Р Е Ш Е
Н И Е
№
гр.Русе, 17.07.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, осми граждански състав, в публичното съдебно заседание на седемнадесети
юни, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ
при
секретаря Елисавета Янкова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 2104
по описа за 2019г., за да се произнесе, съобрази следното:
Ищцата Й.С.С. твърди, че е длъжник по изп.дело № 710/2018г. по описа на ЧСИ В.М.с
район на действие РОС, образувано от взискател „АМС България” ООД въз основа на
изпълнителен лист издаден от Районен съд – гр.Лом по ч.гр.дело № 108/2010г. по
описа на същия съд. Било й връчено уведомление за наложен запор върху банковите
й сметки и трудовото й възнаграждение, получавано от ЕТ „АЕРИ 44 – Иван
Добрев”, през втората половина на м.януари 2019г., както на нея, така и на
„ЦКБ” АД, където имала банкова сметка. ***.01.2019г. направила възражение срещу
дължимостта на тези суми, поради обстоятелството, че трудовото й възнаграждение
не надвишавало минималната работна заплата и е несеквестируемо на основание
чл.446 и сл. от ГПК, а другата банкова сметка *** „ЦКБ” АД получавала
единствено суми от ДСП – гр.Русе, като детски добавки ежемесечно, които се
използват съобразно нуджите на непълнолетното й дете – Т.М.М., родена на ***г.
и съгласно чл.442а от ГПК запорът би трябвало да се вдигне. По повод на
подадените възражения помощник ЧСИ А.С. е уведомила „ЦКБ” АД, че заплатата на
ищцата е несеквестируема, но е бил допуснат очевидно пропуск от страна на
ответниците – в частност помощник ЧСИ, която не се е съобразила с
несеквестируемостта на социалните плащания, изразяващи се получаваните детски
добавки от ищцата. Поради този пропуск и тъй като липсвало разпореждане от ЧСИ
и вдигане на запора, който вече е бил наложен, от „ЦКБ” АД прехвърлили по
сметка на ЧСИ В.М.сумата от 399.22 лева, която изцяло е била получените детски
добавки по банковата сметка. Тази парична сума от своя страна била прехвърлена
по сметката на взискателя по изпълнителното дело - „АМС България” ООД. По тази
причина твърди, че е претърпяла имуществени вреди от незаконосъобразно действие
на ответниците, изразяваща се в удържаната й парична сума от 399.22 лева,
въпреки, че същата е била несеквестируема и тези вреди са изцяло по вина на
ответниците. По тази причина и на основание чл.441 от ГПК във вр.с чл.45 от ЗЗД
тази парична сума следва да й бъде върната. Въпреки отправените устни покани до
ответниците те не са го сторили. Поради това моли съда да постанови решение, с
което да осъди ответниците да й заплатят солидарно сумата от 399.22 лева, ведно
със законната лихва върху главницата считано от датата на предявяване на иска
до окончателното й изплащане. Претендира и направените по делото разноски.
Съдът, като взе предвид наведените от ищцата в исковата
молба фактически обстоятелства, на които основава претенцията си и формулирания
петитум, квалифицира правно предявения иск по чл.441 от ГПК във вр.с чл.45 от ЗЗД.
Ответниците ЧСИ
В.Й.М.и помощник ЧСИ А.И.С., оспорват изцяло предявения иск. Твърдят, че
действително на 16.01.2019г. по процесното изпълнително дело е бил наложен
запор върху вземанията на ищцата по банковите й сметки в „ЦКБ” АД. В запорното
съобщение обаче са били дадени изрични указания към третото задължено лице –
Банката, а именно: „... Сумата за превод следва да се определя при условията на
чл.446 и чл.446а от ГПК, като Ви уведомявам, че запорът не следва да се
изпълнява по отношение на постъпления с основание „заплата” получавана от ЕТ
„АЕРИ 44 – Иван Добрев””. На 18.01.2019г. ЧСИ В.М.получил преведена му от „ЦКБ”
АД сума в размер на 379.32 лева от наложения запор върху банковата сметка на
ищцата, без както към този момент, така и до изтичане на срока по чл.508 от ГПК
да бъде уведомен съдебния изпълнител за произхода на преведената от
запорираната сметка сума. На същата дата постъпилата парична сума е била
разпределена от ЧСИ като част от нея в размер на 297.58 лева била преведена на
взискателя по изпълнителното дело, а остатъкът от 81.74 лева останала на ЧСИ,
като пропорционалната такса по т.26 от ТТРЗЧСИ. Действително на 22.01.2019г.
ищцата е подала възражение, в което е отправила искания за вдигане на запора от
трудовото й възнаграждение, тъй като размера му е под минималната работна
заплата за страната, както и за вдигане на запора на банковата й сметка в „ЦКБ”
АД, тъй като по тази сметка тя получавала единствено детски добавки от ДСП –
гр.Русе. На 28.01.2019г. третото задължено лице „ЦКБ” АД подало уведомление, че
преведената на 17.01.2019г. сума от 379.32 лева представлява плащане по чл.7,
ал.1 от ЗСПД и е натрупан авоар за минал период. По тази причина твърдят, че
съгласно чл.446а, ал.1 от ГПК несеквестируемостта на доходите по чл.446, както
и на помощи и обезщетения съгласно друг нормативен акт, се запазва и ако са
постъпили по банкова сметка, ***-рано от един месец преди налагане на запора.
По аргумент за обратното от цитираната правна норма и след като видно от
представеното извлечение от банковата сметка на ищцата, наредената по наложения
от ЧСИ запор на сума представлява сбор на получени от ищцата помощи по чл.7, ал.1
от ЗСПД през периода м.01-12.2018г., поради което се явява секвестируема на
16.01.2019г., т.е. след изтичане на повече от един месец от постъпване на
последната част от тази сума на 12.12.2018г.
Третото лице, подпомагащо ответниците –
Застрахователна компания „Лев Инс” АД със седалище и адрес на управление:
гр.София, район „Красно село”, бул.”Черни връх” № 51 Д, ЕИК *********,
представлявано от Мария С. Масларова – Гъркова, оспорва изцяло предявения иск,
като твърди, че претендираната сума се явява секвестируема, тъй като тя е сбор
от получени от ищцата помощи за периода м.декември 2018г. до м.януари 2019г.,
поради което е изтекъл повече от един месец от постъпването на последната част
от паричната сума на 12.12.2018г.
От събраните по делото доказателства,
съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Ищцата има родено непълнолетно
дете Т.М.М., родена на ***г., за която получава от ДСП ежемесечно детски
добавки, които й се превеждат по банкова сметка *** „ЦКБ” АД. Ищцата е длъжник
по изп.дело № 710/2018г. по описа на ЧСИ В.М.с район на действие РОС,
образувано от взискател „АМС България” ООД въз основа на изпълнителен лист
издаден от Районен съд – гр.Лом по ч.гр.дело № 108/2010г. по описа на същия
съд. На 16.01.2019г. по процесното изпълнително дело е бил наложен запор върху
вземанията на ищцата по банковите й сметки в „ЦКБ” АД. Към 01.01.2019г. ищцата
имала по банковата си сметка в „ЦКБ” АД сума в размер на 399.22 лева, като на
15.01.2019г. й били преведени по същата банкова сметка ***.00 лева, които
парични суми са детски добавки от ДСП – гр.Русе. От представеното извлечение от
сметката на ищцата в „ЦКБ” АД /л.10-11 от делото/ е видно, че сумата от 399.22
лева е натрупана от преведени й помощи по чл.7, ал.1 от ЗСПД от ДСП – гр.Русе
за периода от м.01.2018г. до м.12.2018г., като последния превод е бил на
12.12.2018г. в размер на 40.00 лева. На 18.01.2019г. ЧСИ В.М.получил преведена
му от „ЦКБ” АД сума в размер на 379.32 лева от наложения запор върху банковата
сметка на ищцата, която парична сума на същата дата е била разпределена от ЧСИ
като част от нея в размер на 297.58 лева била преведена на взискателя по
изпълнителното дело, а остатъкът от 81.74 лева останала на ЧСИ, като
пропорционалната такса по т.26 от ТТРЗЧСИ. На 22.01.2019г. ищцата е подала
възражение до ЧСИ, в което е отправила искания за вдигане на запора от
трудовото й възнаграждение, тъй като размера му е под минималната работна
заплата за страната, както и за вдигане на запора на банковата й сметка в „ЦКБ”
АД, тъй като по тази сметка тя получавала единствено детски добавки от ДСП –
гр.Русе. На 28.01.2019г. третото задължено лице „ЦКБ” АД подало уведомление до
ЧСИ В.Маринов, че преведената на 17.01.2019г. сума от 379.32 лева представлява
плащане по чл.7, ал.1 от ЗСПД и е натрупан авоар за минал период.
Със застрахователна полица №
17039899/13121610001801/18.10.2016г., за периода от 19.10.2018г. до
18.10.2019г. ЧСИ В.М.има сключена със Застрахователна компания „Лев Инс” АД
застраховка „Професионална отговорност на частните съдебни изпълнители”, по
силата на която е застраховал отговорността си за вреди при дейността си като
съдебен изпълнител, както и отговорността на овластените от него
помощник-изпълнители за причинени имуществени вреди на страните, други
участници в изпълнителното производство и на всички трети лица, вследствие на
виновно неизпълнение на задълженията за срока на застраховката.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът прави следните правни изводи:
Претенцията на ищцата се основава на
това, че преведената от „ЦКБ“ АД на ЧСИ В.М.във
връзка с наложения от него запор по изп.дело № 710/2018г. парична сума в размер
на 399.22 лева, била несеквестируема, тъй като представлява плащане по чл.7,
ал.1 от ЗСПД от ДСП. От представеното извлечение от сметката на ищцата в „ЦКБ”
АД /л.10-11 от делото/ е видно, че сумата от 399.22 лева е натрупана от
преведени й помощи по чл.7, ал.1 от ЗСПД от ДСП – гр.Русе за периода от
м.01.2018г. до м.12.2018г., като последния превод е бил на 12.12.2018г. в
размер на 40.00 лева. На първо място следва да се отбележи, че преведената на
ЧСИ парична сума от банковата сметка на ищцата във връзка с наложения запор не
е в претендирания размер от 399.22 лева, а в размер на 379.32 лева, което се
доказва от представените банкови извлечения от сметката.
Съгласно чл.446а, ал.1 от ГПК
несеквестируемостта на доходите по чл.446, както и на помощи и обезщетения
съгласно друг нормативен акт, се запазва и ако са постъпили по банкова сметка, ***-рано
от един месец преди налагане на запора. По аргумент на обратното от цитираната
правна норма и след като видно от представеното като писмено доказателство към
исковата молба извлечение от банкова сметка ***, наредената по наложения от ЧСИ
запор на сума, представлява сбор на получени от ищцата помощи по по чл.7, ал.1 от ЗСПД от ДСП –
гр.Русе за периода от м.01.2018г. до м.12.2018г., като последния превод е бил
на 12.12.2018г. в размер на 40.00 лева. Т.е тази парична сума се явява вече
секвестируема, считано от 13.01.2019г. след изтичането на повече от един месец
от постъпване на последната част от тази сума. Запорът на сметката по
процесното изпълнително дело бил наложен от ЧСИ на 16.01.2019г., сумата била
преведена от банката на 17.01.2019г. и получена от ЧСИ на 18.01.2019г. В случая
действията на ЧСИ не се явяват незаконосъобразни и не са причинили вреда на
ищцата, поради което не са налице предпоставките на чл.441 от ГПК за ангажиране
на отговорността му. Следва да се отбележи и че помощите по
чл.7, ал.1 от ЗСПД от ДСП – гр.Русе са целеви средства – такива за покриване
месечните нужди на дете, като по изложените по-горе съображения несеквестируеми са само получените по
сметка текущи/месечни/ помощи, но не и такива от предишни периоди, които поради
това че не са били изтеглени, са се трансформирали в спестявания.
По отношение на предявения иск срещу
помощник ЧСИ А.С., която на основание чл.441 от ГПК да отговаря солидарно с ЧСИ
В.Маринов, съдът намира същия за неоснователен. Помощник ЧСИ извършва
действията си именно в качеството си на такъв и за възложителя на работата,
какъвто е ЧСИ, поради което не може да носи самостоятелна отговорност за тези
действия. В случай, че действията са причинили вреди, какъвто настоящия случай
не е, следва да отговаря ЧСИ, а не неговият помощник, тъй като такава е
повелята на закона – чл.441 от ГПК и ЗЧСИ.
Предвид гореизложеното предявеният
срещу ответниците иск се явява неоснователен и като такъв следва да се отхвърли
изцяло.
На основание чл.38, ал.2 от ЗА и
предвид отхвърлянето на предявения иск, ищцата следва да бъде осъдена да
заплати на адвокат В.В. ***, с адрес за упражняване на дейността: гр.Русе,
ул.”Драма” № 15, адвокатско възнаграждение за оказаната на ответниците
безплатна правна помощ в размер на 200.00 лева – по 100.00 лева за всеки един
от ответниците, определено в минималния размер по чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №
1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Възнаграждението
на адвоката по чл.38, ал.2 от ЗА се определя от съда към момента на
постановяване на съдебното решение, а не към момента на предявяване на иска или
подаване на отговора от страна на ответниците, поради което и същото следва да
се определи към сега действащите изменени размери на чл.7, ал.2, т.1 от Наредба
№ 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Предвид гореизложеното и на основание
чл.422 от ГПК, съдът
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Й.С.С., с
ЕГН: ********** и със съдебен адрес: ***, против ЧСИ В.Й.М.с рег.№ 833 и помощник ЧСИ А.И.С., иск да й
заплатят солидарно сумата от 399.22 лева /триста деветдесет и девет лева и
двадесет и две стотинки/, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Й.С.С., с ЕГН: ********** и със
съдебен адрес: ***, да заплати на основание чл.38, ал.2 от ЗА, на адвокат В.В. ***,
с адрес за упражняване на дейността: гр.Русе, ул.”Драма” № 15, адвокатско
възнаграждение за оказаната на ответниците безплатна правна помощ в размер на 200.00
/двеста/ лева.
Решението е постановено при
участието на трето лице, подпомагащо ответниците - Застрахователна компания „Лев Инс”
АД със седалище и адрес на управление: гр.София, район „Красно село”,
бул.”Черни връх” № 51 Д, ЕИК *********, представлявано от Мария С. Масларова –
Гъркова.
Решението може да се обжалва в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Русенски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: