Решение по дело №1377/2022 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 709
Дата: 30 юни 2022 г. (в сила от 22 юли 2022 г.)
Съдия: Тодор Димитров Митев
Дело: 20222120201377
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 15 април 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 709
гр. Бургас, 30.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVII СЪСТАВ, в публично заседание на
трети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ТОДОР Д. МИТЕВ
при участието на секретаря ДИЛЯНА ИВ. БОДУРОВА
като разгледа докладваното от ТОДОР Д. МИТЕВ Административно
наказателно дело № 20222120201377 по описа за 2022 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано въз основа на жалба от ЯН. П. Б., ЕГН: **********,
адрес: гр. Бургас, ж.к. „*“, бл. *, вх. *, ет. *, ап. *, против Наказателно постановление № *-
F*/05.08.2021г. на Директора на Дирекция "Обслужване" при ТД - НАП Бургас, с което на
жалбоподателя за нарушение на чл. 53, ал. 1 от ЗДДФЛ, на основание чл.80 ал.1 от ЗДДФЛ,
е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 10 лв.
В жалбата се иска отмяна на постановлението, тъй като случаят бил маловажен.
В последното открито съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован, не се
явява, не се представлява.
АНО страна, чрез процесуалният си представител, оспорва жалбата и моли съда да
потвърди обжалваното наказателно постановление, като правилно и законосъобразно.
С оглед събраните доказателства по делото, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
Жалбоподателят бил данъчно задължено физическо лице по смисъла на чл.3 от
ЗДДФЛ и като такъв бил регистриран в ТД на НАП-Бургас. Поради това, като физическо
лице, съгласно чл.3 от ЗДДФЛ, следвало да подаде годишна данъчна декларация за
облагаемия си доход за 2020г, но не изпълнило това си задължение в законоустановения
срок до 05.05.2021г.
Дължимата данъчна декларация по чл.50 ал.1 от ЗДДФЛ била подадена на
28.05.2021г., като с оглед данните в нея бил определен данък за довнасяне 18.00 лева.
Актосъставителят- И.В., при обработка на декларацията, установила че същата се
подава след изтичане на законоустановения срок, поради което съставила акт за
установяване на административно нарушение. При връчването на АУАН, жалбоподателят
подал и коригираща декларация, с оглед която данъкът за довнасяне бил 5,62 лева.
Въз основа на съставеният акт от Директора на Дирекция "Обслужване" при ТД-
НАП-Бургас било издадено и атакуваното наказателно постановление, в което
1
административно наказващият орган изцяло е възприел описаната фактическа обстановка.
За описаното нарушение наказващият орган наложил наказание "Глоба" в размер на 10 лв.
на основание чл.80 ал.1 от ЗДДФЛ.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателства по административно наказателната преписка, събраните в хода на съдебното
производство гласни и писмени доказателства, които са последователни, взаимно обвързани
и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.
При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление
относно законосъобразността му,обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание , съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в законния срок и от легитимиран субект, поради което е
процесуално допустима.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- от Директора на
Дирекция "Обслужване" при ТД на НАП- Бургас. Наказателното постановление е издадено
в шестмесечният преклузивен срок по чл.34 ал.3 от ЗАНН. Спазени са нормите на чл.42 и
чл.57 от ЗАНН, като съставеният АУАН и издаденото наказателно постановление съдържат
всички реквизити, посочени в тези норми. Вмененото във вина на въззивника нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да
се защитава. Не са допуснати съществени процесуални нарушения при постановяване на
постановлението и по никакъв начин не е накърнено правото на защита на жалбоподателят,
което той е упражнил с подаването на жалба до въззивната инстанция. Посочени са
нарушените материално правни норми, като наказанието за нарушението е
индивидуализирано.
Следва да се отбележи, че разминаването в размера на дължимия данък, посочен в
НП и действително дължащия се данък, не накърнява правата на жалбоподателката, тъй
като от значение за състава на нарушението е закъснялото подаване на декларацията, която е
безспорно индивидуализирана.
Правилно административно-наказващият орган е квалифицирал нарушението като
такова по чл. 53 ал.1 от ЗДДФЛ и на основание чл.80 ал.1 от ЗДДФЛ е наложил наказание
"Глоба", тъй като именно там е предвидена санкция за лице, което не подаде в срок данъчна
декларация по този закон, каквото виновно поведение в случая е налице. Правилно е
определен крайният срок за подаване на декларацията- 05.05.2021 г. ,тъй като периода от
30.04.2021 г. до 04.05.2021 г. са били официални почивни дни.
Съобразно събраните по делото доказателства обаче, съдът намира че
административно-наказващият орган е следвало да приложи разпоредбата на чл.28 от
ЗАНН, което не е било сторено. Съгласно ТР № 1 от 12.12.2007г. на НК на ВКС преценката
за "маловажност на случая" подлежи на съдебен контрол. В обхвата на съдебният контрол се
включва и проверка относно законосъобразността на преценката по чл.28 от ЗАНН. Съдът
не може да бъде обвързан от решението на административния орган и не може да бъде
възпрепятстван в правомощията си да проучи в пълнота фактите, релевантни за спора, с
който е сезиран. Съдът изследва и решава всички въпроси, както по фактите, така и по
правото, от които зависи изходът на делото.
За да се установи дали случая е маловажен или не, следва да се обсъди степента на
обществена опасност на извършеното нарушение, като негово обективно качество, за да се
установи дали е социално необходимо и оправдано да се прибегне до прилагане на
административно наказателната отговорност. В конкретния случай е видно от материалите
приложени по преписката, че декларацията е подадена от жалбоподателя със закъснение.
Действително, нарушението е формално по своя характер, но с неговото допускане не е бил
2
нарушен в съществена степен предвиденият в закона ред за деклариране на приходи и
разходи, не е довело до неправилно изчисляване или невнасяне на данъци, както и не са
настъпили каквито и да било вредни последици за бюджета. В случая няма данни
декларацията да е била подадена след осъществяване на определени действия от страна на
органите на НАП по установяване нарушението и откриване нарушителя, а напротив-
нарушението е било установено именно при подаването на декларацията на 28.05.2021 г.
Въззивникът сам е предприел действия по изпълнение на ангажимента си, макар и след
изтичане на крайния срок. На следващо място, от посоченото в постановлението
обстоятелство, че нарушението е извършено за първи път, съдът намира че извършеното от
въззивникът е с явно незначителна обществена опасност и засяга в малка степен
установения ред за държавно управление. Самото нарушението е от възможно най- лекия
вид измежду визираните в хипотезата на чл.80 ал.1 от ЗДДФЛ - неподаване в срок, т. е. само
забава в изпълнението, а не липса на изпълнение на задължението или посочване на данни
или обстоятелства, водещи до определяне на дължимия данък в по-малък размер или до
неоснователно намаляване, преотстъпване или освобождаване от данък. Накрая, съдът
намира, че е от съществено значение обстоятелството, че действително дължимия данък е в
размер на 5,62 лева, т.е. в изключително нисък размер. Поради това и съдът намира, че
следва да се приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН и да се приеме, че случаят е
маловажен.
Наказващият орган от своя страна в постановлението не е изложил мотиви защо
приема, че случаят не е такъв и без обсъждане на всички обстоятелства, установени в хода
на проверката е издал наказателно постановление, като е наложил на жалбоподателя
наказание.
Изложеното предпоставя отмяна на обжалваното постановление, като настоящият
състав намира, че не следва да се прилага чл. 63, ал. 4 от ЗАНН в редакцията, която е в сила
от 23.12.2021 г., която гласи, че когато съдът отмени постановлението поради маловажност,
с решението предупреждава нарушителя, че при извършване на друго административно
нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от
влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено
административно наказание.
Това е така, тъй като макар да се касае за правомощие на съда, по същество с нормата
са предвидени материалноправни последици за нарушителя. Предупреждението препятства
възможността за повторна отмяна на постановление за същото нарушение, поради
маловажност на случая, за определен срок във времето, което е безспорно означава, че се
засяга правния статус на лицето.
Съгласно чл.3 ал.1 от ЗАНН, за всяко административно нарушение се прилага
нормативният акт, който е бил в сила по време на извършването му, а според ал.2, ако до
влизане в сила на наказателното постановление последват различни нормативни
разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя.
Така изложеното, следва да бъде взето предвид от настоящата инстанция, предвид
нормата на чл.3 ал.2 от ЗАНН, която предвижда императивно, че, ако до влизане в сила на
наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби, да се прилага
онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя. Константно съдебната практика
приема, че по-благоприятен закон е този, който предвижда за нарушителя по-леки
административно-наказателни последици. В настоящия случай, по-благоприятен закон е
този преди промяната от 23.12.2021 г., тъй като към лицето няма да бъде отправено
предупреждение, което при всички случаи ще има негативен ефект в правната сфера на
лицето.
В този смисъл е и Решение № 1049 от 10.06.2022 г. по к. адм. н. д. № 525 / 2022 г. на
XX състав на Административен съд – Пловдив.
3
Така мотивиран, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № *-F*/05.08.2021г. на Директора на
Дирекция "Обслужване" при ТД - НАП Бургас, с което на ЯН. П. Б., ЕГН: **********,
адрес: гр. Бургас, ж.к. „*“, бл. *, вх. *, ет. *, ап. *, за нарушение на чл. 53, ал. 1 от ЗДДФЛ, на
основание чл.80 ал.1 от ЗДДФЛ, е наложено административно наказание "Глоба" в размер
на 10 лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен
съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕПИС от решението да се изпрати н страните на посочените по делото адреси.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4