на СРС и по Заповед за изпълнение на парично задължения въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 21.07.2015 г. по гр. д. № 38335/2015 г. по описа на СРС, в размер съответно на 1768,01 лева и 2995,25 лева, начислени за периода от възникване на вземанията (датите на постановяване на посочените изпълнителни основания) до датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност, с поредност на удовлетворяване по чл.722, ал. 1, т. 6 от ТЗ.
Изключва от списъка на неприетите от синдика вземания на кредиторите на дружеството и включва в списъка на приетите вземания, законни лихви върху главниците за държавни такси по Изпълнителен лист от 16.07.2015 г. по гр. д. № 38337/2015 г. по описа на СРС и Заповед за изпълнение на парично задължения въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 21.07.2015 г. по гр. д. № 38335/2015 г. по описа на СРС, размер определяем, съгласно ЗЛДТДПДВ, за периода от датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност до датата на предявяването им (04.02.2021 г.), с поредност на удовлетворяване по чл.722, ал. 1, т. 9 от ТЗ.
Оставя без уважение възражение вх.№ 291226 от 12.03.2021 година на Национална агенция за приходите срещу списъка на приетите вземания на кредиторите на „Ю.М.Холдинг“ ЕООД /в несъстоятелност/ относно поредността на удовлетворяване на вземанията за главница и лихви по реда на чл.722, ал.1, т.1 ТЗ, вместо посочения в списъка ред по чл.722, ал.1, т.6 ТЗ за главницата – публични вземания за държавни такси в общ размер на 3857,97 лева и по реда на чл.722, ал.1, т.9 от ТЗ за законните лихви върху главницата за периода след датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност до окончателното изплащане.
Определението не подлежи на обжалване.
Незабавно да се изпрати препис от настоящото определение за обявяване в Търговския регистър при Агенцията по вписванията.
Препис от определението да се изпрати на синдика.
Определението да се впише в Книгата по чл. 634в от ТЗ при СГС, ТО.
СЪДИЯ: