№ 162
гр. П., 28.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Ана Здр. Ненчева
като разгледа докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно гражданско
дело № 20255200500237 по описа за 2025 година
Производството е въззивно – по чл.258 и следващите от Граждански
процесуален кодекс.
С решение на Районен съд П. , постановено по гр.д.№ 1025 по описа за
2024 година е признато за установено на основание чл.422 ГПК, че ответникът
И. Д. К. с ЕГН ********** от гр. П., ул. „Д.Д.“ №6 дължи на ищеца „ЕОС
Матрикс“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. С., ул.
„Р.П.-К.“ №4-6, сумите: 3030.49 лв. - главница; 1946.94 лв. - договорна лихва и
199.11 лв. - лихва за забава за периода 01.12.2022г. - 24.11.2023г., ведно със
законната лихва за забава върху главницата от датата на подаване на
заявлението по чл.410 ГПК в съда - 24.11.2023г. до плащането
/представляващи месечни погасителни вноски за периода от 01.12.2022 г. до
01.11.2023 г. по договор за потребителски паричен кредит №4768109 от
30.09.2021 г., сключен между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и
ответника И. Д. К./, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на
1
парично задължение по чл.410 ГПК №2186/28.11.2023г. по ч.гр.д.
№4227/2023г., по описа на РС-П., като е отхвърлен иска за заплащане на
договорна лихва за разликата до 1954.43 лв. и иска за заплащане на лихва за
забава за разликата до 261.35 лв.
Осъден е И. Д. К. да заплати на „ЕОС Матрикс“ ЕООД съдебни разноски
по делото в размер на 865.82 лв. и съдебни разноски в заповедното
производство в размер на 340.35 лв.
В срок така постановеното решение е обжалвано от И. К. ,чрез особения
му представител адвокат А. Г. Решението само в частта, с която е съден
ответника да плати 1946.94 лв. - договорна лихва.
Счита ,че в обжалваната част решението е неправилно.
Неправилно съдът приел,че възражението за несъответствие на
договора с чл. 11. ал. 1 ЗПК е неоснователно. По-конкретно възражението
било по чл. 11. ал. 1, т. 10 от ЗПК - не били посочени взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в приложение № 1 начин.
На основание чл. 22 във връзка с чл. 23 от ЗПК ответникът не дължи
лихва по кредита.
Не било установено кредитът да е усвоен от ответника. В договора за
потребителски кредит било посочено, че ще се усвои по банкова сметка. В
заключението на допусната експертиза отговор на въпроса кога и по какъв
начин е усвоен кредита нямало. В съдебно заседание експерта обяснил,че
парични средства не са предоставяни,с което се изяснило, че вместо кредитът
да бъде усвоен по предвидения в договора начин, с парите е бил погасен друг
кредит, за който няма доказателства по делото. Тъй като лихва се дължи само
върху усвоена главница, решението в тази част било неправилно.
В срок е постъпил писмен отговор от „Еос Матрикс“ ЕООД.
Намират жалбата за неоснователна.
Първоинстанционният съдът изложил подробни мотиви защо е оставил
без уважение направените възражения. Процесният потребителски кредит бил
сключен при фиксиран, а не при променлив лихвен процент. Въззивникът-
потребител получил още при сключване на договора погасителен план, който
не се променя. Не била нарушена нормата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, тъй като
2
са посочени годишният процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит.
Според условия за отпускане на потребителски кредит в евро или лева
от „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, „Когато „Уникредит Кънсюмър
Файненсинг“ ЕАД отпуска паричен кредит сумата по паричния кредит се
отпуска чрез банков превод от „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД към
банкова сметка на Потребителя в „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД
или друга сметка, посочена от него в случаите на рефинансиране, в които
случаи сметката е посочена в подписаното от потребителя нареждане. Във
всички случаи кредитът се счита усвоен на датата на отпускане на сумата от
„Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД “. Усвояването на кредита от страна
на ответника се установявала от заключението на СИЕ, от което е видно, че с
отпуснатата сума е погасен друг кредит на ответника в Уникредит Кънсюмър
Файненсинг“ ЕАД.
Молят решението да бъде потвърдено.
Направено е възражение за прекомерност на разноските ,което е
абстрактно , при положение ,че жалбоподателят се представлява от особен
представител.
Претендират разноски.
Съдът , като прецени валидността и допустимостта на постановеното
решение ,за да се произнесе по съществото на спора , взе предвид следното:
В исковата си молба против И. К. ищецът „Еос Матрикс“ ЕООД
твърди,че на 30.09.2021 г. е сключен Договор за потребителски паричен
кредит № 4768109 между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД и И. Д. К.
с ЕГН **********, по силата на който Кредиторът е предоставил на
кредитополучателя паричен кредит в размер на 34 472.29лв.(тридесет и
четири хиляди четиристотин седемдесет и два лева и двадесет и девет
стотинки).
Кредитополучателят се е задължил да погаси задължението си на 117
месечни анюитетни вноски, с краен срок за погасяване - 01.07.2031 г. След
усвояване на Кредита, кредитополучателят е погасил част от месечните си
вноски, след което е преустановил плащанията си.
3
На 12.06.2023г. е сключен договор за продажба и прехвърляне на
вземания (цесия) между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД, с ЕИК
********* и „Еос Матрикс” ЕООД, с ЕИК *********, по силата на който
задължението на К./очевидно е допусната грешка , като е посочено други
име/, произтичащо от Договор за потребителски паричен кредит № 4768109 от
30.09.2021г„ е изкупено от „Еос Матрикс” ЕООД.
За извършената цесия длъжникът бил уведомен с писмо от 09.10.2023г.
на посочения в договора адрес, което се върнало с отбелязване „непотърсено“.
По силата на изрично пълномощно „Иванов и Денев-Адвокатско
дружество“било упълномощено от „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” АД,
да извършва уведомяване на длъжниците от негово име и за негова сметка.
Ищецът изразява воля на основание чл.235 ал.З ГПК да бъде прието, че
длъжникът е надлежно уведомен и с връчването на Уведомление изходящо от
цедента, като приложение към исковата молба.
Ищецът подал Заявление до РС П. за издаване на Заповед за изпълнение
по чл.410 от ГПК на 22.11.2023г. Образувано било частно гражданско дело №
2524/2023г., по което била издадена заповед,
Ответникът подал възражение.
И към настоящия момент погасяване на задължението по Договора за
кредит нямало.
Молят да бъде установено вземането им по Договор за потребителски
паричен кредит № 4768109 от 30.09.2021г. за сумата от 5246.27лв.(пет хиляди
двеста четиридесет и шест лева и двадесет и седем стотинки), от които:
- главница- 3030.49лв., претендирана главница за вноски с настъпил
падеж за периода от 01.12.2022г. /начална дата на забава/ до 01.11.2023г.
включително /падежирали вноски/;
- договорна лихва- 1954.43лв., претендирана лихва за вноски с
настъпил падеж за периода от 01.12.2022г. /начална дата на забава/ до
01.11.2023г. включително/падежирали вноски/;
- лихва за забава -261.35лв. /за претендираната главница/.
Претендират разноски.
При условията на чл.47 ал.6 на ГПК на ответника е назначен особен
4
представител адв.А. Г..
От особения представител е постъпил писмен отговор.
В писмения отговор се оспорва съществуването на вземането,като се
твърди,че липсва договорно отношение между ответника и сочения
първоначален кредитор „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД ,не бил
представен договор в оригинал.
Сумата по договора за потребителски кредит не била получена от
ответника. Извършено било частично плащане.
Липсвало съгласие за сключване на договор,като той не бил подписан от
лицата, които имат право да представляват първоначалния кредитор.
Позовава се на нарушение на чл. 11, ал.1, т. 10 ЗПК ,тъй като в договора
липсвали взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР.
Не бил връчен и изобщо не бил подписан европейският формуляр за
потребителски кредит преди подписване на договора.
Направени са и доводи за забава на кредитора.
Лицата , подписали договора за цесия нямали представителна власт
,поради което той бил нищожен.Евентуално ако се приеме, че договорът за
цесия не е нищожен, то цесията нямала действие спрямо длъжника, тъй като
не му е съобщена.
Оспорена е истинността на цитирания в исковата молба договор за
потребителски кредит, сключен между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“
ЕАД и И. Д. К., приложение № 1 към индивидуалния договор за продажба и
прехвърляне на вземания и договор за цесия между „Уникредит Кънсюмър
Файненсинг“ ЕАД и „Еос Матрикс“ ЕООД от 02.05.2023 г.
Както е видно в писмения отговор на иска не са направени възражения
,че кредитът не е усвоен.
Направено е искане за привличане на трето лице – помагач, по което
съдът не се е произнесъл.
Въззивната инстанция , съобразно чл.269 от ГПК дължи произнасяне по
наведените в жалбата доводи и съответно обща проверка за съобразяване на
императивни правни норми.
В жалбата има два основни довода – за нарушение на чл.11 ал.1 т.10 на
5
ЗПК и че кредита не е усвоен.
Съдът като прецени доводите на страните и доказателствата по делото ,
прие за установено следното:
Проведено е заповедно производство със заявител ищеца за издаване на
заповед за изпълнение за същото вземане по ч.гр.д.№4227 по описа на РС П. за
2023 година. Издадена е заповед за изпълнение от 28.11.2023 година.
Не е постъпило възражение от длъжника ,както се твърди в исковата
молба ,а са му дадени указания за възможността да предяви иск за
установяване на вземането си по реда на чл.415 ал.1 т.2 от ГПК.
В указания от съда срок е предявен установителния иск по реда на
чл.422 от ГПК , поради което съдът приема ,че предявеният иск е допустим,
съответно решението в обжалваната част е също допустимо.
Решението ,в частта ,с която е уважена претенцията за главница и
законна лихва е влязло в сила ,като в мотивите си съдът е приел,че между
ответника и „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД е възникнало
облигационно отношение по договор за кредит , представен и в оригинал по
делото,оспорването автенитчността на който е останало недоказано.Договора
е сключен при ясно посочени в него параметри – основните от които са лихва в
размер на 6% и 6,17 ГПР.
Съдът е приел още ,за да постанови решението си в частта , в която е
влязло в сила,че вземането е надлежно цедирано на ищеца , който е имал и
легимация на заявител в заповедното производство.
По делото е прието заключение на експерт , който при извършената
проверка е констатирал ,че на ответника е отпуснат кредит в размер на 34
472.29 лв. за срок от 117 месеца който изтича на 1.07.2031 г.Изготвен е
погасителен план , посочена е общата сума за възстановяване.
Експерта е посочил , кои вноски са погасени и какъв е размера на
падежиралите непогасен вноски.
Експерта е обяснил в съдебно заседание още,че реално парите не са
получени от ответника , а са отпуснати директно за рефинансиране на друг
кредит на този потребител в същата банка.
При така приетата фактическа обстановка ,съдът намира ,че доводът ,че
6
кредитът не е усвоен е неоснователен,тъй като рефинансирането на друг
кредит на същия потребител също е усвояване на кредита.
Съдът намира за неоснователен и довода ,че договора за кредит е
нищожен на основание чл.22 във връзка с чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК.
В договора е посочен ГПР. Съгласно решение на СЕС по дело С-714/22,
в което изрично е прието - т. 55 и 56 от същото, че с оглед на съществения
характер на посочването на ГПР в договор за потребителски кредит, за да даде
възможност на потребителите да се запознаят с правата и задълженията си,
както и с оглед на изискването при изчисляването на този процент да се
включат всички разходи по член 3, буква ж) от Директива 2008/48, следва да
се приеме, че посочването на ГПР, който не отразява точно всички тези
разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето
задължение по същия начин както непосочването на този процент.
Твърдения че ГПР не отразява всички разходи , при положение ,че
лихвения процент е фиксиран и няма данни за други разходи – няма.
Непосочването на начина , по който е изчислен ГПР , съобразно
единната математическа формула по приложение № 1 е от такова естество ,че
не може да засегне способността на потребителя да прецени обхвата на своето
задължение.
Доколкото в процесния договор ГПР е посочен по ясен и недвусмислен
начин,посочена е общата дължима сума от потребителя,лихвата в размер на
6% , която е фиксирана,няма данни за други дължими суми за такси ,
застраховки ,гаранции и т.н., то правата на потребителя не са накърнени и
съответно не се касае за нищожност на договора по смисъла на чл.22 от ЗПК.
Като е приел това и присъдил претендираната и установена по размер
от експерта договорна лихва , съдът е постановил правилно решение в тази
част , което следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора жалбоподателят К. следва да бъде осъден да
заплати на ответника сторените разноски .Такова искане е направено ,но не е
представен списък на разноски.
Поради това съдът счита ,че дължимия размер представлява платеното
от ответника възнаграждение на особен представител.
Мотивиран от изложеното ,Пазарджишки окръжен съд
7
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение на Районен съд П. , постановено по гр.д.№
1025 по описа за 2024 година,в частта , с която е прието за установено на
основание чл.422 ГПК, че ответникът И. Д. К. с ЕГН ********** от гр. П., ул.
„Д.Д.“ №6 дължи на ищеца „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК *********, седалище
и адрес на управление: гр. С., ул. „Р.П.-К.“ №4-6, сумата 1946.94 лв. -
договорна лихва .
Осъжда И. Д. К. с ЕГН ********** от гр. П., ул. „Д.Д.“ №6 да заплати
на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление:
гр. С., ул. „Р.П.-К.“ №4-6, сумата 350 лева , сторени пред въззивната
инстанция разноски.
Решението е окончателно
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8