№ 21208
гр. С., 21.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Н. Д. С. М.
при участието на секретаря ПЕТЯ Н. Н.
като разгледа докладваното от Н. Д. С. М. Гражданско дело №
20231110139656 по описа за 2023 година
Предявени са по реда на чл. 422 ГПК субективно и обективно кумулативно
съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с
чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищцовото дружество твърди, че е налице облигационно правоотношение с
ответниците, възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при
Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е
необходимо изричното им приемане по отношение на топлоснабден имот с адрес гр.
С., ж.к. „С.“, бл. 29, вх. А, ет. 1, с аб. № *****. Поддържа, че съгласно тези ОУ е
доставял на ответниците за процесния период топлинна енергия, за която не е
заплатена дължимата цена. Предвид изложеното претендира от всеки от ответниците
сумите, както следва: от ответника Х. Н. Й. - сумата от 967,50 лв., представляваща
стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. – 30.04.2021
г., ведно със законната лихва от 09.02.2023 г. до окончателното изплащане на
вземането, сума в размер на 23,78 лв., представляваща мораторна лихва за забава
върху главницата за реално доставена топлинна енергия, начислена за периода от
15.09.2020 г. до 19.01.2023 г.; от ответника А. Н. Д. - сумата от 967,49 лв.,
представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от
01.05.2019 г. – 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 09.02.2023 г. до
окончателното изплащане на вземането, сума в размер на 23,79 лв., представляваща
мораторна лихва за забава върху главницата за реално доставена топлинна енергия,
начислена за периода от 15.09.2020 г. до 19.01.2023 г., за които вземания е издадена
1
заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК от 17.02.2023 г. по ч.гр.д. № 7054/2023 г.
по описа на СРС, 56 състав.
Ответницата А. Н. Д. в подадения в срока по чл. 131 ГПК отговори на исковата
молба оспорва исковете като неоснователни поради липса на облигационно
правоотношение с ищеца. Релевира възражение за изтекла погасителна давност.
Считат, че исковете следва да бъдат отхвърлени.
Ответницата Х. Н. Й. във възражението по чл. 414 ГПК релевира възражение за
изтекла погасителна давност.
Третото лице помагач на страната на ищеца „Т. С.“ ЕООД изразява становище
за основателност на исковете.
Съдът, като обсъди доводите и възраженията на страните и събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ:
Основателността на предявените искове за осъждане на ответниците да
заплатят претендираната цена по договор за продажба на доставена топлинна енергия
и за дялово разпределение се обуславя от кумулативното наличие на следните
предпоставки: валидно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия,
извършена от ищеца реална доставка на топлинна енергия в твърдяния обем през
процесния период и на претендираната стойност, изискуемост на задължението за
плащане на продажната цена. Съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на
ищеца е установяване на горните предпоставки при условията на пълно и главно
доказване. Липсата на една от предпоставките води до неоснователност на
претенцията. В случай, че ищецът установи посочените по-горе обстоятелства,
ответната страна следва да докаже опровергаващия довода за неизпълнение факт –
точно във времево и количествено отношение изпълнение на задължението за плащане
на потребената топлинна енергия за процесния период.
При така разпределелната доказателствена тежест, съдът намира, че исковете са
неоснователни срещу ответницата Х. Й. поради извършено плащане в хода на процеса
и частично основателни срещу ответницата А. Н. Д.. Съображенията за това са
следните:
Първото релевантно по делото обстоятелство касае установяване наличието на
облигационно правоотношение между страните за доставка на топлинна енергия.
Правната регламентация на правоотношението по продажба на топлинна
енергия се съдържа освен в общата уредба по чл. 183 и сл. Закон за задълженията и
договорите (ЗЗД), още в специалния Закон за енергетиката (ЗЕ). Съгласно последния
правоотношението по продажба на топлинна енергия е договорно, сключвано при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) - чл. 150, ал. 1 ЗЕ.
Предвидена е писмена форма на договора, която не е форма за действителност, а за
доказване. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един
местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след
първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от
потребителите (чл. 150, ал. 2 ЗЕ), в отклонение от правилото на чл. 16, ал. 1 ЗЗД.
2
Характерна особеност за правоотношението по продажба на топлинна енергия е
обстоятелството, че за възникването на договорната връзка не е необходимо изрично
волеизявление, като същото следва по силата на законовата презумпция на чл. 153, ал.
1 от Закона за енергетиката, в приложимата за процесния период редакция, съгласно
която всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни
да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната
наредба. Следователно, за да се приеме, че ответната страна има качеството
потребител на топлинна енергия, то достатъчно е да се установи, че същата е
собственик/ползвател на недвижим имот и е налице решение на Общото събрание на
етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа. Предоставяйки
съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване са подразбирани клиенти на топлинна
енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично
оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на
клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови
нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.
В константната и задължителна съдебна практика безпротиворечиво е изведено,
че изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна
енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие, не е изчерпателно. Клиенти (потребители) на топлинна
енергия могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно
носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно
са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот
при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В
тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна
енергия за битови нужди („битов клиент“ по смисъла на т. 2а, пар. 1 ДР от ЗЕ) и като
страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на
топлопреносното предприятие. В този смисъл са мотивите към т. 1 от Тълкувателно
решение № 2/17 г. по т. д. № 2/17 г. на ОСГК на ВКС.
Въз основа на така очертаната нормативна уредба, в случая съдът приема за
установено спрямо ответниците първото правнорелевантно обстоятелство – наличието
на облигационно правоотношение по продажба на топлинна енергия между страните
по делото. Качеството на ответника А. Н. Д. на потребител на топлинна енергия се
обуславя от запазено пожизнено право на ползване върху притежаваната преди
дарението ½ ид.ч. от имота съгласно Нотариален акт за дарение на недвижим имот №
75, том I, рег. № 4084, дело № 68/2015 от 13.03.2015 г., а на ответницата Х. Н. Й. – от
правото на собственост върху имота, като макар същата да е изключителен собственик,
предвид запазеното право на ползване върху ½ ид.ч. от същия в полза на А. Д.,
отговорността на ответницата Й. е ограничена до ½ ид.ч. Тези обстоятелства се
установяват от Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 75, том I, рег. № 4084,
дело № 68/2015 от 13.03.2015 г. и Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 47,
том II, рег. № 3299, дело № 244 от 2003 г., от 20.06.2003 г.
3
Установено е по делото също така, че по отношение на процесния недвижим
имот, намиращ се в сграда в режим на етажна собственост, е налице и решение на
етажната собственост за присъединяване на сградата към топлопреносната мрежа. В
случая обстоятелството е доказано от приложения по делото договор за извършване на
услугата „топлинно счетоводство“ и протокол от проведено Общо събрание на
собствениците на ЕС, находяща се в гр. С., ж.к. „С.“, бл. 29, вх. А и Б, с което
етажните собственици са взели решение да се сключи договор с дружество,
извършващо услугата дялово разпределение на топлинна енергия в сградата в режим
на етажна собственост.
Въз основа на гореизложените аргументи се обосновава извод за наличието на
правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи
условия по отношение процесния обект.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема,
съответстващ на претендираната цена, е изслушано заключение на съдебно-
техническата експертиза, което съдът кредитира като обективно и обосновано,
изготвено от специалист, притежаващ необходимите знания, и отговарящо пълно на
поставените въпроси, без да се пораждат съмнения за неговата правилност. Съгласно
същото количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се
измерва чрез т. нар. общ топломер, монтиран в абонатната станция. Показанията се
отчитат ежемесечно. Вещото лице е установило, че за сградата, където се намира
процесният имот, е сключен договор за услугата дялово разпределение на топлинна
енергия с „Т. С.“ ЕООД, като разпределението е извършвано след отчет на уредите за
дялово разпределение и водомерите за топла вода, монтирани в имотите на етажните
собственици. По време на отчетите за процесния период са попълнени документи за
главен отчет, които са подписани от потребител. По данни на дружеството,
извършващо дялово разпределение, в имота са монтирани 3 бр. отоплителни тела,
съответно и 3 бр. топлоразпределители – с дистанционен отчет. В имота има щранг
лира за отопление в банята, за която се изчислява служебно ТЕ отдадена за щтранга
съгласно Наредба за топлоснабдяването. Процесният имот е с отоплителен обем по
проект от 142 куб.м., на базата на който е разпределена енергията, отдадена от сградна
инсталация.
Съгласно заключението на вещото лице размерът на начислената сума за
главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г.
възлиза на сумата от 2706,75 лв., след отчитане на разликата между прогнозно
начислената стойност и действителната такава, изчислена по изравнителни сметки.
Предвид гореизложените изводи искът с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
във вр. с чл. 150 ЗЕ за заплащане на цената за доставена топлинна енергия за
подгряване на топла вода се явява доказан по основание срещу всеки от ответниците
при квоти по 1/2 ид.ч.
На следващо място, при така установената основателност на иска по основание,
следва да се обсъди направеното с отговора на исковата молба възражение за
погасяване по давност на част от дълга за главница.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо. Изискуемостта на задължението за заплащане на
стойността на доставена топлинна енергия е поставена в зависимост от настъпване на
падежа, определен в общите условия. В случая за процесния период са приложими
4
общите условия в сила в сила от 12.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите
условия в сила от 2016 г., клиентите са длъжни да заплащат дължимите суми за
топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Следователно задълженията за заплащане на месечните начислени суми са установени
като срочни, като същите са изпълними от издаване на фактурата за периода на
съответното задължение, и изискуеми след изтичане на определен срок след това (45
дни след това).
Предвид характера на задължението като такова за периодично плащане,
съобразно обобщените в ТР № 3 от 18.05.2012 г. по т. д. 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС
белези, приложим е специалният тригодишен давностен срок по чл. 111, б. „в“ ЗЗД.
Съгласно чл. 116, б. „б“, предл. 1 ЗЗД давността се прекъсва с предявяване на иск,
а съгласно чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД – спира да тече докато трае съдебното
производство относно вземането. На основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13 от
ПЗР на ЗИД на Закона за здравето /обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г./
давността е спряна в периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г.
Следователно в конкретния случай давността е прекъсната и спряна, считано от
датата на предявяване на иска – 09.02.2023 г. – датата на подаване на заявлението по
чл. 410 ГПК, от която дата според фикцията по чл. 422, ал. 1 ГПК искът се счита
предявен. Спиране и прекъсване на давността е възможно само преди тя да е изтекла.
Предвид приложимост на специалната 3-годишна давност в случая се обуславя
изводът, че погасени по давност са всички задължения, чиято изискуемост е настъпила
преди 09.02.2020 г., а непогасени по давност са тези, чиято изискуемост е настъпила
след тази дата. Т.е. в процесния случай спирането на давността в периода от 13.03.2020
г. до 20.05.2020 г. не ползва ищеца по отношение на заявените в производството
вземания.
В случая погасена по давност е главницата за периода от м. 05.2019 г. до м.
11.2019 г., а непогасена по давност – от м. 12.2019 г. до м. 04.2021 г. Съгласно
заключението по съдебно-счетоводната експертиза по служебно формулирания от съда
въпрос размерът на главницата за периода от м. 12.2019 г. до м. 04.2021 г. възлиза на
сумата от 1461,89 лв.
Според заключението по съдебно-счетоводната експертиза след датата на
предявяване на иска – на 03.08.2023 г., е извършено плащане в общ размер от 1084,64
лв., с които са погасени изцяло претендираните вземания от ответницата Х. Й., а
именно – сумата от 967,50 лв главница за доставена топлинна енергия, 23,79 лв.
мораторна лихва, 53,71 лв. законна лихва към датата на плащането и 39,64 лв. съдебни
разноски. Макар ответницата Х. Й. да е релевирала възражение за изтекла погасителна
давност в рамките на заповедното производство, то предвид извършеното плащане в
хода на процеса на пълния предявен размер от исковете срещу нея, то исковете се
явяват неоснователни поради извършено плащане, а не поради погасяването им по
давност, като погасителният ефект на плащането следва per argumentum a fortiori от
разпоредбата на чл. 118 ЗЗД.
По делото няма данни ответницата А. Д. да е погасила чрез плащане непогасената
по давност главница за топлинна енергия. Предвид гореизложените изводи искът
срещу А. Д. с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ за
заплащане на цената за доставена топлинна енергия следва да се уважи частично за
5
сумата от 730,95 лв. (1/2 от 1461,89 лв. непогасена по давност главница за целия имот),
представляваща стойността на доставена до имота топлинна енергия за 01.12.2019 г. –
30.04.2021 г., като за разликата над сумата от 730,95 лв. до пълния предявен размер от
967,49 лв. и за периода от 01.05.2019 г. до 30.11.2019 г. да се отхвърли като погасен по
давност.
Върху тази сума се дължи и законна лихва, считано от датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното плащане.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в
погасяването му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от
страните.
По отношение на претендираната мораторна лихва върху главницата за
топлинна енергия съдът взе предвид, че в този период са приложими Общите условия
за продажба на топлинна енергия „Т. С.“ ЕАД на битови клиенти в гр. С., в сила от
12.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 2 от същите, клиентите са длъжни да заплащат
стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и 3 за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период, в 45 - дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. В чл. 33, ал. 4 от същите Общи условия е предвидено, че продавачът
начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по
чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. Ето защо, купувачът дължи
лихва за забава само върху сумата по окончателната фактура за отчетния период. Тъй
като срокът за плащане на задълженията по общите фактури е определен в Общи
условия от 2016 г. /чл. 33, ал. 2/, то не е необходима покана, за да бъдат поставени
ответниците в забава /арг. от чл. 84, ал. 1 ЗЗД/.
Предвид заключението по съдебно-счетоводната експертиза (таблица 4)
размерът на начислената законна лихва възлиза на сумата от 43,70 лв., като от
ответницата Х. Й. се претендира сума от 23,78 лв., а от ответницата А. Д. – 23,79 лв.
Ответницата Х. Й. е погасила чрез плащане в хода на процеса така претендираното
срещу нея вземане. С оглед възражението за прихващане и предвид данните по
съдебно-счетоводната експертиза искът срещу ответницата А. Д. следва да бъде уважен
за сумата от 43,70 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за реално
доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 19.01.2023 г. Ответницата
следва да отговора за ½ от задължението или за сумата от 21,85 лв. Ето защо искът с
правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да бъде уважен срещу ответницата А. Д. за
сумата от 21,85 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за
реално доставена топлинна енергия, начислена за периода от 15.09.2020 г. до
19.01.2023 г., като за разликата над сумата от 21,85 лв. до пълния предявен размер от
23,79 лв., да се отхвърли като неоснователен.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищецът и ответниците.
Разноските, които претендира ищецът възлизат на обща стойност от 639,65 лв.
исковото производство и 89,65 лв. в заповедното производство, като същите обаче са
сторени за защита срещу двете ответници, респ. длъжници, съответно отговорността за
6
разноски на всяка от ответниците следва да бъде изчислена върху 1/2 от така сторените
разноски – съответно върху 319,83 лв. за исковото и 44,86 лв. за заповедното
производство.
Доколкото исковете срещу ответницата Х. Й. са отхвърлени поради пращане в
хода на процеса, същата следва да носи отговорност за разноски, като предвид
оспорването на възраженията като погасени по давност във възражението по чл. 414
ГПК, макар да не е представила отговор на исковата молба и да е платила,
експертизите са назначени и с оглед нейните оспорвания, поради което сторените
разноски за същите следва да се вземат предвид при определяне на отговорността .
Следователно общият размер на разноските, направени от ищеца по заповедното и
исковото производство във връзка със защитата срещу ответницата Х. Й. възлиза на
сумата от 364,69 лв. От тази сума следва да се приспадне платената част от разноските,
а именно сумата от 39,69 лв., поради което ответницата следва да бъде осъдена да
заплати на ищеца сумата от 325,04 лв., представлява разноски за исковото и
заповедното производство.
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответницата А. Д.
следва да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от 242,89 лв., представляваща
разноски направени в исковото производство, и сумата от 34,07 лв., представляваща
разноски направени в заповедното производство – или сумата от 276,96 лв.,
представляваща общо направени разноски в исковото и заповедното производство.
Ответницата А. Д. е претендирала разноски за заповедното и исковото
производство за предоставена безплатна правна помощ. С оглед изхода на спора
ищецът следва да бъде осъден за заплати на адвокат Н. К., САК, с личен №
100010**** на основание чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 1 ЗА сумата в общ размер от
96,23 лв., представляваща дължимо адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна
правна помощ, определени съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения и съразмерно на отхвърлената
част от исковете.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
искове, че А. Н. Д., ЕГН ********** дължи на „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: ********* следните
суми:
- на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ сумата от 730,95 лв.
представляваща стойността на доставена до имота топлинна енергия за 01.12.2019 г. –
30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 09.02.2023 г. до окончателното изплащане
на вземането,
- на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 21,85 лв., представляваща мораторна
лихва за забава върху главницата за реално доставена топлинна енергия, начислена за
периода от 15.09.2020 г. до 19.01.2023 г.,
които вземания се отнасят до топлоснабден имот с адрес гр. С., ж.к. „С.“, бл. 29,
вх. А, ет. 1, с аб. № ***** и за които вземания е издадена заповед за изпълнение по
7
реда на чл. 410 ГПК от 17.02.2023 г. по ч.гр.д. № 7054/2023 г. по описа на СРС, 56
състав.
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Т. С.“ ЕАД, ЕИК:
********* срещу А. Н. Д., ЕГН ********** искове, както следва:
- с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ за разликата над
сумата от 730,95 лв. до пълния предявен размер от 967,49 лв. и за периода от 01.05.2019
г. до 30.11.2019 г., като погасен по давност;
- с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД като за разликата над сумата от 21,85 лв. до
пълния предявен размер от 23,79 лв., да се отхвърли като неоснователен, като погасен
по давност,
които вземания се отнасят до топлоснабден имот с адрес гр. С., ж.к. „С.“, бл. 29,
вх. А, ет. 1, с аб. № ***** и за които вземания е издадена заповед за изпълнение по
реда на чл. 410 ГПК от 17.02.2023 г. по ч.гр.д. № 7054/2023 г. по описа на СРС, 56
състав.
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Т. С.“ ЕАД, ЕИК:
********* срещу Х. Н. Й., ЕГН ********** иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ за сумата от 967,50 лв., представляваща стойността на
незаплатената топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. – 30.04.2021 г., и с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 23,78 лв., представляваща мораторна лихва за
забава върху главницата за реално доставена топлинна енергия, начислена за периода
от 15.09.2020 г. до 19.01.2023 г., поради извършено плащане в хода на процеса,
които вземания се отнасят до топлоснабден имот с адрес гр. С., ж.к. „С.“, бл. 29,
вх. А, ет. 1, с аб. № ***** и за които вземания е издадена заповед за изпълнение по
реда на чл. 410 ГПК от 17.02.2023 г. по ч.гр.д. № 7054/2023 г. по описа на СРС, 56
състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, А. Н. Д., ЕГН ********** да заплати
на „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: ********* сумата от 276,96 лв., представляваща общо направени
разноски в исковото и заповедното производство.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Х. Н. Й., ЕГН ********** да заплати
на „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: ********* сумата от 325,04 лв. разноски за заповедното и
исковото производство.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 1
ЗА „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: ********* да заплати на адвокат Н. К., САК, с личен №
8
100010**** сумата в общ размер от 96,23 лв., представляваща дължимо адвокатско
възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на ищеца – „Т.
С.“ ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2 – седмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9