№ 371
гр. П., 30.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осми април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Т.И.Т.
при участието на секретаря А.В.К.
като разгледа докладваното от Т.И.Т. Гражданско дело № 20231720104795
по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.238 ГПК.
Предявени са искове с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.
Производството по делото е образувано по искова молба от И. М. Х.,
ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, чрез адв. М., срещу Д. И. Р., ЕГН
********** и Д. Ч. Р., и двамата с адрес: ***, с която е предявен иск с правно
основание чл.124, ал.1 от ГПК, с искане да бъде признато за установено
спрямо ответниците, че ищецът е собственик на лек автомобил марка ***, и
номер на двигател № ***, като му се присъдят сторените по делото разноски.
В исковата молба ищецът твърди, че е собственик на процесния лек
автомобил на основание договор за покупко – продажба на моторно превозно
средство от 03.05.2010 г. Твърди, че дълго време отсъствал от страната, което
наложило ищеца да остави процесния автомобил на съхранение при негов
приятел. Сочи, че през 2018 г. се прибрал отново в страната и установил, че
автомобила не е наличен, поради което предприел действия по неговото
издирване. Твърди, че през 2020 г. автомобилът бил установен в района на гр.
Шумен, като ищеца подал сигнал за извършено престъпление до СРП, по
повод на който било образувано досъдебно производство № *** г. по описа на
1
9 РУ - СДВР, прокурорска преписка № *** г. СРП, която била спряна на
25.01.2022 г. Сочи, че в хода на разследването процесния автомобил бил
открит в гр. Шумен във владение на двамата ответници, заедно с талон за
регистрация част І, част ІІ, издаден от контролните органи на името на ищеца,
както и ключ. Твърди, че след намесата на полицейските органи вторият
ответник доброволно предал за нуждите на разследването процесния
автомобил, който бил приобщен като веществено доказателство. Сочи, че в
хода на досъдебното производство двамата ответници заявили, че автомобила
е тяхна собственост, закупен от тях на неустановена дата през м.03.2018 г. от
Й.Й., но за тези им твърдения не са представили доказателства в хода на
разследването, като наблюдаващия прокурор приел, че е налице спор за
собственост, поради което отказал да върне на ищеца процесния автомобил.
Тези обстоятелства твърди, че обуславяли правният интерес от предявяване
на настоящия иск.
В срока за отговор ответниците Д. И. Р. и Д. Ч. Р. не са подали отговор
на исковата молба и не са взели становище по иска.
В съдебно заседание ищецът се представлява от адв. М., който
поддържа иска, и моли съда да го уважи. Ищецът е направил искане за
постановяване на неприсъствено решение.
В съдебно заседание ответника Д. И. Р. редовно призован, не се явява и
не се представлява. Не е направил и искане за разглеждане на делото в негово
отсъствие. На ответника са указани последиците от това му процесуално
поведение с разпореждането на съда по реда на чл.131 от ГПК с № 13669 от
18.10.2023 г., получено лично от ответника на 21.01.2024 г, което
обстоятелство е удостоверил с полагане на подписа си в разписката към
съобщението.
В съдебно заседание ответника Д. Ч. Р. редовно призована, не се явява и
не се представлява. Не е направила и искане за разглеждане на делото в нейно
отсъствие. На ответника са указани последиците от това му процесуално
поведение с разпореждането на съда по реда на чл.131 от ГПК с № 13669 от
18.10.2023 г., получено лично от ответника на 02.01.2024 г., което
обстоятелство е удостоверила с полагане на подписа си в разписката към
съобщението.
Съдът, като прецени доказателствата по делото, становището на ищеца
2
и като взе предвид приложимото право, намери за установено следното:
Съгласно чл.239, ал.1 от ГПК, съдът постановява неприсъствено
решение при кумулативното наличие на предвидените в правната норма
предпоставки, а именно: на страните да са указани последиците от
неспазването на сроковете за размяна на книжа, от неявяването им в съдебно
заседание, и ако искът е вероятно основателен с оглед на посочените в
исковата молба обстоятелства и представените доказателства.
В настоящия случай, съдът намира, че така визираните предпоставки са
налице, тъй като с разпореждането по реда на чл.131 от ГПК, след като съдът
е констатирал, че предявената искова молба е допустима и редовна, я е
изпратил ведно с доказателствата към нея на насрещната страна, което
разпореждане е било надлежно връчено на ответника с указания, че ако не
представи в срок писмен отговор на исковата молба, и ако не се яви в първото
по делото заседание без да е направил искане за разглеждането му в негово
отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение
срещу него.
С оглед изложените в исковата молба обстоятелства, събраните по
делото писмени доказателства, съдът намира, че предявените искове са
вероятно основателни. От приложения към исковата молба договор за
покупко – продажба на моторно превозно средство от 03.05.2010 г. се
установява, че ищеца е закупил процесното МПС, с писмен договор с
нотариална заверка на подписите, в съответствие с разпоредбата на чл.144,
ал.1 и ал.2 от ЗДвП. Ответниците не са оспорили тези негови твърдения, нито
са представили доказателства, от които да може да се направи извод, че
именно те са закупили процесния лек автомобил. В тази връзка са и
показанията на разпитания по делото свидетел Красимир Григоров Методиев,
поради което и съдът намира, предявения иск за вероятно основателни.
Съдът намира, че са налице кумулативно изискуемите от закона
предпоставки (чл.238, ал.1, вр. чл.239, ал.1 от ГПК) за постановяване на
неприсъствено решение, като исковете бъдат уважени, без да е необходимо
излагане на мотиви по същество (чл.239, ал.2 от ГПК).
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответника
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в
3
размер на 164.51 лева, представляващи държавна такса и сумата от 1500.00
лева заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл.239, ал.2 от ГПК, *** районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.124, ал.1 от ГПК
по отношение на Д. И. Р., ЕГН ********** и Д. Ч. Р. , и двамата с адрес: ***,
че И. М. Х., ЕГН **********, с адрес: *** Е СОБСТВЕНИК на основание
покупко продажба, обективирана в Договор за покупко – продажба на
моторно превозно средство от 03.05.2010 г., с нотариална заверка на
подписите, на моторно превозно средство - лек автомобил марка ***, и номер
на двигател № ***.
ОСЪЖДА Д. И. Р., ЕГН ********** и Д. Ч. Р. , и двамата с адрес: ***
ДА ЗАПЛАТЯТ на И. М. Х., ЕГН **********, с адрес: *** сумата в размер
на 1664.51 лева, представляваща разноски за държавна такса и адвокатско
възнаграждение.
УКАЗВА на Д. И. Р. и Д. Ч. Р. , че могат да поискат от ОС – П. отмяна
на настоящото решение в едномесечен срок от връчване на преписа, при
условията на чл.240 от ГПК.
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
На основание чл.239, ал.4 от ГПК, решението НЕ подлежи на
обжалване.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
4