Решение по дело №452/2013 на Окръжен съд - Благоевград

Номер

9

Година

31.1.2012 г.

Град

Велико Търново

Окръжен съд - Велико Търново

На

01.18

Година

2012

Председател:

Секретар:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № ....г., постановено по гр.д. № 333/2010г. Еленският районен съд е допуснал да се извърши съдебна делба на следните недвижими имоти, находящи се в землището на с. С. К., общ. Е.: 1/ Имот № 046024, намиращ се в м. „Д. б.” с площ 3, 500 дка, представляващ изоставена нива, седма категория; 2/ Имот № 055004, намиращ се в м. „Е.” с площ 2, 900 дка, представляващ нива, седма категория; 3/ Имот № 056044, намиращ се в м. „С.” с площ 9, 799 дка, представляващ нива, шеста категория на земята за 2, 006 дка и седма категория на земята за 7, 793 дка; 4/ Имот № 057001, намиращ се в м. „Ж.” с площ 4, 390 дка, представляващ нива, седма категория; 5/ Имот № 057002 намиращ се в м. „Ж...” с площ 2, 209 дка, представляващ нива, седма категория; 6/ Имот № 060002, намиращ се в м. „К. р.” с площ 1,500 дка, представляващ нива, седма категория; 7/ Имот № 066042, намиращ се в м. „С. к.” с площ 4,400 дка, представляващ изоставена нива, седма категория; 8/ Имот № 148005, намиращ се в м. „У. р.” с площ 5, 700 дка, представляващ изоставена нива, седма категория; 9/ Имот № 224003, намиращ се в м. „Ж.” с площ 25, 500 дка, представляващ широколистна гора, между В. Б. К., З. И. П. и К. И. Т.. при квоти 1/3 идеална част за всеки от тях.

Недоволен от решението е останал ищецът В. К., който е подал въззивна жалба чрез пълномощника си мл. адв. К. Т. от ВТАК, входирана в деловодството на ЕРС на 22.08.2011г. Жалбоподателят изтъква, че решението е неправилно и необосновано, тъй като при осиновяването нÓ П. И. К. от К. П. К. е действала разпоредбата на чл. 48 от Закона за извънбрачните деца и за осиновяването, съгласно която осиновяването не създава никакви гражданскоправни отношения между осиновителя и роднините на осиновения, нито между осиновения и роднините на осиновителя. Това осиновяване било непълно и не било трансформирано от последвалите закони в пълно, тъй като не е заварено по смисъла на Закона за лицата и семейството, при изменението му от 1961г., доколкото осиновителя е починал преди това. Сочи се, че поради това наследствените права, които осиновителят вече е придобил, ще се приложат разпоредбите на стария закон т.е. ако преди изменението на режима на осиновяването има открито наследство приложение ще намери уредбата, която е била в действие в момента на възникване на тези правоотношения. Изтъква се още, че първоинстанционният съд при формиране на вътрешното си убеждение е нарушил правилата на логическото мислене, опитните правила и каузалните връзки между явленията. Прави се искане решението на районният съд да бъде отменено, в частта, в която са определени квотите на страните като се сочи, че делбата следва да бъде допусната при квоти 2/4 ид. части за В. К. и по 1/4 ид. части за З. П. и К. Т.. В срока за обжалване въззивникът К. оттегля пълномощията си от мл. адв. Т. като подава друга въззивна жалба срещу атакуваното решение чрез новите си процесуални представители адв. Т. Т. и Хр. Д., която е депозирана в ЕРС на същата дата - 22.08.2011г. В нея се навеждат доводи за нищожност на осиновяването, доколкото разликата между осиновител и осиновен била по – малка от 15 години, както и че определението, с което се допуска осиновяването не било обнародвано в ДВ. По отношение на приложения по делото акт за женитба се твърди, че не съдържа нужните реквизити по глава III от Закона за лицата /отм./ Отново се прави позоваване на разпоредбата на чл. 9а ЗН. Моли се обжалваното решение да бъде отменено изцяло.

В срока по чл. 263 ал. 1 ГПК е депозиран отговор по въззивната жалба, с който се моли окръжния съд да потвърди първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Излагат се доводи срещу направените от жалбоподателя оплаквания.

Преди съдебно заседание, в допълнителна молба – становище жалбоподателят К. заявява, че поддържа подадената от мл. адв. Т. въззивна жалба, наред с въззивната жалба на пълномощниците му Т. Т.. и Хр. Д.. В тази молба навежда и нови фактически обстоятелства по повод на спора.

В съдебно заседание на 15.12.2011г. са представени доказателства /препис – извлечение от акт за смърт № 0582/23.07.2011г./, че една от ответниците З. П. е починала в ход на процеса. С протоколно определение от същата дата ВТОС, на основание чл. 227 ГПК, е конституирал като въззиваема страна в процеса наследниците на починалата – П. И. П. /дъщеря/ и И. И. П. /син/, съгласно Удостоверение за наследници № 29/19.12.2011г. на кметство с. С. К., общ. Е..

В съдебно заседание от 12.01.2012г. въззиваемата П. П., въпреки че е редовно призована не се явява и не взема становище по въззивната жалба. Въззиваемият се явява лично, не взема собствено становище по жалбата като предоставя на съда.

Съдът, след преценка на доводите, изложени от страните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбите са подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и са процесуално допустими.

В изпълнение на задълженията си по чл. 269 от ГПК въззивният съд служебно провери валидността и допустимостта на обжалваното решение и приема, че решението е валидно и допустимо изцяло.

Същото е и правилно.

Предявен е иск за делба на наследствени имоти. Производството е във фазата на допускането й. Ищецът твърди, че е наследник по закон по права линия от трета степен /правнук/ на П. И. К., починал на 14.03.1949г. На последния са му възстановили право на собственост върху осем земеделски имота и един горски имот в землището на с. С. К., общ. Е., подробно описани в исковата молба. Твърди се, че с ответниците по иска, чийто общ наследодател се явява П. К. не е възможно да си уредят отношенията по доброволен начин, поради което се иска допускането на делба по отношение на тези имоти, при квоти 2/4 ид. части за него и по 1/4 ид. части за всеки от двамата ответници.

В срока по чл. 131 ├ПК отговор на исковата молба е постъпил от единия ответник - К. Т.. В него се навеждат доводи, че общия им наследодател е имал втора съпруга – К. П. К.. От брака между двамата нямало родени деца. След смъртта на П. К., К. К. осиновява снаха си – П. И. К., съпруга на сина на Петър – И. К.. Твърди, че сестра й З. П. е направила отказ от наследство по отношение на наследствения й дял от недвижимите имоти, възстановени съгласно реституционните закони на наследниците на покойния П. К.. Ето защо смята, че делбата на процесните имоти следва да бъде допусната при следните квоти: 1/3 ид. части за ищеца и 2/3 ид. части за нея.

Между страните не се спори, а и от събраните по делото доказателства се установява, че правото на собственост върху осемте земеделски имоти предмет на делбата е възстановено на наследниците на П. И. К. с Решение № 17/31/24.11.1999г. на ПК – гр. Е., а правото на собственост върху горския имот е възстановено на наследниците с Решение № 17Г/16.06.2000г. на същата поземлена комисия. В цитираните решения на ПК и приложените по делото скици делбените имоти са подробно описани по местонахождение, площ и граници като тези обстоятелства не са спорни между страните, както не е спорен и размерът на данъчната оценка на всеки един от имотите, който се установява от наличните по делото два броя удостоверения по чл. 264 ДОПК.

От доказателствата по делото се установява още, че общият наследодател на страните - П. И. П. /К./ е сключил граждански брак с К. К. на 27.01.1912 г. /акт за женитба от същата дата/. П. К. починал на 14.03.1949г. като преди това на 20.10.1945 г. е починал единият му син И. П. К.. Последният е оставил за законни наследници, своята съпруга П. И. К. и двете си дъщери З. П. и К. Т.. Ето защо, след смъртта на П. К., негови наследници по закон се явяват съпругата му К. П. К., преживелия му син Б. П. К. и посочените наследници на починалия му син – И. П. К.. След смъртта на П. К., съпругата му К. К. е осиновила своята снаха П. И. К. /опр. по ч.гр.д. № 277/1949г. на Великотърновския областен съд/. Това осиновяване е отбелязано на 25.08.1949г. в представения по делото акт за раждане на П. Й., като видно от удостоверение за идентичност на лице с различни имена П. Й. К. и П. И. К. са имена на едно и също лице. Последната е единствен законен наследник на К. К., починала на 30.11.1958г. П. К. е починала на 06.01.1987г. като нейни наследници по закон са двете й дъщери, настоящи ответници по делото.

Прекият наследодател на ищеца, неговия баща Б. П. К., е починал на 08.12.1971г. като освен сина си е оставил за законен наследник и съпругата си Р. В. К.. Същата е починала на 09.08.1973г. и е наследена от сина си В. Б. К..

Въз основа на идентична фактическа обстановка, която се споделя от въззивната инстанция, районния съд е направил своите правни изводи, които се явяват логични и обосновани. Правните съображения на първата инстанция между кои лица и за кои имоти следва да се извърши делбата са правилни и почиват на доказателствата по делото, а и тези въпроси не са спорни между страните.

Спорният момент в настоящото делбено производство е относно частта на всеки от съделителите в процесните имоти. Този въпрос също правилно е разрешен от първостепенния съд, който е допуснал извършването на съдебна делба на общите имоти при права на всеки от тримата съделители по 1/3 ид. част.

Собствеността върху делбените имоти е възстановена към открито наследство по смисъла на чл. 1 ЗН, тъй като е възстановена на наследниците на починал на 14.03.1949г. собственик – наследодателя П.К., поради което призованите към наследяване на общия наследодател следва да бъдат определени към момента на откриване на наследството му. Към този момент законни наследници на П. К. са съпругата му К. К., сина му Б. К. и ответниците З. П. и К. Т., които по право на представителство /право на заместване/ наследяват своя дядо, тъй като техния баща и сина на наследодателя е починал преди него. По отношение на наследствените дялове на призованите към наследяване, доколкото наследството е открито след 16.10.1944 г., на основание чл. 89 ал. 1 от действащия Закон за наследството, приложение ще намерят разпоредбите на този закон т.е. правилата на чл. 5 – 9 ЗН. Съгласно последната норма съпруга наследява част, равна на частта на всяко дете, от което следва, че К. К. ще получи равен дял с този на децата на съпруга си т.е. тя и Б. К. ще получат по 1/3 ид. част, а останалата 1/3 ид. част по правото на заместване ще бъда получена общо от ответниците по делото или по 1/6 ид. част за всяка от тях.

От друга страна, осиновяването на П. И. К. /П. Й. К./ от К. К. е довело до това, че първата е придобила качеството на законен наследник на осиновителката си, което следва пряко от разпоредбата на чл. 46 от Закона за извънбрачните деца и за осиновяването /отм./, действащ към релевантния за спора момент. Ето защо след като К. К. е починала на 30.11.1958 г., същата е наследена от П. К., която по този начин е получила в дял 1/ 3 ид. част от процесните имоти. След като П. К. почива на 06.01.1987г. нейния дял се разделя по равно между децата й - З. П. и К. Т., които получават още по 1/6 ид. част от общите имоти или по наследство от баща си и майка си двете получават по 1/3 ид. част от процесните наследствени имоти, наред с 1/3 ид. част, която ищецът придобива по наследство от своя баща Б. К.. Това означава, че всеки от съделителите следва да получи от имотите предмет на делбата по 1/3 ид. част.

Оплакването на жалбоподателя, че районният съд неправилно е определил квотите на съделителите, тъй като осиновяването на П.К. от К. К. било непълно е неоснователно. Доводите на жалбоподателя за това са неотносими към настоящият казус, тъй като П. К. е получила онзи дял от наследствена маса на починалия П. К., който е преминал по наследство в нейната осиновителка след смъртта на съпруга й. На нея П. К. се явява законен наследник и нея наследява, а не роднините й. Районният съд също се е произнесъл по това възражение и неговите съображения са правилни и обосновани, поради което въззивния състав препраща и към тях.

Оплакването за необоснованост на проверявания съдебен акт е несъстоятелно. Районният съд е събрал, проверил и обсъдил всички относими към спора доказателства, въз основа на тях е направил правилни изводи относно това какви релевантни за спора факти се установяват. Въззивната инстанция не констатира при тази си дейност районният съд да е нарушил правилата на формалната логика, опитните правила и каузалните връзки между явленията. Правните изводите, които съдът е направил върху така установените факти също са правилни и обосновани.

Наведените възражения за нищожност на процесното осиновяване, поради липсата на произнасяне на съда допуснал осиновяването за обнародването му в ДВ също е неоснователно. На първо място то се явява преклудирано, защото довода за нищожност е с навеждане на нов факт – липсата на публикация в ДВ, което не може да стане за първи път във въззивното производство. Независимо от това, от анализът на разпоредбите на Закона за извънбрачните деца и за осиновяването /чл. 35 и чл. 40 – чл. 45 / е видно, че обнародването на определението в ДВ, с което се допуска осиновяването има само оповестително действие и евентуалното му неизвършване не влече нищожност на процедурата по осиновяването.

Несъстоятелно е и оплакването за нарушаване новелата на чл. 33 от Закона за извънбрачните деца и за осиновяването /отм./, поради това, че разликата между осиновителката и осиновената била по малко от 15 години. От акта за раждане на П. К. е видно, че тя е родена на 03.07.1901г., а осиновителката й К. К. е родена през 1876 г., видно от удостоверение за наследници № 29/17.11.2010г., от което следва че разликата между двете е 25 години, поради което не е нарушена цитираната разпоредба.

Неприложима към конкретния случай е и разпоредбата на чл. 9а ЗН каквото възражение се прави от жалбоподателя. К. К. не се явява „последващ съпруг” по смисъла на посочената разпоредбата и задължителните разяснения за прилагането й дадени с т. 1 на ТР № 1/04.11.1998г. ОСГК на ВКС, тъй като е сключила граждански брак с П. К. преди одържавяването на имотите или включването им в ТКЗС или други селскостопански организации.

Оплакването за липсата на реквизити в приложения по делото акт за женитба, съгласно разпоредбата на чл. 53 от Закона за лицата /отм./, вероятно се има предвид чл. 153 от закона, също е неоснователно. В редакцията на чл. 153 от Закона за лицата /отм./ от ДВ бр. 273 от 17.12.1907г., действала към датата на сключване на гражданския брак между П. К. и К. К., са посочени реда за съставяне на акта за женитба и реквизитите, които трябва да съдържа. Окръжния съд извърши проверка на процесния административен акт и установи, че същият е съставен в съответствие със закона и съдържа изискуемите реквизити за валидност. В акта са посочените името, презимето, възрастта, занятието и местопребиванието на двамата съпрузи, както и името, презимето и местопребиванието на техните родители. Посочени са още годината, месеца и деня, в който е извършено бракосъчетанието /26.01.1912г./, името и презимето на духовното лице /свещеник Н. Г./, което е извършило обряда на бракосъчетанието, както и номера и датата на издаденото от духовното лице свидетелство за бракосъчетанието на съпрузите - № 3/26.01.1912г.

С допълнителна молба – становище жалбоподателят К. е навел нови фактически положения, което е недопустимо в тази фаза на процеса, поради което настоящият състав не ги обсъжда.

До същите правни изводи и краен резултат по спора е достигнал Еленският районен съд с обжалваното решение, което като правилно и законосъобразно следва да се потвърди, а въззивните жалби на В. К. да се оставят без уважение като неоснователни.

Водим от горното и на основание чл. 271 ал. 1 ГПК, Великотърновският окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение № ....г., постановено по гр.д. № 333/2010г. по описа на Еленския районен съд.

Решението е окончателно и неподлежи на обжалване. Да се връчи на страните препис от решението.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: