№ 194
гр. Варна , 16.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на
четвърти ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Радослав К. Славов
Членове:Дарина С. Маркова
Мария И. Христова
Секретар:Десислава И. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от Радослав К. Славов Въззивно търговско дело
№ 20203001000454 по описа за 2020 година
, за да се произнесе с решение, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от „Кей Енд Ес Енерджи 2“
ЕООД ЕИК *********– гр. София, чрез адв.Р.М, срещу решение
№139/12.02.2020г. по т.д. № 1720/2018год. на ВОС, с което съдът е:
Отхвърлил предявените от ВГ-6“ ЕООД– гр. София, ЕИК *********, чрез
адв.Р.М срещу решение №209/04.03.2020г. по т.д. № 1721/2018год. на ВОС, с
което съдът е:
Отхвърлил предявените от „Кей Енд Ес Енерджи 2“ ЕООД, срещу ЕНЕРГО ПРО
ПРОДАЖБИ АД, ЕИК ********* гр. Варна, искове за осъждане на ответното дружество да
заплати на ищеца сумите: 78 047,87лева, дължима /преференциална/ цена за произведена и
доставена, но незаплатена в този размер ел.енергия от собствения на ищеца ветрогенератор
за месец октомври 2015г., по фактура №96/31.10.2015г., на основание чл.79, ал.1, пр.1 от
ЗЗД както и сумата от 22 877,72лв. лева, представляващи обезщетение за забавено
изпълнение на парично задължение върху посочената главница, за периода от 30.11.2015г.
до датата на предявяване на иска, ведно със законна лихва върху главницата от предявяване
на иска до окончателното изплащане на задължението на осн.чл.86 ЗЗД; Осъдил „Кей Енд
Ес Енерджи 2“ ЕООД, да заплати на ЕНЕРГО ПРО ПРОДАЖБИ АД, ЕИК *********,
1
Варна, разноски в размер на 5 703лв. разноски.
Решението е постановено при участието на НАЦИОНАЛНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА
КОМПАНИЯ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н
Оборище, ул. Триадица №8, в качеството на трето лице помагач на страната на ответника
„ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, на основание чл. 220 във вр. с чл.219,
ал.1 от ГПК.
В жалбата са инвокирани конкретни оплаквания за недопустимост и неправилност на
обжалваното решение, поради нарушение на материалния и процесуалния закон, както и
поради необоснованост.
Твърди се, че същото е постановено в нарушение на процесуалните правила и
разрешенията дадени в ТР №1/2017г. на ОСГТК на ВКС, тъй като към датата на
постановяването е налице висящо преюдициално производство, до приключване на което
делото е следвало да бъде спряно по реда на чл.229, ал.1, т.4 от ГПК. Правните изводи на
съда са основани на административен акт, който не е влязъл в законна сила. Прави искане за
спиране на производството, поради наличие на преюдициален спор-неприключило съдебно
производство по проверка за законосъобразнвост на Решение № СП-5/28.03.2019год.
Изложени са съображения, че съдът е следвало да се произнесе по реда на чл.17 ГПК
по валидността на Решение № СП–5/28.93.2019г. на КЕВР, което не е сторено с обжалвания
акт.
Постановеното решение е издадено в нарушение на материалния закон и е
необосновано. В същото не е направен анализ на ефекта на измененията на ЗЕВИ от м.юни
2015г. върху механизма на заплащане на произведената ел.енерия от ВяЕЦ. С последния е
въведено понятието „нетно специфично производство на ел.енергия“, което да се заплаща по
преференциални цени, но не предвижда изменение на пазарните механизми или нова
регламентация на пазара, респ. преуреждане на съществуващите договори и пазарни
практики. В този смисъл преференциалните цени определени в т.8 и т.9 от Решение Ц-10
остават непроменени и исе прилагат, както се прилагали преди изменението на ЗЕВИ, като
единствените промени, въведени с измененията на ЗЕВИ, са максималните количества
енергия, която следва да бъдат изкупени по преференциалните цени на Решение Ц-10.
В решението не е посочено кои точки от Решение СП -1 са относими към процесната
ВяЕЦ. Не са изследвани и отношенията между страните, начина на заплащане на
произведеното количество енергия до измененията на закона.
Твърди се още, че съдът неправилно е приложил последиците от отмяна на решение
СП -1/31.07.2015г., като не е съобразил, че следващото решение е постановено при липса на
компетентност и е явно незаконосъобразно, а с невлязло в сила решение е обявена и
неговата нищожност. В решението съдът е следвало да обсъди и разгледа възраженията за
2
незаконосъобразност на Решение СП – 5. Сочи се, че решението е и необосновано, тъй като
не са обсъдени всички въведени в производството възражения. Оспорва извода на съда, че
централата на ищеца попада към централите, рабогещи до 2 250часа. Твърди, че няма
нормативен акт, който да определя критериите, по които всеки от енергийните източници
може да бъде отнесен към едната или другата група. Счита, че една централа може да попада
към централите работещи до 2 250ч. и работещи над 2 250ч. в рамките на една година, като
сочи, че в този смисъл е и изразеното становище на ВАС в Решение № 3312 от
04.03.2020год. по адм.д. № 14112/2018год., с което по жалба на „Марк 2“ЕООД е отменено
Решение СП-1 в частта по т.2.7 и 2.8., за определяне на НСПЕ.
По същество се претендира отмяна на решението и уважаване на предявените искове
в пълен размер. Претендира се и присъждане на направените по делото разноски.
Въззиваемата страна „Енерго – Про Продажби“ АД, гр.Варна с писмен отговор
изготвен от адв.Т, оспорва жалбата като неоснователна. Твърди, че решението на
първостепенния съд е правилно като законосъобразно и обосновано понеже същото е
постановено въз основа на събраните по делото доказателства.
Излага, че при постановяването му не са допуснати процесуални нарушения и такива
на ТР №1/2017г. на ОСГТК на ВКС, тъй като не са налице основания за спиране на
производството. Решение СП-5/28.03.2019г. е предварително изпълняем индивидуален
административен акт, като съобразно чл.13, ал.9 от ЗЕ обжалването не спира изпълнението
му. Дори да не се зачете предварителното изпълнение на решението, нормата на чл.31, ал.5
от ЗЕВИ е еднозначна – преференциална цена се дължи за количествата ел.енергия,
произведени до достигане на размера на нетното специфично производство на ел.енергия,
въз основа на което са определени преференциалните цени в съответните решения на КЕВР.
Отмяната на решението не е преюдициален факт, тъй като след него няма да възникне ново
основание за изкупуване на по-големи обеми, докато не се постанови ново решение, което
да увеличи преференциално изкупувания обем енергия.
Неоснователно е и оплакването за неосъществен от съда инцидентен контрол на
решение СП – 5 по реда на чл.17, ал.2 от ГПК. Такова задължение за съда би съществувало
при наличие на изрично искане, каквото не е направено в хода на производството.
В обжалваното решение съдът е посочил, че новият ЗЕВИ се прилага по отношение
на заварените дългосрочни договори за изкупуване, посочена е изменената нормативна
уредба, как същата изменя сключените договори. Изводите на съда за приложение на чл.31,
ал.5 от ЗЕВИ съответстват на материалния закон, както и на неговите цели, изложени от
законодателя в мотивите към изменение на закона. Оспорва направеното искане за спиране
на производството на основание чл.229 ал.1 т.4 ГПК, като неоснователно.
По същество се претендира отхвърляне на жалбата, потвърждаване на решението и
присъждане на направените поделото разноски.
3
Третото лице помагач „НЕК“ ЕАД, гр. София с писмен отговор, чрез пълномощника
Станислав Калайджиев, оспорва жалбата като неоснователна. Излага, че решението е
допустимо, правилно и постановено въз основа на събраните по делото доказателства.
Твърди, че не са налице основания за спиране на производството, тъй като съобразно чл.13,
ал.9 от ЗЕ обжалването на решенията на КЕВР не спира тяхното изпълнение. Решение СП –
5/28.03.2019г. подлежи на изпълнение и има действие в отношенията между страните.
Твърди, че спорният въпрос между страните е на каква цена следва да се изкупува от
ответника произведеното от ищеца количество ел.енергия след достигане на нетно
специфично производство над 2000 КВтч. До 2300КВтч, установено в Решение СП-
1/31.07.2015г. По преференциална цена следва да се изкупуват само произведените
количества енергия го достигане на размера на нетното специфично производство, според
вида на централата. За това необосновано и в противоречие на закона е твърдението на
въззивника, че е допустимо преминаване на една и съща централа от една преференциална
категория в друга. Липсва основание за прилагане на две тарифи спрямо един и същи
производител в рамките на една и съща година.
По същество моли съда да отхвърли жалбата и потвърди решението на ВОС.
Настоящият състав на съда намира, че жалбата, въз основа на която е образувано
настоящото производство отговаря на изискванията на чл.260 от ГПК.
В проведеното о. с. з. от 04.11.2020 г., процесуалният представител на въззивника
поддържа жалбата. Моли за отмяна на първоинстанционното решение. Претендира
разноски. В подкрепа на изразеното становище е представил и писмени бележки.
В о. с. з., процесуалният представител на въззиваемото дружество излага доводи за
неоснователност на жалбите и моли за потвърждаване на решението. Представя писмени
бележки.
Третото лице-помагач не е изразило становище.
Въззивната жалба е депозирана в срок, от процесуално легитимирана страна и срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, съдът приема от фактическа страна следното:
Съдебното производдство пред Варненския окръжен съд е образувано по иск с
правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, предявен от страна на „Кей енд ес енерджи 2 “ ЕООД
за осъждане на „Енерго - Про Продажби“ АД да заплати сумата от 78 047.87 лева с ДДС,
представляваща дължима, незаплатена, префенциална цена за изкупуване на електрическа
енергия от ВяЕЦ за м. октомври 2015г., за която е издадена фактура № 96/31.10.2015г., както
и сумата от 22 877,72лв, представляваща обезщетение за забава за периода 30.11.15г. до
29.10.18г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата
4
молба до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 86 от ЗЗД.
Претенцията на ищеца в качеството му на собственик на вятърна електроцентрала,
която е присъединена към електроразпр.мрежа на основание договор за присъединяване и
Договор за изкупуване на електрическа енергия № 85/11.06.2009г. с „ЕНЕРГО-ПРО
ПРОДАЖБИ“ АД, се основава на изменение на разпоредбата на чл. 31, ал. 5 ЗЕВИ с
Решение № СП-1/31.07.15г. на КЕВР. Твърди се, че с изменението е било установено нетно
специфично производство на ел. енергия, въз основа на което са били определени
преференциални цени за изкупуване на енергията, произвеждана от ВЕИ, като било
установено нетно специфично производство 2000 kWh при цена 188,29лв/ MWh., без ДДС,
за ВяЕЦ, работещи до 2250ч. и 2300 kWh при цена 172,95лв/ MWh, без ДДС, за ВяЕЦ,
работещи над 2250ч. Сочи, че през м.октомври 2015г. ищецът произвел ел.енергия в размер
на 386,900 мWh, за което издал фактура №96/31.10.15г. на стойност 83 737,66лв., като
продажната цена за количеството от 186,900 мWh е 188,29лв./ мWh, тъй като ВЕЦ не била
достигнала 2250часа и преди достигане на 2 300 мWh/на инсталиран 1 КW мощност, а за
количеството 200 мWh е 172,95лв./мWh-дължима цена след достигане на 2 250часа работа и
преди достигане на 2 300 мWh/инст. 1 КW мощност. Ищецът е издал фактура за тези цени,
тъй като количествата ел. енергия са произведени докато централата е работила под
2500часа при надхвърлен праг от 2000 мWh/инст. мощност, след което е надминала
2 250часа работа без да е достигнат прагът от 2 300 мWh инст. мощност. От общата
фактурирана сума 83 737,68лв. с ДДС ответникът е заплатил единствено сумата от
5 689,81лв., поради което дължи сумата от 78 047,87лв. Освен посочената сума, се
претендира и обезщетение за забава в размер на 22 877,72лв. от 30.11.15год. до
завеждането на иска.
В отговор на исковата молба, депозиран по реда на чл. 367 от ГПК ответното
дружество „Енерго- Про Продажби“ АД, чрез процесуалния си представител, оспорва
предявения иск по основание и размер на претендираните суми. Счита, че е безспорно
установено произвеждането и продажбата на електрическа енергия от ищцовото дружество
в посоченото количество. Намира за спорен само размера на цената за изкупуване на
произведената електрическа енергия след достигане на нетното специфично производство за
съответната година.
Счита, че при издаване на процесната фактура ищецът не се е съобразил с
императивната норма на чл.31 ал.5 ЗЕВИ-да определи цената на произведената енергия по
цена за излишък на балансиращия пазар, за цялото количество, понеже централата е
достигнала до НСП още през предходния месец. Сочи, че приложимата цена за ел.енергията
до размера на нетното специфично производство е преференциалната цена, определена с
Решение № Ц-10/30.03.2011г., а за количеството ел.енергия, надхвърлящо нетното
специфично производство приложима се явява цената за излишък на балансиращия пазар.
Твърди, че ответникът е заплатил за произведената от ищеца ел.-енергия за м.10. в размер на
386,900 мWh сумата от 5 689,81лв., която е образувана по цена за излишък, тъй като
5
количествата на произведена ел.енергия над 2000 квтч следвало да се заплаща по цена за
излишък. Счита, че ищецът е в неизпълнение на договорните си задължения, тъй като при
издаването на процесната фактура не е спазил чл.18 от договора, съотв. чл.31, ал.5 от ЗЕВИ
и Решение № СП-1/31.07.15г. Оспорва твърдението на ищеца, че т.1.7 и т.1.8 от Решение
СП-1 са приложими към една и съща ВяЕЦ.
Конституираното на страната на ответника трето лице – помагач НАЦИОНАЛНА
ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, р-н Оборище, ул. Триадица №8, изразява становище за неоснователност на
предявените искове.
За да се произнесе, съдът приема за установено следното:
По делото не е спорно, че ищецът е производител на ел.енергия от възобновяем
източник - вятърна електроцентрала с обща инсталирана мощност 4000 kW, която е
присъединена към електроразпределителната мрежа на основание договори за
присъединяване, сключени на 04.08.08г. и на 12.11.08год. между ищеца и Е.ОН България
Мрежи АД.
Не се спори още, че с Договор за изкупуване на ел.енергия № 85/11.06.2009год.,
сключен между страните по делото, ответникът се е задължил да изкупува произведената от
ищеца електрическа енергия. В чл.18, ал.1 от договора е посочено, че цената се определя от
ДКЕВР, а според чл.18, ал.2 от договора в случай, че с решение на комп.орган
преференциалната цена за изкупуване бъде променена, то тя се прилага между страните от
датата на влизане в сила на решението, без да е необходимо подписване на
допълн.споразумение. Според чл.18 ал.4 от договора, при достигане на 2 250 пълни
ефективни часа, за следващите ефективни часове на работа до края на годината, цената ще
се определя по друг начин..
Не е спорно между страните, че процесната ВяЕЦ е достигнала нетно
специфично производство от 2000квт за 1 квт инсталирана мощност през м.09.15г., като до
достигане на НСП ищецът е продавал съответно ответникът заплащал ел.енергия по
преференциална цена по т.8 от Решение Ц-10/30.03.11г. на КЕВР. Не е спорно, че през
м.10.2015год. централата на ищеца е произвел 386,900 мWh.
Представена е по делото фактура №96/31.10.2015г. за ел.енергия за м.10.15г.
Според съдържанието на фактурата, централата е произвела 186,900 мWh до 2300кWh НСП
до 2 250 часа работа на единична цена 188,29лв. на стойност 35 191,40лв.: 200 мWh при
единична цена 172 95лв на обща стойност 34 590лв. /стр.40/, като основание за издаването е
посочено:-ел.енергия до 2300 К Wh за м.10/2015год. нетно специфично производство /над
2250 часа/. По делото между страните няма спор, относно произведената ел. енергия. При
така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
6
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1 и
чл.86 ЗЗД.
По делото няма спор, че ищецът е производител на ел.енергия от възобновяем
източник - вятърна електроцентрала с обща инсталирана мощност 4000 kW, състояща се от
два броя генератори-„ВГ 14“ и „ВГ 15“ която е присъединена към електроразпр.мрежа,
както и че ответникът в качеството си на краен снабдител е задължен да изкупува
произведената от първия ел.енергия по преференциални цени, които се определят от КЕВР.
Съответно цените, на които производителите продават ел.енергия на общ.доставчик и/или
общ.снабдители не подлежат на договаряне, а на регулиране от КЕВР-чл.30, ал.1, т.1 ЗЕ.
Не е спорно също, че по отношение на конкретното правоотношение за
процесния период относими се явяват преференциалните цени, определена с Решение Ц-
10/30.03.11г. на ДКЕВР.
С новия Закон за енергията от възобновяеми източници /обн. ДВ бр.35 от 3.05.2011г./,
§7 от ПЗР е предвидено съхранение на отношенията с досегашните производители, като е
запазено действието на дългосрочните договори за изкупуване на електрическата енергия от
възобновяеми източници по преференциална цена за изкупуване, действаща към датата на
влизане в сила на закона. Съгласно измененията на чл.31, ал.5 от ЗЕВИ, в сила от 24.07.15г.,
е предвидено, че по преференциални цени ще се изкупува само количеството ел.енергия до
размера на нетното специфично производство на ел.енергия, въз основа на което са
определени преференциални цени в съответните решения на КЕВР, а за количествата,
надхвърлящи това производство – по цена за излишък на балансиращия пазар. Въведеното
редуциране на количеството ел.енергия, изкупувано по преференциални цени, е обвързано с
нетното специфично производство, съгласно решение на КЕВР, въз основа на което те са
определени. За това и в изпълнение на §17 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ с Решение №СП-
1/31.07.15г. на КЕВР е определено нетното специфично производство на ел. енергия, въз
основа на което са определени преференциалните цени в Решение № Ц-10/30.03.11г., а
именно: т. 1.7. – 2000 kWh, при определената цена – 188,29лв./МВтч, без ДДС, за вятърни ел.
централи, работещи до 2250 часа и т. 1.8. – 2300 kWh, при определената цена
172,95лв./МВтч, без ДДС, за вятърни ел.централи работещи над 2250 часа. С влязло в сила
Решение №1115/28.01.19г. по адм.д.№5284/18г. на ВАС е оставено в сила решение №
1177/23.02.18г. по адм.д.№ 8522/15г. на АС София-град в частта му, в която е отменено
решение №СП-1/31.07.15г. на КЕВР по т.1.7. Същевременно с Решение № СП-5/28.03.19г.
на КЕВР е установено считано от 31.07.2015г. нетно специфично производство на
ел.енергия в размер на 2000 kWh, въз основа на което е определена преференциална цена за
вятърни електрически централи работещи до 2250ч. по т.8 от Решение № Ц-10/30.03.11г. на
КЕВР вр. с Решение №Ц-13/28.06.06г. Решението е обжалвано, но съгл. чл.13, ал.9 ЗЕ
обжалването не спира изпълнението на решението, поради което решението е породило
своето действие между страните. Следва да се отбележи, че в хода на процеса, с Решение №
СП-1 от 15.10.2020год. на КЕВР, е установено, считано от 31.07.2015г. нетно специфично
7
производство на ел.енергия в размер на 1907 kWh, въз основа на което в Решение № Ц-18 от
20.06.2011год. на КЕВР, в частта по т.7 е определена преференциална цена за вятърни
електрически централи работещи до 2250ч.:
С Решение № СП-2 от 15.10.2020год. на КЕВР, е установено, считано от 31.07.2015г.
нетно специфично производство на ел.енергия в размер на -2139 kWh, въз основа на което в
Решение № Ц-18 от 20.06.2011год. на КЕВР, в частта по т.8 е определена преференциална
цена за вятърни електрически централи работещи над 2250ч.
Решенията следва да бъдат взети в предвид съгласно чл.235, ал.3 ГПК. Предвид
предварителното изпълнение на решенията на КЕВР, следва да се направи извод, че същите
са породили своето действие между страните. От изложеното следва да се направи извод, че
с Решение №СП-1 и СП-2/15.10.20г. на КЕВР е определено нетното специфично
производство на ел. енергия, която е в определен размер на на 1907 kWh, за вятърни ел.
централи, работещи до 2 250часа и в размер на 2139 kWh, за централи работещи над
2250часа. Следователно, и с това решение КЕВР е определил нетно специфично
производство, считано от 31.07.2015г.-т.е. обхващащо и процесния период, по което
произведената ел.енергия се изкупува по преференциални цени, респективно и към
настоящият момент това въведено ограничение е действащо и следва да бъде взето в
предвид в отношенията между страните.
Съдът намира, че с оглед на доказателствата по делото, ВЯЕЦ на ищеца попада в
категорията централи, работещи до 2 250часа. Това следва от чл.18 ал.4 от договора за
изкупуване, в която е посочено, че при достиганте на 2 250 пълни ефективни годишни
часове, за следващите ефективни часове до края на календарната година, цената на
ел.енергията ще се определя по различен начин. Постигнато съгласие между страните за
относимостта към конкретната ВяЕЦ на ищеца на т.8 от Решение № Ц-10/30.03.11г.,
касаещо централи, работещи до 2250часа се установява и от обстоятелството, че ищецът е
продавал на ответника ел.енергия по преференциална цена от 188,29лв. за МВ/Ч-която е
утвърдена с т. 8 от решение № Ц-10/30.03.2011год. на КЕВР. Освен това, самият ищец не
твърди, а и не ангажира доказателства за поставянето на енергийния обект съобразно
ресурса на първичния енергиен източник в другата ценова категория ВяЕЦ, работещи над
2250часа на годишна база, в който случай преференциалната цена би била определена на
172,95лв/Мвтч. Предвид това следва да се направи извод, че централата на ищеца е от
категорията, работещи до 2250часа.
Становището на ищеца, изразено с издадената фактура 096/31.10.2015год.,
поддържано и във въззивната жалба, че до достигане на 2 250 часа работа на ел.централа, но
преди достигане на 2 300 kWh, ел.енергията следва да бъде изкупувана по
преференциалната цена от 188,29лв. определена в т.8 на Решение Ц-10/30.03.2011год. на
КЕВР, а за произведената енергия след достигане на 2 250 часа работа но преди достигане
на 2 300 kWh следва да бъде приложена втората преференциална цена –а именно да се
8
приложи преференциалната цена по т.9 от Решение № Ц-10 в размер на 172,95лв/Мвтч,
което същия е направил с издадената за м. октоември фактура –за произведеното количество
ел.енергия от 100 МWh. Или, становището на ищеца е, че след влизането в сила на
изменената редакция на чл. 31, ал. 5 от ЗЕВИ от 24.07.2015 г., след достигане на 2 250 пълни
ефективни годишни часове на работа на електрическата централата за следващите пълни
ефективни часове на работа до края на календарната година и до достигане на 2 300 МWh.
произведената електрическа енергия следва да се изкупува по втора преференциална цена-
по т-1.8 от решение СП-1/2015год. Съдът не споделя това становище-за приложимост на
двете преференциални цени към произведената ел.енергия от една централа, поради
следните съображения:
В мотивите към законопроекта за изменение на чл. 31, ал. 5 от ЗЕВИ изрично е
разписано, че замяната на понятието „средногодишна продължителност на работата“ с
„нетно специфично производство на електрическа енергия“ цели да създаде условия по
преференциални цени да бъдат изкупувани само онези количества електрическа енергия,
„които осигуряват приходи на производителите от възобновяеми източници, съответстващи
на заложената норма на възвръщаемост в определените преференциални цени със
съответните решения на КЕВР“. Целта на изменението на закона е да постигне баланс
между разходите на обществения доставчик и нормата на възвращаемост на
производителите, заложена в определените преференциални цени по начин, който изключва
възможността от неоснователно обогатяване на последните.
С оглед на горното, становището на дружеството производител за едновременно
приложение на две преференциални ценови категории за календарната година, съответно
при работа на електрическата централа до и над 2250 ефективни часове, е неоснователно.
Същото не кореспондира с горепосочената цел на ЗЕВИ. Този извод е съобразен освен с
посочените мотиви към законопроекта за изменение на ЗЕВИ и със самата разпоредба на
чл.31 ал.5 ЗЕВИ, според която както беше посочено, обществения доставчик изкупува
произведената електрическа енергия от ВЕИ по:
1.по преференциална цена за количествата ел.енергия до размера на нетното специфично
производство на ел.енергия..
2. по цена за излишък на балансиращия пазар за количествата, надхвърлящи
производството по т.1. Видно е, че разпоредбата е ясна-съобразно т.1.7 от СП-
1/2015год.-Нетното специфично производство на ел.енергия, по което са определени
преференциалните цени в Решение № Ц-10/30.03.2011год. на КЕВР е 2000 КWh при
определена цена от 188,29лв.МВ/ч за централи работещи до 2250часа. Видно е, от СП-
1/2015год., че за всеки вид производител на енергия от ВЕИ, определен конкретен
размер на НСП, т.е. не може производител на ел.енергия, да има повече от един
определен размер на НСП.
Следователно, нетното специфично производство за процесната ВяЕЦ като
9
ценообразуващ елемент е 2000 kWh, като са значение часовете работа на централата.
Направените изводи са съобразени и с изложение съображения в Определение №
375/14.06.2018год. на ІІ т.о. по т.д. № 569/2018год. и Определение № 643/16.11. 2018год. на
ІІ т.о. по т.д. № 1454/2018год. на ВКС.
С оглед на гореизложеното, по преференциални цени от 188,29лв. подлежи на
изкупуване тази произведена ел.енергия от централата на ищеца, до достигане НСП от
2 000КВ/ч. Не е спорно, че централата е достигнала НСП през м. 09.15г., поради което и
произведената ел.енергия до достигане на НСП е следвало да се изкупи по преференциална
цена от 188,29лв.МВ/ч. Произведеното количество ел.енергия след месец септември- т.е. за
процесния м. октомври а и след това и за останалите месеци до края на годината, подлежи
на изкупуване по цени за излишък на балансирания пазар, съобразно чл.31 ал.5 ЗЕВИ. Този
извод е в съответствие с разпоредби на чл.31, ал.5 от ЗЕВИ и Решение № СП-5/28.03.19г.,
както и новоприетите Решения №№ СП-1 и СП-2/15.10.2020год. на КЕВР относно
прилагането на посочената разпоредба към централите на ищеца. Не се оспорва, както се
отбеляза, че ищецът е заплатил произведената ел.енергия за м. октомври по цена за излишък.
Относно оплакването във въззивната жалба, за допуснати процесуални нарушения,
изразяващи се в отказ на съда да спре процеса, до приключване на административния процес
по обжалване на Решение № СП-5/28.03.19г. на КЕВР, както и неупражняване на
инцидентен съдебен контрол на Решение СП-5/28.03.2019год. на основание чл.17 ал.2 ГПК:
Оплакванията са неоснователни. Изрично, в ТР № 2/19.11.2014год. на ВКС по т.д. №
2/2014год. на ОСГТК, се посочва, че висящото гражданско дело, спорът по което е пряко
свързан с приложението на подзаконов административен акт, не е обусловено от решението
по административното дело, образувано по оспорване на същия акт с искане да бъде обявен
за нищожен, или отменен. В посоченото ТР са уредени и последиците, когато отмяната на
ИАА е настъпила след приложението на административния акт. Предвид изложеното, съдът
не е допуснал твърдяните процесуални нарушения, като не е взел в предвид производството
по обжалване на Решение № СП-5/28.03.19год. на КЕВР. В подкрепа на този извод е и
придаденото на акта предварително изпълнение- съобразно чл.13 ал.9 ЗЕ. Относно
оплакването за неупражнен от съда инцидентен съдебен контрол върху решение СП-
5/28.03.2019год.: Следва да се отбележи, че в процеса окръжния съд не е бил сезиран от
ищеца с изрично искане за произнасяне в посочения смисъл. А за съда не съществува
самостоятелно задължение за провеждане на инцидентен контрол за законосъобразност на
индивидуален административен акт. При разглеждане на искането от настоящата инстанция,
съдът намира същото за ирелевантно за спора, поради следното: Основният спорен по
делото въпрос е дали по отношение на една и съща ВЯЕЦ, в рамките на една календарна
година е приложима само едната определена преференциална цена до достигане размера на
НСП-респективно за централи до 2 250часа годишна работа и работещи над 2 250 часа, или
спрямо една централа в рамките на една календарна година са приложими двете тарифи на
преференциалните цени и съответно двете определени количества на НСП. Следва да се
10
отбележи, че признаването на Решение СП-5 за незаконосъобразно и следващото от това
незачитане на правните му последици, не би дало отговор на този въпрос. Предвид
изложеното, съдът намира за ирелевантно за настоящия спор, инцидентното произнасяне по
реда на чл.17 от ГПК валидността на Решение СП-5 на КЕВР.
Още повече, че както се посочи по-горе изрично, в ТР № 2/19.11.2014год. на ВКС по
т.д. № 2/2014год. на ОСГТК, се посочват последиците за висящото гражданско дело, спорът
по което е пряко свързан с приложението на подзаконов административен акт, при неговата
отмяна. Предвид изложеното, наведените оплаквания за допуснати процесуални нарушения
са неоснователни.
За това с цитираното Решение № СП-5/28.03.19год. на КЕВР, респективно приетото
впоследствие Решение № СП-1 от 15.10.2020год. на КЕВР, е установено Нетно специфично
производство, считано от 31.07.2015г. действието на което обхваща и процесния период.
Респективно, решенията имат обвързващ характер между страните и определеното с
решението НСП от 2000 КВ/ч, въз основа на което е определена преференциална цена за
ВЯЕЦ, работещи до 2250часа по т.8 от Решение № Ц-10/30.03.2011год. на КЕВР е относимо
за централата на ищеца. Следователно, с решението е определено и преференциалното
количество ел.енергия, която следва да бъде изкупено от централата на ответника, на цената,
определена в т.8 от Решение № Ц-10/2011год. С други думи, произведената ел.енергия до
достигане на НСП следва да се изкупи по преференциална цена от 188,29лв.МВ/ч, а
останалото произведено количество след 21.08.2015год., подлежи на изкупуване по цени за
излишък на балансирания пазар, съобразно чл.31 ал.5 ЗЕВИ.
Между страните няма спор, че до достигане на НСП от 2000КВтч през м.
септември произведеното количество ел.енергия от централата на ищеца е фактурирано и
съответно заплащано по преференциална цена от 188,29лв./МВ/ч, а след достигане на НСП-
за м. октомври ответникът „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД е заплатил цялото произведено
количество ел.енергия, по цена за излишък. Не е налице спор относно произведеното
количество ел.енергия, както и относно размера на дължимата цена за излишък. С оглед на
горното, настоящият съдебен състав намира, че произведената от ищцовото дружество
електрическа енергия за м. октомври 2015 г. в количество 386,900 МWh със заплащане на
сумата от 5 689,81лв. е надлежно заплатена, като не се оспорва, че същата представлява
цената на произведената ел.енергия, по цена за излишък на балансирания пазар.
Изложиха се съображения, че до достигане на НСП, производителят е получил
гарантираната му от закона преференция на енергийния пазар, като произведената след това
ел. енергия следва да се заплаща по цена за излишък на балансирания пазар. Поради което и
с изплащане на сумата от 5 689,81лв. за произведена ел.енергия за м. октомври по цена за
излишък на балансирания пазар, ответникът е изпълнил задължението си, да заплати цената
на произведената ел.енергия от централата на ищеца. Респективно, претенцията за
заплащане на сума в размер на 78 047,87лв. с ДДС –представляваща останалата част от
11
фактурираната стойност на произведена ел.енергия за м.октомври, се явява неоснователна и
следва да се остави без уважение. Поради неоснователността на претенцията за главницата,
следва да се остави без уважение и акцесорната претенции за обезщетение за забава в
размер на 22 877,72лв.
Предвид гореизложеното, първоинстанционното решение се явява правилно и
като такова следва да бъде потвърдено, като на основание чл.272 ГПК препраща и към
мотивите на окръжния съд, които споделя.
Относно дължимите разноски за настоящата инстанция: С оглед на изхода на
спора, на въззиваемата страна се дължат направените разноски. Претендират се разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 4 260лв. с ДДС, като въззивникът е направил
възражение за прекомерност. При разглеждането му съдът съобрази следното:
Материалният интерес е в размер на 100 925,59лв. Минимално определеното
възнаграждение съобразно чл.7 ал.2 т.5 от Наредба № 1/2004год. е в размер на 4258,21лв. с
ДДС, поради което и претендирания размер от 4 260лв. не е прекомерен, респективно
направеното възражение за прекомерност следва да се остави без уважение. С оглед на
горното, в полза на „Енерго- Про Продажби“ АД следва да се присъди сумата в размер на 4
260лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство пред настоящата инстанция, съобразно представен списък по чл. 80 от
ГПК и доказателства за направата им, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 139 от 12.02.2020 г. постановено по т.д. №
1720/2018год. по описа на ВОС-Т.О.
ОСЪЖДА „Кей Енд Ес Енерджи 2“ ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление, гр. София, бул. „България“ №51Б, ет.4, район Триадица, ДА ЗАПЛАТИ на
„ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Варна, р-н Владислав Варненчик, ВАРНА ТАУЪРС - Г, бул.Владислав Варненчик № 258,
сумата от 4 260лв. /четири хиляди двеста и шестдесет лева/, представляваща направените по
делото разноски за въззивната инстанция, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на НАЦИОНАЛНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА
КОМПАНИЯ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н
Оборище, ул. Триадица №8, в качеството на трето лице помагач на страната на ответника
„ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, на основание чл. 220 във вр. с чл.219,
ал.1 от ГПК.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховен касационен съд на РБ на
12
основание чл. 280, ал. 1, респ. ал. 2 от ГПК в едномесечен срок от връчването
му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13