Решение по дело №17026/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 1052
Дата: 28 февруари 2024 г.
Съдия: Петя Николова Топалова
Дело: 20231110217026
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 11 декември 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 1052
гр. София, 28.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 121-ВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:ПЕТЯ Н. ТОПАЛОВА
при участието на секретаря ЛЧ
като разгледа докладваното от ПЕТЯ Н. ТОПАЛОВА Административно
наказателно дело № 20231110217026 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Съдът е сезиран с жалба от Х. Г. Й., с ЕГН ********** против
наказателно постановление №№23-4332-027031/07.11.2023 г. на Началник
сектор в СДВР отдел Пътна полиция- СДВР, с което на основание чл. 183 ал.5
т. 1 ЗДвП му е наложена глоба в размер на 100 лв. и са му отнети 8 контролни
точки на основание Наредба №Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР за нарушение
на чл.6 т.1 ЗДвП.
В жалбата се излагат подробни доводи за незаконосъобразност на
наказателното постановление, тъй като ако всички светофари имаха
предупредителна мигаща светлина/часовник с обратно броене, хиляди
подобни „нарушения“ нямало да има. Отрича да е навлязъл в кръстовището
на ул. Самоковско шосе към бул. Копенхаген на червен сигнал. На това
кръстовище няма предупредителна мигаща светлина, няма камера и няма
ограничение на скоростта. Твърди, че на метър преди стоп-линията е светнала
жълта светлина, при което спирането му не е било безопасно. Неправилно е
посочена посоката в която се е движил, неправилно не е посочена като
очевидец в акта жената, която е пътувала с него в автомобила, а е посочен
полицейски служител. Претендира отмяна на НП и най-вече на 10 контролни
точки. Редовно призован не се явява в с.з. Постъпили са писмени бележки от
Й., в които той поддържа жалбата с мотиви, идентични с тези изложени в
1
същата.
Въззиваемата страна редовно призована не изпраща представител.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства в тяхната
съвкупност и логическо единство във връзка с оплакванията в жалбата,
приема за установено следното:
Жалбата е ДОПУСТИМА като подадена от надлежна страна в
преклузивния срок. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

По делото е установена следната фактическа обстановка:

На дата 23.10.2023 г. около 10:35 часа, свидетелите В. ПН и И. Л. М –
полицейски служители в ОПП-СДВР, се намирали в района на ул.
„Самоковско шосе” и бул. „Копенхаген”. Вниманието им привлякъл водач на
л.а. „Фолксваген Голф” с рег.№СА 9704 СС, който се движел по бул.
Копенхаген, с посока на движение от ул. „Самоковско шосе” към бул.
„Цариградско шосе”, като на кръстовището, образувано от ул. „Самоковско
шосе” към бул. „Копенхаген”, той извършил маневра ляв завой, като навлязъл
и преминал на червен сигнал на светофарната уредба работеща в автоматичен
режим.
Това поведение на водача провокирало и спирането му за проверка, при
която било установено, че водач е именно жалбоподателят Х. Й., като
автомобилът е негова собственост.
Свидетелят В. ПН заемащ длъжността мл. автоконтрольор в ОПП-СДВР
съставил АУАН №GA1076990/23.10.2023 г. на жалбоподателя, при липса на
възражения от страна на последния.
В срока по чл.44 ал.1 ЗАНН жалбоподателят подал писмени възраженя
срещу АУАН с доводи, идентични с тези в жалбата.
Наказащият орган възприел изцяло фактическата обстановка установена
от контролните органи и издал атакуваното наказателно постановление.

Въз основа на горната фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
2

В хода на административнонаказателното производство не е допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до
накърняване на правото на защита на санкционираното лице.
АУАН и НП са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в
рамките на определената им компетентност. Наказателното постановление е
издадено от компетентен орган, в кръга на правомощията му, като в
прилоневата заповед фигурира и длъжността заемана от актосъставителя,
поради което от правна страна съдът приема, че АУАН и НП са издадени в
предвидените в ЗАНН преклузивни срокове, без допуснати нарушения на
процесуалните правила.
Притежават необходимото съдържание по чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
Спазени са изцяло сроковете за издаването им. Не е процесуално нарушение
обстоятелството, че като свидетел очевидец в АУАН е посочен полицейски
служител, а не лицето, посочено от жалбоподателя в жалбата.
Съдът намира, че фактическата обстановка, отразена в АУАН и
обжалваното НП, безспорно е установена от доказателствата по делото, които
съдът кредитира изцяло.
По безспорен начин въз основа на събраните и кредитирани
доказателства по делото се установява извършването на нарушението,
самоличността на нарушителя и неговата вина, като в тази връзка
възраженията на жалбоподателя, че не е извършил нарушение – са
неоснователни.
Свидетелите В. ПН и И. Л. М са категорични, че на процесната дата, са
се намирали в района на ул. Самоковско шосе и бул. Копенхаген. Забелязали
жалбоподателя, който управлявал л.а. „Фолксваген Голф“ и при явен червен
сигнал на работеща в автоматичен режим светофарна уредба, той преминал
на кръстовището, образувано от ул. Самоковско шосе към бул. Копенхаген,
правейки ляв завой. Свидетелите заявяват, че са имали добра видимост към
водача и именно това му нарушение е провокирало и спирането му.
Свидетелите са очевидци на нарушението, няма каквито и да било
данни за заинтересованост и/или необективност на дадените от тях показания,
още повече, че същите се поддържат и от писмените доказателства по делото.
3
От съда е изискана схема на светофарна уредба с фази на движение,
както и циклограма, намираща се на кръстовището, образувано от ул.
„Самоковско шосе“ към бул. „Копенхаген“. От същата ясно се вижда, че
действително в процесния участък, в който е установено нарушението, е
налична светофарна уредба. В случая е без значение за съставомерността на
нарушението, че липсва монтирана секция с мигаща светлина/часовник с
обратно броене, каквито са възраженията в жалбата.
Без значение е и дали крайната цел на жаалбоподателя при движението
му е била към ж.к. Дружба, /а не както е посочено бул.”Цариградско шосе”/,
каквито са твърденията му. Нарушението е описано прецизно – движел се е
по бул.”Копенхаген”, с посока на движение от ул. „Самоковско шосе” и
правейки ляв на кръстовището образувано от ул. Самоковско шосе към бул.
Копенхаген, е навлязъл и преминал на червен сигнал на светофарната уредба.
В случая жалбоподателят е осъществил визираното в АУАН и в
издаденото въз основа на него наказатерно постановление административно
нарушение.
От обективна страна, същият като водач на моторно превозно средство
(по смисъла на § 6 т. 11 от ДР на ЗДвП) е навлязъл и преминал в нарушение
на пътната сигнализация, осъществявана от светофарна уредба в нормален
режим на работа, като чл. 7 т. 1 б. "б" от Наредба № 17/01 г. предвижда, че
при регулиране на движението на ППС с немигаща червена светлина,
означава "преминаването забранено".
От субективна страна, деянието е извършено умишлено, тъй като
жалбоподателят като правоспособен водач е бил длъжен да знае пътната
сигнализация и да съобрази поведението си с тях.
С горното си поведение, той е осъществил състава на чл.6 т.1 което
като правна квалификация е вярно отразено от административнонаказващия
орган. Съгласно разпоредбата същата, участниците в движението съобразяват
своето поведение със светлинните сигнали. Налице е и съответствие между
квалификацията на нарушението и словесното му изписване.
Съдът намира, че е налице достатъчно описание на фактите по
описаното нарушение и жалбоподателят е бил наясно за какви факти се
защитава, а именно управление на МПС на забранен сигнал на светофарна
уредба, в работен режим.
4
Не са налице и основанията за приложение на чл.28 ЗАНН – маловажен
случай, тъй като настоящото административно нарушение не се отличава с
по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на
административни нарушения от този вид. Следва да се вземе предвид и
обстоятелството, че жалбоподателят нарушавайки забраната за преминаване
на червен сигнал на светофарна уредба, застрашава собствения си живот и
този на останалите участници в движението.
На жалбоподателя е наложено съответстващото на нарушението
административно наказание по чл. 183 ал.5 т. 1 ЗДвП глоба в размер на 100
лв. за водач, който преминава при сигнал на светофара, който не разрешава
преминаването. Наказващият орган правилно и съотвествие с Наредба №Із-
2539 на МВР е отнел 8 контролни точки на жалбоподателя, /които не
подлежат на самостоятелен контрол/, поради което НП следва да се потвърди
изцяло.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63 ал. 1 ЗАНН, съдът

РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №№23-4332-
027031/07.11.2023 г. на Началник сектор в СДВР отдел Пътна полиция-
СДВР, с което на Х. Г. Й., с ЕГН **********, на основание чл. 183 ал.5 т. 1
ЗДвП, е наложена глоба в размер на 100 лв. и са му отнети 8 контролни точки
на основание Наредба №Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР за нарушение на чл.6
т.1 ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд София-град.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5

Съдържание на мотивите Свали мотивите

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Съдът е сезиран с жалба от ХГЙ с ЕГН ********** против наказателно
постановление №№23-4332-027031/07.11.2023 г. на Началник сектор в СДВР
отдел Пътна полиция- СДВР, с което на основание чл. 183 ал.5 т. 1 ЗДвП му е
наложена глоба в размер на 100 лв. и са му отнети 8 контролни точки на
основание Наредба №Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР за нарушение на чл.6
т.1 ЗДвП.
В жалбата се излагат подробни доводи за незаконосъобразност на
наказателното постановление, тъй като ако всички светофари имаха
предупредителна мигаща светлина/часовник с обратно броене, хиляди
подобни „нарушения“ нямало да има. Отрича да е навлязъл в кръстовището
на ул. Самоковско шосе към бул. Копенхаген на червен сигнал. На това
кръстовище няма предупредителна мигаща светлина, няма камера и няма
ограничение на скоростта. Твърди, че на метър преди стоп-линията е светнала
жълта светлина, при което спирането му не е било безопасно. Неправилно е
посочена посоката в която се е движил, неправилно не е посочена като
очевидец в акта жената, която е пътувала с него в автомобила, а е посочен
полицейски служител. Претендира отмяна на НП и най-вече на 10 контролни
точки. Редовно призован не се явява в с.з. Постъпили са писмени бележки от
Й, в които той поддържа жалбата с мотиви, идентични с тези изложени в
същата.
Въззиваемата страна редовно призована не изпраща представител.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства в тяхната
съвкупност и логическо единство във връзка с оплакванията в жалбата,
приема за установено следното:
Жалбата е ДОПУСТИМА като подадена от надлежна страна в
преклузивния срок. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

По делото е установена следната фактическа обстановка:

На дата 23.10.2023 г. около 10:35 часа, свидетелите ВПН и ИЛМ –
полицейски служители в ОПП-СДВР, се намирали в района на ул.
„Самоковско шосе” и бул. „Копенхаген”. Вниманието им привлякъл водач на
л.а. „Фолксваген Голф” с рег.№СА 9704 СС, който се движел по бул.
Копенхаген, с посока на движение от ул. „Самоковско шосе” към бул.
„Цариградско шосе”, като на кръстовището, образувано от ул. „Самоковско
шосе” към бул. „Копенхаген”, той извършил маневра ляв завой, като навлязъл
и преминал на червен сигнал на светофарната уредба работеща в автоматичен
режим.
Това поведение на водача провокирало и спирането му за проверка, при
която било установено, че водач е именно жалбоподателят Христо Й, като
автомобилът е негова собственост.
1
Свидетелят ВПН заемащ длъжността мл. автоконтрольор в ОПП-СДВР
съставил АУАН №GA1076990/23.10.2023 г. на жалбоподателя, при липса на
възражения от страна на последния.
В срока по чл.44 ал.1 ЗАНН жалбоподателят подал писмени възраженя
срещу АУАН с доводи, идентични с тези в жалбата.
Наказащият орган възприел изцяло фактическата обстановка установена
от контролните органи и издал атакуваното наказателно постановление.

Въз основа на горната фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:

В хода на административнонаказателното производство не е допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до
накърняване на правото на защита на санкционираното лице.
АУАН и НП са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в
рамките на определената им компетентност. Наказателното постановление е
издадено от компетентен орган, в кръга на правомощията му, като в
прилоневата заповед фигурира и длъжността заемана от актосъставителя,
поради което от правна страна съдът приема, че АУАН и НП са издадени в
предвидените в ЗАНН преклузивни срокове, без допуснати нарушения на
процесуалните правила.
Притежават необходимото съдържание по чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
Спазени са изцяло сроковете за издаването им. Не е процесуално нарушение
обстоятелството, че като свидетел очевидец в АУАН е посочен полицейски
служител, а не лицето, посочено от жалбоподателя в жалбата.
Съдът намира, че фактическата обстановка, отразена в АУАН и
обжалваното НП, безспорно е установена от доказателствата по делото, които
съдът кредитира изцяло.
По безспорен начин въз основа на събраните и кредитирани
доказателства по делото се установява извършването на нарушението,
самоличността на нарушителя и неговата вина, като в тази връзка
възраженията на жалбоподателя, че не е извършил нарушение – са
неоснователни.
Свидетелите ВПН и ИЛМ са категорични, че на процесната дата, са се
намирали в района на ул. Самоковско шосе и бул. Копенхаген. Забелязали
жалбоподателя, който управлявал л.а. „Фолксваген Голф“ и при явен червен
сигнал на работеща в автоматичен режим светофарна уредба, той преминал
на кръстовището, образувано от ул. Самоковско шосе към бул. Копенхаген,
правейки ляв завой. Свидетелите заявяват, че са имали добра видимост към
водача и именно това му нарушение е провокирало и спирането му.
Свидетелите са очевидци на нарушението, няма каквито и да било
2
данни за заинтересованост и/или необективност на дадените от тях показания,
още повече, че същите се поддържат и от писмените доказателства по делото.
От съда е изискана схема на светофарна уредба с фази на движение,
както и циклограма, намираща се на кръстовището, образувано от ул.
„Самоковско шосе“ към бул. „Копенхаген“. От същата ясно се вижда, че
действително в процесния участък, в който е установено нарушението, е
налична светофарна уредба. В случая е без значение за съставомерността на
нарушението, че липсва монтирана секция с мигаща светлина/часовник с
обратно броене, каквито са възраженията в жалбата.
Без значение е и дали крайната цел на жаалбоподателя при движението
му е била към ж.к. Дружба, /а не както е посочено бул.”Цариградско шосе”/,
каквито са твърденията му. Нарушението е описано прецизно – движел се е
по бул.”Копенхаген”, с посока на движение от ул. „Самоковско шосе” и
правейки ляв на кръстовището образувано от ул. Самоковско шосе към бул.
Копенхаген, е навлязъл и преминал на червен сигнал на светофарната уредба.
В случая жалбоподателят е осъществил визираното в АУАН и в
издаденото въз основа на него наказатерно постановление административно
нарушение.
От обективна страна, същият като водач на моторно превозно средство
(по смисъла на § 6 т. 11 от ДР на ЗДвП) е навлязъл и преминал в нарушение
на пътната сигнализация, осъществявана от светофарна уредба в нормален
режим на работа, като чл. 7 т. 1 б. "б" от Наредба № 17/01 г. предвижда, че
при регулиране на движението на ППС с немигаща червена светлина,
означава "преминаването забранено".
От субективна страна, деянието е извършено умишлено, тъй като
жалбоподателят като правоспособен водач е бил длъжен да знае пътната
сигнализация и да съобрази поведението си с тях.
С горното си поведение, той е осъществил състава на чл.6 т.1 което
като правна квалификация е вярно отразено от административнонаказващия
орган. Съгласно разпоредбата същата, участниците в движението съобразяват
своето поведение със светлинните сигнали. Налице е и съответствие между
квалификацията на нарушението и словесното му изписване.
Съдът намира, че е налице достатъчно описание на фактите по
описаното нарушение и жалбоподателят е бил наясно за какви факти се
защитава, а именно управление на МПС на забранен сигнал на светофарна
уредба, в работен режим.
Не са налице и основанията за приложение на чл.28 ЗАНН – маловажен
случай, тъй като настоящото административно нарушение не се отличава с
по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на
административни нарушения от този вид. Следва да се вземе предвид и
обстоятелството, че жалбоподателят нарушавайки забраната за преминаване
на червен сигнал на светофарна уредба, застрашава собствения си живот и
3
този на останалите участници в движението.
На жалбоподателя е наложено съответстващото на нарушението
административно наказание по чл. 183 ал.5 т. 1 ЗДвП глоба в размер на 100
лв. за водач, който преминава при сигнал на светофара, който не разрешава
преминаването. Наказващият орган правилно и съотвествие с Наредба №Із-
2539 на МВР е отнел 8 контролни точки на жалбоподателя, /които не
подлежат на самостоятелен контрол/, поради което НП следва да се потвърди
изцяло.
4