№ 285
гр. Варна , 22.06.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на осемнадесети юни, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Тони Кръстев
при участието на секретаря Мая Т. Иванова
Сложи за разглеждане докладваното от Тони Кръстев Търговско дело №
20203100901244 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
Ищецът БР. В. БР. , редовно призован, не се явява, представлява се от
адвокат К.А., редовно упълномощена и приета от съда от днес.
Ответникът АЛ. С. С., редовно призован, не се явява, представлява се
от адвокат Я.П., редовно упълномощена и приета от съда от днес.
Ответникът Г. М. С. , редовно призована, не се явява, представлява се
от адвокат Я.П., редовно упълномощена и приета от съда от днес.
Адв. А.: Моля да дадете ход на делото.
Адв. П.: Моля да дадете ход на делото.
СЪДЪТ, предвид редовното призоваване на страните, намира, че не са
налице процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ, на основание чл. 143 от ГПК пристъпва към изясняване на
фактическата страна на спора, като приканва страните да изразят
становище по проекта за доклад на делото.
Адв. А.: Поддържам исковата молба. Запозната съм с проекта за доклад.
Нямам възражения и моля да го приемете за окончателен.
1
Адв. П.: Оспорвам исковата молба. Поддържам отговора на исковата.
Запозната съм с проекта за доклад. Нямам възражения и моля да го приемете
за окончателен.
СЪДЪТ, като взе предвид изявленията на процесуалните представители
на страните, на основание чл. 146 от ГПК, ПРИСТЪПВА КЪМ ДОКЛАД на
предявените искове, съобразно Определение № 521 от 10.05.2021 година и
го ОБЯВЯВА ЗА ОКОНЧАТЕЛЕН, в следния смисъл:
ПРЕДЯВЕН е отрицателен установителен иск от БР. В. БР. с постоянен
адрес: с. Яребична, обл. Варна, срещу АЛ. С. С., ЕГН **********, и Г. М. С.,
ЕГН **********, двамата със съдебен адрес гр.Варна, ул."Радецки" № 47, за
признаване за установено между страните по делото, че БР. В. БР. не дължи
на ответниците сумите по издадените в полза на техния наследодател С. А. С.
изпълнителни листи, а именно: - по изпълнителен лист от 10.10.2003 г.,
издаден по гр.дело № 7724/2003г. по описа на ВРС - XXVI състав, за сумата в
размер на 58 100 лева – главница по запис на заповед от 20.02.2002 г., ведно
със законната лихва от 16.09.2003 г. до окончателното погасяване на
задължението, както и сумата от 1158 лева – разноски по делото; - по
изпълнителен лист от 30.09.2003 г., издаден по гр.дело № 7725/2003 г. по
описа на ВРС - XI състав, за сумата в размер на 12 666 лева – главница по
запис на заповед от 15.01.2002 г., с падеж 04.05.2002 г.; и - по изпълнителен
лист от 10.11.2003 г., издаден по гр.дело № 7725/2003 г. по описа на ВРС - XI
състав, за законната лихва върху главницата от 12 666 лева, присъдена с
Определение от 25.09.2003г. по гр.дело № 7725/2003г. по описа на ВРС - 11
състав, считано от 16.09.2003г. до окончателното изплащане на сумата, както
и сумата от 726,66 лева – разноски по делото; поради погасено по давност
право на принудително изпълнение.
Претендират се и съдебно-деловодните разноски.
Ищецът твърди в исковата молба, че е осъден да заплати на С. А. С.
сумите по изпълнителните листи, описани по-горе. Сочи, че С. А. С. е
починал на 24.05.2015 г., като негови наследници са ответниците АЛ. С. С. и
Г. М. С..
По изпълнителния лист (ИЛ) по гр. дело 7724/2003г. по описа на ВРС
2
първоначално било образувано изп. дело (ИД) № 4324 / 2003г. по описа на
ДСИ при BPС, прекратено на осн. чл. 433, т. 8 от ГПК, като постановлението
е влязло в законна сила на 30.01.2013 г. Въз основа на същия изпълнителен
лист било образувано ново изп. дело под № 235/2013 г. по описа на ДСИ при
ВРС, прекратено на основание чл. 433, т. 8 ГПК на 10.04.2017г., констатирано
с протокол от 24.04.2017г. и прогласено на 04.05.2017 г. По същия
изпълнителен лист било образувано трето по ред изп. дело № 7204/2017г. по
описа на ДСИ при ВРС, което било прехвърлено на ЧСИ – Захари Димитров,
при когото е образувано висящо към момента изп. дело № 281/2019 г.
Размерът на задължението по изпълнителното дело, отразен в съобщение от
09.08.2019г., възлизал общо на 174 183,74 лева.
Въз основа на двата изпълнителни листа, издадени по гр. дело
7725/2003г. по описа на ВРС, било образувано изп. дело № 4357/2003г. по
описа на ДСИ при ВРС. С Протокол от 16.01.2013 г. делото било прекратено
но основание чл. 433, т.8 ГПК. Постановлението влязло в законна сила на
30.01.2013г.
Въз основа на изпълнителния лист от 03.09.2003г. по гр.дело №
7725/2003г. на ВРС било образувано ново изп. дело № 236/2013 г. по описа на
ДСИ при ВРС. Въз основа на изпълнителния лист от 10.11.2003 г. по гр.дело
№ 7725/2003г. на ВРС било образувано ново изп. дело № 237/2013 г. по описа
на ДСИ при ВРС. На 11.08.2017 г. и двете дела били прекратени на основание
чл.433, т. 8 ГПК.
Въз основа на двата изпълнителни листа на 04.10.2017 г. било
образувано ново изп. дело под № 7205/2017 г. по описа на ДСИ при ВРС.
Делото било прехвърлено на ЧСИ Захари Димитров при когото е образувано
висящо към момента изп. дело № 282/2019 г. Размерът на задължението по
изпълнителното дело, отразен в съобщение от 09.08.2019г. възлизал общо на
41 385,57 лева.
Твърди, че всички вземания на взискателите по изпълнителните дела са
погасени по давност „многократно“. Излага анализ на ТР № 2 от 26.06.2015 г.
на ВКС, ОСГТК. Поддържа, че задълженията по запис на заповед се
погасяват с три годишна давност съгласно чл. 537 във вр. с чл. 531 от ТЗ.
Сочи, че два от изпълнителните листи са издадени на 30.09.2003г., а третият
3
на 10.11.2003 г., послужили като основание за образуване на и.д. №
4324/2003г. и и.д. 4357/2003 г. И двете дела били прекратени на основание чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК, т.е. поради т. нар. "перемпция“ на 16.01.2013 г., при
влязло в сила постановление за прекратяване на 30.01.2013 г. Счита, че
всички действия от образуването на изпълнителите дела до датата на
перемирането им са се обезсилили като от датата на издаване на
изпълнителните основания до повторното образуване на изпълнителните дела
(№ 235/2013 г.; № 236/2013 г. и № 237/2013 г.), са изтекли около 10 години,
при което погасителната давност е изтекла повече от три пъти. Следващото
перемиране на всички изпълнителни дела било настъпило на 10.04.2017 г.,
при което с оглед обезсилването на изпълнителни действия по
новообразуваните дела от 2013 г. – до 2017 г. и изтекли нови 4 (четири)
години, погасителната давност за събиране на вземанията отново била
настъпила.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответниците са подали отговор на
исковата молба, в който излагат собствена интерпретация на извършените
изпълнителни действия и отбелязвания на гърбовете на изпълнителните
листи, като сочат, че ищецът не е навел конкретни твърдения от носно датата,
на която давността е започнала да тече, респ. датата, на която е изтекла.
Сочат, че прекратяването на изпълнителните производства на осн. чл. 433, ал.
1, т.8 ГПК няма връзка с погасителната давност на самото вземане.
Възразяват, че исковата молба е нередовна, тъй като не е ясно дали се твърди
погасяване по давност на вземанията поради перемпция, или се твърди
изтекла тригодишна погасителна давност на вземанията по издадените въз
основа на записи на заповед изпълнителни листи. Считат, че ищецът следва
да наведе твърдения във връзка с прекъсване на давността в изпълнителните
производства.
В допълнителна искова молба ищецът поддържа, че вземанията на
ответниците произтичат от записи на заповед от 20.02.2002г. и, съответно, от
15.01.2002 г. с падеж 04.05.2002г. и се погасяват с тригодишна давност от
падежа. Излага правни аргументи относно правните последици на акта по
чл.242 ГПК (отм.) като обосновава, че разпоредбата на чл.117, ал.2 ЗЗД не
намира приложение както и, че подаването на молба за издаване на
изпълнителен лист на несъдебно изпълнително основание по чл. 242 ГПК
4
(отм.) не представлява предприемане на действие за принудително
изпълнение по смисъла на чл.116, б. „в" ЗЗД и не прекъсва давността за
вземането.
Позовава се и на разрешението по т. 10 от TP № 2 от 26.06.2015 г. на
ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК относно прекратяването по силата на закона
на изпълнителното производство поради т. нар. „перемпция", като новата
давност започва да тече от предприемането на последното по време валидно
изпълнително като с обратна сила се заличават /обезсилват/ всички
извършени принудителни действия по изпълнението, с изключение на тези,
от които са възникнали права на трети лица.
Счита, че давността за вземанията по ИЛ от 10.10.2003 г. – издаден по
гр.дело № 7724/2003г. на ВРС, е изтекла в периода от 16.09.2003 г. (датата на
поискан от съда ИЛ) до 16.01.2013г. (датата на констатирана перемция) и е
продължавала да тече. Давността за вземанията по този ИЛ била изтекла
отново до образуването на последното ИД, № 235/2013г. тъй като последното
изпълнително действие по ИД № 235/2013г. било от 03.06.2013г., при което
основанието за перемиране било настъпило на 03.06.2015г. и всички
предприети до този момент изпълнителни действия са се обезсилили с
обратна сила.
Следващото ИД № 7204/2017г. на СИС при ВРС било образувано на
03.10.2017г., но поради обезсилването на действията по предходните
изпълнителни дела 3-годишната давност била изтекла в периода от
16.09.2003г. (датата на подадено искане в съда за издаване на ИЛ) - до
03.10.2017г. (последната молба за образуване на ИД).
За вземанията по ИЛ от 30.09.2003г., издаден по гр.дело № 7725/2003г.
по описа на ВРС, погасителната давност била изтекла в периода от датата на
падежа по записа на заповед – 04.05.2002 г. – до 03.10.2017г.
За вземанията по ИЛ от 10.11.2003г., издаден по гр.дело № 7725/2003г.
по описа на ВРС погасителната давност била изтекла в периода от датата на
падежа по записа на заповед – 04.05.2002г. – до 03.10.2017г.
Единствено на последния ИЛ от 10.11.2003 г., датата на последно
изпълнително действие по ИД № 235/2013г. – 03.06.13 г., била отразена
5
коректно, като на останалите ИЛ твърди, че е допусната техническа грешка.
Ответниците своевременно са подали отговор на допълнителната
искова молба, в който не оспорват, че въз основа на издадени от ВРС
изпълнителни листи по гр.д. № 7724/2003г. и гр.д. № 7725/2003г. по описа на
ВРС наследодателят им С. А. С., починал на 24.05.2015г., е инициирал
изпълнителните производства, описани в исковата молба, както и
прекратяването на изп.д. № 4234/2003г. и изп.д. № 4357/2003г. по описа на
ДСИ при ВРС, съответно на образуваните след това изп.д. № 235/2013г.,
изп.д № 236/2013г. и изп.д. № 237/2013г. по описа на ДСИ при ВРС на осн.
чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК.
Сочат, че изп.д. № 235, № 236 и № 237 по описа за 2013г., до които им
бил осигурен достъп след изтичане на срока за отговор по чл.367 от ГПК,
били обединени под № 235/2013г. по описа на ДСИ, като последното валидно
изпълнително действие е налагане на запор върху трудовото възнаграждение
на длъжника с разпореждане от 04.06.2013 г. по молба с вх. №
7916/03.06.2013 г. подадена от взискателя.
При така установеното считат, че тригодишният давностен срок по
чл.531, ал.1 от ТЗ е изтекъл на 03.06.2016 г., от която дата универсалните
правоприемници на кредитора са загубили исковете по записите на заповед.
Молят съдът да приеме това изявление като признание на иска.
Молят, на осн. чл. 78, ал. 2 от ГПК, разноските по делото, включително
заплатеният от ответниците адвокатски хонорар, да бъдат възложени на
ищеца. Считат, че ответниците не са дали повод за завеждане на делото. В
тази връзка излагат, че пред PC - Силистра по искова молба от 04.06.2020 г. е
образувано и висящо гр.д. № 526/2020г. с пр. осн. чл. 135 ЗЗД, с искане да
бъде обявен за относително недействителен по отношение на АЛ. С. С. и Г.
М. С. договор за покупко-продажба обективиран в н.а. № 112, том III, peг. №
4063, дело № 385 от 2019 г. на нотариус Златко Нотев, с който ответникът БР.
В. БР. е прехвърлил на Росица Вълчева Б.а собствената си ½ ид.ч. от
недвижими имоти придобити в режим на СИО с договор за доброволна делба
от 19.08.2019 г. с вх. № 3715/19.08.2019 г. в Служба вписания - гр. Силистра.
Сочат, че исковата претенция по гр.д. № 526/2020г. по описа на PC -Силистра
с пр.осн.чл.135 от ЗЗД се основава на твърдението, че А.С. и Румяна С. имат
6
качеството на кредитори на БР. В. БР. на основание процесните записи на
заповед от 20.02.2002г. и от 15.01.2001 г. Считат, че на осн. чл. 131, ал.2, т. 5
от ГПК ищецът в настоящото производство БР. В. БР. е следвало да направи
възражението си за изтекла погасителна давност именно във висящото исково
производство по гр.д. № 526/2020г. по описа на PC - Силистра. Поставят
въпроса налице ли е правен интерес от воденето на самостоятелен
отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК, при наличието на висящ
исков процес основан на същото облигационно правоотношение, като
навеждат доводи, че кредиторът не следва да носи задължението за разноски
в поредния исков процес.
Правна квалификация на иска: чл. 439, ал. 1 от ГПК.
Безспорни са изложените в исковата молба факти и обстоятелства
относно издадените в полза на С. А. С., починал на 24.05.2015г.,
изпълнителни листи срещу БР. В. БР., образуваните въз основа на тях
изпълнителни дела, както и прекратяването на същите на основание
осн.чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, с изключение на висящите към момента изп.
дело № 281/2019 и изп. дело 282/2019 г. по описа на ЧСИ Захари Димитров.
Не е спорно, че ответниците са наследници на починалия С. А. С..
С оглед на извършеното от ответниците признание на иска не е
спорно, че погасителната давност за всяко едно от вземанията е изтекла.
Спорно е в чия тежест следва да бъдат възложени сторените
съдебно-деловодни разноски.
В случай, че ищецът не поиска съдът да се произнесе с решение
съобразно извършеното признание на иска, в негова тежест е да установи
твърденията си относно извършените изпълнителни действия по
прекратените и висящите изпълнителни дела.
Предвид извършеното признание на иска ответниците не носят
доказателствена тежест, освен за твърденията, касаещи отговорността за
разноски.
СЪДЪТ докладва, че с Определение № 521 от 10.05.2021 година е
допуснал до приемане като писмени доказателствени средства по делото
7
приложените от страните преписи на документи.
Съдът констатира, че с исковата молба са представени доказателства,
които не са описани в нея, а именно покана за доброволно изпълнение и
молба от А.С., находящи се на листи 10 и 11 по делото.
СЪДЪТ, на основание чл. 146, ал. 3 от ГПК предоставя възможност
на страните да изложат становището си във връзка с дадените указания и
доклада по делото, както и да предприемат съответни процесуални действия.
Адв. А.: Моля да бъдат приети и приложени към настоящото дело
всички доказателства.
Адв. П.: Не възразявам да бъдат приети.
СЪДЪТ, като взе предвид изявленията на процесуалните представители
на страните, намира, че следва да се приемат като доказателства по делото
представените от страните в хода на размяната на книжа заверени преписи от
писмени доказателства, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателства по делото представените
с исковата молба заверени преписи на: Изпълнителен лист от 10.10.2003 г.,
издаден по гр.дело № 7724/2003 г. по описа на ВРС - XXVI състав;
Изпълнителен лист от 30.09.2003 г., издаден по гр.дело № 7725/2003 г. по
описа на ВРС - XI състав; Изпълнителен лист от 10.11.2003 г., издаден по
гр.дело № 7725/2003г. по описа на ВРС - XI състав; Удостоверение за
наследници изх.№ 150506 от 08.02.2016 г. на Община Варна; Молба вх.№
26782 от 03.10.2017 г. по описа на ДСИ при ВРС; Молба на АЛ. С. С. с вх.№
19516 от 31.07.2019 г. по ИД № 7204/2017 г. по описа на ДСИ при ВРС;
Покана за доброволно изпълнение изх.№ 45838 от 06.10.2017 г. до Б.Б.;
Молба от 31.07.2019 г.; Съобщение изх.№ 26489 от 02.08.2019 г. по ИД №
7204/2019 г. по описа на ДСИ при ВРС; Съобщение за образувано
изпълнително дело с изх.№ 14590 от 09.08.2019 г. по ИД № 281/2019 г. по
описана ЧСИ Захари Димитров с peг.№ 808, район на действие ОС - Варна;
Молба вх. № 26781/03.10.2017 г. по описа на ДСИ при ВРС; Разпореждане от
04.10.2017 г. на ДСИ в СИС при ВРС за образуване на изпълнително
8
производство; Молба вх. № 26783/03.10.2017 г. по описа на ДСИ при ВРС;
Разпореждане от 04.10.2017 г. за образуване на изпълнително производство и
обединяване към изп.лист (по молба) с вх. № 26783/03.10.2017 г.; Покана за
доброволно изпълнение изх.№ 45921 от 06.10.2017 г. до Б.Б.; Молба на АЛ. С.
С. с вх.№ 19515/30.07.2019 г. по ИД № 7205/2017 г. по описа на ДСИ при
ВРС; Съобщение изх.№ 26484 от 02.08.2019 г. по ИД № 7205/2019г. по описа
на ДСИ при ВРС; Съобщение за образувано изпълнително дело с изх.№
14539/09.08.2019г. по ИД № 282/2019 г. по описа на ЧСИ Захари Димитров с
peг.№ 808, район на действие ОС – Варна.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателства по делото представения с
отговор на допълнителната искова молба заверен препис на Искова молба от
А.С. срещу Б.Б. и Росица Б.а от 04.06.2020 г.
СЪДЪТ докладва, че с Определение № 521 от 10.05.2021 г. е указал на
ищеца, че най-късно в първото по делото заседание следва да заяви дали иска,
съдът на основание чл.237, ал.1 от ГПК да прекрати съдебното дирене и да се
произнесе с решение съобразно признанието на иска.
Адв. А.: С оглед направеното признание на иска от страна на
ответниците АЛ. С. С. и Г. М. С., ще искаме решение във връзка с това
признание на иска.
Адв. П.: Нямам възражения срещу това искане.
СЪДЪТ, с оглед направеното в днешното съдебно заседание изявление
от процесуалния представител на ищеца, съдържащо искане, съдът да се
произнесе с решение, съобразно извършеното признание на иск от страна на
ответниците,
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ
УКАЗВА на страните, че ще се произнесе с решение, съобразно
извършеното признание на иска.
Адв. А.: Представям и моля да бъде приет списък с разноски по чл.80 от
ГПК. Във връзка с направеното искане и възражение от ответната страна да
9
не ни бъдат присъждани разноски по настоящото производство, тъй като не
са станали повод за завеждане на иска, представям искова молба към Районен
съд – Силистра, от която е видно, че искът, който са предявили, няма за
признаване и за отхвърляне на дължимото и по същество ще взема
отношение.
Адв. П.: Представям списък с разноски по чл.80 от ГПК и във връзка
със спора по отношение на разноските, представям удостоверение от Районен
съд – Силистра, от което е видно, че е образувано и висящо към момента
производство, между кои страни, на какво основание и от същото е видно, че
съобщението по чл.131 от ГПК от ответника Б.Б. е получено на 15.10.2020 г.
СЪДЪТ връчва за запознаване на страните представените
доказателства.
Адв. А.: Не правим възражение по разноските.
Адв. П.: И ние няма да правим възражение.
СЪДЪТ по доказателствата
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателство по делото днес
представените от процесуалния представител на ищеца списък с разноски по
чл.80 от ГПК и искова молба с вх.№ 3950 от 05.06.2020 г.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателство по делото днес
представените от процесуалния представител на ответника списък с разноски
по чл.80 от ГПК и удостоверение от Районен съд – Силистра с изх.№ ГД
526/20 г. от 08.06.2020 г.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
Адв. А.: Уважаеми господин Председател, с оглед събраните по делото
доказателства и най-вече направеното от ответниците признание на иска,
10
обективирано в молба-отговор с вх.№ 7779 от 22.04.2021 г. Ви моля за
Вашето решение, с което да признаете за установено, че вземанията на
ответниците по издадените в полза на техния наследодател Симеон Арменков
С. изпълнителни листи са погасени по давност и липсва изпълняемо право,
подлежащо на принудително изпълнение. Относно направеното възражение
по въпроса за присъждане на разноските, считам, че направеното искане на
ответниците да не ни бъдат присъждани разноските, е неоснователно. В
писмена защита съм представила подробно нашите основания за това, които
представям още днес пред Вас. В този смисъл моля за Вашето решение.
Адв. П.: Уважаеми господин Председател, във връзка с направеното от
нас признание на иска и четеното днес протоколно определение, моля съдът
да постанови решение при признание на иска. Спорът остава единствено
дължимостта на разноските. Считам, че са налице и двете основание на чл.78,
ал.2 от ГПК. Направили сме признание на иска с отговора на исковата молба
и считаме, че не сме дали повод за завеждане на настоящото исково
производство. Производството, както се установи от представените днес
писмени доказателства пред Районен съд – Силистра, е с правно основание
чл.135 ЗЗД за обявяване на относителната недействителност на договора за
покупко-продажба. Основен мотив по това дело, от който извеждаме правния
си интерес за водене, е, че ние имаме качеството на кредитор на настоящия
ответник Б.Б., именно на основание процесните записи на заповед, поради
това считам, че възражението за изтекла в негова полза погасителна давност е
можело и е следвало да бъде направено в това производство. Преценката на
длъжника как да защити интереса си и в кое производство да се позове на
изтекла в негова полза погасителна давност, не следва да води до финансова
тежест за поемане на разноски от моите доверители в поредния исков процес.
Моля да ни присъдите разноски. Моля за решение в този смисъл. Моля за
кратък срок за писмена защита.
Адв. А. /реплика/: Посочили сме в писмената защита изрична съдебна
практика, с която се казва, че това е преюдициален спор в производството, в
което се намираме в момента и следва да се прецени в отделно производство.
Изложили сме подробни съображения.
След изслушване на устните състезания, СЪДЪТ счете делото за
11
изяснено и от правна страна и обяви, че ще се произнесе с решение в
законоустановения срок.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ответната страна да представи писмена
защита в петдневен срок, считано от днес.
Протоколът бе изготвен в съдебно заседание, което приключи в 10:50
часа.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
Секретар: _______________________
12