Р Е Ш Е Н И Е
№ 2416
гр. Пловдив, 29 декември 2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, І
отделение, XIV състав в открито съдебно заседание на двадесет и шести ноември през две
хиляди и двадесетата година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
при секретаря
НЕДЯЛКА ПЕТКОВА, като разгледа докладваното от съдия Георгиева адм. дело № 2013
по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 27, ал. 5 от Закона за
подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/ и във връзка
с чл. 166, ал. 2 и ал. 3 от ДОПК.
Образувано е по
жалба на ЕТ" Юнг – Ю.Г.“ – гр. Пловдив, с ЕИК *********,
представлявано от Ю.Б.Г., чрез адв. Д. А., против акт за установяване на
публично държавно вземане № 24/311/00947/3/01/04/01 с изх.№ 01-6500 /8446 от
02.06.2020 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие"
/ДФЗ/, с който на основание чл. 46, ал.2 и ал.2 от Наредба № 30
от 01.08.2008 г. и договор №
24/311/00947 от 10.10.2014 г. и чл.27, ал.6 и ал.7 от ЗПЗП , чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от АПК и във връзка
с чл. 165 и чл. 166 от ДОПК и чл. 20а, ал. 1 от ЗПЗП, е определено на
дружеството задължение в размер на 193812,14 лева, което е посочено, че подлежи
на доброволно плащане в 14-дневен срок от връчване на акта чрез превеждане на
дължимите суми по посочена банкова сметка ***.
Според
жалбоподателя изводите на ДФ „Земеделие“ са незаконосъобразни. Актът е издаден
при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, както
и при неправилно приложение на материалния закон. Не се оспорва твърдението в
акта, че жалбоподателят е подала заявление за подпомагане по мярка 311
„Разнообразяване към неземеделските дейности“ от Програма за развитие на
селските райони за периода 2007-2013 г. за проект „Изграждане на семеен хотел –
къща за гости в село Оризово, община
Братя Даскалови“. Посочва, че към заявлението бил приложен бизнес план в раздел
„Финансово-икономически статус – приходи и разходи“, в който били заложени
прогнозни приходи от експлоатация на обекта. Изразява несъгласие с твърденията
на административния орган, че е налице неизпълнение на задължения съгласно
одобрения бизнес план, тъй като било налице според органа на изпълнение само в
размер на 18,83% от заложените приходи, както и за наложената в тази връзка
финансова корекция спрямо ЕТ. Счита, че целите на договора са били изпълнени с
построяването на хотела и неговото оборудване – налице е изграден и
функциониращ обект, за който е издадено удостоверение за въвеждане в
експлоатация и който е започнал да извършва дейността си. Твърди, че не са
налице доказателства, от които да е видно, че дейностите, за които са отпуснати
субсидии, не са изпълнени съгласно плана, а оттам и че е налице нарушение на
договора и на приложимото законодателство. Счита, че постигането на определен
финансов резултат не е част от съдържанието на самата инвестиция, а
допълнителен ангажимент, поет от търговеца при кандидатстване за одобрението на
проекта, съпътстващи условия, за които не са отпуснати суми от фонда. Така в
сключения договор за отпускане на финансова помощ са посочени изрично
дейностите, за които е предназначено финансирането, а именно – извършване на
разходи, свързани с осъществяване на проект, който има за предмет изграждането,
реализирането и функционирането като такъв на семеен хотел. Счита, че
корекцията не е наложена за неизпълнение, за забавено или некачествено
изпълнение на инвестицията, което съставлява ангажимента на ЕТ по т.4.12 от
договора. При проверка изпълнението на инвестицията не са открити нарушения по
изпълнението на инвестиционните ангажименти, след което е била отпуснато и
окончателното плащане на субсидията. Посочва, че нормата на чл.8.1 от договора
се намира в раздел Осми от договора и има идентично съдържание в частта относно
отговорността при неизпълнение на нормативни и договорни задължения в
разпоредбата на чл.46, ал.1 от Наредба № 20/ 2008 г. Позовава се на чл.16, ал.2
от същата наредба, според който бизнес планът за разнообразяване на дейността трябва
да доказва икономическа жизнеспособност и устойчива заетост за период 5 години,
а в случаите на строително-монтажни работи - за 10 години, водещи до
реализиране на целите по чл. 2. В този смисъл неизпълнението на заложените
показатели в размер на приходи от дейността за 2016 г., 2017 г. и 2018 г. не
означава, че жалбоподателят не е икономически жизнеспособно предприятие.
Посочва се, че при пълно извършване на заложените дейности, в следствие на
инвестицията са постигнати определени финансови резултати, които не са
кредитирани от ревизиращите органи. Позовава се на легалната дефиниция на
понятието „икономическа жизнеспособност“ съгласно §1, т.6 от ПЗР на наредбата.
В този смисъл счита, че бизнес планът е намерение на търговеца за определено
начинание и начин за достигане на заложените в него цели, но изпълнението му
зависи от редица фактори, които не могат да бъдат предложени предварително. Посочва,
че освен нарушението, следва да се обследва още една предпоставка – причинена
вреда на бюджета на Съюза. Подробни съображения са изложени в представената
писмена защита по делото. Претендира се присъждане на направените по делото
разноски, в т.ч. адвокатски хонорар.
Ответникът –
изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие", чрез адв. М. намира
жалбата за неоснователна и моли да бъде оставена без уважение. Счита жалбата за
неоснователна и недоказана, а издаденият
акт за законосъобразен. Намира, че бизнес планът е част от договора. Не се
спори, че инвестицията не е извършена, но договорът не е дарение, нито гарант
за разпределяне на европейски и национални средства и прави подаръци на
търговци за изграждане на активи, от които те само да реализират приходи, а
трябва по описаните договори да бъдат постигани определени резултати. Представя
писмени бележки. Претендира присъждане на разноски по делото, съгласно
представен списък.
Административен съд
– гр. Пловдив, Четиринадесети състав, като съобрази фактите и събраните по
делото доказателства във връзка с приложимия закон, намира жалбата за
процесуално ДОПУСТИМА. Това е така, защото жалбата е депозирана в предвидения
в чл. 149, ал. 1 от АПК преклузивен
срок, видно от датата на съобщаване на атакувания административен акт – 18.06.2020
г. / л.23 по адм.д.№ 483/2020 г. по описа на АС- Ст.Загора/ и датата на подаване
на жалбата - 30.06.2020 г., съгласно представения ориинал на пощенски плик
/л.10 от същото дело/ от надлежна страна, при наличие на правен интерес и срещу
индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол за
законосъобразност.
От фактическа
страна съдът намира за установено следното.
Няма спор по
делото, че на 10.10.2014г. между ЕТ „Юнг-Ю.Г." и ДФЗ е подписан договор №
12/311/00947 за отпускане на финансова помощ по мярка 311 „Подкрепа за
създаване и развитие на микропредприятия" от ПРСР 2007-201 Зг., подкрепена
от ЕЗФРСР. Същият е сключен на основание чл.31, ал.2 от Наредба № 30 от 11
август 2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова
помощ по мярка "Разнообразяване към неземезделски дейности " от
Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. /„Наредба №
30 от 2008г./. Предмет на договора е предоставяне от ДФЗ на ползвателя на
безвъзмездна финансова помощ, свързана с осъществяването на проект №
24/311/00947 от 17.05.2013 г. по заявлението му за подпомагане, а именно:
"Къща за гости и информационен център в с. Оризово, община Братя
Даскалови", съгласно представения от същия бизнес план. Първоначално одобрената
безвъзмездна финансова помощ е в размер на 216 990,13 лв. и представлява 70 %
от одобрените и реално извършени от ползвателя разходи, свързани с
осъществяването на цитирания проект, от които 80 % се осигуряват от Европейския
съюз и 20 % от държавния бюджет на Република България. С анекс I от
27.11.2014г., анекс II от 16.03.2015г., анекс III от 25.05.2015г. и анекс IV от
11.09.2015г. са изменени разпоредби към договора, като окончателно одобрената
безвъзмездна финансова помощ се определя по приложени Таблица за одобрените
инвестиционни разходи, в размер на 216 968, 98 лв. С писмо за оторизация на
плащането № 9319 от 18.12.2014г. е извършено авансово плащане от ДФЗ към ЕТ
„Юнг-Ю.Г." на сума в размер на 108 000 лв. Заявената за плащане сума,
съгласно заявката за окончателно плащане на ЕТ „Юнг-Ю.Г." е 196 569, 57
лв. С писмо за оторизация на плащането № 24/311/00947/3/01 №01 от 02.11.2015г е
извършено окончателно плащане от ДФЗ към ЕТ „Юнг-Ю.Г." на сума в размер на
85812,14 лв. Общият размер на изплатената безвъзмездна финансова помощ е сума в
размер на 193 812,14лв., след като е извършена редукция в размер на 2757,43 лв.
Към договорът е
приложен разработеният и представен от търговеца бизнес план, с който е кандидатствал
за отпускане на помощта. Според този бизнес план същият се е задължил да построи къща за гости
и информационен център, предлагащ развлекателни дейности и запознаване с
културно-историческите забележителности в района на с. Оризово. В част IV
„Финансово -икономически статус", Таблица 2 „Приходи и разходи", ЕТ
„Юнг-Ю.Г." се задължава за първата година след реализиране на проекта, а
именно за 2016г. да реализира приходи от приходи от нощувки, приходи от нощувки
пакет All Inclusive, приходи от нощувки с включен транспорт до близките водоеми
и приходи от разходка-посещение на културни и исторически забележителности в
размер на 35 000 лв, за 2017г.- 83 000лв. и за 2018г.- също 83 000 лв. В
Таблица 5 „Разходи за заплати и социални осигуровки", търговецът се е
задължил да поддържа 1 брой управленски персонал и 2 броя административен
персонал за всяка една година от бизнес плана.
При извършена
проверка на място от ДФ „Земеделие", резултатите от която са отразени в контролен
лист за извънредни проверки от 28.06.2019г., е установено, че приходите от
продажба на продукция/услуги, реализирани от ЕТ „Юнг-Ю.Г." за 2016г. са в
размер на 12 928,60 лв, за 2017г.- 10 047,32 лв. и за 2018г.- 14 862,37 лв. От
извършените административни проверки е установено, че за 2016г. средно наетите
на работа лица е 1,08, за 2017г.- 1 и за 2018г.- 1.
В резултат на
констатираните несъответствия с представения бизнес план, с писмо изх. №
01-6500/8446 от 23.10.2019г. изпълнителният директор на ДФЗ е уведомил ЕТ „Юнг-Ю.Г."
, че на основание чл.26, ал.1 във вр. с чл.34, ал.З от АПК е открито
производство по издаване на АУПДВ и има право на писмени възражения по
основателността и размера на публичното вземане, а при необходимост - да
приложи доказателства към тях. В писмото е посочено неизпълнението на бизнес
плана в частта за реализираните приходи и разходи. В указания срок, ЕТ „Юнг-Ю.Г."
е представила възражение, но не са представени доказателства.
Изпълнителният
директор на ДФЗ издава АУПДВ № 24/311/00947/3/01/04/01, с изх. № 01-6500/8446
от 02.06.2020г., с който във връзка с установените обстоятелства, е прието, че
е налице неизпълнение на поети договорни и нормативни задължения, което на
основание чл. 46, ал.1 и ал.2 от Наредба № 30 от 11.08.2008 г. и т.4.4, буква
"б" и чл.8.1 от договор № 24 / 311/00947 от 10.10.2014 г., във връзка
с неизпълнението на т.4.12 и т.4.18 от същия договор и т.18 и т.30 от „Правила
за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна
финансова помощ при установени нарушения по чл.27, ал.6 и ал.7 от Закона за
подпомагане на земеделските производители по мерките по Програмата за развитие
на селските райони 2007-2013 г.“, чл.59, ал.1 и ал.2 от АПК във връзка с чл.165 и чл.166 от ДОПК, и
чл.20а, ал.1 от ЗПЗП, има за последица и задължава ДФЗ да постанови отказ от
изплащане на финансова помощ по заявлението, както и да поиска връщане на вече
изплатената финансова помощ под формата на изплатено авансово плащане в размер
на 193 812,14 лв., ведно със законната лихва от датата на изтичане на
доброволния срок за възстановяване.
В хода на съдебното
производство от жалбоподателя се ангажира съдебно-счетоводна експертиза, която установява
размера на авансовото и окончателно плащане съгласно предоставената по договора
финансова помощ. Посочила е също така в табличен вид какви са съгласно
заложения бизнес план приходите от
нощувките за всяка от трите години – 2016г., 2017 г. и 2018 г., от нощувки
пакети Ол инклузив и други услуги, като е установила съответно заложени приходи
в размер общо на 35000 лв., 83000 лв. и 83000 лв. На следващо място вещото лице
е посочила реалните приходи на търговеца за годините от 2016г. до 2019 г.
включително, както и процентът на изпълнение на бизнес плана, като за 2016 г.
същият е установен в размер на 30,78 %, за 2017 г. – 10,09% и за 2018 г. –
14,92%, или общо за трите години изпълнението средноаритметично е 15,69%.
Вещото лице в табличен вид е посочило реализираните бройки нощувки за трите
години и помесечно. Установява се също, че съгласно приложения бизнес план са
предвидени разходи за заплати и осигуровки за всяка една от годините, както и
управленски персонал – 1 брой, административен персонал – 2 броя. Вещото лице е
установило след извършена справка при жалбоподателя и неговото счетоводство към
дата 26.06.2019 г., че в периода 2016-2018 г. жалбоподателят няма назначени на
трудови договори лица, а съгласно оборотните ведомости за посочения период няма
назначен персонал на трудов договор, съответно няма осчетоводени разходи за
заплати и осигуровки.
Съдът кредитира
изготвената експертиза като обективна и безпристрастна, неоспорена от страните
по делото.
При така
установеното от фактическа страна, настоящият състав на Административен съд –
Пловдив намира следното от правна страна.
Съгласно § 4, ал. 1
от Допълнителните разпоредби на ЗУСЕСИФ за Програмата за развитие на селските
райони, функциите на органи за управление, контрол и администриране по този
закон се изпълняват от Министерството на земеделието, храните и горите и от ДФЗ
- Разплащателна агенция /РА/, както това е предвидено в Закона за подпомагане
на земеделските производители /ЗПЗП/ и в актовете по неговото прилагане. Съгласно чл. 11а от ЗПЗП, ДФЗ е акредитиран
за единствена разплащателна агенция за Република България за прилагане на
Общата селскостопанска политика на Европейския съюз /ОСП на ЕС/. Разплащателна
агенция, съгласно § 1, т. 13 от ДР на ЗПЗП е
специализирана акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на
условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове и за
прилагане на пазарни мерки, включително интервенция на пазарите на земеделски
продукти, по правилата на законодателството на Европейския съюз. Акредитацията,
според § 1, т. 15 от ДР на
ЗПЗП е
"процедура по признаване на статут на Разплащателна агенция от национален
компетентен орган въз основа на оценка на възможностите за администриране и
осчетоводяване на средствата от Европейските земеделски фондове съгласно
законодателството на Европейския съюз". Такава акредитация на ДФЗ е
извършена със Заповед № РД 09-835/20.12.2007 г. и Заповед №
РД-09-863/25.11.2008 г. на министъра на земеделието и горите и съгласно чл. 6, ал. 1 от Наредба № 79 от
01.06.2006 г. за
изискванията и реда за акредитация и годишно сертифициране. И най-сетне,
съгласно чл. 20а от ЗПЗП, Изпълнителният
директор на фонда е Изпълнителен директор и на Разплащателната агенция /РА/,
който организира и ръководи дейността и я представлява. Съгласно чл. 20а, ал. 5
изпълнителният директор издава актове за установяване на публични държавни
вземания по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и решения за
налагане на финансови корекции по реда на глава пета, раздел III от ЗУСЕСИФ.Предвид
горното, следва да се приеме, че оспореният акт е издаден от компетентния за
това орган, в рамките на предвидените му правомощия и в писмена форма, поради
което не са налице основания за отмяна, респ. обявяване на нищожност на акта по
силата на чл. 146, т. 1 и т. 2 от АПК.
Съгласно § 4, ал. 3
от ДР на ЗУСЕСИФ, безвъзмездната финансова помощ по Програмата за развитие на
селските райони се предоставя при условията и по реда на този закон, доколкото
друго не е предвидено в ЗПЗП или в акт по неговото прилагане. Това друго е предвидено
в Наредба №30 от 2008г. и в нормата на
чл. 27, ал. 7 от ЗПЗП, включително и към датата на издаване на оспорения АУПДВ.
Съгласно посочената материалноправна разпоредба на чл. 27, ал. 7 от ЗПЗП дължимостта
на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради неспазване
на критерии за допустимост, ангажимент или друго задължение от страна на
ползвателите на помощ и бенефициерите по мерките и подмерките от програмите за
развитие на селските райони, извън основанията по ал. 6, се установява с
издаването на акт за установяване на публично държавно вземане по реда на
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Съгласно чл. 27, ал. 5 от ЗПЗП /в
приложимата редакция/ вземанията на Разплащателната агенция, които възникват
въз основа на административен акт, са публични държавни вземания и се събират
по реда на ДОПК. Нормата препраща към чл. 166 от ДОПК, според който
установяването на публичните вземания се извършва по реда и от органа,
определен в съответния закон. Ако в съответния закон не е предвиден ред за
установяване на публичното вземане, то се установява по основание и размер с
акт за публично вземане, който се издава по реда за издаване на административен
акт, предвиден в АПК.
На основание § 35,
ал. 3 от ПРЗ към ЗИД на ЗПЗП е издадена Наредба №30 от 2008г., в която е предвиден
специален ред за контрол и изпълнение на дейностите по проектите на сключените
договори - Раздел 2 на Глава Четвърта от Наредбата -„Условия за изпълнението на дейностите по
проекта и контрол". Именно в него са уредени и условията- чл.46, при които
ДФЗ може да иска връщане на вече изплатени суми, а в чл.47 от Наредбата е
уредена и процедурата.
Въз основа на
установения ред и посочените основания с процесния АУПДВ е определено и
установено задължението на жалбоподателя, поради което и не са налице допуснати
съществени нарушения на адмнистративнопроизводствените правила.
От събраните по
делото доказателства се налага да се приеме, че едноличният търговец не е
изпълнил точка 8.1 от договора за подпомагане, според която е предвидено, че
ако ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни и договорни задължения
след изплащане на финансовата помощ, или е установено по съответния ред, че е
представил документи с невярно съдържание или подправени такива, РА може да
поиска връщане на вече изплатени суми заедно със законната лихва върху тях
и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта. В този
случай РА прилага санкциите, предвидени в чл. 46 и чл. 47 от Наредба №
30/11.08.2008 г.
Съгласно § 1, т. 19
от ДР на Наредба № 30/2008 г. „проект” е заявление за подпомагане, заедно с
всички изискуеми документи, както и съвкупността от материални и нематериални
активи и свързаните с тях разходи, заявени и допустими за финансиране по ПРСР,
като кандидатите за финансово подпомагане подават в областната дирекция на
фонда заявление за подпомагане по образец приложение № 5 и прилагат
документите, указани в същото приложение /чл. 26, ал. 1 от Наредбата/. Един от
задължителните реквизити към заявлението е изготвен от кандидатите бизнес план
за разнообразяване на дейността, който трябва да доказва икономическата
жизнеспособност и устойчива заетост, водещи до реализиране на целите по чл. 2
от Наредбата - чл. 16, ал. 2. В § 1, т.
6 и т. 26 от ДР към Наредбата са описани значенията на понятията „икономическа
жизнеспособност” и „устойчива заетост”, а именно: генериране на доходи от
дейността, гарантиращи устойчивост на предприятието и запазване на
съществуващите работни места и/или създаване на нови в него за периода на
бизнес плана. В приложения бизнес план за разнообразяване на дейността
бенефициентът е посочил, че основният туристически продукт, който ще се
предлага от изградената къща за гости е настаняване, както и нощувки патек Ол
инклузив, нощувка с транспорт до близките водоеми, както и разходка посещение
на културни и исторически забележителности. Във финансовата част са заложени
приходи и разходи за всяка една от петте години от изпълнението на бизнес плана.
От анализа на
цитираните норми и от доказателствата по делото се установява по безспорен
начин, че е налице бездействие от страна на едноличния търговец, изразяващо се
в неизпълнение на заложени финансови параметри в бизнес плана за 2016 г.,
2017г., 2018 г. и частично за 2019 г. до момента на проверката, което води до
недостатъчна икономическа жизнеспособност на инвестицията и целите, заложени в
чл. 2 от Наредбата. В противовес с твърдяното от жалбоподателя, съдът намира,
че изготвянето на бизнес плана и предвидените в него стойности са дело на кандидата
за получаване на подпомагане, като доказаната чрез него жизнеспособност на
инвестицията е била основание да бъде одобрен проектът му за финансиране.
Съществена част от образеца към бизнес план - Приложение № 3 към чл. 16 от
наредбата е финансово-икономическият статут на проекта, съставен от приходна и
разходна част. Кандидатът е задължен да опише производствената си и търговска
програма за целия период на бизнес плана, средногодишната натовареност,
производствения капацитет. Отделно от това се описват всички предвидени
разходи. Съдържанието на бизнес плана с отразените в него данни, информация и
предвиждания, позволяват на компетентните органи при произнасяне по проектите
за финансиране, да преценят изпълнението на нормативните условия за икономическа
жизнеспособност и устойчива заетост. Видно от съдържанието на чл. 16, ал. 2 от
Наредбата, преценката доколко проектът води до реализиране на целите по чл. 2
задължително преминава през анализ на тези два фактора - основание за вземане
на решение за одобряване на решението за подпомагане по смисъла на чл. 27, ал.
3, т. 1 от Наредбата. От своя страна проверката за съответствие с критериите за
оценка по приложение № 6 от него също подлежат на преценка - чл. 27, ал. 3, т.
2. Касае се за преценка на две самостоятелни, значими, но независими едно от
друго обстоятелства. В този смисъл приходите са част от бизнес плана, носители
са на информация за съответствието със задължителните условия по чл. 16, ал. 2
от нея и са съществена част от одобрения и финансиран проект, като цялост от
разходи и планирани и очаквани приходи, поради което правилно в издадения акт
административният орган при вземането на решение за финансова корекция, се е
позовал и на чл. 16, ал. 2 от Наредбата.
Както правилно
установява административният орган в случая са налице нарушения на т. 4.12 и т. 8.1 от договора,
съгласно които ползвателят е длъжен да извърши изцяло инвестицията в срока по
договора, в съответствие с бизнес плана и таблицата за одобрените инвестиционни
разходи, като в случай, че не изпълни свои нормативни и договорни задължения
след изплащане на финансовата помощ, РА може да поиска връщане на вече
изплатени суми при спазване на изискванията на чл. 46 от Наредбата. При
проверка на изпълнението на проекта ДФЗ е изследвал цялостното изпълнение по
бизнес плана, в това число и частта му за планираните приходи, поради което
органът е достигнал до верни изводи за финансовото неизпълнение на плана за
посочените години, като с реализирането на по-ниски от заложените приходи от
дейността се засягат условията за изпълнение на инвестицията и тези, въз основа
на които проектът на бенефициера е бил оценен като допустим за подпомагане.
Неизпълнението на предварително заложената в плана приходна част е ясна индикация,
че едноличният търговец не е разходвал средствата ефективно, което противоречи
на чл.30, § 2, предложение второ от Регламент /ЕС, ЕВРАТОМ/ № 966/2012 г.
относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза.
Не могат да бъдат
споделени възраженията на жалбоподателя, че бизнес планът представлява само
намерение на търговеца и записаните в бизнес плана данни са само прогнозни
данни. Съдът намира, че в случая е налице задължение на търговеца да изпълнява
предвидените приходи и разходи, както и броя заети лица, в изготвения от самия
него бизнес план. Кандидатите сами определят стойностите в бизнес плана си,
вследствие на направен анализ и проучване от тяхна страна в района, където ще
се осъществява инвестицията. Все в тази връзка по делото не се представиха
доказателства от страна на жалбоподателя за направен такъв анализ и проучване,
още повече, че и да е съществувал такъв, същият е дал основание за залагане на
сочените в бизнес плана стойности. В случай, че се твърди условията на пазара
да са били различни за изследваните години, то не е имало основание да бъдат
заложени стойностите на бизнес плана.
В подкрепа на
установеното е направеният извод на вещото лице, че за три пълни финансови години (2016г., 2017г. и
2018г.) установеното изпълнение на бизнес плана е 15,69%, или 18,83% с включен
ДДС, колкото са установени и от административния орган. Установено е също, че
жалбоподателят не е поддържал предвидените в бизнес плана три работни места,
които са били предвидени като ангажимент.
Каза се по-горе, че
съгласно чл. 46, ал. 1 от Наредбата в случай, че ползвателят на помощта не
изпълнява свои нормативни или договорни задължения след изплащане на
финансовата помощ, РА може да поиска връщане на вече изплатени суми заедно със
законната лихва върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с
ползвателя на помощта, като в ал. 2 е предвидено, че РА определя размера на
средствата, които трябва да бъдат възстановени от ползвателя на помощта, като
взема предвид вида, степента и продължителността на неизпълнението.
Неизпълнението на
условията и целите, за които е предоставената безвъзмездната финансова помощ по
смисъла на Наредба №30 от 2008 г. от страна на жалбоподателя, безспорно
представлява нарушение както на правото на Съюза, така и на националното право,
което от своя страна има за последица нанасяне вреда на бюджета на Съюза.
Степента на
неизпълнение по даден проект зависи от неговите последици за дейността като
цяло. Продължителността на неизпълнението зависи от времето, през което траят
последиците, или възможността за отстраняване на тези последици по приемлив
начин. Степента на неизпълнение законосъобразно е определена от органа
пропорционално спрямо периода, за който изискванията не са били изпълнени, в
съответствие с предвиденото в чл. 71, § 1 от Регламент № 1303/2013.
Така за всяко едно
от констатираните нарушения органът е определил размер на подлежаща на
възстановяване финансова помощ.
За нарушението по
т.1 от акта съгласно т.30 от Правилата, когато реализираните приходи от
подпомаганата дейност, изчислени средноаритметично за всички проверявани пълни
финансови години са под 20% от предвидените приходи, съгласно одобрения бизнес
план се дължи 100% от предоставената финансова помощ по договора. Поради това
правилно е определена подлежаща на възстановяване безвъзмедна финансова помощ в
размер на 193 812.14 лв.
За нарушението по
т.2 от акта съгласно т.18 от Правилата,
когато неизпълнението е по-голямо от 50% спрямо заложените в бизнес плана
параметри по отношение на устойчива заетост, подлежи на възстановяване 100% от
предоставената финансова помощ по договора. Поради това правилно е определена
подлежаща на възстановяване безвъзмедна финансова помощ в размер на 193 812.14
лв.
Тъй като съгласно
чл.З, ал.1 от Правилата, когато при осъществяване на контрол относно спазване
на критериите за допустимост, ангажименти или други задължения от страна на
ползвателите на финансова помощ бъдат установени повече от едно нарушение при
изпълнението на един и същ договор за предоставяне на безвъзмездна финансова
помощ, по който е подадена заявка за плащане след 1 януари 2015 г., размерът на
подлежащата на възстановяване финансова помощ за всяко едно от допуснатите
нарушения не се кумулира, то в с правилно административният орган е определил
окончателната подлежаща на възстановяване финансова помощ сума в размер на 193
812,14 лв.
Съдът не споделя и
възраженията относно неприложението на Правилата, тъй като според жалбоподателя
те уреждат санкция за неизпълнение, а в случая е била наложена финансова
корекция.
Съгласно чл. 27,
ал. 9 от ЗПЗП изпълнителният директор на РА одобрява със заповед правила за
определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова
помощ по ал. 6 и 7, като се отчитат степента, тежестта, продължителността и
системността на допуснатото нарушение на приложимото право на Европейския съюз,
българското законодателство и сключения административен договор. Както заповедта,
така и правилата се обнародват в "Държавен вестник", в случая бр.59
от 30.08.2019г., поради което е налице компетентност на органа издал акта,
както и е спазена процедурата по издаването им.
Следва да се
посочи, че с тези Правила не се извършва оценка на юридически факти, настъпили
преди одобрението им, нито се установяват нарушения на задължения на ползвателя,
както и не се променят правните последици, настъпващи вследствие на нарушение
на задълженията. Последните - видовете нарушения на договорни и нормативни
задължения на ползвателите по мярка "Разнообразяване на неземеделски
дейности" по ПРСР 2007-2013 г., както и правните последици при
установяване на тези факти съществуват много още преди сключването на процесния
договор. Правилата единствено целят да посочат ясни правила при определяне
размера на подлежащата на възстановяване финансова помощ, в случаите като
настоящия. Самият Съд на ЕС е посочил, че това задължение не представлява
санкция, а е последица от установяването, че условията, необходими за
получаване на облагата, произтичаща от правната уредба на Съюза не са спазени,
като по този начин са направили получената облага дължима.
В случая Правилата
като действащ
подзаконов нормативен акт,, уреждащи размера на сумите, които подлежат на
връщане, вследствие на установено договорно неизпълнение, са влезли в сила
преди издаване на процесния АУПДВ, като същите само определят конкретния размер
на подлежащата на възстановяване помощ, съобразно вече констатирания процент на
неизпълнение.
Тук е мястото да се
посочи, че при оспорването на Правила за определяне на размера на подлежащата
на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения на чл.
27, ал.6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) по
мерки от Програмата за развитие на селските райони 2007 - 2013 г. (Правилата) пред
съда, за което е било образувано адм.д. 8071 от 2020г., Петчленен състав, на
ВАС, същите са действащ подзаконов нормативен акт и понастоящем, тъй като с
решение № 15545 от 15.12.2020 г. по цитираното по-горе дело е потвърдено решение
№ 3618 от 10.03.2020 г., постановено по адм. дело № 14154 по описа за 2019 г.
на Върховния административен съд, Първо отделение, с което са отхвърлени
жалбите на оспорващите тези правила.
Предвид посоченото
атакувания акт е валиден, като издаден от оправомощено лице, в кръга на
неговите пълномощия, без да са налице съществени нарушения на процесуалните
норми и в съответствие с посочената нормативна уредба, поради което съдът
счита, че жалбата е неоснователна и като такава следва да се отхвърли.
При този изход на
делото и с оглед направеното искане жалбоподателят на основание чл. 144 АПК
следва да заплати на ответната страна направените по делото разноски за
възнаграждение на един адвокат в размер
на 5361,74лв. и на вещото лице в размер на 500лв, или общо в размер на 5861,74 лева
(пет хиляди осемстотин шестдесет и един лв. и седемдесет и четири ст.), като с
оглед защитавания материален интерес и фактическата и правна сложност на делото
не е налице прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Водим от горното,
Административен съд Пловдив, XIV състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на ЕТ" Юнг – Ю.Г.“ – гр.
Пловдив, с ЕИК *********, представлявано от Ю.Б.Г., чрез адв. Д. А., против акт
за установяване на публично държавно вземане № 24/311/00947/3/01/04/01 с изх.№
01-6500/8446 от 02.06.2020 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд
"Земеделие" /ДФЗ/, с който на основание чл. 46, ал.2 и ал.2 от
Наредба № 30 от 01.08.2008 г. и договор
№ 24/311/00947 от 10.10.2014 г. и чл.27, ал.6 и ал.7 от ЗПЗП , чл. 59,
ал. 1 и ал. 2 от АПК и във връзка с чл. 165 и чл. 166 от ДОПК и чл. 20а, ал. 1
от ЗПЗП, е определено на дружеството задължение в размер на 193 812,14 лева.
ОСЪЖДА ЕТ" Юнг – Ю.Г.“ – гр. Пловдив, с ЕИК
*********, с адрес на управление: гр. Пловдив, общ. Пловдив, ул.“Борис Петров“
№ 30, представлявано от Ю.Б.Г., да заплати на Държавен фонд
"Земеделие" - Разплащателна агенция сумата в размер на 5861,74 (пет
хиляди осемстотин шестдесет и един лв. и седемдесет и четири ст.) лева разноски
по делото.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховен административен съд на Република България в четиринадесетдневен срок
от съобщаването му с препис за страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ:/п/