РЕШЕНИЕ
№85/15.7.2020г.
гр. Девня
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДЕВНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично съдебно заседание на шести юли през две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ВЪЛЕВА
при протоколист Искра Василева, като разгледа
докладваното АНД № 129/2020 г. по описа на Районен съд - Девня, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба на „Девня Транс” ЕООД гр. Девня,
ЕИК:*********, представлявано от П. Г. А.а против Наказателно постановление №
23-0000192, издадено на 02.03.2020 г. от и. д. Директора на РД“АА“ – Варна, с
което на дружеството – въззивник за нарушение по чл. 23 §1 изр. 2 от Регламент
/ЕС/№165/2014 г., на основание чл. 105 ал. 1 от Закона за автомобилните превози
/ЗАвтП/ е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 200
лева.
Въззивникът обжалва
наказателното постановление, като счита същото за необосновано, недоказано,
несправедливо и незаконосъобразно. Твърди, че административното обвинение е
недоказано. Навежда доводи и за допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила. В с.з. чрез процесуален представител – адвокат поддържа жалбата и
искането за отмяна на обжалвания акт. Претендира и разноски.
Административно–наказващият
орган, редовно призован, участва в производството чрез надлежно упълномощен
процесуален представител, който оспорва жалбата и моли за потвърждаване на
обжалвания акт като правилен и законосъобразен.
Контролиращата страна – ВРП,
редовно призована, не изпраща представител и не ангажира становище по жалбата.
Съдът,
след преценка на събраните по делото гласни и писмени доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
При
извършена документална проверка от контролните органи на ОО" АА" на
транспортната дейност на превозвача "Девня Транс“ЕООД гр. Девня,
притежаващ Лиценз на Общността за превоз на товари № 5587/24.01.2013 г.,
валиден до 23.01.2028 г. било прието, че на 29.05.2019 г. дружеството –
превозвач е извършило обществен превоз на товари с превозно средство с монтиран
дигитален тахограф, който не е подложен на редовен технически преглед,
извършващ се най – малко на две години, като е подлежал на такава най – късно
до 26.10.2018 г. С оглед на това на 18.12.2019 г. бил съставен АУАН против въззивника
за допуснато от него нарушение по чл. 23 §1 изр. 2 от Регламент /ЕС/№165/2014
г., което било връчено без възражения на негов пълномощник. Въз основа на акта
е издадено и обжалваното НП, с което на въззивника е наложена имуществена
санкция в установения в нормата на чл. 105 ал. 1 от ЗАвтП размер от 200 лева.
В хода на съдебното производство
въззивникът, чрез процесуалния си представител представя протокол от контрална проверка
на дигитален тахограф от 05.10.2018 г., удостоверяващ, че тахографа, монтиран в
процесното ППС, с което е осъществен превоза на 29.05.2019 г. е преминал
редовен технически преглед на 05.10.2018 г. Същото обстоятелство е отразено и в
разпечатка на данните от процесния тахограф, приложена към АНП, както и
потвърдено от свид. К., който заявява, че не го е видял, тъй като не е в
хронологична последователност.
Горната фактическа
обстановка съдът приема за установена въз основа на всички събрани по делото
гласни и писмени доказателства, които преценени в своята съвкупност не налагат
различни фактически изводи.
При така установената по делото фактическа обстановка, въз основа
на императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление по отношение
законосъобразността, обосноваността и правилността му, съдът прави
следните правни изводи:
Относно допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена от надлежна страна в
законоустановения срок и е приета от съда за разглеждане.
Относно компетентността на
органа, издал обжалвания административен акт:
Наказателното постановление е
издадено от компетентен орган по смисъла на чл. 92 ал. 2 от ЗАвтП – Началника
на Областен отдел”АА” гр. Варна, упълномощен с това правомощие със заповед №
РД-08-30/24.01.2020 г. на Министъра на Транспорта, информационните технологии и
съобщенията.
Относно
процесуалната законосъобразност на обжалвания административен акт:
Служебната
проверка на въззивния съд констатира, че обжалваното наказателно постановление
и акта за установяване на административно нарушение, въз основа на който е
издадено не страдат от процесуални нарушения, даващи основание за неговата
отмяна. В АУАН и НП фигурират всички нужни реквизити, които гарантират правото
на защита на нарушителя и възможността да разбере в както точно е обвинен.
Спазена е процедурата за издаването им, регламентирана в ЗАНН, както и
сроковете за тяхното съставяне. Нарушението
е описано по начин, изчерпващ всички обстоятелства, при които е извършено,
посочени са всички факти, касаещи съставомерните признаци на нарушението,
правилно е била определена и посочена нарушената правна норма. Възраженията за
допуснати процесуални нарушения в хода на административно – наказателното
производство, изложени в жалбата са
голословни и неоснователни.
Относно материално-правната
законосъобразност и обоснованост на обжалвания административен акт.
От наличните по делото доказателства следва
безспорния извод, че контролния орган в лицето на свид. К.К., извършил
проверката и съставил процесния АУАН не е догледал приложените към АНП
документи, поради което е достигнал до погрешен извод за допуснато от
въззивника нарушение на международния регламент. Същите безпротиворечиво сочат,
че процесния тахограф е бил подложен на редовен технически преглед през
изискуемия перод, а именно – на 26.10.2016 г., след което на 05.10.2018 г.
Горното води до извода, че въззивното дружество е санкционирано за нарушение,
което не е извършено.
Предвид на
гореизложеното, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следва
да бъде отменено, а жалбата като основателна следва да бъде уважена.
На основание чл.
63 ал. 3 от ЗАНН в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на
присъждане на разноски по реда на Административно-процесуалния
кодекс. Нормата е процесуална и е приложима от 04.12.2019 г. Съдът се
произнася по разноските, сторени по делото, което разглежда. Съгласно чл. 144
ал. 1 от АПК когато съдът отмени обжалвания административен акт или
отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е
имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или
отказ. С оглед на това и АНО следва да заплати на въззивника сторените от него
разноски за адвокатско възнаграждение, които са в доказан размер от 400 лева,
видно то представения договор за правна защита и съдействие.
Воден от гореизложеното и на основание чл.
63 ал.1 пр.1 от ЗАНН
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0000192,
издадено на 02.03.2020 г. от и. д. Директора на РД“АА“ – Варна, с което на
„Девня Транс” ЕООД гр. Девня, ЕИК:********* за нарушение по чл. 23 §1 изр. 2 от
Регламент /ЕС/№165/2014 г., на основание чл. 105 ал. 1 от ЗАвтП е наложено
административно наказание – имуществена санкция в размер на 200 лева.
ОСЪЖДА Регионална дирекция “Автомобилна администрация“ – Варна ДА
ЗАПЛАТИ на „Девня Транс” ЕООД гр. Девня, ЕИК:*********, представлявано от П. Го.А.
сумата
от 400 лева /четиристотин лв./, представляваща разноски за възнаграждение на
адвокат.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Административен съд - Варна в 14 дневен срок, считано от съобщаването му на страните по реда на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: