Р
Е Ш Е
Н И Е
№………
Гр.Ловеч, ……..2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, гражданско отделение в ОТкрито заседание
на двадесет и втори октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ПОЛЯ ДАНКОВА
ПЛАМЕН ПЕНОВ
при секретаря Х.Х. като
разгледа докладваното от съдия М.Вълчева в.гр.д. № 503 по описа за 2019 година и за да се
произнесе, съобрази:
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 233/20.05.2019 г.,
постановено по гр.д. № 2070/2018 г., Ловешкият районен съд е отхвърлил като неоснователен и недоказан предявения от “*****“
– Париж, рег.№ ***, чрез “*****, Клон България“, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление: гр. *****, представлявано от Д.Д.– Заместник управител, против М.Т.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, иск с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл.
415 от ГПК, за установяване на следните
вземания по Договор за револвиращ потребителски кредит под формата на
кредитна карта MasterCard № CARD-13356054 към Договор за кредит № PLUS-12233664/16.12.2015 г., а именно: 1036.72 лева –
главница, 418.82 лева – договорна лихва за периода от 01.11.2016 г. до
10.11.2017 г. и 52.62 лева – обезщетение за забава за периода от 10.11.2017 г.
до 11.05.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение /29.05.2018 г./ до
окончателното изплащане, за които вземания е издадена Заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК № 533/30.05.2018 г. по ч.гр.дело № 990/2018 г. на РС-Ловеч.
Със същото решение ЛРС е отхвърлил като
неоснователен и недоказан, предявения от “*****“ – Париж, рег.№ ***, чрез “*****,
Клон България“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. *****,
представлявано от Д.Д.– Заместник управител,
против М.Т.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, осъдителен иск с правно основание чл. 240 във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, за присъждане на посочените по-горе суми по Договор за револвиращ
потребителски кредит под формата на кредитна карта MasterCard №
CARD-13356054 към Договор за кредит № PLUS-12233664/16.12.2015
г., а именно: 1036.72 лева – главница, 418.82 лева –
договорна лихва за периода от 01.11.2016 г. до 10.11.2017 г. и 52.62 лева –
обезщетение за забава за периода от 10.11.2017 г. до 11.05.2018 г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на предявяване на осъдителния иск
/17.10.2018 г./ до окончателното изплащане, както и искането за присъждане на
направените разноски по заповедното производство /ч.гр.дело № 990/2018 г. по
описа на ЛРС/ и по настоящото исково производство.
Срещу
решението на РС-Ловеч е подадена въззивна жалба от “*****“ – Париж, рег.№ ***,
чрез “*****, Клон България“, ЕИК ***, чрез пълномощника юрисконсулт П.П..
Счита, че постановеното решение е неправилно и незаконосъобразно. Излага
съображения, че в доклада по чл.146 от ГПК съдът е длъжен да посочи на страните
обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения, както и
да разпредели доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти.
Счита, че след като фактът на усвояване на суми по процесната кредитна карта е
бил спорен, съдът е следвало да допусне служебно назначаването на съдебно-икономическа
експертиза и без искане от страната, като посочи задачата и избере специалист с
нужните знания. Доколкото първоинстанционният акт е постановен при неизяснена
фактическа обстановка, прави искане за назначаване на съдебно-счетоводна
експертиза с конкретно поставена задача. Моли съда да отмени обжалваното
решение на ЛРС и вместо него постанови решение, с което уважи исковите
претенции срещу М.Г. и му присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на
100.00 лв.
В срока по
чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата М.Г.
чрез назначения особен представител адв.Д.С., в която изразява становище
за неоснователност на въззивната жалба.
Счита, че решението на ЛРС е правилно, обосновано и законосъобразно, поради
което следва да бъде потвърдено. Излага подробни доводи относно изложените в
жалбата оплаквания, които не кореспондират с фактическото положение и събраните
по делото доказателства.
В съдебно
заседание въззивинкът редовно призован не изпраща представител.
Въззиваемата
чрез назначения особен представител адв.С. оспорва въззивната жалба и поддържа
представения отговор.
Въззивната
жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна и е
насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява
процесуално допустима.
Съгласно
разпоредбата на чл.
269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,
а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от наведените в жалбата оплаквания. При извършената служебна проверка
на постановения първоинстанционен акт, настоящият съдебен състав намира, че
решението на ЛРС е валидно и допустимо.
Ловешкият
окръжен съд, след като провери обжалваното решение съобразно правомощията си по
чл.
269 ГПК, прецени събраните по делото доказателства и обсъди възраженията и
доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Производството
по гр.д. № 2070/2018 г. по описа на РС – Ловеч е образувано по постъпила искова молба от “*****“ – Париж,
рег.№ ***, чрез “*****, Клон България“, чрез
пълномощник юрисконсулт Н.М., срещу М.Т.Г. за установяване по реда на чл. 422
във вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК на следните вземания по Договор за револвиращ
потребителски кредит под формата на кредитна карта MasterCard №
CARD-13356054 към Договор за кредит № PLUS-12233664/16.12.2015
г., а именно: 1036.72 лева – главница, 418.82 лева –
договорна лихва за периода от 01.11.2016 г. до 10.11.2017 г. и 52.62 лева –
обезщетение за забава за периода от 10.11.2017 г. до 11.05.2018 г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане, за които вземания
е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело № 990/2018 г.
на РС-Ловеч.
В условията на евентуалност, при неуважаване на
установителния иск, ищецът претендира осъждане на ответницата да му заплати
посочените по-горе суми на основание чл.240 във вр. с чл.79 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че при сключване на договор за кредит за покупка на стоки или услуги с номер PLUS-12233664, ответницата М.Т.Г. е дала съгласието си, освен посочения усвоен
кредит, да й бъде отпуснат револвиращ потребителски кредит под формата на
кредитна карта MasterCard.
На 25.07.2016 г. ответницата активирала предоставената й от ищеца кредитна
карта № CARD-13356054 с максимален кредитен лимит в размер 1000.00 лв. Същият
представлявал револвиращ потребителски кредит, който кредитополучателят усвоява
посредством всякакви транзакции - теглене в брой от банкомати АТМ, плащания
чрез терминални устройства (РOS) и
др., осъществени чрез издадената му кредитна карта. Изтъква, че върху усвоената
сума се начислява годишна лихва и такси за обслужване за използвания период
съгласно определения годишен лихвен процент. Излага, че съгласно чл. 1 и чл. 14
от Приложението за отпускане на револвиращ потребителски кредит, за
кредитополучателя възниква задължение да заплаща минимална месечна погасителна
вноска, представляваща променлива величина, съобразно усвоената сума до пълното
погасяване на задължението.
В исковата молба се твърди, че ответницата преустановила
редовното обслужване на кредитната карта на 01.11.2016 г., когато било последното
й плащане по нея. Според ищеца, балансът по същата е в размер на минус 1455.54
лв., което принудило кредитора да блокира използването й. Въпреки многократните
опити за контакт с длъжника и отправените й покани да погаси натрупалите се
задължения доброволно, тя продължавала виновно да неизпълнява, поради което
ищецът потърсил съдебна защита на вземането си. Посочва, че към датата на
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК, задължението на ответницата по
кредитната карта е в размер на 1455.54 лв., представляващо използваната
главница в размер на 1036.72 лв., както и договорна лихва от 01.11.2016 г.
(първа пропусната вноска) до 10.11.2017 г. (дата на изпращане на покана за
доброволно изпълнение) върху използваната сума в размер на 418.82 лв., като
ответницата дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва, т.е.
сума в размер на 52.62 лв. за периода от 10.11.2017 г. (дата на изпращане на
покана за доброволно изпълнение) до 11.05.2018 г. (дата на завеждане на дело).
Ищецът твърди, че подадено от него заявление по чл. 410 от ГПК е уважено и по ч.гр.дело
№ 990/2018 г. на РС-Ловеч е издадена Заповед за изпълнение за претендираните
суми. Тъй като същата е връчена на
длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК и след дадени указания от
заповедния съд за предявяване на иск относно вземането, ищецът предявява
настоящия установителен иск, а в случай, че същият бъде отхвърлен, поради
ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на вземането по кредита преди
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, ищецът, в
условията на евентуалност, предявява осъдителен иск, като счита, че същият има
характер на волеизявление за обявяване на кредита за изискуем, чрез връчване на
препис от него на ответната страна.
От събраните
доказателства по гр.д. № 2070/2018 г. по описа на РС – Ловеч, заключението на
приетата от въззивния съд съдебно-икономическа експертиза и доводите на
страните, преценени поотделно и в съвкупност, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
На 16.12.2015 г. между “*****” ЕАД /правоприемник на който е
ищецът по делото/, като кредитор, и ответницата М.Т.Г., като кредитополучател,
е сключен договор за потребителски паричен кредит, отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS-12233664, с уговорен размер на кредита за потребителски цели – 3000.00 лева
с изготвен погасителен план и други условия по договора. Между страните е
постигната договореност, че всички задължения, свързани с ползването на
издадената кредитна карта ще възникнат само след активирането й от
кредитополучателя по съобщен от кредитора начин. Съгласно чл. 13 от договора,
кредитният лимит на картата се определя едностранно от кредитора – ищец,
съобщава се на кредитополучателя и няма да надвишава посочения максимален
кредитен лимит, като кредитополучателят ще може да извършва транзакции
/операции/ чрез кредитната карта до размера на разрешения му кредитен лимит. В
чл. 15 от договора е посочено, че договорът за револвиращ потребителски кредит
е безсрочен, а срокът на валидност на кредитната карта се определя от кредитора
и е различен от срока на договора за револвиращ потребителски кредит. В чл. 16
е уговорено, че за ползването на кредитния лимит кредитополучателят ще заплаща
годишна лихва върху усвоената част от него, за срока на ползването му, както и
ще заплати на кредитора и предвидените в договора такси за ползването на
кредитната карта. В чл. 18 от договора ответницата е поела задължение да
заплаща минимална месечна погасителна вноска до изплащане на начислените
задължения, като нейният размер, както и този на лихвата и таксите ще бъде
посочен в приложението по т. 21 от договора. В т. 21 от договора е посочено, че
кредитната карта ще бъде доставена на кредитополучателя с документ –
приложение, неразделна част от този договор, съдържащо всички конкретни условия
на револвиращия кредит и процедурата за активиране на картата. Изрично е
уговорено, че за кредитополучателя задълженията за плащане по кредитната карта
ще възникнат след активирането и използването й в съответствие с договора и
приложенията към него.
С исковата молба е представено Приложение към Договор за
потребителски кредит № PLUS-12233664 и CARD-13356054 от 16.12.2015 г., съгласно което одобреният кредитен лимит на
ответницата е в размер на 1000 лв. Посочени са условията за активиране на
картата и реда за нейното използване, като е предвидено, че кредиторът издава
месечно извлечение за осъществените транзакции до 15-то число на месеца, което
изпраща на кредитополучателя. Последният е длъжен да прави месечните погасителни
вноски до 1-во число на месеца, следващ издаването на извлечението, като
минималният размер на всяка е 60.00 лева, съобразно разрешения му кредитен
лимит.
Цитираното Приложение към договора е подписано единствено от
представител на кредитора.
От ищеца е представино месечно извлечение по кредитна карта за
отчетен период 16.09.2017 г. – 13.10.2017 г., според което дължимата сума за
плащане е в общ размер на 1455.54 лв., чийто падеж настъпва на 01.11.2017 год.
Приложена е „последна покана“ от страна на ищеца с дата 16.11.2017
г., адресирана до ответницата на адреса й по договора, в която е посочено, че
съгласно отпуснатия й револвиращ потребителски кредит, е активирала и
използвала кредитна карта MasterCard CARD-13356054,
но е преустановила плащането на минималните месечни погасителни вноски по
договора на 01.11.2016 г., като дължи на ищеца следните суми: 1036.72 лева –
главница, 418.82 лева – договорна лихва и 1.73 лева – обезщетение за забава,
или общо дължима сума: 1457.27 лева. С посочената покана, ищецът е поканил
ответницата да погаси задължението си в срок от седем дни от получаване на същата.
От
приложената с исковата молба товарителница на „МиБМ Експрес“ с изх.№
ЗП001916422/20.07.2016 г. се установява, че на 22.07.2016 г. ответницата е
получила пратка от ищеца, съдържаща документи, но не е отразено какви. Следва
да се отбележи, че датата на получаване на пратката предхожда изготвянето на
т.нар. „последна покана“.
На
29.05.2018 г. ищецът “*****” – Франция, чрез „*****, клон България е подал Заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК, по повод на което е било образувано ч.гр.дело №
990/2018 г. по описа на РС Ловеч. Последният е издал Заповед № 533/30.05.2018
г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК против длъжника М.Т.Г.,
за следните суми: 1 036,72 лв. главница, 418,82 лв. възнаградителна лихва за
периода от 01.11.2016 год. до 10.11.2017 год., 52,62 лв. мораторна лихва от
10.11.2017 год. до 11.05.2018 год., ведно със законната лихва върху сумата
1 036,72 лв., начиная от 29.05.2018 год. до изплащане на вземането, както
и за сумата 80,16 лв., представляващи съдебно-деловодни разноски, от които
30,16 лв. платена по сметка на съда държавна такса и 50 лева възнаграждение за
юрисконсулт.
В т.12 от Заявлението за издаване на заповед за изпълнение
по чл.410 от ГПК /обстоятелства, от които произтича вземането/, заявителят е
посочил, че при сключване на договор за кредит за покупка на стоки или услуги №
РLUS-12233664, М.Т.Г. е дала съгласието си, освен посочения усвоен кредит, да й
бъде отпуснат револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта
МаsterCard, която същата е активирала на 25.07.2016 г. с максимален
кредит лимит в размер на 1000 лева. Въз основа на това за
кредитополучателя възниква задължение да погасява в срок минимална месечна
вноска, размерът на която според Общите условия зависи от усвоената сума.
С Разпореждане
№ 2725/05.09.2018 г., заповедният съд е приел, че издадената по делото заповед
за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК и
указал на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си
против длъжника по издадената заповед в едномесечен срок.
От приложеното по ч.гр.д. № 990/2018 г.
по описа на РС Ловеч съобщение е видно, че
Разпореждане № 2725/05.09.2018 г. е получено от заявителя на 17.09.2018
г. Същият е предявил иск за установяване
на вземането си на 17.10.2018 г., т.е. в едномесечния срок по чл. 415, ал. 4 от ГПК, поради което настоящото производство е допустимо.
От заключението
на допусната от настоящата инстанция съдебно-икономическата експертиза се
установява, че през периода от 25.07.2016 г. до 28.07.2016 г. усвоеният от
ответницата кредит е в размер на 970.00 лв. За периода от 25.07.2016 г. до
15.08.2016 г. от страна на кредитора са начислени договорена лихва в размер на
34.32 лв., 6.01 лв. застрахователна премия и 33.80 лв. такси. Според експерта
за първия отчетен период от 16.07.2016 г. до 15.08.2016 г. задълженията на
ответника са в размер на 1044.13 лв. При извършената проверка вещото лице е констатирало,
че от страна на длъжника е направено само едно плащане в размер на 140.00 лв.
на 27.10.2016 г., отнасящо се отчетен период от 15.10.2016 г. до 15.11.2016 г.
С тази сума са издължени начислените към този отчетен период такси в размер на
45.80 лв., 67.68 лв. – лихви и 26.52 лв.
– главница. Съгласно заключението на съдебно -икономическата експертиза към
29.05.2018 г. – датата на подаване на заявлението за издаван е на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК, неизплатеното задължение на М.Т.Г. е в размер на
943.48 лв. - главница, 382.82 лв. –
лихви, 36.00 лв. – такси, 93.24 лв. – застрахователна премия и 53.47 лв. –
законна лихва от 10.11.2017 г. до 29.05.2018 г. или общо 1509.01 лв.
При така
установената по делото фактическа обстановка настоящата инстанция приема, че
районният съд е бил сезиран с установителен иск с правно основание чл. 422, ал.
1 от ГПК във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК и при условията на евентуалност
осъдителен иск с правно основание чл.240 и сл ЗЗД. По своята същност
производството по чл. 422 от ГПК представлява иск за установяване съществуване
на вземането, който се предявява от кредитора и в случаите, когато заповедта за
изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК. В това
производство съдът установява дали вземането съществува, неговия размер и дали
е изискуемо, като в тежест на ищеца е да докаже тези елементи от фактическия
състав. За да отхвърли предявеният установителен иск, както и предявеният при
условията на евентуалност осъдителен иск, районният съд в мотивите на
обжалваното решение е приел, че от страна на ищеца не е проведено пълно и
главно доказване на релевантния факт, въз основа на който претендира дължими
суми, а именно: наличието на договор за предоставяне на револвиращ кредит под
формата на кредитна карта с лимит от 1000.00 лв., по който ищецът е изпълнил
задължението си за предоставяне на тази кредитна карта.Този правен извод на
първоинстанционния съд се споделя изцяло и от въззивната инстанция.
От събраните по
делото доказателства е безспорно установено, че на
16.12.2015 г. между “*****” ЕАД /правоприемник на който е ищецът по делото/,
като кредитор, и ответницата М.Т.Г., като кредитополучател, е сключен договор за потребителски паричен кредит, отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS-12233664. При сключването на договора е предвидена възможност за
последващо кредитиране на ответницата, за което кредиторът издава кредитна
карта. В представения договор от 16.12.2015 г. не се съдържат конкретни
уговорки за размера на кредита /извън максималния размер на евентуално
отпуснатия от кредитора/, размера на лихвата и таксите, като е предвидено те да
бъдат допълнително уточнени като приложение към него. При това положение и за
да се приеме, че между страните по делото е възникнало валидно правоотношение,
следва да бъдат установени уговорени конкретни параметри на кредита, като
задължително условие за съдържанието му в съответствие с нормите на чл. 10 и
сл. ЗПК. Правилно районният съд е приел, че от ангажираните от ищеца
доказателства не може да се направи извод, че издадената от кредитора кредитна
карта е била получена от ответницата, както и че последната е извършвала
транзакции, възползвайки се от предоставения кредитен лимит. В приложената
товарителница на „МиБМ Експрес“ с изх.№ ЗП ********* от 20.07.2016 г. за
доставена на М.Т.Г. пратка, получена от
нея на 22.07.2016 г., липсва отбелязване да е изпратена именно твърдяната
кредитна карта съобразно уговореното в чл. 21 от Договор за потребителски
кредит № PLUS-12233664/16.12.2015 г. Липсват други данни по делото кредитната карта да е
била връчена на ответницата и последната сама или чрез друго лице да е
изтеглила суми от нея или съответно да са извършвани плащания с тази кредитна
карта. Представеното извлечение от сметката е едностранно изготвен електронен
документ на хартиен носител, който не се ползва с материална доказателствена
сила. В прието по делото заключение на съдебно-икономическата експертиза,
вещото лице установява движение по кредитната карта с начална дата 25.07.2016
г., но не се установява при разпределената на ищцовото дружество
доказателствена тежест, че претендираните суми действително са усвоени от
ответника.
Предвид реалния
характер на договора, писменото обещание за връщане на парична сума, ако не
съдържа в себе си признание, че тя е получена от задължено в заем лице, не може
да се цени като доказателство за сключен договор. Тежестта на доказване на
съществуването на такъв договор е на страната, която търси изпълнение по него,
в случая на ищеца, който твърди, че ответницата не е върнала съответната сума. При
тези доказателства въззивната инстанция също счита за недоказано наличието на
сключен между страните договор за предоставяне на заем чрез кредитна карта, с
описаните в исковата молба параметри. В подкрепа на този извод е и факта, че приетото
като доказателство Приложение не е подписано от М.Т.Г.
и същата не може да се счита обвързана
от клаузите му. В сключения договор за потребителски кредит се предвижда
единствено възможност за предоставяне на такава карта, но не се установява нито
предаване на картата и съответния пин код, нито уговарянето на основните
параметри на договор за кредит. Гореизложеното представлява самостоятелно
основание за отхвърлянето на исковата претенция.
По изложените
съображения за липса на доказателства за предаване на заемна сума и сключване
на договор за издаване и ползване на кредитна карта, съгласно уговорената
възможност в сключения договор за потребителски кредит, предявените искове се
явяват неоснователни и недоказани и като такива следва да бъдат отхвърлени
изцяло.
Поради
изложените мотиви и съвпадане на направените изводи от въззивната инстанция,
атакуваното решение на РС Ловеч като правилно и законосъобразно следва да бъде
потвърдено.
Водим от горното и на основание чл.271,
ал.1 от ГПК съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 233/20.05.2019 год.,
постановено по гр.д. № 2070/18 год. по описа на Ловешкия районен съд.
Решението
не подлежи на обжалване на основание на чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
1.
ЧЛЕНОВЕ:
2.