РЕШЕНИЕ
№ 825
гр. София, 13.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Пепа Маринова-Тонева
Георги Стоев
при участието на секретаря Кристина П. Георгиева
като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело №
20231100502778 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.
С решение № 14487 от 13.12.2022 г. по гр.д.№ 65004 по описа за 2021 г.
на СРС, 169-ти състав се: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.
422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, че С.В.К.и С.В.М., дължат на
„Топлофикация София" ЕАД, гр. София, ул. *********, сумата от по 816.52
лв. всеки, представляваща цена за доставена топлинна енергия за имот,
находящ се в гр. София, ж.к.“*******“, бл*******, за периода м.08.2018 г.
м.април.2019 г., както и по 7.64 лв. сума за дялово разпределение за същия
период, ведно със законната лихва, считано от 23.08.2021 г. до окончателното
погасяване, като ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София" ЕАД,
гр. София, ул. *********, срещу С.В.К.и С.В.М., искове до пълния предявен
размер и за периода 10.2017 г. до юли 2018 г. включително като погасен по
давност,ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София" ЕАД, гр. София,
ул. *********, срещу С.В.К.и С.В.М., по реда на чл. 422 ГПК, искове с правно
основание чл. 86 ЗЗД за установяване дължимост на сумата 877.43 лв. лихва
1
за забава за периода от 15.09.2018 г. до 17.08.2021 г., и 4.11 лв. мораторна
лихва върху такса дялово разпределение за периода 31.08.2018 г. до
17.08.2021 г.
Срещу така постановеното решение са постъпили въззивни жалби от
ответниците пред СРС, както следва:
1-С. В. М.;
2-С. В. К.
Решението се обжалва в частта в която претенциите на ищеца са
били приети за основателни срещу всеки един от въззивниците
/ответници/.
Излагат се доводи, че решението е неправилно. Сочат, че не било
доказано да са потребители на топлинна енергия, тъй като не били нито
собственици, нито вещни ползватели на процесния имот. Такива
доказателства се установявали само с нот.акт и подадена декларация за
откриване на партида. Освен това съдебната практика приемала, че
задължение за плащане на топлинна енергия имал само титуляра на вещното
право на ползване, не и формалния собственик. Не било налице и основание
за признаване на суми за дялово разпределение. Ответниците нямали такова
задължение. Не било доказано и датата на която задължението следвало да
бъде платено; не било изпълнено изискването на чл.36, ал.2 ОУ.
Иска се от всеки един от въззивниците съдът да отмени в обжалваната
му част първоинстанционното решение и да постанови друго с което да
отхвърли тези претенции. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна – „Топлофикация-София“ ЕАД, ищец пред СРС,
депозира отговор по въззивната жалба, в който излага становище за
неоснователност на същата. Претендира разноски.
Третото лице-помагач на страната на ищеца - „Техем Сървисис”
ЕООД не взема становище по въззивната жалба.
По допустимостта на въззивните жалби:
За обжалваното решение въззивникът С. В. М. е бил уведомен на
19.12.2022 г.
Въззивната жалба е била подадена на 29.12.2022 г.
Следователно въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК
2
от надлежна страна и срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол.
С оглед доводите във въззивната жалба настоящата инстанция
приема същата за допустима, налице е правен интерес от обжалване.
За обжалваното решение въззивницата С. В. К. е била уведомена на
03.01.2023 г.
Въззивната жалба е била подадена на 06.01.2023 г.
Следователно въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК
от надлежна страна и срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол.
С оглед доводите във въззивната жалба настоящата инстанция
приема същата за допустима, налице е правен интерес от обжалване.
По основателността на въззивната жалба:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По
останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.
След служебно извършена проверка съдът приема, че обжалваното
решение е постановено в допустим процес и е валидно:
За издадената на 27.08.2021 г. заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК по гр.д.№ 48586 по описа за 2021 г. на СРС, 169-ти
състав, въззивницата С. К. е уведомена на 29.09.2021 г. В срока по чл.414
ГПК- на 06.10.2021 г. същата е подала възражение срещу заповедта.
Длъжникът С. М. е уведомен на 30.09.2021 г. В срока по чл.414 ГПК- на
07.10.2021 г. е подал възражение срещу заповедта.
Указанията по чл.415, ал.1 ГПК са съобщени на заявителя на 14.10.2021
г.
Исковата молба е предявена на 15.11.2021 г./понеделник/.
По доводите във въззивната жалба:
За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел че
ответниците са наследници по закон на А. М.а. Наследодателката на
ответниците била собственик на недвижим имот, находящ се в гр.София,
ж.к.“*******“, бл.*******, аб.*******. Същата го била придобила срещу
отчужден имот въз основа на заповед № ИК 53/13.01.1977 г. на ИК на СГНС,
която не била оспорена. След смъртта на А. М.а на 02.11.2020 г. ответниците
3
били станали собственици на имота. От това следвал извод, че страните са
обвързани от облигационно отношение за доставка и потребление на
топлинна енергия. Затова ответниците били задължени да заплащат
стойността на потребената топлинна енергия.
Възражението за погасяване на вземанията по давност е прието за
частично основателно. /Същото не е предмет на обсъждане във въззивното
производство с оглед доводите във въззивната жалба/.
При прилагане на института на погасителната давност СРС е приел, че
непогасени по давност са вземанията на ищеца за периода м.08.2018 г.-
м.04.2019 г. или сума в размер на 1633, 04 лв. Дължала се и стойността на
услугата за дялово разпределение, която възлизала според заключението на
вещото лице в размер на 15,28 лв. Тъй като ответниците имали равни квоти в
съсобствеността, то всеки от тях дължал по 816, 52 лв.- главница и 7,64 лв.-
дялово разпределение.
Присъдена е и законна лихва върху главниците, считано от датата на
предявяване на исковата молба – заявлението по чл.410 ГПК, до
окончателното им плащане.
По отношение на претенциите по чл.86, ал.1 ЗЗД е прието, че ищецът не
е ангажирал доказателства за изпадане на длъжника в забава поради което
същите са отхвърлени. /в тази част решението не подлежи на въззивен
контрол, тъй като липсва въззиввна жалба от ищеца пред СРС/.
Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция приема
следното:
По въпроса налице ли е облигационното отношение между
страните:
Правилен е извода на СРС, че страните по делото са обвързани от
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди, по силата на
който топлопреносното предприятие в качеството си на продавач продава на
физическо лице в домакинство в качеството му на купувач топлинна енергия
за битови нужди. От своя страна купувачът се задължава да заплаща на
продавача използваната топлинна енергия по определени цени образувани по
съответната за това Наредба и по начини и в срокове, определени от Общите
условия.
Това е така защото ответниците са наследници по закон на А. М.а,
4
която е придобила собствеността на процесния топлоснабден имот по силата
на заповед № ИК -53 от 13.01.1977 г. /л.90 по делото пред СРС/ срещу
отчужден имот. Противно на соченото от процесуалните представители на
въззивниците, заповедта по чл.100, ал.1 ЗТСУ, понастоящем отменен, има
вещно –прехвърлително действие. Със смъртта на А. М.а е открито нейното
наследство и ответниците /въззивници/ като нейни наследници по закон са
придобили съсобственост върху процесия ап.138. Като титуляри на вещното
право на собственост ответниците са встъпили в облигационно отношение с
ищцовото дружество по доставка и потребление на топлинна енергия.
Относно дяловото разпределение:
Съдът констатира, че осъществяването на услугата дялово
разпределение е доказано, вкл. и от представените от третото лице помагач на
страната на ищеца, писмени доказателства, виж л.74 и следв.по делото пред
СРС. Представени са и договора на ЕС, където се намира процесния ап. с
ФДР /трето лице помагач/, както и договор между ищеца и ФДР. Тези
доказателства не са били оспорени от ответниците в срок.
Следователно в полза на ищеца срещу ответника, е възникнало такова
вземане.
Следователно в обжалваната му част решението е правилно и като
такова ще следва да бъде потвърдено.
По разноските:
На въззивниците разноски не се следват.
Въззиваемата страна претендира разноски и такива са сторени за
процесуално представителство. На основание чл.78, ал.8 ГПК съдът определя
такива в размер на 100 лв. за юрк.възнаграждение или в тежест на всеки един
от въззивниците по 50 лв.
Водим от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 14487 от 13.12.2022 г. по гр.д.№ 65004 по
описа за 2021 г. на СРС, 169-ти състав в частта, в която се: ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, че
5
С.В.К.и С.В.М., дължат на „Топлофикация София" ЕАД, гр. София, ул.
*********, сумата от по 816.52 лв. всеки, представляваща цена за доставена
топлинна енергия за имот, находящ се в гр. София, ж.к.“*******“, бл*******,
за периода м.08.2018 г. м.април.2019 г., както и по 7.64 лв. сума за дялово
разпределение за същия период, ведно със законната лихва, считано от
23.08.2021 г. до окончателното погасяване, както и в частта за разноските.
ОСЪЖДА С.В.К., ЕГН **********, гр.София, ж.к.“*******“,
бл.*********, съдебен адрес:гр.Ботевград, ул.“*******- адв.И. Н., да заплати
на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул.“*******, сумата в размер на 50 лв.,
представляваща разноски пред въззивната инстанция.
ОСЪЖДА С.В.М., ЕГН **********, гр.София, ж.к.“******* ****“,
бл.*******, съдебен адрес: гр.София, ул.“******* офис 1- адв.С.К., да
заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес
на управление: гр.София, ул.“*******, сумата в размер на 50 лв.,
представляваща разноски пред въззивната инстанция.
Решението е постановено при участието на „Техем Сървисис” ЕООД
като трето лице-помагач на страната на ищеца.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване,
арг. от чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6